Административно споразумение

Едно административно споразумение позволява страните в административното производство да сключат дадено споразумение, базирано на Административно-процесуалния кодекс. По този начин различни спорни въпроси, заради които е сезирана администрацията, могат да приключат със съгласието и на двете страни и да се прекрати самото производство по-бързо. При сключване на административно споразумение, с помощта на опитен адвокат, виновната страна има възможността да избегне съответното порицание, а засегната страна – да удовлетвори накърнените си интереси.

Какво представлява административното споразумение?

Административно споразумение е договор между двете страни, който дава право на държавата да извършва административни процедури на другата страна. То може да включва правата на държавата да извършва процедури по предоставяне на достъп до данни, да извършва процедури по предоставяне на достъп до материали или да извършва процедури по предоставяне на права и обявяване на последствия за нарушения на законите.

административно споразумение

Кога се сключва административно споразумение?

Самото административно споразумение зависи от повода и характера на отношенията между страните. Например законът допуска такова при уреждане на отношенията между страните в производството и административен орган, но и само между ФЛ и ЮЛ – страни по производството, без административен орган да е намесен. Като такива лица се определят още лица, които са засегнати от издадения административен акт.

Когато става дума за административно споразумение в сферата на частното право, тогава се спазва принципът на равнопоставеност, докато в публичната сфера водещ е принципът на субординацията (господстваща е позицията на административния орган).

Все още форми като административен договор и административно споразумение пораждат множество дебати, тъй като не са добре застъпени в законодателството и административното право. Те се налагат бавно и са признак за едни по-ефективни и подобрени взаимоотношения между субектите и администрацията, от една страна, и между самите субекти, от друга.

Относно пропуските в закона

Внимателният прочит на законите (по-конкретно на Административно-процесуалния кодекс) еднозначно потвърждава тезата, че няма налична легална и общоприета дефиниция за споразумението, поради което е налице условност, но и „волност“ при неговото интерпретиране пред вещите в областта.

Това, което авторите в правната наука констатират, е, че:

1. споразумението е договор;
2. споразумението е административен договор, защото последиците му имат административен характер;
3. споразумението е единственият съществуващ административен договор в българското право;
4. като административни договори не можем да определяме договорите, уреждащи сътрудничеството между държавните учреждения или административни служители при изпълнение на техните компетентности;
5. административно-наказателните споразумения между нарушител и административно-наказателен орган също не са административни договори;
6. търговските сделки не са вид споразумения, защото породените от тях правоотношения имат частноправен характер – те имат гражданскоправен характер;

В резюме можем да констатираме, че споразумението по смисъла на чл. 20 от АПК е вид, нова форма, на стабилност, която се внася в административното право и правоотношения, тоест и по отношение на административните актове. Последиците от него са идентични на правните последици, произтичащи от издаването на индивидуален административен акт. Тоест, администрацията и страните в производството са обвързани с публичноправни последици.