Какво представлява административното споразумение?
Административното споразумение позволява страните в административното производство да сключат дадено споразумение, базирано на Административно-процесуалния кодекс. По този начин различни спорни въпроси, заради които е сезирана администрацията, могат да приключат със съгласието и на двете страни и да се прекрати самото производство по-бързо. При едно административно споразумение виновната страна има възможността да избегне съответното порицание, а засегната страна – да удовлетвори накърнените си интереси.
Кога се сключва административно споразумение?
Самото административно споразумение зависи от повода и характера на отношенията между страните. Например законът допуска такова при уреждане на отношенията между страните в производството и административен орган, но и само между ФЛ и ЮЛ – страни по производството, без административен орган да е намесен. Като такива лица се определят още лица, които са засегнати от издадения административен акт. Когато става дума за административно споразумение в сферата на частното право, тогава се спазва принципът на равнопоставеност, докато в публичната сфера водещ е принципът на субординацията (господстваща е позицията на административния орган).
Все още форми като административен договор и административно споразумение пораждат множество дебати, тъй като не са добре застъпени в законодателството и административното право. Те се налагат бавно и са признак за едни по-ефективни и подобрени взаимоотношения между субектите и администрацията, от една страна, и между самите субекти, от друга.
Относно пропуските в закона
Внимателният прочит на законите (по-конкретно на Административно-процесуалния кодекс) еднозначно потвърждава тезата, че няма налична легална и общоприета дефиниция за споразумението, поради което е налице условност, но и „волност“ при неговото интерпретиране пред вещите в областта. Това, което авторите в правната наука констатират, е, че: 1) споразумението е договор; 2) споразумението е административен договор, защото последиците му имат административен характер; 3) споразумението е единственият съществуващ административен договор в българското право; 4) като административни договори не можем да определяме договорите, уреждащи сътрудничеството между държавните учреждения или административни служители при изпълнение на техните компетентности; 5) административно-наказателните споразумения между нарушител и административно-наказателен орган също не са административни договори; 6) търговските сделки не са вид споразумения, защото породените от тях правоотношения имат частноправен характер – те имат гражданскоправен характер;
В резюме можем да констатираме, че споразумението по смисъла на чл. 20 от АПК е вид, нова форма, на стабилност, която се внася в административното право и правоотношения, тоест и по отношение на административните актове. Последиците от него са идентични на правните последици, произтичащи от издаването на индивидуален административен акт. Тоест, администрацията и страните в производството са обвързани с публичноправни последици.
