Държавата се възприема като юридическо лице и поради тази причина към отношенията, в които участва, се прилагат нормите, отнасящи се до всички останали ЮЛ. Това – в случай че не е предвидено друго със закон. Тя може да бъде както властимащата страна (конституционното, административното, финансовото право и др.), така и със своята издръжка да обезпечава финансово социалната политика. Тя носи отговорност за незаконните действия на своите органи и длъжностни лица, поради което са много случаите, в които бива осъдена в Страсбург, т.е. на наднационално равнище.
Друга характеристика на държавата е, че на нея може да ѝ бъде признавана наследствена правоспособност. Това е възможно, когато наследява определен dominium по завещание. Тя е допустимо и да придобива права, когато няма лица, които да наследят дадено наследство, когато са изгубили правата си или са се отказали от такова.
Държавата може да бъде и ищец, и ответник по искови процеси срещу или с лица. В контекста на изпълнителното право тя е взискател. Лицето, което се явява процесуален представител на държавните искови процеси, е министърът на финансите. Освен това, спрямо държавата не е възможно да се изпълни принудително изпълнително производство – в подобни случаи е предвиден специален ред на вземанията по смисъла на чл. 399, ал. 2 ГПК.