Издръжката на ненавършило пълнолетие дете в България: Задължения и правила

В съвременното общество семейството и неговата структура са от съществено значение за доброто функциониране и развитие на индивидите. Една от ключовите роли на семейството е грижата за децата и осигуряването на техните нужди, включително и финансовата подкрепа, особено след развода на родителите. В този контекст, българският Семеен кодекс установява задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, като това задължение е от решаващо значение за поддържането на стабилността и благополучието на младите хора.

Издръжката за ненавършило пълнолетие дете е важен аспект на родителската отговорност и се регулира от правната рамка на страната. Тя включва разнообразни аспекти на грижата за детето, включително финансовата подкрепа, която трябва да се осигури за покриване на неговите материални и социални нужди. Това задължение не прекъсва с развода или раздялата на родителите, а продължава докато детето не навърши пълнолетие и не може да се грижи самостоятелно за себе си.

В този контекст, разбирането на правата и отговорностите по отношение на издръжката е от ключово значение за всеки родител. Налице са различни фактори, които влияят върху определянето на размера на издръжката, като например доходите на родителите, нуждите и възможностите на детето, както и обстоятелствата на конкретния случай.

Задълженията на родителите за издръжка

Съгласно българския Семеен кодекс, родителите са безусловно задължени да изплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите си и материалното си състояние, както и да им осигуряват условията, необходими за тяхното здравословно, психическо, емоционално и културно развитие.

Нуждите на детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Това задължение на родителите е залегнало в Глава X на Семейния кодекс в разпоредбите на чл. 143 и следващите.

Наричаме изплащането на издръжка за ненавършило пълнолетие дете безусловно задължение за родителя, тъй като последният дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си.

Изисквания и фактори при определяне на издръжката

При преценката на съда какъв да бъде размерът на месечната издръжка, се вземат предвид обстоятелства от различно естество, но като определящи за решението на съда са конкретните нужди и потребности на конкретно дете. За всеки отделен случай и във всяко отделно дело, съдът прави самостоятелна преценка на необходимостта от издръжка на детето съобразно неговите личностните характеристики. Те, от своя страна, зависят от възрастта и етапа на развитие на детето, неговите специфични нужди, наличие на фактори от обективно естество, както и такива от субективен характер като конкретни дарби/ заложби на детето, чието развитие е обусловено от финансови средства. Не без значение са разходите за учебни и извънучебни занимания на детето /частно училище, частна детска градина, частна занималня/, други образователни курсове, които детето посещава от различно естество- по чужди езици, спортни занимания, зелени училища, ски училища и прочие.

Процесът на определяне на издръжката и неговите практически аспекти

Задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие. Издръжката на детето се дължи и от двамата родители, независимо при кого
от тях живее детето, но по принцип отглеждащият родителят следва да поема по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, като за всяко забавено плащане се дължи законна лихва. Издръжка за минало време може да се търси максимално за период от 12 месеца назад, считано от датата на подаване на исковата молба за издръжка. Максимален размер на дължимата издръжка не е установен, нито от закона, нито от съдебната практика. И тук идва ролята на добрия адвокат по семейно право, чиято експертиза и тясна специализация може да донесе успех във Вашето дело и благодарение на която да получите необходимия размер на месечна издръжка. Това е най-трудната част в този вид дела- от една страна, да се докажат пред съда разходите на детето, но от друга страна, да се доказажат действителните получавани доходи на дължащия издръжка родител.

Последното понякога е истинско предизвикателство в делата за издръжка предвид недобрата практика в България официално да се декларира в пъти по-ниско трудово възнаграждение от това, което в действителност се получава или да не се декларират действително получаваните доходи по трудово правоотношение, наеми и прочие. Такова поведение на дължащия издръжка родител би могло да се тълкува като нарочно поставяне в невъзможност за заплащане на издръжка в контекста на чл. 183 от Наказателния кодекс.

Обща заключителна мисъл:

Издръжката на ненавършило пълнолетие дете в България е сложен и важен правен въпрос, който изисква внимание и професионален подход. Осигуряването на адекватна издръжка е от съществено значение за здравословния и развитието на детето и е задължение, което трябва да се изпълнява с отговорност и съобразено с конкретните обстоятелства.