Несъстоятелност на търговско дружество: Правно обяснение за бизнеса

Когато бизнесът е изправен пред финансов колапс

В динамичната и често непредсказуема икономическа среда, финансовите затруднения могат да засегнат всеки търговец, независимо от неговия размер или история. Когато тези затруднения прераснат в невъзможност за обслужване на задълженията, българското законодателство предвижда строго регламентирана процедура, известна като производство по несъстоятелност. Често наричана с по-популярните термини „банкрут“ или „фалит“ , тази процедура не е просто констатация за край на дейността. Тя представлява комплексен съдебен механизъм, чиято цел е далеч по-нюансирана от обикновена ликвидация.  

В основата на производството по несъстоятелност, съгласно чл. 607 от Търговския закон (ТЗ), са залегнали две основни и на пръв поглед взаимноизключващи се цели: да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и същевременно да се даде възможност за оздравяване на предприятието на длъжника. Този дуализъм разкрива модерния подход на законодателя, който не разглежда фалита единствено като деструктивен акт, а като възможност за преструктуриране и нов старт. Законът изрично повелява, че в рамките на производството трябва да се вземат предвид интересите на всички ключови участници: кредиторите, самия длъжник и неговите работници и служители.  

Навигирането в сложния лабиринт на несъстоятелността изисква задълбочени познания и прецизни, навременни действия. За управителите на дружества, за кредиторите и за всички засегнати страни, разбирането на правната рамка, сроковете и последиците е от критично значение. Всяко забавяне или грешна стъпка може да доведе до необратими финансови загуби и дори до тежка лична отговорност. Настоящият анализ има за цел да предостави изчерпателен пътеводител през всички етапи на производството по несъстоятелност, като разясни основните понятия, процедури и стратегически възможности за всяка от страните.

Правните основания за откриване на производство по несъстоятелност: „Неплатежоспособност“ и „Свръхзадълженост“

Законът не оставя на субективна преценка кога едно дружество е в състояние на финансов колапс. Той дефинира две ясни и алтернативни правни основания, при наличието на които може да бъде открито производство по несъстоятелност. Разбирането на тези две понятия е първата и най-важна стъпка за всеки управител, тъй като именно от тяхното настъпване започват да текат критични срокове и задължения.

Дефиниция на „Неплатежоспособност“ (Неплатежоспособност)

Първото и по-често срещано основание е неплатежоспособността. Съгласно легалната дефиниция в чл. 608 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или публичноправно задължение към държавата или общините (като данъци и осигуровки), свързано с търговската му дейност. По своята същност, това е тест за ликвидтност – дали дружеството разполага с достатъчно парични средства, за да посреща текущите си, падежирали задължения.  

За да улесни доказването, законът въвежда оборима презумпция в чл. 608, ал. 3 ТЗ: неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Това е изключително силен инструмент в ръцете на кредиторите, тъй като прехвърля тежестта на доказване върху длъжника, който трябва да убеди съда, че затрудненията му са временни. Важно е да се отбележи, че практиката и законът са категорични, че „спиране на плащанията“ е налице и когато длъжникът плаща избирателно – т.е. погасява задълженията само на някои кредитори, но не и на други. По този начин се предотвратява възможността дружествата да прикриват реалното си състояние чрез преференциално третиране на определени доставчици или партньори.  

Дефиниция на „Свръхзадълженост“ (Свръхзадълженост)

Второто, алтернативно основание, е свръхзадължеността. За разлика от неплатежоспособността, която се прилага за всички търговци, свръхзадължеността е специфично основание, приложимо само за капиталовите търговски дружества – дружество с ограничена отговорност (ООД), акционерно дружество (АД) и командитно дружество с акции (КДА).  

Свръхзадълженост е налице, когато имуществото (активите) на дружеството е недостатъчно, за да покрие паричните му задължения (пасивите). Това е счетоводен тест, който изследва фундаменталното здраве на баланса на компанията. Едно дружество може да е свръхзадължено (с отрицателен собствен капитал), но временно да разполага с паричен поток, за да обслужва текущите си плащания. Обратното също е възможно – дружество с положителен баланс (повече активи от пасиви) да изпадне в неплатежоспособност поради липса на ликвидни средства.  

Съществуването на тези два отделни, но еднакво валидни критерия, налага двойно задължение за наблюдение от страна на управителните органи. Не е достатъчно само да се управляват ежедневните плащания и паричният поток. Управителите имат законово задължение да познават в детайли и да следят балансовата структура на дружеството. Игнорирането на състояние на свръхзадълженост, дори и при наличие на ликвидност, представлява неизпълнение на задълженията им и може да доведе до тежки лични последици.

Практическо ръководство: Ранни предупредителни знаци

Превеждането на тези юридически дефиниции на езика на бизнеса означава да се следят конкретни индикатори:

• Признаци за неплатежоспособност: Хронично забавяне на плащания към доставчици, невъзможност за обслужване на банкови кредити, забавяне или неизплащане на заплати , натрупване на данъчни и осигурителни задължения.  
• Признаци за свръхзадълженост: Отрицателна стойност на собствения капитал в баланса, трайно високи коефициенти на задлъжнялост, зависимост от постоянно нов дълг за обслужване на стари задължения.  

В съответствие с модерните европейски практики, като Директива (ЕС) 2019/1023, се насърчава използването на инструменти за ранно предупреждение, което превръща проследяването на тези индикатори в стандарт за добро корпоративно управление.  

Иницииране на производството: Молбата за несъстоятелност

Процедурата по несъстоятелност започва с подаването на писмена молба до компетентния съд. Този акт е строго формализиран и е свързан с критични срокове и тежки последици при неспазването им, особено за управителните органи на дружеството.

Кой може да подаде молба? (Легитимирани страни)

Кръгът на лицата и органите, които имат право да поискат откриване на производство по несъстоятелност, е изчерпателно изброен в чл. 625 от ТЗ. Това са :  

1. Длъжникът (чрез своите управителни органи) или назначеният ликвидатор – т.нар. доброволна несъстоятелност.
2. Кредитор на длъжника по търговска сделка.
3. Националната агенция за приходите (НАП) за публичноправни задължения (данъци, осигуровки и др.).
4. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ при неизплатени трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците за повече от два месеца.

Критичното задължение на управителя: Правилото на 30-те дни

Законът вменява изрично задължение на длъжника, който е станал неплатежоспособен или свръхзадължен, да поиска откриване на производство по несъстоятелност в 30-дневен срок от настъпването на съответното състояние. Това задължение се носи от управителните органи на дружеството (управители, съвет на директорите) и е абсолютно, неотменимо и от критична важност.  

Високата цена на бездействието: Отговорност на управителя

Законодателството е изградило мощна система от санкции, която цели да принуди управителите да действат своевременно и прозрачно при финансови затруднения. Тази система комбинира тежка имуществена и наказателна отговорност, превръщайки бездействието в изключително рискова стратегия за всеки мениджър.

• Имуществена (деликтна) отговорност: Съгласно чл. 627 от ТЗ, ако управителният орган забави подаването на молба извън 30-дневния срок, той отговаря солидарно и неограничено пред кредиторите за вредите, които са им причинени от забавата. Това означава, че всеки кредитор, който не е успял да събере вземането си поради намаляване на имуществото на дружеството през периода на забава, може да насочи иск директно към личното имущество на управителите.  
• Наказателна отговорност: Бездействието на управителя е криминализирано. Съгласно чл. 227б от Наказателния кодекс (НК), лице, което е задължено да поиска откриване на производство по несъстоятелност и не го направи в 30-дневния срок от спирането на плащанията, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. Умисълът за извършване на престъплението се предполага от самия факт на бездействието след изтичане на законовия срок.  

Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) допълнително затяга примката около управителите. Съдилищата приемат, че незнанието за финансовото състояние на дружеството не е валидно извинение. Всеки управител се преценява спрямо обективния стандарт за „грижата на добрия търговец“, който включва задължението да познава, разбира и анализира правилно финансовите показатели на управляваното от него предприятие. По този начин отговорността на практика става почти обективна. Комбинацията от гражданска и наказателна отговорност е съзнателно проектирана от законодателя, за да направи личния риск на управителя от  

бездействие много по-голям от професионалния риск от действие (т.е. своевременно подаване на молба за несъстоятелност).

Процедура по подаване на молбата

Молбата за откриване на производство по несъстоятелност се подава в писмена форма до окръжния съд по седалището на търговеца. Когато се подава от самия длъжник, към нея задължително се прилагат следните документи :  

• Препис от последния годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор (ако такъв се изисква по закон).
• Баланс към датата на подаване на молбата.
• Опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата.
• Списък на кредиторите с техните адреси, размера и вида на вземанията им, както и обезпеченията.
• Доказателства за уведомяване на НАП.

Непосредствените последици: Правни промени след откриване на производството

Решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност не е просто формален акт. То предизвиква незабавни и дълбоки правни трансформации, които променят из основи правния статут на дружеството, неговите активи и взаимоотношенията му с трети лица. От този момент нататък, дейността на дружеството се подчинява на нова логика – максимално запазване и попълване на имуществото в интерес на всички кредитори.

• Автоматично спиране на индивидуалните производства: Една от най-важните последици е автоматичното спиране (по силата на закона) на всички висящи съдебни и изпълнителни дела срещу длъжника, свързани с неговото имущество (чл. 638 ТЗ). Това създава своеобразно „примирие“, което прекратява надпреварата между кредиторите за индивидуално удовлетворяване и ги принуждава да се включат в колективната процедура по несъстоятелност.  
• Ограничаване на правомощията на управителните органи: Длъжникът продължава своята търговска дейност, но вече под строгия надзор на назначения от съда синдик. Всяка нова сделка, която дружеството иска да сключи, изисква предварителното съгласие на синдика. Ако съдът прецени, че действията на управителите застрашават интересите на кредиторите, той може да ги лиши изцяло от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото, като тези правомощия преминават към синдика. На практика, управителите се превръщат от принципали в агенти под надзор.  
• Въздействие върху съществуващи договори: Откриването на производството дава на синдика мощни инструменти за преструктуриране на договорните отношения на дружеството. По принцип синдикът има право на избор – да продължи изпълнението на договорите или да ги прекрати. Законът изрично му дава правомощието да иска от съда прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които длъжникът е страна (чл. 658, ал. 1, т. 6 и чл. 644 ТЗ). Това е ключов механизъм за освобождаване на предприятието от неизгодни и утежняващи финансовото му състояние задължения.  
• Последици за участието на длъжника в други дружества: Правните последици са нюансирани. Управителните органи на длъжника запазват правото си да упражняват неимуществени членствени права (например право на глас в общо събрание на друго дружество). Въпреки това, всички действия с имуществен характер са под контрола на синдика. Синдикът получава изключителното правомощие да прекрати участието на длъжника в други търговски дружества, за да може стойността на това участие (дялове или акции) да бъде включена в масата на несъстоятелността и осребрена (чл. 658, ал. 1, т. 13 ТЗ). Всяка продажба на дялове или акции, собственост на длъжника, изисква предварителното съгласие на синдика.  

В своята съвкупност, тези последици водят до фундаментално прехвърляне на властта върху имуществото и бъдещето на дружеството. Контролът преминава от управителните органи и акционерите към колективния орган на кредиторите, чиито интереси се представляват и защитават от назначения от съда синдик. Дружеството престава да бъде субект, управляван в интерес на собствениците си, и се трансформира в имуществена маса, която се администрира в интерес на кредиторите.

Ключовите фигури: Съдът по несъстоятелността и синдикът

Производството по несъстоятелност се дирижира от две централни фигури, чиито правомощия и действия определят целия му ход – съдът по несъстоятелността и синдикът.

• Съдът по несъстоятелността: Компетентен да разгледа делото е окръжният съд по седалището на търговеца. Той е върховният арбитър в процеса. Неговите правомощия включват: откриване, спиране и прекратяване на производството; назначаване, освобождаване и контрол върху дейността на синдика; свикване на събрание на кредиторите; одобряване или отхвърляне на оздравителни планове; даване на разрешение за извършване на ключови действия от синдика, като например продажба на активи; и решаване на всички спорове, възникнали между участниците в производството.  
• Синдикът (Синдик): Централният администратор: Синдикът е ключовата оперативна фигура. Той се назначава от съда от списък с одобрени лица, които отговарят на високи изисквания за квалификация и почтеност. Правомощията и задълженията му са изчерпателно уредени в чл. 658 от ТЗ и включват, но не се ограничават до :
  • Представлява дружеството в несъстоятелност (т. 1).
  • Управлява текущите му дела и упражнява надзор върху дейността на длъжника (т. 2, 3).
  • Приема под опис и съхранява всички търговски книги и документация (т. 4).
  • Издирва, установява и опазва цялото имущество на длъжника, съставляващо масата на несъстоятелността (т. 5).
  • Предприема действия за прекратяване или разваляне на неизгодни договори (т. 6).  
  • Води всички съдебни дела от името на дружеството и участва в делата срещу него (т. 7).
  • Събира всички парични вземания на длъжника (т. 8).
  • Издирва и уточнява кои са кредиторите на длъжника и размера на техните вземания (т. 10).
  • Осребрява (продава) имуществото от масата на несъстоятелността, за да набави средства за удовлетворяване на кредиторите (т. 14).  

Синдикът действа при спазване на стандарта за „грижата на добрия търговец“ и е длъжен да се отчита редовно за дейността си пред съда и комитета на кредиторите.  

Уникалността на ролята на синдика се крие в неговата двойствена природа. От една страна, той е длъжностно лице, назначено от съда, с публичноправни функции – да гарантира законосъобразното и справедливо протичане на производството. От друга страна, той е фактическият управител на предприятието с частноправни задължения – да управлява активите по най-ефективния търговски начин, за да максимизира стойността им. Този хибриден статут е създаден, за да осигури едновременно процесуална коректност и търговска ефикасност при управлението на масата на несъстоятелността.  

Какви са правата на детето след припознаване?

Права върху търговска марка в България: Пълно ръководство за бизнеса и как кантората ни може да Ви помогне

Наръчник за кредитора: Как да защитите и съберете вземанията си

За кредиторите производството по несъстоятелност на техен длъжник е критичен момент. Законът им дава възможности да защитят интересите си, но тези възможности са обвързани със строги процедури и кратки, преклузивни (фатални) срокове. Пасивността или неинформираността почти сигурно водят до пълна загуба на вземането.

Процедура по предявяване на вземанията

Това е първата и най-важна стъпка за всеки кредитор.

• Първият критичен срок: Законът дава едномесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност в Търговския регистър, в който кредиторите трябва да предявят своите вземания (чл. 685 ТЗ).  
• Последният шанс: За пропусналите първия срок е предвиден допълнителен, двумесечен срок, който започва да тече след изтичането на първоначалния едномесечен (чл. 688 ТЗ). Това е абсолютно последната възможност.  
• Начин на предявяване: Предявяването става с писмена молба до съда по несъстоятелността. В молбата се посочват основанието и размерът на вземането, дали то е обезпечено или привилегировано, и се прилагат всички писмени доказателства в подкрепа на претенцията.  

Фаталните последици от пропускането на срока

Законът е безкомпромисен: съгласно чл. 739 от ТЗ, всяко вземане, което не е предявено в тези срокове, се погасява завинаги. Кредиторът губи всякакво право да търси удовлетворение от имуществото на длъжника.  

Списъците на синдика и защитата на кредитора

След изтичане на сроковете, синдикът разглежда всички предявени вземания и съставя списъци – на приетите и на неприетите вземания. Тези списъци се обявяват в Търговския регистър. От този момент започва активната фаза на защита за кредитора:  

1. Възражение: Всеки кредитор (или длъжникът) може да подаде писмено възражение пред съда срещу прието или неприето вземане в 7-дневен срок от обявяването на списъците.  
2. Установителен иск: Ако съдът не уважи възражението, последната възможност за защита е предявяването на специален установителен иск по чл. 694 от ТЗ, с който кредиторът доказва съществуването на вземането си в отделно исково производство.  

Българската правна уредба на несъстоятелността е изградена върху принципа на активност и бдителност от страна на кредитора. Системата е бърза и финална, като не защитава пасивните участници. Официалното уведомяване се извършва чрез обявяване в публичния Търговски регистър, а не непременно с лично известие. Това създава значителен риск правата на кредитора да бъдат погасени, преди той дори да е разбрал за производството. Някои недобросъвестни длъжници дори се опитват да се възползват от това, като целят „тихо“ и бързо преминаване през процедурата с надеждата, че кредиторите няма да реагират навреме. Оттук следва и най-важният практически съвет за всеки бизнес, който работи на кредит: единствената ефективна стратегия за управление на риска е  

проактивното наблюдение на Търговския регистър за откриване на производства по несъстоятелност срещу ключови контрагенти.

Събрание на кредиторите

Събранието на кредиторите е колективният орган, който представлява интересите на всички кредитори. То е техният „парламент“ и има ключови правомощия, като например да избира комитет на кредиторите, да одобрява или отхвърля оздравителен план и да се произнася по начина на продажба на активите на дружеството. Активното участие в събранието е основен инструмент за влияние върху хода на производството.  

На кръстопът: Оздравяване или ликвидация

След фазата на предявяване и приемане на вземанията, производството по несъстоятелност поема по един от два основни пътя. Изборът между тях е стратегически и зависи от волята на кредиторите и реалните икономически перспективи пред предприятието.

Оздравителен план: Втори шанс за бизнеса

Оздравителният план е основният механизъм, чрез който се реализира възстановителната цел на закона. Той представлява комплексно споразумение между длъжника и кредиторите за преструктуриране на задълженията и дейността на предприятието.  

• Кой може да предложи: План може да бъде предложен от длъжника, синдика, кредитори, притежаващи поне една трета от вземанията, или акционери, притежаващи поне една трета от капитала.  
• Кога се предлага: От самото начало на производството, но не по-късно от един месец след одобряването на списъка с приетите вземания.  
• Съдържание: Планът трябва да съдържа детайлна информация за степента на удовлетворяване на кредиторите, начините и сроковете за плащане (например разсрочване, отсрочване, частично опрощаване), мерки за оперативно преструктуриране (продажба на активи, промяна в управлението), преобразуване на дълг в капитал (debt-for-equity swap) и гаранции за оспорените вземания.  
• Процедура по приемане: Планът се гласува от събранието на кредиторите, като те са разделени на класове (обезпечени кредитори, работници, държавата, необезпечени кредитори и др.). За да бъде приет, планът трябва да получи одобрението на мнозинството от вземанията във всеки клас. След приемането му от кредиторите, планът подлежи на утвърждаване от съда.  
• Правни последици: Утвърденият от съда план е задължителен за длъжника и за всички кредитори. Производството по несъстоятелност се прекратява и дружеството продължава дейността си съгласно условията на плана. Неизпълнението на плана може да доведе до възобновяване на производството по несъстоятелност.  

Обявяване в несъстоятелност и осребряване на имуществото

Ако не бъде предложен или приет оздравителен план, производството поема по пътя на ликвидацията. В този случай съдът:  

1. Обявява длъжника в несъстоятелност.
2. Прекратява дейността на предприятието.
3. Постановява обща възбрана и запор върху цялото му имущество.
4. Разпорежда започване на осребряване на активите, включени в масата на несъстоятелността.  

Осребряването се извършва от синдика, който продава имуществото на длъжника. Основните методи за продажба, уредени в чл. 717 и сл. от ТЗ, са публична продан с тайно или явно наддаване, а в определени случаи и чрез преки преговори.  

Получените от продажбите суми се разпределят между кредиторите при спазване на строга йерархия, установена в чл. 722 от ТЗ. Този ред е императивен и не може да бъде променян.

Изборът между оздравяване и ликвидация рядко е лесен. Той представлява сложна стратегическа игра между различните класове кредитори, чиито интереси често са в конфликт. Един обезпечен кредитор (например банка с ипотека) може да предпочете бърза ликвидация, за да получи парите от продажбата на конкретния обезпечен актив. В същото време, един необезпечен доставчик, който би получил малко или нищо при ликвидация, може силно да подкрепи оздравителен план, който би запазил негов бъдещ клиент и би му дал шанс за по-голямо удовлетворяване в бъдеще. Успехът на оздравителния план зависи от способността да се изгради коалиция и да се постигне компромис между тези разнородни интереси.

Попълване на масата на несъстоятелността: Отменителни искове

Една от най-важните задачи на синдика е да попълни масата на несъстоятелността, т.е. да върне в нея имущество, което е било неправомерно изведено от патримониума на длъжника преди откриване на производството. За тази цел законът му предоставя мощни правни инструменти, известни като отменителни искове (по чл. 645-647 ТЗ).

Целта на тези искове е да се осигури справедливост и равнопоставеност между кредиторите, като се неутрализират действия и сделки на длъжника, които са увредили масата на несъстоятелността или са дали недължимо предимство на определени кредитори. Активно легитимиран да води тези искове е предимно синдикът, който действа в интерес на всички кредитори.  

Законът предвижда възможност за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на широк кръг от сделки, извършени преди откриване на производството, като например:

• Безвъзмездни сделки (например дарения).
• Сделки, сключени при значително неизгодни условия.
• Погасяване на парично задължение преди настъпване на падежа му.
• Учредяване на обезпечение (залог или ипотека) за стар, необезпечен дълг.

Тези искове са изключително сложни и успехът им зависи силно от конкретната фактическа обстановка и от тълкувателната практика на Върховния касационен съд, която постоянно се развива.  

Отменителните искове представляват критично полесражение в рамките на производството. Те илюстрират сблъсъка между принципа за свобода на договарянето и висшия обществен интерес от справедливо удовлетворяване на кредиторите. Законът съзнателно позволява със задна дата да бъдат обявени за недействителни иначе напълно законни сделки, за да се поправят вредите, нанесени на колективния интерес. Това означава, че всяко трето лице, което сключва сделка с дружество, намиращо се във финансово затруднение (в т.нар. „зона на несъстоятелност“), поема риска тази сделка да бъде атакувана и отменена в едно бъдещо производство по несъстоятелност.

Проактивната алтернатива: Производство по стабилизация на търговец

В отговор на модерните европейски тенденции, през 2017 г. в Търговския закон беше въведена изцяло нова процедура – производство по стабилизация на търговец. Тя представлява значителна философска промяна в българското търговско право – преминаване от реактивен модел (справяне с вече настъпил фалит) към проактивен, превантивен модел, целящ спасяването на жизнеспособни предприятия.  

• Цел: Основната цел на стабилизацията е да се предотврати откриването на производство по несъстоятелност, като се даде възможност на изпитващия затруднения, но все още нефалирал търговец, да постигне споразумение с кредиторите си за преструктуриране на своите задължения под съдебна закрила.  
• Основание за откриване: Процедурата е достъпна не за неплатежоспособни търговци, а за такива, които се намират в „непосредствена опасност от неплатежоспособност“. Това е прогнозен критерий, който гледа в бъдещето.  
• Ключови разлики от несъстоятелността:
  • Молбата за стабилизация може да бъде подадена само от самия търговец, а не от неговите кредитори.  
  • Управлението на дружеството по правило остава в ръцете на неговите органи, като съдът назначава „доверено лице“, което има по-скоро надзорни, отколкото управленски функции.  
  • Целта е изцяло оздравителна и е фокусирана върху приемането на план за стабилизация, който се предлага от търговеца още с молбата за откриване на производството.  

Производството по стабилизация е мощен инструмент, който дава възможност на добросъвестните търговци да потърсят помощ рано, преди проблемите да са станали нерешими. То предлага „сигурно пристанище“, в което под съдебна закрила може да се договори преструктуриране на дейността и задълженията, като по този начин се запази бизнесът, работните места и стойността за всички заинтересовани страни.

Навигиране в сложностите на несъстоятелността с експертен водач

Пътуването през производството по несъстоятелност е сложно и изпълнено с правни и стратегически предизвикателства. От разпознаването на първите признаци на финансов колапс, през спазването на критични срокове, до избора между оздравяване и ликвидация, всяка стъпка има дълготрайни последици. Както стана ясно от настоящия анализ, за управителите на търговски дружества залогът е изключително висок, включително и тяхната лична имуществена и наказателна отговорност. За кредиторите, бдителността и спазването на строгите процесуални срокове са единственият път към защита на техните вземания.

Сложността на процедурите, динамичната съдебна практика и необходимостта от стратегическо мислене правят успешното преминаване през този процес почти невъзможно без специализирана правна помощ. Независимо дали сте управител, който се бори да спаси своя бизнес, или кредитор, който се стреми да защити инвестициите си, професионалният съвет е не просто препоръчителен, а абсолютно необходим.

Ако Вие или Вашето дружество сте изправени пред предизвикателствата на неплатежоспособността или свръхзадължеността, адвокатска кантора Астакова е на Ваше разположение, за да предостави експертна правна помощ, стратегическо консултиране и представителство на всяка стъпка от производството.