Фирма за събиране на вземания Ви търси: Какви са Вашите права и законовите правомощия на колекторите

Неочаквано обаждане от колектор? Не се паникьосвайте – научете правата си

Неочакваното телефонно обаждане от фирма за събиране на вземания може да предизвика сериозен стрес и объркване. Внезапно се оказвате изправени пред претенции за стари, понякога забравени задължения, придружени с настоятелен тон и неясни заплахи за бъдещи последици. Първата реакция на много хора е паника. Важно е обаче да запазите спокойствие и да осъзнаете, че това не е краят на света, а началото на правен процес, който има своите ясни правила. Знанието е най-силното Ви оръжие в тази ситуация.

През последните години бизнесът със събиране на дългове в България се разрасна значително, засягайки стотици хиляди граждани със задължения към банки, телекомуникационни оператори, дружества за комунални услуги и фирми за бързи кредити. Тези фирми, често наричани „колектори“, са търговски дружества, чиято основна дейност е да управляват и изкупуват чужди вземания.  

Целта на настоящия материал, изготвен от експертите на Адвокатска кантора „Росица Астакова“, е да послужи като изчерпателен правен наръчник. В него ще демистифицираме процеса по събиране на дългове, ще разясним на достъпен език сложната законова уредба и ще Ви предоставим конкретен, стъпка по стъпка, план за действие. Разбирането на Вашите права и на законовите правомощия – и ограничения – на колекторските фирми е първата и най-важна стъпка към защитата на Вашите интереси.  

Кой Ви търси и на какво правно основание? Двете лица на събирането на дългове

Когато получите обаждане от колекторска фирма, първият и най-важен въпрос, на който трябва да получите отговор, е: на какво правно основание Ви търсят? Отговорът на този въпрос определя кой е Вашият законен кредитор и какви са Вашите последващи стъпки. Колекторите оперират по два основни правни модела.

Модел 1: Новият кредитор – Прехвърляне на вземане (Цесия)

Това е най-често срещаният модел. Правното му основание се намира в чл. 99 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). При него първоначалният кредитор (например банка, телеком или фирма за бързи кредити) буквално продава Вашето задължение на колекторската фирма чрез договор, наречен „цесия“.  

• Какви са последиците за Вас? С подписването на договора за цесия, колекторската фирма става Вашият нов и законен кредитор. От този момент нататък Вие юридически дължите парите на нея, а не на първоначалната компания. Колекторът придобива вземането заедно с всичките му принадлежности, включително натрупаните до момента лихви, обезпечения и привилегии.  

Модел 2: Пълномощникът – Договор за поръчка

При втория модел първоначалният кредитор не продава дълга, а запазва собствеността си върху него. Вместо това той наема колекторската фирма като свой пълномощник, който да извършва действия по събирането от негово име и за негова сметка. Това се случва по силата на договор за поръчка, уреден в ЗЗД.  

• Какви са последиците за Вас? В този случай Вие продължавате да дължите парите на първоначалния кредитор (например на мобилния оператор). Колекторската фирма е просто посредник, който действа като представител и трябва да докаже, че има правомощия да Ви търси. Тя обикновено получава процент от събраната сума като възнаграждение.  

Новият регулаторен пейзаж: Законът за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити (ЗЛОККК)

Доскоро дейността на колекторските фирми беше слабо регулирана, като те оперираха като обикновени търговски дружества без специален лицензионен режим. Това се промени с приемането на изцяло новия Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити (ЗЛОККК), обнародван в „Държавен вестник“, бр. 50 от 20.06.2025 г.. Този закон въвежда в българското законодателство европейска Директива (ЕС) 2021/2167.  

Основната промяна е въвеждането на лицензионен режим и надзор от страна на Българската народна банка (БНБ) за фирмите, които изкупуват или обслужват необслужвани кредити, предоставени от кредитни институции (банки). Това добавя ниво на официален контрол, което преди липсваше.  

Критичната регулаторна празнина и „двойственият режим“ на защита

Най-важната последица от новия закон обаче е свързана с това, което той не покрива. Приложното му поле е изрично и недвусмислено ограничено само и единствено до вземания, произтичащи от необслужвани кредити, отпуснати от банки, учредени в Европейския съюз.  

Това създава значителна празнина в защитата на длъжниците. Новият закон и по-строгите правила, които той въвежда, не се прилагат за огромния брой задължения към телекомуникационни оператори, комунални дружества и, което е най-проблемно, към фирмите за бързи кредити, където често се наблюдават най-големите своеволия от страна на събирачите.  

На практика това създава „двойствен режим“ при събирането на вземания. Правата на длъжника и задълженията на колектора се различават съществено в зависимост от произхода на дълга:  

• Ако дългът Ви е към банка: Вие се ползвате от по-високото ниво на защита по новия ЗЛОККК. Фирмата, която Ви търси, трябва да е лицензирана от БНБ, да спазва конкретни забрани за комуникация и да се отчита пред банков надзор.
• Ако дългът Ви е към телеком, фирма за бързи кредити или комунално дружество: Защитата Ви се основава на по-общите разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и Общия регламент за защита на данните (GDPR). Тези правила също забраняват агресивни и нелоялни практики, но не предвиждат специфичния лицензионен режим и надзор от БНБ.

Поради тази причина е от ключово значение да изясните не само на какво основание Ви търси колекторът (цесия или поръчка), но и какъв е произходът на първоначалното задължение.

Проверка на претенцията: Вашето право на доказателства преди плащане

Основният принцип, който трябва да следвате, е: не признавайте и не плащайте нищо, преди да получите писмени доказателства. Тежестта на доказване, че дългът съществува, че е прехвърлен законосъобразно и че размерът му е коректен, лежи изцяло върху колекторската фирма.

Силата на писменото искане

Препоръчително е незабавно да прекратите устната комуникация по телефона и да поискате цялата информация да Ви бъде предоставена в писмен вид. Това има две основни цели: първо, създава официална документална следа, която може да бъде използвана в бъдеще, и второ, предпазва Ви от манипулации и от неволно признаване на дълга, което може да има сериозни правни последици.

Крайъгълният камък на легитимността: Уведомлението за цесия

Когато колекторската фирма твърди, че е изкупила Вашия дълг (моделът с цесия), най-важният документ е уведомлението за прехвърлянето. Според чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника едва от деня, в който то му бъде съобщено от предишния кредитор.  

Това изискване е един от най-силните Ви защитни механизми. То не е просто формалност, а законово средство, което Ви предпазва от измамни претенции и гарантира, че знаете кой е легитимният Ви кредитор.  

• Практически последици: Докато не получите официално писмено уведомление, изпратено от името на първоначалния кредитор (банката, телекома и т.н.), Вие не сте длъжни да комуникирате с колектора. Всяко плащане, което направите към първоначалния кредитор преди получаването на такова уведомление, е напълно валидно и Ви освобождава от задължението. Телефонно обаждане или писмо, изпратено само от колекторската фирма, не представлява законосъобразно уведомление за цесия.  

Списък с основни документи, които да изискате

В писменото си искане до колекторската фирма трябва да настоявате за предоставянето на следните документи:

Права при покупка на дигитално съдържание: Можете ли да върнете закупен онлайн курс, игра или е-книга?

ЧСИ Ви търси заради кредит? Вашите права и какво НЕ могат да Ви вземат

1. Уведомление за извършена цесия от първоначалния кредитор. Това е първото и най-важно условие, за да признаете легитимността на колектора.
2. Копие от договора за цесия. Имате право да се уверите, че дългът Ви действително е включен в този договор. Често колекторите предоставят само извлечения или общи препратки, но Вие можете да настоявате да видите частите от договора, които пряко Ви засягат, както и приложенията към него, където са описани прехвърлените вземания.  
3. Копие от първоначалния договор, от който произтича задължението. Това може да е договор за потребителски кредит, договор с мобилен оператор и др. Този документ е нужен, за да се проверят първоначалните условия.
4. Подробна писмена разбивка на претендираната сума. Тя трябва ясно да разграничава главница, договорни лихви, лихви за забава и евентуални други начисления, заедно с периодите, за които се отнасят.

План за действие при първи контакт с колекторска фирма

За да Ви улесним в тази стресова ситуация, създадохме практическа таблица, която превръща абстрактните съвети в конкретен сценарий за действие.

Погасителна давност – дали дългът е твърде стар, за да бъде събиран?

Институтът на погасителната давност е едно от най-силните Ви законови оръжия. Важно е да се разбере, че изтичането на давността не заличава дълга автоматично – той продължава да съществува като т.нар. „естествено задължение“. Нейната правна последица е, че дава на длъжника правото да откаже да плати, а кредиторът губи възможността да търси принудително събиране по съдебен ред. Ако въпреки изтеклата давност платите, нямате право да искате парите си обратно.  

Ключов момент е, че нито съдът, нито съдебният изпълнител прилагат давността служебно. Вие трябва активно да се позовете на нея чрез писмено възражение.  

Различните давностни срокове

Българското законодателство предвижда различни давностни срокове в зависимост от вида на задължението.  

3-годишна специална давност (чл. 111 ЗЗД)

Този по-кратък срок се прилага за вземания за „периодични плащания“. Това са задължения, които се дължат регулярно през определени периоди от време.

• За какво се прилага:
  • Месечни сметки за ток, парно, вода, телефон, интернет и кабелна телевизия.  
  • Вземания за наем.
  • Вземания за лихви (както договорни, така и за забава) и неустойки от неизпълнен договор.  
• Пример: Ако „Топлофикация“ Ви търси неплатена сметка от януари 2020 г., 3-годишната давност за нея е изтекла през януари 2023 г.

5-годишна обща давност (чл. 110 ЗЗД)

Това е общият, стандартен давностен срок, който се прилага винаги, когато законът не предвижда изрично друг, по-кратък срок.  

• За какво се прилага:
  • Задължения по договори за банков кредит.
  • Задължения към фирми за бързи кредити.  
  • Задължения по договори за покупко-продажба и повечето други видове договори.  
• Важна особеност: Ако едно вземане, независимо от първоначалния му давностен срок (дори да е бил 3-годишен), бъде установено с влязло в сила съдебно решение, започва да тече нова 5-годишна давност от датата на влизане в сила на решението.  

10-годишна абсолютна давност за физически лица (чл. 112 ЗЗД)

С промени в ЗЗД, в сила от 2 юни 2021 г., беше въведена т.нар. „абсолютна“ погасителна давност. Нейната цел е да сложи край на фигурата на „вечния длъжник“.  

• Какво представлява: С изтичането на 10-годишен срок се погасяват всички парични вземания срещу физически лица, независимо от евентуалните прекъсвания на давността.  
• Изключения: Тази давност не се прилага за задължения на еднолични търговци, произтичащи от търговската им дейност, за задължения за издръжка, както и за обезщетения от непозволено увреждане.  
• Приложение спрямо стари дългове: За задължения, възникнали преди 2 юни 2021 г., този 10-годишен срок започва да тече от тази дата. Това означава, че най-ранният момент, в който стари дългове ще могат да бъдат погасени по силата на абсолютната давност, е 2 юни 2031 г..  

Спиране и прекъсване на давността – тайното оръжие на колектора

Разбирането на разликата между спиране и прекъсване на давността е от критично значение за Вашата защита.

• Спиране (чл. 115 ЗЗД): Давността временно спира да тече (например, докато трае съдебен процес). След като основанието за спиране отпадне, срокът продължава да тече от момента, в който е спрял, без да започва отначало.  
• Прекъсване (чл. 116 ЗЗД): Това е далеч по-драстично. С прекъсването изтеклият до момента срок се заличава и започва да тече изцяло нова давност (3-годишна или 5-годишна).  

Действия, които ПРЕКЪСВАТ давността:

1. Признаване на вземането от длъжника: Това е най-често използваният от колекторите капан. Всяко Ваше действие, което може да се тълкува като признаване на дълга – устно обещание за плащане, подписване на споразумение за разсрочване, или дори извършване на малко „символично“ плащане – прекъсва давността и стартира нов срок.  
2. Предявяване на иск или заявление за издаване на заповед за изпълнение от кредитора: Подаването на тези документи в съда прекъсва давността от датата на подаването им.  
3. Предприемане на действия по принудително изпълнение: Всяко валидно действие на съдебен изпълнител (например налагане на запор) в рамките на висящо изпълнително дело прекъсва давността.  

Действия, които НЕ ПРЕКЪСВАТ давността:

• Телефонни обаждания от колекторската фирма.  
• Изпращане на покани за доброволно изпълнение, дори те да са нотариални.  
• Самият акт на продажба на дълга (цесията).  

Основната тактика на колекторите при първоначален контакт често не е да съберат цялата сума, а да Ви подлъжат да извършите действие, което прекъсва давността. Те разчитат на Вашата липса на правни познания. Фрази като „Платете сега само 20 лева, за да покажете добра воля“ или „Просто потвърдете, че дължите сумата, за да изготвим погасителен план“ не са предложения за помощ, а правни капани. Те целят да Ви накарат да „признаете“ дълга и по този начин да „съживите“ едно правно погасено по давност задължение. Ето защо съветът да комуникирате само писмено е основен защитен маньовър.

Какво могат и какво НЕ могат да правят колекторите: Границите на закона

Въпреки че събирането на дългове е законна дейност, тя трябва да се извършва в определени рамки. Колекторите не са държавни органи и нямат правомощията на съдебни изпълнители или полиция. Техните действия са ограничени от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който забранява нелоялните и агресивни търговски практики , и от новия ЗЛОККК (за банкови кредити).  

Списък със забранени практики („Какво НЕ могат да правят“)

• По отношение на комуникацията:
  • Да Ви безпокоят в неразумно време. Законопроектът, предхождащ ЗЛОККК, посочваше като пример периода между 20:00 ч. и 7:00 ч., както и почивни и празнични дни. Тази практика се счита за агресивна по смисъла на ЗЗП за всички видове дългове.  
  • Да извършват прекалено чести и настоятелни обаждания с цел тормоз.  
  • Да се свързват с трети лица – Вашия работодател, колеги, съседи или роднини – и да обсъждат с тях Вашето задължение. Това е една от най-грубите и чести практики, която представлява и нарушение на правилата за защита на личните данни.  
• По отношение на методите:
  • Да Ви посещават на домашния адрес или на работното място без Вашето изрично съгласие.  
  • Да разлепят съобщения и уведомления за дълга Ви на обществени места, като например на входната врата на жилищния Ви блок.  
  • Да използват заплашителен, обиден, вулгарен или уронващ престижа Ви език.  
  • Да Ви заплашват с действия, които нямат право да предприемат, като например „затвор за дългове“ (в България няма такова наказание), отнемане на имущество (това може да направи само съдебен изпълнител след влязло в сила съдебно решение) или забрана за напускане на страната.
• По отношение на представянето:
  • Да се представят за държавни служители, съдебни изпълнители (ЧСИ), полицаи или други длъжностни лица. Те са служители на частна търговска компания.  
• По отношение на таксите:
  • Да начисляват едностранно свои собствени „такси за събиране“, „административни разходи“ или други подобни разноски върху първоначалния дълг. Те имат право на главницата, договорената лихва и законната лихва за забава, но нищо повече, освен ако не е присъдено от съд.  

Защита на личните данни (GDPR и КЗЛД)

Колекторските фирми са администратори или обработващи лични данни и трябва да спазват Общия регламент за защита на данните (GDPR). Въпреки че те имат легитимен интерес да обработват данните Ви с цел събиране на дълга , това право не е безгранично.  

• Разкриването на информация за дълга Ви пред трети лица (работодател, съседи) е неправомерно обработване на лични данни.  
• Първоначалният кредитор също трябва да има валидно правно основание, за да им предостави Вашите данни. Обикновено това основание е заложено в общите условия на договора, който сте подписали, но съгласието трябва да бъде дадено информирано и изрично, а не скрито в общи клаузи.  

Вашият практически инструментариум за самозащита: Как да отвърнете на удара

Цялата правна уредба за защита на длъжниците в България има един общ недостатък – тя е пасивна. Правата Ви не се задействат автоматично. Те трябва да бъдат активно и формално упражнени от Вас. Бездействието от Ваша страна често се тълкува като съгласие с действията на колектора. Погасителната давност изисква изрично възражение. Регулаторните органи като Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) действат само след подадена от Вас жалба, като анонимни сигнали не се разглеждат. За да спрете принудително изпълнение по погасен по давност дълг, трябва Вие да заведете дело.  

Ето защо тази секция е най-важната – тя Ви дава конкретни стъпки за преминаване от пасивна жертва в активен защитник на Вашите права.

Стъпка 1: Формално възражение за изтекла погасителна давност

• Кога се подава? Ако получите от съда Заповед за изпълнение, имате двуседмичен срок от връчването ѝ, за да подадете писмено възражение. Ако получите искова молба и бъде образувано дело, трябва да направите възражението с отговора на исковата молба. Пропускането на тези срокове може да доведе до издаване на изпълнителен лист и започване на принудително събиране.
• Как се подава? Това е официален юридически документ. Въпреки че в интернет съществуват образци , е силно препоръчително да се обърнете към адвокат. Неправилно формулираното възражение може да не бъде уважено от съда.  

Стъпка 2: Подаване на жалба до Комисията за защита на потребителите (КЗП)

• Кога се подава? При всякакви нелоялни или агресивни търговски практики – тормоз по телефона, заплахи, разпространяване на невярна информация, опити за начисляване на незаконни такси и др..  
• Как се подава? КЗП предлага няколко начина за подаване на жалба, включително онлайн форма на техния уебсайт и дори мобилно приложение. Жалбата трябва да съдържа Вашите имена и адрес, данни за търговеца, срещу когото се жалите, подробно описание на нарушението и всички налични доказателства (копия от имейли, разпечатки на съобщения, договори, касови бележки и др.).  

Стъпка 3: Подаване на жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД)

• Кога се подава? Ако колекторската фирма е обработвала неправомерно Вашите лични данни. Най-честият пример е разкриването на информация за дълга Ви пред трети лица (работодател, колеги, съседи).  
• Как се подава? Можете да подадете жалба лично в деловодството на КЗЛД, по пощата или по електронен път. Важно е да се отбележи, че ако подавате жалбата по имейл, тя трябва да бъде оформена като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис (КЕП). Сканирано копие на хартиена жалба не се приема за редовно.  

Стъпка 4: Търсене на съдебна защита

Това е най-категоричният начин да защитите правата си.

• Отрицателен установителен иск: Това е дело, което Вие като длъжник завеждате срещу колекторската фирма. С него искате от съда да постанови решение, с което да признае, че Вие не дължите претендираната сума (например, защото е платена, погасена по давност или защото договорът за цесия е невалиден спрямо Вас). Това е основният инструмент за спиране на висящо изпълнително дело.  
• Иск за обезщетение за вреди: Ако сте били подложени на системен тормоз, заплахи и психически натиск от страна на колекторите, имате право да ги съдите за причинените Ви неимуществени (морални) вреди – стрес, притеснение, унижение. За да бъде успешен такъв иск, е необходимо да съберете солидни доказателства за неправомерните действия.  

Бъдете информирани, действайте уверено

Сблъсъкът с фирма за събиране на вземания може да бъде неприятно преживяване, но не е нужно да бъде битка, която сте обречени да загубите. Обобщено, Вашите ключови права са:

1. Право на пълна информация: Имате право да получите пълни писмени доказателства за съществуването и размера на дълга, преди да предприемете каквото и да е действие.
2. Право на защита чрез давност: Погасителната давност е мощен щит, но трябва Вие активно да го вдигнете чрез своевременно възражение.
3. Право на защита от тормоз: Тормозът, заплахите и заблуждаващите практики са незаконни. Имате право и задължение да ги докладвате на компетентните органи.
4. Право на диференцирана защита: Помнете, че произходът на Вашия дълг – банков или небанков – определя специфичния набор от правила, които Ви защитават.

Най-лошата стратегия, която можете да изберете, е да игнорирате проблема, особено ако получите официални документи от съда. Това може да доведе до постановяване на неприсъствено решение срещу Вас, издаване на изпълнителен лист и последващи запори на заплати, банкови сметки и имущество.

Информацията в този наръчник предоставя солидна основа за Вашата защита. Всеки казус обаче има своите специфики и индивидуални особености. За да изградите правна стратегия, съобразена с Вашата конкретна ситуация, и да гарантирате, че правата Ви са напълно защитени, не се колебайте да потърсите професионална помощ. Свържете се с експертите от Адвокатска кантора „Росица Астакова“ за професионална юридическа консултация.