Замразяване на банкови сметки в ЕС

В условията на единния пазар на Европейския съюз, търговските взаимоотношения между субекти от различни държави-членки са ежедневие. Тази свобода на движение на стоки, услуги и капитали обаче носи и своите рискове. Един от най-значимите практически проблеми, пред които се изправят кредиторите, е събирането на вземания от длъжници, намиращи се в друга държава-членка. Основното предизвикателство е реалната опасност недобросъвестен длъжник бързо да прехвърли, изтегли или по друг начин да разсее средствата си, правейки всяко бъдещо съдебно решение в полза на кредитора практически неизпълнимо.

Като директен отговор на този широко разпространен търговски риск, Европейският съюз прие Регламент (ЕС) № 655/2014, който влезе в сила на 18 януари 2017 г.. Този правен акт създаде единна и хармонизирана процедура, известна като

Европейска заповед за запор на банкови сметки (ЕЗЗБС). Тя представлява мощен инструмент, който позволява на кредитор да „замрази“ средства по банковата сметка на своя длъжник в друга държава-членка, преди длъжникът дори да е разбрал за това.

Ключовото стратегическо предимство на ЕЗЗБС е нейният т.нар. „ефект на изненадата“. Процедурата по издаването ѝ е ex parte, което означава, че се провежда без участието и знанието на длъжника. Този елемент е от решаващо значение, тъй като не позволява на длъжника да предприеме превантивни действия за укриване на активите си.

Настоящото ръководство има за цел да предостави изчерпателен анализ на Регламент (ЕС) № 655/2014, като разгледа в дълбочина неговите механизми, стратегически съображения и практически аспекти на приложение. Целта е да се предостави на българските кредитори ясна пътна карта за това как да използват този ефективен инструмент за защита на своите финансови интереси в рамките на целия Европейски съюз.

Фундамент на Регламент (ЕС) № 655/2014: Цели, Обхват и Основни Принципи

За да се използва ефективно Европейската заповед за запор, е от съществено значение да се разбират основните принципи, залегнали в основата на Регламента, както и неговият обхват и ограничения.

Цели и основни принципи на Европейската заповед за запор на банкови сметки (ЕЗЗБС)

Основната цел на Регламента е да улесни трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, като предотврати разпиляването на активите на длъжника. Това се постига чрез създаването на единна обезпечителна мярка, която действа по хармонизиран начин в целия ЕС.

Фундаментални за действието на Регламента са няколко ключови принципа:

Принцип на пряко приложение: Като регламент на ЕС, този акт е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки (с изключение на Дания). Това означава, че той има предимство пред всякакви противоречащи му национални норми и не се нуждае от специален закон за „въвеждане“ в националното право, за да породи действие.
Принцип на пропорционалност и баланс на интересите: Регламентът е внимателно проектиран, за да балансира законния интерес на кредитора да обезпечи своето вземане срещу правото на длъжника на справедлив процес и защита от злоупотреби. Този баланс се постига чрез редица механизми, като например изискването кредиторът да предостави гаранция в определени случаи, както и наличието на бързи и ефективни средства за правна защита за длъжника.

Приложно поле: Кога и за какви вземания може да се използва ЕЗЗБС?

Процедурата по ЕЗЗБС е приложима само при наличието на трансграничен елемент. Такъв е налице, когато съдът, който разглежда молбата за издаване на заповедта, или местоживеенето/седалището на кредитора се намира в държава-членка, различна от тази, в която се държи банковата сметка на длъжника.

Заповедта може да бъде издадена само по „граждански и търговски дела“. Това понятие се тълкува широко и обхваща по-голямата част от споровете, произтичащи от търговски договори, договори за заем, фактури и други частноправни отношения. Важно е да се отбележи, че Регламентът дефинира „банкова сметка“ по начин, който включва не само традиционните разплащателни сметки, но и сметки, съдържащи финансови инструменти, което значително разширява приложното му поле.

Изключения от обхвата: Кога Регламентът е неприложим

Кредиторите трябва да са наясно, че Регламентът има редица изрични изключения и не може да се използва при всякакви обстоятелства. ЕЗЗБС е неприложима по отношение на :

Данъчни, митнически и други административни дела;
Отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняване на държавна власт (acta iure imperii);
Имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, както и по въпроси, свързани със завещания и наследяване;
Искове срещу длъжник, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност;
Вземания в областта на социалната сигурност;
Банкови сметки, които се ползват с имунитет срещу запор съгласно правото на държавата-членка по изпълнение;
Банкови сметки, държани от или в централни банки.

От географска гледна точка, Регламентът не се прилага в Дания.

Особено важно е изключението, свързано с арбитража. Регламентът изрично изключва арбитражните производства от своя обхват. Това има сериозни практически последици. Много международни търговски договори съдържат арбитражни клаузи. Кредитор, чието вземане произтича от такъв договор, не може да използва ЕЗЗБС, за да обезпечи вземането си преди или по време на арбитражното производство. Той трябва първо да премине през цялата арбитражна процедура, да получи арбитражно решение в своя полза, след което да инициира съдебно производство за признаване и допускане до изпълнение на това решение. Едва след като арбитражното решение бъде трансформирано в държавен съдебен акт (изпълнително основание), кредиторът би могъл да подаде молба за ЕЗЗБС. Тази процедурна особеност на практика елиминира основното предимство на заповедта – „ефекта на изненадата“ – за голяма част от международните търговски спорове. При договарянето на търговски контракти, страните трябва внимателно да претеглят предимствата на арбитража (неутралност, бързина, конфиденциалност) срещу мощния обезпечителен инструмент, който ЕЗЗБС предоставя единствено в контекста на съдебни производства.

Процедурата по издаване на ЕЗЗБС: Стратегическо ръководство за кредитори

Успешното получаване на Европейска заповед за запор изисква не само познаване на правилата, но и стратегическо планиране. Процедурата е силно формализирана и всеки етап има своите особености.

Иницииране на процедурата: Гъвкавост в три времеви рамки

Регламентът предоставя на кредитора значителна тактическа гъвкавост по отношение на момента, в който може да поиска издаването на ЕЗЗБС. Това може да стане в три различни хипотези :

Преди завеждане на дело по същество (ante causam): Заповедта може да бъде поискана като чисто превантивна обезпечителна мярка. В този случай обаче кредиторът е длъжен да заведе дело по съществото на спора и да представи доказателства за това пред съда, издал заповедта, в срок до 30 дни от подаване на молбата или до 14 дни от издаването на заповедта. Неспазването на този срок води до отмяна на заповедта.
По време на висящо съдебно производство: Кредиторът може да поиска ЕЗЗБС във всеки един момент до приключване на делото с влязло в сила решение.
След получаване на изпълнително основание: Кредиторът може да поиска ЕЗЗБС, след като вече се е снабдил със съдебно решение, съдебна спогодба или друг автентичен акт, който установява неговото вземане.

Определяне на компетентния съд

Правилното определяне на компетентния съд е първата и решаваща стъпка. Правилата за компетентност са ясни :

Ако молбата се подава преди или по време на делото по същество, компетентен е съдът, който е компетентен да разгледа спора по същество съгласно приложимите правила за международна компетентност.
Ако кредиторът вече има съдебно решение, компетентен е съдът в държавата-членка, който е постановил това решение.
Ако кредиторът има автентичен акт (напр. нотариален акт за дълг), компетентен е съдът, определен за тази цел в държавата-членка, в която е съставен актът.

В България, съгласно измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), компетентен да издаде ЕЗЗБС е първоинстанционният съд, компетентен да разгледа делото по същество, или съдът, пред който делото е висящо.

Попълване на молбата: Детайлен анализ на стандартен формуляр I

Процедурата е изцяло формализирана и се инициира чрез попълване на стандартни формуляри, установени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1823. Молбата за издаване на ЕЗЗБС се подава чрез

Формуляр I (Приложение I). Тези формуляри са достъпни на всички официални езици на ЕС в Европейския портал за електронно правосъдие (e-Justice Portal) и могат да бъдат попълнени онлайн.

Формулярът изисква изчерпателна информация, включително :

Данни за съда, кредитора (и неговия представител, ако има такъв) и длъжника.
Размер на вземането и размер на сумата, за която се иска запор.
Подробно описание на обстоятелствата, от които произтича вземането, и представяне на всички налични писмени доказателства.
Данни за банката, в която длъжникът има сметка (ако са известни).
Най-важната част: Подробна обосновка и доказателства за наличието на спешна необходимост от издаване на заповедта.

Доказване на „спешна необходимост“: Ключът към успеха и най-честата пречка

Това е най-високото доказателствено препятствие пред кредитора и най-честата причина за отказ от страна на съдилищата. Кредиторът трябва да убеди съда, че е налице

„спешна необходимост“ от защитна мярка, тъй като съществува „реален риск“ без такава мярка последващото изпълнение на неговия иск да бъде осуетено или значително затруднено.

Това не е просто абстрактно предположение. Кредиторът трябва да представи конкретни доказателства, които да подкрепят твърденията му. Такива могат да бъдат например: доказателства, че длъжникът вече прехвърля активи, закрива банкови сметки, има история на неплащане към други контрагенти, предприема действия по ликвидация на дружеството си без да уреди задълженията си, или се разпорежда с имущество на необичайно ниски цени. Дори когато кредиторът вече разполага с влязло в сила съдебно решение, той все още трябва да докаже пред съда, че съществува такъв реален риск, който налага издаването на заповедта.

Механизмът за получаване на информация за банкови сметки (чл. 14)

Регламентът предлага мощен, но и рискован инструмент за случаите, в които кредиторът не знае къде точно длъжникът има банкови сметки. Съгласно чл. 14, кредиторът може да поиска от съда, сезиран с молбата за ЕЗЗБС, да изиска информация за банковите сметки на длъжника от определения за това информационен орган в държавата-членка, където се предполага, че се намират сметките.

Тук обаче се крие сериозен стратегически капан. Успехът на ЕЗЗБС зависи от пълната изненада. Практиката по прилагане на механизма по чл. 14 в някои държави-членки, включително потенциално в България, може да включва уведомяване на длъжника за направеното запитване за неговите сметки с цел защита на личните му данни. Такова уведомление, макар и с отлагане, действа като ранна аларма и дава на длъжника ценно време да изтегли или прехвърли средствата си, преди заповедта за запор изобщо да е издадена и да е стигнала до банката. Това напълно обезсмисля

ex parte характера на процедурата.

Това поставя кредитора пред стратегически избор:

Път А (Максимална изненада): Да инвестира в предварително разследване и издирване на активи (asset tracing), за да идентифицира самостоятелно банката/банките на длъжника. След това да подаде молба за ЕЗЗБС, без да използва механизма по чл. 14, като по този начин запази изцяло елемента на изненада.
Път Б (Висок риск): Ако не успее да намери информация, да използва механизма по чл. 14, но да приеме значителния риск, че длъжникът ще бъде предупреден и ще осуети изпълнението.

Инвестицията в предварително разследване често е най-ефективният начин да се гарантира успехът на Европейската заповед за запор.

Ролята на гаранцията: Защита на длъжника от злоупотреби

Като част от механизма за балансиране на интересите, съдът може да задължи кредитора да предостави гаранция (парична или имотна), за да обезпечи евентуални вреди, които длъжникът би претърпял от неоснователен запор.

Ако кредиторът все още няма съдебно решение, съдът задължително изисква такава гаранция.
Ако кредиторът вече има съдебно решение, съдът може по своя преценка да изиска гаранция, ако сметне това за необходимо и подходящо.

Изпълнение на Заповедта: От съдебното решение до блокираната сметка

След като съдът издаде Европейската заповед за запор, започва фазата на нейното изпълнение, в която ключова роля играят органите по изпълнение и банките в съответната държава-членка.

Ролята и правомощията на българския съдебен изпълнител

В България компетентният орган за получаване, предаване и изпълнение на ЕЗЗБС е съдебният изпълнител (частен или държавен). Когато български съд издаде заповед за изпълнение в друга държава-членка, той я изпраща на компетентния орган там. Когато в България трябва да се изпълни заповед, издадена от съд в друга държава, тя се получава от български съдебен изпълнител. Неговата роля е чисто изпълнителна – той не преразглежда заповедта по същество, а само предприема необходимите действия за нейното изпълнение, като я предава на съответната банка и впоследствие я връчва на длъжника.

Задължения на банките в държавата членка по изпълнение

При получаване на ЕЗЗБС от компетентния орган по изпълнение, банката е длъжна да действа „без забавяне“. Нейните задължения са:

Да идентифицира банковата/банковите сметки на длъжника.
Да „замрази“ или „запази“ средствата по тези сметки до размера, посочен в заповедта.
В срок до края на третия работен ден след изпълнението на запора, банката трябва да издаде „декларация относно запорирането на средства“, като използва стандартен Формуляр IV (Приложение IV) от Регламент за изпълнение 2016/1823. В тази декларация се посочва дали и до каква степен са запорирани средства, както и датата на изпълнението.

Отговорност на банките при неизпълнение: Анализ на чл. 26

Какво се случва, ако банката не изпълни задълженията си, забави се или допусне грешка? Регламентът не създава единен режим на отговорност за банките в целия ЕС. Член 26 от Регламента гласи, че всяка отговорност на банката за неизпълнение на задълженията ѝ се урежда от националното право на държавата-членка по изпълнение.

Това означава, че хармонизираната европейска процедура се „разклонява“ на 26 различни национални правни режима в критичния момент на изпълнението и отговорността. Ако български кредитор е получил ЕЗЗБС срещу длъжник с банкова сметка във Франция и френската банка откаже да я изпълни, кредиторът ще трябва да търси отговорност от банката съгласно френското законодателство. Това въвежда допълнителна сложност и подчертава необходимостта от правен партньор с опит или с мрежа от кореспондентски кантори в целия ЕС, който може да съдейства не само за издаването на заповедта, но и за управлението на нейното комплексно изпълнение в чужбина.

Задължението на кредитора да поиска освобождаване на свръхобезпечени суми

Регламентът вменява на кредитора активно задължение да предотврати т.нар. свръхобезпеченост (over-preservation). Ако в резултат на заповедта бъдат запорирани средства по няколко сметки (в една или повече държави) и общата блокирана сума надвишава размера, посочен в заповедта, кредиторът е длъжен незабавно да предприеме действия за освобождаване на излишъка. Това става чрез подаване на искане по стандартен Формуляр V до компетентния орган в държавата, където са блокирани излишните средства. Неизпълнението на това задължение може да доведе до ангажиране на отговорността на кредитора за причинени на длъжника вреди.

Баланс на интересите: Права и средства за защита на длъжника

Ex parte характерът на процедурата е балансиран с широк набор от права и средства за защита, които длъжникът може да упражни, след като бъде уведомен за наложения запор.

Правото на длъжника на информация и оспорване

Веднага след като средствата по сметката бъдат ефективно блокирани, заповедта за запор, молбата на кредитора и всички придружаващи документи трябва да бъдат връчени на длъжника. От този момент длъжникът има право да оспори заповедта.

Процедура по обжалване и отмяна на заповедта

Длъжникът разполага с няколко средства за защита, уредени в членове 33, 34 и 35 от Регламента, които се предявяват пред съда, издал заповедта, чрез попълване на стандартен Формуляр VII :

Искане за отмяна на заповедта: Може да се направи, ако условията за издаването ѝ не са били изпълнени (напр. вземането не попада в обхвата, не е имало спешна необходимост и др.).
Искане за изменение на заповедта: Подава се, ако обстоятелствата, при които е издадена, са се променили.
Искане за прекратяване или ограничаване на изпълнението: Може да се направи по различни причини, например ако дългът междувременно е платен, страните са постигнали споразумение, или ако запорираните суми са несеквестируеми.

Защита на несеквестируеми суми

Регламентът изрично предвижда, че суми, които са освободени от принудително изпълнение съгласно правото на държавата-членка по изпълнение, са защитени и от ЕЗЗБС. В българския контекст това се отнася до защитата, предоставена от ГПК, като например несеквестируемостта на доходи в размер на минималната работна заплата, социални помощи и обезщетения, дори когато са постъпили по банкова сметка.

Отговорност на кредитора за вреди при неоснователен запор (чл. 13)

Кредиторът носи отговорност за всички вреди, причинени на длъжника от заповедта за запор, ако се установи, че заповедта е била издадена неоснователно. Отговорността на кредитора може да бъде ангажирана в няколко хипотези, например:

Ако заповедта бъде отменена, защото кредиторът не е завел дело по същество в срок.
Ако се докаже, че кредиторът е предоставил неверни данни в молбата си.
Ако впоследствие се установи, че кредиторът няма вземане към длъжника.
Ако кредиторът не е изпълнил задължението си да поиска освобождаване на свръхобезпечени суми.

Тежестта на доказване на вредите е върху длъжника.

Сравнителен и практически анализ: ЕЗЗБС срещу националния запор по ГПК

За да се оцени пълната стойност на ЕЗЗБС, е полезно тя да бъде сравнена с традиционния запор, налаган по реда на българския ГПК.

Основни прилики и разлики в процедурите

На концептуално ниво и двете процедури са обезпечителни мерки, които целят да защитят интереса на кредитора и изискват доказване на вероятна основателност на иска и на необходимост от обезпечение. Разликите обаче са фундаментални и от огромно практическо значение:

Териториален обхват: Запорът по ГПК действа само на територията на България. ЕЗЗБС е проектирана да действа директно в целия ЕС.
Признаване и изпълнение в чужбина: Запорна заповед, издадена от български съд по ГПК, не може да бъде изпълнена директно в друга държава-членка. За целта е необходима тежка, скъпа и бавна процедура по признаване и допускане на изпълнение (екзекватура). ЕЗЗБС елиминира тази стъпка – тя се признава и изпълнява автоматично, без никакви допълнителни формалности.
Процедура ex parte: ЕЗЗБС е изрично и задължително ex parte процедура, създадена за максимална изненада.
Механизъм за информация: Механизмът по чл. 14 от Регламента за издирване на сметки няма пряк еквивалент в ГПК за трансгранични случаи.

Таблица 1: Сравнителен анализ: Европейска заповед за запор (ЕЗЗБС) vs. Запор по ГПК

Следващата таблица обобщава ключовите разлики, които са от решаващо значение при избора на стратегически подход от страна на кредитора.

Критерий	Европейска заповед за запор (ЕЗЗБС) – Регламент 655/2014	Запор по Граждански процесуален кодекс (ГПК)
Приложно поле	Само трансгранични граждански и търговски дела.	Всички граждански и търговски дела в България.
Териториално действие	Директно приложим във всички държави-членки (без Дания).	Действа само на територията на България.
Процедура	Задължително ex parte (без уведомяване на длъжника).	Обезпечителното производство е едностранно, но последващото изпълнение изисква уведомяване.
Изпълнение в чужбина	Автоматично признаване и изпълнение. Не е необходима процедура по екзекватура.	Изисква сложна и бавна процедура за признаване и допускане на изпълнение в друга държава-членка.
Намиране на сметки	Вграден механизъм по чл. 14 за изискване на информация за сметки в други държави.	Няма еквивалентен трансграничен механизъм. Разчита се на частни разследвания.
Скорост	Проектиран за бързина; строги срокове за съда и банките.	Може да е бърз на национално ниво, но изключително бавен при трансгранично изпълнение.
Формализъм	Строго формализирана процедура със задължителни стандартни формуляри.	По-малко формализирана; молбата е свободен текст, съобразен с изискванията на ГПК.
Защита на длъжника	Хармонизирани средства за защита (отмяна, изменение) и ясна уредба за отговорността на кредитора.	Защитата е уредена изцяло в ГПК.

Предизвикателства и съдебна практика в България

Въпреки че Регламентът се прилага от няколко години, практиката по него все още се развива и поставя редица предизвикателства пред съдилищата, органите по изпълнение и страните.

Анализ на практическите проблеми при прилагането в България

Прилагането на ЕЗЗБС в България разкрива няколко практически трудности, които изискват внимателно обмисляне :

Конфликт между „изненадата“ и защитата на данните: Както беше споменато, процедурата по чл. 14 за намиране на сметки носи риск от преждевременно уведомяване на длъжника, което може да компрометира цялата процедура.
Проблеми с превалутирането: Банките в държавата по изпълнение запорират сумата и я декларират в местната валута. Колебанията във валутните курсове с течение на времето създават несъответствия между размера на вземането и реално блокираните средства, което усложнява финалното разпределение.
Риск от свръхобезпеченост и сложност на разпределението: Едновременното запориране на няколко сметки в различни държави създава огромни практически трудности за съдебния изпълнител, който трябва да координира действията, да изчисли правилно дължимите суми, лихви и разноски по различни законодателства и да извърши законосъобразно разпределение.
Липса на сметки в чужда валута за съдебните изпълнители: Специфичен български проблем е, че съдебните изпълнители по закон разполагат със сметки само в лева. Това налага автоматично превалутиране на всяка постъпила по запора чуждестранна валута, което може да доведе до загуби за страните.

Обзор на наличната съдебна практика

Съдебната практика по Регламент 655/2014 в България все още е в процес на натрупване. Съществуват решения на Върховния касационен съд (ВКС), които засягат свързани въпроси относно запора на банкови сметки, но те не винаги са пряко относими към спецификата на ЕЗЗБС. От ключово значение за тълкуването на Регламента са решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС). Показателно е дело C-555/18, което е образувано по преюдициално запитване именно от български съд и дава важни разяснения относно понятията „съдебно решение“ и „автентичен акт“ по смисъла на Регламента. Навигирането в тази развиваща се правна среда изисква специализирана и постоянно актуализирана експертиза.

Стратегически препоръки за клиентите на Адвокатска кантора Астакова

Европейската заповед за запор на банкови сметки е безспорно един от най-мощните и ефективни инструменти, с които разполагат кредиторите в единния пазар на ЕС. Тя предлага бързина, ефективност и най-важното – елемента на изненада, който често е решаващ за успешното събиране на трансгранични вземания.

Успешното използване на този инструмент обаче не е просто техническо попълване на формуляри. То изисква стратегическа проницателност, внимателно планиране и дълбоко разбиране на множеството практически и правни нюанси.

Въз основа на направения анализ, отправяме следните стратегически препоръки:

Действайте превантивно: Най-добрият момент да се обмисли стратегията за принудително изпълнение е още при сключването на договора. Претеглете внимателно дали да включите арбитражна клауза, имайки предвид, че тя ще ви лиши от възможността да използвате ЕЗЗБС в началния етап на спора.
Инвестирайте в информация: Преди да подадете молба за ЕЗЗБС, направете всичко възможно да установите по независим път в кои банки и в кои държави вашият длъжник има сметки. Това ще ви позволи да избегнете рисковия механизъм по чл. 14 и да запазите максимално ефекта на изненадата.
Изградете солиден случай: Съберете и систематизирайте щателно всички доказателства, които подкрепят наличието на „спешна необходимост“ и „реален риск“. Това е най-критичният елемент от вашата молба.
Изберете правилния инструмент: ЕЗЗБС е изключително ефективна, но не винаги е единственото или най-доброто решение. В зависимост от конкретните обстоятелства, една чисто национална процедура може да е по-адекватна.

Справянето с длъжници в чужбина изисква не само познаване на закона, но и стратегическа далновидност. В Адвокатска кантора Астакова ние предлагаме и двете. Свържете се с нас, за да обсъдим как можем да защитим Вашите финансови интереси в целия Европейски съюз.