Авторско право в дигиталния свят: Защита на вашето съдържание и софтуер през 2025 г.

Вашето творчество е ценност. Знаете ли как да я защитите онлайн?

В днешната дигитална епоха всеки от нас е творец. Независимо дали сте професионален фотограф, разработчик на софтуер, блогър, музикант или собственик на бизнес, който създава уникално съдържание, интернет предоставя безпрецедентни възможности за разпространение и достигане до глобална аудитория. Тази лекота на споделяне обаче има и своята тъмна страна – експоненциално нараснал риск от кражба, неправомерно копиране и злоупотреба с вашия труд.

Проблемът е широкообхватен и засяга всеки аспект на онлайн дейността: от неправомерно използвани снимки за реклама във Facebook и Instagram , през разпространението на пиратски софтуер, което нанася огромни щети на разработчиците , до сложните спорове за лицензиране на музика и видео съдържание с гиганти като YouTube и TikTok. В този сложен лабиринт от правила, технологии и юрисдикции, защитата на интелектуалната собственост се превръща в критично предизвикателство.  

Настоящата статия е създадена като изчерпателен и практически наръчник, който има за цел да демистифицира сложната правна рамка на авторското право в дигитална среда. Ще разгледаме основите на българското законодателство, ще анализираме най-новите европейски регулации, които променят правилата на играта, ще се фокусираме върху спецификите при защитата на софтуер и ще предоставим ясен, работещ план за действие при установяване на нарушение.

Адвокатска кантора Астакова в София разбира, че в съвременната икономика правната защита не е просто реакция при проблем, а ключов елемент от бизнес стратегията. Ние сме не просто юристи, а ваши стратегически партньори, които познават в дълбочина както закона, така и технологичния и бизнес контекст, в който оперирате.  

Основите на закрилата – Какво казва българският закон (ЗАПСП)?

Преди да се потопим в сложните международни регулации и технологични решения, е от съществено значение да разберем фундаменталните принципи на авторското право, заложени в българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Какво е „произведение“ и кога възниква авторското право?

Съгласно член 3 от ЗАПСП, обект на авторско право е „всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма“. Това включва изключително широк кръг от творения: литературни текстове, статии, компютърни програми, музика, филми, архитектурни проекти, фотографии, произведения на изобразителното изкуство, преводи, уеб дизайн, бази данни и много други.  

Ключовият момент, който всеки творец трябва да знае, е, че авторскоправната закрила възниква автоматично със самото създаване на произведението и обективирането му във форма, която позволява то да бъде възприето. За разлика от търговските марки или патентите, не е необходима каквато и да е формална регистрация в държавна институция, за да възникнат правата ви. От момента, в който напишете кода, направите снимката или композирате музиката, вие сте носител на авторско право.  

Тази автоматична закрила обаче се оказва нож с две остриета. От една страна, тя е голямо улеснение, премахвайки административните бариери. От друга, тя създава практически проблем при доказването на авторството и момента на създаване при възникнал спор. Ако някой открадне ваша снимка и твърди, че е негова, тежестта да докажете, че сте я създали пръв, пада върху вас. Именно тук се корени необходимостта от проактивни мерки за подсигуряване на доказателства, които ще разгледаме по-нататък – стъпка, която често изисква своевременна правна консултация, за да се избегнат бъдещи усложнения.

Вашите права като автор: Неимуществени и Имуществени

ЗАПСП разделя авторските права на две основни категории:

• Неимуществени (морални) права: Те са тясно свързани с личността на автора. Включват правото да се иска признаване на авторство върху произведението; правото да се реши дали, кога и как то да бъде разгласено за първи път; правото да се изисква името, псевдонимът или друг идентифициращ знак на автора да бъде обозначаван при всяко използване; и правото да се иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, които биха увредили честта или достойнството на автора. Тези права са непрехвърлими и не са ограничени със срок (с изключение на някои специфични хипотези).  
• Имуществени (икономически) права: Те дават на автора изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава на други лица да го използват срещу възнаграждение. Използването обхваща широк спектър от действия, включително: възпроизвеждане (копиране), разпространение (продажба, наем), публично представяне, излъчване по безжичен път или предаване по кабел, преработка и превод. Тези права могат да бъдат прехвърляни и отстъпвани чрез договори.  

Кой е носителят на правата?

• Автор: По правило, носител на авторското право е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението.  
• Съавтори: Когато едно произведение е създадено от две или повече лица, авторското право им принадлежи общо. За всяко използване или преработка на такова произведение е необходимо съгласието на всички съавтори.  
• Производни произведения: Авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило. Това обаче не накърнява по никакъв начин правата на автора на оригиналното произведение. За да бъде използван един превод, е необходимо съгласието както на преводача, така и на оригиналния автор.  
• Работодател: В хипотезата на произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение (т.нар. „служебно произведение“), законът предвижда специален режим. Ако не е уговорено друго в трудовия договор, авторското право възниква за автора, но работодателят има изключителното право да използва произведението за своите цели без разрешение и без заплащане на допълнително възнаграждение.

Новата дигитална реалност – Европейските директиви и отговорността на платформите

Дигиталната среда се развива с главоломна скорост, което налага постоянно адаптиране на законодателството. Европейският съюз предприе две ключови законодателни инициативи, които фундаментално променят пейзажа на авторското право онлайн и вече са част от българската правна система.

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (DSM Directive 2019/790)

Тази директива, транспонирана в българския ЗАПСП в края на 2023 г. , има за цел да модернизира авторското право и да реши проблема с т.нар. „пропаст в стойността“ (value gap). Това е ситуация, при която големи онлайн платформи като YouTube генерират огромни приходи от съдържание, създадено от други, без да компенсират адекватно авторите и правоносителите.  

• Ключовата промяна (Член 17): Най-дискутираната разпоредба на директивата преобръща досегашния режим на отговорност. Тя постановява, че доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание (като YouTube, TikTok и др.) вече извършват акт на „съобщаване на публиката“. Това означава, че те носят пряка отговорност за съдържанието, качено от техните потребители. За да избегнат отговорност, тези платформи трябва да докажат, че са положили „най-добри усилия“ да получат разрешение (лиценз) от правоносителите за използваното съдържание. Ако не успеят, те трябва да действат бързо за премахване на нелицензираното съдържание и да предотвратят бъдещото му качване.  
• Нови права за авторите: Директивата въвежда и важни гаранции за творците. Утвърждава се принципът за „справедливо и пропорционално възнаграждение“ при сключване на лицензионни договори. Освен това, авторите получават право да искат допълнително възнаграждение, ако първоначално договорената сума се окаже непропорционално ниска в сравнение с всички последващи приходи от използването на произведението. Премахнато е и ограничението лицензионните договори да се сключват за срок до 10 години, което дава повече гъвкавост на пазара.  

Тази промяна е фундаментална. Преди DSM директивата, платформите се ползваха със защитата на т.нар. „безопасно пристанище“ (safe harbor) по Закона за електронната търговия (ЗЕТ). Те не носеха отговорност, докато не бъдат изрично уведомени за конкретно нарушение, действайки като пасивни пощенски кутии. Сега, поне за големите платформи за споделяне на съдържание, моделът е променен. Те са активни участници, които трябва проактивно да търсят лицензи и да прилагат технологии за филтриране. За авторите това означава, че ако тяхно произведение се използва масово в YouTube без разрешение, отговорността вече не е само на хилядите индивидуални потребители, а и на самата платформа. Това отваря врати за преговори за колективно лицензиране директно с платформите – стратегическа възможност, по която специализиран адвокат може да окаже незаменима помощ.  

Законодателен акт за цифровите услуги (DSA – Regulation (EU) 2022/2065)

Въпреки че не е фокусиран изцяло върху авторското право, DSA е другата важна част от пъзела. Този регламент, който е пряко приложим в България от февруари 2024 г. , създава хоризонтални правила за всички онлайн посредници (социални мрежи, онлайн магазини, хостинг компании).  

Неговото практическо значение за авторското право се изразява във въвеждането на хармонизирани, ясни и прозрачни процедури за докладване на незаконно съдържание (т.нар. „notice and action“ механизми) и задължителни системи за вътрешно разглеждане на жалби и извънсъдебно решаване на спорове. Това дава на творците и правоносителите по-силни и стандартизирани инструменти за реакция в целия Европейски съюз.  

Специален фокус – Правна закрила на софтуер и компютърни програми

Софтуерът е специфичен обект на интелектуална собственост, който се ползва с комплексна правна закрила. Разбирането на нейните нюанси е от критично значение за всеки разработчик, стартъп или технологична компания.

Закрила по ЗАПСП: Кодът като литературно произведение

Основният режим на закрила на софтуера в България и по света е чрез авторското право. Съгласно ЗАПСП и международни договори като Споразумението ТРИПС, компютърните програми – както в техния четим от човек вид (изходен код, source code), така и в машинночетимия им формат (обектен код, object code) – се закрилят като литературни произведения.  

Това обаче идва с едно фундаментално ограничение: авторското право защитава конкретния израз – написания код, структурата, последователността от команди. То не защитава идеята, алгоритъма, функционалността или математическите концепции зад софтуера. Това означава, че конкурент може напълно законно да създаде софтуер, който изпълнява същата функция, стига да го напише със собствен, различен код.  

Възможността за двойна закрила: Авторско право + Патент

Именно тук се появява възможността за „натрупване на закрила“, позволена от българското законодателство. Докато авторското право пази кода, патентното право може да защити функционалността.  

Въпреки че Законът за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) изрично изключва компютърните програми „като такива“ от патентоспособност, съществува важна вратичка. Една компютърна програма може да бъде защитена с патент, ако тя е част от по-голямо изобретение, което има технически характер и решава конкретен технически проблем. Например, нов метод за компресиране на данни, имплементиран чрез софтуер, или софтуер, който управлява по нов и изобретателски начин даден индустриален процес, може да бъде патентован.  

Стратегическото предимство на патента е огромно. Той защитава самата идея и функционалност, независимо от конкретния код, с който е реализирана. Това предоставя много по-широка и стабилна защита срещу конкуренти и е ключов актив за всяка иновативна технологична компания.

Дело за смяна на име. Основания и процедура – Какво трябва да знаете?

Защо Ви е нужен добър граждански адвокат в София? Казуси от практиката на адвокат Астакова

Навигация в света на лицензите: Proprietary vs. Open Source

Изборът на лицензионен модел за един софтуерен продукт е едно от най-важните стратегически решения.

• Proprietary (Собственически) софтуер: Това е класическият комерсиален модел. Компанията-собственик запазва изходния код в тайна, а потребителите закупуват лиценз, който им дава право да използват софтуера при строго определени условия, без право на модификация или преразпространение. Примери за такъв софтуер са Microsoft Windows и Adobe Photoshop.  
• Open Source (Софтуер с отворен код): При този модел изходният код е публично достъпен. Всеки може да го разглежда, модифицира и разпространява. Тези свободи обаче се регулират от конкретен лиценз, който налага определени условия. Open Source лицензите се делят на няколко основни семейства:
  • Permissive (Позволителни) лицензи (MIT, Apache, BSD): Те са изключително либерални. Позволяват кодът да бъде използван, модифициран и включван дори в затворени, комерсиални продукти. Основното изискване е да се запази оригиналната бележка за авторско право. Лицензът Apache 2.0 е по-подробен и включва важни клаузи, свързани с предоставянето на патентни права и защита от патентни спорове.  
  • Copyleft (Стриктни) лицензи (GPL, AGPL): Тези лицензи се основават на принципа „споделяне при същите условия“. Те изискват всяко производно произведение (софтуер, който включва GPL код) също да бъде лицензирано под същия GPL лиценз. Това създава т.нар. „вирусен ефект“, който гарантира, че софтуерът и всички негови производни ще останат свободни и с отворен код завинаги.  
  • Weak Copyleft (Слаби) лицензи (LGPL): Представляват компромис. Те позволяват една библиотека, лицензирана под LGPL, да бъде използвана (чрез динамично свързване) от софтуер със затворен код, без „вирусният ефект“ на GPL да се разпростре върху целия продукт.  

Изборът на лиценз не е просто технически детайл, а фундаментално бизнес решение. Един разработчик може да избере GPL лиценз от идеологически подбуди, но ако по-късно реши да продаде продукта си на корпоративни клиенти, които искат да го интегрират в своите системи със затворен код, този лиценз ще се окаже непреодолима пречка. Обратно, изборът на MIT лиценз ще улесни максималното възприемане на кода, но може да позволи на голяма корпорация да го вземе, да го вгради в свой комерсиален продукт и да не допринесе нищо обратно към общността. Ето защо консултацията с адвокат, специализиран в технологичното право, е от решаващо значение за изграждането на лицензионна стратегия, която е в съответствие с дългосрочните бизнес цели на компанията.  

Нарушението е факт – Как да реагираме стъпка по стъпка?

Когато установите, че вашето авторско право е нарушено, е важно да действате методично и стратегически. Най-честите нарушения в дигитална среда включват публикуване на снимки, текстове или видеа без съгласие, използване на музика в онлайн съдържание без лиценз, копиране на уеб дизайн или софтуерен код и различни форми на софтуерно пиратство.  

Фаза 1: Събиране на неоспорими доказателства

Преди да предприемете каквито и да е действия, трябва да документирате нарушението по начин, който ще издържи в съда.

• Първоначално документиране: Направете екранни снимки (screenshots) на страницата с нарушението, като се уверите, че URL адресът е видим. Запазете директни линкове към всяко нарушение. Използвайте инструменти като обратно търсене на изображения в Google, за да откриете всички места, където ваша снимка е използвана.  
• Архивиране: Използвайте услуги като The Wayback Machine (archive.org), за да запазите исторически запис на страницата. Данните от този архив все по-често се приемат като доказателство в българската съдебна практика.  
• Златният стандарт: Констативен протокол от нотариус. Това е най-силното доказателство. Процедурата включва посещение при нотариус, който във ваше присъствие отваря посочения URL адрес, описва съдържанието и прилага разпечатки. Този протокол е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща доказателствена сила пред съда.  
• Доказване на авторство: Винаги пазете оригиналните, необработени файлове (напр. RAW за снимки,.psd за дизайн), тъй като те съдържат метаданни с дата на създаване. Публикуването на произведението на личен блог или в социални мрежи също създава публичен времеви печат.  

Фаза 2: Извънсъдебни действия

След като имате доказателства, първата стъпка е да опитате да разрешите проблема без намесата на съда.

• „Notice and Takedown“ процедура:
  • За международни платформи (YouTube, Facebook, TikTok): Тези платформи имат вградени механизми за докладване на нарушения на авторски права, базирани на американския Digital Millennium Copyright Act (DMCA). Подаването на валидна жалба обикновено води до бързо премахване на съдържанието. При повтарящи се нарушения (обикновено три „предупреждения“ или „strikes“) каналът на нарушителя може да бъде закрит.  
  • За български уебсайтове: Тук се прилага българският Закон за електронната търговия (ЗЕТ). Трябва да изпратите официално уведомление до хостинг доставчика на сайта. Това е критична стъпка, защото активира неговата отговорност. Много творци правят грешката да изпращат DMCA известие до български хостинг, който обаче няма правно задължение да се съобрази с американския закон. Правилният подход е да се изпрати уведомление, което се позовава на ЗЕТ, за да се задействат законовите механизми в България. Непознаването на тази разлика може да доведе до загуба на време и неефективни действия, което подчертава стойността на локалната правна експертиза.  
• Покана за доброволно преустановяване („Cease and Desist Letter“):
  • Това е официално писмо, с което уведомявате нарушителя за неговите действия и настоявате те да бъдат прекратени. Поканата трябва ясно да идентифицира вас като носител на правата, конкретното произведение, да предостави доказателства за нарушението и да определи разумен срок за преустановяването му, като предупреждава за последващи съдебни действия. Изпращането на такава покана чрез адвокатска кантора значително увеличава тежестта ѝ и често води до бързо разрешаване на спора.  

Отговорността на посредниците (хостинг компаниите)

Съгласно ЗЕТ, хостинг компанията се ползва със „safe harbor“ и не носи отговорност за съдържанието, което съхранява, ако не знае за неговия незаконен характер. От момента, в който обаче бъде надлежно уведомена („узнае“) за нарушението и не предприеме „незабавни действия“ за премахване на съдържанието или блокиране на достъпа до него, тя също става отговорна за вредите.  

Пътят към справедливостта – Съдебна защита и обезщетение в България

Когато извънсъдебните методи не дадат резултат или когато целта е да се получи финансово обезщетение за претърпените вреди, следващата стъпка е съдебният процес.

Гражданският иск като основен инструмент

За получаване на компенсация най-ефективният път е завеждането на граждански иск по ЗАПСП, а не подаването на жалба за престъпление по Наказателния кодекс. Искът може да бъде предявен от автора, съавторите или друго лице, на което са отстъпени изключителни права. Компетентен да разгледа делото е окръжният съд по мястото на нарушението или по адреса на нарушителя (за София това е Софийски градски съд).  

Какво можете да поискате от съда?

При успешен изход на делото, съдът може да постанови:

• Установяване на факта на нарушението.
• Осъждане на нарушителя да преустанови неправомерното използване.
• Изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените копия.
• Обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.  

Определяне на обезщетението: Революционната практика на Върховния касационен съд (ВКС)

Дълги години доказването на вреди по дела за авторско право беше изключително трудно. Това се промени с постановяването на Тълкувателно решение № 3 от 2022 г. на ВКС, което уеднакви съдебната практика и значително улесни защитата на авторите.  

• Имуществени вреди (пропуснати ползи): ВКС постанови, че обезщетението за неразрешено използване се определя на базата на „действителната пазарна цена“ на правото на използване (т.е. лицензионното възнаграждение, което авторът би получил). Съдът не може да присъди по-малко от тази сума, за да бъде обезщетението справедливо.  
• Неимуществени (морални) вреди: Това е може би най-важната промяна. ВКС прие, че вреди като „огорчение, демотивация, накърняване на обществената оценка и признание, засягане на достойнството и репутацията“ са логична и естествена последица от самото нарушение на моралните права на автора. Това означава, че те не се нуждаят от сложно и отделно доказване със свидетели, освен ако нарушителят не успее да ги опровергае.  
• Разноски за адвокат: Решението на ВКС потвърди, че разумните извънсъдебни разходи за адвокат (например за изготвяне на покана за доброволно уреждане) се считат за пряка вреда от нарушението и подлежат на възстановяване от нарушителя.  

Тези развития превръщат съдебната защита в България в значително по-достъпен и ефективен инструмент за авторите. Преди това решение ищците трябваше да водят скъпи експертизи за доказване на пропуснати ползи и свидетели, за да докажат, че са били „огорчени“. Сега процесът е по-предвидим, а тежестта на доказване за автора е значително облекчена. Възможността за възстановяване на предсъдебните адвокатски разноски допълнително стимулира творците да търсят правата си, превръщайки правната помощ от разход в инвестиция в справедливост.

Проактивна защита и монетизация – Управлявайте правата си интелигентно

Ефективната защита на авторското право не е само реакция при нарушение, а и проактивно управление на активи. Правилното структуриране на правата може не само да предотврати проблеми, но и да се превърне в източник на приходи.

Силата на договора: Лицензионни и прехвърлителни договори

Всеки път, когато позволявате на някой друг да използва вашето произведение, това трябва да става въз основа на писмен договор. Използването на готови бланки от интернет крие сериозни рискове, тъй като те рядко отчитат спецификата на конкретния казус. Ключови клаузи, на които трябва да се обърне внимание, са:  

• Обхват на правата: Дали се отстъпват изключителни (само ползвателят може да използва произведението) или неизключителни права.
• Територия и срок: За кои държави и за какъв период от време се отстъпват правата.
• Възнаграждение: Как се определя, кога и как се изплаща.

Creative Commons (CC): Интелигентно споделяне

Creative Commons предлага набор от стандартизирани, безплатни лицензи, които позволяват на авторите лесно да дадат на обществото разрешение да използва тяхното произведение при определени, ясни условия. Това е мощен инструмент за творци, които искат да насърчат разпространението на работата си, като същевременно запазят контрол върху ключови аспекти. Основните елементи на CC лицензите са :  

• BY (Attribution): Задължително посочване на автора при всяко използване.
• SA (ShareAlike): Всички производни произведения трябва да се разпространяват под същия лиценз.
• NC (NonCommercial): Използването е разрешено само за нетърговски цели.
• ND (NoDerivatives): Забраняват се всякакви промени и създаване на производни произведения.

Комбинацията от тези елементи създава шест основни лиценза, които предлагат спектър от възможности – от почти пълна свобода до строги ограничения.

Традиционното възприятие за адвоката по авторско право е като за фигура, която се намесва само при конфликт. Модерният подход, който е в основата на нашата практика, е да разглеждаме правната защита като бизнес инструмент. Добре структурираните лицензионни договори и интелигентното използване на инструменти като Creative Commons са начини не само за защита, но и за активна монетизация и изграждане на бранд.

Не оставяйте правата си незащитени – Потърсете експертна помощ

Пейзажът на авторското право в дигиталния свят е сложен и динамичен. Както видяхме, закрилата по закон е автоматична, но нейната ефективна реализация изисква познания, проактивност и стратегически действия. Новите европейски директиви и развиващата се съдебна практика в България отварят нови възможности за авторите, но и създават нови предизвикателства.

Всеки казус е уникален. От избора на правилния софтуерен лиценз, който да съответства на вашия бизнес модел, до събирането на годни доказателства и доказването на вреди в съда – нюансите имат огромно значение и могат да предопределят успеха или провала на вашите усилия.

Вашето творчество и иновации заслужават най-добрата правна защита. Ако сте изправени пред нарушение на авторските ви права, разработвате софтуер, или искате да изградите стабилна стратегия за управление на вашите дигитални активи, не се колебайте да потърсите професионална помощ.

Екипът на Адвокатска кантора Астакова в София е на ваше разположение. Свържете се с нас на телефон или чрез нашата онлайн форма, за да запазите час за консултация. Нека заедно да защитим това, което е ваше по право.