Договори за изработка на софтуер: Ръководство за защита на вашата интелектуална собственост

Вашият софтуер е повече от код – той е короната на вашия бизнес

В съвременната дигитална икономика, софтуерът вече не е просто помощен инструмент. Той е стратегически актив, който дефинира конкурентни предимства, генерира основните потоци от приходи и съхранява безценно ноу-хау. За много компании, особено в технологичния сектор, софтуерът е самият двигател на бизнеса, неговото сърце и мозък.

Много предприемачи и мениджъри обаче, фокусирани върху технологичната и пазарната реализация на своята визия, инвестират стотици хиляди, а понякога и милиони левове в разработката на софтуерни продукти, без да осъзнават един критичен факт: една-единствена пропусната или лошо формулирана клауза в договора може да означава, че те… не притежават продукта, за който са платили. Рисковете са огромни и често екзистенциални: загуба на контрол върху ключов актив, невъзможност за продажба на бизнеса, скъпи и продължителни съдебни спорове и дори пълен провал на проекта.

Този наръчник е създаден, за да ви преведе през сложния лабиринт на интелектуалната собственост при разработката на софтуер. Ще разгледаме в дълбочина българското законодателство и ще ви покажем как един прецизно изготвен договор за изработка се превръща от обикновен правен документ във вашата най-здрава крепост. Тази крепост ще защитава най-ценния ви актив и ще ви даде сигурността да градите бъдещето на вашата компания върху стабилна правна основа.  

Правната същност на софтуера в България: Какво точно защитаваме?

Преди да се потопим в договорните клаузи, е от съществено значение да разберем как българското право третира софтуера. Защитата му е многопластова и разбирането на отделните слоеве е първата стъпка към изграждането на ефективна стратегия за опазването му.

Софтуерът като обект на авторското право (ЗАПСП)

Основният стълб на защита за софтуера в България е Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

• Основна постановка: Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, компютърните програми са изрично посочени като закрилян обект на авторското право. Законът ги приравнява по правен режим на литературните произведения. Това е ключова концепция, тъй като означава, че защитата възниква автоматично със самото създаване на произведението (написването на кода) и не изисква никаква формална регистрация в патентно ведомство или друга институция. Моментът, в който програмистът запише кода в обективна форма (напр. във файл), този код вече е защитен.  
• Какво точно се закриля? Закрилата по ЗАПСП обхваща обективната форма на изразяване на програмата. Това включва:
  • Изходен код (Source Code): Човешки четимият текст на програмата, написан на определен програмен език.
  • Обектен код (Object Code): Машинно четимият код, получен след компилация на изходния код.
  • Подготвителни материали: Според европейската практика и доктрина, защитата се разпростира и върху подготвителните дизайнерски материали, като блок-схеми и архитектурни диаграми, ако те са достатъчно детайлни, за да може от тях на по-късен етап да се създаде компютърна програма.  
• Какво НЕ се закриля? Това е може би най-важното разграничение, което бизнесът трябва да разбере. Авторското право НЕ закриля:
  • Идеи и принципи: Самата идея за „мобилно приложение за споделено пътуване“ или „платформа за онлайн обучения“ не може да бъде монополизирана.
  • Алгоритми и логически схеми: Математическите методи и логиката, които стоят в основата на функционалността на софтуера, не са обект на авторско право.  
  • Програмни езици и файлови формати: Те се считат за инструменти, а не за крайни произведения.

Практическият извод е, че можете да защитите вашата конкретна имплементация на една идея (т.е. вашия уникален код), но не и самата бизнес концепция. Всеки друг е свободен да създаде свой собствен софтуер, реализиращ същата идея, стига да не копира вашия код.

Софтуерът като търговска тайна (ЗЗТТ)

Втората, често подценявана, линия на защита се предоставя от Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ).

• Дефиниция: За да бъде определена информация класифицирана като търговска тайна, тя трябва да отговаря кумулативно на три условия, посочени в закона :
  1. Да е тайна (т.е. да не е общоизвестна или леснодостъпна за експерти в съответната област).
  2. Да има търговска стойност именно защото е тайна.
  3. Притежателят ѝ (вашата фирма) да е взел разумни мерки за опазването на нейната тайнственост (напр. чрез договори, вътрешни политики, технически мерки).
• Приложение към софтуер: Много елементи от един софтуерен проект могат да бъдат квалифицирани като търговска тайна, дори и да не са пряко защитени от авторското право. Такива са например:
  • Специфични и иновативни алгоритми.
  • Уникални архитектурни решения и структури на бази данни.
  • Бизнес логиката, вградена в софтуера.
  • Бъдещи планове за развитие, списъци с клиенти, ценови модели и друго ноу-хау, свързано с проекта.  
• Механизъм на защита: За разлика от автоматичната защита по ЗАПСП, защитата на търговската тайна изисква активни действия. Тя се реализира основно чрез договори за конфиденциалност (Non-Disclosure Agreements – NDA), които се подписват с разработчици, служители и партньори. Неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна е нарушение на закона и води до отговорност за причинените вреди.  

Двойната защита е вашата стратегия

Авторското право и търговската тайна не са алтернативи, а два допълващи се инструмента, които трябва да се използват в тандем за изграждането на цялостна защита. Представете си следната верига от събития:

1. Една компания има уникална бизнес идея и иновативен процес, които иска да автоматизира чрез разработката на софтуер по поръчка.
2. Тя трябва да разкрие тази идея и процеси на външен екип от разработчици. В този момент самата идея все още не е защитена от авторско право, тъй като няма написан код.
3. Ако липсва предварително подписано споразумение за конфиденциалност (NDA), разработчикът, след като е научил всичко за бизнес модела, може напълно законно да вземе тази идея и да я реализира за друг клиент или дори да създаде конкурентен продукт за себе си.
4. След като кодът бъде написан, той вече получава автоматична защита по ЗАПСП.
5. Следователно, за да се затвори кръгът, е необходима комбинация: споразумение за конфиденциалност (NDA) съгласно ЗЗТТ за защита на идеята и ноу-хау преди и по време на разработката, и прецизно уреждане на авторските права върху крайния продукт съгласно ЗАПСП след неговото създаване.

Един добре структуриран договор за изработка на софтуер трябва да адресира и двете форми на защита, за да бъде наистина ефективен и да предпази инвестицията на възложителя.

Ключовият въпрос – Кой реално притежава софтуера?

Това е най-важният въпрос, чийто отговор често се оказва шокиращ за бизнеса. В българското право собствеността върху интелектуалните права (IP) зависи изцяло от вида на договора, по който е създаден софтуерът. Разликата между наемането на програмист на трудов договор и възлагането на проект на външна фирма или фрийлансър е огромна и с колосални правни последици.  

Фундаменталната разлика: Трудов договор vs. Договор за изработка

Неразбирането на тази разлика е най-често срещаният и скъпоструващ капан за компаниите, които възлагат разработка на софтуер. Нека разгледаме двата основни сценария.

Сценарий 1: Софтуер, създаден по трудов договор (In-house Development)

• Правна уредба: Когато софтуерът се създава от ваши служители, наети на трудов договор, се прилага специалната разпоредба на чл. 41 от ЗАПСП. Този член установява законова презумпция (предположение) в полза на работодателя. Той гласи, че ако не е уговорено друго в индивидуалния трудов договор, имуществените авторски права върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на изпълнение на трудовите задължения, принадлежат на работодателя.  
• Практически смисъл: Това означава, че когато вашите програмисти, системни анализатори и QA специалисти пишат код, създават архитектура или тестват системи като част от служебните си задължения, вашата фирма автоматично и по силата на закона става собственик на икономическите права върху този продукт. Това е правилото по подразбиране, което работи във ваша полза и ви осигурява сигурност.
• Внимание: Ключовият израз тук е „ако не е уговорено друго“. От изключителна важност е да се уверите, че трудовите договори на вашите IT специалисти не съдържат нестандартни клаузи, които случайно или умишлено променят тази благоприятна за вас законова презумпция. Всякакви уговорки от типа на „авторските права остават за служителя, а работодателят получава само право на ползване“ трябва да бъдат избягвани на всяка цена.

2.3. Сценарий 2: Софтуер, създаден по договор за изработка (Outsourcing/Freelancers)

• Правна уредба: Тук ситуацията е коренно различна и много по-рискова за възложителя. При договорите за изработка (наричани още граждански договори) се прилага общият принцип на ЗАПСП, според който автор на произведението е физическото лице, което го е създало. Специалната разпоредба на   чл. 14 от ЗАПСП гласи, че „ако не е уговорено друго“, авторското право върху компютърни програми, създадени по поръчка, принадлежи на изпълнителя (разработчика).  
• Шокиращата истина за бизнеса: Това означава, че ако възложите на външна IT фирма или на фрийлансър да създаде софтуер за вас и в договора ви липсва изрична, недвусмислена и правилно формулирана клауза за прехвърляне на интелектуална собственост, вие сте платили десетки или стотици хиляди левове за продукт, който юридически не притежавате. По подразбиране, собственик на всички икономически права остава разработчикът.
• Катастрофални последици: При липса на такава клауза, вие като възложител:
  • Не можете да продавате софтуера или да го лицензирате на трети лица.
  • Не можете да го променяте, доразвивате или адаптирате без изричното разрешение на разработчика.
  • Не можете да го включите като актив при оценка и продажба на вашата компания.
  • Рискувате разработчикът да ви забрани да го използвате или да поиска допълнително заплащане за това.
  • Рискувате разработчикът да продаде същия или подобен софтуер на ваш пряк конкурент.

Вашата цяла инвестиция и бизнес модел са изложени на огромен, неприемлив риск.

Неимуществените права на автора – вечният отпечатък

Важно е да се знае, че освен имуществени (икономически) права, ЗАПСП урежда и неимуществени (морални) права. Тези права са неотчуждими – те не могат да бъдат прехвърляни или продавани и остават завинаги за автора (физическото лице-програмист), дори след като всички имуществени права са прехвърлени на възложителя.  

Основните неимуществени права са уредени в чл. 15 от ЗАПСП и включват :  

• Правото на автора да иска признаване на неговото авторство върху произведението.  
• Правото на автора да реши дали произведението да се разгласи под неговото истинско име, под псевдоним или анонимно.  
• Правото да иска името, псевдонимът или друг идентифициращ го знак да бъдат обозначавани по подходящ начин при всяко използване на произведението.
• Правото да се противопоставя на всякакви промени в произведението, които биха увредили неговата цялост или биха накърнили честта и достойнството на автора.

Практическа импликация: Дори да притежавате 100% от имуществените права, програмистът-автор запазва своите морални права. В договора за изработка е добра практика да се договори изрично, че произведението ще се използва анонимно или че възложителят има право да реши как да обозначи авторството. Това предотвратява бъдещи спорове и изяснява отношенията.

Таблица 1: Сравнение на IP собствеността: Трудов договор vs. Договор за изработка

За да обобщим най-критичната информация, следната таблица предоставя бърз, визуален и лесен за разбиране синтез на огромната разлика в правните последици.

Анатомия на „железния“ договор за изработка на софтуер: Ключови клаузи

След като разбрахме защо договорът е толкова важен, нека разгледаме неговата анатомия. Един добре структуриран договор е съвкупност от прецизно формулирани клаузи, всяка от които играе ролята на защитен вал за вашата инвестиция.

Клауза за прехвърляне на интелектуална собственост (The „Crown Jewel“ Clause)

Това е сърцето на договора, неговата най-важна част. Тази клауза трябва изрично, недвусмислено и изчерпателно да уреди преминаването на всички имуществени авторски права от изпълнителя към възложителя.  

• Цел: Да се преодолее законовата презумпция в полза на разработчика и да се гарантира, че възложителят, който плаща за продукта, става негов пълен и единствен собственик.
• Ключова формулировка: Клаузата трябва да е максимално подробна. Не е достатъчно просто да се напише „правата се прехвърлят“. Правилната формулировка трябва да гласи, че с подписването на финалния приемо-предавателен протокол и/или с изплащането на пълния размер на възнаграждението, изпълнителят прехвърля на възложителя всички свои изключителни имуществени авторски права върху създадения софтуер (включително изходен код, обектен код, бази данни, дизайн на потребителски интерфейс и всякакви други елементи), без териториални или времеви ограничения. Трябва изрично да се изброят правата по чл. 18 от ЗАПСП, като:
  • Правото на възпроизвеждане на произведението.
  • Правото на разпространение на оригинала или екземпляри от него.
  • Правото на публично представяне.
  • Правото на преработка и адаптиране на софтуера.
  • Правото на превод на програмния код на други езици.
  • Правото да се разрешава използването на софтуера от трети лица срещу заплащане (лицензиране).
• Пълно прехвърляне (Assignment) vs. Лицензия (Licensing): Договорът трябва ясно да посочи, че правата се прехвърлят окончателно, а не просто се лицензират. Лицензията дава само право на ползване при определени условия, докато прехвърлянето ви прави пълноправен собственик, който може да се разпорежда с актива както намери за добре.

Разграничаване на „Background IP“ и „Foreground IP“

Това е една от най-фините, но и най-важни концепции в договорите за софтуер. Разбирането ѝ може да ви спести огромни проблеми в бъдеще.

От предварителен договор до нотариален акт: За ролята на Вашия адвокат по недвижими имоти в София

Придобивна давност: Как да станете собственик на имот без документ за собственост

• Концепцията: Разработчиците почти никога не започват проект от абсолютната нула. В своята практика те са създали и използват множество съществуващи собствени библиотеки с код, инструменти, фреймуъркове и други компоненти, които им помагат да работят по-бързо и ефективно. Тази съществуваща интелектуална собственост на разработчика се нарича „Background IP“ (предходна ИС). Кодът, който се създава специално и уникално за вашия проект, се нарича   „Foreground IP“ (новосъздадена ИС).
• Защо е важно? Разработчикът не може и няма да ви прехвърли собствеността върху своите основни инструменти и библиотеки (Background IP), тъй като те са негов основен актив, който използва за всички свои клиенти. Опитът да се формулира клауза, която изисква прехвърляне на абсолютно всичко, е нереалистичен и ще провали преговорите.
• Правилното решение: Договорът трябва да съдържа балансирана клауза, която урежда и двата вида ИС:
  1. Прехвърляне на собствеността: Изрично се посочва, че възложителят придобива пълната и изключителна собственост върху целия Foreground IP – т.е. всичко, което е създадено специално за него по този договор.
  2. Предоставяне на лицензия: Изпълнителят предоставя на възложителя вечна, безвъзмездна, световна, неизключителна и прехвърлима лицензия да използва Background IP, доколкото това е необходимо за нормалното функциониране, поддръжка, модификация и бъдещо развитие на софтуера.  

Тази структура е справедлива и за двете страни. Вие получавате собственост върху уникалния си продукт, а разработчикът запазва своите инструменти.

Тази клауза е и стратегически инструмент за предотвратяване на т.нар. „заключване към доставчика“ (Vendor Lock-in). Ако клаузата за Background IP липсва или е неясна, първоначалният разработчик може да твърди, че лицензът за ползване на неговите базови компоненти е валиден само докато той поддържа софтуера. Ако в бъдеще решите да смените екипа по поддръжката, новият екип няма да има законното право да работи с тези базови компоненти. Това ефективно ви „заключва“ към първоначалния разработчик и му дава огромна власт при договаряне на цени за бъдещи услуги. Добре формулираната клауза, която позволява лицензията за Background IP да се ползва и от следващи подизпълнители, ви дава гъвкавост и контрол върху разходите в дългосрочен план.

Гаранции от страна на разработчика (Warranties & Indemnification)

Целта на тези клаузи е да ви защитят от бъдещи правни и технически проблеми, произтичащи от работата на разработчика.

• Ключови гаранции: Договорът трябва да задължи разработчика да декларира и гарантира, че:
  1. Той е единствен автор на новосъздадения код (Foreground IP) или е уредил надлежно правата със своите подизпълнители и има пълното право да прехвърли собствеността на възложителя.
  2. Създаденият софтуер не нарушава авторски права, патенти, търговски марки или други права на интелектуална собственост на трети лица. Това е особено важно с оглед на риска от използване на чужд код без разрешение.
  3. Софтуерът ще функционира в съответствие с одобрената техническа спецификация.  
  4. Разработчикът ще обезщети възложителя (т.е. ще поеме всички правни разходи, глоби и присъдени обезщетения) в случай на предявен основателен съдебен иск от трето лице, което твърди, че софтуерът нарушава неговите права на интелектуална собственост.

Процедури по приемане и тестване (Acceptance Testing / UAT)

За да се избегнат безкрайни спорове от типа „готово е“ срещу „не работи както трябва“, договорът трябва да дефинира ясен, обективен и поетапен процес за тестване и приемане на работата. В IT индустрията този процес е известен като  

User Acceptance Testing (UAT) – Тестване за приемане от потребителя.  

• Стъпки, които трябва да се уредят в договора:
  1. Техническа спецификация: Към договора трябва да се приложи като неразделна част детайлна техническа спецификация, описваща всички договорени функционалности, модули и изисквания. Това е обективният критерий, спрямо който се измерва завършеността на работата.  
  2. Период за тестване (UAT Period): След като разработчикът предаде готова версия на софтуера (или на етап от него), се определя срок (напр. 10-15 работни дни), в който възложителят има право да тества продукта в реална или симулирана среда.  
  3. Доклад за несъответствия (Bug Report): Ако по време на тестването възложителят открие бъгове (дефекти) или несъответствия с техническата спецификация, той трябва да ги документира и да ги предостави на разработчика в писмен доклад.  
  4. Срок за отстраняване: Договорът трябва да предвиди разумен срок, в който изпълнителят е длъжен да отстрани за своя сметка докладваните несъответствия.
  5. Приемо-предавателен протокол: Работата се счита за окончателно приета след изтичане на тестовия период без забележки от страна на възложителя или след подписване на финален приемо-предавателен протокол, който удостоверява, че продуктът отговаря на изискванията. Плащането на финалната част от възнаграждението обикновено е обвързано с подписването на този протокол.

Клаузи за конфиденциалност (NDA – Non-Disclosure Agreement)

Както вече споменахме, тази клауза (или отделно споразумение) е задължителна за защита на вашите търговски тайни.  

• Защо е задължителна? По време на проекта вие ще разкриете на разработчика чувствителна бизнес информация, идеи, процеси, данни за клиенти и бъдещи планове. Клаузата за конфиденциалност му забранява да разкрива тази информация на трети лица или да я използва за цели, различни от изпълнението на вашия проект.  
• Кога се подписва? Най-добрата практика е споразумението за конфиденциалност да се подпише още преди започването на същинските преговори и преди разкриването на каквато и да е съществена информация за проекта. То може да бъде самостоятелен документ или част от основния договор за изработка.  
• Ключови елементи, които трябва да съдържа :
  • Ясна дефиниция на „конфиденциална информация“: Трябва да се опише максимално прецизно какъв тип информация се счита за поверителна.
  • Задължения на получаващата страна: Да пази информацията, да не я копира, да не я разкрива и да ограничи достъпа до нея само до служители, които имат нужда да я знаят.
  • Срок на задължението: Задължението за пазене на тайна трябва да продължи и след прекратяването на договора (напр. 3 или 5 години).
  • Неустойки: Силно препоръчително е да се предвиди конкретен размер на неустойка при всяко нарушение на задължението за конфиденциалност. Това спестява на увредената страна трудната задача да доказва в съда точния размер на претърпените вреди, които често са репутационни и трудно измерими.  

Управление на скритите рискове в процеса на разработка

Дори при наличието на перфектен договор, в самия процес на разработка се крият рискове, които трябва да бъдат предвидени и управлявани.

Опасностите на софтуера с отворен код (Open Source Software)

Съвременната софтуерна разработка е немислима без използването на компоненти с отворен код (Open Source Software – OSS). Разработчиците ги използват масово, за да не „преоткриват колелото“ и да ускорят работата. Това е нормална и полезна практика, но крие сериозни юридически рискове, ако не се контролира.  

• Видове лицензи: Не всички „open source“ лицензи са еднакви. Те се делят на две основни философски групи:
  • Permissive (Разрешителни) лицензи: Такива са например лицензите MIT, Apache 2.0, BSD. Те позволяват почти пълна свобода – можете да използвате, променяте и вграждате кода в комерсиални продукти със затворен код. Единственото основно изискване обикновено е да запазите оригиналното уведомление за авторски права и текста на лиценза. Тези лицензи са с нисък риск за бизнеса.  
  • Copyleft (Заразяващи) лицензи: Най-известните примери са GPL (General Public License) и AGPL. Те се основават на принципа на „споделянето“ и имат „вирусен“ ефект. Ако използвате компонент под GPL лиценз във вашия софтуер, вие сте длъжни по силата на лиценза да направите целия си софтуер (включително вашия собствен, скъпо платен и таен код) също с отворен код и да го разпространявате под същия GPL лиценз. Това може напълно да унищожи вашия бизнес модел, базиран на продажбата или лицензирането на софтуер със затворен код.
• Договорно решение: За да управлявате този огромен риск, договорът за изработка трябва да задължи изпълнителя:
  1. Да декларира писмено в приложение към договора всички компоненти с отворен код, които възнамерява да използва, заедно с техните лицензи.
  2. Да получи предварително писмено одобрение от възложителя за използването на всеки такъв компонент.
  3. Да гарантира изрично, че няма да използва компоненти под „copyleft“ лицензи (като GPL), които биха застрашили интелектуалната собственост на възложителя, освен ако за това не е дадено изрично и информирано съгласие.

Таблица 2: Основни типове Open Source лицензи и рискове за бизнеса

Тази таблица има за цел да демистифицира сложната тема за OSS лицензите и да покаже нагледно защо е необходим строг правен контрол върху компонентите, които разработчикът интегрира във вашия продукт.

Последици от липсата на писмен договор

Въпреки че българското законодателство допуска сключването на устни договори за изработка при определени условия , в контекста на разработката на софтуер и прехвърлянето на интелектуална собственост, това е равносилно на правно самоубийство.  

• Проблем с доказването: При липса на писмен документ, как ще докажете в съда, че устно сте се договорили с разработчика той да ви прехвърли авторските си права? Тежестта на доказване е изцяло върху вас (възложителя) и е практически невъзможно да бъде изпълнена. В такъв случай съдът ще приложи правилото по подразбиране от ЗАПСП, според което правата остават за разработчика. Вие ще сте платили за продукта, но няма да го притежавате.

Разрешаване на спорове: Съд или арбитраж?

Всеки договор трябва да съдържа клауза, която урежда как ще се решават евентуални спорове. Стандартният път е компетентният държавен съд. При технологични спорове обаче съществува една много по-ефективна алтернатива – арбитражът.

• Арбитражна клауза: Договорът може да включва клауза, която предвижда, че всички спорове, произтичащи от него, ще се решават не от държавен съд, а от конкретен арбитражен съд (напр. Арбитражния съд при Българската стопанска камара).  
• Предимства на арбитража при спорове за софтуер:
  • Бързина: Арбитражното производство е едноинстанционно. Решението му е окончателно и не подлежи на обжалване, което драстично съкращава времето за решаване на спора в сравнение с триинстанционната съдебна система в България.  
  • Конфиденциалност: За разлика от публичните съдебни заседания, арбитражните процедури са конфиденциални. Това е от критично значение, когато спорът засяга търговски тайни, изходен код и друга чувствителна бизнес информация.  
  • Експертиза: Страните по спора имат възможност да изберат арбитри, които са доказани специалисти в областта на IT, софтуера и интелектуалната собственост. Това гарантира, че казусът ще бъде разбран в дълбочина, за разлика от съдиите с обща компетентност, за които технологичните спорове могат да бъдат твърде специфични.  

Животът на софтуера след разработката: Поддръжка и бъдещо развитие

Работата не приключва с предаването на софтуера. За да бъде той полезен актив в дългосрочен план, той се нуждае от поддръжка, актуализации и възможност за бъдещо развитие. Тези отношения също трябва да бъдат уредени договорно.

Договори за поддръжка и Service Level Agreements (SLA)

Разработката е еднократен проект, докато поддръжката е продължителен процес. Тези отношения трябва да се уредят или в отделен договор за поддръжка, или в специални клаузи в основния договор за изработка. Ключов елемент на всеки договор за поддръжка е т.нар.  

Service Level Agreement (SLA) – Споразумение за ниво на обслужване.

• Какво е SLA? SLA е частта от договора, която дефинира ясни и измерими параметри на услугата по поддръжка. Вместо общи обещания като „бърза реакция“, SLA въвежда конкретни метрики и срокове.  
• Ключови метрики в един SLA за софтуерна поддръжка:
  • Време за реакция (Response Time): Максималният срок, в който екипът по поддръжка трябва да потвърди получаването на сигнал за проблем и да започне работа по него (напр. 1 час за критични проблеми, 8 часа за некоритични).  
  • Време за разрешаване (Resolution Time): Максималният срок, в който проблемът трябва да бъде напълно решен (напр. 4 часа за критични проблеми, 24 часа за некоритични).  
  • Гарантирана достъпност (Uptime): Процентът от времето, в което системата трябва да бъде онлайн и работеща (напр. 99.9% на месечна база).  
  • Категоризация на проблемите: Ясно дефиниране на нивата на приоритет (напр. критичен, висок, среден, нисък) в зависимост от влиянието на проблема върху бизнес операциите.
  • Санкции при неизпълнение (Penalties): Какво се случва, ако доставчикът не спази уговорените нива. Това може да включва финансови неустойки, кредити за бъдещи услуги или дори право на прекратяване на договора.  

Права върху бъдещи версии и подобрения

Бизнесът е динамичен и софтуерът трябва да се развива с него. Днес разработвате версия 1.0, но утре ще ви трябват нови модули, актуализации или цялостна версия 2.0.

• Проблемът: Кой притежава правата върху тези бъдещи подобрения? Ако те се разработват от същия изпълнител по силата на нов договор или анекс, отново важи правилото, че при липса на изрична уговорка правата остават за него.
• Решението: Най-добрата практика е основната клауза за прехвърляне на интелектуална собственост в първоначалния договор да бъде формулирана достатъчно широко. Тя трябва да обхваща не само първоначално създадения продукт, но и всички последващи корекции, подобрения, актуализации, нови версии и модули, създадени от същия изпълнител по силата на този договор или на последващи споразумения, свързани с него. Това осигурява приемственост и гарантира, че цялата еволюция на продукта остава ваша собственост.

Вашата интелектуална собственост заслужава професионална защита

Анализът показва недвусмислено, че правната рамка по подразбиране в България често работи срещу интересите на възложителя при договори за изработка на софтуер. Разчитането на устни договорки, непълни споразумения или шаблонни договори, изтеглени от интернет, е рецепта за бъдещи финансови загуби, правни спорове и загуба на контрол върху най-ценния ви бизнес актив.

Единственият сигурен път за защита на вашата инвестиция минава през индивидуален, детайлен и стратегически изготвен договор за изработка на софтуер. Този договор не трябва да се разглежда като досаден разход или формалност, а като една от най-важните инвестиции във вашия проект. Той е вашата застраховка, вашата правна крепост, която ви дава сигурност, контрол и най-вече – свободата да развивате, продавате и монетизирате иновацията си без притеснения.

Защитата на вашата интелектуална собственост не е просто формалност, а стратегическа инвестиция в сигурността и растежа на вашия бизнес. Не оставяйте този критичен актив на случайността. Неправилно структурираният договор може да ви струва целия бизнес.

Свържете се с екипа на адвокатска кантора Астакова в София, за да насрочим консултация. Ние ще извършим пълен правен анализ на вашия проект и ще изградим заедно вашата правна крепост, която да защити бъдещето на вашата технологична иновация.