Съдържание:

В днешния глобализиран свят трансграничната търговия в рамките на Европейския съюз е ежедневие за много български компании и граждани. Тази динамика обаче носи и своите рискове. Един от най-големите практически проблеми възниква, когато чуждестранен партньор от друга държава-членка на ЕС не изпълни свое парично задължение. Дори след успешно водене на дело и получаване на осъдително решение от български съд, кредиторът често се оказва в патова ситуация. Исторически погледнато, това българско съдебно решение е било просто лист хартия в, да речем, Германия или Франция, докато не премине през сложна, скъпа и продължителна процедура за признаване и допускане до изпълнение, известна като екзекватура.

За щастие, европейският законодател отдавна е осъзнал тази пречка пред свободното движение на капитали и ефективното правораздаване. Решението идва под формата на Регламент (ЕО) № 805/2004, който въвежда един революционен за времето си инструмент – Европейската заповед за изпълнение (ЕЗИ), често наричана и Европейско изпълнително основание (ЕИО). Този регламент променя из основи правилата на играта, като позволява българско съдебно решение по безспорно вземане да бъде изпълнено директно във всяка друга държава-членка на ЕС (с изключение на Дания), все едно е постановено от местен съд.

Целта на настоящия материал е да предостави изчерпателно, практическо и стратегическо ръководство за българските кредитори. Ще разгледаме в детайли как да използвате този мощен правен инструмент, за да преодолеете границите и да съберете ефективно своите трансгранични вземания, превръщайки спечеленото дело в реално получени пари.

Декодиране на Европейската заповед за изпълнение (ЕЗИ): Вашият ключ към трансгранично събиране на вземания

За да се използва ефективно един инструмент, е необходимо първо да се разбере неговата същност и механика на действие. Европейската заповед за изпълнение е много повече от обикновен документ; тя е резултат от фундаментална промяна в европейското правно пространство.

Какво точно представлява ЕЗИ?

Важно е да се разбере, че ЕЗИ не е самостоятелно съдебно решение. Тя представлява удостоверение, което се издава от съда по произход (в нашия случай – българския съд) и се „прикрепя“ към вече съществуващ национален изпълнителен титул. Такъв титул може да бъде съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт (например нотариално заверен договор за заем).

Това удостоверение функционира като своеобразен „европейски съдебен паспорт“. То потвърждава пред властите във всяка друга държава-членка, че оригиналният български акт отговаря на общоевропейски минимални стандарти за справедлив процес, особено по отношение на правото на защита на длъжника.

Революцията „Без Екзекватура“

За да се оцени напълно значението на ЕЗИ, трябва да се разгледа проблемът, който тя решава – процедурата по екзекватура. В миналото, за да се изпълни българско решение в друга държава от ЕС, кредиторът е трябвало да инициира специално междинно съдебно производство в тази държава. Целта на това производство, наречено екзекватура, е била местният съд да провери чуждестранното решение и да постанови, че то може да бъде изпълнено на негова територия. Този процес е бил свързан с редица недостатъци:

Време: Процедурата е отнемала месеци, а понякога и години.
Разходи: Изисквала е наемането на местни адвокати, плащане на съдебни такси и разходи за превод, което я е правило икономически неизгодна за по-малки вземания.
Несигурност: Винаги е съществувал риск местният съд да откаже признаването по формални причини.

Регламент (ЕО) № 805/2004 елиминира изцяло тази тромава процедура за удостоверените с ЕЗИ решения. Съдебното решение, придружено от удостоверение за ЕЗИ, се представя директно на компетентния орган по изпълнението (например съдебен изпълнител) в държавата на длъжника и се изпълнява при същите условия и по същия ред, както ако беше постановено от местен съд.

Тази радикална промяна е възможна единствено благодарение на принципа на взаимно доверие между правосъдните системи на държавите-членки. Държавата по изпълнение (напр. Германия) се доверява, че съдът по произход (България) е извършил стриктна проверка и е гарантирал спазването на минималните процесуални стандарти, заложени в Регламента. Тази размяна на суверенитет – отказ от последващ контрол в замяна на гаранция за справедлив процес в държавата по произход – е в основата на цялата система и обяснява защо изискванията за издаване на ЕЗИ са толкова стриктни.

Материален и териториален обхват

Приложимост: Регламентът се прилага по граждански и търговски дела, което обхваща огромната част от бизнес споровете, като например вземания по неплатени фактури, договори за доставка, наемни и лизингови вземания, банкови и финансови задължения и други.
Изключения: Регламентът изрично изключва определени материи от своя обхват :
- Данъчни, митнически или административни дела.
- Отговорност на държавата за действия или бездействия при упражняване на държавна власт (acta iure imperii).
- Гражданско състояние, правоспособност и дееспособност на физически лица.
- Имуществени отношения, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване.
- Производства по несъстоятелност и сходни на тях процедури.
- Социално осигуряване.
- Арбитраж.
Териториален обхват: Регламентът е в сила и се прилага във всички държави-членки на Европейския съюз, с изключение на Дания.

Критерият „Безспорно вземане“: Кога можете да използвате ЕЗИ?

Централното и най-важно условие за прилагането на Регламент (ЕО) № 805/2004 е, че той се отнася единствено и само за безспорни вземания. Логиката зад това изискване е безупречна: щом длъжникът не е оспорил съществуването или размера на дълга в държавата по произход, където е имал пълната възможност да го направи, то не се налага повторно разглеждане на спора по същество в държавата по изпълнение.

Дефиниция на „Безспорно вземане“ съгласно чл. 3 от Регламента

Регламентът дава ясна и изчерпателна дефиниция кога едно вземане се счита за безспорно. Това са четири основни хипотези :

Изрично признаване чрез съдебна спогодба: Длъжникът изрично се е съгласил с вземането чрез спогодба, която е била одобрена от съда или сключена пред съда в хода на съдебното производство.
Липса на възражение: Длъжникът никога не е възразил по отношение на вземането съгласно приложимите процесуални правила на държавата-членка по произход в хода на съдебното производство. Това е най-често срещаната хипотеза в практиката. Класически пример е, когато ответник по дело в България е получил редовно исковата молба, но не е подал отговор в законоустановения едномесечен срок, в резултат на което българският съд е постановил неприсъствено решение.
Неявяване след първоначално оспорване: Длъжникът първоначално е оспорил вземането (например, подал е отговор на искова молба), но впоследствие не се е явил или не е бил представляван в съдебно заседание по делото. Тази хипотеза е приложима само ако такова поведение се счита за мълчаливо (конклудентно) признание на вземането или на фактите, изложени от кредитора, съгласно правото на държавата-членка по произход (в случая – българското право).
Признаване в автентичен акт: Длъжникът изрично е признал вземането в автентичен акт. Такъв акт може да бъде например нотариално заверен запис на заповед или договор за заем с нотариална заверка на подписите, в който дългът е ясно признат.

Важно е да се отбележи, че понятието „безспорно вземане“ е автономно понятие на правото на ЕС. Това означава, че българският съд, когато преценява дали да издаде удостоверение за ЕЗИ, трябва да тълкува тези хипотези в светлината на целите на Регламента, а не единствено през призмата на националното си законодателство. За кредитора и неговия адвокат това има важно стратегическо значение. Още от самото начало на търговските отношения и особено при възникване на спор, трябва да се изгражда документална пътека, която недвусмислено да доказва, че длъжникът е бил напълно наясно с претенцията и е имал всички възможности да я оспори, но съзнателно не го е направил. Това е проактивна стратегия, която улеснява значително последващото събиране на вземането.

Практически примери за български бизнес

Пример 1 (Липса на възражение): Българска софтуерна компания разработва продукт за германски клиент. След доставка, клиентът не заплаща последната фактура на стойност 30 000 евро. Българската компания завежда дело пред Софийски градски съд. Исковата молба, преведена на немски език, е редовно връчена на германската фирма чрез съдебна поръчка. Германската фирма не подава отговор в законоустановения срок. Българският съд постановява неприсъствено решение в полза на българската компания. Това решение е за безспорно вземане и може да бъде удостоверено с ЕЗИ.
Пример 2 (Съдебна спогодба): Български производител на мебели има вземане от френски дистрибутор. В хода на заведено в България дело, страните постигат споразумение за разсрочено плащане на дълга на 6 равни месечни вноски. Споразумението е оформено като съдебна спогодба и одобрено от съда. Френският дистрибутор плаща първите две вноски, но след това спира. Тъй като задължението произтича от одобрена от съд спогодба, то се счита за безспорно. Българската компания може да поиска издаване на ЕЗИ за оставащата дължима сума и да пристъпи към директно изпълнение във Франция.

Процедурата стъпка по стъпка: Как да се сдобиете с удостоверение за ЕЗИ в България

След като вече имате влязло в сила българско съдебно решение (или друг годен акт) по безспорно вземане, следващата стъпка е да го превърнете в общоевропейски изпълнителен инструмент чрез получаване на удостоверение за ЕЗИ.

Иницииране на производството

Кога? Молбата за издаване на удостоверение за ЕЗИ може да бъде подадена по всяко време след като актът е станал изпълняем в България.
Къде? Компетентен да издаде удостоверението е съдът по произход (court of origin). Това е българският съд, който е постановил решението, одобрил е съдебната спогодба или пред който е съставен автентичният акт.
Как? Заявлението се подава писмено до съда. Може да се използва стандартният формуляр, предвиден в Приложение VI към Регламента, за да се улесни процедурата.

„Чеклист“ на кредитора: Доказване на минималните стандарти

Това е най-критичната фаза от процедурата. Преди да издаде удостоверение за ЕЗИ, българският съд е длъжен да извърши щателна проверка дали са спазени минималните процесуални стандарти за защита правата на длъжника, уредени в Глава III от Регламента. Без недвусмислено доказване на тези стандарти, удостоверение не може да бъде издадено. Кредиторът трябва да е подготвен да представи доказателства по следните пунктове:

1. Надлежно връчване на документи (чл. 13 и 14)

Кредиторът трябва да докаже, че документът, с който е образувано производството (исковата молба), е бил връчен на длъжника по начин, който гарантира неговото право на защита. Регламентът предвижда две основни групи методи:

Методи с доказателство за получаване (чл. 13): Това е „златният стандарт“ и най-сигурният начин. Те включват лично връчване, удостоверено с разписка, подписана от длъжника; пощенска услуга с подписана обратна разписка; или електронно връчване с автоматично потвърждение за доставка, но само ако длъжникът изрично и предварително се е съгласил на този метод.
Методи без доказателство за получаване (чл. 14): Тук спадат връчване на пълнолетен член на домакинството, оставяне на документа в пощенската кутия на длъжника и др. Тези методи са допустими, но при едно много важно условие: адресът на длъжника трябва да е известен със сигурност. Ако адресът е неизвестен, тези методи са неприложими за целите на сертифицирането с ЕЗИ.

2. Надлежно информиране на длъжника (чл. 16 и 17)

Не е достатъчно документът просто да е връчен. Неговото съдържание също трябва да отговаря на минимални стандарти. Връчените на длъжника документи трябва ясно и разбираемо да посочват:

Данните на страните, размера на иска, включително главница и лихви, както и основанието на претенцията.
Ключова информация: Процедурните изисквания за оспорване на вземането – къде трябва да се подаде възражение, в какъв срок, пред кой орган, дали е задължително участието на адвокат.
Предупреждение за последиците: Документът трябва изрично да предупреждава длъжника за последиците от неговото бездействие, а именно – възможността да бъде постановено и изпълнено съдебно решение срещу него и да му бъдат възложени разноските по делото.

3. Право на преразглеждане при извънредни обстоятелства (чл. 19)

В определени изключителни случаи, особено когато връчването е станало по метод без доказателство за получаване, Регламентът изисква националното право на държавата по произход да предвижда възможност за длъжника да поиска преразглеждане на постановеното решение. Това е допустимо, ако длъжникът е бил възпрепятстван да оспори вземането поради непреодолима сила (force majeure) или поради други извънредни обстоятелства, без да има вина за това, при условие че действа незабавно след отпадане на пречката.

Разходи и такси в България

Процедурата по получаване на удостоверение за ЕЗИ е свързана със сравнително ниски и предвидими разходи:

Държавна такса: Съгласно чл. 13, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане се събира фиксирана такса в размер на 40 лв.. Важно е тази такса да не се бърка с пропорционалната такса от 2% върху материалния интерес (но не по-малко от 25 лв.), която се събира за издаване на национална заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Фиксираният размер на таксата за ЕЗИ е значително предимство при искове с голям материален интерес.
Разходи за превод: Кредиторът трябва да предвиди и разходи за извършване на лицензиран превод на удостоверението за ЕЗИ на официалния език на държавата, в която ще се извършва изпълнението, освен ако нейните власти не са декларирали, че приемат документи и на друг език (например английски).

От теория към практика: Принудително изпълнение в друга държава-членка

След като българският съд издаде заветното удостоверение за ЕЗИ, кредиторът вече държи в ръцете си мощен инструмент. Следващата стъпка е да го задейства в държавата, където се намират длъжникът или неговите активи.

Подготовка на „Пакета за изпълнение“

За да инициира принудително изпълнение в чужбина, кредиторът трябва да предостави на компетентния орган по изпълнението следния пакет от документи :

Копие от българското съдебно решение (или друг акт), което отговаря на изискванията за доказване на неговата автентичност. Обикновено това означава заверено от съда копие с печат „Вярно с оригинала“.
Оригинал или заверено копие от удостоверението за ЕЗИ, издадено от българския съд.
Превод на удостоверението за ЕЗИ на официалния език на държавата по изпълнение. Преводът трябва да бъде извършен от заклет (лицензиран) преводач. Превод на самото съдебно решение обикновено не се изисква, тъй като удостоверението съдържа цялата необходима за изпълнението информация.

Намиране на компетентния орган по изпълнението

Едно от големите улеснения на европейското правно пространство е наличието на централизирани информационни ресурси. Най-важният от тях е Европейският портал за електронно правосъдие (e-Justice Portal).

На портала функционира специално разработен инструмент за търсене, който позволява на всеки гражданин или фирма да намери компетентните съдилища и органи по даден европейски правен инструмент. За да намерите органа по изпълнението, трябва да влезете в съответния раздел, да изберете държавата-членка, която ви интересува, и от падащото меню с инструменти да изберете „European Enforcement Order“ (Европейска заповед за изпълнение). Системата ще предостави списък и данни за контакт с органите, които са компетентни да извършват принудително изпълнение в тази държава.

За да илюстрираме практическото приложение, ето кои са компетентните органи в две ключови за българския бизнес юрисдикции:

Държава-членка	Компетентен орган по изпълнението	Кратко описание и правомощия
Германия	Съдебен изпълнител (Gerichtsvollzieher)	Държавен служител, който работи към местния съд (Amtsgericht). За да се инициира изпълнение, кредиторът трябва да подаде заявление (Vollstreckungsauftrag) до съда по местоживеене/седалище на длъжника, който го възлага на компетентния съдебен изпълнител.	Gerichtsvollzieher е компетентен за запор и продажба на движимо имущество, но неговото най-силно оръжие е правомощието да изиска от длъжника да представи декларация за имуществено състояние (Vermögensauskunft). Това е процедура, при която длъжникът, под страх от арест, е длъжен да разкрие цялото си имущество, доходи и вземания от трети лица.
Румъния	Съдебен изпълнител (Executor Judecătoresc)	Лице със свободна професия, чиято дейност е публично-правна и се регулира от Закон 188/2000 под координацията на Министерството на правосъдието. Кредиторът подава молба за изпълнение директно до избран от него съдебен изпълнител. След това съдебният изпълнител иска от съда разрешение за изпълнение (	încuviințarea executării silite) и след получаването му извършва всички необходими изпълнителни действия – запори на сметки и вземания, опис и продажба на движимо и недвижимо имущество и др..

Възможността да се използва ЕЗИ не просто за събиране на вече известен дълг, а и като ключ към разследване на активи, е от огромно стратегическо значение. Особено в юрисдикции като Германия, процедурата Vermögensauskunft превръща ЕЗИ от пасивен инструмент за събиране в активен инструмент за откриване на скрито имущество. Това фундаментално променя динамиката на силите между кредитора и недобросъвестния длъжник, който се опитва да укрие активите си.

Правата на длъжника: Ограничени, но важни гаранции

Принципът на взаимно доверие и целта за бързо и ефективно изпълнение налагат правата на длъжника в държавата по изпълнение да бъдат силно ограничени. Въпреки това, Регламентът предвижда няколко важни гаранции, които да предотвратят несправедливост.

Фундаментален принцип: Забрана за преразглеждане по същество

Най-важното правило е заложено в чл. 20, ал. 2 от Регламента: органът по изпълнението в чужбина при никакви обстоятелства не може да преразглежда по същество съдебното решение, за което е издадена ЕЗИ. Това означава, че чуждестранният съдебен изпълнител или съд не може да обсъжда въпроси като: „Дължи ли се наистина тази сума?“, „Правилно ли е изчислена лихвата?“, „Имало ли е основание за разваляне на договора?“. Ролята на органа по изпълнението е почти механична – да изпълни това, което е постановено в българския акт и удостоверено с ЕЗИ.

Основания за отказ на изпълнението (чл. 21)

Регламентът предвижда само едно-единствено основание, на което длъжникът може да се позове пред органа по изпълнението, за да поиска отказ. Това основание е изключително тясно дефинирано и много трудно доказуемо на практика.

Изпълнението се отказва, ако решението, удостоверено с ЕЗИ, е несъвместимо (непримиримо) с по-ранно съдебно решение. За да бъде уважено такова възражение, трябва да са налице едновременно следните три условия:

По-ранното решение е постановено по същия спор и между същите страни.
По-ранното решение е било постановено в държавата-членка по изпълнение или отговаря на условията, необходими за неговото признаване там.
Ключово условие: Несъвместимостта не е била и не е могла да бъде повдигната като възражение в съдебното производство в България. Тази трета предпоставка ефективно блокира опитите на длъжници за злоупотреба с право, които биха могли умишлено да не повдигнат възражение в първоначалното дело, за да го използват по-късно като пречка пред изпълнението.

Спиране или ограничаване на изпълнението (чл. 23)

Това е по-гъвкавият механизъм за защита на длъжника. Той може да поиска от органа по изпълнението временно да спре или ограничи принудителните действия, но само ако докаже, че е предприел активно действия по оспорване на акта в държавата по произход – България. Хипотезите са:

Длъжникът е подал жалба срещу българското съдебно решение (например въззивна или касационна жалба).
Длъжникът е подал молба за преразглеждане на решението при извънредни обстоятелства (по чл. 19 от Регламента).
Длъжникът е подал молба за поправка или отмяна на самото удостоверение за ЕЗИ (по чл. 10 от Регламента), например поради материална грешка.

В тези случаи органът по изпълнението в чужбина може, по своя преценка, да:

Ограничи изпълнението само до обезпечителни мерки (например да запорира банкова сметка, но да не превежда парите на кредитора).
Да постави изпълнението в зависимост от представянето на обезпечение от страна на длъжника.
При извънредни обстоятелства, да спре изцяло изпълнителното производство до окончателното произнасяне на българските съдилища.

Тълкуването на Съда на Европейския съюз по делото Arik Air изяснява, че понятието „извънредни обстоятелства“ е автономен термин на правото на ЕС и не се ограничава само до непреодолима сила. То изисква претегляне на интереса на кредитора от незабавно изпълнение срещу интереса на длъжника да избегне непропорционална и трудно поправима вреда, докато оспорването му в държавата по произход е висящо. Това решение на СЕС очертава ясното разделение на компетенциите:

спорът по същество и по валидността на ЕЗИ се решава в България; временните мерки, свързани с хода на изпълнението, се решават в чужбина.

Стратегически компас: ЕЗИ в сравнение с други европейски инструменти

Изборът на правилен правен инструмент е ключов за успеха. ЕЗИ е мощен, но не винаги е най-подходящият вариант. Позиционирането му спрямо другите европейски процедури е от съществено значение за изграждането на печеливша стратегия за събиране на вземания.

ЕЗИ (Регламент 805/2004) срещу Европейска заповед за плащане (ЕЗП) (Регламент 1896/2006)

Фундаментална разлика: Основната разлика е в отправната точка. ЕЗИ е удостоверение, което се издава за вече съществуващ национален акт (решение, спогодба). От друга страна, ЕЗП е самостоятелна, изцяло европейска процедура, която създава изпълнителен титул от нулата, без да е необходимо предварително национално дело.
Кога да изберем едното пред другото?
- Изберете ЕЗП, когато още нямате съдебно решение и имате основание да смятате, че длъжникът няма да оспори вземането. Процедурата по издаване на ЕЗП е изцяло писмена, базирана на стандартни формуляри, и е значително по-бърза и евтина от воденето на стандартно исково дело. Нейният основен недостатък е, че ако длъжникът подаде възражение в 30-дневен срок, производството автоматично се прекратява и трябва да се премине към стандартен исков процес.
- Изберете ЕЗИ, когато вече имате влязло в сила българско съдебно решение или одобрена от съд спогодба, по които вземането е останало безспорно (например, при неприсъствено решение).

ЕЗИ (Регламент 805/2004) срещу Европейска процедура за искове с малък материален интерес (ЕПИМИ) (Регламент 861/2007)

Основна разлика: ЕЗИ е за безспорни вземания без горен праг на стойността. ЕПИМИ, от друга страна, е създадена за разглеждане на спорни вземания, чиято стойност (без лихви и разноски) не надвишава 5000 евро.
ЕПИМИ представлява опростена съдебна процедура, която се провежда предимно писмено и цели бързото решаване на спора по същество. Постановеното по нея решение също се ползва с директна изпълняемост в останалите държави-членки без нужда от екзекватура.

За да се улесни изборът, следващата таблица синтезира ключовите характеристики на трите процедури:

Критерий	Европейска заповед за изпълнение (ЕЗИ)	Европейска заповед за плащане (ЕЗП)	Европейска процедура за искове с малък материален интерес (ЕПИМИ)
Регламент	(ЕО) № 805/2004	(ЕО) № 1896/2006	(ЕО) № 861/2007
Предмет	Удостоверяване на съществуващ национален акт по безспорно вземане	Създаване на нов европейски изпълнителен титул по безспорно вземане	Разглеждане на спорно дело по същество в опростена процедура
Тип вземане	Безспорно парично вземане	Безспорно парично вземане	Спорно вземане (предимно парично)
Праг	Няма	Няма	До 5000 евро (без лихви и разноски)
Основно предимство	Премахва екзекватурата за вече решен казус. Позволява директно изпълнение.	Единна, бърза, изцяло писмена процедура, която заобикаля стандартния исков процес.	Опростена, бърза и по-евтина съдебна процедура за решаване на спорове по същество.

Практически капани и стратегически съвети за кредитори

Успешното прилагане на Регламент 805/2004 изисква не само познаване на нормите, но и предвиждане на практическите трудности и изграждане на адекватни стратегии за тяхното преодоляване.

Капан №1: Проблемът „Неизвестен адрес“

Едно от най-стриктните изисквания на Регламента, което често се подценява, е свързано с връчването. Както беше посочено, за да се използва метод на връчване без доказателство за получаване (по чл. 14), адресът на длъжника трябва да бъде „известен със сигурност“. Ако адресът на длъжника е неизвестен, удостоверение за ЕЗИ не може да бъде издадено, тъй като не може да се гарантира правото му на защита.

Решението на Съда на ЕС по съединени дела C-208/20 и C-256/20 допълнително усложнява ситуацията. Съдът постанови, че другите европейски регламенти за съдебно сътрудничество, като например Регламент (ЕО) № 1206/2001 за събиране на доказателства, не могат да се използват от съда по произход за служебно издирване на адрес на длъжник в друга държава-членка с цел връчване.

Практическият ефект от това е огромен: тежестта за установяване на актуалния и точен адрес на длъжника се прехвърля изцяло върху кредитора. Това вече не е просто процесуален въпрос, а се превръща в бизнес-оперативен такъв. За да си гарантират възможността за бързо трансгранично събиране на вземания, фирмите трябва да въведат вътрешни процедури за редовна верификация на адресите на своите контрагенти. За адвокатските кантори това открива възможност да предложат на своите клиенти допълнителни услуги по установяване на адреси чрез партньорски мрежи и частни детективи.

Стратегия №1: Използване на ЕЗИ като лост в преговори

Самата възможност за бързо и директно изпълнение в чужбина чрез ЕЗИ променя из основи динамиката на преговорите за доброволно уреждане на спора. Преди въвеждането на Регламента, чуждестранният длъжник е можел да разчита на високите разходи и дългия период за екзекватура като на свой „щит“, който да обезкуражи кредитора.

Днес заплахата е много по-различна и непосредствена: бързо получаване на българско неприсъствено решение, светкавично сертифициране с ЕЗИ и директно ангажиране на местен съдебен изпълнител, който може да запорира банкови сметки и активи в рамките на седмици, а не на години. Това драстично променя кост-бенефит анализа на длъжника.

Практически съвет: В предсъдебната комуникация, като например в поканите за доброволно изпълнение, е стратегически правилно адвокатът на кредитора изрично да спомене, че при отказ от плащане и липса на оспорване в съда, ще се пристъпи към процедура по Регламент (ЕО) № 805/2004. Трябва да се подчертае, че това ще доведе до незабавно и директно принудително изпълнение в държавата на длъжника. Това прави заплахата много по-конкретна и достоверна, което значително увеличава шансовете за доброволно уреждане на спора.

Стратегия №2: Изграждане на „неоспорима“ документална следа

За да се докаже пред българския съд, че вземането е „безспорно“, особено в хипотезата на липса на отговор от длъжника, е необходима перфектна и изчерпателна документация.

Най-добри практики за кредитори и техните адвокати:

Комуникация: Пазете архив на всяка комуникация с длъжника, включително имейли, чат съобщения и писма. Когато е възможно, използвайте имейли с опция за потвърждение на прочитането.
Официални покани: Изпращайте официални покани за доброволно плащане чрез методи, които оставят писмена следа и доказват получаването, като препоръчана поща с обратна разписка или нотариална покана.
Документиране на бездействието: Създайте ясна хронология на събитията, която да показва: „На дата Х изпратихме фактура. На дата Y изпратихме напомняне по имейл. На дата Z изпратихме официална нотариална покана. Отговор не последва в нито един от случаите.“
Прилагане към исковата молба: При подаване на исковата молба в съда, приложете всички тези документи. Това позволява на съда лесно и бързо да проследи, че длъжникът е бил напълно наясно с претенцията и съзнателно е избрал да не я оспорва. Добре подготвеното по този начин дело значително улеснява и ускорява последващото издаване на удостоверение за ЕЗИ.

Заключение: Утвърдете правата си в Европа

Европейската заповед за изпълнение по Регламент (ЕО) № 805/2004 е един от най-ефективните и значими инструменти в арсенала на българския кредитор при събиране на безспорни парични вземания в рамките на Европейския съюз. Тя успешно елиминира най-голямата историческа пречка – процедурата по екзекватура – и осигурява на бизнеса бързина, предвидимост и значително по-ниски разходи.

Въпреки привидната си простота, процедурата крие съществени правни нюанси – от прецизното доказване на „безспорния“ характер на вземането и стриктното спазване на минималните процесуални стандарти, до правилното навигиране в спецификите на изпълнителното производство в съответната чужда държава.

Успешното и безпроблемно прилагане на този мощен инструмент изисква задълбочени познания и експертна правна помощ. За да гарантирате, че вашето вземане ще бъде събрано бързо, законосъобразно и ефективно, и за да избегнете скъпоструващи грешки, е препоръчително да се обърнете към специалисти с опит в трансграничните спорове. Свържете се с екипа на адвокатска кантора Астакова за професионална консултация и съдействие на всеки етап от процеса.