Еврозоната: Защо някои държави от ЕС остават извън клуба на единната валута?

Еврозоната – ядрото на европейската икономическа интеграция

Еврозоната, официално наричана „европейска икономическа и парична общност (ИПС)“, представлява географската област, съставена от 20-те (към момента на изготвяне на този анализ) държави членки на Европейския съюз, които са приели еврото за своя единна валута. Еврото се счита за най-осезаемото доказателство за европейската интеграция, като ежедневно се използва от приблизително 341 милиона души, което го нарежда на второ място сред най-използваните валути в световен мащаб. Ползите от общата валута са непосредствено видими за всеки, който пътува в чужбина или пазарува онлайн от уебсайтове, базирани в друга страна от ЕС, тъй като отпадат разходите за валутен обмен и се улесняват сравненията на цените.

Въпреки тези очевидни предимства и факта, че всички държави членки на ЕС (с изключение на Дания, която има специална клауза за неучастие) са правно задължени да приемат еврото, след като изпълнят необходимите условия, седем държави все още остават извън този валутен съюз. Това повдига важния въпрос: защо някои страни избират или са принудени да останат извън ядрото на европейската икономическа интеграция? В динамичния свят на европейското право и икономика, въпроси като присъединяването към Еврозоната са от съществено значение както за бизнеса, така и за гражданите. В Адвокатска кантора Астакова често анализираме подобни казуси, свързани с европейската интеграция и нейните практически измерения.

Настоящата статия има за цел да разгледа в дълбочина Маастрихтските критерии, които са входният билет за Еврозоната, да анализира причините за неучастието на страни като Румъния, Чехия и Дания, като обърне внимание и на Полша, Унгария и Швеция. Специален фокус ще бъде поставен върху българската перспектива и пътя на страната към единната валута. Ще бъдат разгледани и поуките от опита на държавите, които вече са част от Еврозоната. Важно е да се отбележи, че Еврозоната не е статично образувание, а динамичен проект. Присъединяването на Хърватия на 1 януари 2023 г. е скорошен пример за тази динамика. Това показва, че процесът на разширяване продължава, макар и с различна скорост и ангажираност от страна на отделните кандидатки. Същевременно, Договорът за функционирането на ЕС не налага строги срокове за приемане на еврото, а оставя на държавите членки да разработят собствени стратегии за покриване на критериите. Тази гъвкавост отчита националните специфики и икономическите цикли, но може да доведе и до отлагане на необходимите реформи и самото присъединяване.

Пътят към еврото: Маастрихтските критерии за конвергенция

Пътят към приемането на еврото е строго регламентиран и преминава през изпълнението на т.нар. Маастрихтски критерии за конвергенция. Тези критерии са установени с Договора от Маастрихт през 1992 г. и представляват обвързващи икономически и правни условия, които всяка страна кандидатка трябва да удовлетвори. Основната им цел е да гарантират, че икономиката на дадена страна е достатъчно подготвена за безпроблемно интегриране във валутния съюз, без да създава рискове от нестабилност за себе си или за останалата част от Еврозоната. Проверката за изпълнението на тези критерии се извършва от Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ), които публикуват редовни доклади за конвергенция.

Критериите за конвергенция са разделени на номинални и правни.

Номинални Маастрихтски критерии:

Съгласно детайлното описание, предоставено от Европейската централна банка , номиналните критерии са следните:

• Ценова стабилност (Инфлация): Този критерий изисква постигането на висока степен на ценова стабилност. Конкретно, средният темп на инфлация за период от една година преди прегледа не трябва да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта този на трите държави членки от ЕС с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност. Инфлацията се измерва посредством Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), което осигурява съпоставимост на данните. Референтната стойност за инфлацията към май 2024 г. например е била 4.1%. Значението на този критерий е да се предотврати „вносът“ на инфлационен натиск в Еврозоната от новоприсъединяващи се страни.

• Устойчивост на държавните финанси: Този критерий има два компонента:

  • Бюджетен дефицит: Съотношението на планирания или фактическия годишен държавен дефицит към Брутния вътрешен продукт (БВП) не трябва да надвишава референтната стойност от 3%. Изключения са възможни само ако съотношението съществено и трайно е намаляло и е достигнало ниво, близко до референтната стойност, или ако превишението е изключително и временно, като съотношението остава близко до референтната стойност.
  • Държавен дълг: Съотношението на брутния държавен дълг към БВП не трябва да надвишава референтната стойност от 60%. Ако дългът надвишава тази стойност, той трябва да намалява достатъчно и да се доближава до референтната стойност със задоволителни темпове. Тези фискални показатели са от ключово значение за осигуряване на фискална дисциплина и предотвратяване на прекомерна задлъжнялост, която би могла да дестабилизира както отделната страна, така и цялата Еврозона. Неизпълнението може да доведе до откриване на Процедура при прекомерен дефицит.

• Стабилност на обменния курс: Изисква се страната да е спазвала нормалните граници на отклонение, предвидени във Валутния механизъм II (ERM II), в продължение на най-малко две години преди прегледа, без да са били налице сериозни напрежения и без да е осъществявала девалвация на централния курс на своята валута спрямо еврото по собствена инициатива. ERM II е своеобразен „изпитателен полигон“, който демонстрира способността на националната валута да се поддържа стабилна спрямо еврото, подготвяйки икономиката за необратимо фиксиране на обменния курс.

• Дългосрочни лихвени проценти: Този критерий отразява трайността на постигнатата конвергенция. За период от една година преди прегледа, средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент на държавата членка не трябва да надвишава с повече от 2 процентни пункта този на трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Лихвените проценти се измерват въз основа на дългосрочни държавни облигации или други съпоставими ценни книжа. Референтната стойност за дългосрочните лихвени проценти към май 2024 г. е била 5.5%.

Правна съвместимост:

Освен номиналните икономически критерии, от съществено значение е и правната конвергенция. Националното законодателство на страната кандидатка, включително уставът на нейната национална централна банка, трябва да бъде напълно съвместимо с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на ЕЦБ. Това включва гаранции за независимостта на централната банка, забрана за парично финансиране на държавния бюджет от централната банка и гладкото интегриране на националната централна банка в Евросистемата.

Важно е да се осъзнае, че Маастрихтските критерии са взаимосвързани. Например, висок и неконтролиран бюджетен дефицит и нарастващ държавен дълг могат да окажат възходящ натиск върху инфлацията и дългосрочните лихвени проценти, както и да подкопаят доверието във валутния курс, затруднявайки поддържането на стабилност в ERM II. Участието в ERM II само по себе си е предварителен тест за способността на една страна да поддържа фиксиран курс, но то не гарантира автоматично приемане в Еврозоната, ако останалите критерии не са изпълнени по устойчив начин. България, например, се присъедини към ERM II с ясната цел за бързо приемане на еврото, докато Дания е член на механизма от самото му създаване, но се възползва от клауза за неучастие в единната валута. Окончателната оценка за готовността на дадена страна се прави съвместно от ЕЦБ и Европейската комисия.

Таблица 1: Маастрихтски критерии за приемане на еврото – обобщение

3. Отвъд цифрите: Реална конвергенция и други фактори

Изпълнението на номиналните Маастрихтски критерии е необходимо, но не винаги достатъчно условие за успешно и безпроблемно членство в Еврозоната. Все по-голямо внимание се обръща на процеса на реална конвергенция, както и на редица други икономически, политически и социални фактори.

Номинална срещу реална конвергенция

Докато номиналната конвергенция се фокусира върху сближаването на макроикономически показатели като инфлация, лихвени проценти, бюджетен дефицит, държавен дълг и стабилност на валутния курс, съгласно Маастрихтските критерии , реалната конвергенция отразява процеса на сближаване на жизнения стандарт и икономическия капацитет на дадена страна с тези на по-развитите държави в ЕС. Основният измерител за реална конвергенция е Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изчислен по паритет на покупателната способност (ППС). Използването на ППС е от решаващо значение, тъй като елиминира ефекта от разликите в ценовите равнища между страните, като по този начин отразява реалния „физически обем“ на произведените стоки и услуги, достъпни за потребление и инвестиции.

Тези два процеса са тясно свързани и си влияят взаимно. Обикновено страните с по-нисък икономически стандарт (по-ниска реална конвергенция) имат и по-ниски ценови и заплати нива. С нарастването на икономическия им стандарт (напредък в реалната конвергенция), ценовото равнище също има тенденция да се покачва (номинална конвергенция), често поради по-висока инфлация в сравнение с по-развитите икономики. Този феномен може постепенно да елиминира ценовата конкурентоспособност на местните компании, базирана на по-ниски разходи, и да наложи преход към неценови (качествени) форми на конкурентоспособност.

Ефектът на Баласа-Самюелсън (Б-С)

Ключов теоретичен механизъм, обясняващ връзката между реалната и номиналната конвергенция, особено по отношение на инфлацията, е ефектът на Баласа-Самюелсън. Той постулира, че разликите в националните ценови равнища се дължат предимно на различната производителност на труда в сектора на търгуемите стоки (стоки, които могат да се изнасят и внасят) спрямо сектора на нетъргуемите стоки (предимно услуги, които се консумират на място). В догонващите икономики производителността в търгуемия сектор (например промишлеността) обикновено расте по-бързо, отколкото в развитите страни. Този по-бърз ръст на производителността води до повишаване на заплатите в търгуемия сектор. Поради конкуренцията за работна ръка, заплатите се повишават и в нетъргуемия сектор (например услуги), дори ако производителността там не нараства със същите темпове. Тъй като цените на нетъргуемите стоки са силно зависими от разходите за труд, това води до общо покачване на ценовото равнище в догонващата икономика, т.е. до по-висока инфлация.

Този ефект може да създаде значително напрежение за страните кандидатки, които се стремят да изпълнят строгия инфлационен критерий от Маастрихт, докато същевременно преследват бърз икономически растеж и догонване. Прекомерните усилия за бързо ограничаване на инфлацията, предизвикана от Б-С ефекта, могат да наложат рестриктивни икономически политики, които да „задушат“ икономическия растеж и да забавят процеса на реална конвергенция. Това е една от основните дилеми, пред които са изправени много от по-новите страни членки от Централна и Източна Европа.

Други важни фактори, влияещи на решението за приемане на еврото

Освен номиналните и реалните икономически показатели, редица други фактори играят съществена роля:

• Политическа воля: Решението за присъединяване към Еврозоната е силно политизирано. Изисква се ясна и последователна политическа воля от страна на управляващите да проведат необходимите, понякога непопулярни, реформи и да поемат ангажимента за членство. Липсата на такава воля или честите промени в политическия курс могат значително да забавят процеса.
• Обществено мнение: Нагласите на гражданите са от изключително значение. В страни с традиции в провеждането на референдуми по европейски въпроси (като Дания и Швеция) или в държави със силни евроскептични настроения, обществената подкрепа е ключов фактор. Опасенията за покачване на цените, загуба на национален суверенитет или неяснотата относно ползите могат да формират значителна опозиция.
• Структурни особености на икономиката: Спецификите на националната икономика, като степента на отвореност и търговска интеграция с Еврозоната (както е при Чехия ), могат да бъдат аргумент „за“ по-бързо приемане. Обратно, наличието на дълбоки структурни проблеми, зависимост от определени сектори или нерешени въпроси, свързани с бизнес модела на икономиката (отново пример с Чехия ), могат да налагат отлагане до тяхното разрешаване.
• Качество на институциите и правна рамка: Освен формалната правна съвместимост на законодателството, качеството на институциите, върховенството на закона, ефективността на съдебната система и борбата с корупцията са от съществено значение за дългосрочната стабилност и успешното функциониране в рамките на Еврозоната. Тези аспекти бяха изрично подчертани като условия при приемането на България в ERM II и са обект на внимание при оценката на страни като Унгария.
• Оценка на Европейската комисия и Европейската централна банка: Тези две институции съвместно оценяват дали дадена страна е изпълнила условията за приемане на еврото. Техните доклади за конвергенция са решаващи за процеса на вземане на решения на ниво ЕС. Те отчитат не само формалното покриване на критериите, но и устойчивостта на постигнатата конвергенция.

Липсата на обществен консенсус и/или политическа воля често се оказва по-сериозна пречка за приемането на еврото, отколкото формалното неизпълнение на някои от икономическите критерии. Това е особено валидно, когато икономическите ползи от членството не са ясно комуникирани на обществото или когато преобладават опасения за загуба на суверенитет или негативни икономически последици, както се наблюдава в Чехия, Полша и Швеция.

Панорама на страните извън Еврозоната: Причини и перспективи

Към юни 2024 г., съгласно последните доклади за конвергенция на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), няколко държави членки на ЕС все още не са приели еврото. Техният напредък към изпълнение на Маастрихтските критерии е различен, както и политическите им нагласи и обществената подкрепа.

Румъния:

• Актуално състояние спрямо критериите (Доклад за конвергенция, юни 2024 г.):
  • Инфлация (ХИПЦ): 7.6% , значително над референтната стойност от 4.1%. Критерият не е изпълнен.
  • Бюджетен дефицит: 6.6% от БВП , което е над прага от 3%. Спрямо Румъния е в ход процедура при прекомерен дефицит. Критерият не е изпълнен. Правителството има за цел да сведе дефицита под 3% до 2027 г.. 
  • Държавен дълг: Въпреки че конкретна цифра за дълга не е посочена в обобщените данни на , неизпълнението на фискалния критерий се дължи основно на високия дефицит.
  • Обменен курс: Румънската лея не участва в ERM II. Критерият не е изпълнен.
  • Дългосрочни лихвени проценти: 6.4% , над референтната стойност от 5.5%. Критерият не е изпълнен.
  • Правна съвместимост: Законодателството не е напълно съвместимо с изискванията на ЕС.
• Официална позиция и цели: Румъния има за цел да се присъедини към ERM II през 2026 г. и да приеме еврото на 1 януари 2029 г.. Предишни целеви дати (2024 г., 2027/2028 г.) са били отлагани неколкократно.
• Предизвикателства: Основните предизвикателства пред Румъния са високият структурен бюджетен дефицит , устойчиво високата инфлация и необходимостта от по-нататъшни структурни реформи. Общите аргументи за запазване на националната валута, като поддържане на финансова независимост и възможност за гъвкава реакция при специфични за страната шокове, също оказват влияние.
• Обществено мнение: Налице е силна обществена подкрепа за приемане на еврото, като през май 2024 г. 77% от румънците са били „за“. 

Чехия:

• Актуално състояние спрямо критериите (Доклад за конвергенция, юни 2024 г. и национални оценки):
  • Инфлация: Критерият за ценова стабилност не е изпълнен през 2024 г. поради ниската референтна стойност и устойчивия ръст на цените на услугите в страната. Докладът на ЕК от юни 2024 г. потвърждава, че Чехия, както и останалите пет разглеждани страни, не изпълнява инфлационния критерий.
  • Бюджетен дефицит и дълг: Според националните оценки, Чехия е изпълнявала критерия за състоянието на държавните финанси през 2024 г.. Въпреки това, Докладът за конвергенция на ЕК от юни 2024 г. посочва, че Чехия не изпълнява критерия за публичните финанси. Предвид по-новата и авторитетна оценка на ЕК, се приема, че критерият не е изпълнен.
  • Обменен курс: Чешката крона не участва в ERM II. Критерият не е изпълнен.
  • Дългосрочни лихвени проценти: Критерият е изпълнен през 2024 г.. Докладът на ЕК от юни 2024 г. потвърждава това.
  • Правна съвместимост: Законодателството не е напълно съвместимо.
• Официална позиция: Чешкото правителство към момента не е определило целева дата за приемане на еврото. Предстои оценка за евентуално присъединяване към ERM II, която трябва да бъде направена до 2026 г.. Предишни планове за приемане на еврото през 2010 г., 2016 г. и 2020 г. са били отлагани.
• Причини и предизвикателства: Основните причини за отлагането включват незавършения процес на реална икономическа конвергенция (по отношение на ценови и заплати нива), ниската структурна прилика на чешката икономика с тази на Еврозоната, нерешени вътрешни структурни проблеми и бъдещи предизвикателства пред публичните финанси (свързани със застаряването на населението и необходимостта от големи инвестиции в инфраструктура). Загубата на независима монетарна политика и възможността за използване на валутния курс като буфер срещу шокове са ключови съображения.
• Обществено мнение: Исторически подкрепата за еврото в Чехия е била ниска, като в миналото едва 23% от населението са го подкрепяли. По-нови данни на Евробарометър от май 2024 г. показват почти разделено общество – 49% „за“ и 50% „против“. Това представлява значителна промяна, но все още липсва ясен консенсус. (Друго проучване от февруари 2025 г. на NMS Market Research показва значително по-ниска подкрепа – 23% „за“ и 72% „против“ , което подчертава волатилността на обществените нагласи или различия в методологиите на проучванията).  

Дания:

• Специфичен случай: Дания има договорена специална клауза за неучастие („opt-out“) в третия етап на Икономическия и паричен съюз (ИПС), т.е. от приемането на еврото. Тази клауза е резултат от референдум през 1992 г., на който датчаните отхвърлят Договора от Маастрихт, и последвалото споразумение от Единбург, което урежда специфичните условия за Дания.
• Участие в ERM II: Въпреки клаузата за неучастие, датската крона е част от ERM II още от въвеждането на еврото през 1999 г. Кроната се поддържа в тесен диапазон на отклонение от ±2,25% спрямо централния курс към еврото. Това на практика означава, че Дания е делегирала своята монетарна политика на Европейската централна банка, тъй като Датската национална банка трябва да следва решенията на ЕЦБ, за да поддържа фиксирания курс.
• Изпълнение на критериите: Поради клаузата за неучастие, Дания не се подлага на редовна оценка в докладите за конвергенция, освен ако сама не поиска това. Въпреки това, наличните данни показват, че страната вероятно изпълнява повечето от Маастрихтските критерии. Например, според Доклада на ЕЦБ за 2024 г., дългосрочният лихвен процент в Дания е бил 2.6% , което е доста под референтната стойност от 5.5%.
• Причини за оставане извън Еврозоната: Основната причина са резултатите от два референдума – през 1992 г. (по Договора от Маастрихт) и през 2000 г. (конкретно за приемането на еврото), на който 53.1% от гласувалите са „против“. Мотивите включват желание за запазване на националната валута и контрол върху лихвените проценти (макар последният да е до голяма степен илюзорен предвид участието в ERM II) , защита на специфичните социални политики и запазване на формална монетарна независимост.
• Обществено мнение: След референдума от 2000 г. подкрепата за еврото в Дания е варирала, но след дълговата криза в Еврозоната от 2010 г. се наблюдава по-скоро трайна липса на подкрепа за присъединяване.

Други държави (кратък преглед):

• Полша:

  • Състояние по критерии (Доклад за конвергенция, юни 2024 г.): Полша не изпълнява нито един от петте номинални критерия. Страната не отговаря на изискванията за ценова стабилност, състояние на публичните финанси (Доклад на МВФ посочва прогнозен фискален дефицит от 5.6% от БВП за 2025 г. и нарастващ дълг ; прогнозирана инфлация от 5% за 2025 г. ), стабилност на обменния курс (не участва в ERM II) и равнище на дългосрочните лихвени проценти. Законодателството също не е напълно съвместимо.
  • Позиция: Приемането на еврото не е в дневния ред на полското правителство. Въпреки че при присъединяването си към ЕС Полша е поела ангажимент за бъдещо членство в Еврозоната, не е определен конкретен срок.
  • Обществено мнение: Налице е силна обществена съпротива, като според проучване на Panel Ariadna от 2025 г., 74% от поляците предпочитат запазването на злотата. Основните притеснения са свързани с възможно покачване на цените и понижаване на стандарта на живот. Подкрепата за еврото показва тенденция към намаляване.

• Унгария:

  • Състояние по критерии (Доклад за конвергенция, юни 2024 г.): Унгария също не изпълнява нито един от петте номинални критерия. Страната има проблеми с ценовата стабилност, публичните финанси (дефицит от 6.7% от БВП през 2023 г. и дълг от 73.4% от БВП ), не участва в ERM II и не покрива критерия за дългосрочните лихвени проценти. Законодателството не е напълно съвместимо. Допълнително предизвикателство са и въпросите, свързани с върховенството на закона, довели до замразяване на европейски фондове.
  • Позиция: Приемането на еврото не е сред приоритетите на унгарското правителство. Гуверньорът на Унгарската национална банка е споменавал евентуално приемане около 2030 г. или по-късно, като е изтъкнал, че икономиката на страната не е готова.
  • Обществено мнение: Изненадващо, на фона на позицията на правителството и икономическото състояние, данните на Евробарометър от май 2024 г. показват висока подкрепа за еврото – 76% „за“.

• Швеция:

  

  Право на преминаване през чужд имот: Ръководство за собственици

  

  Банкова гаранция за участие и изпълнение: Вашите права и защита срещу неправомерно задържане

  • Състояние по критерии (Доклад за конвергенция, юни 2024 г.): Според доклада на ЕК, Швеция изпълнява критерия за състоянието на публичните финанси и този за дългосрочните лихвени проценти (2.5% при референтна стойност 5.5%). Въпреки това, страната не изпълнява критерия за ценова стабилност (според обобщената оценка на ЕК за всички 6 страни ) и критерия за стабилност на обменния курс, тъй като не участва в ERM II. Законодателството също не е напълно съвместимо.
  • Позиция: Приемането на еврото не е в дневния ред на шведското правителство. След проведен през 2003 г. референдум, на който мнозинството гласува „против“ , Швеция умишлено избягва изпълнението на критерия за участие в ERM II, за да не се налага да приема еврото. Въпреки това, в страната периодично се водят дебати по темата.
  • Обществено мнение: Исторически шведите са били против еврото, като през 2013 г. подкрепата е била едва 9%. Напоследък обаче се наблюдават някои промени в нагласите и засилване на дебатите, като някои анализатори дори определят шведската крона като „валута боклук“ („crap currency“).

Българската перспектива:

България, като член на ЕС от 2007 г., също има ангажимент да приеме еврото. Пътят на страната към единната валута е обект на засилен обществен и политически интерес. Като адвокати, специализирани в европейско право, Правна кантора Астакова следи отблизо сложния път на България към Еврозоната, анализирайки както правните, така и икономическите аспекти на този процес.

• Актуално състояние спрямо критериите (Доклад за конвергенция, юни 2024 г.):
  • Инфлация: Това остава основната пречка пред България. Страната не изпълнява критерия за ценова стабилност. Очакванията са инфлацията да спадне до необходимите нива до края на 2024 г. или началото на 2025 г.. Според S&P Global Ratings, България има добри шансове да изпълни критерия и да се присъедини към Еврозоната до 2026 г.
  • Бюджетен дефицит и дълг: България изпълнява тези фискални критерии.
  • Обменен курс: Българският лев участва в ERM II от юли 2020 г.. Към момента на доклада на ЕК от юни 2024 г., левът е единствената валута от шестте разглеждани страни, която е част от ERM II. Критерият е изпълнен.
  • Дългосрочни лихвени проценти: Стойността от 4.0% е под референтната граница от 5.5%, което означава, че критерият е изпълнен.
  • Правна съвместимост: Законодателството на България е оценено като до голяма степен съвместимо, с някои специфични условия и интерпретации, които трябва да бъдат отчетени.
• Официални цели: България има официално поставена цел за приемане на еврото на 1 януари 2026 г.. През февруари 2025 г. страната официално е поискала изготвянето на извънреден доклад за конвергенция от ЕК и ЕЦБ.
• Предизвикателства: Основното предизвикателство остава овладяването на инфлацията до нивата, изисквани от Маастрихтския критерий. Политическата нестабилност в страната в миналото също е допринасяла за отлагане на процеса. Необходимостта от продължаване на структурните реформи и ефективната борба с корупцията, които бяха част от условията за присъединяване към ERM II, остават актуални.
• Обществено мнение: Общественото мнение в България по въпроса за еврото е разделено. Проучване на агенция „Мяра“, проведено през януари-февруари 2025 г., показва, че 57% от българите са против приемането на еврото, докато 26% го подкрепят. Това контрастира с решимостта на правителството и заявените официални цели.

Разнородните пътища на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), присъединили се към ЕС през 2004 г. и по-късно, към Еврозоната са показателни. Докато някои, като България, са по-напреднали и демонстрират ясна политическа воля, други, като Полша, Унгария и Чехия, остават по-скептични или са изправени пред по-значителни икономически и политически пречки. Това показва, че формалното задължение за приемане на еврото се интерпретира и прилага по различен начин в отделните държави членки. Уникалната позиция на Дания с нейната „opt-out“ клауза, съчетана с дългогодишното й участие в ERM II, на практика означава, че тя следва монетарната политика на ЕЦБ, без обаче да има право на глас при вземането на решения. Това повдига интересни въпроси за реалния обхват на „монетарния суверенитет“ за малки, отворени икономики, тясно свързани с голям валутен блок. Общественото мнение също е ключов и често волатилен фактор, който може да бъде силно повлиян от текущи икономически кризи (например дълговата криза в Еврозоната доведе до спад в подкрепата за еврото в Дания и Швеция ) или от възприемани рискове (като страха от покачване на цените в Полша ). Това прави дългосрочното планиране за приемане на еврото политически сложно начинание.

Таблица 2: Сравнителен преглед на избрани страни извън Еврозоната спрямо Маастрихтските критерии (по данни от Докладите за конвергенция на ЕЦБ/ЕК, юни 2024 г.)

Забележка: Референтна стойност за инфлация към май 2024 г.: 4.1%. Референтна стойност за дългосрочни лихвени проценти към май 2024 г.: 5.5%. Референтна стойност за бюджетен дефицит: 3% от БВП. Референтна стойност за държавен дълг: 60% от БВП. *Според Доклада на ЕК от юни 2024 г., Швеция не изпълнява инфлационния критерий, въпреки че данните за HICP към май 2024 г. (3.6%) са под референтната стойност от 4.1%. Това може да се дължи на оценка за устойчивостта на инфлационното представяне или други фактори, взети предвид от ЕК. За целите на таблицата е отбелязано „Изпълнява“ с уговорка, но в текста е отразена позицията на ЕК. EDP – Процедура при прекомерен дефицит. Източник: Въз основа на Доклад за конвергенция на ЕК 2024 (COM(2024) 270 final) и Доклад за конвергенция на ЕЦБ, юни 2024 г. , както и данни от. Данните за дефицита и дълга са за 2023 г., а за инфлацията и лихвените проценти са 12-месечни средни стойности към референтния период май 2024 г.

Поуки от клуба: Опитът на страните в Еврозоната

Опитът на държавите, които вече са приели еврото, е разнообразен и предлага ценни поуки както за страните кандидатки, така и за самата Еврозона като проект. Членството носи както значителни ползи, така и определени предизвикателства, чието проявление зависи от специфичните икономически условия и провежданите национални политики.

Общ преглед на ползите и предизвикателствата:

• Ползи от членството в Еврозоната:

  • Улеснена търговия и инвестиции: Премахването на валутния риск и разходите за валутен обмен в рамките на Еврозоната значително стимулира трансграничната търговия и инвестициите. Бизнесът може по-лесно да планира и да осъществява сделки, без да се притеснява от неблагоприятни валутни колебания.
  • По-голяма ценова прозрачност: Единната валута улеснява сравнението на цените на стоки и услуги в различните страни членки, което засилва конкуренцията и може да доведе до по-изгодни условия за потребителите.
  • По-ниски лихвени проценти (за някои страни): За много държави, особено тези с история на по-висока инфлация и валутен риск, приемането на еврото доведе до значително понижаване на лихвените проценти по кредитите, което стимулира инвестициите и потреблението.
  • Макроикономическа стабилност: Участието в голям валутен съюз, управляван от независима централна банка (ЕЦБ) с ясен мандат за ценова стабилност, може да допринесе за по-голяма макроикономическа стабилност, при условие че се провеждат адекватни национални фискални и структурни политики.
  • Засилена икономическа интеграция: Еврото е мощен катализатор за по-дълбока икономическа интеграция между страните членки, насърчавайки синхронизирането на икономическите политики и регулации.

• Предизвикателства на членството в Еврозоната:

  • Загуба на независима монетарна политика и валутен курс: Това е най-често изтъкваният недостатък. Страните губят възможността да използват националната си монетарна политика (например промяна на основните лихвени проценти) и валутния курс (девалвация/ревалвация) като инструменти за абсорбиране на специфични за страната икономически шокове или за повишаване на конкурентоспособността.
  • Риск от асиметрични шокове: Единната монетарна политика на ЕЦБ е насочена към средните показатели за Еврозоната като цяло и може да не е оптимална за всяка отделна страна членка, особено ако икономическите цикли или структури значително се различават (асиметрични шокове).
  • Проблеми с фискалната дисциплина и риск от „морален хазарт“: Въпреки Пакта за стабилност и растеж, някои страни членки са изпитвали затруднения с поддържането на фискална дисциплина. Съществува и риск от „морален хазарт“, при който очакването за евентуална подкрепа от други страни членки може да намали стимулите за провеждане на отговорни национални политики.
  • Възможност за инфлационен натиск при приемането: Въпреки че често е умерен и еднократен, съществува риск от известно повишаване на цените непосредствено около момента на приемане на еврото, свързано със закръгляване на цените или опити за спекулативно увеличение.

Кратки примери за страни членки:

• Германия: Като най-голямата икономика в Еврозоната и водещ световен износител, Германия се възползва значително от премахването на валутните рискове в търговията си с останалите страни от валутния съюз. Счита се, че еврото е било относително по-слаба валута, отколкото би била германската марка самостоятелно, което допълнително е подпомогнало конкурентоспособността на германския износ. Същевременно, Германия е изправена пред настоящи предизвикателства като икономическа стагнация, високи енергийни разходи, силна зависимост от износа в условията на променяща се глобална търговска среда и нарастваща конкуренция от страни като Китай. Страната играе ключова роля в поддържането на стабилността на Еврозоната, но в миналото е била обект на критики заради големия си и устойчив търговски излишък.

• Гърция: Опитът на Гърция е показателен за рисковете от прибързано приемане на еврото без постигната достатъчна реална конвергенция и без устойчива фискална дисциплина. Дълговата криза, която избухна в страната, разкри дълбоки структурни слабости. Загубата на собствена монетарна политика и невъзможността за девалвация на валутата доведоха до необходимостта от прилагане на тежки и социално болезнени мерки за „вътрешна девалвация“ (намаляване на заплати и пенсии, строги бюджетни ограничения). В по-ново време, след провеждането на трудни реформи и със значителната подкрепа на европейски фондове, гръцката икономика показва признаци на възстановяване и растеж, който дори надминава средния за Еврозоната.

• Естония и Словакия (като примери за по-нови членки от ЦИЕ):

  • Естония прие еврото през 2011 г., в разгара на последиците от световната финансова криза. Този ход беше разглеждан като стъпка към по-голяма финансова и политическа стабилност и по-дълбока интеграция в Европа. Преди приемането, страната се сблъска с предизвикателства, свързани с овладяването на инфлацията. Опитът показва, че инфлационният ефект от самото преминаване към еврото е бил умерен. Сравнението със Словакия сочи, че по-късното приемане на еврото от Естония, съчетано с решителна фискална консолидация, е допринесло за по-добри резултати на пазара на труда впоследствие. Страната се е възползвала от увеличена търговия и инвестиции след влизането си в Еврозоната.
  • Словакия се присъедини към Еврозоната през 2009 г.. Основните ползи за страната включват премахването на трансакционните разходи и валутния риск, което е довело до ръст на външната търговия и БВП. Загубата на независима монетарна политика се счита за основно предизвикателство, но се отбелязва, че ефективността на националната монетарна политика е била ограничена и преди това, поради високата степен на отвореност на икономиката и либерализираните капиталови потоци. Счита се, че приемането на еврото е помогнало на Словакия да смекчи негативните ефекти от световната финансова криза от 2008-2009 г..

• Испания: Приемането на еврото първоначално доведе до период на ниски лихвени проценти и силен икономически бум, съпроводен с ръст на БВП на глава от населението. Тези условия обаче допринесоха и за формирането на огромен балон на пазара на недвижими имоти, подхранван от евтини кредити. Последвалият срив на този балон предизвика тежка и продължителна икономическа криза. Загубата на собствена монетарна политика ограничи възможностите на Испания за реакция на кризата, налагайки необходимостта от дълбоки структурни реформи в банковия сектор и на пазара на труда.

Опитът на страните в Еврозоната е подчертано хетерогенен. Той ясно показва, че членството във валутния съюз взаимодейства по сложен начин с първоначалните икономически условия, структурните характеристики на всяка икономика и качеството на провежданите национални политики, особено фискалната. Еврото само по себе си не е панацея и може дори да усили съществуващи слабости, ако не се управлява правилно на национално ниво, както демонстрират примерите на Гърция и Испания. Загубата на монетарна независимост е реален компромис. Въпреки това, за малки, отворени икономики, които вече са силно интегрирани с Еврозоната (като Словакия ) или които поддържат де факто фиксиран курс към еврото (като Дания чрез ERM II или България чрез валутния си борд), реалната загуба на автономия може да не е толкова голяма, колкото се предполага. В такива случаи ползата от участие във вземането на решения в рамките на ЕЦБ може да се окаже предимство. Също така, все по-важна роля играят европейските фондове, особено Механизмът за възстановяване и устойчивост, които подпомагат реформите и инвестициите в страните членки, включително тези в Еврозоната (например Гърция и Испания ). Това е сравнително нов елемент в архитектурата на ЕС и Еврозоната, който не съществуваше по време на по-ранните кризи и може да промени динамиката както за бъдещи, така и за настоящи членове, подпомагайки реалната конвергенция и устойчивостта на техните икономики.

Бъдещето на Еврозоната: Разширяване и предизвикателства

Бъдещето на Еврозоната е свързано както с потенциалното й разширяване с нови членки, така и с необходимостта от задълбочаване на икономическия и паричен съюз (ИПС), за да се отговори на съществуващите и нововъзникващи предизвикателства.

Потенциални бъдещи членки и времеви хоризонти:

Към момента най-ясни перспективи за присъединяване имат:

• България: С официална целева дата 1 януари 2026 г. , успешното присъединяване зависи критично от овладяването на инфлацията до изискваните от Маастрихтските критерии нива.
• Румъния: Заявила е цел за приемане на еврото през 2029 г. , но това ще изисква значителен напредък в изпълнението на критериите за конвергенция, особено по отношение на фискалната дисциплина и инфлацията.

За останалите страни извън Еврозоната – Чехия, Полша, Унгария и Швеция – към момента липсват ясни краткосрочни перспективи за членство. Решенията в тези страни ще зависят от комбинация от фактори, включително промяна в политическата воля, развитие на общественото мнение и, разбира се, успешното и устойчиво изпълнение на всички Маастрихтски критерии.

Бъдещото разширяване на Еврозоната вероятно ще бъде по-предпазливо и с още по-голям акцент върху устойчивостта на постигнатата конвергенция и качеството на институциите в страните кандидатки. Уроците от минали кризи, особено гръцката дългова криза, несъмнено са довели до по-стриктен подход от страна на европейските институции. Акцентът в докладите за конвергенция върху „устойчивостта“ на изпълнение на критериите потвърждава тази тенденция.

Продължаващи дебати за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз (ИПС):

Паралелно с разширяването, в ЕС продължават дебатите за необходимостта от по-нататъшно задълбочаване на ИПС, за да се повиши неговата устойчивост и ефективност:

• Фискална интеграция: Все по-често се изтъква необходимостта от по-голяма фискална интеграция (понякога наричана „фискален съюз“) като допълнение към паричния съюз, за да се осигурят механизми за споделяне на риск и координиран отговор на икономически шокове.
• Укрепване на Банковия съюз: Доизграждането на Банковия съюз, включително създаването на Европейска схема за гарантиране на депозитите (EDIS), е от ключово значение за повишаване на стабилността на финансовия сектор в Еврозоната.
• Справяне със структурните различия: Икономическата хетерогенност и структурните различия между страните членки остават предизвикателство за провеждането на ефективна обща монетарна политика. Необходими са координирани усилия за насърчаване на структурните реформи и реалната конвергенция.
• Глобални предизвикателства: Еврозоната трябва да се адаптира към сложна и бързо променяща се глобална среда, характеризираща се с енергийни кризи, геополитическо напрежение, потенциални търговски войни и тенденции към фрагментация на световната търговия. Тези фактори могат да променят калкулациите за ползите и рисковете от членство във валутния съюз. От една страна, принадлежността към голям и стабилен валутен блок като Еврозоната може да предложи известна защита и по-голяма пазарна мощ в несигурни времена. От друга страна, необходимостта от бърза адаптация към променящи се търговски потоци и геополитически реалности може да направи запазването на собствена валута и по-голяма гъвкавост на монетарната политика по-привлекателно за някои държави.

Бъдещето на Еврозоната и процесът на нейното разширяване са теми от ключово значение за правната и бизнес среда в Европа. Адвокат Росица Астакова и нейният екип предоставят експертни консултации относно регулаторните промени и техните последици.

Заключение: Сложният избор пред вратите на еврото

Решението на една държава членка на ЕС да приеме или да отложи приемането на еврото е комплексно и многостранно. То далеч надхвърля чисто техническото упражнение по покриване на Маастрихтските критерии. Както показва анализът на страните, оставащи извън Еврозоната, причините за това са комбинация от неизпълнение на формалните икономически изисквания (особено по отношение на инфлацията, фискалните показатели и липсата на участие в ERM II), специфични национални икономически съображения (като опасения за загуба на конкурентоспособност или желание за запазване на гъвкавостта на собствената монетарна политика), наличието или липсата на ясна политическа воля и не на последно място – общественото мнение.

Опитът на държавите, които вече са част от Еврозоната, е хетерогенен и подчертава, че единната валута не е универсално решение за всички икономически проблеми. Ползите от премахването на валутния риск, улесняването на търговията и инвестициите и потенциално по-ниските лихвени проценти са безспорни. Същевременно, загубата на независима монетарна политика и валутен курс като инструменти за макроикономическо управление представлява реален риск, особено при наличие на асиметрични шокове или недостатъчна структурна гъвкавост на националната икономика.

Пътят към Еврозоната е по-скоро маратон, отколкото спринт. Той изисква не само формално покриване на критериите за конвергенция, но и провеждането на дълбоки структурни реформи, изграждането на силни и независими институции и постигането на устойчива реална конвергенция на жизнения стандарт и икономическия потенциал. Само тогава ползите от членството могат трайно да надделеят над рисковете в дългосрочен план.

Разбирането на тези сложни икономически и правни процеси е от съществено значение за всеки бизнес, опериращ в рамките на Европейския съюз или стремящ се към това. Правна кантора Астакова предлага задълбочени анализи и правни консултации, които да Ви помогнат да навигирате в европейското икономическо пространство.

В крайна сметка, изборът за присъединяване към „клуба на еврото“ остава суверенно решение за всяка страна (с изключение на Дания, която има специфична договореност), но то трябва да бъде взето след внимателна преценка на всички икономически, политически и социални фактори, както и на дългосрочните перспективи за развитие в рамките на все по-интегрирания Европейски съюз.

За повече информация и индивидуална консултация по въпроси, свързани с европейското право, регулации и икономически политики, можете да се обърнете към екипа на Адвокатска кантора Астакова в София.