Съдържание:

Договорът като инвестиция в сигурността на Вашия бизнес, а не като формалност

Във висококонкурентната бизнес среда в София и България, търговският договор не е просто административна необходимост, а фундаментален стратегически актив. Той представлява пътната карта на бизнес отношенията и първата защитна линия при възникване на спорове. Въпреки това, много предприемачи и мениджъри подценяват сложността на договорното право, разчитайки на готови шаблони от интернет или на неформални устни договорки. Тази практика често води до пропуснати ползи, значителни финансови загуби и тежки съдебни спорове, които са могли да бъдат избегнати с навременна професионална намеса.

Тази статия, подготвена от експертите на Адвокатска кантора Астакова, има за цел да предостави задълбочен анализ на най-критичните и често срещани грешки при съставянето на търговски договори съгласно българското законодателство – основно Търговския закон (ТЗ) и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ще бъдат предложени практически, работещи решения, които да превърнат договорите от източник на риск в инструмент за растеж и стабилност. Всеки бизнес мениджър следва да разгледа своите договорни практики през призмата на представените грешки и да се замисли за потенциалните уязвимости в своята дейност.

Преди да подпишете: Грешки в подготвителния етап, които струват скъпо

Подготовката преди сключването на договора е също толкова важна, колкото и самото му съдържание. Пропуските в този ранен етап могат да компрометират цялата сделка, още преди тя да е започнала.

Грешка #1: Пропуск на комплексна проверка на контрагента (Due Diligence)

Сключването на договор без детайлна проверка на правния и финансов статус на другата страна е равносилно на строеж на сграда без проверка на основите. Доверието е важно, но в търговските отношения то трябва да бъде подкрепено с факти.

Критичен аспект: Проверка на представителната власт

Един от най-фундаменталните аспекти на проверката е установяването дали лицето, което подписва договора, има законното право да обвърже компанията си. Това е особено важно при участие на пълномощници, които трябва да представят оригинални или нотариално заверени пълномощни, за да се гарантира законността на поетите ангажименти.

Непроверяването на представителната власт не е просто формален пропуск. То създава реален риск договорът да бъде обявен за нищожен. Представете си следната ситуация: един търговец подписва договор с лице, което се представя за управител на друга фирма, без да направи справка в Търговския регистър. Впоследствие се оказва, че това лице е било освободено от длъжността управител седмица по-рано. В този случай договорът е сключен от лице без представителна власт, което означава, че дружеството на контрагента не е правно обвързано от поетите задължения. Всички инвестирани ресурси, време и очаквани приходи по този договор са изложени на огромен риск, тъй като липсва валидно правно основание за тяхното изискване.

Критичен аспект: Проверка на финансовото състояние и репутацията

Освен правния статус, от ключово значение е и проверката на финансовото състояние на партньора. Това включва анализ на записания капитал, публикуваните финансови отчети и проверка за евентуални открити производства по несъстоятелност. Договор с финансово нестабилен партньор, дори и перфектно изготвен от правна гледна точка, може да се окаже неизпълним на практика. Правните механизми за защита, като неустойки и съдебни искове, губят своята стойност, ако насрещната страна е в несъстоятелност и не разполага с активи за удовлетворяване на кредиторите си. Следователно, правният due diligence трябва да върви ръка за ръка с търговския. Това е стратегическо решение за управление на риска, а не само юридическа формалност.

Грешка #2: Липса на ясна търговска цел и съответствие с нея в договора

Законът дава на страните свободата да определят съдържанието на договора, стига то да не противоречи на повелителните норми и добрите нрави. Тази свобода обаче е безполезна, ако не е насочена към постигането на конкретна и ясно дефинирана бизнес цел. Често срещана грешка е започването на преговори и изготвянето на договор без ясен отговор на въпроса: „Какво точно искаме да постигнем с тази сделка?“.

Неясната търговска цел е първопричината за неясните клаузи в договора. Например, една компания иска да „увеличи онлайн присъствието си“ и сключва договор с маркетингова агенция. Тъй като търговската цел не е дефинирана в измерими показатели (KPIs), като например „увеличение на органичния трафик с 30% за 6 месеца“ или „достигане на топ 3 позиция в Google за 5 конкретни ключови думи“, предметът на договора е формулиран общо: „предоставяне на SEO услуги“. В края на периода е практически невъзможно да се прецени обективно дали договорът е изпълнен качествено. Това отваря вратата за безкрайни спорове и прави клаузите за неустойка при лошо изпълнение почти неприложими.

Сърцето на договора: Фундаментални грешки в съдържанието

Съдържанието на договора е мястото, където бизнес намеренията се превръщат в правни задължения. Грешките тук имат директни и често скъпи последици.

Грешка #3: Неясен или непълен предмет на договора

Използването на общи, неясни и двусмислени формулировки при описанието на стоките, услугите или правата, които са обект на сделката, е една от най-опасните грешки. Законодателството изисква всички условия да бъдат формулирани ясно и недвусмислено, за да се избегнат бъдещи спорове. При договори за услуги, например, е препоръчително да се избягват общи формулировки и да се опише детайлно услугата, която ще бъде предоставена.

Вместо общата фраза „изработка на уебсайт“, един добре дефиниран предмет би гласял: „изработка на корпоративен уебсайт, включващ 5 основни секции (Начало, За нас, Услуги, Блог, Контакти), с административен панел на платформата WordPress, респонсив дизайн, съвместим с мобилни устройства, базова SEO оптимизация и интегрирана форма за контакт“.

Неясният предмет директно води до спорове за „лошо качество“ на изпълнението. Ако един договор предвижда доставка на „качествени строителни материали“ без да се посочат конкретни спецификации, стандарти (БДС, ISO), сертификати за произход или марки, възниква сериозен проблем. Доставчикът може да достави материали, които формално отговарят на общото описание, но са от най-ниския ценови и качествен клас. Възложителят ще счита това за „липса на качество“ , но тъй като критериите за качество не са дефинирани в договора, доказването на неизпълнение в съда става изключително трудно и скъпо.

Грешка #4: Пропуски и неясности в клаузите за цена и плащане

Финансовите параметри на сделката трябва да бъдат уредени с абсолютна прецизност. Клаузите за възнаграждение и начин на плащане са задължителни елементи на всеки възмезден договор. Необходимо е да се уточни дали сумата е фиксирана или се формира по определена методология, дали включва ДДС, какви са банковите детайли за плащане, какви са сроковете и какви са неустойките за забава. Важно е да се знае, че при забавено плащане по търговска сделка се дължи законова лихва, дори и такава да не е изрично уговорена.

Клаузите за плащане са не просто финансови, а и оперативни. Те управляват паричния поток на компанията и могат да служат като мощен инструмент за контрол. Например, обвързването на плащанията с конкретни етапи на изпълнение (т.нар. milestones) дава възможност на възложителя да контролира напредъка и качеството на работата, преди да извърши следващия транш. Липсата на такава структура често прехвърля целия риск върху платеца, който може да се окаже, че е платил цялата сума авансово, без да е получил адекватно изпълнение.

Грешка #5: Недефинирани или нереалистични срокове

Липсата на ясни срокове за изпълнение или залагането на срокове, които са обективно невъзможни за спазване, създава огромна несигурност. Сроковете за изпълнение, както и сроковете за уведомяване при възникване на проблеми, са от ключово значение за предвидимостта на търговските отношения. Ако в договора липсва срок, законът предвижда, че изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко време през работните часове в местоизпълнението (чл. 303 ТЗ). Тази диспозитивна норма обаче рядко е в интерес на страните, тъй като не осигурява нужната конкретика.

Особено опасна е липсата на ясен срок при т.нар. фикс-сделки. Това са договори, при които изпълнението след уговорения срок е напълно безполезно за кредитора (например, доставка на сватбена торта в деня след сватбата или доставка на новогодишна украса в средата на януари). При такива сделки законът е категоричен: забавеното изпълнение се приравнява на пълно неизпълнение. Това дава право на изправната страна незабавно да развали договора, без да дава допълнителен срок за изпълнение. Неразбирането на тази специфика може да доведе до неочаквано и напълно законосъобразно прекратяване на договорните отношения.

Управление на риска: Грешки в клаузите за неизпълнение и отговорност

Всеки договор носи в себе си риск от неизпълнение. Добре структурираните клаузи за отговорност не само осигуряват компенсация при проблем, но и действат превантивно, като мотивират страните към добросъвестно изпълнение.

Грешка #6: Неадекватни или липсващи клаузи за неустойка

Подценяването на ролята на неустойката, сляпото копиране на стандартни клаузи без анализ или пълната им липса е сериозен пропуск. Неустойките служат като предварително определена компенсация при неизпълнение и спестяват на изправната страна сложния процес по доказване на размера на реално претърпените вреди.

Тук се крие една от най-важните и често пренебрегвани особености на Търговския закон. За разлика от общото гражданско право, където съдът може да намали прекомерно голяма неустойка, неустойката по търговски сделки не може да бъде намалена от съда поради прекомерност. Тази правна норма е „двуостър меч“. От една страна, тя дава огромна сигурност на изправната страна, че ще получи договорената компенсация в пълен размер. От друга страна, тя създава огромен риск за страната, която е договорила неустойка, без да е оценила реално възможността си да изпълни задълженията си.

Да разгледаме следния пример: една IT компания подписва договор за поддръжка на критична система, като се задължава да осигури 99.9% uptime. За да спечели клиента, тя се съгласява на огромна неустойка за всеки час прекъсване на услугата. Компанията обаче не осъзнава, че съгласно ТЗ тази неустойка е „желязна“ и не подлежи на съдебна ревизия. При сериозен технически срив, натрупаната неустойка може да надхвърли многократно стойността на целия договор и да доведе компанията до фалит. Ето защо договарянето на неустойка по търговска сделка изисква не просто правен поглед, а критичен финансов и рисков анализ.

Практиката познава различни видове неустойки, например неустойка за забавено изпълнение (често определена като процент от стойността за всеки просрочен ден, но с горен праг, напр. 0.2% на ден, но не повече от 10% от стойността на договора) и неустойка за пълно неизпълнение или разваляне на договора (обикновено фиксирана сума или по-висок процент от стойността на договора).

Грешка #7: Игнориране или неправилно разбиране на „непреодолимата сила“ (форс мажор)

Липсата на клауза за форс мажор или погрешното схващане, че всяко непредвидено затруднение представлява такова, е често срещана грешка. Според легалната дефиниция в чл. 306, ал. 2 от ТЗ, непреодолимата сила е непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което прави изпълнението обективно невъзможно.

Съществуват ключови изключения, при които страната в неизпълнение не може да се позове на непреодолима сила, дори ако е налице такова събитие:

Ако към момента на настъпване на събитието тя вече е била в забава.
Ако задължението ѝ е за доставка на родово определени вещи (напр. стандартна суровина, която може да се набави и от друг доставчик), тъй като се приема, че „родът не погива“.
Ако задължението е парично.

Последното изключение е фундаментално и често неразбрано от бизнеса. Икономическа криза, висока инфлация, проблеми с банковото финансиране или фалит на ключов клиент не представляват форс мажор и не освобождават длъжника от задължението му да плати. Това означава, че финансовият риск е почти изцяло върху длъжника и той трябва да го управлява чрез други механизми (като застраховки или кредитни линии), а не като разчита на клаузата за форс мажор.

Важно е да се отбележи и процедурното задължение: страната, която се позовава на форс мажор, е длъжна да уведоми писмено другата страна в подходящ срок. Ако не го направи, тя дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.

Грешка #8: Липса на клауза за конфиденциалност (NDA)

В хода на изпълнение на много договори страните обменят чувствителна търговска информация – ценови листи, клиентски бази, технологично ноу-хау, бизнес планове и др. Липсата на договорна защита за тази информация е сериозен риск. Защитата на търговската тайна е от съществено значение и договорът трябва да включва изрична клауза за поверителност (Non-Disclosure Agreement – NDA), ако се обменя такава информация.

Добре написаната клауза за конфиденциалност не служи само за търсене на обезщетение след като информацията вече е изтекла. Нейната основна роля е превантивна. Тя ясно дефинира какво се счита за „конфиденциална информация“, какви са задълженията на страните за нейното опазване и какви са неустойките при нарушение. Това дисциплинира страните и значително намалява риска от умишлени или неумишлени злоупотреби.

„Изходната стратегия“: Грешки при прекратяване и разрешаване на спорове

Всеки договор трябва да има ясен механизъм за своето приключване, както и за разрешаване на евентуални конфликти. Пропуските тук могат да превърнат един иначе разрешим спор в скъпа и продължителна съдебна битка.

Грешка #9: Смесване на понятията „прекратяване“ и „разваляне“ на договор

В ежедневната реч тези две думи често се използват като синоними, но в правото те имат фундаментално различни значения и последици. Неразбирането на тази разлика води до грешни процедурни стъпки и нежелани правни последици.

Развалянето е само един от видовете прекратяване. Основната разлика е, че развалянето се дължи на виновно неизпълнение на съществено задължение от една от страните. Прекратяването може да настъпи и на множество други основания, които не са свързани с вина: по взаимно съгласие на страните, с изтичането на уговорения срок, с едностранно предизвестие (ако такава възможност е уговорена в договора) и др..

Ключовата разлика е в последиците във времето:

Прекратяването по правило има действие занапред (правен термин: ex nunc). Всичко, което е изпълнено по договора до момента на прекратяването, се запазва, а страните просто се освобождават от задълженията си за в бъдеще.
Развалянето има обратно действие (правен термин: ex tunc). То заличава правната връзка със задна дата, сякаш договорът никога не е бил сключван. Всяка страна трябва да върне на другата всичко, което е получила по договора.

Процедурата по разваляне, уредена в чл. 87 от ЗЗД, също е строго формална. Като общо правило, изправната страна трябва да даде на неизправната подходящ срок за изпълнение, като я предупреди писмено, че след изтичането на този срок ще счита договора за развален. Неспазването на тази процедура може да има катастрофални последици. Представете си, че фирма А е недоволна от забава на доставчик Б и изпраща имейл със съдържание „Считаме договора за развален!“. Ако фирма А не е дала подходящ допълнителен срок за изпълнение, както изисква законът, нейното изявление за разваляне е неправомерно и не поражда правни последици. Договорът все още е в сила. Ако след това фирма А, смятайки че е прекратила отношенията, спре да изпълнява своите насрещни задължения (например, да плаща вноски), тя сама изпада в неизпълнение. По този начин, от изправна страна, тя се превръща в неизправна и може да бъде съдена от фирма Б за неустойки и вреди.

За по-голяма яснота, основните разлики са представени в следната таблица:

Характеристика	Прекратяване	Разваляне
Основание	Взаимно съгласие, изтичане на срок, изпълнение, предизвестие и др.	Виновно неизпълнение на съществено задължение
Действие във времето	Занапред (Ex Nunc)	С обратна сила (Ex Tunc)
Последици	Изпълненото се запазва, страните се освобождават от бъдещи задължения	Реституция – всяка страна връща даденото по договора
Вина	Не е задължителна предпоставка	Задължителна предпоставка

Грешка #10: Липса на клауза за разрешаване на спорове

Когато в договора не е посочено как и къде ще се решават евентуални спорове, по подразбиране компетентен е съответният държавен съд. Често обаче е в интерес на страните да уговорят алтернативен механизъм. Законът предвижда две основни възможности: държавен съд или арбитраж.

Компетентен съд: Процесът е публичен, по-формален и по правило триинстанционен (което го прави по-бавен). Решенията подлежат на обжалване, което дава по-големи гаранции за законосъобразност.
Арбитраж: Процесът е по-бърз, по-гъвкав и конфиденциален. Страните могат да изберат арбитри с експертиза в съответната област (напр. строителство, IT). Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по същество.

Изборът между съд и арбитраж не е просто технически, а стратегически. За една малка фирма от София, например, една стандартна клауза в договор с международен партньор, която посочва арбитраж във Виена, може да направи защитата на правата ѝ практически невъзможна поради изключително високите разходи за такси и адвокатски хонорари в чужбина. Следователно, тази клауза трябва да се договаря активно, а не да се приема по подразбиране, като се прецени кой форум би бил най-изгоден и достъпен предвид спецификата на сделката и страните по нея.

Превенцията е най-добрата защита

Анализът на десетте най-чести грешки при съставянето на търговски договори показва, че повечето от тях произтичат от една и съща първопричина: подценяването на договора като стратегически инструмент и липсата на превантивна правна мисъл.

Професионално изготвеният търговски договор не е разход, а инвестиция в предвидимост, сигурност и защита на бизнеса. Той е инструмент, който работи за Вас всеки ден, дори когато всичко изглежда наред, като ясно регламентира правата, задълженията и отговорностите на всички страни.

Всяка от разгледаните грешки може да струва скъпо на Вашия бизнес – в пропуснати ползи, директни финансови загуби или дълги и изтощителни съдебни процедури. Не оставяйте договорите си на случайността.

За да сте сигурни, че Вашите търговски отношения са изградени на здрава правна основа, свържете се с екипа на Адвокатска кантора Астакова. Запазете час за консултация в кантората ни в София още днес и нека заедно прегледаме и подсилим Вашите договори. Вашата сигурност е наш приоритет.