Имуществена отговорност на служителя: Кога и колко дължите на работодателя си?

Счупили сте служебния лаптоп. Трябва ли да платите нов? А ако в края на деня липсват пари от касата, за която отговаряте? Това са въпроси, които всеки служител си е задавал с притеснение, а всеки работодател – с мисъл за защита на фирменото имущество. Взаимоотношенията в трудовия процес не се изчерпват само с изпълнение на задачи и получаване на заплата. Те включват и отговорности, една от които е имуществената.

Имуществената отговорност на служителя е специален правен механизъм, уреден детайлно в Кодекса на труда (КТ), който дава право на работодателя да получи обезщетение за вреди, причинени от служител при или по повод изпълнението на неговите трудови задължения. Това не е наказание, а начин за възстановяване на причинени щети. Законодателят обаче е предвидил ясни правила, граници и процедури, които целят да постигнат справедлив баланс и да защитят служителя от произволни или прекомерни претенции.  

Този пълен наръчник, изготвен от експертите на адвокатска кантора „Росица Астакова“, ще Ви преведе през сложния лабиринт на имуществената отговорност. Ще разясним кога и при какви условия може да бъдете държани отговорни, какви са финансовите лимити, какви са правата Ви и какви стъпки да предприемете, за да ги защитите.

Четирите стълба на отговорността по Кодекса на труда

За да може един работодател законосъобразно да претендира обезщетение от свой служител, не е достатъчно просто да е налице щета. Българското законодателство изисква едновременното наличие на четири задължителни предпоставки, често наричани „четирите стълба“ на отговорността. Ако дори един от тези елементи липсва, претенцията на работодателя е неоснователна и може да бъде успешно оспорена.

Вреда (Щета)

Първото и най-очевидно условие е наличието на реално настъпила вреда. Това е всяко неблагоприятно засягане на имуществото на работодателя, което води до неговото намаляване. Вредата трябва да бъде:  

• Имуществена: Засяга материални активи или парични средства.
• Реална: Не хипотетична, а действително настъпила.
• Доказана по размер: Стойността на щетата трябва да бъде установена с документи, експертизи или други доказателствени средства.

Тук Кодексът на труда въвежда едно ключово и изключително важно за служителя разграничение. Служителят отговаря само за претърпяната загуба (на латински: damnum emergens), но не и за пропуснатата полза (lucrum cessans).  

• Претърпяна загуба е реалното намаляване на имуществото на работодателя. Например, ако служител повреди служебна машина, претърпяната загуба е стойността на нейния ремонт или, ако е негодна, нейната балансова стойност.
• Пропусната полза е печалбата, която работодателят би реализирал, ако имуществото му не беше увредено. В примера с машината, това е печалбата от продукцията, която не е била произведена, докато машината е била в ремонт. Служителят не дължи обезщетение за тази пропусната полза.

Противоправно поведение

Вторият стълб е наличието на противоправно поведение от страна на служителя. Това е всяко негово действие (например неправилна експлоатация на техника) или бездействие (непредприемане на мерки за опазване на имущество), което е в разрез с неговите трудови задължения. Тези задължения могат да произтичат от различни източници:  

• Кодекса на труда (например общото задължение по чл. 126, т. 8 КТ за опазване на имуществото на работодателя).  
• Правилника за вътрешния трудов ред.
• Длъжностната характеристика.
• Конкретни заповеди на работодателя или прекия ръководител.
• Технически правила и инструкции за безопасна работа.

Ако поведението на служителя е било в пълно съответствие с установените правила, той не може да носи отговорност, дори и от него да е настъпила вреда.

Причинно-следствена връзка

Това е логическата спойка между противоправното поведение и настъпилата вреда. Трябва да се докаже по безспорен начин, че именно конкретното действие или бездействие на служителя е пряката и непосредствена причина за щетата. Връзката не може да бъде предполагаема или косвена.  

Например, ако служител остави прозорец на склада отворен през нощта в нарушение на правилата и поради това нахлуе проливен дъжд, който повреди складирана стока, причинната връзка е налице. Ако обаче през същата нощ в склада възникне пожар поради късо съединение в електрическата инсталация, отвореният прозорец не е пряка причина за щетата от пожара и служителят няма да носи отговорност за нея.

Вина

Вината е субективното, психическо отношение на служителя към неговото противоправно поведение и настъпилите от него вреди. Това е четвъртият и често най-спорен елемент. Кодексът на труда разграничава две основни форми на вината, които водят до коренно различни последици за служителя :  

1. Небрежност: Това е по-леката форма на вина. Налице е, когато служителят не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, или пък го е предвиждал, но лекомислено се е надявал да го предотврати. Това са типичните случаи на грешка, недоглеждане, немарливост. Небрежността по правило води до ограничена имуществена отговорност.
2. Умисъл: Това е тежката форма на вина. Налице е, когато служителят е съзнавал противоправния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на вредата и пряко е целял или съзнателно е допускал нейното настъпване. Умишленото причиняване на вреда винаги води до пълна имуществена отговорност.

Изключението, което Ви защитава: Нормален производствено-стопански риск

Дори и четирите стълба да са налице, законът предвижда една важна защитна клауза в чл. 204 КТ: служителят не носи отговорност за вреда, която е резултат от нормален производствено-стопански риск. Това е риск, който е обективно присъщ, обичаен и неизбежен за дадена стопанска дейност при конкретните условия, и не зависи от поведението на служителя.  

Класически примери за такъв риск са:

• Естествени фири при съхранение или транспорт на определени стоки (например изпарение, изсъхване).
• Допустим процент брак в рамките на технологичните норми за дадено производство.
• Щети, настъпили въпреки спазването на всички правила, поради обективни природни процеси.  

Тази концепция е ключова защитна теза за служителя. Работодателят често има интерес да представи всяка щета като резултат от виновно поведение. Задачата на служителя и неговия адвокат е да докажат, че вредата всъщност попада в границите на нормалния риск за дейността, като се позоват на технологични стандарти, установена фирмена практика или експертни заключения. Това превръща спора от пасивно отричане на вина в активна защита, основана на обективни критерии.

Ограничена имуществена отговорност: „Таванът“ за грешки по небрежност

Ограничената имуществена отговорност е основният и най-често прилаган вид отговорност в трудовото право. Тя се прилага по правило, когато са налице всички предпоставки за отговорност, а вината на служителя е под формата на  

небрежност. Нейната основна характеристика е, че законът поставя ясни финансови „тавани“, над които работодателят не може да претендира обезщетение, дори реалната щета да е по-голяма.  

Финансовите „тавани“

Лимитите на отговорността са диференцирани според длъжността, която заема служителят, и са уредени в чл. 206 и чл. 207 КТ. За база при изчисляването им служи уговореното месечно  

брутно трудово възнаграждение на служителя за месеца, предхождащ месеца на причиняване на вредата.  

Таблица 1: Размери на ограничената имуществена отговорност

Например, ако служител с брутна заплата 1,500 лв. по небрежност повреди служебен лаптоп на стойност 3,000 лв., работодателят може да претендира от него обезщетение в максимален размер до 1,500 лв.

Процедурата „Стъпка по стъпка“ за работодателя (чл. 210 КТ)

Законът е предвидил специална, по-бърза процедура за реализиране на ограничената отговорност, която обаче е свързана със строги формални изисквания и срокове. Всеки пропуск от страна на работодателя може да доведе до отмяна на неговия акт.

• Стъпка 1: Установяване на вредата. Преди да предприеме каквото и да е, работодателят трябва да документира вредата. Обикновено това става с констативен протокол, съставен от специална комисия, който описва вида, размера и обстоятелствата около щетата.  
• Стъпка 2: Издаване на Заповед. Въз основа на протокола, работодателят издава писмена заповед за ограничена имуществена отговорност. В нея задължително трябва да са посочени основанието (фактическите обстоятелства) и точният размер на отговорността.  
• Стъпка 3: Спазване на срокове. Това е критичен момент. Заповедта трябва да бъде издадена в строго определени срокове :
  • В 1-месечен срок от откриването на вредата (за редови служители и отчетници).
  • В 3-месечен срок от откриването на вредата (когато е причинена от ръководител).
  • Но не по-късно от 1 година от самото причиняване на вредата (за всички).
  • Не по-късно от 5 години от причиняването ѝ (за вреди, причинени от ръководител).

Тази сложна процедура не е просто бюрокрация. Тя действа като „минно поле“ за работодателя и като „щит“ за служителя. Всеки пропуск – изпуснат срок, липса на мотиви в заповедта, неизготвен протокол – прави заповедта незаконосъобразна и тя може лесно да бъде отменена от съда. Това означава, че първата и най-силна линия на защита за служителя често е не по съществото на спора (дали е виновен), а по формата (спазена ли е процедурата от работодателя).  

Как да обжалваме сметки от монопилист като „Топлофикация“, „Софийска вода“ и „Електрохолд“: Какви са вашите права?

Аmazon бранд регистър – Успешна и сигурна онлайн търговия

Правата на служителя

След като заповедта бъде надлежно връчена, служителят има две възможности:

1. Да се съгласи и да заплати доброволно сумата или да приеме тя да бъде удържана от трудовото му възнаграждение.
2. Да оспори заповедта по съдебен ред в 1-месечен срок от нейното връчване. Този срок е преклузивен – изпускането му води до влизане в сила на заповедта и тя става задължителна.  

Изключително важен момент е прекратяването на трудовия договор. Съдебната практика е категорична, че процедурата по чл. 210 КТ (издаване на заповед и последващи удръжки от заплата) е неприложима след като трудовото правоотношение е прекратено. Ако работодателят изпусне момента и служителят напусне, той губи правото си на бързо събиране на вземането. Единственият му път остава завеждането на стандартно, по-бавно и по-скъпо гражданско дело. Това дава стратегическо предимство на напусналия служител и е стимул за работодателя да действа бързо, което понякога води до процедурни грешки.  

Раздел 3: Пълна имуществена отговорност: Когато няма „таван“

Пълната имуществена отговорност е изключението от общото правило. При нея служителят дължи обезщетение за цялата причинена вреда, без никакъв финансов лимит, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното плащане. Поради тежкия ѝ характер, тя се прилага само в изрично и изчерпателно изброени от закона хипотези.  

Условия за възникване (чл. 203, ал. 2 КТ)

Работодателят може да търси пълна имуществена отговорност само ако вредата е причинена:

1. Умишлено: Служителят съзнателно е целял или допускал настъпването на щетата.  
2. В резултат на престъпление: Деянието на служителя, с което е причинена вредата, представлява престъпление съгласно Наказателния кодекс (например кражба, присвояване, умишлено увреждане).  
3. Не при или по повод изпълнение на трудовите задължения: Ако служителят е причинил вредата извън рамките на възложената му работа (например използвал е служебен автомобил за лични цели през уикенда и го е повредил).  
4. Под формата на „липса“: Това е специалната хипотеза, която се отнася само за служители с отчетнически функции и ще бъде разгледана подробно в следващия раздел.  

Ред за реализиране и давност

За разлика от ограничената отговорност, пълната имуществена отговорност се реализира само и единствено по съдебен ред. Работодателят не може да издава заповед и да прави удръжки от заплатата. Той трябва да заведе граждански иск срещу служителя и в рамките на съдебния процес да докаже наличието на някоя от горните предпоставки.  

Искът на работодателя за пълна имуществена отговорност се погасява с изтичането на по-дълга, 10-годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата.  

Под лупа: Отговорността на отчетниците (МОЛ)

В йерархията на имуществената отговорност, отчетниците, наричани още материално отговорни лица (МОЛ), са поставени в най-рискова позиция. Законодателят е предвидил специален, утежнен режим за тях, предвид факта, че те ежедневно боравят с активите на работодателя.

Кой е „отчетник“? Скритото качество

Според закона, отчетник е всеки работник или служител, на когото като основно трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Съдебната практика е категорична, че качеството „отчетник“ не зависи от формалното наименование на длъжността в трудовия договор, а от  

реално изпълняваните функции.  

Това е изключително важен момент, защото много служители са изложени на риска от пълна имуществена отговорност, без дори да го осъзнават. Например:

• Шофьор на товарен автомобил, който получава служебен аванс и карта за гориво, се счита за отчетник по отношение на тези средства и гориво.  
• Продавач-консултант, който работи с касов апарат и приема плащания, е отчетник за паричните наличности.
• Склададжия, който приема и предава стоки, е отчетник за тях.

Феноменът „липса“ и обърнатата доказателствена тежест

Най-големият риск за отчетника е свързан с понятието „липса“ (чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ). Липсата не е обикновена щета (като счупена стока). Липсата е недостиг на пари или материални ценности с неустановен произход. Това е ситуация, в която при инвентаризация се установява, че дадена стока или сума пари я няма, но не е ясно как и защо е изчезнала.  

Установяването на липса има две драматични последици за отчетника:

1. Автоматично се ангажира пълната му имуществена отговорност.  
2. Доказателствената тежест се обръща. Това е най-опасното правило за отчетника. При стандартната отговорност работодателят трябва да докаже вината на служителя. При липса обаче, законът въвежда презумпция (предположение) за вина. Работодателят трябва да докаже само размера на липсата и че служителят е отчетник. Оттам нататък, служителят трябва да докаже, че липсата не е причинена по негова вина.  

За да се освободи от отговорност, отчетникът трябва да обори тази законова презумпция, като докаже, че липсата се дължи на обективни причини, като например:

• Нормален производствено-стопански риск (фири, изпарения и др.).
• Изпълнение на неправомерна служебна заповед.
• Обстоятелства, за които отговаря работодателят (например липса на адекватни условия за съхранение, лоша организация на работа, липса на охрана).  

Казуси от практиката: Често срещани сценарии

Теорията оживява най-добре чрез практически примери. Нека разгледаме няколко често срещани сценария, в които може да бъде ангажирана имуществената отговорност на служителя.

Казус 1: Служебният автомобил

• Повреда при ПТП: Ако служител управлява служебен автомобил и по негова небрежност причини пътнотранспортно произшествие, той ще носи ограничена имуществена отговорност. Работодателят може да търси от него обезщетение за разходите по ремонта, които не са покрити от застраховка „Автокаско“ (ако има такава), но не повече от тавана, определен в закона (една или три заплати).  
• Надвишен разход на гориво: Това е по-сложна хипотеза. Ако става въпрос за еднократен и обясним преразход, отговорност може и да не се търси. Но ако се установи системен, необоснован и значителен преразход на гориво, съдебната практика често третира това не като обикновена щета, а като липса на гориво. Това автоматично превръща шофьора в отчетник и ангажира   пълната му имуществена отговорност за стойността на липсващото гориво.
• Кражба от автомобила: Ако служител-отчетник (например куриер, превозващ стоки или пари) остави служебния автомобил отключен и от него бъде извършена кражба, той ще носи пълна имуществена отговорност за липсващите ценности. Фактът, че вредата е причинена от трето лице (крадец), не го освобождава от отговорност, тъй като със своето небрежно поведение (незаключване на автомобила) той е допринесъл пряко за настъпването на вредата.  

Казус 2: Когато вредата е причинена от екип (чл. 209 КТ)

Много често работата се извършва от екипи, бригади или смени. Какво се случва, когато вредата е причинена от няколко души заедно? Законът предвижда два коренно различни режима:

1. Разделна отговорност (при небрежност): Когато няколко служители заедно причинят вреда по небрежност, те отговарят разделно. Това означава, че всеки дължи обезщетение съобразно конкретното си участие в причиняването на вредата. Ако индивидуалното участие не може да се установи, дължимото обезщетение се разпределя между тях пропорционално на размера на брутните им трудови възнаграждения.  
2. Солидарна отговорност (при умисъл или липса): Когато вредата е причинена умишлено или представлява липса, за която отговаря цял екип (например смяна в магазин), отговорността им е солидарна.  

Солидарната отговорност е истински капан за добросъвестния служител. Тя означава, че работодателят има право да поиска цялата сума на вредата от който и да е от отговорните служители, по свой избор. Обикновено претенцията се насочва към този с най-стабилни доходи или имущество. След като плати цялата сума, този служител придобива правото сам да съди своите колеги (т.нар. регресен иск), за да си върне техните части от дълга – процес, който е бавен, скъп и несигурен. Това създава огромен риск за членове на екипи, в които има недобросъвестни колеги.

Таблица 2: Сравнение между разделна и солидарна отговорност

Вашите права и следващи стъпки при претенция от работодател

Ако получите заповед за имуществена отговорност или призовка за дело, е изключително важно да действате бързо и информирано. Ето няколко ключови стъпки:

1. Не подписвайте нищо прибързано. В стресова ситуация работодателят може да Ви предложи да подпишете споразумение, декларация за признаване на дълг или дори запис на заповед. Не го правете, преди да сте се консултирали с адвокат. Подписването на такъв документ може да Ви лиши от важни законови защити и да узакони една иначе неоснователна претенция.  
2. Проверете сроковете. Ако сте получили заповед за ограничена отговорност, незабавно проверете датите. Издадена ли е в 1-месечния (или 3-месечния) срок от откриване на вредата? Изминала ли е повече от 1 година (или 5 години) от причиняването ѝ? Ако работодателят е изпуснал сроковете, заповедта е незаконосъобразна.  
3. Възразете в срок. Запомнете златния едномесечен срок за оспорване на заповедта за ограничена отговорност пред съда. Пропускането му е фатално и прави заповедта окончателна и изпълняема.  
4. Потърсете незабавно правна помощ. Имуществената отговорност е сложна материя с много специфични правила и процедури. Опитът да се защитавате сами често води до грешки. Незабавната консултация с адвокат, специалист по трудово право, е абсолютно наложителна, за да се анализира казусът, да се проверят процедурните пропуски на работодателя и да се изгради най-добрата защитна стратегия.

Заключение: Балансът между права и задължения

Имуществената отговорност на служителя е необходим инструмент за защита на имуществото на работодателя, но тя не е безгранична. Кодексът на труда създава система от правила, която цели да балансира интересите на двете страни по трудовото правоотношение.

Ключовите моменти, които всеки служител трябва да знае, са ясната разлика между ограничена и пълна отговорност, решаващата роля на формата на вината (небрежност или умисъл) и особения, утежнен режим за отчетниците при установени липси. Познаването на законовите тавани на отговорността, строгите процедурни изисквания към работодателя и собствените Ви права за защита са най-добрата гаранция срещу неоснователни претенции.

Добросъвестното изпълнение на трудовите задължения и грижата на добрия стопанин към повереното имущество са най-сигурният начин да избегнете неприятни ситуации. Но ако все пак се окажете изправени пред претенция от Вашия работодател, или като работодател искате законосъобразно да ангажирате отговорността на служител, не се колебайте да потърсите професионална помощ.

Екипът на адвокатска кантора Астакова в София е на Ваше разположение за консултация и защита на Вашите права в областта на трудовото право.