Лекарска грешка: Кога имате право на обезщетение и как да го потърсите

Когато доверието в лекаря е нарушено

Сблъсъкът с увреждане на здравето, било то Ваше или на Ваш близък, е едно от най-трудните изпитания в живота. Когато обаче съществува подозрение, че това увреждане не е просто нещастно стечение на обстоятелствата, а резултат от нечие действие или бездействие, ситуацията става още по-болезнена. Загубата на доверие в медицинската система, в лекаря, на когото сте поверили най-ценното – здравето си, може да бъде съкрушителна.

В тези моменти на уязвимост, объркване и болка, е изключително важно да знаете, че не сте сами и че законът предвижда механизми за Вашата защита. Адвокатска кантора „Астакова“ в София е специализирана в областта на медицинското право и разбираме в дълбочина сложността на тези казуси – както от правна, така и от човешка гледна точка. Нашият екип е тук, за да Ви преведе през лабиринта от законови разпоредби, медицински термини и съдебни процедури.

Целта на тази статия е да послужи като изчерпателен наръчник. Ще демистифицираме понятието „лекарска грешка“, ще очертаем ясно Вашите законови права и ще Ви предоставим практически стъпки за търсене на справедливост и финансово обезщетение. Познаването на правата Ви е първата и най-важна стъпка към тяхната защита.

Ако Вие или Ваш близък сте пострадали и подозирате, че това се дължи на лекарска грешка, не се колебайте. Процесът може да изглежда плашещ, но ние сме до Вас. Свържете се с екипа на адвокатска кантора Астакова в София за първоначална консултация, в която да обсъдим Вашия случай и да начертаем най-добрия път за действие.

Какво е „лекарска грешка“? Разграничения и правна същност

Един от първите и най-важни факти, които трябва да знаете, е, че в българското законодателство няма легална дефиниция на понятието „лекарска грешка“. Този термин е придобил широка гражданственост, но неговата правна същност се извежда от съдебната практика и правната доктрина. Липсата на законова дефиниция не е пропуск, а съзнателен подход, който позволява гъвкавост. Стандартите в медицината се развиват постоянно и законът оставя на медицинската наука и на съда, подпомогнат от експерти, да определят във всеки конкретен случай дали е налице отклонение от нормата. Именно тук се крие и първата причина, поради която специализираната правна помощ е не просто полезна, а задължителна.  

Въз основа на множество съдебни решения, можем да дадем следната работна дефиниция: Лекарска грешка е всяко професионално неправилно действие или бездействие на лекар или друг медицински специалист, което не е съобразено с общоприетите правила и стандарти на медицинската наука и практика, в резултат на което са настъпили неблагоприятни последици за здравето или живота на пациента.  

„Добрата медицинска практика“ като основен критерий

Ключовият стандарт, спрямо който се оценява поведението на всеки лекар, е така наречената „добра медицинска практика“. Това е съвкупност от правила, утвърдени медицински стандарти, протоколи и консенсуси, които определят как трябва да се действа в дадена клинична ситуация. Върховният касационен съд (ВКС) многократно е постановявал, че е достатъчно едно деяние (действие или бездействие) да е несъвместимо с „добрата медицинска практика“, за да се приеме, че е налице противоправно поведение и да се реализира отговорността за медицинска грешка.  

Важни разграничения

За да можете правилно да оцените ситуацията си, е важно да разграничавате лекарската грешка от няколко сходни, но различни понятия:

• Лекарска грешка vs. Медицинска грешка: Макар често да се използват като синоними, има нюанс. „Лекарската грешка“ обикновено се свързва с индивидуалното действие или бездействие на конкретен лекар, породено от незнание или небрежност. „Медицинската грешка“ е по-широко понятие и може да обхваща системни пропуски в лечебното заведение – например, липса на адекватни протоколи за действие, лоша организация, неработеща апаратура, които са довели до увреждането. Това разграничение е важно, защото може да насочи отговорността не само към лекаря, но и към болницата като организация.  
• Лекарска грешка vs. Неизбежно усложнение/Медицински риск: Медицината не е точна наука и всяка интервенция, особено хирургичната, носи присъщи рискове.   Усложнението е нежелан, но познат и възможен изход, който може да настъпи дори при перфектно изпълнение на всички правила от страна на лекаря. Грешката, от друга страна, е резултат от отклонение от установения стандарт, което е можело и е трябвало да бъде предотвратено. Например, инфекция на оперативното поле може да бъде усложнение, но оставянето на чуждо тяло в пациента е грешка.  
• Лекарска грешка vs. Професионална небрежност: Грешката може да произтича от незнание (липса на необходимите познания) или от немарливост (небрежност, самонадеяност, липса на дължимата грижа и старание, които добрият професионалист би положил). И двете форми водят до отговорност.  

Видове юридическа отговорност при лекарска грешка

Едно и също противоправно деяние от страна на медицински специалист може да породи три независими вида юридическа отговорност, които не се изключват взаимно. Това означава, че срещу един лекар може да се води гражданско дело за обезщетение, паралелно с това да тече наказателно производство и да му бъде наложено административно наказание.  

За Вас като пострадал пациент или за Вашите близки, най-пряко значение има гражданската отговорност, тъй като тя е механизмът, чрез който можете да получите справедливо обезщетение за претърпените болки, страдания и финансови загуби.

Гражданска отговорност за вреди: Вашият път към обезщетение

Когато търсите обезщетение за вреди от лекарска грешка, Вашият иск се основава на правилата за непозволено увреждане, известно още като деликт. В практиката е трайно установено, че отговорността на лекаря е деликтна, а не договорна, което има важни правни последици.  

Елементите на отговорността по чл. 45 от ЗЗД

Основополагащият текст в българското право е чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който гласи: „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“. За да бъде успешен Вашият иск, в съдебния процес трябва да се докаже наличието на пет елемента, които съставляват този фактически състав:  

1. Деяние: Това може да бъде както активно действие (напр. извършване на грешна манипулация, предписване на неподходящо лекарство), така и бездействие (напр. пропускане на важно изследване, ненавременна диагностика, неоказване на помощ).  
2. Противоправност: Както вече изяснихме, деянието е противоправно, когато представлява отклонение от „добрата медицинска практика“.  
3. Вреда: Вредите могат да бъдат два вида:
   • Имуществени: Всички разходи, които сте направили в резултат на грешката (за лечение, лекарства, рехабилитация, транспорт), както и пропуснатите ползи (загубени доходи от невъзможност да работите).  
   • Неимуществени: Това са претърпените болки, страдания, стрес, страх, унижение и всяко друго негативно преживяване, което е влошило качеството Ви на живот.  
4. Причинна връзка: Трябва да се докаже, че именно противоправното деяние на лекаря е пряка и непосредствена причина за настъпването на вредата.  
5. Вина: Необходимо е лекарят да е действал виновно. Вината може да бъде под формата на непредпазливост, която бива два вида: небрежност (когато не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди) или самонадеяност (когато е предвиждал резултата, но лекомислено се е надявал да го предотврати).  

Стратегическите предимства за пациента

Макар доказването на тези пет елемента да изглежда сложно, законът предоставя две изключително силни предимства на пострадалия пациент:

• Презумпция за вина (чл. 45, ал. 2 ЗЗД): Това е един от най-важните текстове в Ваша полза. Той гласи: „Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното“. Това означава, че   Вие не трябва да доказвате, че лекарят е виновен. Законът приема неговата вина за даденост. Ответната страна (лекарят и/или болницата) носи тежестта да докаже, че няма вина – т.е., че е действал съобразно всички правила и стандарти, но вредата е настъпила по независещи от него причини. Това обръщане на тежестта на доказване е ключово за успеха на делото.  
• Отговорност на лечебното заведение (чл. 49 ЗЗД): Друг фундаментален текст е чл. 49 от ЗЗД, който гласи: „Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа“. В контекста на лекарската грешка, това означава, че   лечебното заведение (болница, медицински център) отговаря за вредите, причинени от лекарите, които работят там. Тази отговорност има няколко важни характеристики:
  • Тя е гаранционно-обезпечителна – целта ѝ е да гарантира, че пострадалият ще получи обезщетение.  
  • Тя е безвиновна за лечебното заведение. Болницата отговаря не защото тя самата има вина, а защото е възложила работата на лекаря, допуснал грешката.  
  • Тя е солидарна с отговорността на лекаря. Това означава, че Вие можете да предявите иска си за цялото обезщетение както срещу лекаря, така и срещу болницата, или срещу двамата заедно.  

Комбинацията от тези две законови разпоредби формира основата на успешната правна стратегия. Най-често искът се насочва едновременно срещу лекаря и лечебното заведение. По този начин се използва презумпцията за вина на лекаря, за да се докаже основанието на иска, а обезщетението се търси от болницата, която обикновено е по-стабилна финансово и има задължителна застраховка „Професионална отговорност“.  

Наказателна отговорност: Когато грешката е престъпление

В най-тежките случаи, когато лекарската грешка е довела до смърт или до сериозно увреждане на здравето, освен гражданска, може да се търси и наказателна отговорност. Целта тук не е обезщетение, а налагане на наказание от държавата на виновното лице. Основанието отново е свързано с „незнание или немарливо изпълнение на занятие“, което представлява източник на повишена опасност, каквато е лекарската професия.  

Наказателният кодекс (НК) предвижда конкретни състави за тези престъпления:

Законът дефинира изчерпателно какво се счита за тежка и средна телесна повреда.

• Тежка телесна повреда включва увреждания като: продължително разстройство на съзнанието, постоянна слепота или глухота, загуба на речта, детеродна неспособност, загуба на крайник или важен орган (бъбрек, далак), постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.  
• Средна телесна повреда включва: трайно отслабване на зрението или слуха, трайно затрудняване на речта или движенията, счупване на челюст, обезобразяване на лицето, разстройство на здравето, временно опасно за живота, или наранявания, проникващи в телесните кухини (черепна, гръдна, коремна).  

Важно е да се отбележи, че ако лекарят е направил всичко възможно, за да окаже помощ на пострадалия след допускане на грешката, това може да се счете за смекчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието.  

Пътят към справедливостта: Практически стъпки за търсене на обезщетение

Ако имате основателни съмнения, че сте пострадали от лекарска грешка, е важно да действате своевременно и методично. Ето основните стъпки, които трябва да предприемете:

Стъпка 1: Съберете цялата медицинска документация

Това е абсолютно първото и най-важно действие. Ваше законно право е да получите достъп до медицинската си документация. Изискайте от лечебното заведение заверени копия на абсолютно всички документи, свързани с Вашето лечение. Това включва, но не се ограничава до:  

• Епикризи (болнични и етапни)
• Резултати от всички лабораторни и образни изследвания (рентген, скенер, ЯМР)
• Амбулаторни листове от прегледи
• Формуляри за информирано съгласие
• Оперативни протоколи
• Анестезиологични листове
• Фискални документи за извършени плащания

Наличието на пълна документация е основата, върху която ще се гради целият Ви случай.  

Фирма за събиране на вземания Ви търси: Какви са Вашите права и законовите правомощия на колекторите

Нов хоризонт за длъжниците в България: Пълно ръководство за Закона за несъстоятелност на физическите лица (личен фалит)

Стъпка 2: Консултирайте се с адвокат, специализиран в медицинско право

След като съберете документите, следващата стъпка е да се обърнете към специалист. Делата за лекарска грешка са изключително специфични и изискват задълбочени познания не само в правото, но и в медицинската материя. Общопрактикуващ адвокат трудно би могъл да Ви осигури адекватна защита.  

Адвокатска кантора Астакова в София разполага с експертизата и опита, необходими за воденето на такива дела. При първоначалната консултация ние ще анализираме обстойно предоставената от Вас документация, ще оценим фактите и ще Ви дадем реалистична преценка за шансовете за успех и възможните пътища за действие.  

Стъпка 3: Подайте сигнал до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН)

ИАМН е контролният орган към Министерство на здравеопазването, който извършва проверки в лечебните заведения при сигнали за нарушени права на пациенти или неспазване на медицинските стандарти. Подаването на жалба до ИАМН е важен стратегически ход.  

• Как да подадете жалба? Можете да го направите по няколко начина :
  • По електронен път: Чрез Системата за сигурно електронно връчване (ако имате КЕП) или на имейл: delovodstvo@iamn.bg.
  • На хартиен носител: Чрез попълване на формуляр (наличен на сайта на ИАМН), който можете да подадете на място в деловодството, чрез пощенска кутия на входа на агенцията или по пощата на адрес: гр. София, п.к. 1606, ул. „Св. Георги Софийски“ №3, ИА „Медицински надзор“.  
• Какво трябва да съдържа жалбата? За да бъде разгледана, жалбата Ви трябва да включва :
  • Данни за лечебното заведение и конкретния лекар/служител.
  • Подробно описание на случая и твърдяното нарушение.
  • Вашите имена, адрес, телефон и имейл за връзка.
  • Данни за пациента, ако жалбата се подава от друго лице.
• Срок за отговор: По закон, контролният орган трябва да се произнесе с решение по Вашата жалба в срок до два месеца от постъпването ѝ.  
• Стратегическо значение: Макар заключението на ИАМН да не е задължително за съда, то е изключително силно доказателство. Ако проверката на агенцията установи нарушения на медицинските стандарти, това ще подкрепи значително Вашата теза в едно бъдещо съдебно дело. Ето защо е препоръчително жалбата до ИАМН да бъде подготвена и формулирана с помощта на адвокат.

Стъпка 4: Завеждане на съдебно дело

Ако извънсъдебното разрешаване на спора е невъзможно, следващата стъпка е завеждане на граждански иск за обезщетение пред съда.

• Давностен срок: Тук времето е от решаващо значение. Искът за обезщетение за вреди от непозволено увреждане трябва да бъде предявен в 5-годишен давностен срок. Този срок започва да тече от момента на допускане на грешката, респективно от откриването на увреждането. Важно е да знаете, че този срок се прекъсва   единствено със завеждането на искова молба в съда.  
• Продължителност на делата: Бъдете подготвени, че тези дела са сложни и често продължителни. Поради необходимостта от събиране на множество доказателства, назначаване на експертизи и триинстанционното производство в България, едно такова дело може да продължи няколко години.  

Ключът към успеха: Доказването в съда

Успехът в дело за лекарска грешка зависи от способността да се докажат елементите на деликта. Както споменахме, тежестта на доказване на противоправно деяние, вреда и причинна връзка лежи върху Вас като ищец. Вината на лекаря се предполага по закон.  

Съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) – „Царицата на доказателствата“

В почти всяко дело за лекарска грешка, ключовото доказателство е съдебно-медицинската експертиза.  

• Роля: Тъй като съдиите нямат специализирани медицински познания, те разчитат изцяло на заключението на вещите лица (лекари-експерти), за да установят дали са нарушени медицинските стандарти и дали има причинна връзка между действията на лекаря и настъпилата вреда. На практика, изходът на делото често се решава от експертизата.  
• Процес: СМЕ се назначава от съда. Всяка от страните може да постави въпроси, на които вещите лица да отговорят. От изключително значение е експертите да бъдат неутрални и обективни.  
• Стратегическата роля на адвоката: Именно тук се проявява разликата между обикновения и специализирания адвокат. Умението да се формулират правилните въпроси към експертизата е решаващо. Въпросите трябва да бъдат прецизни, ясни и да насочват експертите към фактите, които подкрепят Вашата теза. Екипът на адвокатска кантора Астакова има богат опит в подготовката на такива въпроси, които да изяснят всички спорни медицински аспекти в полза на клиента.

Информираното съгласие – Повече от подпис

Информираното съгласие е фундаментално право на пациента, закрепено в Закона за здравето. Преди извършването на каквато и да е медицинска дейност, лекарят е длъжен да Ви предостави информация на достъпен език относно :  

• Диагнозата и характера на заболяването;
• Целите, естеството и рисковете на предложеното лечение;
• Разумните алтернативи;
• Очакваните резултати и прогнозата;
• Рисковете при отказ от лечение.

При по-рискови процедури като хирургични интервенции, обща анестезия и инвазивни методи, информираното съгласие задължително трябва да бъде в писмена форма.  

Липсата на валидно информирано съгласие има огромни правни последици. Когато пациентът е надлежно информиран за възможните рискове и се съгласи с процедурата, той поема тези рискове върху себе си. Ако обаче информацията е била непълна, неясна или изобщо не е била предоставена,  

рискът не преминава върху пациента. В такъв случай лекарят и лечебното заведение носят отговорност за реализирането на всеки риск, за който пациентът не е бил информиран, дори самата манипулация да е извършена технически безупречно. Съдебната практика на ВКС е категорична, че самото непредоставяне на информация, необходима за даване на информирано съгласие, е  

самостоятелно противоправно деяние (деликт), което подлежи на обезщетение. Това създава втора, паралелна възможност за търсене на отговорност, която опитният адвокат ще използва.  

Какво обезщетение можете да получите?

Обезщетението, което съдът може да присъди, цели да поправи всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от лекарската грешка. Те се делят на два основни вида: имуществени и неимуществени.  

Имуществени вреди

Това са всички Ваши реални финансови загуби, които могат да бъдат точно изчислени и доказани с документи. Те включват:  

• Претърпени загуби: Разходи за последващо лечение, операции, лекарства, медицински изделия, рехабилитация, транспортни разходи, разходи за чужда помощ и др..  
• Пропуснати ползи: Доходите, които сте пропуснали да получите, защото не сте могли да работите поради увреждането. Доказват се с трудов договор, данъчни декларации, болнични листове.  

Неимуществени вреди

Това е компенсацията за всичко, което не може да се измери директно в пари – болката, страданието, стресът, страхът, причинените неудобства, влошеното качество на живот, загубата на възможност за пълноценна социализация.  

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда „по справедливост“, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Това не е произволна преценка. Върховният касационен съд е установил редица критерии, които съдилищата трябва да съобразяват, за да определят справедлив размер на обезщетението :  

• Характерът и степента на увреждането;
• Интензитетът и продължителността на претърпените болки и страдания;
• Перспективите за възстановяване и наличието на трайни последици;
• Възрастта на пострадалия;
• Възможността за продължаване на трудовата кариера и социалните контакти;
• Влошеното качество на живот.

Съдебната практика дава ориентировъчни размери. Например, по дело за временно увреждане на зрението при рутинна очна операция, ВКС е потвърдил обезщетение от 10 000 лв.. В случаи на причинена смърт, обезщетенията за неимуществени вреди на най-близките наследници (родители, деца, съпруг) обикновено се движат в рамките на 50 000 лв. на наследник, като общата сума за двама родители например, често достига 100 000 – 150 000 лв..  

Кой плаща обезщетението?

Както вече стана ясно, отговорността е солидарна. Обезщетението може да бъде изплатено от :  

• Лекаря, допуснал грешката;
• Лечебното заведение, в което работи;
• Застрахователя по задължителната застраховка „Професионална отговорност“ на лечебното заведение.  

След успешно приключване на делото, ако ответниците не платят доброволно, се образува изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител за принудително събиране на присъдената сума.  

Вашият път към справедливостта започва сега

Сблъсъкът с лекарска грешка е едно от най-трудните изпитания, пред които човек може да се изправи. Той разклаща основите на доверието и Ви оставя с чувство за безпомощност и гняв. Важно е да запомните, че имате права и законът Ви предоставя ясни механизми за защита. Пътят към справедливостта може да е дълъг и сложен, но с правилната експертна подкрепа, той е напълно навигируем.

Не е нужно да преминавате през това сами. Екипът на адвокатска кантора Астакова е тук, за да Ви предостави специализираната правна помощ, от която се нуждаете, за да защитите правата си и да получите справедлива компенсация за претърпените вреди. Нашата практика е съсредоточена в София и сме готови да вложим целия си опит и познания, за да се борим за Вас.

Не отлагайте, защото давностният срок за предявяване на претенции тече. Обадете ни се още днес или интергрираният чат на нашия сайт, за да запазите час за консултация и да направите първата, най-важна крачка към справедливостта.