Мога ли да получа по-голям дял от общото имущество при развод?

Отвъд разделянето 50/50 – Как да защитите своя дял и бъдеще при развод

Разводът е безспорно един от най-трудните и емоционално натоварващи периоди в живота на човек. На фона на личните сътресения възникват и множество сложни правни и финансови въпроси, които изискват трезва преценка и информирани решения. Един от най-често задаваните и същевременно най-важни въпроси е: „Какво се случва с имуществото, което сме придобили заедно? Мога ли да получа повече от половината?“. Този въпрос е напълно основателен, особено когато единият съпруг чувства, че е допринесъл значително повече за благосъстоянието на семейството или когато върху него ще легне основната тежест по отглеждането на децата след раздялата.  

Основният принцип, заложен в българското семейно право, е този на равенството. Законът постановява, че всичко придобито по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежи общо и поравно на двамата съпрузи. Това е т.нар. Съпружеска имуществена общност (СИО). При прекратяване на брака тази общност се трансформира в обикновена съсобственост, като презумпцията е, че всеки от бившите съпрузи притежава равна идеална част (т.е. 50/50) от общите активи.  

Тази презумпция обаче не е абсолютна. Българският законодател е предвидил специфични хипотези, при които справедливостта изисква отклонение от това правило. Тези изключения са законовият отговор на житейски ситуации, в които механичното разделяне на имуществото поравно би довело до несправедлив и нецелесъобразен резултат.

Настоящият подробен анализ, изготвен от екипа на Адвокатска кантора „Астакова“, има за цел да освети именно тези изключения. Ще разгледаме в дълбочина двете законови основания, които позволяват на единия съпруг да претендира и получи по-голям дял от общото имущество. Ще се потопим в нюансите на съдебната практика, за да разберем как съдилищата тълкуват понятия като „значително по-голям принос“ и „особени затруднения“. Освен това ще обърнем внимание на ключови процедурни аспекти, срокове и необходими доказателства, както и на свързани казуси като делбата на семейното жилище, общите кредити и бизнес активите. Нашата цел е да ви предоставим не просто информация, а знание и разбиране, които да ви помогнат да защитите своите права и да вземете най-добрите решения за себе си и своето семейство в този труден момент.  

Фундаментът на семейното имущество – Разбиране на Съпружеската имуществена общност (СИО)

Преди да анализираме възможностите за получаване на по-голям дял, е от критично значение да разберем какво точно представлява обектът на делба – Съпружеската имуществена общност (СИО). Това е специфична правна конструкция, която урежда имуществените отношения между съпрузите при законовия режим на общност, който се прилага по подразбиране в България, освен ако не е избран друг режим (на разделност или договорен).  

Дефиниция и обхват на СИО

Съгласно чл. 21 от Семейния кодекс (СК), СИО обхваща всички вещни права (право на собственост, право на строеж, право на ползване и др.), които са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Тези права принадлежат общо на двамата съпрузи, като е без значение на чие име е издаден документът за собственост (например нотариалният акт). Това означава, че дори апартаментът да е закупен и записан само на името на единия съпруг, ако покупката е станала по време на брака и със съвместни усилия, той е част от СИО.  

• Какво включва СИО? На практика в обхвата на СИО попада почти всичко, придобито възмездно (чрез покупка, замяна и др.) през годините на брака: недвижими имоти (апартаменти, къщи, парцели), движими вещи (автомобили), парични влогове, дружествени дялове в някои случаи, както и идеални части от имоти.  
• Какво е изключено от СИО (лично имущество)? Законът ясно разграничава общото от личното имущество. Лично притежание на всеки съпруг остават :
  • Активи, придобити преди сключването на брака.
  • Активи, придобити по време на брака, но по дарение или наследство. Например, ако по време на брака родителите на съпругата ѝ дарят апартамент, той е нейна лична собственост.  
  • Движими вещи, придобити от единия съпруг за обикновено лично ползване (дрехи, лични бижута) или за упражняване на професия или занаят.
  • Имущество, придобито чрез трансформация на лично имущество (повече за това в Раздел 4).

Крайъгълният камък: Презумпцията за „съвместен принос“

Ключовият елемент в дефиницията на СИО е „съвместният принос“. Тук българското законодателство въвежда една изключително важна оборима презумпция: приносът се предполага до доказване на противното. Това означава, че не е нужно съпругът, който претендира, че даден актив е общ, да доказва, че е допринесъл. Напротив, тежестта на доказване пада върху този, който твърди, че другият съпруг  

няма никакъв принос.  

Още по-важно е широкото разбиране за същността на самия принос. Той не се измерва само с пари и финансови постъпления. Законът и съдебната практика последователно приемат, че съвместният принос може да се изразява в :  

• Влагане на средства: Директни финансови инвестиции от заплати, хонорари и други доходи.
• Труд: Физически или интелектуален труд, вложен в придобиването или подобряването на имуществото.
• Грижа за децата: Ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на децата се считат за съществен принос към семейното благосъстояние.
• Работа в домакинството: Поддържането на дома, готвенето, чистенето и създаването на ред и уют също се признават за равностоен принос.

Тази социално ориентирана концепция е фундаментална. Тя отразява разбирането, че бракът е партньорство, в което всеки допринася според възможностите си. Дейностите по грижата за децата и домакинството имат реална икономическа стойност, защото те освобождават другия партньор и му дават възможност да се фокусира върху кариерното си развитие и генерирането на доходи. Ето защо оборването на презумпцията за съвместен принос е изключително трудно на практика и изисква доказване на пълна и трайна липса на каквото и да е участие в семейния живот.

Прекратяване на СИО

Специфичният режим на СИО, който е бездялов по своята същност (никой от съпрузите няма конкретен дял по време на брака), съществува само докато бракът е в сила. Той се прекратява при настъпването на определени юридически факти :  

• С прекратяването на брака: Това е най-честата хипотеза. С влизането в сила на съдебното решение за развод или със смъртта на единия съпруг, СИО автоматично се прекратява.
• По време на брака по съдебен ред: Всеки от съпрузите може да поиска от съда да прекрати СИО и по време на брака, ако важни причини налагат това (например, ако единият съпруг разхищава имуществото или поема рискови задължения).
• По волята на съпрузите: СИО се прекратява, ако съпрузите решат да променят законовия режим на общност и изберат режим на разделност или сключат брачен договор, който урежда отношенията им по друг начин.
• Други хипотези: Законът предвижда и по-редки случаи, като например принудително изпълнение от кредитор за личен дълг на единия съпруг върху обща вещ или откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг-едноличен търговец.  

След прекратяването на СИО, бездяловата съсобственост се трансформира в обикновена дялова съсобственост между бившите съпрузи. Именно в този момент възниква въпросът за размера на тези дялове и дали те задължително трябва да бъдат равни.  

Изключенията от правилото – Двете законови основания за получаване на по-голям дял

Както беше посочено, презумпцията за равни дялове при развод не е необорима. Семейният кодекс предвижда две основни хипотези, при които съдът може да се отклони от принципа 50/50 и да присъди по-голям дял от общото имущество на единия съпруг. Тези две основания служат на различни цели – едното цели да въздаде справедливост за минали заслуги, а другото е насочено към осигуряване на бъдеща социална защита на децата. Разбирането на тази разлика е ключово за изграждането на успешна правна стратегия.

За да улесним разбирането, представяме сравнителен преглед на двете основания в табличен вид. Тази таблица служи като бърз навигатор, който обобщава ключовите изисквания, преди да се потопим в детайлния анализ на всяка хипотеза.

Основание първо: Значително по-голям принос (чл. 29, ал. 3 от СК)

Това е първото и по-широко приложимо основание. Съгласно чл. 29, ал. 3 от СК, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, „ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг“. Тази разпоредба гледа назад към периода на брака и цели да коригира ситуации на явна несправедливост, когато единият партньор е положил много повече усилия за натрупването на семейното богатство.  

Анализ на понятието „значително по-голям принос“

Ключовият израз тук е „значително надхвърля“. Законът не дава математическа формула, а оставя преценката на съда за всеки конкретен случай. Съдебната практика на Върховния касационен съд (ВКС) обаче е изградила ясни критерии. Установено е, че „значителната“ разлика в приноса не се установява само чрез просто съпоставяне на трудовите възнаграждения. Съдът е длъжен да направи цялостен анализ на всички факти и обстоятелства, като вземе предвид :  

• Цялостния финансов принос: Доходи от труд, от стопанска дейност, от наеми, както и влагането на лични средства, придобити преди брака или по дарение/наследство.
• Нефинансовия принос: Както вече беше изяснено, грижите за децата и работата в домакинството са принос. За да се докаже „значително по-голям“ принос, ищецът трябва да докаже не просто, че е работил повече, а че другият съпруг е имал минимално или почти никакво участие в семейния живот и домакинство.
• Създаване на условия за развитие: Съдът отчита и дали единият съпруг е създал спокойна и подкрепяща среда, която е позволила на другия да се развива професионално и да реализира по-високи доходи.  
• Цялостно дезинтересиране: Доказателства, че единият съпруг трайно се е дезинтересирал от нуждите на семейството, не е участвал във вземането на решения и е живял „на гърба“ на другия.

Показателен пример от практиката на ВКС е дело, по което съдът присъжда дял от 2/3 на единия съпруг. В мотивите си съдът отчита, че този съпруг е работил продължително време в чужбина, изпращал е пари, с които е закупено имуществото, и същевременно се е грижил за децата, докато другият съпруг е бил безработен и не е допринасял нито финансово, нито с грижи за семейството.  

Критичната процедурна особеност: Искът трябва да обхване цялото имущество!

Това е може би най-важният и често допускан процесуален пропуск, който може да доведе до отхвърляне на иска. Съдебната практика е категорична и последователна: искът за по-голям дял поради значителен принос трябва да бъде предявен по отношение на цялата съвкупност от активи, съставляващи СИО, а не само за отделна вещ или група от вещи.  

Не може да се иска например по-голям дял само от апартамента, а за колата и вилата да се приеме равна делба. Ищецът трябва да опише в исковата си молба всички общи активи и да поиска определяне на по-голям дял от цялото това „общо имущество“. Логиката зад това изискване е, че приносът се съизмерва спрямо натрупването на цялото семейно богатство. Възможно е единият съпруг да е допринесъл повече за покупката на жилището, но другият да е допринесъл повече за покупката на автомобила или за спестяванията в банка. Съдът трябва да направи цялостна преценка.  

Единственото изключение от това правило е, когато СИО се състои само от един-единствен актив, например един апартамент. В такъв случай искът, естествено, ще бъде насочен само към него.  

Основание второ: Упражняване на родителски права и „особени затруднения“ (чл. 29, ал. 1 от СК)

Това второ основание има съвсем различна философия. То не гледа към минали заслуги, а е насочено към бъдещето и цели да защити интересите и благосъстоянието на ненавършилите пълнолетие деца от брака. Съгласно чл. 29, ал. 1 от СК, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, „на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения“.  

За да бъде уважен такъв иск, трябва да са налице кумулативно две предпоставки:

1. Предоставени родителски права: Искът може да бъде предявен само от родителя, на когото съдът с решението за развод е възложил упражняването на родителските права.
2. Доказване на „особени затруднения“: Това е ключовият елемент. Получаването на родителските права само по себе си не води автоматично до получаване на по-голям дял. Ищецът трябва да убеди съда, че ако имуществото бъде разделено поравно, той ще изпадне в „особени затруднения“ при отглеждането на децата.  

Какво означава „особени затруднения“? Това са конкретни, сериозни и реални проблеми, които биха се отразили негативно на стандарта на живот, възпитанието и развитието на децата. Примери за такива затруднения могат да бъдат:

• Риск от загуба на жилището, което децата обитават и са свикнали с него, с неговата среда, училище и приятели.
• Значително влошаване на материалните условия за живот на децата, ако родителят, който се грижи за тях, разполага с по-ниски доходи.
• Нужда от по-голямо жилищно пространство поради броя или специфичните нужди на децата.
• Наличие на здравословни проблеми на дете, изискващи специфични условия на живот или значителни финансови разходи.

Искът по това основание е мощен инструмент за социална защита, тъй като съдът винаги поставя на първо място интереса на децата. Стратегически, понякога е по-лесно да се докажат бъдещи затруднения за децата, отколкото минал „значително по-голям“ принос, особено когато приносът е бил предимно нефинансов.

Пътят през съда – Процедура, доказателства и разходи

Претендирането на по-голям дял от СИО е сложен съдебен процес, който изисква стриктно спазване на процедурни правила, срокове и представяне на убедителни доказателства. Успехът зависи не само от наличието на материални основания, но и от правилната процесуална тактика.

Процесуални стъпки и срокове

Правото на по-голям дял не се реализира автоматично. То трябва да бъде предявено активно чрез специален конститутивен иск. Това означава, че се подава искова молба до съда, с която се иска промяна на съществуващото правно положение (равни дялове) и установяване на нови, неравни дялове.  

Адвокатски хонорар при покупка на имот в София: Вашата най-важна инвестиция в сигурност

Замразяване на банкови сметки в ЕС: Европейската заповед за запор (Регламент (ЕС) № 655/2014)

Има два възможни момента за предявяване на този иск :  

1. По време на бракоразводното дело: Искът за по-голям дял може да бъде обективно съединен с иска за развод. Това е препоръчителният вариант, тъй като позволява всички спорове между съпрузите да бъдат решени в едно производство, което спестява време и разходи.
2. След прекратяване на брака: Ако искът не е предявен по време на развода, законът дава втора възможност. Той може да бъде предявен в отделно производство, но в много строг, преклузивен (окончателен) срок – до една година от влизане в сила на решението за развод. Пропускането на този едногодишен срок е фатално и води до погасяване на самото право да се иска по-голям дял. След изтичането му дяловете се считат за окончателно равни.  

Изкуството на доказването: Как да убедите съда?

Както при всеки съдебен спор, тежестта на доказване лежи върху този, който твърди определени факти – в случая, ищецът, който иска по-голям дял. Събирането и представянето на адекватни доказателства е най-критичният етап от процеса.

• Доказване на финансов принос: Това е по-лесната част, тъй като обикновено се базира на писмени документи. Необходими са :
  • Трудови договори, удостоверения за доходи, данъчни декларации.
  • Банкови извлечения, показващи постъпления и спестявания.
  • Нотариални актове за продажба на лично имущество (например наследствен имот) и документи, проследяващи как получените средства са вложени в закупуването на общ актив (договори, разписки, банкови преводи).
  • Договори за заем, ако са използвани лични средства за погасяването му.
• Доказване на нефинансов принос: Това е значително по-голямо предизвикателство, тъй като грижите и трудът в домакинството рядко се документират. Тук ключова роля играят :
  • Свидетелски показания: Приятели, роднини, съседи, колеги могат да дадат показания пред съда за разпределението на задълженията в семейството, за това кой се е грижил основно за децата и домакинството, за начина на живот на съпрузите, за евентуално дезинтересиране от страна на единия партньор.
  • Косвени писмени доказателства: Кореспонденция (имейли, съобщения), документи от училището или детската градина, медицински документи на децата, от които да е видно кой родител се е ангажирал с тях.
• Доказване на „особени затруднения“: За иска по чл. 29, ал. 1 от СК, доказателствата трябва да са насочени към бъдещи негативни последици за децата:
  • Документи за доходите и разходите на родителя, който упражнява родителските права.
  • Доказателства за разходите по отглеждането на децата (такси за училище/градина, извънкласни дейности, медицински разходи).
  • Съдебно-икономическа експертиза, която да изчисли необходимия месечен бюджет за отглеждане на дете.
  • Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“, който да оцени жилищните условия и нужди.

Ролята на вещото лице-оценител

В почти всяко дело за делба на имущество, включително и при иск за по-голям дял, се налага назначаването на вещо лице от съда. Това обикновено е лицензиран оценител или инженер-конструктор. Неговата роля е ключова, защото :  

• Определя пазарната стойност на цялото имущество: Вещото лице изготвя експертиза, в която оценява всеки един актив от СИО (недвижими имоти, автомобили и др.) към момента на приключване на устните състезания.
• Основа за изчисление: Тази обща стойност е базата, върху която съдът изчислява дяловете. Без ясна оценка на материалния интерес, съдът не може да се произнесе.

Заключението на вещото лице не е задължително за съда, но обикновено се възприема, освен ако не е оспорено мотивирано от някоя от страните.

Разходи по делото

Воденето на съдебно дело за по-голям дял е свързано с неизбежни разходи, които страните трябва да предвидят :  

• Държавни такси: Дължи се държавна такса върху цената на иска. При исковете за по-голям дял, цената на иска е разликата между стойността на искания по-голям дял и стойността на половината от имуществото. Таксата обикновено е 4% от тази цена.
• Адвокатски хонорари: Размерът им се договаря свободно между клиента и адвоката, но не може да бъде по-нисък от минималните размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
• Разноски за вещи лица: Таксата за изготвяне на оценителна експертиза се заплаща предварително от страната, която я е поискала (обикновено ищеца).
• Други разноски: Такси за свидетели, за издаване на удостоверения и др.

Важно е да се знае, че съгласно Гражданския процесуален кодекс (ГПК), страната, в чиято полза е решено делото (изцяло или частично), има право да поиска от съда да й бъдат възстановени направените разноски (държавни такси, адвокатски хонорар, разходи за експертизи) от загубилата страна, съразмерно на уважената част от иска.  

Свързани казуси и практически въпроси, които усложняват делбата

Имущественият спор при развод рядко се свежда само до въпроса „кой колко получава“. Той е част от сложна мрежа от взаимосвързани правни, финансови и емоционални проблеми. Успешната стратегия изисква холистичен подход, който адресира всички тези елементи едновременно, защото решаването на един проблем на парче може да създаде друг. Единственият въпрос за „по-голям дял“ често отваря „кутията на Пандора“ с още няколко свързани казуса, които трябва да бъдат предвидени и уредени.

Съдбата на семейното жилище

Въпросът за семейното жилище е може би най-чувствителният и спорен аспект от имуществените последици на развода. Тук законът прави важно разграничение между право на собственост и право на ползване.  

• Предоставяне на право на ползване: Дори ако жилището е СИО, лична собственост на другия съпруг или дори собственост на негови роднини, съдът може да предостави временното му ползване на съпруга, на когото са възложени родителските права. Когато има ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по този въпрос служебно, като се ръководи преди всичко от техния интерес – да се запази стабилността в живота им.  
• Временен и възмезден характер: Това право на ползване е временно – докато родителят упражнява родителските права или за определен срок (до 1 година, ако е собственост на роднини). Важно е да се знае, че по силата на съдебното решение възниква наемно отношение. Ползващият съпруг дължи наем на собственика, като размерът може да бъде определен от съда по пазарни цени. От този наем се приспада частта, която се счита, че се ползва от децата, тъй като за тях наем не се дължи.  

Предоставянето на право на ползване не решава въпроса със собствеността. Ако жилището е СИО, то все още подлежи на делба, независимо кой живее в него.

Капанът на кредитите: Как се делят дълговете?

В съвременния живот много семейства придобиват имущество, най-вече жилище, с помощта на банков кредит. При развод въпросът за общите дългове може да се окаже по-сложен за решаване дори от делбата на активите.

• Принцип на солидарната отговорност: Основното правило е, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, които са поели заедно или които единият от тях е поел, но за задоволяване на текущите нужди на семейството (например ипотечен кредит за семейно жилище, потребителски кредит за ремонт или образование на децата).  
• Какво означава „солидарно“? Това означава, че банката-кредитор може да търси изплащането на цялата дължима сума от всеки един от бившите съпрузи по свой избор. Банката не се интересува от техните вътрешни споразумения или от съдебното решение за развод.  
• Практическият проблем: Въпреки че е логично въпросът с дълговете да се реши заедно с този за активите, съдилищата в България много рядко допускат съединяване на искове за задължения в рамките на бракоразводното дело или делото за делба. Тези спорове обикновено се оставят за отделни съдебни производства.  
• Рискът: Това създава огромен риск. Възможно е единият съпруг да бъде осъден да изплаща целия кредит, докато другият е получил половината от имота, закупен с този кредит. Впоследствие платилият съпруг може да води регресен иск срещу другия за неговата част, но това е свързано с ново дело, време и разходи.
• Най-доброто решение: Най-сигурният начин за уреждане на този въпрос е чрез споразумение при развод по взаимно съгласие или чрез брачен договор. В тези документи може изрично да се предвиди кой поема кредита, като това споразумение се представи на банката с искане за предоговаряне на условията и „освобождаване“ на единия съпруг от задължението.  

Бизнес и фирмени дялове: Имам ли право на дял?

Когато единият съпруг е развивал бизнес по време на брака като едноличен търговец (ЕТ) или чрез участие в търговско дружество (ООД, АД), другият съпруг често се пита дали има право на дял от този бизнес.

• Принципът: Имуществото на търговското дружество е отделно от това на съдружниците. Дружествените дялове, както и предприятието на ЕТ, по правило се считат за лично имущество на съпруга-търговец и не влизат директно в СИО, която се дели.  
• Правото на другия съпруг (чл. 30 от СК): Въпреки това, законът предвижда компенсаторен механизъм. Съпругът-несобственик има право да предяви иск за получаване на част от стойността на тези активи (дялове, акции, предприятие на ЕТ), ако може да докаже, че е допринесъл за придобиването им.  
• Иск за парична равностойност: Важно е да се разбере, че това е иск за пари, а не за собственост върху дялове. Другият съпруг не може да стане съдружник във фирмата, но може да получи парична компенсация, съответстваща на неговия принос. Приносът отново се тълкува широко – с труд (дори работа във фирмата без заплащане), със средства, с грижи за децата и домакинството, които са позволили на другия да развива бизнеса си.  

Трансформация на лично имущество: Когато личното стане общо (и обратно)

Институтът на трансформацията на лично имущество (уредена в чл. 23 от СК) е друг сложен аспект, който може съществено да промени размера на дяловете. Той се отнася до случаите, когато лично имущество на единия съпруг се „превръща“ в друг актив по време на брака.  

• Пълна трансформация: Ако по време на брака се закупи имот, но цялата сума за покупката му произхожда от продажбата на друг имот, който е бил лична собственост на единия съпруг (например наследствен), то новопридобитият имот също е негова лична собственост. Той не влиза в СИО и не подлежи на делба, въпреки че е придобит по време на брака.  
• Частична трансформация: Това е по-честата хипотеза. Ако един имот е закупен със смесени средства – част от тях са лични на единия съпруг (например от дарение), а останалата част са общи семейни средства (от заплати или кредит), тогава имотът е съсобствен. При делба обаче дяловете няма да са равни. Съпругът, вложил лични средства, ще има по-голям дял, съответстващ на неговата инвестиция.  
• Доказване: Ключът към доказването на трансформация е проследяването на произхода на парите. Необходимо е да се представят безспорни доказателства (нотариални актове, договори, банкови документи), които да установят връзката между продажбата на личния актив и покупката на новия. Върховният касационен съд е потвърдил с тълкувателно решение, че такава трансформация може да се доказва и установява дори ако при развода по взаимно съгласие съпрузите са се споразумели имотът да остане съсобствен, без да уточняват квотите си.  

Превенция и алтернативи – Как да избегнем тежките съдебни битки

Дългите и скъпи съдебни дела не са единственият начин за уреждане на имуществените отношения при развод. Съществуват по-цивилизовани, бързи и ефективни подходи, които могат да спестят на страните не само пари, но и много емоционален стрес. Превенцията и търсенето на алтернативни решения са белег на зрялост и отговорност.

Брачният договор – Инструмент за предвидимост и сигурност

В България брачният договор все още се възприема с известно недоверие, но той е мощен инструмент за превенция на бъдещи спорове. Това е писмено споразумение, което може да бъде сключено както преди, така и по всяко време по време на брака. Чрез него съпрузите могат да уредят своите имуществени отношения по начин, различен от законовия режим на общност.  

• Възможности: В брачния договор може да се предвиди :
  • Пълен режим на разделност, при който всеки придобива активи на свое име.
  • Специфични уговорки за отделни активи (например, семейното жилище да е общо, а бизнес активите – лични).
  • Разпределение на дяловете при евентуален развод (например 60/40 или друг процент).
  • Уреждане на отговорността за задължения и кредити, поети от единия или двамата съпрузи.  
  • Издръжка между съпрузите след развода и издръжка на децата.

Брачният договор осигурява предвидимост и сигурност. Той е особено препоръчителен за предприемачи, хора със значително имущество отпреди брака, при повторни бракове с деца от предишни връзки или при международни бракове. Изготвянето му изисква нотариална заверка и професионална правна помощ, за да се гарантира неговата законосъобразност и ефективност.

Медиация – Разумният път към споразумение

Когато разводът е вече на дневен ред, а брачен договор липсва, медиацията е най-добрата алтернатива на съдебния спор. Това е доброволна и поверителна процедура, при която страните, подпомагани от неутрален трети човек – медиатор, сами достигат до взаимноприемливо споразумение.  

• Предимства:
  • Бързина и по-ниски разходи: Една процедура по медиация може да приключи в рамките на няколко срещи за няколко седмици, докато едно съдебно дело може да се проточи с години. Разходите са значително по-ниски от съдебните такси и адвокатските хонорари за няколко инстанции.  
  • Поверителност: Всичко, споделено по време на медиацията, остава тайна, за разлика от публичните съдебни заседания.  
  • Контрол върху резултата: В съда съдията решава вместо страните. В медиацията страните сами изработват решението, което отговаря най-добре на техните специфични нужди и интереси.
  • Запазване на отношенията: Когато има деца, бившите съпрузи остават родители за цял живот. Медиацията помага за запазване на възможността за нормална комуникация в бъдеще, което е от изключителна важност за децата.  

Постигнатото в медиация споразумение може да бъде представено в съда и да стане част от споразумението за развод по взаимно съгласие, като по този начин придобие силата на съдебно решение.

Финансово планиране след развода

Разводът често води до сериозни финансови промени и за двете страни. Преминаването от едно общо към две отделни домакинства изисква внимателно планиране и преструктуриране на личните финанси.  

• Направете си бюджет: Първата стъпка е да направите ясна и реалистична оценка на своите нови месечни приходи и разходи. Това ще ви помогне да разберете с какви средства разполагате и къде можете да направите икономии.  
• Прегледайте кредитите и договорите: Направете списък на всички общи и лични задължения. Проучете възможностите за рефинансиране на кредити при по-добри условия, особено ако поемате ипотека или друг голям заем.  
• Потърсете професионален съвет: Освен от адвокат, може да имате нужда и от консултация с независим финансов съветник. Той може да ви помогне да изградите дългосрочна стратегия за финансова стабилност, спестявания и инвестиции.  

Специални случаи и допълнителни въпроси

Освен стандартните казуси, в практиката възникват и по-специфични ситуации, които изискват допълнителни познания и внимание.

Развод с международен елемент

В глобализирания свят все по-често се срещат бракове между граждани на различни държави или семейства, живеещи в чужбина. При развод възникват въпросите за компетентния съд и приложимото право.

• Компетентност на българския съд: Съгласно европейското законодателство (Регламент Брюксел IIб), българският съд е компетентен да разгледа дело за развод в редица хипотези, най-честите от които са :
  • Ако обичайното местопребиваване на двамата съпрузи е в България.
  • Ако последното им общо обичайно местопребиваване е било в България и поне единият от тях все още живее тук.
  • Ако ответникът има обичайно местопребиваване в България.
  • Ако ищецът има обичайно местопребиваване в България и е живял тук поне 6 месеца (ако е български гражданин) или 1 година (ако е чужд гражданин) непосредствено преди подаването на иска.
• Приложимо право за делбата: По отношение на имуществените спорове, по правило съдът, който гледа развода, е компетентен и за тях. Приложимото право за делбата обикновено е правото на държавата, в която се намира общото обичайно местопребиваване на съпрузите към момента на подаване на иска. Ако нямат такова, субсидиарно се прилага българското право. Съпрузите могат и с брачен договор да изберат кое право да се прилага за имуществото им.  

Какво се случва след решението? Принудително изпълнение

Понякога дори след влизане в сила на съдебното решение, което урежда имуществените въпроси, една от страните отказва да го изпълни доброволно. Например, съпругът, който не е получил право на ползване, отказва да напусне семейното жилище. В такъв случай страната, в чиято полза е решението, трябва да се обърне към Частен съдебен изпълнител (ЧСИ).

• Въвод във владение: Това е процедура по принудително изпълнение, при която ЧСИ, при необходимост със съдействието на полиция, отнема имота от длъжника и го предава на взискателя (този, в чиято полза е решението).  
• Такси: За тази процедура се дължат такси на ЧСИ. Важно е да се отбележи, че законът предвижда значително по-ниска, фиксирана такса за въвод във владение именно на семейно жилище, което е предоставено за ползване след развод – тя е в размер на 50 лв., за разлика от таксите при други имоти, които са процент от стойността им.  

Защитете Вашите интереси с информирани решения и експертна помощ

Пътят на развода е осеян с правни и финансови предизвикателства. Въпросът за справедливото разпределение на придобитото по време на брака имущество стои в центъра на тези предизвикателства. Както показа настоящият анализ, макар основният принцип на българското право да е равенството на дяловете, той не е догма. Законът предоставя реални възможности за отклонение от него и за получаване на по-голям дял, когато това е оправдано от обстоятелствата.

Ключовите изводи, които трябва да запомните, са:

1. По-голям дял е изключение, но е напълно постижимо. Това може да стане на две основания: ако можете да докажете значително по-голям принос (финансов и нефинансов) в натрупването на имуществото, или ако упражнявате родителски права върху ненавършили пълнолетие деца и една равна делба би ви поставила в особени затруднения.
2. Процедурата е от решаващо значение. Успехът зависи не само от това дали сте прави по същество, но и от стриктното спазване на процесуалните правила. Искът за по-голям принос трябва да обхване цялата съпружеска имуществена общност, а претенциите трябва да бъдат предявени или по време на развода, или в едногодишен срок след него.
3. Доказателствата са всичко. Тежестта да убедите съда е ваша. Това изисква методично събиране на всякакви писмени документи и осигуряване на свидетели, които могат да подкрепят вашите твърдения.
4. Мислете холистично. Имущественият спор е свързан с въпросите за семейното жилище, кредитите, бизнеса и личните активи. Игнорирането на който и да е от тези аспекти може да доведе до пирова победа.

Сложността на материята, множеството процедурни капани и необходимостта от изграждане на солидна доказателствена стратегия правят квалифицираната адвокатска помощ не просто препоръчителна, а критично важна за успеха на вашето дело.  

Разводът е труден период, но не е нужно да преминавате през него сами и неинформирани. Ако вярвате, че вашият принос в семейството значително надхвърля този на партньора ви, или ако се грижите за децата и се притеснявате за тяхното бъдеще, законът ви дава права. Свържете се с екипа на Адвокатска кантора Росица Астакова за професионална консултация. Ние ще анализираме вашия казус в дълбочина, ще изградим най-добрата стратегия и ще защитим вашите имуществени интереси с цялата си експертиза и опит.