Обжалване на Подробен устройствен план (ПУП): Как да защитите имота си в София?

Новият строеж в квартала – заплаха или възможност?

Забелязали сте залепено на дърво или на входа на блока обявление за предстоящо обществено обсъждане. Или може би слуховете в квартала за строеж на нова, по-висока сграда на мястото на съседна къща се оказват истина. Първоначалното любопитство бързо прераства в притеснение: Как ще се отрази това на моя имот? Ще засенчи ли дома ми? Ще увеличи ли трафика и шума? Ще намали ли стойността на инвестицията ми?

Този документ, който предизвиква толкова много въпроси, е проект за нов или изменен Подробен устройствен план (ПУП). Той е много повече от обикновена карта – той е правният документ, който ще предопредели облика, функционалността и икономическата стойност на Вашия квартал и имот за години напред. Неговото приемане може да отключи строителство, което да промени завинаги средата, в която живеете и работите.

Тази статия, подготвена от експертите на правна кантора Астакова, е Вашето пълно ръководство за навигиране в сложния свят на устройственото планиране. Ще Ви преведем стъпка по стъпка през целия процес – от разбирането на същността на ПУП до защитата на правата Ви в съда. Ще разберете защо пасивното наблюдение не е стратегия и защо навременната професионална намеса е решаваща за защитата на Вашите интереси. В динамична градска среда като София, информираността и проактивната позиция са най-силното Ви оръжие.

Какво е Подробен устройствен план (ПУП) и защо е решаващ за Вас?

За да защитите ефективно правата си, първо трябва да разберете същността на инструмента, който ги засяга. Подробният устройствен план не е просто технически чертеж; той е административен акт с огромна правна и икономическа тежест, който пряко определя бъдещето на Вашия недвижим имот.

Дефиниция и правна рамка

Подробният устройствен план (ПУП) е основният инструмент, чрез който се конкретизира устройството и застрояването на териториите съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ). Ключовото му значение произтича от факта, че неговите предвиждания са  

задължителни за инвестиционното проектиране. Това означава, че нито една институция не може да издаде разрешение за строеж за сграда или съоръжение, което не отговаря на параметрите, заложени във влезлия в сила ПУП. С него се урегулират улици, квартали и отделни поземлени имоти, като се определят техните граници, конкретно предназначение и режим на застрояване.  

Възприемането на ПУП единствено като административна карта е фундаментална грешка. В действителност той представлява мощен икономически регулатор с правна сила. Той превежда общинските и държавни политики за развитие на територията (например уплътняване на градските части, създаване на нови зелени площи или изграждане на инфраструктура) в конкретни правни норми, които имат пряк и измерим финансов ефект върху всеки отделен имот в неговия обхват. Разбирането на тази двойна природа – правна и икономическа – е първата стъпка към осъзнаването на мащаба на потенциалните рискове и необходимостта от своевременна защита.

Видове ПУП – разкодиране на абревиатурите

Законът предвижда няколко вида ПУП, всеки с различен обхват и цел. Разпознаването им е от съществено значение, за да знаете какво точно се променя около Вас.  

• План за регулация и застрояване (ПРЗ): Това е най-всеобхватният и често срещан вид план. Той едновременно определя регулацията (границите на имотите и улиците) и режима на застрояване (какво може да се строи, с каква височина, плътност на застрояване, коефициент на интензивност, минимално озеленяване и на какво отстояние от съседите). Промяна в ПРЗ може директно да позволи строеж на 10-етажна сграда до Вашата 3-етажна къща или да промени предназначението на съседен имот от жилищно в търговско.  
• План за регулация (ПР): Този план се фокусира единствено върху промяната на границите на поземлените имоти и уличната мрежа, без да засяга параметрите на застрояване. Типичен пример е, когато с ПР се „отнема“ част от Вашия двор за разширяване на съществуваща улица или за прокарване на нова.  
• План за застрояване (ПЗ): Той определя само правилата за застрояване (височина, плътност и т.н.) в рамките на вече урегулирани имоти с непроменени граници.  
• Работен устройствен план (РУП) и Парцеларни планове: Това са по-специфични инструменти. РУП детайлизира застрояването в един или няколко имота въз основа на вече приет ПРЗ, докато парцеларните планове уреждат трасетата на техническата инфраструктура (като електропроводи или газопроводи) извън границите на населените места.  

Икономическото и правно въздействие върху Вашия имот

Въздействието на един нов ПУП далеч надхвърля чисто визуалните промени в квартала. Последствията са дълбоко правни и икономически:

• Пряко влияние върху пазарната стойност: ПУП е един от основните фактори, които формират стойността на един имот. План, който позволява по-високо и плътно застрояване, може рязко да увеличи стойността на имота, тъй като създава по-голям инвестиционен потенциал. Обратно, план, който налага ограничения (например намалява височината на застрояване) или променя предназначението на имота Ви в терен за озеленяване, може да доведе до неговото драстично обезценяване.
• Определяне на правата на собственика: Планът дефинира Вашите права като собственик. Той определя дали можете да разделите имота си на два по-малки, дали можете да го обедините със съседен имот за реализацията на по-голям строеж, или дали имате право да промените предназначението му от жилищно на търговско, за да отворите магазин или офис.  
• Качество на живот: Отвъд финансовите аспекти, ПУП пряко влияе върху качеството на живот. Той може да доведе до презастрояване, което да намали достъпа на слънчева светлина до дома Ви, да увеличи шума и трафика, да премахне зелени площи и да натовари съществуващата инфраструктура.

Процедурата по приемане на ПУП – Вашите възможности за реакция

Административната процедура по изработване и одобряване на ПУП е сложна и често описвана като „бавна и тромава“, като може да отнеме месеци, а понякога и повече от година. Разбирането на нейните етапи е от критично значение, защото законът Ви дава конкретни, но времево ограничени „прозорци“ за реакция. Пропускането им може да се окаже фатално за защитата на Вашите права.  

Двуетапният процес – поглед „под капака“ на администрацията

Процесът условно може да се раздели на два основни етапа, всеки от които завършва с издаването на административен акт, който подлежи на контрол.

• Етап 1: Искане за допускане на изработване/промяна на ПУП Процедурата може да бъде инициирана от собственици на имоти, от общината или от държавни ведомства. Заинтересованото лице подава искане до кмета на общината, придружено с документи за собственост, скица и мотивирано предложение, описващо инвестиционните намерения. В едномесечен срок кметът издава   заповед, с която допуска (разрешава) или отказва изработването на проект за ПУП. Важно е да се знае, че тази първоначална заповед също представлява административен акт и може да бъде обжалвана пред съда от заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ.  
• Етап 2: Изработване, съгласуване и одобряване на окончателен проект След като изработването е допуснато, проектантски екип изготвя самия проект за ПУП. Той задължително се съгласува с редица специализирани институции и експлоатационни дружества, като ВиК, електроразпределително дружество, РИОСВ, „Зелени системи“, „Топлофикация“ и други, в зависимост от спецификата на проекта.   След съгласуването настъпва критичният момент за Вас като собственик. Готовият проект се внася в общинската (или районната) администрация, която е длъжна да го обяви публично. От датата на съобщението (публикувано на сайта на администрацията и/или поставено на информационно табло в сградата ѝ) започва да тече 14-дневен срок. В рамките на този срок Вие и другите заинтересовани лица можете да се запознаете с проекта и да подадете писмени възражения, предложения и искания до администрацията.   След изтичането на този срок, проектът, заедно с всички постъпили възражения, се разглежда от Общински (ОЕСУТ) или Районен експертен съвет по устройство на територията (РЕСУТ). Този колективен орган от експерти (архитекти, инженери и др.) дава становище по проекта и възраженията.   Финалният акт е заповед на кмета на общината (или на главния архитект на София) или решение на общинския съвет, с което ПУП се одобрява. Именно тази заповед или решение е индивидуалният административен акт, който най-често става обект на съдебно обжалване.  

Много собственици на имоти смятат, че „обжалването“ започва едва след като получат финалната заповед. Това е погрешно и опасно схващане. Административната процедура е всъщност фронтовата линия на спора. Подаването на добре аргументирано писмено възражение в 14-дневния срок е от стратегическо значение. Първо, то Ви легитимира като активен участник в процеса. Второ, то принуждава експертния съвет да разгледа и да се произнесе по Вашите доводи. В някои случаи, едно силно възражение може да убеди съвета да върне проекта за преработване, спестявайки Ви скъп и дълъг съдебен процес. И трето, дори възражението да бъде отхвърлено, то става неразделна част от административната преписка и служи като основа за бъдещата Ви жалба до съда. Аргументи, които не са повдигнати на този етап, много по-трудно могат да бъдат въведени за първи път в съдебното производство. Следователно, най-ефективната стратегия е ангажирането на адвокат не когато заповедта вече е издадена, а още в момента, в който проектът за ПУП е обявен за обществено достояние.

Ключови етапи в процедурата по ПУП и Вашите възможности за реакция

За по-голяма яснота, целият процес може да бъде обобщен в следната таблица:

„Правен интерес“ – Златният ключ към успешното обжалване

Дори един ПУП да е очевидно незаконосъобразен и вреден за квартала, това само по себе си не Ви дава автоматично право да го атакувате в съда. Преди да разгледа същината на спора, съдът си задава един предварителен, но решаващ въпрос: „Има ли този жалбоподател правен интерес да оспорва?“. Ако отговорът е „не“, делото се прекратява, без изобщо да се стига до анализ на законосъобразността на плана.

Дефиниция на „правен интерес“ (Legitima Ad Causam)

В административното право „правен интерес“ е строго юридическо понятие. То не означава просто да сте несъгласен с нещо или да имате общо гражданско притеснение. Съгласно чл. 147 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), право да оспорват административен акт имат само тези граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения. Интересът трябва да е  

личен, пряк и непосредствен. Съдът е длъжен да извърши проверка за наличието на правен интерес служебно, още в самото начало на производството. Ако установи липсата му, жалбата се оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява.  

Осъдихте чуждестранен длъжник: Как да съберете парите си с Европейска заповед за изпълнение?

Запис на заповед: Ръководство за издаване, събиране на вземания и защита на правата Ви

Много граждани се сблъскват с този студен юридически формализъм, очаквайки съдът да бъде арбитър по градоустройство и да прецени дали новият план е „добър“ или „лош“ за квартала. Реалността е коренно различна. Съдът не желае да се превръща в проектантски съвет. Неговата роля е да контролира законосъобразността на административните актове, но само по искане на лице, чието конкретно, субективно право е засегнато. Затова съдът използва критериите за правен интерес като строг процесуален филтър, за да отсее огромния брой потенциални жалби. Това означава, че най-критичната битка в едно дело за ПУП често се води не по съществото на плана, а на полето на процесуалната допустимост. Изграждането на желязна аргументация за наличието на „правен интерес“ е по-важно от доказването, че планът е лош – една контраинтуитивна за не-юристите истина, която подчертава необходимостта от специализирана правна помощ.

Кой е „заинтересовано лице“ по смисъла на чл. 131 от ЗУТ?

За споровете, свързани с ПУП, ЗУТ въвежда специална норма – чл. 131, която конкретизира и стеснява общия кръг на заинтересованите лица по АПК. Съдът прилага именно нея, за да прецени дали имате правен интерес. Заинтересовани са собствениците и носителите на ограничени вещни права (напр. право на строеж) върху недвижими имоти, които са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Законът изчерпателно изброява кои са тези имоти:  

1. Имотите – предмет на самия план: Това е най-чистата хипотеза. Ако планът променя границите, предназначението или начина на застрояване на Вашия собствен имот, Вие безспорно имате правен интерес да го обжалвате.  
2. Съседните имоти при свързано застрояване: Ако планът предвижда новата сграда в съседния имот да бъде построена „на калкан“, т.е. залепена за Вашата сграда.  
3. Съседните имоти (включително имотите през улица) при допускане на намалени разстояния: Ако планът позволява новата сграда да бъде построена по-близо до Вашия имот, отколкото предвиждат общите строителни норми за отстояния.  
4. Съседните имоти при промяна на предназначението на имота – предмет на плана: Ако имотът до Вас, който досега е бил предвиден за жилищно строителство, с новия ПУП се превръща в имот за обществено обслужване (напр. заведение, автосервиз, производствен обект), което би генерирало шум, трафик и други неудобства.  
5. Имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване: Типичен пример е, когато през Вашия имот се предвижда прокарването на инфраструктура (напр. тръбопровод) и се учредява сервитут, който ограничава правото Ви да строите в определена ивица от имота.  

Уроци от съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС)

Анализът на решенията на ВАС по дела за ПУП разкрива няколко устойчиви принципа:

• Принципът „Всеки за себе си“: ВАС последователно приема, че е недопустимо да се обжалва целият ПУП за даден квартал или да се защитават правата на други съседи. Жалбата е допустима само по отношение на тази част от плана, която пряко и непосредствено засяга Вашия собствен имот съгласно критериите на чл. 131 от ЗУТ. Опитът да се оспори целият план води до прекратяване на делото в съответната част.  
• Стесняване на правата на съседите (изменението от 2021 г.): Важно е да се отбележи, че с изменение в ЗУТ (ДВ, бр. 16 от 2021 г.) кръгът на заинтересованите съседи беше значително стеснен. Преди тази дата, всяко ново застрояване в съседен имот се считаше за основание за правен интерес. Сега, както показва и практиката на ВАС, съседът има правен интерес да обжалва само ако попада в някоя от изрично изброените по-горе хипотези (свързано застрояване, намалени отстояния, промяна на предназначение). Това прави защитата по-трудна и изисква още по-прецизна правна аргументация.  
• Тежестта на доказване е върху Вас: Вие като жалбоподател носите отговорността да докажете пред съда, че сте собственик на засегнат имот (чрез представяне на нотариален акт или друг документ за собственост) и че Вашият случай попада в една от хипотезите на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. Съдът не гадае, а изисква доказателства. В по-сложни случаи може да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която да установи дали и как точно планът засяга имота Ви.  

Обжалване на одобрен ПУП: Пътят през съда

Ако сте успели да преминете през филтъра на „правния интерес“, съдът ще пристъпи към разглеждане на жалбата Ви по същество. На този етап целта е да се докаже, че одобреният ПУП е незаконосъобразен, т.е. че административният акт, с който е одобрен, страда от пороци, които налагат неговата отмяна.

Основания за незаконосъобразност – „Ахилесовата пета“ на административния акт

Основанията за отмяна на един административен акт, какъвто е заповедта за одобрение на ПУП, са регламентирани в АПК и могат да бъдат разделени на две основни групи:

• Материалноправни нарушения: Това са нарушения по същество, свързани със съдържанието на самия план.
  • Противоречие с устройствен план от по-висока степен: Подробният устройствен план е подчинен на Общия устройствен план (ОУП). ОУП на Столична община определя основните параметри и предназначение на големи териториални зони. Ако ОУП предвижда за Вашата зона предимно нискоетажно жилищно застрояване, а новият ПУП допуска изграждането на високоетажна административна сграда, то този ПУП е незаконосъобразен поради противоречие с акт от по-висока степен.  
  • Нарушение на строителни норми и правила: Това включва неспазване на конкретни изисквания, заложени в ЗУТ и множеството подзаконови наредби – например норми за отстояния от съседни имоти, за плътност и интензивност на застрояване, за минимален процент на озеленяване, за осигуряване на паркоместа и др.
  • Несъответствие с целта на закона: В по-редки случаи може да се докаже, че планът е очевидно нецелесъобразен, не решава никакви градоустройствени проблеми и не води до по-добро устройство на територията, а обслужва единствено частни интереси в ущърб на обществения.
• Съществени процесуални нарушения: Това са пропуски в самата процедура по издаване на акта. Често те са по-лесни за доказване и са също толкова силно основание за отмяна на плана.
  • Неправилно обявяване на проекта: Ако общината не е обявила проекта по надлежния ред (например не го е публикувала на сайта си или го е скрила в труднодостъпна секция), в резултат на което Вие и други заинтересовани лица сте били лишени от възможността да подадете възражения в 14-дневния срок.  
  • Неразглеждане или немотивирано отхвърляне на подадени възражения: Експертният съвет е длъжен да обсъди всяко постъпило в срок възражение и да изложи мотиви защо го приема или отхвърля. Пълното игнориране на Вашето възражение е съществено процесуално нарушение.
  • Издаване на акта от некомпетентен орган: Например, ако заповедта е издадена от кмета на района, а законът изисква тя да бъде издадена от главния архитект на Столична община.
  • Липса на задължителни съгласувателни становища: Ако в административната преписка липсва изискуемо становище от някоя от институциите (ВиК, ЕРП и др.), това е сериозен порок на процедурата.  

Сроковете – надпревара с времето

В административното право сроковете са безкомпромисни. Тяхното пропускане води до погасяване на правото на защита, независимо колко основателни са Вашите аргументи.

• Основен срок за обжалване: Заповедта за одобряване на ПУП се обжалва в 14-дневен срок от нейното съобщаване на заинтересованите лица. Този срок е преклузивен – изпускането му, дори с един ден, е фатално.  
• Обжалване на „мълчалив отказ“: Ако Вие сте подали искане за изменение на ПУП, а администрацията не се произнесе в законоустановения срок (обикновено 30 дни по АПК), това се счита за „мълчалив отказ“. Можете да обжалвате този мълчалив отказ в 14-дневен срок, който започва да тече след изтичането на срока за произнасяне.  
• Срокове в съдебното производство: Самият съдебен процес също е обвързан със срокове. Например, определенията на съда (актове, с които той не решава спора по същество, а се произнася по процедурни въпроси, като например прекратяване на делото) се обжалват с частна жалба в 7-дневен срок.  

Процедурата стъпка по стъпка

Съдебното обжалване на ПУП преминава през следните основни етапи:

1. Подготовка и подаване на жалба: Жалбата се изготвя от адвокат и трябва да съдържа редица задължителни реквизити. Тя се подава чрез органа, издал оспорения акт (например чрез Направление „Архитектура и градоустройство“ – НАГ), до компетентния съд, който за територията на София е Административен съд София-град (АССГ).  
2. Първоинстанционно производство пред АССГ: Делото се разпределя на съдия-докладчик. Провеждат се едно или няколко открити съдебни заседания, в които страните излагат тезите си и представят доказателства. Често ключова роля играе назначената от съда съдебно-техническа експертиза, която дава експертно заключение по спорните въпроси (например дали са спазени нормите за застрояване или как точно планът засяга имота на жалбоподателя).
3. Решение на АССГ: След приключване на съдебното дирене, съдът постановява решение, с което може да отмени изцяло или частично оспорения ПУП, да го измени (в редки случаи) или да отхвърли жалбата като неоснователна.
4. Касационно обжалване пред ВАС: Решението на АССГ не е окончателно. То подлежи на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС) в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. ВАС действа като касационна инстанция – той проверява основно за правилното приложение на закона от първата инстанция, а не преразглежда фактите по делото.   Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване.

Практически наръчник за собственици на имоти в София

Най-големият риск за един собственик на имот не е самият ПУП, а това да не разбере за него навреме. Докато държавата и общината формално изпълняват задължението си за публичност чрез обявления на сайтове и информационни табла , тази информация често е фрагментирана, изложена на сложен бюрократичен език и „погребана“ в дебрите на административните портали. В същото време, инвеститорите и строителните предприемачи разполагат с цели екипи от юристи и архитекти, които следят тези процеси ежедневно. Това създава огромна информационна асиметрия. Обикновеният собственик често научава за плана, когато багерите вече са пред прозореца му и всички срокове за реакция са изтекли. Този наръчник цели да намали тази асиметрия и да Ви даде инструменти за превантивен мониторинг.  

Как да бъдете проактивни – Вашата система за ранно предупреждение

Не чакайте обявлението да се появи на входа Ви. Създайте си навик за редовна проверка на следните източници:

• Централно ниво – Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ):
  • Уебсайт: Редовно проверявайте официалния сайт на НАГ – sofia-agk.com. Търсете секции като „Обявления“, „Устройствени планове“, „Обществени обсъждания“. Макар понякога тези секции да не са интуитивно подредени, те са основният източник на информация за по-големи и значими планове.  
  • Публичен регистър: НАГ поддържа публичен регистър на издадените заповеди и разрешения за строеж, който може да бъде достъпен онлайн. Проверката му може да Ви даде информация за вече одобрени актове.  
• Районно ниво – Вашата районна администрация:
  • Това е най-важното място за следене! Повечето проекти за ПУП, засягащи конкретни квартали и имоти, се обявяват именно на сайтовете на съответните районни администрации. Намерете сайта на Вашия район (напр. „Лозенец“, „Триадица“, „Оборище“, „Младост“ и т.н.) и го проверявайте поне веднъж седмично.
  • Примери: Район „Лозенец“ публикува обявления за обществени обсъждания и заповеди за разрешаване на изработване на ПУП в своите новинарски секции. Район „Триадица“ има специална секция „ПУП – Обявления, Заповеди“, където качва както мотивирани предложения, така и одобрени планове. Търсете подобни секции и във Вашия район.  
• Кадастрално ниво – Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК):
  • Посетете сайта на АГКК – cadastre.bg. Чрез публичния портал можете да направите безплатна справка за Вашия имот по идентификатор и да видите актуалните му граници. Можете също така да заявите онлайн издаването на актуална скица.  

Какво да гледате в документите

Когато попаднете на документ, свързан с устройственото планиране, ето на какво да обърнете внимание:

• Скица на имота: Проверете статута на Вашия имот. Ако той е обозначен като Урегулиран поземлен имот (УПИ), това означава, че той вече е в регулация и за него има действащ ПУП, който определя как може да се застроява. Ако е обозначен като Поземлен имот (ПИ), това означава, че той все още не е урегулиран (или е земеделска земя) и тепърва предстои да бъде включен в ПУП, за да може в него да се строи.  
• Обявление за проект за ПУП: Когато видите такова обявление, търсете три ключови неща:
  1. Обхват на плана: Кои точно имоти (по идентификатор или номер) засяга проектът? Вашият имот сред тях ли е? Засяга ли съседните имоти?
  2. Място и срок за запознаване с проекта: Къде физически (в коя стая на администрацията) и/или онлайн можете да разгледате пълната документация по проекта?
  3. Срок за подаване на писмени възражения: Това е най-важната дата! Отбележете я в календара си – това е Вашият краен срок за реакция.

Не оставяйте бъдещето на имота си в чужди ръце

Анализът на сложната правна уредба и съдебна практика по обжалване на подробни устройствени планове води до няколко безспорни извода. ПУП са мощни правни и икономически инструменти с огромни, понякога необратими, последици за стойността на Вашия имот и качеството Ви на живот. Процедурата по тяхното приемане е сложна, а сроковете за реакция са критично кратки. Успехът в съда зависи не толкова от това дали сте прав по същество, колкото от способността Ви да докажете своя специфичен „правен интерес“ и да откриете съществени процедурни пропуски на администрацията.

Да игнорирате проект за ПУП във Вашия квартал е като да оставите вратата на дома си широко отворена с надеждата, че никой няма да влезе. Вие поемате огромен и неоправдан риск, който може да доведе до драстично обезценяване на имота Ви, влошаване на битовите условия и загуба на бъдещи възможности за развитие.

В тази сложна и високоспециализирана материя ролята на адвоката далеч надхвърля простото представителство в съдебната зала. Специализираният адвокат е Вашият стратегически партньор, който:

• Ще извърши превантивен мониторинг на административните регистри.
• Ще направи експертен анализ на проекта за ПУП и ще идентифицира конкретните рискове за Вашия имот.
• Ще подготви и подаде в срок юридически издържано писмено възражение.
• Ще изгради безпогрешна аргументация за наличието на Вашия „правен интерес“ – най-важната предпоставка за достъп до съд.
• Ще извърши пълен одит на цялата административна преписка за търсене на процедурни нарушения.
• Ще Ви представлява компетентно и уверено както пред Административен съд София-град, така и пред Върховния административен съд.

Вашият имот е един от най-ценните Ви активи. Неговата защита изисква експертни познания и навременни действия. Ако имате и най-малките притеснения относно настоящи или бъдещи промени в устройствения план на Вашия квартал в София, не се колебайте да потърсите професионална помощ.

Свържете се с адвокатска кантора Росица Астакова още днес, за да запазите час за първоначална консултация. В нашия офис в София ще направим задълбочен анализ на Вашия казус, ще оценим правния Ви интерес и ще Ви предложим ясна стратегия за защита на Вашите права и инвестиции. Вашият мир и сигурност са наш приоритет.