Обвинение в кражба: Вашите права и най-добрата защита в София

Когато Ви обвинят в кражба – първи стъпки и защо са критични

Получаването на призовка или внезапното задържане по обвинение в кражба е събитие, което може да разтърси из основи живота на всеки. В тези първи моменти на шок, объркване и страх, инстинктивните реакции често водят до грешки, които могат да имат фатални последици за изхода на делото. Важно е да знаете, че действията (или бездействията) в първите часове след повдигане на обвинение са абсолютно критични и могат драстично да повлияят на бъдещето Ви.

Тази статия е създадена, за да служи като Вашия изчерпателен пътеводител през сложния лабиринт на българското наказателно право. В нея ще разясним в детайли какво точно представлява престъплението “кражба” според закона, какви фактори и обстоятелства разглежда съдът, как стойността на откраднатото имущество определя тежестта на наказанието и най-важното – как да изградите своята ефективна защита.

Преди да продължите, запомнете най-важното: не говорете с разследващите органи и не подписвайте никакви документи, преди да сте се консултирали с опитен адвокат по наказателни дела. Всяка дума, казана без правна защита, може да бъде използвана срещу Вас. В адвокатска кантора “Астакова” в София сме на разположение да осигурим незабавна и компетентна защита на Вашите права. Свържете се с нас още сега, за да гарантираме, че Вашите интереси са защитени от самото начало.  

Какво е “кражба” в очите на закона? (чл. 194 от Наказателния кодекс)

За да разберем как да се защитим, първо трябва да сме наясно срещу какво точно се изправяме. Наказателният кодекс (НК) на Република България дава ясна, но многокомпонентна дефиниция на престъплението.

Легална дефиниция и нейните елементи

Основният състав на престъплението е уреден в чл.194,ал.1 от НК, според който кражба е “отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да се присвои”. Нека разгледаме всеки от тези елементи поотделно, защото отсъствието дори на един от тях означава, че не е извършена кражба.  

• “Отнемане”: Това е действието, с което се прекъсва фактическата власт на досегашния владелец върху вещта и се установява нова, трайна фактическа власт от страна на извършителя. Важно е да се знае, че кражбата не е довършена в момента на посягане към вещта. Например при кражба от магазин, престъплението се счита за довършено не когато стоката се сложи в джоба, а когато извършителят премине през касовата зона и излезе от обекта, получавайки реална възможност да се разпорежда с вещта. Ако извършителят бъде спрян преди този момент, може да се говори само за   опит за кражба.  
• “Чужда движима вещ”: Предмет на кражба може да бъде само движима вещ, която не е собственост на извършителя. Понятието е широко и включва не само стандартни предмети, но и специфични такива като електрическа или топлинна енергия, които по силата на законова фикция се третират като движими вещи. Дори ако вещта е съсобствена, отнемането на чуждия дял също представлява кражба.  
• “От владението на другиго”: Тук се крие един от най-важните юридически нюанси. Понятието “владение” в наказателното право е значително по-широко от това в гражданското право. Според Закона за собствеността, владението изисква както фактическа власт върху вещта (corpus), така и намерение да се държи като своя (animus). Наказателният кодекс обаче защитава всяка форма на фактическо държане. Това означава, че е без значение дали вещта е отнета от собственика, от наемател, от служител, на когото е поверена, или от лице, което я държи неправомерно. Достатъчно е вещта да е била под нечия фактическа власт, различна от тази на извършителя. Тази широка интерпретация значително улеснява доказването на престъплението от страна на прокуратурата.  
• “С намерение противозаконно да се присвои”: Това е субективният елемент на престъплението, известен като пряк умисъл. Извършителят трябва да е съзнавал всички обективни елементи (че вещта е чужда, че я отнема от чуждо владение без съгласие) и да е искал да я превърне в своя, да се разпорежда с нея като собственик. Именно това намерение за трайно “своене” разграничава кражбата от други деяния, като например противозаконното отнемане на МПС с цел временно ползване (чл.346 от НК), където липсва намерение за присвояване.  

Разграничение от други престъпления

Често в практиката кражбата се бърка с други имуществени престъпления. Разликата е от огромно значение, тъй като наказанията са коренно различни.

• Кражба vs. Грабеж (чл.198 НК): Ключовият разграничителен белег е употребата на сила или заплаха. Ако крадец бъде заварен на мястото на престъплението и за да запази откраднатата вещ, използва насилие или заплаши пострадалия, деянието се преквалифицира от кражба в грабеж. Грабежът е значително по-тежко престъпление, тъй като засяга не само собствеността, но и личността на пострадалия.  
• Кражба vs. Обсебване (чл.206 НК): При обсебването извършителят вече владее или държи вещта на правомерно основание (например дадена му е под наем, на заем или за пазене). Престъплението се състои в това, че той впоследствие решава противозаконно да я присвои. При кражбата, извършителят отнема владението, което не му е било поверено.  
• Кражба vs. Присвояване на намерена вещ (чл.207 НК): Ако една вещ е изгубена, тя не се намира в ничие владение и следователно не може да бъде “отнета”. Присвояването на такава вещ, без да се съобщи на собственика или на властите в едноседмичен срок, е по-леко престъпление. Съдебната практика обаче прави важно разграничение: вещ, забравена на обществено място (в такси, в ресторант, в чакалня), не се счита за изгубена, тъй като собственикът все още има възможност да възстанови владението си върху нея. Отнемането на забравена вещ е кражба.  

Стойността има значение: Как парите определят наказанието

Един от най-важните фактори, които съдът взема предвид при определяне на наказанието, е стойността на откраднатото имущество. Този критерий е толкова съществен, че може да превърне едно деяние от административно нарушение, наказвано само с глоба, в тежко престъпление, за което се предвиждат до 20 години затвор.

Определяне на стойността и възможности за оспорване

Стойността на предмета на кражбата се установява към момента на извършване на деянието. В наказателния процес това става чрез назначаване на съдебно-оценителна експертиза. Заключението на вещото лице обаче не е абсолютно и неоспоримо. Една от ключовите задачи на добрия адвокат по наказателни дела е да анализира внимателно тази експертиза и при наличие на основания – да я оспори. Това може да стане чрез искане за назначаване на допълнителна или повторна (често тройна) експертиза с аргументи за некомпетентност на експерта, неправилна методология или неотчитане на реалната пазарна стойност. Успешното оспорване и намаляване на оценената стойност може да доведе до преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо.  

Динамични прагове, свързани с минималната работна заплата (МРЗ)

Наказателният кодекс обвързва някои от най-тежките състави на кражбата с размера на минималната работна заплата за страната. Това прави наказателната отговорност динамична – праговете се променят всяка година. За 2025 г. правителството определи МРЗ в размер на 1077 лв.. Това означава, че всички правни съвети, базирани на стари данни, са неактуални. В адвокатска кантора “Астакова” работим само с актуална информация, за да осигурим най-добрата защита.  

Ето как изглеждат праговете и наказанията, съобразени с МРЗ за 2025 г.:

Категории според стойността

• Административно нарушение (чл.218б от НК): Това е най-благоприятният изход за обвиняемия. За да се приложи, трябва да са налице едновременно няколко условия: стойността на откраднатото да не надвишава две МРЗ (2154 лв. за 2025 г.), вещта да е възстановена или стойността й да е заплатена, извършителят да не е осъждан за престъпление от общ характер и предметът на кражбата да не са специфични вещи като оръжия, наркотици и др. В този случай не се води наказателно дело, а се налага само административна глоба.  
• Маловажен случай (чл.194,ал.3 НК): Това е привилегирован (по-леко наказуем) състав. Съдът преценява дали случаят е “маловажен” въз основа на цялостната картина – ниска стойност на откраднатото, липса на значителни вредни последици и наличие на други смекчаващи обстоятелства. Наказанието е значително по-леко.  
• Кражба в “големи размери” (чл.195,ал.1,т.7 НК): Когато стойността на откраднатото надхвърли 70 МРЗ, наказанието скача драстично – от 3 до 15 години лишаване от свобода. Възможно е и налагане на конфискация на част от имуществото на извършителя.  
• Кражба в “особено големи размери” (чл.196а НК): Това е най-тежко наказуемият състав. Изисква стойност над 140 МРЗ и деянието да представлява “особено тежък случай”. Последното се преценява от съда на база всички обстоятелства, които разкриват изключително висока обществена опасност. Наказанието е от 10 до 20 години лишаване от свобода и задължителна конфискация на имущество.  

Утежняващи обстоятелства: Когато една “проста” кражба става сложно престъпление

Стойността на откраднатото е само един от елементите на пъзела. Често, дори при кражба на вещ с ниска стойност, наличието на определени обстоятелства може да превърне деянието в тежко престъпление, наказвано със затвор. Тези обстоятелства са описани в чл.195 от НК като “квалифицирани състави”.

Квалифицирани състави по чл.195 от НК

Законът групира тези обстоятелства според различни критерии, като всички те водят до по-тежко наказание (обикновено от 1 до 10 години лишаване от свобода) :  

• Начин на извършване:
  • Взломна кражба: Извършена “чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот”. Това включва разбиване на врати, прозорци, катинари и др.
  • С използване на МПС, техническо средство или по специален начин: Тук влиза не само използването на автомобил за бягство, но и употребата на всякакви технически средства (шперцове, подправени ключове, заглушители на аларми), както и проявата на специални умения (катерене, акробатика).
• Личност на извършителя:
  • От две или повече лица (съучастие): Когато кражбата е извършена след предварителен сговор. Законът различава няколко роли: извършител (който пряко осъществява деянието), подбудител (който е склонил другиго да извърши престъплението) и помагач (който е улеснил извършването му). Съучастието винаги се счита за по-опасно деяние.  
  • При условията на опасен рецидив (чл.29 НК): Това не е просто повторно извършване на престъпление. “Опасен рецидив” е строго дефиниран юридически термин, който изисква извършителят вече да е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на ефективно лишаване от свобода или да има две или повече предишни осъждания за умишлени престъпления от общ характер, по които е изтърпявал ефективно наказание. Преценката дали е налице опасен рецидив изисква задълбочен анализ на съдебното минало на лицето и е работа за опитен адвокат.  
  • От длъжностно лице: Когато извършителят се е възползвал от служебното си положение, за да извърши кражбата.
• Специфичен предмет или обстановка:
  • Кражба на моторно превозно средство (МПС), оръжия, боеприпаси, взривни или наркотични вещества.
  • Кражба, извършена по време на обществено бедствие (пожар, наводнение, война и др.), възползвайки се от създалата се уязвимост.

Капанът на “продължаваното престъпление” (чл.26 НК)

Това е една от най-опасните правни фигури за лица, извършили серия от по-дребни кражби. Когато две или повече деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при сходен умисъл, законът позволява те да бъдат разглеждани като едно цяло престъпление.  

Последствията от това са огромни. Стойностите на откраднатото от всяко отделно деяние се сумират. Например, десет отделни кражби на вещи на стойност 200 лв. всяка, поотделно биха били под прага за търсене на наказателна отговорност (2154 лв.). Но ако прокуратурата ги квалифицира като продължавано престъпление, те се превръщат в една кражба на обща стойност 2000 лв. Ако кражбите са на по-голяма стойност, сумирането им лесно може да прехвърли праговете за “големи” или “особено големи” размери, което води до драстично по-тежки наказания. Защитата срещу такава квалификация е сложна и изисква доказване, че липсва връзка между отделните деяния.

Пътеводител към Пребиваване в България: Визи A, C, и Ключът към Дългосрочно Установяване – Виза D

Определяне на граници между поземлени имоти: Ключови аспекти в имотното право

Вашият път през наказателния процес: Етапи и ключови моменти

Наказателният процес в България е разделен на две основни фази: досъдебно производство и съдебна фаза. Разбирането на тази “пътна карта” е от съществено значение, за да знаете какво да очаквате и кога са ключовите моменти за Вашата защита.  

Досъдебно производство

Това е първият етап, който започва веднага след като органите на реда получат информация за евентуално извършено престъпление.  

• Начало: Етапът започва с образуване на досъдебно производство и може да включва Вашето задържане, призоваване или привличане като обвиняем.
• Действия по разследването: Провеждат се разпити на свидетели и на обвиняемия, извършват се претърсвания и изземвания, назначават се експертизи (например оценителна, дактилоскопна).
• Вашата роля и права: Това е най-критичният етап за Вашата защита. Тук трябва да упражните правото си на мълчание и правото си на адвокатска защита. Всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу Вас. Не давайте обяснения и не подписвайте документи без присъствието на Вашия адвокат.  
• Роля на адвоката: Вашият защитник има право да присъства на всички действия по разследването, да се запознава с материалите по делото, да прави искания за събиране на доказателства, да оспорва действията на разследващите органи и да Ви съветва как да постъпите.

Съдебна фаза

Ако след приключване на разследването прокурорът прецени, че са събрани достатъчно доказателства, той внася обвинителен акт в съда и започва съдебната фаза.  

• Подготвително заседание: Съдът проверява дали няма допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза.
• Съдебно следствие: Това е “сърцето” на процеса. Пред съда се събират и проверяват всички доказателства – разпитват се обвиняемият, свидетелите и вещите лица, представят се писмени и веществени доказателства.
• Съдебни прения и присъда: След приключване на съдебното следствие, прокурорът и защитата произнасят своите финални речи (пледоарии). Накрая съдът се оттегля на съвещание и постановява своята присъда – осъдителна или оправдателна.

Ролята на пострадалия: Повече от свидетел

Важно е да се осъзнае, че в наказателния процес защитата често трябва да се бори на два фронта. Пострадалият от престъплението не е просто свидетел. Законът му дава право да участва активно в процеса в две основни качества:

1. Частен обвинител: Пострадалият може да поиска да бъде конституиран като частен обвинител и да поддържа обвинението в съда успоредно с прокурора. Той има право да задава въпроси, да представя доказателства и да пледира.  
2. Граждански ищец: Пострадалият може да предяви граждански иск за причинените му от престъплението имуществени (стойността на откраднатото) и неимуществени (стрес, страх) вреди в рамките на наказателното дело. Това спестява на пострадалия воденето на отделно гражданско дело и увеличава залога за обвиняемия, който освен наказателна отговорност може да понесе и сериозни финансови санкции.  

Навигирането през тези етапи без опитен адвокат е като да влезете в битка без оръжие. Екипът на адвокатска кантора “Астакова” ще бъде до Вас на всяка стъпка, гарантирайки, че процедурните правила се спазват и Вашите права са защитени. Запазете час за консултация в нашия офис в София, за да обсъдим Вашия случай.

Изграждане на успешна защита: Стратегии и ролята на Вашия адвокат

Изходът от едно дело за кражба рядко е предопределен. Той зависи от съвкупността от доказателства, правната квалификация на деянието и най-вече – от избраната защитна стратегия. Ранната намеса на компетентен адвокат е ключова, защото позволява изграждането на най-адекватната защита още от самото начало.

Основни защитни стратегии

• Оспорване на обективните факти и субективния умисъл: Това е фундаментът на защитата. Може ли прокуратурата безспорно да докаже всеки един от елементите на престъплението?
  • Имало ли е “отнемане” или вещта е била предадена доброволно?
  • Наистина ли вещта е “чужда”?
  • Имало ли е съгласие от страна на владелеца?
  • Може ли да се докаже намерение за трайно присвояване, или е ставало въпрос за временно ползване или шега?
• Оспорване на оценката на откраднатото: Както вече беше посочено, това е едно от най-важните полета за действие на защитата. Намаляването на стойността на предмета на кражбата под законовите прагове може да доведе до преквалификация в по-леко престъпление или дори до прекратяване на наказателното производство. Опитният адвокат знае как да идентифицира слабите места в една оценителна експертиза и да поиска назначаването на нова, която да даде по-обективна и благоприятна за защитата оценка.  
• Доказване на смекчаващи обстоятелства (чл.54 НК): Дори при доказана вина, съдът е длъжен да вземе предвид всички смекчаващи обстоятелства при определяне на наказанието. Такива могат да бъдат: чисто съдебно минало, добри характеристични данни, тежко семейно или материално положение, провокация от страна на пострадалия, изразено искрено съжаление, съдействие на разследването.  
• Възстановяване на щетите: Това е един от най-силните ходове, които защитата може да предприеме. Доброволното връщане на откраднатата вещ или заплащането на нейната стойност на пострадалия преди приключване на съдебното следствие пред първата инстанция е изрично предвидено в закона смекчаващо обстоятелство, което съдът цени високо. Както видяхме, при кражби до две МРЗ, това може дори да доведе до преминаване към административно наказание.  

Процесуални алтернативи: Споразумение с прокуратурата

В определени ситуации, най-добрата стратегия не е воденето на дело докрай, а сключването на споразумение с прокуратурата. Това е процедура, при която обвиняемият се признава за виновен, а в замяна на това договаря с прокурора по-леко наказание, което често е под законовия минимум.  

Споразумението е мощен, но компромисен инструмент.

• Ползи: Бързина (спестява се дълъг и скъп съдебен процес), предвидимост (наказанието е предварително известно) и по-леко наказание.  
• Рискове: Обвиняемият се отказва от шанса за оправдателна присъда. Веднъж одобрено от съда, споразумението има силата на влязла в сила присъда и не подлежи на обжалване.  

Решението дали да се сключи споразумение е изключително отговорно и трябва да бъде взето само след задълбочен анализ на всички доказателства по делото и консултация с адвокат. То може да бъде отлична стратегия при наличие на неоспорими доказателства за вина, но би било грешка, ако има сериозни шансове за успешно оспорване на обвинението.

Изборът на правилна защитна стратегия е сложен и зависи от хиляди детайли по Вашето дело. В адвокатска кантора “Астакова” не предлагаме универсални решения, а индивидуално изработени стратегии. Ние ще анализираме в дълбочина Вашия казус, ще Ви разясним всички възможни рискове и ще изградим най-ефективната стратегия за защита. Не оставяйте бъдещето си на случайността – запазете час за консултация в нашия офис в София още днес.

Вашият избор определя бъдещето Ви

Както стана ясно от този подробен анализ, изходът от едно дело за кражба не е предопределен. Той е резултат от сложна плетеница от фактори: стойността на откраднатото, наличието на утежняващи или смекчаващи обстоятелства, процесуалните действия на разследващите органи и съда, и най-вече – от качеството, навременността и компетентността на Вашата адвокатска защита.

Обвинението в кражба, дори за незначителна сума, може да остави трайно петно върху Вашата репутация и да има сериозни последици за професионалния и личния Ви живот. В този труден момент, най-важното решение, което ще вземете, е изборът на адвокат, на когото да поверите своята защита.

Не се изправяйте сами срещу държавната машина. Потърсете професионалната и навременна правна помощ на адвокатска кантора като нашата в град София – Росица Астакова кантората, която заслужавате.