Предварителен договор за имот се провали? Какви са правата Ви, ако другата страна се откаже

Когато сделката на мечтите е в опасност

Покупката на недвижим имот е едно от най-значимите финансови и емоционални начинания в живота на човек. Това е процес, изпълнен с очаквания, планове и надежди за бъдещето. Именно затова, когато насрещната страна по сделката – било то продавач или купувач – внезапно и неочаквано се отметне от поетото обещание, чувството на несигурност и разочарование може да бъде огромно. В този критичен момент възникват множество въпроси: „Загубих ли парите си?“, „Мога ли да заставя другата страна да изпълни обещанието си?“, „Какви са правата ми сега?“.

В центъра на тези въпроси стои един често подценяван, но изключително важен документ – предварителният договор за покупко-продажба. Той не е просто формалност или временно споразумение. Напротив, той е Вашият основен юридически щит, който дефинира правата и задълженията на страните и предоставя мощен арсенал за защита в случай на неизпълнение.  

В настоящия изчерпателен анализ, изготвен от експертите на адвокатска кантора „Росица Астакова“, ще разгледаме в дълбочина правната рамка, която урежда тези сложни ситуации. Ще навлезем в същността на предварителния договор, ще очертаем възможните сценарии при отказ от сделка и ще Ви предоставим ясна пътна карта на законовите Ви възможности – от принудително финализиране на покупката по съдебен ред до получаване на справедлива финансова компенсация. Целта ни е да внесем яснота и да Ви въоръжим със знания, за да можете да защитите уверено и ефективно своите интереси.

Основата на Вашата сигурност – същност и елементи на предварителния договор

За да разберем как да се защитим при провал на сделката, първо трябва да сме наясно със същността и силата на оръжието, с което разполагаме – предварителния договор. Той е много повече от обикновено обещание; той е правно обвързващ акт с ясни и предвидими последици.

Цел и дефиниция

Предварителният договор е съглашение, по силата на което две или повече страни се задължават да сключат в определен бъдещ момент друг, окончателен договор при предварително уговорени условия. Неговата основна цел е с подготвителен и организационен характер. Той служи за „замразяване“ на параметрите на сделката (имот, цена, срокове), докато страните предприемат необходимите последващи стъпки – купувачът да осигури финансиране, а продавачът да подготви изискуемите документи за нотариалното прехвърляне.  

Форма и съдържание – задължителните реквизити

За да бъде валиден и да породи правни последици, предварителният договор трябва да отговаря на две ключови изисквания, регламентирани в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

1. Писмена форма: Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, когато за окончателния договор се изисква нотариална или нотариално заверена форма (какъвто е случаят при прехвърляне на собственост върху недвижим имот), предварителният договор задължително трябва да бъде сключен в писмена форма. Важно е да се отбележи, че нотариалната заверка на подписите на страните не е условие за неговата валидност, но е силно препоръчителна, тъй като придава на документа по-голяма доказателствена сила при евентуален съдебен спор.  
2. Съществени условия (essentialia negotii): Законът в чл. 19, ал. 2 от ЗЗД поставя второ, още по-важно изискване: предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. При покупко-продажба на недвижим имот това са:
   • Ясно идентифицирани страни: Пълни данни за продавача/ите и купувача/ите.
   • Точно определен предмет: Недвусмислено описание на имота, което не позволява объркване с друг. Това включва пълен адрес, идентификатор по кадастралната карта и схема, площ, описание на съставните части и идеалните части, ако има такива.  
   • Уговорена цена: Конкретният размер на продажната цена и обикновено начинът на плащане (разпределение на вноски, срокове и т.н.).  

Липсата на някой от тези три елемента води до нищожност на предварителния договор, което означава, че той не поражда никакви правни последици и страните не могат да се позовават на него.

Разграничение от окончателния договор

Ключово за разбирането на правата Ви е да осъзнаете фундаменталната разлика между предварителен и окончателен договор. Предварителният договор няма вещно-прехвърлителен ефект. С подписването му собствеността върху имота НЕ се прехвърля. Той създава единствено  

облигационно задължение за страните да сключат в бъдеще окончателен договор (нотариален акт). Едва с подписването на нотариалния акт пред нотариус и вписването му в Имотния регистър правото на собственост преминава от продавача към купувача.

Именно защото предварителният договор трябва да съдържа всички основни елементи на окончателния и защото законът позволява той да бъде обявен за окончателен по съдебен ред, може да се направи един много важен извод. Този документ не е просто обещание, а представлява проект на окончателния договор, чиито клаузи са „замразени във времето“ и могат да бъдат принудително активирани от съда. Всяка една уговорка в него – не само за имота и цената, но и за срокове, неустойки, задължения за предаване на владението и отстраняване на тежести – е от критично значение. Тя може да се превърне в част от съдебното решение, което замества нотариалния акт, и да стане закон за страните. Това подчертава огромната важност на прецизното и професионално изготвяне на предварителния договор с помощта на опитен адвокат.  

Кризисната ситуация: Една от страните се отказва – какво следва?

Въпреки ясно уговорените клаузи, житейските ситуации са разнообразни и нерядко една от страните решава да не изпълни поетото задължение. За да навигираме в тази кризисна ситуация, трябва да сме наясно какво точно представлява „неизпълнение“ и как законът разграничава страните в спора.

Дефиниране на „неизпълнение“

Неизпълнението на предварителен договор може да се прояви в различни форми. Най-често срещаният и ясен случай е пълният и категоричен отказ на една от страните да се яви пред нотариус и да сключи окончателен договор в уговорения срок. Неизпълнение обаче може да представлява и:

• Забава: Пропускане на уговорения срок за сключване на окончателния договор.
• Неизпълнение на други задължения: Предварителният договор често съдържа и други клаузи, чието неизпълнение също е основание за търсене на отговорност. Например, продавачът може да не е подготвил в срок необходимите документи (удостоверение за тежести, данъчна оценка) или да не е отстранил ипотека върху имота. Купувачът, от своя страна, може да е в забава за плащане на междинна вноска по договорения погасителен план.  

Типични сценарии за неизправност

Причините за отказ от сделка са многобройни и варират:

• От страна на Продавача:
  • По-добра оферта: Продавачът е получил по-високо ценово предложение от друг кандидат-купувач и решава да се отметне от първоначалната уговорка.
  • Правни проблеми: В процеса на подготовка на документите се установяват неуредени наследствени въпроси, вещни тежести (ипотеки, възбрани, искови молби) или други правни пречки, които продавачът не може или не желае да отстрани.
  • Забавяне при ново строителство: При имоти „на зелено“, строителят-продавач може да изпадне в сериозна забава с въвеждането на сградата в експлоатация (получаване на Акт 16), което прави сключването на окончателен договор невъзможно в уговорения срок.  
• От страна на Купувача:
  • Проблем с финансирането: Купувачът не е успял да получи одобрение за банков кредит или условията по кредита са се влошили.
  • Промяна в плановете: Лични или професионални причини налагат отказ от покупката.
  • Намиране на по-добър имот: В динамичния пазар купувачът може да открие друг имот, който повече отговаря на неговите нужди или бюджет.  

Ключовото разграничение: „Изправна“ срещу „Неизправна“ страна

Независимо от причината за провала на сделката, българското право въвежда едно фундаментално разграничение – това между „изправна“ и „неизправна“ страна. Изправна е тази страна, която е изпълнила точно всички свои задължения по договора или е била готова и е показала по недвусмислен начин желанието си да ги изпълни.  

Неизправна е страната, която виновно не е изпълнила свое задължение.

Това разграничение е от решаващо значение, тъй като само изправната страна може да се възползва от законовите механизми за защита. Принципът е, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Ето защо, преди да предприемете каквито и да е действия, е критично важно да се направи обективна преценка дали Вие сте изправната страна по договора.  

Арсеналът на изправната страна: Вашите законови възможности

Ако Вие сте изправната страна по предварителния договор, а другата страна отказва да изпълни задълженията си, Вие не сте безпомощни. Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) предоставя мощен правен арсенал, който Ви дава две основни стратегически възможности:

1. Да принудите другата страна да изпълни обещанието си и да финализирате сделката, придобивайки собствеността върху имота.
2. Да се откажете от сделката и да получите справедлива финансова компенсация за провалените планове, загубеното време и евентуалните вреди.

Изборът между тези две възможности зависи изцяло от Вашите цели и конкретната ситуация.

Принудително финализиране на сделката: Иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД

Това е най-мощният инструмент, с който разполагате, ако Вашата цел е да придобиете конкретния имот, въпреки нежеланието на другата страна.

Същност на иска

Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД гласи, че „Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.“.  

Защо Ви е нужен добър граждански адвокат в София? Казуси от практиката на адвокат Астакова

Прокуратурата е пасивна? Как да поемете контрол над делото като частен обвинител и граждански ищец

Този иск е от особен вид, наречен в правната теория конститутивен иск. Неговата специфика е, че съдебното решение не осъжда неизправната страна да направи нещо (например да се яви при нотариус), а самото решение на съда създава правната промяна, която страните е трябвало да осъществят доброволно. На практика, влязлото в сила съдебно решение по този иск  

изцяло замества липсващия нотариален акт. Това е изключително ефективен и модерен правен механизъм, който не съществува в много чужди законодателства.  

Кой може да предяви иска и в какъв срок?

• Страни: Искът може да бъде предявен от всяка изправна страна по договора – както от купувача, ако продавачът отказва да продаде, така и от продавача, ако купувачът отказва да плати цената и да придобие имота.  
• Давностен срок: Правото да се заведе дело по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е безсрочно. То се погасява с изтичането на общата петгодишна давност, предвидена в чл. 110 от ЗЗД.  
• Начален момент на давността: Откога започва да тече този 5-годишен срок е въпрос от ключово практическо значение. По правило, ако в договора не е уговорен конкретен срок за сключване на окончателния договор, давността започва да тече от момента на сключване на самия предварителен договор. В огромния процент от случаите обаче страните уговарят такъв срок (напр. „окончателният договор ще бъде сключен в срок до…“). В тази хипотеза, петгодишният давностен срок започва да тече   от датата, на която е трябвало да се сключи окончателният договор, т.е. от изтичането на уговорения срок.  

Ключова съдебна практика на ВКС – правото на неизправния купувач

Дълги години в съдебната практика съществуваше спор по един много важен въпрос: може ли купувач, който не е изплатил изцяло продажната цена в уговорения срок, да заведе успешно иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Някои съдилища приемаха, че такъв купувач е неизправна страна и отхвърляха исковете му.

Този спор беше окончателно разрешен с Тълкувателно решение № 4 от 09.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2020 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС). С него ВКС постанови, че съдът може да обяви за окончателен предварителен договор по иск на купувач, който не е изплатил напълно договорената цена, дори ако в договора е уговорено, че окончателният ще се сключи след заплащане на цялата цена.  

Това решение има фундаментално значение. То означава, че неплащането на цената само по себе си не е пречка за уважаване на иска. В този случай съдът ще обяви договора за окончателен, но ще постави едно условие в своето решение: купувачът (ищецът) трябва да заплати дължимата сума (остатъка от цената) в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, съгласно чл. 362, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ако купувачът не изпълни това си задължение в срока, продавачът (ответникът) може да поиска от първоинстанционния съд да  

обезсили постановеното решение.  

Тази уредба променя съществено баланса на силите. Продавачът вече не може просто пасивно да изчака купувачът да изпадне в забава с плащането и да използва това като автоматично основание да се откаже от сделката, особено ако пазарните цени междувременно са се повишили. Ако продавачът иска да се освободи от облигационната връзка, той трябва да предприеме активни действия за разваляне на договора по установения ред (виж Раздел 4). Ако не го направи, договорът остава в сила и купувачът може успешно да го осъди да му прехвърли имота, като плащането на цената се извършва постфактум, след края на делото.

Стратегическото значение на вписването на исковата молба

Един от най-големите рискове при воденето на дело по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е недобросъвестното поведение на продавача-ответник. Докато делото е висящо, той все още е собственик на имота и може да се опита да го продаде на трето лице. Ако това трето лице е добросъвестно (не знае за Вашия предварителен договор и делото) и сключи нотариален акт, който впише в Имотния регистър преди Вас, Вие рискувате да изгубите имота завинаги.  

Законът предвижда мощна защита срещу този риск – вписването на исковата молба в Имотния регистър към Агенцията по вписванията, което се извършва веднага след завеждане на делото. Това вписване има две функции:  

• Оповестително действие: Прави публично достояние факта, че за този имот се води съдебен спор.  
• Защитно действие: Това е по-важната функция. От момента на вписването, всички последващи сделки с имота (продажби, дарения) или наложени тежести (ипотеки, възбрани) стават непротивопоставими на ищеца. Това означава, че дори продавачът да продаде имота на друг, след като Вие сте вписали исковата си молба, тази втора продажба няма да има сила спрямо Вас. Когато спечелите делото, Вие ще станете собственик, а вторият купувач ще трябва да търси правата си от недобросъвестния продавач. Това е своеобразно „състезание по вписване“ – правото на този, който е вписал първи, има предимство.  

Процедура, документи и разходи

• Компетентен съд: Искът се предявява пред районния съд по местонахождение на недвижимия имот.  
• Необходими документи за завеждане на иска: Към исковата молба трябва да се приложат: оригинал на предварителния договор, документи, доказващи собствеността на продавача (ако са налични), актуално удостоверение за данъчна оценка на имота, доказателства за платена държавна такса и най-важното – доказателства, че Вие сте изправна страна. Такива могат да бъдат банкови извлечения за извършени плащания, имейл кореспонденция, но най-силното доказателство е нотариална покана, с която сте поканили другата страна да се яви за сключване на окончателен договор, и констативен протокол от нотариуса, удостоверяващ нейното неявяване.  
• Държавни такси и разноски:
  • Първоначална такса: При завеждане на делото се дължи държавна такса в размер на 4% върху ¼ от данъчната оценка на имота (което е равно на 1% от цялата данъчна оценка), но не по-малко от 50 лв..  
  • Такса за вписване: За вписване на исковата молба в Агенцията по вписванията се дължи такса в размер на 0.1% върху същата база (¼ от данъчната оценка), но не по-малко от 10 лв..  
  • Разноски по прехвърлянето: Ако съдът уважи иска Ви, в решението си той ще Ви задължи да заплатите всички разноски, които биха били дължими при нормално нотариално прехвърляне. Това включва местен данък за придобиване на имот (обикновено около 3% върху по-високата от двете суми – продажната цена или данъчната оценка), нотариални такси и такса за вписване на съдебното решение в Имотния регистър. Съдът няма да издаде препис от решението, годен за вписване, докато не докажете, че тези разноски са платени.  

Финансово обезщетение: Задатък и Неустойки

Ако придобиването на конкретния имот вече не е Ваша цел, законът Ви дава възможност да получите финансова компенсация за провалената сделка. Основните инструменти за това са задатъкът и неустойката.

Задатъкът (капарото) – Вашият финансов коз

• Правна уредба и функции: Институтът на задатъка е уреден в чл. 93 от ЗЗД. Той представлява парична сума или друга ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договора. Неговите функции са тройни:   доказателствена (удостоверява, че договорът е сключен), обезпечителна (мотивира страните да изпълнят задълженията си) и обезщетителна/санкционна.  
• Златното правило на чл. 93, ал. 2 ЗЗД: Тази разпоредба урежда най-важната последица от даването на задатък при неизпълнение:
  • Ако от договора се откаже страната, която е дала задатъка (обикновено купувачът), тя губи дадената сума.  
  • Ако от договора се откаже страната, която е получила задатъка (обикновено продавачът), тя е длъжна да го върне в двоен размер.  

Критичната разлика между „Задатък“ и „Капаро/Аванс“

В ежедневната реч термините „капаро“ и „задатък“ се използват като синоними. В правото обаче разликата е огромна и може да Ви струва десетки хиляди левове.  

• „Капаро“ или „Аванс“: Ако в предварителния договор платената сума е наречена просто „капаро“ или „аванс“ и е описана като „първа вноска от продажната цена“, без изрично да се уреждат санкционните последици при неизпълнение, съдът най-вероятно ще я приеме за обикновена авансово платена част от цената. В този случай, ако продавачът се откаже от сделката, той ще дължи връщане   само на получената сума, а не на двойния й размер. Основанието за плащане е отпаднало и той би се обогатил неоснователно, ако я задържи, но не дължи санкция.
• „Задатък“: За да се активира „златното правило“ за връщане в двоен размер или загубване на сумата, е необходимо в договора да е използвана точната правна терминология – „задатък“ – или последиците при неизпълнение, описани в чл. 93, ал. 2 ЗЗД, да са възпроизведени недвусмислено. Съдебната практика приема, че волята на страните да придадат на сумата функциите на задатък трябва да е ясна и се установява чрез тълкуване на договора. Непрецизната формулировка е една от най-честите и скъпоструващи грешки в договори, изготвени без адвокатска помощ.  

Неустойката като санкция и обезщетение

• Правна уредба и функции: Неустойката е уредена в чл. 92 от ЗЗД. Тя представлява предварително уговорена в договора сума или процент, която неизправната страна дължи на изправната в случай на виновно неизпълнение. Нейната основна функция е да служи като предварително определено обезщетение за вреди, без да е необходимо тези вреди да се доказват. Това значително улеснява изправната страна, която не трябва да води сложен процес за доказване на пропуснати ползи и претърпени загуби. Неустойката има и силна   обезпечителна и санкционна (наказателна) функция.  
• Видове и приложимост: Страните могат да уговорят различни неустойки за различни видове неизпълнение: неустойка при разваляне на договора (за пълно неизпълнение), неустойка за забавено изпълнение (например, за всеки ден забава на строителството), неустойка за неточно изпълнение. Важно е да се знае, че неустойка се дължи само за този вид неизпълнение, за който е изрично уговорена.  
• Намаляване на прекомерна неустойка: За да се предотврати неоснователно обогатяване, чл. 92, ал. 2 ЗЗД дава право на съда да намали размера на неустойката, ако тя е „прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди“ или ако задължението е изпълнено частично или неточно. Това е важен защитен механизъм срещу злоупотреби, особено в договори със строители или други икономически по-силни страни, които често налагат едностранчиви и драконовски санкции. Тази възможност за намаляване обаче не се прилага за неустойки, дължими по търговска сделка, сключена между търговци.  
• Кумулиране на задатък и неустойка: Съдебната практика допуска в един договор да се предвидят и задатък, и неустойка. В случай на спор обаче, ако общият им размер се окаже прекомерен, съдът може да ги намали по своя преценка.  

Алтернативният изход: Разваляне на предварителния договор

Има ситуации, в които изправната страна вече няма интерес от придобиването на имота. Може би забавянето е било твърде голямо, доверието е безвъзвратно изгубено или просто е намерен по-добър вариант. В тези случаи, вместо да се води дълго и скъпо дело по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по-добрата стратегия е развалянето на предварителния договор.  

Процедура по разваляне

За разлика от окончателните договори за прехвърляне на имоти (нотариалните актове), които се развалят по съдебен ред, предварителните договори се развалят по извънсъдебен ред. Това е така, защото те нямат вещно-прехвърлителен ефект и не засягат директно права на собственост. Процедурата, уредена в чл. 87 от ЗЗД, включва следните стъпки:  

1. Уведомление до неизправната страна: Изправната страна трябва да изпрати писмено уведомление до неизправната, с което й дава „подходящ“ срок за изпълнение. В уведомлението трябва изрично да се посочи, че ако изпълнение не последва в дадения срок, договорът ще се счита за развален. За максимална сигурност и доказуемост, това уведомление е най-добре да се изпрати чрез нотариална покана.  
2. Разваляне без даване на срок: Законът предвижда и хипотези, в които развалянето може да настъпи и без даване на допълнителен срок. Това е възможно, ако:
   • Изпълнението е станало невъзможно (напр. имотът е унищожен).
   • Поради забавата на длъжника изпълнението е станало безполезно за кредитора.
   • В самия предварителен договор е уговорено, че той се разваля автоматично при настъпване на определено неизпълнение, без да е необходимо предизвестие.  

Правни последици от развалянето

• Обратно действие: Развалянето на договора има обратно действие (ex tunc). Това означава, че правната връзка между страните се заличава, сякаш никога не е съществувала. Вследствие на това, всяка страна е длъжна да върне на другата всичко, което е получила по силата на разваления договор. Продавачът трябва да върне всички получени парични суми (аванс, задатък), а купувачът, ако е получил владението върху имота, трябва да го върне.  
• Право на обезщетение: Развалянето на договора не лишава изправната страна от правото й да търси обезщетение за вредите, претърпени от неизпълнението. Това обезщетение най-често се реализира чрез задържане на задатъка (от продавача) или чрез искане за връщането му в двоен размер (от купувача), както и чрез претендиране на уговорените в договора неустойки.  

Стратегически навигатор: Сравнение на опциите и превантивни мерки

Изборът на правилната стратегия при неизпълнение на предварителен договор е от ключово значение. Той зависи от Вашата крайна цел, финансови възможности и готовност за водене на съдебни процедури. За да улесним Вашия избор, представяме сравнителен анализ на двете основни възможности.

Таблица 1: Избор на правна стратегия: Сравнителен анализ на възможностите

Превантивни мерки – как да изготвим „брониран“ предварителен договор

Най-добрата защита е превенцията. Един добре изготвен предварителен договор може да Ви спести огромни главоболия и финансови загуби. Ето няколко ключови съвета:

• Консултирайте се с адвокат ПРЕДИ да подпишете: Това е най-важната инвестиция, която можете да направите. Адвокатът ще защити Вашите интереси и ще се погрижи договорът да е юридически издържан.  
• Прецизирайте клаузите за задатък и неустойка: Настоявайте за използването на термина „задатък“ и изричното описване на последиците по чл. 93 ЗЗД. Уговорете справедливи и реципрочни неустойки, които да санкционират неизпълнението и от двете страни.  
• Дефинирайте ясни срокове: Всички срокове – за плащане на вноски, за представяне на документи от продавача, за явяване пред нотариус – трябва да са конкретни дати, а не общи формулировки.
• Вменете задължения на продавача: Договорът трябва изрично да задължи продавача в определен срок преди датата на окончателния договор да Ви представи актуални документи, удостоверяващи правото му на собственост и липсата на вещни тежести върху имота.  

Как да докажете, че сте „изправна страна“?

За да можете да упражните което и да е от правата си, трябва да сте в състояние да докажете своята изправност.

• Пазете всички документи: Съхранявайте копия от предварителния договор, анексите към него и всички платежни нареждания или разписки за извършени плащания.
• Водете писмена комуникация: Предпочитайте комуникация по имейл пред устните уговорки, за да имате писмена следа.
• Използвайте нотариална покана: Преди изтичането на срока за сключване на окончателен договор, изпратете чрез нотариус официална покана до другата страна. В нея посочете конкретна дата, час и кантора на нотариус, където я каните да се яви за изповядване на сделката.
• Изискайте констативен протокол: Ако насрещната страна не се яви на уречената дата, поискайте от нотариуса да състави констативен протокол. Този официален документ удостоверява неявяването на другата страна и е едно от най-силните доказателства в съда за Вашата изправност и нейната вина.  

Заключение: Не оставяйте правата си на случайността

Провалът на сделка за имот е изключително стресова ситуация, но не и безизходна. Българското законодателство предоставя силни и ефективни инструменти за защита на правата на изправната страна по предварителен договор. Както видяхме, Вие разполагате с избор – да наложите изпълнение на договора по съдебен ред и да придобиете мечтания имот, или да развалите договора и да получите справедлива финансова компенсация под формата на задатък в двоен размер и/или неустойки.

Изборът на правилна стратегия зависи от Вашите конкретни цели, но успехът на всяка стратегия зависи от два ключови фактора: прецизно изготвен предварителен договор и навременна и компетентна правна намеса при възникване на проблем.

Пазарът на имоти е динамичен, а залозите са високи. Не позволявайте нечия некоректност да провали Вашата инвестиция или мечтания дом. Ако сте изправени пред отказ за сключване на окончателен договор или имате нужда от съдействие при изготвянето на предварителен такъв, свържете се с екипа на адвокатска кантора Астакова в София за професионална консултация и защита на Вашите права.