Развод с чужденец в България

В епохата на глобализация и увеличена мобилност, браковете с международен елемент стават все по-често явление. Заедно с това, нараства и броят на разводите, при които съпрузите са граждани на различни държави или живеят в различни страни. Тези ситуации неизбежно водят до по-сложни правни процедури, тъй като се преплитат различни правни системи, културни особености и понякога езикови бариери. Нарастващата глобализация и мобилност водят до увеличаване на международните бракове, което неизбежно води и до по-сложни разводи. Това не е просто правен въпрос, а социална тенденция с правни последици. Наблюдава се увеличено движение на хора между държавите (работа, образование, миграция), което води до повече контакти и връзки между хора от различни националности. Следователно, броят на браковете с международен елемент се увеличава. Тъй като разводите са част от брачния цикъл, логично е и разводите с международен елемент да зачестяват. Всеки такъв развод въвежда поне два правни порядъка, което усложнява процеса.

Разводът сам по себе си е емоционално натоварващо преживяване. Когато обаче е налице и международен елемент – съпруг чужденец, различни законодателства, потенциална необходимост от процедури в чужбина – несигурността и стресът могат значително да се усилят. Хората често се страхуват, че няма да разберат сложните правни процедури, че правата им няма да бъдат адекватно защитени, или че ще бъдат изправени пред неочаквани разходи и забавяния. Именно поради тази причина, необходимостта от специализирана правна помощ е от ключово значение за успешното навигиране в тези сложни води и за защитата на правата и интересите на всяка от страните.

Може ли да се разведете с чужденец в България? Компетентност на българския съд

Един от първите и най-важни въпроси, които възникват при развод с чужденец, е дали българският съд изобщо е компетентен да разгледа делото. Международната компетентност се определя от специфични правила, залегнали както в българското законодателство, така и в европейските регламенти.

Българско законодателство (Кодекс на международното частно право – КМЧП)

Основният национален нормативен акт, уреждащ международната компетентност на българските съдилища по брачни дела, е Кодексът на международното частно право (КМЧП). Съгласно чл. 76 от КМЧП, българските съдилища са компетентни да разглеждат дела за развод, ако е налице поне едно от следните условия :

• Единият от съпрузите има обичайно местопребиваване в Република България към момента на подаване на исковата молба.
• И двамата съпрузи са български граждани, независимо от тяхното местоживеене.
• Исковата молба е подадена от български гражданин и той има обичайно местопребиваване в Република България.
• Исковата молба е подадена от български гражданин и той е пребивавал в Република България най-малко една година непосредствено преди подаване на молбата.
• Исковата молба е подадена от български гражданин и той е пребивавал в Република България най-малко шест месеца непосредствено преди подаване на молбата, ако е и български гражданин (вероятно се има предвид, че ищецът е български гражданин, а това условие се отнася за пребиваването му).
• Ако нито един от горните критерии не е приложим, компетентен е съдът на държавата, с която делото е най-тясно свързано.

Европейски регламенти (Регламент Брюксел IIб – (ЕС) 2019/1111)

Когато разводът касае граждани на държави-членки на Европейския съюз или когато единият от съпрузите пребивава в държава-членка, от съществено значение е Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (преработен), известен като Регламент „Брюксел IIб“. Този регламент се прилага в България от 1 август 2022 г..

Член 3 от Регламент „Брюксел IIб“ изброява седем алтернативни основания за компетентност по дела за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, които нямат йерархия помежду си :

1. Съпрузите имат общо обичайно местопребиваване на територията на държавата-членка на сезирания съд.
2. Съпрузите са имали последно общо обичайно местопребиваване там, доколкото единият от тях все още живее там.
3. Ответникът има обичайно местопребиваване там.
4. В случай на обща искова молба, единият от съпрузите има обичайно местопребиваване там.
5. Ищецът има обичайно местопребиваване там, ако е живял там поне една година непосредствено преди подаването на исковата молба.
6. Ищецът има обичайно местопребиваване там, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди подаването на исковата молба и е гражданин на въпросната държава-членка.
7. Държавата-членка на общото гражданство на съпрузите.

Дефиниция на „обичайно местопребиваване“

Ключов термин както в КМЧП, така и в Регламент „Брюксел IIб“ е „обичайно местопребиваване“. Важно е да се отбележи, че този термин няма легална дефиниция в самите нормативни актове, а се тълкува от Съда на Европейския съюз. „Обичайното местопребиваване“ се разбира като мястото, където лицето е установило с траен характер обичайния център на своите жизнени интереси, като се вземат предвид всички релевантни факти по конкретното дело. Това е фактическо понятие и не се свежда единствено до формална адресна регистрация. При преценката се вземат предвид продължителността и редовността на пребиваването, семейната и социална интеграция на лицето, професионалната му дейност, местонахождението на имуществото му и други подобни обстоятелства.

Изборът на компетентен съд не е просто технически въпрос, а може да има стратегическо значение. Различните държави имат различни процедурни правила, срокове за разглеждане на делата и понякога дори различни подходи към разрешаването на съпътстващи въпроси като разпределението на имуществото или определянето на родителските права (въпреки усилията за хармонизация в рамките на ЕС). Следователно, това къде ще се води делото, може да има съществени последици за изхода му. Международните правила често предоставят няколко възможни компетентни съдилища, което дава възможност за т.нар. „форум шопинг“ (избор на най-благоприятна юрисдикция). Законите и съдебната практика по същество на делото (напр. подялба на имущество, издръжка) все още не са напълно хармонизирани в ЕС, а извън ЕС разликите могат да бъдат още по-големи. Процедурните правила (бързина, разходи, изисквания за доказване) също варират. Поради тези причини, една от страните може да има интерес делото да се гледа в една юрисдикция, а другата – в друга. Ранната и компетентна правна консултация е ключова за оценка на тези възможности и за вземане на информирано решение.

Гъвкавостта на понятието „обичайно местопребиваване“, което зависи от конкретните факти по всяко дело, може да доведе до спорове между страните относно компетентността на съда. Установяването на обичайното местопребиваване изисква внимателен анализ на множество фактори и събирането на адекватни доказателства (напр. договори за наем, трудови договори, училищни регистрации на деца, банкови извлечения, свидетелски показания) е от първостепенно значение за избягване на ненужни забавяния на производството. Тъй като е фактическо понятие, страните могат да имат различни интерпретации и да представят различни доказателства, което може да доведе до предварителни спорове за компетентност, забавящи разглеждането на делото по същество.

За по-голяма яснота, основанията за компетентност на българския съд могат да бъдат представени в следната таблица:

Таблица 1: Основания за компетентност на българския съд при развод с чужденец

Кой закон ще се прилага за Вашия развод?

След като се установи, че българският съд е компетентен да разгледа делото за развод, следващият важен въпрос е кой национален закон ще се приложи по същество за самия развод и за свързаните с него въпроси (имущество, деца). Това се определя от т.нар. стълкновителни норми, които са част от международното частно право.

Приложимо право към самия развод

• Регламент (ЕС) № 1259/2010 („Рим III“): Този регламент, който е в сила за България, урежда приложимото право при развод и законна раздяла в участващите държави-членки на ЕС.
  • Основен принцип на Регламента „Рим III“ е автономията на волята на страните, т.е. съпрузите могат да изберат кое право да се прилага за техния развод. Възможностите за избор са ограничени и включват: правото на държавата, в която съпрузите имат общо обичайно местопребиваване към момента на сключване на споразумението за избор; правото на държавата на последното им общо обичайно местопребиваване, ако единият от тях все още живее там; правото на държавата, на която единият от съпрузите е гражданин; или правото на държавата на сезирания съд.
  • Ако съпрузите не са избрали приложимо право, Регламентът предвижда каскада от обективни критерии за определянето му:
    1. Правото на държавата на общото обичайно местопребиваване на съпрузите към момента на сезиране на съда; ако няма такова,
    2. Правото на държавата на последното общо обичайно местопребиваване на съпрузите, при условие че то не е прекратено повече от една година преди сезирането на съда и единият от тях все още живее там; ако няма такова,
    3. Правото на държавата на общото им гражданство към момента на сезиране на съда; ако няма такова,
    4. Правото на държавата на сезирания съд (lex fori).
• Кодекс на международното частно право (КМЧП): Ако Регламент „Рим III“ е неприложим (например, ако разводът е с гражданин на държава, която не участва в регламента, или по въпроси извън неговия обхват), се прилагат нормите на КМЧП.
  • Съгласно чл. 77 от КМЧП, за развода се прилага правото на държавата, под чиято юрисдикция попадат съпрузите. Ако съпрузите са граждани на различни държави, прилага се правото на държавата, в която имат общо обичайно местопребиваване. Ако нямат обичайно местопребиваване в една и съща държава, прилага се правото на държавата, с която делото е най-тясно свързано. Някои източници конкретизират, че ако съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване, се прилага българското право.

Приложимо право към личните и имуществените отношения между съпрузите

• Съгласно чл. 79 от КМЧП, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат от правото на държавата на тяхното общо гражданство. Ако са граждани на различни държави, прилага се правото на държавата, в която имат общо обичайно местопребиваване. Ако нямат обичайно местопребиваване в една и съща държава, прилага се правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка. Важно е да се отбележи, че съпрузите могат да изберат приложимото право към техните имуществени отношения. Формата на правните сделки, включително брачните договори, се урежда от правото, приложимо към сделката, или от правото на мястото на извършването й.
• Регламент (ЕС) 2016/1103 за установяване на засилено сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право и признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществените режими на съпрузите, също може да бъде приложим, ако казусът попада в неговия обхват. Той също предвижда възможност за избор на приложимо право.

Приложимо право към родителските права и задължения

• Съгласно чл. 82 от КМЧП, правото, приложимо към родителските права, е правото на държавата, в която детето има обичайно местопребиваване. Ако детето промени обичайното си местопребиваване, прилага се правото на новата държава. Ако детето е гражданин на държава, различна от тази на обичайното му местопребиваване, може да се приложи правото на държавата на неговото гражданство, ако това е в интерес на детето.
• Хагската конвенция от 19 октомври 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата е ключов международен инструмент с широк обхват, който също урежда въпросите за приложимото право по тези въпроси. България е страна по тази конвенция.

Приложимо право към задълженията за издръжка

• Съгласно чл. 83 от КМЧП, правото, приложимо към издръжката, е правото на държавата, в която лицето, търсещо издръжка, има обичайно местопребиваване. Ако това право не позволява получаване на издръжка, може да се приложи правото на държавата на гражданство на лицето, търсещо издръжка, или правото на държавата, с която делото е най-тясно свързано.
• Хагският протокол от 23 ноември 2007 г. относно приложимото право към задълженията за издръжка е обвързващ за България и има предимство пред националните стълкновителни норми по въпросите, които урежда.

Възможността за избор на приложимо право, особено съгласно Регламент „Рим III“ за самия развод и съгласно чл. 79 КМЧП за имуществените отношения, представлява мощен инструмент, който може съществено да повлияе на изхода на производството. Различните национални законодателства уреждат по различен начин последиците от развода (например основанията за развод, размера на издръжката, правилата за подялба на имуществото). Ако съпрузите, или поне единият от тях с помощта на опитен адвокат, са наясно с тези разлики, те могат да изберат онзи правен ред, който е най-благоприятен за тяхната конкретна ситуация. Липсата на информираност и на активно упражняване на тази възможност за избор може да лиши страните от значителни предимства, тъй като тогава ще се приложат обективните критерии, които може да не са в техен най-добър интерес.

Важно е да се осъзнае, че дори когато българският съд е компетентен да разгледа делото, той може да се окаже длъжен да приложи чуждо материално право. Това произтича от факта, че компетентността на съда (кой съд гледа делото) е различен въпрос от приложимото право (кой закон се прилага по същество). Както беше посочено, българският съд може да е компетентен, но правилата за приложимо право (Регламент „Рим III“, КМЧП) да сочат към чужд закон. Това означава, че българският съдия трябва да установи съдържанието на този чужд закон и да го приложи така, както би го направил съдия от съответната чужда държава. Това е сложна задача, изискваща специфични познания и процедури (като доказване на чуждо право, назначаване на експертизи), което допълнително усложнява процеса и подчертава необходимостта от ангажиране на адвокат с опит в областта на международното частно право.

III. Процедури за развод с чужденец в България

Българският Семеен кодекс (СК) предвижда две основни процедури за прекратяване на брака чрез развод: развод по взаимно съгласие и развод по исков ред. И двете процедури са приложими и при развод с чужденец, но всяка от тях има своите специфики, особено при наличието на международен елемент.

А. Развод по взаимно съгласие (чл. 50, 51 СК)

Разводът по взаимно съгласие е най-бързият, най-евтиният и най-малко конфликтният начин за прекратяване на брака. Той е предпочитан, когато съпрузите са постигнали съгласие по всички въпроси, свързани с развода.

• Условия: Основното условие е наличието на „сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод“. В този случай съдът не издирва мотивите им за прекратяване на брака.
• Споразумение (чл. 51 СК): Съпрузите трябва да представят пред съда писмено споразумение, в което задължително уреждат всички последици от развода. Това включва: местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца, упражняването на родителските права, режима на лични отношения с децата, издръжката на децата, ползването на семейното жилище след развода, евентуалната издръжка между съпрузите и фамилното име, което ще носят след развода. Имуществените отношения, придобити по време на брака, също трябва да бъдат уредени в това споразумение.
• Роля на съда: Съдът проверява дали представеното споразумение е пълно и дали са защитени интересите на децата. Ако съдът прецени, че споразумението е непълно или не защитава в достатъчна степен интересите на децата, той дава на страните срок за отстраняване на недостатъците. Ако недостатъците не бъдат отстранени в указания срок, съдът отхвърля искането за развод по взаимно съгласие.
• Специфики при чужденец: Ако единият от съпрузите е чужденец и не владее български език, е необходимо осигуряването на заклет преводач за съдебното заседание. Споразумението и другите документи, представени от или за чужденеца, също трябва да бъдат преведени на български език от заклет преводач.
• Предимства: Тази процедура обикновено приключва в рамките на едно съдебно заседание и решението на съда, с което се допуска разводът и се утвърждава споразумението, не подлежи на обжалване и влиза в сила незабавно. Това спестява време, средства и емоционално напрежение на страните.
• Лично явяване: И двамата съпрузи трябва да се явят лично на първото (и обикновено единствено) съдебно заседание. Това изискване е императивно и цели съдът да се увери в сериозното и непоколебимо съгласие на страните. При неявяване на някоя от страните без уважителни причини, делото се прекратява.

Б. Развод по исков ред (чл. 49 СК)

Разводът по исков ред се прилага, когато липсва взаимно съгласие между съпрузите за прекратяване на брака или когато те не могат да постигнат споразумение по всички последици от развода.

• Основание: Единственото основание за развод по исков ред е „дълбокото и непоправимо разстройство на брака“. Това е обективно състояние на брачните отношения, при което връзката между съпрузите е изпразнена от съдържание и не съществува възможност за нейното възстановяване. Съдът установява наличието на това разстройство въз основа на всички представени по делото доказателства. Примери за обстоятелства, които могат да доведат до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, са изневяра, фактическа раздяла на съпрузите за продължителен период, физическо или психическо насилие, алкохолизъм, наркомания, трайно неполагане на грижи за семейството и др.. Португалското законодателство също познава фактическата раздяла като основание за развод , което илюстрира сходни правни концепции.
• Вина: Съдът се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако има изрично искане от едната или от двете страни. Вината може да има значение при определяне на правото на издръжка между бивши съпрузи, при разпределението на разноските по делото или при ползването на семейното жилище.
• Уреждане на последиците: При развод по исков ред съдът е длъжен служебно да се произнесе по всички въпроси, свързани с ненавършилите пълнолетие деца (упражняване на родителските права, местоживеене, режим на лични отношения, издръжка), ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите (ако е поискана и са налице основания) и фамилното име на съпрузите след развода, освен ако тези въпроси не са уредени с брачен договор.
• Споразумение по чл. 49, ал. 4 СК: Дори в рамките на производството по исков ред, съпрузите могат по всяко време да постигнат споразумение относно всички или част от последиците на развода. Ако такова споразумение бъде представено и то не противоречи на закона и добрите нрави и защитава интересите на децата, съдът го утвърждава. Това може значително да съкрати и опрости процедурата.
• Специфики при чужденец: При развод по исков ред с чужденец възникват допълнителни усложнения, свързани най-вече с призоваването на съпруга-чужденец, особено ако той пребивава в чужбина (вж. Секция IV.А). Доказването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака също може да бъде по-трудно, ако съпрузите са живели разделени в различни държави. Ако съгласно стълкновителните норми е приложимо чуждо право, възниква и необходимостта от неговото доказване пред българския съд.
• Продължителност и сложност: Разводът по исков ред е значително по-бавна, по-сложна и по-скъпа процедура в сравнение с развода по взаимно съгласие.

Дори при „развод по взаимно съгласие“, където се предполага, че страните са постигнали консенсус, съдът има активна роля в защитата на интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Споразумение, което не осигурява адекватна защита на тези интереси, няма да бъде утвърдено от съда. Това може да върне страните в изходна позиция или дори да ги насочи към по-сложната процедура на исков ред. Съгласието на родителите не е абсолютно; държавата, чрез съда, упражнява контрол в името на висшия интерес на детето. При международни двойки, където могат да съществуват различни културни разбирания за отглеждането на деца или потенциален риск от отвеждане на детето в чужбина, съдът може да бъде още по-внимателен и взискателен при преценката на споразумението.

Изборът между развод по взаимно съгласие и развод по исков ред при международни двойки често зависи не само от наличието или липсата на съгласие по същество, но и от чисто практически фактори. Такива са например местонахождението на другия съпруг, възможността за ефективна комуникация и редовното връчване на съдебни книжа. Разводът по взаимно съгласие изисква активно сътрудничество между страните: подаване на съвместна молба, подписване на детайлно споразумение и лично явяване пред съда. Ако единият съпруг пребивава в чужбина и не желае да съдейства, или ако местонахождението му е неизвестно, изпълнението на тези изисквания става изключително трудно, дори невъзможно. В такива случаи, дори ищецът да предпочита бърз и безконфликтен развод, може да се наложи да прибегне до процедурата по исков ред. Макар и по-бавна и сложна, тя предвижда механизми за призоваване на ответник с неизвестен адрес или пребиваващ в чужбина, например чрез назначаване на особен представител или чрез процедури по международни конвенции. Следователно, практическата осъществимост на комуникацията и сътрудничеството се явява ключов фактор при избора на най-подходящата процедура.

За улеснение на читателите, основните разлики между двете процедури могат да бъдат обобщени в следната таблица:

Таблица 2: Сравнение: Развод по взаимно съгласие vs. Развод по исков ред при международен елемент

Специфични предизвикателства при развод с чужденец

Разводът с чуждестранен елемент е съпътстван от редица специфични предизвикателства, които могат значително да усложнят и удължат производството. Сред най-често срещаните са връчването на съдебни книжа на съпруг, пребиваващ в чужбина, необходимостта от превод и легализация на документи, евентуалната нужда от доказване на чуждо право пред българския съд и изискването за лично явяване.

А. Връчване на съдебни книжа на съпруг в чужбина

Редовното призоваване на ответника е фундаментален принцип на справедливия процес. Когато ответникът-чужденец пребивава в чужбина, процедурата по връчване на исковата молба и другите съдебни книжа става значително по-сложна.

Майката отказва да предаде дете? Правни стъпки и защита.

Брачен договор /предбрачен договор/. Правни аспекти и предимства

• Ако адресът на съпруга в чужбина е известен:
  • В рамките на Европейския съюз: Прилага се Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета относно връчването в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („Регламент за връчването“). Този регламент предвижда няколко механизма за предаване на документи, включително чрез определени предаващи и получаващи органи във всяка държава-членка, чрез пощенски услуги с обратна разписка, а от 1 май 2025 г. задължително чрез децентрализирана информационна система за електронно връчване.
  • Извън Европейския съюз: Основният международен инструмент е Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. Връчването по тази конвенция обикновено се осъществява чрез централните органи на участващите държави.
  • Двустранни договори за правна помощ: България има сключени двустранни договори за правна помощ с редица държави , които могат да съдържат специфични разпоредби относно връчването на документи. Тези договори имат предимство, ако предвиждат по-облекчена процедура.
  • Дипломатически или консулски път: В някои случаи връчването може да се осъществи и чрез българските дипломатически или консулски представителства в съответната чужда държава.
• Ако адресът на съпруга в чужбина е неизвестен или връчването по горепосочените начини е неуспешно:
  • Българският Граждански процесуален кодекс (ГПК) предвижда процедура, при която съдът може да назначи особен представител (обикновено адвокат) на ответника, чийто адрес е неизвестен. Този представител защитава интересите на отсъстващия съпруг в производството.
  • Преди назначаването на особен представител, обикновено се изисква публикуване на обявление в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ , с което ответникът се призовава да се яви.
• Трудности и забавяния: Всички тези процедури по международно връчване на документи могат да бъдат изключително тромави, времеемки и да отнемат месеци, а понякога и повече от година, което значително удължава цялостното бракоразводно производство.

Б. Превод и легализация на документи

При развод с международен елемент почти винаги се налага представянето на документи, издадени в чужбина (напр. удостоверение за сключен брак в чужбина, удостоверения за раждане на деца, родени в чужбина, решения на чуждестранни съдилища и др.). За да бъдат тези документи валидни и да могат да се използват пред българския съд, те трябва да отговарят на определени изисквания за превод и легализация.

• Официален превод: Всички чуждестранни документи трябва да бъдат придружени от официален превод на български език. Такъв превод може да бъде извършен само от заклет преводач, който е регистриран към Дирекция „Консулски отношения“ на Министерство на външните работи на Република България. Подписът на заклетия преводач също подлежи на заверка.
• Легализация/Апостил:
  • Апостил (Apostille): За документи, произхождащи от държави, които са страни по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 5 октомври 1961 г., е достатъчно поставянето на специално удостоверение, наречено „апостил“. Апостилът се поставя от компетентния орган в държавата, издала документа (списък на държавите-страни по конвенцията може да бъде намерен на сайта на МВнР ). Той удостоверява автентичността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост, автентичността на печата или марката върху документа. Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи са сред органите в България, които поставят апостил върху български документи, предназначени за чужбина.
  • Пълна (Консулска) легализация: За документи, произхождащи от държави, с които България няма сключен договор за правна помощ, предвиждащ освобождаване от легализация, и които не са страни по Хагската конвенция за апостил, се изисква по-сложна процедура на пълна легализация. Тя обикновено включва заверка на документа от Министерството на външните работи на държавата, която го е издала, последвана от заверка от българското дипломатическо или консулско представителство в същата държава.
  • Освобождаване от легализация по силата на двустранен договор за правна помощ: България има сключени двустранни договори за правна помощ с редица държави, които предвиждат пълно или частично освобождаване от легализация на определени видове документи, разменяни между двете страни. В тези случаи е достатъчно документите да бъдат представени с официален превод на български език. Списък на тези държави и съответните клаузи от договорите може да бъде намерен на сайта на МВнР или в специализирани правни ресурси. Документи, издадени от посолство на чужда държава в България, също имат специфичен режим на легализация. Нотариално заверен превод се изисква за документи от чужбина, предназначени за използване в България, които са надлежно снабдени с всички необходими заверки от издаващата държава.

В. Доказване на чуждо право пред българския съд

Както беше споменато в Секция II, българският съд може да бъде задължен да приложи материалното право на друга държава, за да реши спора по същество. Това поставя предизвикателството за установяване на съдържанието на това чуждо право.

• Задължение на съда: Съгласно чл. 43 от КМЧП, българският съд служебно установява съдържанието на приложимото чуждо право. Съдът трябва да положи всички необходими усилия, за да установи точното съдържание на чуждия закон и да го приложи така, както би го приложил съдът на съответната чужда държава, включително като вземе предвид неговото тълкуване в практиката и доктрината на тази държава.
• Източници за установяване на чуждото право: За да изпълни това си задължение, съдът може да използва различни източници :
  • Да изиска официална информация от Министерство на правосъдието на Република България или от българските дипломатически или консулски представителства в чужбина.
  • Да назначи експертиза от вещо лице със специализирани познания по съответното чуждо право.
  • Да използва текстове на чужди закони, научна литература и съдебна практика на чуждата държава, представени от страните или събрани служебно.
  • Страните по делото също имат право и интерес да съдействат на съда, като представят доказателства и становища относно съдържанието на приложимото чуждо право.
• Квалификация на правни институти: Съгласно чл. 39, ал. 2 от КМЧП, ако даден правен институт или правно понятие са неизвестни на българското право и не могат да бъдат определени чрез тълкуване по българското право, то за тяхната квалификация (т.е. за определяне на тяхната правна същност) трябва да се вземе предвид чуждото право, което ги урежда.
• Практически трудности: Установяването на съдържанието на чуждото право може да бъде сложен, скъпоструващ и времеемък процес, особено ако се касае за по-екзотични правни системи или ако липсват леснодостъпни източници на информация на разбираем език.

Г. Лично явяване и упълномощаване на адвокат

• Задължително лично явяване: Българският ГПК, в чл. 321, ал. 2, предвижда задължително лично явяване на страните на първото съдебно заседание по брачни дела. Това правило важи както за развод по исков ред, така и за развод по взаимно съгласие. Целта на това изискване е съдът да се опита да помири страните (в делата по исков ред) и да придобие непосредствени впечатления за тяхната воля и отношения.
• Изключения: Въпреки императивния характер на разпоредбата, съдебната практика допуска изключения. Ако някоя от страните е възпрепятствана да се яви лично поради уважителни причини (например, пребиваване и работа в чужбина, здравословни проблеми), и е упълномощила надлежно адвокат, който да я представлява, делото може да бъде разгледано в нейно отсъствие, стига да са представени убедителни доказателства за невъзможността за явяване.
• Упълномощаване на адвокат: Предвид сложността на делата за развод с международен елемент, ангажирането на опитен адвокат, специализиран в семейно и международно частно право, е силно препоръчително, ако не и задължително. Адвокатът може да окаже неоценима помощ при навигирането на сложните процедури, преодоляването на езиковите бариери, подготовката на необходимите документи, представителството пред съда и защитата на правата и интересите на клиента по най-ефективния начин. Адвокатът може да извършва повечето процесуални действия от името на клиента, което е особено важно, ако клиентът пребивава в чужбина.

Трите основни процедурни предизвикателства – връчването на документи, необходимостта от превод и легализация, и евентуалното доказване на чуждо право – са тясно взаимосвързани и могат да създадат своеобразен „ефект на доминото“ от забавяния и непредвидени разходи. Например, неправилно връчен документ на съпруга в чужбина може да опорочи цялото производство и да наложи неговото повторение. Грешки при превода или легализацията на ключови документи могат да доведат до тяхното неприемане от съда, което от своя страна налага нови преводи, нови заверки и нови разходи, удължавайки срока за разглеждане на делото. Всяко забавяне в един етап неминуемо се отразява на следващите, създавайки кумулативен ефект на удължаване на производството и увеличаване на финансовата тежест за страните.

Изискването за лично явяване на страните на първото съдебно заседание, макар и продиктувано от добри намерения (опит за помирение, непосредствена преценка на волята на страните), може да представлява сериозна практическа и финансова тежест за съпруг, който живее и работи в чужбина. Това налага предварително планиране на пътуване, отсъствие от работа, евентуално уреждане на визови въпроси, което генерира допълнителни разходи и неудобства. Макар съдебната практика да допуска изключения при доказана невъзможност за явяване , тези изключения трябва да бъдат много добре обосновани и подкрепени с писмени доказателства пред съда. Неявяването без уважителна причина може да доведе до неблагоприятни последици, включително прекратяване на делото. Това изискване още веднъж подчертава необходимостта от предварителна и детайлна координация с компетентен адвокат, който да съдейства за оптимизиране на процеса и минимизиране на неудобствата за клиента.

Децата при международен развод

Когато в брака има ненавършили пълнолетие деца, въпросите, свързани с тяхното бъдеще, са от първостепенно значение и се разглеждат от съда с особено внимание, като водещ е принципът за „най-добрия интерес на детето“.

• Уреждане на родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения:
  • При развод по взаимно съгласие, тези въпроси задължително се уреждат в споразумението между съпрузите, което съдът одобрява, след като провери дали то защитава интересите на децата.
  • При развод по исков ред, ако страните не постигнат споразумение, съдът решава тези въпроси, като се ръководи от най-добрия интерес на детето. Това включва преценка на родителския капацитет на всеки от родителите, привързаността на детето към тях, желанието на детето (ако е на възраст, на която може да формира собствено мнение и да бъде изслушано ), материалните възможности на родителите, моралните им качества, наличието на други близки и роднини, които биха могли да подпомагат отглеждането и др.
  • Приложимо право: По правило, към родителските права и задължения се прилага правото на държавата на обичайното местопребиваване на детето (чл. 82 КМЧП ; Регламент „Брюксел IIб“ ).
  • Правото на детето да бъде изслушано: Регламент „Брюксел IIб“ (чл. 21, 26) изрично подчертава правото на детето, което е способно да формира собствено мнение, да бъде изслушано във всички производства, които го засягат, като на мнението му се отдава дължимото значение съобразно възрастта и степента му на зрялост. Португалското законодателство също отчита мнението на детето по важни семейни въпроси.
• Издръжка на деца:
  • Съдът определя размера и начина на плащане на издръжката, която родителят, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, дължи на ненавършилите пълнолетие деца.
  • Приложимо право: Към задълженията за издръжка се прилага предимно Хагският протокол от 2007 г. относно приложимото право към задълженията за издръжка. Субсидиарно, ако протоколът е неприложим, могат да се приложат нормите на КМЧП (чл. 83 ).
  • Регламент (ЕО) № 4/2009 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка („Регламент за издръжката“) е от изключително значение за улесняване на трансграничното събиране на издръжка в рамките на ЕС. Той предвижда механизми за автоматично признаване и изпълнение на решения за издръжка и система от централни органи във всяка държава-членка, които си сътрудничат за тази цел.
• Международно отвличане на деца: Един от най-сериозните рискове при развод на международни двойки с деца е незаконното отвеждане или задържане на дете от единия родител в друга държава, в нарушение на родителските права на другия родител.
  • Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е основният международен инструмент, предназначен да осигури незабавното връщане на неправомерно отведени или задържани деца в държавата на тяхното обичайно местопребиваване. Конвенцията се прилага за деца на възраст до 16 години и дефинира кога едно прехвърляне или задържане се счита за незаконно. Всяка договаряща държава определя централен орган (за България това е Министерство на правосъдието ), който съдейства за прилагането на конвенцията.
  • Регламент „Брюксел IIб“ допълва и засилва действието на Хагската конвенция от 1980 г. в рамките на Европейския съюз. Той предвижда специфични процедури, особено в случаите, когато съдът на държавата, в която детето е отведено, откаже връщането му (чл. 29 от Регламента).
  • Превантивни мерки: За да се предотврати рискът от незаконно извеждане на дете от страната, родителят, който има такива опасения, може да поиска от съда налагането на забрана за напускане на страната на детето без негово съгласие или без разрешение на съда. Такива мерки могат да бъдат регистрирани и в Шенгенската информационна система (ШИС).
• Хагската конвенция от 19 октомври 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата има по-широк обхват от Конвенцията от 1980 г. и се отнася до широк кръг от мерки за закрила на децата, включително определяне на родителска отговорност, право на лични отношения, настойничество, попечителство, настаняване на дете в институция или приемно семейство и др..

Принципът за „най-добрия интерес на детето“, макар и универсално признат, може да получи различно конкретно съдържание и тълкуване в различните правни системи и култури. Това, което се счита за най-добър интерес в една държава, може да не се възприема по същия начин в друга. Това може да доведе до сериозни конфликти между родители от различни националности, особено ако единият от тях планира да се премести с детето в друга държава след развода. Съдът, който решава спора, ще приложи своето разбиране за най-добрия интерес на детето, базирано на приложимото право и конкретните обстоятелства, което може да не съвпада напълно с очакванията на единия или дори на двамата родители.

Международните инструменти като Хагските конвенции и Регламент „Брюксел IIб“ са създадени именно за да предотвратят едностранни действия като отвличането на дете и да осигурят правна сигурност и предвидимост при решаването на трансгранични спорове за деца. Тяхното ефективно прилагане обаче изисква тясно и бързо сътрудничество между централните органи и съдилищата на различните държави. Практиката показва, че понякога възникват забавяния, административни пречки или различни правни тълкувания, които могат да усложнят и забавят процеса по връщане на дете или по уреждане на трансгранични контакти. Това подчертава изключителната важност на незабавната реакция и търсенето на специализирана адвокатска помощ при наличие на риск от международно отвличане на дете или при вече осъществено такова.

Имуществени въпроси при развод с чужденец

Уреждането на имуществените отношения между съпрузите е един от най-сложните и често най-конфликтните аспекти на всеки развод, а при наличието на международен елемент сложността нараства многократно.

• Определяне на приложимото право към имуществените отношения:
  • Както беше посочено в Секция II, съгласно чл. 79 от КМЧП, имуществените отношения се уреждат от общото отечествено право на съпрузите; ако то е различно – от правото на държавата на тяхното общо обичайно местопребиваване; а ако и такова липсва – от правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка. Изключително важно е, че КМЧП дава възможност на съпрузите да изберат приложимото право към техните имуществени отношения.
  • Регламент (ЕС) 2016/1103 за установяване на засилено сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право и признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществените режими на съпрузите, също предвижда правила за определяне на приложимото право и възможност за избор от страна на съпрузите, ако казусът попада в неговия обхват (той се прилага между участващите държави-членки на ЕС).
• Видове имуществени режими в България:
  • Основният законов режим в България при липса на избор или брачен договор е режимът на съпружеска имуществена общност (СИО). Съгласно този режим, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Съвместният принос може да се изразява във влагане на средства, труд, грижи за децата и работа в домакинството. При прекратяване на брака дяловете на съпрузите в СИО се считат за равни, освен ако не се докаже значително по-голям принос на единия съпруг.
  • Съпрузите могат да изберат и режим на разделност, при който всеки съпруг запазва собствеността върху придобитото от него по време на брака.
  • Чрез сключване на брачен договор съпрузите могат да уговорят специфичен имуществен режим, различен от законовите, който да отговаря на техните индивидуални нужди и предпочитания.
• Подялба на имуществото при развод:
  • При развод по взаимно съгласие, подялбата на имуществото, придобито по време на брака, е задължителна част от споразумението, което се представя пред съда.
  • При развод по исков ред, съдът се произнася по въпроса за подялбата на имуществото само ако има изрично искане от някоя от страните, съединено с бракоразводния иск. В противен случай, подялбата може да се извърши с отделен иск за делба след приключване на бракоразводното дело.
  • Специфики при международни двойки: Когато съпрузите имат имущество, намиращо се в различни държави, или когато единият от тях е чужденец, възникват редица усложнения: определяне на обхвата на имуществото, което подлежи на делба; доказване на приноса на всеки от съпрузите, особено ако част от доходите или активите са генерирани или държани в чужбина; оценка на имущество, намиращо се в чужбина; прилагане на чуждо право, ако то е определено като приложимо към имуществения режим (например, ако съпрузите са живели в държава с режим на разделност по подразбиране ).

Липсата на активен избор на приложимо право към имуществените отношения (когато такъв избор е възможен съгласно КМЧП или Регламент 2016/1103) може да доведе до прилагането на закон, който е силно неизгоден за една от страните. Различните държави имат коренно различни концепции за съпружеско имущество – например, в някои правни системи по подразбиране се прилага режим на общност, докато в други – режим на разделност, а правилата за определяне на приноса и за извършване на самата подялба също варират значително. Ако съпрузите не направят информиран избор, ще се приложат обективните стълкновителни норми, които могат да доведат до прилагането на правен ред, който единият или и двамата не са очаквали, или който е обективно неблагоприятен за единия от тях, особено ако имуществото е придобито или се намира в различни юрисдикции.

Дори и да има ясно съдебно решение на български съд относно подялбата на имущество, практическото изпълнение на това решение по отношение на активи, намиращи се в чужбина (например недвижим имот, банкови сметки), може да бъде изключително трудно и сложно. Българският съд може да постанови решение за подялба на такова имущество, ако има компетентност и приложимото право го позволява. Въпросът обаче е как това решение ще бъде признато и изпълнено в държавата, където се намира конкретният актив. Това зависи изцяло от правилата за признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения в тази друга държава (вж. Секция VII). Процесът може да бъде бавен, скъпоструващ и дори невъзможен, ако липсва международен договор между България и съответната държава, или ако българското решение противоречи на основни принципи на обществения ред на другата държава. Това може да наложи воденето на отделни, паралелни съдебни производства в чужбина за признаване на българското решение или дори за нова делба на имуществото съгласно местното право. Ето защо предварителното планиране и консултацията с адвокати, познаващи както българското, така и съответното чуждо право, са от критично значение.

Признаване на бракоразводни решения

След като бракоразводното дело приключи, често възниква необходимостта постановеното съдебно решение да бъде признато и да породи правни последици и в други държави.

А. Признаване на чуждестранно решение за развод в България

Ако разводът е постановен от съд на друга държава, за да може той да има правно действие в България (напр. за да могат бившите съпрузи да сключат нов брак, за актуализиране на гражданския им статус в българските регистри), това чуждестранно решение трябва да бъде признато от българските власти.

• Решения, постановени от съдилища на държави-членки на Европейския съюз:
  • Съгласно Регламент „Брюксел IIб“ (ЕС) 2019/1111, решенията относно развод, законна раздяла или унищожаване на брака, постановени в една държава-членка, се признават автоматично в останалите държави-членки, без да е необходима каквато и да било специална процедура (чл. 30 от Регламента). Това означава, че не се изисква предварително съдебно производство в България за признаване на такова решение. Компетентните български органи (напр. службите по гражданско състояние) следва да признаят решението по силата на закона и да актуализират съответните регистри.
  • За самия факт на развода не се изисква декларация за изпълняемост (екзекватура).
  • Основанията за отказ от признаване на такова решение са изключително ограничени и изрично изброени в чл. 38 от Регламента. Такива са например: ако признаването би противоречало явно на българския обществен ред; ако на ответника, който не се е явил, не са били връчени документите, необходими за образуване на производството, по такъв начин и достатъчно рано, за да може да организира защитата си (освен ако не е приел решението недвусмислено); ако решението е несъвместимо с решение, постановено по спор между същите страни в България; или ако е несъвместимо с по-ранно решение, постановено в друга държава-членка или в трета държава по спор между същите страни, при условие че по-ранното решение отговаря на условията за признаване в България.
  • Всяка заинтересована страна може да подаде молба до компетентния български съд (окръжен съд) за постановяване на решение за наличието или липсата на основания за отказ от признаване. Процедурата е уредена в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
• Решения, постановени от съдилища на държави извън Европейския съюз:
  • Процедурата по признаване и допускане на изпълнението на такива решения се урежда от Глава Дванадесета от Кодекса на международното частно право (КМЧП), чл. 117-122.
  • Съгласно чл. 117 от КМЧП, чуждестранно съдебно решение се признава и изпълнението му се допуска в България, ако са изпълнени следните условия :
    1. Чуждестранният съд е бил международно компетентен съгласно правилата на българското право (с някои изключения).
    2. На ответника е бил връчен редовно препис от исковата молба и е имал възможност да участва в производството.
    3. Решението е влязло в сила съгласно правото на държавата, в която е постановено.
    4. Признаването или изпълнението не противоречи на българския обществен ред.
    5. По отношение на същите страни, за същото основание и за същото искане няма висящо дело пред български съд, образувано преди чуждестранното дело, или няма влязло в сила решение на български съд, или няма признато в България по-раншно решение на съд на трета държава.
  • Инцидентно признаване: Когато чуждестранно съдебно решение се представя като доказателство или като основание за възражение в рамките на друго висящо дело пред български съд, и няма спор между страните относно наличието на предпоставките по чл. 117 от КМЧП, съдът, разглеждащ главното дело, може инцидентно да зачете последиците от това чуждестранно решение, без да провежда специално производство по признаване.
  • Специалното производство по признаване и допускане на изпълнението се провежда пред окръжния съд по постоянния адрес на ответника по молбата за признаване, а ако той няма такъв в България – по неговото седалище. Ако и двете страни нямат постоянен адрес или седалище в България, компетентен е Софийският градски съд (по аналогия с процедурата за ЕС решения).

Б. Признаване на българско решение за развод в чужбина

Обратно, ако разводът е постановен от български съд, може да се наложи той да бъде признат в друга държава, където единият или двамата бивши съпрузи живеят, или където имат имущество.

• В рамките на Европейския съюз: Съгласно Регламент „Брюксел IIб“, българско съдебно решение за развод ще бъде автоматично признато в останалите държави-членки на ЕС, без да е необходима специална процедура.
  • За целите на признаването обикновено е необходимо да се представи заверен препис от българското съдебно решение и стандартен формуляр (удостоверение), издаден от българския съд, който е постановил решението (подобно на удостоверенията, изисквани по други европейски регламенти, напр. за изпълнение на парични вземания ).
• В държави извън Европейския съюз:
  • Процедурата по признаване на българско решение за развод в държава извън ЕС зависи изцяло от националното законодателство на съответната чужда държава и от наличието на двустранни или многостранни международни договори за правна помощ и признаване на съдебни решения между България и тази държава.
  • Ако съществува такъв договор (България има редица такива договори, които могат да улеснят признаването ), процедурата обикновено е по-опростена.
  • Ако обаче няма сключен международен договор, признаването на българското решение може да бъде много по-трудно, бавно и скъпо, а в някои случаи и невъзможно. Често се изисква преминаването през специална процедура, наречена екзекватура, пред съдилищата на чуждата държава. В държави като САЩ, при липса на договор, признаването може да бъде особено предизвикателно.

„Автоматичното признаване“ на решения в рамките на ЕС, предвидено в Регламент „Брюксел IIб“, не означава, че не са необходими абсолютно никакви действия от страна на заинтересованата страна. Макар да не се изисква специално съдебно производство за признаване, за да може решението да породи практически последици в другата държава-членка (например, бившият съпруг да може да сключи нов брак там, да се актуализира фамилното му име в регистрите за гражданско състояние), обикновено е необходимо да се представи заверен препис от решението и стандартизиран сертификат (удостоверение) пред компетентните административни или съдебни органи в тази друга държава. Тези документи служат за удостоверяване на факта на развода и на основните данни от решението.

Важно е да се прави разлика между признаването на самия факт на развода и признаването и изпълнението на свързани с него въпроси като издръжка, родителски права или имуществени последици. Тези аспекти могат да се уреждат от различни европейски регламенти или международни конвенции и да изискват отделни процедури, дори в рамките на ЕС. Например, решението за развод и за родителска отговорност се признава по Регламент „Брюксел IIб“ , докато решението за издръжка се признава и изпълнява по Регламент (ЕО) № 4/2009 („Регламент за издръжката“). Решенията за имуществени последици могат да попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2016/1103 (ако е приложим) или на общите правила за признаване и изпълнение на решения по граждански и търговски дела (Регламент „Брюксел Iа“ – (ЕС) № 1215/2012), ако са извън обхвата на специфичните семейни регламенти. Това създава една многопластова система за признаване и изпълнение, при която едно и също бракоразводно решение може да изисква прилагането на няколко различни процедури за признаване и изпълнение на отделните му части в чужбина.

Имиграционни последици за съпруга-чужденец след развода

За съпруга-чужденец, чието право на пребиваване в България е било основано на брака му с български гражданин или с гражданин на ЕС, разводът може да има сериозни имиграционни последици.

• Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и Правилник за прилагането му (ППЗЧРБ):
  • Бракът с български гражданин или с гражданин на ЕС, пребиваващ в България, често е основание за получаване на разрешение за продължително или постоянно пребиваване от съпруга-чужденец.
  • Разводът може да доведе до прекратяване на това производно право на пребиваване. Въпреки това, българското законодателство предвижда възможности за чужденеца да получи самостоятелно разрешение за продължително пребиваване след развода при определени условия.
  • Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 13 от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат членовете на семейството на чужденец с разрешено продължително или постоянно пребиваване. След развод обаче, бившият съпруг вече не е „член на семейството“ по смисъла на тази разпоредба за целите на производното право.
  • Въпреки това, ЗЧРБ и ППЗЧРБ предвиждат хипотези, при които чужденецът може да запази правото си на пребиваване или да получи ново на самостоятелно основание. Например, ако бракът е продължил поне три години, от които една година чужденецът е пребивавал законно в България; ако на чужденеца са предоставени родителските права по отношение на дете – български гражданин; ако чужденецът е бил жертва на домашно насилие по време на брака; или ако отговаря на други основания за пребиваване (напр. работа, обучение, инвестиции). споменава, че ако чужденецът е пребивавал законно и непрекъснато в страната в продължение на две години, той има право да получи самостоятелно разрешение за продължително пребиваване след развод, като за целта трябва да докаже определени условия, посочени в чл. 29в от ППЗЧРБ (като представяне на удостоверение за сключен брак, вероятно за доказване на предходното основание за пребиваване).
• Риск от загуба на правото на пребиваване: Ако чужденецът не отговаря на нито едно от условията за получаване на самостоятелно разрешение за пребиваване след развода, съществува реален риск той да загуби правото си да пребивава законно в България и да бъде задължен да напусне страната.
• Значение на продължителността на брака и пребиваването, наличието на деца: Тези фактори са от съществено значение при преценката на имиграционните власти.
• Последици при „фиктивен брак“: Ако се установи, че бракът е бил сключен единствено с цел заобикаляне на имиграционното законодателство и получаване на право на пребиваване („фиктивен брак“), това може да доведе не само до отнемане на правото на пребиваване, но и до други неблагоприятни последици, включително забрана за влизане в страната.

Имиграционният статут на съпруга-чужденец често е едно от най-непосредствените и тревожни последствия от развода. Несигурността относно възможността да остане законно в страната може силно да повлияе на неговите решения и поведение по време на бракоразводното производство. За много чужденци бракът е основното или единственото основание за законно пребиваване в България (или друга държава от ЕС). Разводът може автоматично да прекрати това основание, създавайки огромна несигурност: „Ще трябва ли да напусна страната?“, „Какво ще стане с работата ми, с децата ми (ако те живеят тук и са под моя грижа)?“. Тази несигурност може да направи чужденеца по-уязвим и по-склонен на компромиси по други аспекти на развода (като имуществени въпроси или размер на издръжката) само за да си осигури възможност да остане в страната или да получи съдействие от бившия съпруг за уреждане на статута си. Ето защо е изключително важно чужденецът да бъде своевременно и адекватно информиран за законовите възможности за получаване на самостоятелно разрешение за пребиваване след развода, както и за условията, на които трябва да отговаря.

Българските имиграционни власти (Дирекция „Миграция“ към МВР) ще разглеждат внимателно всички обстоятелства около брака и развода, особено ако съществуват съмнения за фиктивност на брака, сключен единствено с цел получаване на право на пребиваване. При развод, особено ако той настъпи скоро след сключването на брака и получаването на разрешение за пребиваване, имиграционните власти могат да предприемат проверка за установяване на реалността на брачния живот. Те ще търсят доказателства за действително съвместно съжителство, общи финанси, споделени социални контакти и други индикатори за истински брачен съюз. Ако се установи фиктивност на брака, това може да доведе не само до отнемане на правото на пребиваване и експулсиране, но и до налагане на други административни санкции, включително забрана за влизане на територията на България и на други държави от Шенгенското пространство.

Защо Ви е нужен адвокат при развод с чужденец?

Както стана ясно от изложеното дотук, разводът с чужденец е изключително сложен процес, натоварен с множество правни, процедурни и практически предизвикателства. Успешното преминаване през този процес и защитата на Вашите права и интереси изискват специализирани познания и опит, каквито може да предостави квалифициран адвокат. Нуждата от адвокатска помощ е подчертана в множество източници, касаещи развод с международен елемент.

• Навигиране в сложната правна рамка: Адвокатът ще Ви помогне да разберете преплитането на българското, европейското и евентуално чуждото национално право, приложимо към Вашия случай. Той ще Ви разясни правилата за международна компетентност, стълкновителните норми за определяне на приложимото право и материалноправните разпоредби, които ще уредят Вашия развод и неговите последици.
• Справяне с процедурните особености: Опитният адвокат ще Ви преведе през лабиринта от процедурни изисквания, свързани с връчването на съдебни книжа в чужбина, официалния превод и легализацията на документи, евентуалното доказване на чуждо право пред българския съд и спазването на всички процесуални срокове.
• Преодоляване на езикови бариери и културни различия: Адвокатът може да съдейства за ефективната комуникация със съпруга-чужденец (или неговия представител), с чуждестранни институции и при необходимост, да осигури или препоръча квалифицирани преводачи.
• Цялостна защита на Вашите права и интереси: Специализираният адвокат ще Ви консултира и представлява по всички аспекти на развода: прекратяване на брака, уреждане на въпросите, свързани с децата (родителски права, местоживеене, режим на лични отношения, издръжка), подялба на имуществото, претенции за издръжка между съпрузи, запазване на фамилното име, както и евентуалните имиграционни последици.
• Спестяване на време, разходи и излишен стрес: Ангажирането на адвокат може да Ви спести значително време и усилия, да предотврати допускането на скъпоструващи грешки и да намали емоционалното напрежение, свързано с бракоразводния процес.
• Опитът на Адвокатска кантора „Астакова“: Нашата кантора има богат опит в успешното водене на дела за развод с международен елемент и може да Ви предостави висококвалифицирана правна помощ, съобразена с индивидуалните особености на Вашия случай.

Ролята на адвоката в такива сложни международни казуси далеч надхвърля простото представителство в съдебната зала. Адвокатът действа като своеобразен „преводач“ на сложни правни концепции и процедури на език, разбираем за клиента. Той е и стратегически съветник, който помага на клиента да разбере всички свои опции, да прецени рисковете и ползите от всяка от тях и да вземе най-информираните решения за своето бъдеще. При международните разводи, където страните често се намират в различни държави, адвокатът в България се превръща в основна и понякога единствена постоянна точка за контакт и координация за клиента. Той управлява комуникацията с другата страна, със съда, с различни институции, следи срокове, организира събирането на доказателства и превода на документи, като по този начин изпълнява и функциите на своеобразен „проектен мениджър“ на целия сложен процес.