Чуждестранни предприемачи: Как да регистрират и управляват ООД в България

България като стратегически бизнес център в ЕС

България, като пълноправен член на Европейския съюз, предлага изключително привлекателна среда за чуждестранни инвеститори и предприемачи. Страната се отличава с редица ключови предимства, които я позиционират като стратегическа дестинация за развитие на бизнес. Сред тях са един от най-ниските корпоративни данъци в целия ЕС – плоска ставка от 10%, изключително благоприятен 5% данък върху дивидентите, както и достъп до квалифицирана и сравнително достъпна работна ръка. Тези фактори, съчетани с достъпа до единния европейски пазар, създават солидна основа за растеж и рентабилност.  

Въпреки това, зад привидната простота на законодателството се крие една по-сложна реалност. Съществува значителна разлика между благоприятните законови разпоредби на хартия и практическите бюрократични и административни препятствия, с които се сблъскват чуждестранните предприемачи. Тези предизвикателства са особено изразени за граждани на държави извън Европейския съюз. Именно тази дихотомия подчертава критичната необходимост от експертна правна помощ, която да преведе инвеститора през лабиринта от изисквания и процедури.

Настоящото ръководство има за цел да служи като изчерпателен пътеводител, който навигира всяка стъпка от процеса – от първоначалните стратегически решения преди регистрацията, през същинската процедура, до последващите задължения и сложната връзка между управлението на фирма и получаването на право на пребиваване в България.

Полагане на основите – ключови решения преди регистрация

Преди да се пристъпи към формалната регистрация на дружество, всеки предприемач трябва да вземе няколко основополагащи решения. Тези избори формират правната и организационна структура на бъдещата компания и имат дългосрочни последици за нейната дейност.

Избор на корпоративна идентичност: Правилата за именуване на фирма

Наименованието на дружеството (фирмата) е неговият основен индивидуализиращ белег. Изборът му е подчинен на строги законови изисквания, заложени в Търговския закон.

• Уникалност и език: Основното изискване е името да бъде уникално и да не съвпада с вече регистрирано наименование в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). Препоръчително е да се извърши предварителна проверка за заетост. Това може да стане неформално чрез публичния портал на регистъра или формално чрез подаване на Заявление Д1 за запазване на фирма, което е платена услуга. Задължително е наименованието да бъде изписано на кирилица. По желание може да се добави и транслитерация на латиница.  
• Законови изисквания: Наименованието не трябва да въвежда в заблуждение относно предмета на дейност, самоличността на собствениците или други съществени обстоятелства. То не трябва да накърнява обществения ред и добрите нрави. В името задължително трябва да се съдържа и указание за правната форма – “ООД” за дружество с ограничена отговорност или “ЕООД” за еднолично дружество с ограничена отговорност.  

Избор на седалище и адрес на управление

Всяко дружество, регистрирано в България, трябва да има официално седалище и адрес на управление на територията на страната. Това е адресът, на който ще се получава цялата официална кореспонденция от държавни институции, партньори и клиенти.  

• Законово задължение: Адресът на управление се вписва в Търговския регистър и може да бъде променян впоследствие чрез съответната процедура. Той може да бъде адрес на собствен или нает недвижим имот.  
• Практически решения за чужденци: За предприемачи, които първоначално нямат физическо присъствие или собствен офис в България, съществуват гъвкави и законосъобразни решения. Често срещана практика е използването на адреса на обслужващата счетоводна къща или наемането на услуга “виртуален офис”. Ключовото условие е на този адрес да може да се получава надеждно входящата кореспонденция, тъй като пропускът на важни уведомления може да доведе до сериозни правни и финансови последици.  

Структуриране на компанията: ЕООД срещу ООД

Най-разпространената и препоръчителна правна форма за бизнес в България е дружеството с ограничена отговорност. То съществува в две разновидности, чийто избор зависи от броя на собствениците.

• ЕООД (Еднолично дружество с ограничена отговорност): Това е дружество с ограничена отговорност, чийто капитал е собственост на едно-единствено лице – физическо или юридическо. Тази форма е изключително популярна сред чуждестранните предприемачи, които стартират бизнес самостоятелно, поради своята простота и гъвкавост в управлението.  
• ООД (Дружество с ограничена отговорност): Това е дружество, учредено от две или повече лица, наричани съдружници. Тази структура е подходяща за бизнес начинания с няколко партньори, като дружественият договор урежда техните взаимоотношения, разпределението на дяловете, печалбата и процеса на вземане на решения.  
• Ключовата разлика: Отговорността: И при двете форми – ЕООД и ООД – отговорността на собствениците (съдружниците) е ограничена до размера на направената от тях вноска в капитала на дружеството. Това означава, че личното им имущество е защитено от евентуални задължения на компанията. Това е фундаментално предимство пред правната форма “едноличен търговец” (ЕТ), при която търговецът отговаря неограничено с цялото си лично имущество за задълженията на предприятието си.  

Назначаване на управление: Роля и отговорности на управителя

Управителят е лицето, което организира и ръководи ежедневната дейност на дружеството и го представлява пред трети лица.

• Кой може да бъде управител? Управител може да бъде както някой от собствениците на капитала, така и външно за дружеството лице, наето на тази позиция. Дружеството може да има един или повече управители, които могат да го представляват заедно или поотделно, съгласно предвиденото в учредителния акт.  
• Законови декларации: Назначеният управител трябва да подпише няколко важни декларации, които се прилагат към документите за регистрация. С Декларация по чл. 141, ал. 8 от Търговския закон (ТЗ) той удостоверява, че отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността (например, че не е в производство по несъстоятелност и не е осъждан за определени престъпления). С Декларация по чл. 142 от ТЗ управителят декларира, че няма да извършва конкурентна дейност от свое или от чуждо име без съгласието на дружеството.  

Капитализация: Разбиране на минималния капитал и добрите практики

Размерът на капитала е важен елемент от структурата на дружеството, който има както правно, така и практическо значение.

• Законовият минимум: Според Търговския закон, минималният изискуем капитал за регистрация на ЕООД или ООД е едва 2 лева (приблизително 1 евро).  
• “Митът” за капитала от 2 лева и значението на реалистичната капитализация: Макар законово да е допустимо, регистрирането на фирма с капитал от 2 лева често е стратегическа грешка. Силно препоръчително е да се внесе по-съществена сума, която да отразява сериозността на бизнес намерението. Това е продиктувано от няколко важни съображения. Първо, от гледна точка на   доверието, капитал от 2 лева може да изпрати негативен сигнал към банки, потенциални бизнес партньори и дори към данъчните власти (НАП), създавайки впечатление за несериозен или фиктивен проект. Второ, при банковия анализ, институциите са значително по-предпазливи при откриване на сметки на дружества с номинален капитал, особено когато собствениците са чужденци, тъй като това може да бъде индикатор за по-висок риск в контекста на мерките срещу изпирането на пари. Трето, от гледна точка на   оперативната необходимост, новосъздадената фирма ще има незабавни разходи (счетоводни такси, наем, държавни такси). Регистрираният капитал е първият източник на средства за покриването им. Важно е да се знае, че капиталът не е “замразен” – след регистрацията той става актив на дружеството и може да се използва за неговата дейност. Не на последно място, ако целта е   получаване на пребиваване на база разкриване на 10 работни места, бизнес планът и капитализацията трябва да бъдат достоверни и съгласувани. Една компания, целяща да наеме 10 служители, не може реалистично да оперира с капитал от 2 лева.
• Правила за внасяне: Ако избраният капитал е по-висок от минималния, законът изисква поне 70% от него да бъдат реално внесени по набирателната сметка преди подаване на документите за регистрация.  

Процесът по регистрация – ръководство стъпка по стъпка

След като стратегическите решения са взети, следва формалната процедура по вписване на дружеството в Търговския регистър. Процесът е строго формализиран и изисква прецизност при подготовката на документите.

Стъпка 1: Изготвяне на учредителните документи

Това е етапът на създаване на правната рамка на дружеството. Основните документи са:

• Дружествен договор (за ООД) или Учредителен акт (за ЕООД): Тези документи са “конституцията” на фирмата. В тях се описват наименованието, седалището и адреса на управление, размерът на капитала, разпределението на дяловете между съдружниците (при ООД), начинът на управление и представителство, предметът на дейност и други съществени елементи.  
• Протокол от учредително събрание: Този документ е задължителен за ООД и удостоверява решенията, взети от съдружниците при учредяването – за приемане на дружествения договор, за избор на управител(и) и др..  

Стъпка 2: Ключовата банкова стъпка – откриване на “набирателна сметка”

Това е една от най-важните и често най-предизвикателни стъпки, особено за чуждестранни граждани.

• Набирателната сметка е специална, временна банкова сметка, която се открива на името на дружеството в процес на учредяване.  
• Единствената ѝ цел е в нея съдружниците да внесат дяловите си вноски, формиращи учредителния капитал.  
• След внасянето на сумата, банката издава Бележка за внесен капитал. Този документ е задължителен елемент от комплекта документи за регистрация в Търговския регистър, тъй като удостоверява, че капиталът е реално осигурен. Както ще бъде разгледано в следващата глава, тази стъпка представлява сериозно препятствие за много чужденци.  

Стъпка 3: Нотариусът – заверка на ключови декларации

За да се гарантира автентичността на волята на управителя, законът изисква нотариална заверка на неговия подпис.

• Назначеният управител трябва да се яви лично пред български нотариус, за да подпише документа Съгласие за приемане на управление и образец от подписа (спесимен).  
• С този документ управителят изразява съгласието си да заеме длъжността, а положеният пред нотариуса подпис служи като официален образец (спесимен), който ще се използва за всички бъдещи документи, с които той ангажира дружеството.

Стъпка 4: Комплектоване на пълния пакет документи

На този етап всички изготвени и събрани документи се обединяват в единна папка за подаване в Агенцията по вписванията. Пълнотата и коректността на този комплект са от решаващо значение за бързата и безпроблемна регистрация.

Таблица 1: Контролен списък на необходимите документи за регистрация на ООД/ЕООД

Стъпка 5: Подаване в Търговския регистър и получаване на ЕИК

След като пакетът с документи е напълно комплектован, той се подава в Агенция по вписванията.  

• Подаването може да се извърши по два начина: на гише в териториалните служби на агенцията или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис (КЕП), което е по-бързият и по-евтин вариант.  
• Служител на агенцията (длъжностно лице по регистрацията) разглежда документите за съответствие със закона. При успешна проверка, дружеството се вписва официално в регистъра и му се издава уникален ЕИК (Единен идентификационен код). Този код служи като универсален идентификатор на фирмата за всички държавни институции (НАП, НОИ), банки и бизнес партньори.

Стъпка 6: Срокове и разходи

Разбирането на времевата рамка и финансовите разходи е от съществено значение за планирането.

• Срокове: Целият процес може да отнеме от няколко работни дни до няколко седмици. Основният фактор, който влияе на продължителността, е времето, необходимо на избраната банка за откриване на набирателна сметка. Този процес може да варира от един час до 10 или повече работни дни, особено при клиенти с чуждестранен елемент. Самата регистрация в Търговския регистър обикновено отнема до 2 работни дни след подаване на документите.  
• Разходи: Първоначалните разходи са сравнително ниски, но зависят от начина на подаване на документите.

Таблица 2: Разбивка на приблизителните разходи по регистрация (в BGN)

Специални съображения за чуждестранния учредител

Процедурата по регистрация на фирма, макар и стандартизирана, крие редица специфични предизвикателства и правни нюанси, които засягат пряко чуждестранните граждани.

Голямото разделение: Граждани на ЕС срещу граждани извън ЕС и банковото препятствие

На пръв поглед българското законодателство е напълно либерално и позволява на всеки чуждестранен гражданин, независимо от неговата националност, да регистрира фирма в страната. Практическата реалност обаче е коренно различна и често създава непреодолими бариери.  

Основното препятствие за чужденците не произтича от Търговския закон, а от строгите изисквания на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и начина, по който българските банки го прилагат. След последните изменения в този закон, банките са задължени да извършват “комплексна проверка” и засилени мерки за идентификация на всички свои клиенти, особено на тези с чуждестранен елемент. В резултат на това, гражданите на държави извън ЕС често биват автоматично класифицирани като “високорискови”.  

От страх пред огромните глоби за неспазване на регулациите, банките са станали изключително консервативни. Те налагат тежки изисквания за допълнителни документи, прилагат продължителни срокове за вътрешно одобрение, които могат да отнемат седмици , и начисляват значителни “такси за проучване на документи”. Тези такси могат да достигнат стотици евро и често не подлежат на възстановяване, дори ако банката откаже да открие сметка. Най-проблемният аспект е, че банките не са законово задължени да мотивират своя отказ. Това създава парадоксална ситуация, в която конституционно гарантираното право на свободна стопанска инициатива на чужденеца може да бъде ефективно блокирано от вътрешната политика на частна институция, без да съществува ясен механизъм за обжалване. В този контекст, ангажирането на правни консултанти с опит и установени контакти в банковия сектор се превръща от удобство в почти задължително условие за успех, особено за учредители извън ЕС.  

Дистанционна регистрация: Учредяване на фирма от чужбина

Законът позволява регистрацията на фирма да се извърши изцяло дистанционно чрез упълномощено лице, което да действа от името на учредителя в България посредством пълномощно.  

Основното практическо предизвикателство отново е свързано с банковата процедура. Много финансови институции категорично отказват да открият набирателна сметка въз основа на пълномощно и изискват личното присъствие на бъдещия управител за идентификация. Управлението на очакванията на клиента по този въпрос е от ключово значение, тъй като често пътуването до България се оказва по-ефективният и бърз вариант.  

Пълномощното: Навигация в международните правни формалности

За да бъде валидно в България, пълномощното, подписано извън страната, трябва да бъде заверено по специфичен начин. Изискванията зависят от това в коя държава е положен подписът.

Покупка на имот “на зелено” в България: Пълно ръководство за рискове и правна защита

Полезни съвети преди да престъпим към регистрация на търговска марка

Таблица 3: Изисквания за легализация на пълномощно според държавата на издаване

Език и превод

Всички официални документи, които се подават в Търговския регистър, трябва да бъдат на български език.

• Когато учредител или управител не владее български език, ключови документи като дружествения договор и спесимена от подпис често се изготвят двуезично.
• При нотариалната заверка чуждестранният гражданин трябва да подпише декларация, че разбира съдържанието на документите. Тази процедура задължително се извършва в присъствието на заклет преводач, който удостоверява устния превод, освен ако нотариусът владее съответния чужд език.  

Пътят към пребиваване чрез бизнес

Една от основните мотивации за много чуждестранни предприемачи да регистрират фирма в България е възможността това да послужи като основание за получаване на разрешение за пребиваване. Тази връзка обаче е обект на много погрешни схващания и е важно да се разгледа в детайли.

Развенчаване на мита: Регистрацията на фирма НЕ е автоматично право на пребиваване

От решаващо значение е да се разбере, че самото регистриране на ООД или ЕООД в България не предоставя абсолютно никакво автоматично право за получаване на виза или разрешение за пребиваване. Регистрацията на търговско дружество и имиграционните процедури са два напълно отделни правни процеса, регулирани от различни закони – съответно Търговският закон и Законът за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Успешната регистрация на фирма е само първата, необходима, но не и достатъчна, предпоставка за кандидатстване за пребиваване на бизнес основание.  

Задълбочен анализ на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ: Правилото за 10-те служители

Това е основното правно основание, което позволява на чужденец да получи разрешение за продължително пребиваване (и необходимата за това виза тип “D”) чрез извършване на търговска дейност. Пълният текст на разпоредбата гласи, че разрешение могат да получат чужденци, които:

“…осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, като изискването е валидно за всеки един съдружник поотделно; същите условия се прилагат и за всеки управител поотделно;”. 

Анализът на този текст разкрива един често пренебрегван, но критично важен детайл – изискването за брой наети лица се мултиплицира. Формулировката “валидно за всеки един съдружник поотделно” и “същите условия се прилагат и за всеки управител поотделно” има огромни практически последици. Това не означава 10 служители на фирма. Това означава, че ако една компания има двама чуждестранни съдружници, които искат да получат пребиваване на това основание, компанията трябва да наеме и поддържа не 10, а 20 (10 + 10) служители на пълно работно време. Ако единият от тях е и управител, изискването остава 20. Ако бъде назначен трети чужденец за управител, който също кандидатства за пребиваване, общият брой на необходимите служители може да нарасне до 30. Това законово изискване превръща този път към пребиваване в практически неприложим за малки и средни предприятия, стартъпи или консултантски фирми и го запазва като възможност само за значителни, добре капитализирани и трудоемки бизнес операции.  

Дефиниция на “български граждани” за целите на наемането

Законът изрично използва термина “български граждани”. Това повдига въпроса дали наемането на граждани от други държави-членки на ЕС би изпълнило законовото изискване.  

Въпреки че общото европейско право гарантира свобода на движение на работници и забрана за дискриминация, националните имиграционни закони често правят разграничения с цел защита на местния пазар на труда. Редица нормативни текстове в българското законодателство разграничават “български граждани” от “граждани на други държави-членки на ЕС”. Целта на конкретната разпоредба в ЗЧРБ е да се гарантира, че привилегията за пребиваване, предоставена на гражданин на трета страна, носи пряка и осезаема полза за българския национален пазар на труда. Следователно, най-консервативната и вероятна интерпретация, която биха приложили имиграционните власти (Дирекция “Миграция” към МВР), е, че 10-те наети лица трябва да бъдат именно български граждани, а не просто граждани на ЕС, работещи в България. Проверката на актуалната административна практика по този въпрос е критична стъпка при консултирането на всеки клиент, който обмисля този път.  

Пълният процес по кандидатстване за разрешение за пребиваване на бизнес основание

Процесът е двуетапен:

1. Кандидатстване за виза тип “D”: Първата стъпка е подаването на заявление за виза за дългосрочно пребиваване (виза “D”) в българско посолство или консулство в държавата, в която чужденецът пребивава постоянно.
2. Кандидатстване за разрешение за пребиваване: След получаване на виза “D” и пристигане в България, чужденецът трябва в законоустановения срок да подаде заявление за разрешение за продължително пребиваване в местната дирекция “Миграция”.

Комплектът документи и за двете процедури е обемен и изисква прецизна подготовка. Той включва, но не се ограничава до: регистрационни документи на фирмата, подробен бизнес план, доказателства за наемането на 10 български граждани (трудови договори, уведомления до НАП), доказателства за достатъчни лични средства за издръжка, доказателство за осигурено жилище в България (нотариално заверен договор за наем или нотариален акт) и валидна задължителна медицинска застраховка.  

Кратък преглед на алтернативни пътища за пребиваване

За пълнота е важно да се отбележи, че съществуват и други основания за получаване на пребиваване, свързани с бизнес. Исторически популярен метод е регистрацията на Търговско представителство на чуждестранна компания в България. Този път не изисква наемането на 10 служители, но има свои собствени строги правила и ограничения, като например изискването чуждестранната компания-майка да е реално действаща и с добра репутация.  

Живот след регистрацията – текущи задължения и съответствие

Регистрацията на фирмата не е краят, а началото на редица текущи правни, данъчни и счетоводни задължения. Тяхното стриктно спазване е от решаващо значение за безпроблемното функциониране на бизнеса и избягването на санкции.

Активиране на фирмата и осигурителни задължения

Дружеството се счита за “активно” от юридическа гледна точка от момента на извършване на първата си търговска сделка – било то първи приход (издадена фактура) или първи разход (плащане по фактура).  

• В 7-дневен срок от тази първа дейност, управителят е длъжен да подаде декларация за започване на осигуряване като самоосигуряващо се лице в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП). Това действие задейства задължението за ежемесечно плащане на социални и здравни осигуровки.  
• Стратегията на “спящата” фирма: Едно дружество може да остане регистрирано, но неактивно (“спящо”) за неограничен период от време. Докато не извършва никаква дейност, за управителя не възниква задължение за плащане на осигуровки. Това е често използвана стратегия за запазване на фирмено име или правна структура, докато даден проект узрее за стартиране. Единственото задължение за “спящата” фирма е да подава годишен финансов отчет за нулева дейност.  

Навигация в българската данъчна система

Данъчната система в България е една от най-привлекателните в Европа, но изисква коректно администриране.

• Корпоративен данък: Печалбата на дружеството се облага с плосък данък в размер на 10%.  
• Данък дивидент: Когато дружеството разпределя печалба под формата на дивиденти на своите собственици, то е длъжно да удържи и внесе в бюджета 5% данък върху брутния размер на дивидента.  
• Данък върху разходите: Някои специфични разходи, като представителни разходи (свързани с посрещане на гости и бизнес партньори) и определени социални разходи в натура, подлежат на облагане с 10% данък при източника.  

Решението за ДДС: Задължителна срещу доброволна регистрация

Регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е ключово решение за всяка фирма.

• Задължителна регистрация: Възниква, когато облагаемият оборот на дружеството надхвърли 100 000 лева (около 51 129 евро) за период от последните 12 последователни месеца. В този случай дружеството е длъжно да подаде заявление за регистрация в НАП в 7-дневен срок от достигането на прага.  
• Доброволна регистрация: Дружеството може да избере да се регистрира по ДДС по всяко време, дори и при нулев оборот. Това може да бъде стратегически изгодно за бизнеси, които правят големи първоначални инвестиции (тъй като ще могат да ползват данъчен кредит за направените разходи) или които работят предимно с други ДДС регистрирани контрагенти.  
• Специална регистрация (чл. 97а от ЗДДС): Тази регистрация е задължителна, независимо от оборота, за дружества, които получават услуги от доставчици от ЕС или трети страни (например софтуерни лицензи, реклама от Google/Facebook) или предоставят услуги на данъчно задължени лица в други държави-членки на ЕС. Това е изключително релевантно за съвременните дигитални бизнеси в сферата на IT, консултантските услуги и онлайн търговията.  

Годишни задължения: Финансова отчетност

Всяко търговско дружество, включително и неактивните, е задължено да води счетоводство и да се отчита ежегодно.

• Основното задължение е изготвянето на Годишен финансов отчет (ГФО).
• Крайният срок за обявяване (публикуване) на ГФО в Търговския регистър е 30 септември на годината, следваща отчетната година.  
• Неспазването на този срок води до налагане на сериозни глоби както на дружеството, така и на управителя лично.  

Таблица 4: Годишен календар на задълженията за българско ООД

Напреднали стратегии и управление на риска

За по-опитния предприемач съществуват и по-сложни стратегии и инструменти за управление на риска, които изискват внимателно планиране и експертна помощ.

6.1. Алтернативен маршрут: Плюсове и минуси на придобиването на готова фирма

Една от стратегиите, които някои чуждестранни инвеститори обмислят, е закупуването на вече регистрирана, “чиста” фирма (т.нар. shelf company).

• Мотивацията: Основната причина за подобен ход е опитът да се заобиколи трудната и несигурна процедура по откриване на нова банкова сметка, особено за граждани на държави извън ЕС.  
• Процедурата: Придобиването се осъществява чрез договор за покупко-продажба на дружествени дялове, който се заверява нотариално и се вписва в Търговския регистър.  
• Стратегия с висок риск, изискваща изключителна предпазливост: Този подход не е просто решение и крие значителни рискове. Първо, съществува риск от скрити задължения. Придобиваната компания може да има неуредени дългове към доставчици, данъчни задължения или висящи съдебни спорове. Извършването на пълен правен и финансов дю дилиджънс (due diligence) е абсолютно задължително. Второ,   банковият контрол не се избягва, а само се отлага. Банката задължително трябва да бъде уведомена за промяната в собствеността. При получаване на уведомлението, тя ще извърши своите стандартни AML/KYC проверки спрямо новия чуждестранен собственик. Трето, съществува реален   риск от замразяване на сметката. Ако банката не е удовлетворена от профила на новия собственик, произхода на средствата му или сметне риска за твърде висок, тя има пълното право да замрази или дори да закрие съществуващата банкова сметка на дружеството. Това би обезсмислило цялата операция по придобиването. Тази стратегия трябва да се предприема само с помощта на опитни юристи, които могат да управляват процеса на дю дилиджънс и комуникацията с банката.  

Защита на марката: Значението на регистрацията на търговска марка

След като бизнесът е установен и започне да гради репутация, защитата на неговото име, лого и идентичност става от първостепенно значение. Регистрацията на търговска марка в Патентното ведомство е ключов инструмент за защита на интелектуалната собственост и предотвратяване на нелоялна конкуренция от страна на други фирми, които биха могли да използват сходни означения.  

Гарантиране на корпоративна сигурност: SMS известия

Търговският регистър предлага платена услуга за известяване чрез SMS при всяко заявяване на промяна по партидата на дадена фирма (например смяна на собственик, управител, адрес и др.). Абонирането за тази услуга е проста, евтина и изключително ефективна мярка за защита срещу опити за корпоративна кражба чрез използване на неистински документи.  

Вашият правен партньор за успех в България

Пътят на чуждестранния предприемач в България е изпълнен както с възможности, така и с предизвикателства. Страната безспорно предлага огромен потенциал благодарение на благоприятната си данъчна среда и достъпа до европейския пазар. Както показва настоящият анализ, този път обаче е правен и бюрократичен лабиринт. Ключовите предизвикателства често не се крият в самия текст на закона, а в неговото практическо прилагане от институциите, особено в банковия сектор, както и в строгите изисквания на свързаното законодателство, като имиграционното.

В тази сложна среда, професионалната правна помощ не е просто разход, а инвестиция в сигурност, предвидимост и успех. Експертното съдействие превръща един сложен и високорисков процес в управляем и сигурен такъв, спестявайки време, средства и избягвайки скъпоструващи грешки.

Ако обмисляте да стартирате или разширите своя бизнес в България, екипът на адвокатска кантора “Росица Астакова” е на Ваше разположение. Каним Ви да се свържете с нас за персонализирана консултация, в рамките на която да обсъдим Вашите специфични бизнес цели и нужди и да начертаем най-ефективния път за тяхното постигане.