Споделено родителство - Нови промени в Семейния кодекс

Раздялата и разводът са сред най-емоционално наситените и сложни периоди в живота на човек. Когато в уравнението са намесени и деца, всяко решение придобива огромна тежест. Основният въпрос, който тревожи всеки родител, е как да осигури най-доброто за своето дете в новата реалност. В момента българското законодателство е на прага на историческа промяна, която може из основи да преобрази начина, по който се уреждат родителските права и отговорности след раздяла. Става дума за въвеждането на „споделено родителство“ като съдебно постановена мярка.

Тези промени в Семейния кодекс не са просто юридически формалности; те засягат самата същност на семейните отношения след развода. В този изчерпателен анализ, ние, експертите от Адвокатска кантора Астакова, ще ви преведем през сложния лабиринт на предстоящите изменения. Ще разгледаме същността на предложените законопроекти, разгорещения дебат сред юристи и психолози, практическите реалности на споделеното родителство и най-важното – как можете проактивно да защитите интересите на вашето дете. Нашата цел е да ви въоръжим със знание, за да можете да навигирате през този труден период с увереност. Правната рамка се променя и наличието на опитен адвокат по семейно право в София до вас никога не е било по-важно.

Сегашният модел срещу бъдещето: Разбиране на понятието „споделено родителство“

За да оценим мащаба на промените, първо трябва да разберем как функционира системата в момента и какво точно означава новият модел на „споделено родителство“.

Сегашният модел според Семейния кодекс

При развод или раздяла на родители, които не живеят в брак, българският съд традиционно прилага модел, при който упражняването на родителските права се предоставя на единия родител. Този родител, често наричан „титуляр на родителските права“, поема ежедневните грижи и отговорности за детето. На другия родител се определя „режим на лични контакти“, който в стандартния случай включва срещи всяка втора събота и неделя, както и определен период през ваканциите.

Въпреки че законът изисква важните решения за детето (като избор на училище или сериозни медицински интервенции) да се взимат съвместно, реалността често създава динамика на един „основен“ родител и един „посещаващ“ родител. Този модел нерядко води до усещане за неравнопоставеност и може да се превърне в източник на конфликти.

Понастоящем споделеното родителство е възможно, но само при едно ключово условие: пълното и непоколебимо взаимно съгласие на двамата родители. Това съгласие се формализира в споразумение при развод по взаимно съгласие, което съдът одобрява. Основният недостатък на тази система е очевиден – тя е неприложима в случаите, когато родителите не могат да постигнат консенсус, а именно тогава нуждата от ясна и справедлива уредба е най-голяма.

Дефиниция на новата парадигма: Какво е „споделено родителство“?

Важно е да се разбере, че „споделено родителство“ (или „съвместно упражняване на родителските права“) е много повече от математическо разделяне на времето 50/50. Това е философия, която утвърждава равностойната отговорност на двамата родители за всички аспекти от живота на детето – емоционални, образователни, здравни и социални. Този модел включва както споделено физическо попечителство (къде живее детето), така и споделено юридическо попечителство (съвместно вземане на решения).

Революционната промяна: Съдебно наложено споделено родителство

Ядрото на предлаганите законопроекти е именно тук: да се даде на съда правомощието да постанови режим на споделено родителство дори ако единият от родителите не е съгласен. Това е фундаментална промяна. Тя трансформира споделеното родителство от доброволна опция за сговорчиви двойки в потенциално съдебно наложено решение за конфликтни такива.

Тази промяна отразява една дълбока философска преоценка в българското семейно право. Преминава се от модел, в който често има „победител“ и „победен“ в битката за попечителство, към модел, който изначално приема, че правото на детето да има пълноценна връзка и с двамата си родители е по-висше от техните собствени разногласия. Законодателят сякаш приема, че вредата от загубата на смислен контакт с единия родител е по-голяма от потенциалната вреда, породена от принуждаването на двама конфликтни родители да си сътрудничат по-тясно. Разбирането на тази основополагаща философия е ключово за всеки родител, който навлиза в съдебен спор, тъй като тя ще диктува как съдът подхожда към казуса. Въпросът вече не е само „кой е по-добрият родител?“, а „как и двамата родители могат да останат активно въвлечени в живота на детето?“.

Детайлен поглед върху законодателните предложения (към началото на 2025 г.)

В края на 2024 г. в Народното събрание бяха внесени няколко законопроекта за изменение на Семейния кодекс, всеки от които предлага различен подход към споделеното родителство.

Важна забележка относно динамиката на законодателния процес

Информацията по-долу се основава на законопроекти, внесени в края на 2024 г.. Законодателният процес е динамичен и финалният текст на закона може да претърпи съществени изменения. За най-актуален съвет, съобразен с вашата конкретна ситуация, е наложителна директна консултация с нашия правен екип в София.

Сравнителен преглед на основните законопроекти

Наличието на няколко различни законопроекта показва, че в обществото и сред политическите сили липсва консенсус не за това дали законът трябва да се промени, а колко радикално да бъде променен. Това създава среда на несигурност за родителите и подчертава нуждата от експертна правна помощ.

Моделът на „презумпцията“ (предложен от ИТН): Този законопроект е най-радикалният. Той предлага въвеждането на правна презумпция за споделено родителство. Това означава, че съдът ще започва разглеждането на всеки случай с допускането, че споделеното родителство е в най-добрия интерес на детето. Родителят, който се противопоставя, ще носи тежестта да докаже защо този модел би бил вреден. Ако презумпцията бъде оборена, законопроектът предвижда детето да прекарва минимум 127 дни годишно при всеки от родителите. Този законопроект включва и силно оспорвани финансови клаузи: родителят, който не спазва режима на контакти, да не дължи издръжка, а този, който дължи издръжка и не спазва режима, да я дължи в двоен размер. Тази идея беше остро разкритикувана от съдия Галя Вълкова като приличаща на „неустойка“. Този подход сякаш се опитва да „инженерно“ моделира родителското поведение чрез строги правила и финансови санкции.
Моделът на „съдебната преценка“ (предложен от ГЕРБ-СДС): Този подход е по-умерен и гъвкав. Той не въвежда презумпция, а дава на съда възможността да постанови съвместно упражняване на родителските права, ако родителите не могат да постигнат споразумение. Този модел оставя повече свобода на съдията да прецени индивидуалните обстоятелства на всяко семейство и да избере най-подходящото решение. Той е по-близък до вижданията на практикуващи юристи, които се опасяват от универсални решения за сложни човешки проблеми.
Моделът на „минималния контакт“ (предложен от Възраждане): Този законопроект е фундаментално различен. Той не въвежда концепцията за споделено родителство по преценка на съда. Вместо това, той цели да заздрави съществуващия модел, като въведе задължителен минимален период от 10 дни месечно за контакти между детето и родителя, при когото то не живее. Това е по-скоро консервативен подход, който се опитва да подобри старата система, вместо да я заменя с нова.

В зависимост от това кой от тези модели или комбинация от тях бъде приет, правната стратегия на всеки родител ще трябва да бъде коренно различна. Самата несигурност в момента е основен източник на стрес и убедителна причина да се потърси адвокат, който следи отблизо развитието на законодателството.

Експертният дебат: Винаги ли споделеното родителство е в най-добрия интерес на детето?

Въвеждането на споделеното родителство предизвика разгорещен дебат сред съдии, адвокати и психолози. Аргументите „за“ и „против“ разкриват сложността на въпроса.

Аргументите в подкрепа на споделеното родителство

Неотменимото право на детето: Основният аргумент на поддръжниците е, че всяко дете има фундаментално право на значима и пълноценна връзка и с двамата си родители. Адвокат Пламен Борисов изтъква, че за изграждането на истинска връзка е необходимо детето да прекарва значително време с родителя – поне 30-40%.
Борба със синдрома на родителското отчуждение: Сегашният модел лесно може да доведе до маргинализиране на единия родител. Споделеното родителство цели да предотврати това, като гарантира, че и двамата родители остават неразделна част от ежедневието на детето.
Справедливост и равнопоставеност: Този модел насърчава по-справедливо разпределение на родителските отговорности и радости. Той се стреми да премахне динамиката на „родител 24/7“ срещу „неделен родител“.

Критичните притеснения и потенциалните рискове

Родители в тежък конфликт: Това е най-сериозният контрааргумент. Адвокат Райна Аврамова задава реторичния въпрос: „При конфликтни отношения ние да прилагаме споделено родителство, за да изпитаме децата колко са издръжливи ли?“. Принуждаването на враждебно настроени родители към постоянна комуникация и координация може да изложи детето на още повече конфликти, вместо да ги намали. В такива случаи дори медиацията може да е неподходяща.
Логистични кошмари и практическа неприложимост: Съдия Галя Вълкова илюстрира проблема с ярки примери: кърмаче, което трябва да пътува между майка в Малко Търново и баща във Видин, е очевидно неприложимо.
- Възраст на детето: Нуждите на едно малко дете са коренно различни от тези на тийнейджър. Психологът д-р Диана Видева подчертава, че до двегодишна възраст основният обект на привързаност е майката, което прави дългите раздели с нея травмиращи.
- Проблемът с универсалния подход: Едно твърдо правило като „минимум 127 дни“ не може да отчете уникалните обстоятелства на всяко семейство – разстояние, работни графици, нужди на детето.
Парализа при вземането на „съвместни решения“: Как родители, които не са могли да се споразумеят дали да останат женени, ще постигат съгласие за избор на училище, извънкласни дейности или медицинско лечение? Това може да блокира вземането на важни решения и да залее и без това претоварените районни съдилища с дребни спорове.

От този дебат става ясно, че успехът на споделеното родителство не се определя от самия закон, а от способността на родителите да си сътрудничат ефективно. Законът може да наложи график, но не може да наложи сътрудничество. Това създава „пропаст в сътрудничеството“, която трябва да бъде запълнена с други инструменти като медиация и детайлни родителски споразумения. Ефективният адвокат не просто „печели“ график в съда; той помага на клиента си да изгради устойчива рамка за съвместно родителство.

Споделеното родителство на практика: Изготвяне на работещ график

След като решението за споделено родителство е взето – било то по споразумение или със съдебно решение – най-важната следваща стъпка е създаването на детайлен, предвидим и работещ график. Международната практика предлага няколко добре изпитани модела, които могат да бъдат адаптирани към българските условия.

Сравнение на често срещани графици за споделено родителство

Следващата таблица представя някои от най-популярните модели, за да превърне абстрактната концепция в набор от практически възможности.

Модел	Описание	Най-подходящ за	Предимства	Недостатъци
Редуване на седмици	Детето прекарва една пълна седмица при родител А, след това една пълна седмица при родител Б.	По-големи деца и тийнейджъри; родители, които живеят сравнително близо.	По-малко размени; стабилност в рамките на седмицата; по-лесно планиране.	Дълъг период (цяла седмица) без контакт с другия родител; може да е трудно за по-малки деца.
Модел 2-2-3	Двуседмичен цикъл. Седмица 1: 2 дни при А, 2 дни при Б, 3 дни (уикенд) при А. Седмица 2: 2 дни при Б, 2 дни при А, 3 дни (уикенд) при Б.	Малки деца (до 7-8 г.), които се нуждаят от чест контакт и с двамата родители; родители, живеещи в непосредствена близост.	Детето никога не остава за дълго без да види единия родител; и двамата родители участват в делничното ежедневие.	Много чести размени; изисква отлична комуникация и сътрудничество; може да бъде дезориентиращо за детето.
Модел 3-4-4-3	Двуседмичен цикъл с редуване на 3-дневни и 4-дневни блокове. Родителите имат почти едни и същи дни всяка седмица.	Деца в начална училищна възраст; компромис между другите два модела.	Предвидим; осигурява равно време; по-малко размени от 2-2-3.	Все още включва размяна в средата на седмицата; изисква добра организация.
Модел 2-2-5-5	Двуседмичен цикъл: 2 дни при А, 2 дни при Б, след това дълъг 5-дневен блок при А, последван от 5-дневен блок при Б.	Родители, които искат по-дълги периоди с детето, но по-чест контакт от редуването на седмици.	Осигурява на всеки родител дълъг уикенд; съчетава стабилност с чест контакт.	Може да е сложен за проследяване; размените не са в едни и същи дни от седмицата.

Планът за успех: Изчерпателното споразумение за съвместно родителство

Устните договорки не са достатъчни. Единственият най-важен инструмент за предотвратяване на бъдещи конфликти е детайлното, писмено „Споразумение за съвместно родителство“. То действа като конституция на вашите отношения като родители. Когато бъде одобрено от съда, то придобива силата на закон.

Ролята на адвоката тук се променя от тази на състезател в съдебен спор към тази на стратегически плановик и мениджър на риска. Задачата е да се предвидят бъдещи потенциални конфликти и да се създадат правно обвързващи механизми за тяхното разрешаване, преди те изобщо да са възникнали.

Ключови елементи на вашето споразумение

Това е списък с най-важните въпроси, които вашето споразумение трябва да уреди, базиран на най-добрите международни практики :

Правомощия за вземане на решения (юридическо попечителство):
- Как ще се взимат важни решения относно: образование (държавно/частно училище), здравеопазване (ваксини, ортодонтско лечение), религиозно възпитание?.
- Какъв е процесът при разногласие? Ще има ли единият родител последната дума по определени теми (напр. образование), а другият по други (напр. спорт)? Ще се използва ли медиатор за разрешаване на спорове?.
Обмен на информация и комуникация:
- Установете ясни правила: Ще използвате ли споделен онлайн календар, седмичен имейл или специален тефтер за комуникация?.
- Каква информация е задължително да се споделя (училищни бележници, резултати от медицински прегледи) и в какви срокове?.
- Правила за комуникация на родителя с детето, когато то е при другия родител (напр. едно телефонно обаждане всяка вечер в определен час).
Финансови отговорности:
- Отидете отвъд законоустановената издръжка. Кой плаща за извънкласни дейности, частни уроци, екскурзии, мобилен телефон, бъдещи разходи за университет?.
Логистика на графика:
- Посочете точни часове и места за размяна (напр. „вземане от училище в петък в 17:00 ч.“).
- Създайте ясен график за празници (Коледа, Великден), рождени дни и училищни ваканции, който се ротира през годините (напр. родител А има детето на Коледа в четни години).
- Право на пръв отказ (Right of first refusal): Ако единият родител има нужда от детегледачка за няколко часа, трябва ли първо да предложи на другия родител да поеме грижата за детето?.
Пътувания и преместване:
- Правила за пътуване с детето в страната и в чужбина. Колко време предварително трябва да се уведоми другият родител?.
- Ключов въпрос: Какво се случва, ако единият родител иска да се премести да живее в друг град или държава? Дефинирайте максимално разстояние или изискване за съдебно/родителско одобрение.
Правила на поведение:
- Поемете писмен ангажимент да не говорите негативно за другия родител пред детето.
- Определете насоки за това кога и как нови партньори могат да бъдат представени на детето.

Алтернатива на конфликта: Силата на медиацията

На фона на тези сложни промени, медиацията се очертава като изключително ценен инструмент. Самият Семеен кодекс насърчава съда да насочва съпрузите към медиация.

Какво представлява медиацията в контекста на развода?

Медиацията е доброволен и поверителен процес на преговори, воден от неутрален трети човек – медиатор. Нейната цел не е да определи кой е прав и кой крив, а да помогне на родителите сами да намерят взаимно приемливо решение на спорните въпроси.

Предимствата на медиацията

Контрол: Родителите, а не съдията, взимат финалните решения за живота на децата си.
Разходи и бързина: Процесът е значително по-бърз и по-евтин от проточилите се съдебни битки.
Поверителност: Разговорите в медиацията са конфиденциални, за разлика от публичните съдебни заседания.
Запазване на отношенията: Като намалява враждебността, медиацията създава основа за бъдещи функционални отношения като съ-родители, което е от огромно значение за психическото благополучие на детето.

Процесът: Как медиацията води до правно обвързващо споразумение

Процесът обикновено включва избор на медиатор, няколко общи и понякога индивидуални срещи, водене на преговори и изготвяне на писмено споразумение. Важно е да се знае, че постигнатото в медиацията споразумение се внася в съда за одобрение, след което то става също толкова правно обвързващо и изпълняемо, колкото и съдебно решение.

Тласъкът към споделено родителство неминуемо ще увеличи нуждата от медиация. Новите закони ще принудят родителите да влизат в по-сложни и взаимосвързани отношения. Съдебната система не е подготвена да управлява микромениджмънта на тези отношения. Ето защо системата се нуждае от извънсъдебен механизъм, чрез който родителите да изработят детайлите. Медиацията е идеалният съществуващ инструмент за тази цел.

Навигиране в бъдещето на семейното право с увереност

Предстоящите промени в Семейния кодекс са най-значимите от едно поколение насам. Те носят както възможности за по-пълноценно участие на двамата родители в живота на децата, така и предизвикателства, свързани с повишената нужда от сътрудничество.

Ключовите изводи са ясни:

Законодателната промяна към споделено родителство предстои, независимо от финалната си форма.
Фокусът трябва винаги да остава върху истинския най-добър интерес на детето, което изисква индивидуален, а не универсален подход.
Проактивното и детайлно планиране чрез изчерпателно Споразумение за съвместно родителство не е просто опция, а необходимост за успех.
Медиацията предлага мощен път за постигане на това планиране с по-малко конфликти, разходи и емоционални щети.

Навигирането в тази нова правна реалност изисква не просто адвокат, а стратегически партньор, който разбира закона, практическите предизвикателства и емоционалната динамика, пред която е изправено вашето семейство.

Независимо дали тепърва обмисляте раздяла, или вече сте в центъра на спора, времето да потърсите експертен съвет е сега. Свържете се с Адвокатска кантора Астакова днес, за да насрочите поверителна консултация в София. Нека ви помогнем да изградите ясно, стабилно и сигурно бъдеще за вас и вашите деца.