Търговска срещу законова гаранция при онлайн покупки: Пълно ръководство за Вашите права

Защо разбирането на гаранциите е ключово за всеки онлайн потребител?

В ерата на дигиталната търговия, онлайн пазаруването се е превърнало в ежедневие. С няколко клика можем да поръчаме всичко – от най-новата техника до дрехи и стоки за дома. Но какво се случва, когато дългоочакваният продукт пристигне с дефект или се повреди скоро след покупката? В този момент потребителят често се сблъсква със стена от неясноти, сложна терминология и понякога – с нежелание за съдействие от страна на търговеца. Объркването и фрустрацията произтичат основно от непознаването на основните права, които законът предоставя. Познаването на тези права превръща потребителя от пасивна жертва на обстоятелствата в активна и информирана страна, способна да защити интересите си ефективно.

Преди да навлезем в детайлите, е изключително важно да разграничим три фундаментални, но често бъркани концепции, които формират основата на потребителската защита при онлайн покупки. Всяка от тях има различно основание, срок и обхват на приложение:

• Законова гаранция: Това не е документ, а неотменимо право, произтичащо директно от закона. То задължава продавача да отговаря, ако продадената стока се окаже дефектна или не съответства на описанието. Тази гаранция е безплатна и важи за всяка потребителска стока, закупена от търговец.  
• Търговска гаранция: Това е допълнителен, доброволен ангажимент, поет от търговеца, вносителя или производителя. Тя може да предложи по-добри условия от законовата (например по-дълъг срок или покритие на повече рискове), но в никакъв случай не може да я ограничава или заменя.  
• Право на отказ от онлайн покупка: Това е специфично право, приложимо само за договори, сключени от разстояние (онлайн, по телефона). То позволява на потребителя да върне закупената стока в 14-дневен срок от получаването ѝ, без да посочва каквато и да е причина. Важно е да се разбере, че това право се упражнява при липса на дефект, просто защото потребителят е размислил, докато гаранцията се прилага именно когато има дефект или несъответствие.  

За да се придобие бърза и ясна представа за разликите, следващата таблица представя сравнителен анализ на трите понятия по ключови за потребителя критерии. Разбирането на тези разграничения е първата и най-важна стъпка към ефективната защита на Вашите права.

Таблица 1: Сравнителен анализ: Законова гаранция vs. Търговска гаранция vs. Право на отказ

Законовата гаранция – Вашият неотменим щит по силата на закона

Законовата гаранция е крайъгълният камък на потребителската защита в целия Европейски съюз. Тя е проектирана да осигури базово ниво на сигурност за всеки потребител, като го предпазва от риска да закупи стока, която не отговаря на разумните очаквания за качество и функционалност.

Дефиниция и правна рамка

На първо място, трябва да се разбере, че законовата гаранция не е физически документ или сертификат, който търговецът може да избере дали да предостави. Тя е законово задължение, вменено на всеки продавач, който сключва договор за продажба с потребител. Това задължение се състои в отговорността на продавача стоката да съответства на договора за продажба в момента на доставката и за определен период след това.  

В България правната рамка, уреждаща законовата гаранция, се състои основно от два нормативни акта:

• Закон за защита на потребителите (ЗЗП): Разпоредбите на чл. 112 до чл. 115 от ЗЗП традиционно уреждат правата на потребителя при несъответствие на стоката.  
• Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС): Този по-нов закон, в сила от 1 януари 2022 г., въвежда в българското законодателство изискванията на европейските Директива (ЕС) 2019/771 (за продажба на стоки) и Директива (ЕС) 2019/770 (за цифрово съдържание). Той модернизира и разширява защитата, особено в контекста на цифровите продукти и новите пазарни реалности.  

Най-важната характеристика на законовата гаранция е, че тя е безплатна и неотменима. Всяка клауза в общите условия на търговеца, в гаранционна карта или в друг документ, която се опитва да ограничи, отмени или заобиколи правата на потребителя по законовата гаранция, е недействителна. Търговецът не може да ви накара да се откажете от нея или да платите за нея.  

Срок и обхват на защита

Обхватът на законовата гаранция е хармонизиран в целия Европейски съюз, което осигурява високо ниво на защита независимо от коя държава-членка пазарувате онлайн.

• Две години за нови стоки: Минималният срок на законовата гаранция за всяка нова потребителска стока е 2 години, считано от датата на нейната доставка. Този двугодишен период е вашето основно право.  
• Стоки втора употреба: Защитата се простира и върху стоки втора употреба, закупени от професионален търговец (а не от частно лице). В този случай законът позволява на търговеца и потребителя да договорят по-кратък гаранционен срок, но той не може да бъде по-малък от 1 година. Това условие трябва да бъде ясно съобщено на потребителя по време на покупката.  
• Цифрово съдържание и услуги: С влизането в сила на ЗПЦСЦУПС, законовата гаранция вече изрично покрива и цифрово съдържание (видеоклипове, музика, мобилни приложения, софтуер) и цифрови услуги (стрийминг платформи, облачно съхранение). Правилата важат дори когато не сте платили с пари, а сте предоставили личните си данни в замяна на услугата. Гаранционният срок е минимум 2 години за еднократни покупки, а при непрекъснато предоставяне на услуги (като абонамент), доставчикът отговаря за всеки дефект, появил се по време на целия период на предоставяне.  
• Спиране на срока: Това е изключително важна подробност, която много потребители не знаят. Двугодишният гаранционен срок спира да тече през времето, необходимо за извършване на ремонт, замяна на стоката или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора. На практика, ако телефонът ви е бил в сервиз за 20 дни, гаранционният ви срок се удължава с тези 20 дни.  

„Съответствие с договора за продажба“: Декодиране на понятието

В юридическия език „дефект“ или „повреда“ се наричат „несъответствие на стоката с договора за продажба“. Това понятие е по-широко и обхваща няколко сценария, при които потребителят има право на рекламация. Законът счита, че стоката съответства на договора, когато отговаря едновременно на индивидуални и обективни критерии :  

1. Индивидуални изисквания: Стоката трябва да притежава характеристиките (количество, качество, вид, описание), уговорени конкретно между страните. Ако сте поръчали червен смартфон с 256 GB памет, а получите син със 128 GB, това е несъответствие.
2. Обективни изисквания: Стоката трябва да е годна за обичайната употреба, за която служат стоки от същия вид. Например, един хладилник трябва да охлажда, а една прахосмукачка трябва да смуче. Ако не го правят, те не съответстват на договора, дори това да не е било изрично уговорено.
3. Съответствие с описанието, мострата или модела: Стоката трябва да отговаря на описанието, снимките, мострата или модела, които продавачът е показал на потребителя преди покупката.
4. Съответствие с публични изявления: Това е ключов и много силен инструмент за потребителите. Стоката трябва да притежава качествата и характеристиките, които са обявени публично от продавача, производителя или техен представител, особено в рекламата или на етикета. Ако в реклама на лаптоп се твърди, че батерията му издържа 10 часа, а в реална употреба тя издържа едва 5, това е несъответствие по обективен критерий и основание за рекламация, дори лаптопът технически да работи.  

Презумпцията в полза на потребителя: Силата на първата година

Законът признава, че потребителят е икономически по-слабата страна и често не разполага с технически познания, за да докаже произхода на един дефект. Затова е въведена т.нар. „презумпция за съществуващо несъответствие“ или „обърната тежест на доказване“.  

С последните промени в законодателството от 2022 г. (ЗПЦСЦУПС) настъпи фундаментална промяна в баланса на силите между потребител и търговец. Преди това, ако дефект се проявеше в първите 6 месеца, се считаше, че той е съществувал към момента на доставката. Сега този срок е удължен на  

1 година.  

Практическото значение на тази промяна е огромно. Ако закупеният от вас телевизор спре да работи на 11-ия месец, законът автоматично предполага, че дефектът е бил заложен фабрично. В този случай тежестта на доказване е върху търговеца. Той е този, който трябва да докаже, чрез техническа експертиза или други средства, че повредата е настъпила поради неправилна употреба от ваша страна (например, ако сте го заляли с течност или сте го изпуснали). Ако търговецът не може да докаже ваша вина, той е длъжен да уважи рекламацията ви. Тази промяна не е просто удвояване на един срок. Тя е същностна промяна, която признава, че много от скритите дефекти, особено при сложната електроника, се проявяват именно в периода между шестия и дванадесетия месец. Това принуждава търговците да бъдат много по-отговорни и отзивчиви към рекламации през цялата първа година, тъй като отказът от тяхна страна изисква активно и скъпо доказване, което често е трудно. След изтичането на първата година, тежестта на доказване се обръща и потребителят е този, който трябва да докаже, че дефектът е фабричен, а не резултат от експлоатация.

Търговската гаранция – Допълнителната стойност, която търговецът предлага

Докато законовата гаранция представлява задължителния минимум за защита, търговската гаранция е полето, в което търговците и производителите могат да се конкурират, предлагайки допълнителни ползи и по-голяма сигурност на своите клиенти.

Доброволен характер и обвързваща сила

Основната характеристика на търговската гаранция е нейният доброволен характер. Никой закон не задължава търговеца или производителя да я предлагат. Това е тяхно търговско решение, част от маркетинговата им стратегия.  

Въпреки това, веднъж предложена и обявена (в реклама, на сайта, в гаранционна карта), търговската гаранция се превръща в обвързващ договор за този, който я е предоставил. Той е длъжен да изпълни всичко, което е обещал в нейните условия.  

Ключово е да се запомни, че търговската гаранция винаги допълва, а не замества законовата гаранция. Тя може само да предоставя условия, които са по-благоприятни за потребителя. Класически пример е случаят с потребителка, която купува сешоар с 6-месечна търговска гаранция. Когато уредът се поврежда на осмия месец, търговецът отказва рекламация с мотива, че търговската гаранция е изтекла. Потребителката обаче е в правото си, тъй като все още е в рамките на 2-годишната законова гаранция, която търговската не може да отмени.  

Какво може да включва търговската гаранция? (Примери за реална добавена стойност)

Добрата търговска гаранция предлага реални ползи над и отвъд законовия минимум. Макар българското законодателство да не изброява конкретни примери, анализът на пазарните практики показва какви могат да бъдат тези ползи :  

• Удължен срок: Това е най-често срещаната и лесно разпознаваема полза. Много производители на бяла и черна техника предлагат удължени гаранции от 3, 5, 7 или дори 10 години, за да демонстрират увереност в качеството на продуктите си.  
• Разширен обхват на покритие: Докато законовата гаранция покрива само фабрични дефекти (несъответствия), някои търговски гаранции (често платени) могат да функционират като застраховка и да покриват рискове като случайна повреда (изпускане, счупване на дисплей), токов удар или дори кражба.  
• Подобрено обслужване: Някои търговски гаранции предлагат услуги, които значително улесняват потребителя. Типичен пример е предоставянето на оборотен (заместващ) продукт, докато закупеният се ремонтира. Законът не задължава търговеца да прави това, така че подобна клауза е реална добавена стойност.  
• Безплатен транспорт или посещение на място: Макар при рекламация по законовата гаранция транспортните разходи да са за сметка на търговеца, някои търговски гаранции изрично рекламират „безплатен транспорт“ или „посещение от техник на адрес“ като специална екстра за удобство на клиента.
• Гаранция за специфични компоненти: Често се среща при големи домакински уреди. Например, пералнята може да има обща гаранция от 2 години, но производителят да предлага 10-годишна търговска гаранция само за инверторния мотор.
• Гаранция за удовлетвореност или връщане на парите: Някои търговци предлагат възможност за връщане на продукта и получаване на парите обратно в рамките на 30 или 60 дни, ако потребителят просто не е доволен от работата му, дори и да няма дефект.  

„Гаранция плюс“ и „Удължена гаранция“: Анализ на пазарните практики

Големите търговски вериги в България като Технополис, eMAG, Zora и производители като Beko активно използват удължените гаранции като маркетингов инструмент. При анализ на техните оферти се открояват няколко важни момента, за които потребителите трябва да внимават:  

Нов хоризонт за длъжниците в България: Пълно ръководство за Закона за несъстоятелност на физическите лица (личен фалит)

Какво да правя при фишинг атака? Първи стъпки и правни съвети

• Задължителна регистрация: Най-често срещаното условие за активиране на удължена търговска гаранция (например от 2 на 5 години) е потребителят да регистрира продукта си онлайн на сайта на производителя или вносителя. Това, което е критично, е краткият срок за тази регистрация – обикновено 30, 60 или 90 дни от датата на покупката. Пропускането на този срок, дори с един ден, води до   необратима загуба на правото на удължена гаранция.
• Платени гаранции („Гаранция Плюс“): Много търговци предлагат и платени услуги за удължаване на гаранцията или разширяване на обхвата ѝ. Тук потребителят трябва да е особено внимателен и да прецени дали предлаганата услуга си заслужава цената. Ако платената гаранция просто удължава срока за фабрични дефекти, тя може да е полезна. Но ако тя дублира права, които потребителят вече има по силата на закона за първите две години, тогава нейната стойност е съмнителна.  

Търговските гаранции са сложен инструмент. От една страна, те могат да предложат реална, по-добра защита. От друга, те са мощен маркетингов лост. Въвеждането на процедурни изисквания като кратки срокове за регистрация служи като ефективен филтър. Търговците знаят, че значителна част от потребителите ще пропуснат да се регистрират поради незнание или забравяне. По този начин търговецът се възползва от рекламното предимство на „5-годишната гаранция“, но на практика се освобождава от задължението си към голям брой клиенти. Ето защо ролята на правния съветник е да помогне на потребителя да разграничи истинската добавена стойност от маркетинговия трик и да не пропусне процедурните стъпки, които биха го лишили от реални ползи.

Внимание към „дребния шрифт“: Какво да проверяваме?

Законът задължава търговеца да предоставя търговската гаранция в писмена форма или на друг траен носител, като тя трябва да е ясна и разбираема. Преди да се съгласите или да платите за допълнителна гаранция, е препоръчително да проверите следния чек-лист:  

• Срок: Какъв е точният срок на гаранцията и от кой момент започва да тече (от датата на покупка или след изтичане на законовата)?
• Обхват: Какво точно покрива гаранцията? Само фабрични дефекти или и случайни повреди, износване, софтуерни проблеми?
• Изключения: Кои са изрично изброените случаи, в които гаранцията не важи (например козметични дефекти, консумативи, повреди от неправилна употреба)?
• Процедура: Каква е точната процедура за предявяване на претенция? Към кого трябва да се обърнете – към търговеца, към оторизиран сервиз, към вносителя?
• Изискване за регистрация: Има ли задължителна регистрация и какъв е крайният срок за нея?
• Гарант: Кой носи отговорност по гаранцията – търговецът, от когото сте купили стоката, или директно производителят/вносителят?
• Разходи: Покрива ли гаранцията всички разходи, включително диагностика, транспорт, резервни части и труд?

Рекламацията стъпка по стъпка: Как да упражните правата си ефективно?

Когато се сблъскате с дефектна стока, е важно да знаете точната процедура за предявяване на рекламация. Законът е установил ясна йерархия на правата и задълженията както за потребителя, така и за търговеца.

Йерархия на правата: Ремонт, замяна, отстъпка или връщане на парите?

Често срещана грешка е потребителят да поиска веднага парите си обратно при поява на дефект. Законът обаче предвижда последователност от стъпки, която дава възможност на търговеца първо да приведе стоката в съответствие.  

• Първа стъпка: Избор между ремонт и замяна При предявяване на рекламация, потребителят има право да избере между безплатен ремонт на стоката или нейната замяна с нова, от същия вид и качество. Търговецът е длъжен да се съобрази с избора на потребителя, освен в два случая: ако избраният начин за обезщетение е невъзможен (например, моделът вече не се произвежда и не може да бъде заменен) или ако неговото използване налага непропорционално големи разходи в сравнение с другия начин.  
• Втора стъпка: Намаление на цената или разваляне на договора Потребителят придобива правото да иска намаление на цената или да развали договора (т.е. да върне стоката и да получи парите си обратно) само при наличие на някоя от следните хипотези :
  1. Ако търговецът не е извършил ремонт или замяна на стоката.
  2. Ако търговецът не е извършил ремонта или замяната в законоустановения 1-месечен срок от предявяването на рекламацията.  
  3. Ако извършването на ремонт или замяна би създало значително неудобство за потребителя.
  4. Ако несъответствието се появи отново след извършен ремонт. Практиката и съдебните решения приемат, че след три неуспешни ремонта на един и същ дефект, потребителят има пълното право да иска замяна или връщане на парите, тъй като се счита, че стоката има неотстраним фабричен дефект.  
  5. Ако несъответствието е толкова сериозно, че оправдава незабавно намаляване на цената или разваляне на договора.
• Важни уточнения:
  • Незначително несъответствие: Потребителят не може да иска разваляне на договора и връщане на парите, ако несъответствието е незначително (например, лека драскотина по корпуса, която не влияе на функционалността). Тежестта да докаже, че дефектът е незначителен, се носи от търговеца.  
  • Отказ от ваучери: Ако сте придобили правото да развалите договора, търговецът е длъжен да ви върне парите в брой или по банков път. Вие не сте длъжни да приемате като обезщетение ваучер за бъдещи покупки от същия магазин.  

Процедурата по предявяване на рекламация

За да бъде рекламацията ви успешна, е важно да спазите формалните изисквания на закона.

• Необходими документи: Задължително пазете и представете касова бележка, фактура или друг документ, удостоверяващ плащането и датата на покупката. Това е основното доказателство за сключения договор. Гаранционната карта е полезна, но нейното отсъствие не ви лишава от правата по законовата гаранция, стига да имате фискален бон.  
• Срокове за предявяване: Както беше споменато, имате право да предявите рекламация в рамките на целия 2-годишен гаранционен срок. Законът обаче въвежда и допълнително изискване – рекламацията да бъде предявена не по-късно от два месеца от установяване на несъответствието.  
• Къде и как: Рекламацията може да се предяви устно, но писмената форма е силно препоръчителна, тъй като оставя доказуема следа. Можете да я предявите на място в търговския обект, откъдето е купена стоката, на адреса на управление на търговеца или във всеки един от неговите търговски обекти на територията на страната. Правото на избор къде да предявите рекламацията принадлежи изцяло на вас.  

За улеснение, процесът може да бъде визуализиран чрез следната пътна карта:

Таблица 2: Пътна карта при рекламация

Задължения на търговеца: Разходи и срокове

• Едномесечен срок за решаване: Търговецът е длъжен да приведе стоката в съответствие (чрез ремонт или замяна) в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията. Ако този срок бъде пропуснат, за потребителя автоматично възниква правото да развали договора и да си поиска парите.  
• Поемане на всички разходи: Това е един от най-често нарушаваните от търговците аспекти на закона. Привеждането на стоката в съответствие е напълно безплатно за потребителя. Това изрично включва всички разходи за материали, труд и най-вече – разходите за експедиране и транспорт на стоката до сервиза и обратно до клиента.  

Тук се крие една от най-честите порочни практики. Много търговци разчитат на незнанието на потребителите и на смесването на правилата за рекламация с тези за 14-дневен отказ от онлайн покупка. При 14-дневния отказ, законът ясно казва, че разходите за връщане на стоката са за сметка на потребителя. Търговците често експлоатират тази аналогия и когато потребител иска да върне дефектна стока за ремонт, му казват: „Добре, изпратете я за ваша сметка до сервиза“. Това е напълно незаконосъобразно. При рекламация поради дефект, всички транспортни разходи са за сметка на търговеца. Познаването и цитирането на това правило (чл. 113, ал. 4 от ЗЗП в старата му редакция и съответните нови текстове от ЗПЦСЦУПС) е от огромна практическа стойност и може директно да спести пари и главоболия на потребителя.  

Когато търговецът откаже: Вашият арсенал за защита

Дори когато сте напълно запознати с правата си и сте спазили процедурата, може да се сблъскате с отказ от страна на търговеца да уважи вашата рекламация. В този момент е важно да не се отказвате, защото държавата е изградила ешелонирана система за защита, която е до голяма степен безплатна и достъпна.

Първа инстанция: Комисия за защита на потребителите (КЗП)

Комисията за защита на потребителите (КЗП) е основният контролен орган в сферата на потребителското право и вашата първа и най-достъпна стъпка, когато търговецът нарушава правата ви.  

• Процедура за подаване на жалба: Можете да подадете жалба до КЗП по два начина:
  1. Онлайн: Чрез електронната форма на сайта на КЗП. Това е бърз и удобен начин, който не изисква физическо присъствие.  
  2. На място: В някой от регионалните офиси на комисията в страната. Жалбата се подава в писмена форма.  
• Необходима информация: За да бъде жалбата ви разгледана, тя трябва да съдържа вашето име и адрес, точни данни за търговеца (име на фирма, адрес на обекта), ясно и хронологично описание на проблема, какво е вашето искане (ремонт, замяна, връщане на пари) и копие от всички относими документи: касова бележка/фактура, протокол от предявената рекламация, кореспонденция с търговеца и др..  
• Какво следва: След подаване на жалбата, тя получава уникален входящ номер, който ще получите на имейла си (при онлайн подаване) или на място. По този номер можете да правите справки за движението на преписката. КЗП е длъжна да извърши проверка и да се произнесе с решение в   едномесечен срок от постъпването на жалбата. При по-сложни казуси, този срок може да бъде удължен с още един месец.  

Важно е да се знае какъв е резултатът от проверката на КЗП. Комисията може да установи нарушение и да наложи на търговеца административно наказание (глоба). Тя обаче няма правомощия да задължи търговеца да ви върне парите или да замени стоката. Решението на КЗП обаче е силно доказателство в ваша полза, ако решите да продължите спора чрез следващите стъпки.

Алтернативно решаване на спорове (АРС): По-бързата и евтина алтернатива

Много потребители се чувстват безсилни след отказа на търговеца, защото смятат, че единствената им следваща опция е скъпият и бавен съдебен процес. Това не е така. Съществува механизъм за Алтернативно решаване на спорове (АРС), който представлява извънсъдебно, доброволно и често безплатно помирително производство.  

• Помирителни комисии към КЗП: В България АРС се осъществява основно чрез помирителни комисии, които функционират към КЗП. Тези комисии се състоят от представители на потребителски организации, браншови камари и държавата и действат като неутрален посредник, който помага на двете страни (потребител и търговец) да постигнат взаимно приемливо споразумение. Процедурата е доброволна, което означава, че търговецът трябва да е съгласен да участва. КЗП поддържа списък с търговци, които са заявили такова съгласие.  
• Европейска платформа за онлайн решаване на спорове (ОРС/ODR): Специално за спорове, произтичащи от онлайн покупки, Европейската комисия е създала единен портал – платформата за ОРС (достъпна на адрес: http://ec.europa.eu/odr). Тази платформа позволява на потребители и търговци от целия ЕС да подадат жалба онлайн, която след това се препраща към съответния национален орган за АРС (в България – помирителните комисии към КЗП). Платформата е лесна за използване и е достъпна на всички официални езици на ЕС.  

АРС е силно препоръчителен метод, защото е значително по-бърз, по-евтин и по-неформален от съдебния процес.

Крайна мярка: Защита на правата по съдебен ред

Ако всички извънсъдебни методи се провалят, или ако търговецът откаже да участва в помирително производство, последната и най-категорична инстанция за защита на правата ви остава съдът.

Съдебният процес е най-формалната, бавна и потенциално скъпа процедура, но понякога е единственият начин да се постигне справедливост, особено при по-големи материални интереси или при системен отказ на търговеца да спазва закона. Решението на съда е задължително за страните и може да бъде изпълнено принудително.

На този етап търсенето на професионална правна помощ е не просто препоръчително, а ключово за успеха. Опитният адвокат може да анализира казуса, да подготви всички необходими документи, да ви представлява в съдебната зала и да гарантира, че всички законови аргументи са представени по най-добрия начин.

Бъдете информиран потребител – най-добрата гаранция за Вашите права

Пътуването през лабиринта на потребителското право може да изглежда обезсърчително, но както показва този анализ, законът предоставя мощен арсенал от инструменти за защита. Ключът към тяхното ефективно използване е знанието.

Обобщено, най-важните изводи са:

• Законовата гаранция е ваше неотменимо право. Двугодишният срок, презумпцията за дефект в първата година и задължението на търговеца да поеме всички разходи по рекламацията са вашите най-силни оръжия.
• Търговската гаранция е бонус. Тя може да предложи реална добавена стойност, но винаги я четете внимателно и не пропускайте процедурните изисквания като онлайн регистрация. Тя допълва, но никога не отменя законовата.
• Спазвайте йерархията на правата. Първо искайте ремонт или замяна. Правото на връщане на парите възниква едва след това, при определени от закона условия.
• Не се отказвайте при отказ. Използвайте безплатните и достъпни механизми за защита като жалба до КЗП и процедурите за алтернативно решаване на спорове.

В крайна сметка, най-добрата гаранция за вашите права е вашата собствена информираност. Информираният и уверен потребител е най-голямото предизвикателство за всеки нелоялен търговец и най-добрият гарант за справедливи търговски отношения.

Ако се сблъсквате с отказ от страна на търговец, имате нужда от съдействие за упражняване на правата си или искате да получите професионален анализ на вашия конкретен казус, не се колебайте да се свържете с адвокатска кантора Астакова в гр. София. Нашият екип е специализиран в областта на потребителското право и може да ви предложи най-ефективния път за разрешаване на вашия проблем.