Запазване на лично име като търговска марка: Пълен правен анализ и стратегическо ръководство

Личното име в ерата на персоналния брандинг

В съвременната дигитална икономика, границите между личната идентичност и търговската марка все повече се размиват. Личното име – било то на артист, инфлуенсър, консултант, лекар или основател на компания – се превръща в мощен бранд, носител на репутация, доверие и значителна търговска стойност. То вече не е просто идентификатор на физическото лице, а ключов актив в търговския оборот, който привлича клиенти, гарантира качество и отличава своя носител на един все по-наситен пазар.  

В този контекст, регистрацията на лично име като търговска марка е не просто правна възможност, а критичен стратегически ход за защита на този ценен актив. Процесът обаче е изпълнен с правни нюанси, специфични предизвикателства и потенциални капани, които изискват задълбочено разбиране и експертен подход. Да се превърне едно име в защитена марка означава да се навигира през сложната материя на законодателството в областта на интелектуалната собственост, да се преодолеят специфични изисквания за отличителност и да се предвиди защитата срещу потенциални конфликти.

Настоящият анализ има за цел да предостави изчерпателно и практически насочено ръководство за всеки, който обмисля да превърне името си в защитен търговски актив. Ще разгледаме в детайли правната рамка в България и Европейския съюз, ще анализираме стратегическите ползи и рискове, ще преминем стъпка по стъпка през процедурите по регистрация и ще се спрем на ключови основания за отказ. Чрез анализ на реални казуси от българската и европейската съдебна практика, ще илюстрираме теоретичните постановки и ще въоръжим читателите със знанието, необходимо за вземане на информирани решения и за успешна защита на техния персонален бранд.

Правната същност на името като марка

За да се разбере процесът по защита на лично име, е фундаментално да се изясни неговият правен статут като търговска марка и да се направят ключови разграничения от други сходни, но правно различни понятия като търговска фирма и домейн име.

Дефиниция на „търговска марка“

Основният нормативен акт, който урежда материята в България, е Законът за марките и географските означения (ЗМГО). Съгласно неговата дефиниция, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата. Ключово за настоящия анализ е, че законът изрично посочва какви могат да бъдат тези знаци: „думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури“ и други. Тази разпоредба е законовата отправна точка, която недвусмислено легитимира възможността лично име да бъде регистрирано като търговска марка.  

Правната рамка на ниво Европейски съюз е напълно хармонизирана с националната. Регламент (ЕС) 2017/1001 относно марката на Европейския съюз (EUTMR) в своя член 4 също предвижда, че марка на ЕС може да се състои от всякакви знаци, като изрично са упоменати „лични имена“ (personal names). Това означава, че както на национално, така и на общоевропейско ниво, законодателят е предвидил и уредил тази възможност.  

Ключови разграничения

В практиката често се допуска объркване между търговската марка и други бизнес идентификатори. Разбирането на разликите е от съществено значение за изграждането на правилна стратегия за защита.

Търговска марка vs. Търговска фирма (фирмено наименование)

Това е най-често срещаното смесване на понятия. Разликата е функционална и правна.

• Функция: Търговската фирма (наименованието, под което търговецът е вписан в Търговския регистър, напр. „Димитър Маджаров – 2000“ ЕООД) идентифицира самия търговец като правен субект. От друга страна, търговската марка (напр. словният знак „ДИМИТЪР МАДЖАРОВ“ за млечни продукти) идентифицира търговския произход на конкретни стоки или услуги, като ги отличава от тези на конкурентите. Един търговец може да притежава само една фирма, но неограничен брой търговски марки за различните си продуктови линии или услуги.  
• Правен режим: Фирмата се регулира от Търговския закон, а марката – от ЗМГО. Защитата на фирмата е по-ограничена. Показателно е, че чл. 7, ал. 5 от Търговския закон изрично предвижда, че фирмата не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права върху нея. Това законово положение само по себе си подчертава върховенството на правото върху марка.  

Търговска марка vs. Домейн име

В дигиталната ера, домейн името (напр. astakova.com) е ключов бизнес инструмент, но правната му същност е коренно различна от тази на марката.

• Природа на правото: Регистрацията на домейн е техническа и договорна процедура с регистрираща организация (като „РЕГИСТЪР.БГ“ за областта.bg), която не предоставя автоматично права на интелектуална собственост. Правото върху домейн се основава на принципа „първият по време е първи по право“ (   first come, first served).  
• Конфликти и защита: Правото върху регистрирана търговска марка е значително по-силно. Честа недобросъвестна практика е т.нар. „кибернастаняване“ (cybersquatting), при което лице регистрира домейн, идентичен или сходен с известна марка, с цел да извлече неправомерна полза. В такива случаи притежателят на марката разполага със законови механизми (като процедурата UDRP), за да отнеме недобросъвестно регистрирания домейн.  

Съществува ясна йерархия на правната сила. На върха стои регистрираната търговска марка, която предоставя изключителни, вещно-правни права на интелектуална собственост. Нейната защита е най-широка и стабилна. Под нея се намира търговската фирма, чиято защита е по-ограничена и е свързана с идентификацията на самия търговец. На най-ниското стъпало е домейн името, което само по себе си предлага най-слабата защита, базирана предимно на договорни отношения. Този йерархичен модел се извежда от анализа на различните правни режими и практическите казуси. Докато фирмата идентифицира субекта, а домейнът осигурява адрес в интернет, единствено марката създава защитен периметър около самата търговска идентичност на продуктите и услугите. Ето защо разчитането само на регистрация на фирма или домейн, без да се предприемат стъпки за регистрация на марка, оставя бизнеса изключително уязвим и е стратегическа грешка. За пълна и всеобхватна защита е необходима регистрация на марка.

Стратегическите ползи от регистрацията

Решението за регистрация на лично име като търговска марка не е просто административна формалност. То е стратегическа инвестиция, която носи множество съществени ползи, трансформиращи името от обикновен идентификатор в мощен юридически и търговски инструмент.

Изграждане на изключителни права (монопол)

Основната и най-важна последица от регистрацията е придобиването на изключително право върху марката. Съгласно чл. 9 от EUTMR и аналогичните разпоредби в ЗМГО, притежателят на регистрирана марка получава правото да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, който е идентичен или сходен на неговата марка за идентични или сходни стоки и услуги.  

На практика това означава, че регистрацията превръща личното име в законен монопол в рамките на избраната търговска ниша (определените класове стоки и услуги) и на съответната територия (България или целия ЕС). Това изключително право е противопоставимо на всички трети лица от датата на публикация на регистрацията в официалния бюлетин на съответното ведомство.  

Защита на репутацията и предотвратяване на злоупотреби

В икономика, движена от репутацията, името е капитал. Регистрацията на марка е най-ефективният щит за опазването на този капитал. Тя служи като превантивна мярка срещу недобросъвестни конкуренти, които се опитват да се възползват от чуждата слава и изградено доверие, т.нар. „копирачи“.  

Рисковете от липса на регистрация са огромни. Възможно е конкурент, дори такъв, който е навлязъл на пазара по-късно, да регистрира вашето име първи. След като получи свидетелство за регистрация, той придобива законовото право да ви забрани да използвате собственото си име в търговската си дейност. Последиците от такъв сценарий могат да бъдат катастрофални: принудително и скъпоструващо ребрандиране, смяна на всички търговски материали, загуба на разпознаваемост и клиенти, които погрешно могат да се насочат към недобросъвестния конкурент.  

Създаване на ценен нематериален актив

Регистрираната търговска марка не е просто защитен инструмент, а ценен нематериален актив в баланса на всяка компания или физическо лице, упражняващо търговска дейност. Като обект на собственост, марката може да бъде:  

• Продавана или прехвърляна: Подобно на всеки друг актив, правата върху марката могат да бъдат предмет на покупко-продажба.
• Лицензирана: Притежателят може да предостави на трети лица правото да използват марката срещу възнаграждение (лицензионни такси), което е мощен инструмент за разширяване на пазарното присъствие и генериране на допълнителни приходи.  
• Обезпечение: Марката може да служи като обезпечение по кредити и други финансови задължения.  

Проучване на европейските служби по интелектуална собственост от 2021 г. показва, че фирмите, които притежават поне една регистрирана марка, патент или дизайн, генерират средно с 20% по-големи приходи от останалите търговци. Това доказва пряката връзка между защитата на интелектуалната собственост и финансовия растеж.  

Профили на лица, за които регистрацията е силно препоръчителна

Въпреки че всяко физическо или юридическо лице може да регистрира марка , за някои професии и дейности тази стъпка е от критична важност:  

• Артисти, инфлуенсъри и публични личности: За тях името (или артистичният псевдоним) е основният бизнес инструмент. Регистрацията е задължителна за защита на дейности като продажба на мърчандайз, рекламни договори, издаване на книги или музика. Световни звезди като Rihanna, Beyonce и Miley Cyrus, както и български изпълнители като 100 кила и Krisko Beats, са защитили имената си именно с тази цел.  
• Консултанти, адвокати, лекари, архитекти: Това са професионалисти от свободните професии, чиято практика е изцяло изградена върху личната им репутация и име. Адвокатски кантори, консултантски компании и архитектурни студия, носещи имената на своите основатели, са класически пример за необходимостта от такава защита.  
• Основатели на компании и модни дизайнери: В много случаи името на основателя се превръща в синоним на самата компания или на определено качество и стил. Примери като „Димитър Маджаров“ в хранителната индустрия или имената на световни модни дизайнери илюстрират как личното име става неразделна част от търговската идентичност.  

Регистрацията на име като марка следва да се разглежда през призмата на двойна стратегическа функция. От една страна, тя има дефанзивна роля – служи като щит, който предпазва от злоупотреби, имитации и кражба на търговска идентичност от недобросъвестни конкуренти. Без тази защита, години труд по изграждане на репутация могат да бъдат компрометирани. От друга страна, регистрацията има и силна  

офанзивна функция. Тя създава самостоятелен търговски актив, който може активно да бъде експлоатиран за растеж и генериране на стойност чрез инструменти като лицензиране, франчайзинг или продажба. Двете функции са неразривно свързани. Невъзможно е да се реализира офанзивният потенциал на марката, ако нейната дефанзивна основа е слаба. Не може да се лицензира успешно марка, която всеки може да използва безнаказано. Ето защо пълната стратегическа стойност на регистрацията се разкрива, когато се разглеждат и двете ѝ страни едновременно – като инвестиция едновременно в сигурността и в бъдещия растеж на бизнеса.  

Процедурата по регистрация: Национален и европейски път

След като е взето стратегическото решение за защита на името, следващата стъпка е изборът на юрисдикция и преминаването през съответната административна процедура. Основните пътища за защита са два: национална регистрация пред Патентно ведомство на Република България (ПВ) за територията на страната и регистрация на марка на Европейския съюз пред Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO), която предоставя защита във всички 27 държави-членки. Процедурите следват сходна логика, но имат съществени разлики.  

Общ преглед на стъпките

Независимо от избрания орган, процесът по регистрация преминава през няколко ключови етапа:

Стъпка 1: Предварително проучване. Преди подаването на каквато и да е заявка, извършването на обстойно проучване за идентични или сходни по-ранни марки е абсолютно задължително. Тази стъпка, макар и да не е формално изискване, е от критично значение за оценка на шансовете за успех и може да спести значителни финансови и времеви ресурси, които биха били изгубени при подаване на заявка, обречена на отказ или на тежка опозиционна процедура. За целта се използват публични бази данни като TMview, която обединява информация от повечето ведомства по интелектуална собственост.  

Стъпка 2: Подаване на заявка. Заявката се подава в съответното ведомство, като електронният път е най-препоръчителен. Заявката трябва да съдържа задължителни реквизити: данни за заявителя, ясно изображение на марката (в случая – името, изписано по определен начин, евентуално с лого) и прецизен списък на стоките и услугите, за които се иска защита, класифицирани съгласно Международната (Ницска) класификация.  

Стъпка 3: Експертиза по абсолютни основания. След подаването, регистриращият орган (ПВ или EUIPO) извършва експертиза. На този етап се проверява дали заявката е формално изрядна и, по-важното, дали марката не попада в обхвата на т.нар. абсолютни основания за отказ. Това са проблеми, присъщи на самата марка, като например липса на отличителен характер, описателност или противоречие с обществения ред.  

Стъпка 4: Публикация и опозиция. Ако заявката премине успешно експертизата по абсолютни основания, тя се публикува в официалния бюлетин на съответното ведомство. С публикацията започва да тече 3-месечен срок, в който трети лица (обикновено притежатели на по-ранни права) могат да подадат опозиция срещу регистрацията. Опозицията се основава на  

относителни основания за отказ – т.е. на конфликт с по-ранно право.

Наследяване на имот в чужбина: Как Европейският регламент за наследяването улеснява процедурата и защитава правата Ви

Запис на заповед: Ръководство за издаване, събиране на вземания и защита на правата Ви

Стъпка 5: Регистрация. Ако в 3-месечния срок не бъде подадена опозиция или ако подадената такава бъде отхвърлена, марката се регистрира. Тя се вписва в съответния държавен или европейски регистър и на притежателя се издава свидетелство за регистрация. Срокът на закрила и за двата вида марки е 10 години от датата на подаване на заявката, като може да бъде подновяван неограничен брой пъти за нови 10-годишни периоди.  

Сравнение на процедурите в България и ЕС

Изборът между национална и европейска регистрация зависи от бизнес целите, бюджета и пазарите, на които заявителят оперира или планира да оперира. Следната таблица синтезира ключовите разлики, за да подпомогне вземането на информирано стратегическо решение.

Една от най-съществените и често подценявани разлики се крие в проверката за относителни основания. С въвеждането на опозиционната система в България, Патентното ведомство преустанови служебната проверка за конфликти с по-ранни марки. Това означава, че отговорността за защита на вече регистрираните права е изцяло прехвърлена върху техните притежатели. Те трябва активно да наблюдават бюлетина за нови заявки и да подават опозиции, ако установят нарушение. За разлика от това, EUIPO, макар и да не отказва служебно на база по-ранни национални права, извършва търсене и предоставя доклади, които дават на заявителя по-ранна индикация за потенциални конфликти. Тази разлика превръща мониторинга на марката след регистрация от препоръчителна в абсолютно задължителна дейност за притежателите на национални марки.  

Абсолютни основания за отказ – „Отличителният характер“ като основно предизвикателство

Абсолютните основания за отказ са пречки, присъщи на самия знак, които го правят негоден да изпълнява основната функция на марката – да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други. Те се проверяват служебно от Патентното ведомство и EUIPO и представляват първото голямо препятствие в процедурата по регистрация. Както българският ЗМГО (в чл. 11) , така и европейският регламент EUTMR (в чл. 7) съдържат почти идентични списъци с такива основания.  

Основният проблем за личните имена: Липса на отличителен характер

За личните имена най-често срещаното и най-трудно за преодоляване абсолютно основание за отказ е липсата на отличителен характер (съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗМГО и чл. 7, параграф 1, буква б) от EUTMR).  

Едно име се счита за лишено от отличителност, когато средният потребител не го възприема като индикатор за търговски произход (т.е. като марка), а просто като обикновено собствено или фамилно име. Този проблем е особено остър при много разпространени и често срещани имена. Например, заявка за регистрация на марка „ИВАНОВ“ за хлебни изделия или „ПЕТРОВ“ за авторемонтни услуги почти сигурно ще получи отказ на това основание, тъй като е малко вероятно потребителите да свържат такова общо име с един-единствен производител или доставчик. Както посочва един от анализираните източници, при такава фамилия шансовете за отказ са „меко казано големи“.  

За да се преодолее този проблем още на етап заявка, могат да се приложат няколко стратегии за придаване на изначална отличителност:

• Комбинация от имена: Регистрирането на пълна комбинация от лично и фамилно име, особено ако тя не е твърде разпространена (напр. „Трайко Марков“), увеличава шансовете за успех.  
• Комбинация с други елементи: Добавянето на друг словесен или фигуративен елемент към името може да създаде достатъчно отличителна комбинация (напр. „Чудесата на Хаджиева“ или име, вписано в уникално лого). Графичният дизайн трябва да има достатъчно силно въздействие, за да отклони вниманието от описателното значение на името.  
• Регистрация на псевдоним: Един уникален и разпознаваем псевдоним или артистично име често притежава по-висока степен на изначална отличителност от гражданското име.  

Решението: „Придобита отличителност“ в резултат на употреба

Дори ако едно име е лишено от изначална отличителност, законът предоставя мощен спасителен механизъм: доказването на придобита отличителност в резултат на употреба (известна в англосаксонската доктрина като secondary meaning). Тази възможност е изрично предвидена както в чл. 11, ал. 2 от ЗМГО, така и в чл. 7, параграф 3 от EUTMR.  

Същността на тази доктрина е, че макар един знак (в случая – име) първоначално да не е бил способен да функционира като марка, чрез продължителна, интензивна и последователна употреба на пазара, той е „образовал“ потребителите и е започнал да изпълнява отличителна функция в тяхното съзнание. За да се приложи това изключение, заявителят трябва да докаже, че преди датата на подаване на заявката, значителна част от релевантните потребители са започнали да асоциират това конкретно име с неговите стоки или услуги.  

Тежестта на доказване е изцяло върху заявителя, а изискванията на ведомствата и съдилищата са високи. Не е достатъчно просто да се твърди, че името е използвано. Необходимо е да се представят солидни и убедителни доказателства, които могат да включват :  

• Пряка доказателствена сила (най-голяма тежест):
  • Пазарни проучвания и социологически анкети: Професионално проведени проучвания, които директно измерват степента на разпознаваемост на името като марка сред целевата аудитория.
  • Декларации от независими източници: Изявления от браншови организации, търговски камари, дори конкуренти, които потвърждават, че името се е наложило като марка на пазара.
• Косвени доказателства:
  • Данни за продажби и пазарен дял: Фактури, годишни отчети и анализи, които показват значителен обем на продажбите под въпросното име.
  • Инвестиции в реклама: Документи, доказващи значителни разходи за маркетинг и реклама на името като бранд.
  • Географски обхват и продължителност на употреба: Доказателства за това колко дълго и на каква територия името е използвано като марка.
  • Медийно отразяване: Публикации в пресата, онлайн медии, каталози, брошури и други рекламни материали.

Процесът по регистрация на често срещано име разкрива една важна истина: той е двустранен, едновременно юридически и търговски. Успешната регистрация в този случай не е просто резултат от умело попълнена заявка, а е юридическата кулминация на един успешен търговски процес. Законът не изисква просто името да е използвано, а то да е наложено до такава степен, че да е придобило отличителност. Това означава, че правният успех е пряко зависим от предхождащия го търговски успех и целенасочени маркетингови усилия. За да може един адвокат по интелектуална собственост да изгради убедителен правен казус за „придобита отличителност“, неговият клиент първо трябва да е изградил силен търговски бранд и методично да е събирал и съхранявал доказателства за това. По този начин правната стратегия става неразривно свързана с бизнес стратегията, а съветът към всеки предприемач е ясен: изграждайте бранда си и пазете доказателства за всяка стъпка от този процес.

Относителни основания за отказ – Защита срещу конфликти с по-ранни права

Дори една марка да е напълно отличителна и да не попада в обхвата на абсолютните основания за отказ, нейната регистрация може да бъде спряна, ако тя влиза в конфликт с по-ранни права на трети лица. Тези конфликти се наричат относителни основания за отказ и се разглеждат в специална процедура, наречена опозиция.

Конфликт с по-ранни марки

Основното и най-често срещано относително основание за отказ е уредено в чл. 12 от ЗМГО и чл. 8 от EUTMR. Регистрация се отказва, когато са налице кумулативно следните условия :  

1. Заявената марка е идентична или сходна с по-ранна марка.
2. Стоките и/или услугите, за които е заявена марката, са идентични или сходни със стоките/услугите на по-ранната марка.
3. Поради това сходство съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва и възможността за свързване с по-ранната марка.

„По-ранна марка“ може да бъде национална марка, марка на ЕС или международна регистрация с действие в съответната територия, която има по-ранна дата на заявяване или приоритет.  

Опозиционната процедура като механизъм за защита

Опозицията е основният инструмент, чрез който притежателят на по-ранно право може да защити своите интереси и да спре регистрацията на по-късна конфликтна марка. Както беше отбелязано, в България Патентното ведомство не извършва служебна проверка за такива конфликти. Това означава, че отговорността за активно наблюдение на пазара и на официалния бюлетин на ведомството за нови заявки лежи изцяло върху притежателите на права. Ако те пропуснат тримесечния срок за подаване на опозиция, конфликтната марка ще бъде регистрирана, а последващите действия за заличаването ѝ са значително по-сложни и скъпи.  

Правото на собствено име като основание за опозиция – противоречия и нюанси

Тук се разкрива една от най-проблематичните и тревожни зони в българската правна практика, която има пряко отношение към темата за защита на личното име.

Проблематичната българска практика

Въпреки че правото на име е основно конституционно право (чл. 32 от Конституцията на РБ), съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) е възприела изключително рестриктивно тълкуване. Според нея, правото на собствено име не е сред изрично и изчерпателно изброените в чл. 12 от ЗМГО основания за подаване на опозиция. В един знаков казус, описан в правната доктрина, съдът отхвърля опозиция, подадена от лице срещу заявка за регистрация на неговото собствено име от недобросъвестен заявител (бивша съпруга), именно с този мотив.  

Последствията от това тълкуване са абсурдни и опасни. То създава ситуация, в която трето лице може съвсем съзнателно да заяви за регистрация вашето лично име като марка, а вие сте лишени от възможността да го спрете превантивно чрез бързата и ефективна опозиционна процедура. Единственият път за защита, който остава, е да се изчака марката да бъде регистрирана и едва тогава да се заведе тежко и продължително дело за нейното заличаване – процедура, която може да отнеме години, през които бизнесът ви може да бъде напълно блокиран.  

Европейската перспектива

Практиката на EUIPO и Съда на Европейския съюз (СЕС) е значително по-нюансирана и съобразена с баланса на интереси. В скорошното дело Prada v. Rada (T‑439/22), СЕС потвърди, че няма безусловно право да регистрираш собственото си име като търговска марка, особено ако то влиза в конфликт с по-ранна, вече наложена марка. Фактът, че „Рада“ е името на основателката на фирмата-заявител, не е бил достатъчен аргумент, за да се преодолее конфликтът с изключително известната марка PRADA.  

Същевременно, чл. 14 от EUTMR съдържа важно ограничение на ефекта на марката. Той позволява на физическо лице да използва собственото си име или адрес в търговската дейност, при условие че тази употреба е добросъвестна. Важно е да се разбере, че тази разпоредба е щит, а не меч. Тя служи като защита за добросъвестна употреба, но не дава право за регистрация на името като марка, ако съществуват пречки за това.  

Освен това, правото на име и лик на известна личност може да бъде основание за заличаване на марка, ако националното законодателство на държава-членка предвижда такава защита. В казуса с марки, използващи лика и името на Майкъл Джексън, EUIPO прие, че съгласно германското законодателство за защита на личността, наследниците на певеца имат право да искат заличаването на такива марки.  

Разминаването между рестриктивната българска съдебна практика и духа на европейското право създава опасна правна несигурност и празнина в защитата. Невъзможността да се използва правото на име като основание за опозиция в България превръща превантивната регистрация на собственото име от „добра бизнес практика“ в „абсолютна стратегическа необходимост“. Това е единственият сигурен начин да се блокира потенциална злоупотреба още в зародиш. Логиката е проста: ако вие сте първият, който е регистрирал името си като марка, вие вече притежавате „по-ранна марка“. Това ви дава солидно и безспорно основание по чл. 12 от ЗМГО да подадете опозиция срещу всеки следващ заявител, който се опита да регистрира същото или сходно име. По този начин регистрацията се трансформира от инструмент за брандинг в инструмент за правна самозащита срещу недостатък в самата правна система.

Анализ на съдебната практика: Казуси от България и ЕС

Анализът на конкретни съдебни и административни решения е най-добрият начин да се илюстрират абстрактните правни норми и да се разбере как те се прилагат на практика. Разглеждането на ключови казуси от България и ЕС разкрива логиката на съдилищата и ведомствата при оценка на марки, съдържащи лични имена.

Казус 1: Сходство между марки, съдържащи лични имена (България)

• Дело: Спор относно марките „Г.“ (по-ранна) и „Г.-Д.“ (заявена) за стоки от клас 30 (хлебни и тестени изделия).  
• Анализ: В това решение Административен съд София-град отменя решение на Патентното ведомство, което първоначално е отхвърлило опозицията. Съдът извършва задълбочен анализ на трите вида сходство:
  • Визуално и фонетично сходство: Съдът акцентира върху факта, че по-ранната марка („Г.“) е изцяло включена в началото на по-късната („Г.-Д.“). Възприет е принципът, че потребителите обръщат повече внимание на началото на знака, което прави първата част доминираща във възприятието. Това води до извод за средна степен на визуално и фонетично сходство.
  • Смислово (концептуално) сходство: Ключовият аргумент на съда е, че и двете марки се възприемат от средния потребител като лични женски имена. „Г.-Д.“ се възприема като съставно име, но основното послание се носи от общия елемент „Г.“. Съдът отбелязва, че в практиката често обръщението към хора със съставни имена е само с първото име. Това създава силна концептуална близост.
• Извод на съда: На база цялостната преценка на сходството на знаците и идентичността/сходството на стоките, съдът заключава, че съществува вероятност за объркване на потребителите. Те биха могли погрешно да сметнат, че продуктите с марка „Г.-Д.“ произхождат от същия производител като тези с марка „Г.“ или от икономически свързано с него лице.
• Практическо значение: Този казус е изключително важен, защото демонстрира, че простото добавяне на втори елемент (друго име, инициал или дума) към вече съществуваща марка-име не е достатъчно, за да се избегне конфликт. Ако основният и разпознаваем елемент от по-ранната марка е запазен и заема доминираща позиция в новия знак, рискът от успешна опозиция остава много висок.

Казус 2: Липса на безусловно право за регистрация на име (ЕС)

• Дело: Prada S.A. v. EUIPO – Rada Perfumes SL (Дело T‑439/22).  
• Анализ: В този случай, испанска компания заявява за регистрация фигуративна марка „RADA PERFUMES“ за козметика и парфюми. Срещу заявката е подадена опозиция от Prada, притежател на множество по-ранни и изключително известни марки „PRADA“. Заявителят се защитава с аргумента, че „Рада“ е личното име на основателката на компанията. Общият съд на ЕС потвърждава решенията на EUIPO и отказва регистрацията. Мотивите на съда са категорични:
  • Нито една разпоредба в Регламента за марката на ЕС (EUTMR) не предоставя безусловно право на дадено лице да регистрира своето име като търговска марка.
  • Правото да регистрираш името си е подчинено на общите правила, включително на задължението да не се нарушават по-ранни права на трети лица.
  • Разпоредбата на чл. 14 от EUTMR (която позволява на трети лица да използват добросъвестно името си в търговията) е само ограничение на действието на вече регистрирана марка и не може да служи като основание за регистрация на нова марка в условията на конфликт.
• Практическо значение: Този казус е категорично напомняне, че правото да използваш името си в търговията не е равнозначно на правото да го регистрираш като марка. Когато съществува по-ранна сходна марка, особено ако тя се ползва с висока степен на известност, шансовете за успешна регистрация на лично име са минимални. Известността на по-ранната марка значително разширява обхвата на нейната защита и засилва вероятността за объркване.

Казус 3: Значението на придобитата отличителност (България)

• Дело: Спор за регистрация на словна марка „Чаени“ за сладкиши.  
• Анализ: Патентното ведомство първоначално отказва регистрация на марката на абсолютно основание – че е описателна (указва вида на стоките). Административният съд и впоследствие ВАС отменят този отказ и връщат преписката на ПВ. Ключовият мотив на съда е, че административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изпълнил задължението си по чл. 11, ал. 2 от ЗМГО. Преди да постанови отказ за регистрация на описателна марка, ведомството е длъжно да провери и обсъди дали марката, в резултат на представените от заявителя доказателства, не е придобила отличителен характер чрез употреба.
• Практическо значение: Макар този казус да не касае пряко лично име, той е от фундаментално значение за всеки, който иска да регистрира име с по-нисък изначален отличителен характер. Решението показва, че доктрината за придобитата отличителност е жив и работещ правен институт в България. То задължава Патентното ведомство да разглежда сериозно и да обсъжда в мотивите си представените доказателства за налагане на марката на пазара. Това дава реална надежда на заявители на по-често срещани имена, че при наличие на солидна и добре подготвена доказателствена част, те имат напълно реален шанс да постигнат успешна регистрация.

Заключение и практически препоръки

Регистрацията на лично име като търговска марка е сложен, но изключително важен процес в съвременния бизнес климат. Той трансформира един от най-личните ни идентификатори в мощен, защитен и ценен търговски актив. Анализът на българското и европейското законодателство и практика показва, че макар тази възможност да е изрично предвидена, пътят към успешна регистрация е осеян с предизвикателства. Успехът зависи от внимателното преодоляване на две основни препятствия: доказването на отличителен характер, особено при по-често срещани имена, и избягването на конфликти с по-ранни права на трети лица.

Спецификите на българската съдебна практика, която за момента не признава правото на име като самостоятелно основание за опозиция, правят превантивната регистрация не просто препоръчителна, а абсолютно наложителна за всеки, който използва името си като бранд.

Въз основа на направения анализ, могат да бъдат формулирани следните практически препоръки за действие:

1. Направете одит на бранда си: Преди да предприемете каквито и да е стъпки, отговорете си честно на въпросите: Използвате ли името си като основен търговски идентификатор? Свързват ли клиентите и партньорите ви това име с конкретни стоки, услуги и ниво на качество? Имате ли изградена репутация, която си струва да бъде защитена?.  
2. Извършете обстойно предварително проучване: Не подценявайте тази стъпка. Използвайте професионални услуги, за да проверите базите данни в България, ЕС и други релевантни пазари за по-ранни идентични или сходни марки. Едно навременно проучване може да ви спести хиляди левове и месеци загубено време в обречена процедура.  
3. Изберете правилната форма на марката: Обмислете стратегически каква марка да регистрирате. Словната марка (само името, изписано със стандартен шрифт) дава най-широка защита срещу всякаква употреба на името. Комбинираната марка (име, вписано в специфично лого) защитава конкретната визуална идентичност. За максимална и всеобхватна защита, често най-добрият подход е да се регистрират и двете като отделни марки.  
4. Събирайте и пазете доказателства: От първия ден на вашия бизнес, създайте система за архивиране на всякакви документи, които доказват употребата и налагането на вашето име като бранд. Пазете фактури, доказващи обем на продажбите, рекламни материали, медийни публикации, договори с клиенти, награди и сертификати. Тези документи са вашият безценен арсенал, ако се наложи да доказвате придобита отличителност.  
5. Действайте превантивно, не реактивно: С оглед на правните празнини в българската система, не чакайте някой друг да регистрира името ви. Принципът „първият по време е първи по право“ важи с пълна сила. Бъдете вие този, който притежава по-ранното право, за да можете да се защитите ефективно.  
6. Наблюдавайте марката си след регистрация: Регистрацията не е краят, а началото на защитата. Въведете система за активен мониторинг на регистрите за нови заявки, които биха могли да влязат в конфликт с вашата марка. Това е единственият начин да реагирате навреме с опозиция и да предотвратите размиването на стойността на вашия бранд.  

В заключение, процесът по регистрация на лично име като търговска марка е сложна амалгама от право, стратегия и бизнес. Той изисква не само познаване на законовите текстове, но и разбиране на търговската динамика и административната практика. В този сложен лабиринт, консултацията и представителството от опитен адвокат по интелектуална собственост не следва да се разглеждат като разход, а като фундаментална инвестиция в сигурността, стабилността и бъдещата стойност на най-ценния ви актив – вашето име.