Доста често срещани дела в нашата практика са делата за смяна на име. Трябва да се отбележи, че съгласно закона всяко заинтересовано лице може да смени, както своето бащиното и/или фамилното име, така и своето собствено име.

Законът, който урежда правилата за промяна на име е Законът за гражданската регистрация, а основанието за промяна на собственото, бащиното и/или фамилното име се съдържа в разпоредбата на чл. 19, алинея 1 от Закона за гражданската регистрация. 

Най-общо като основания за смяна на име могат да се посочат следните случаи и това са, когато името е:

1.Осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо

Към тази категория основания за промяна на име спадат случаите, в които собственото, бащиното или фамилното име предизвикват подигравки, обиди или негативни асоциации в съзнанието на носителя на името или в обществеността. Всички се срещали в ежедневието подобни имена, някои от които са доста остарели, но все още използваеми. Такива имена предизвикват стрес и редица негативни емоции у своите носители и единственият начин за справяне с това е съдебната им промяна.

Какво да се направи: За да случи смяната на името носителят трябва да докаже пред съда, че името е осмиващо, опозоряващо личността и достойнството му или е обществено неприемливо.

2. Трудно произношение или изписване на собственото, бащиното и/или фамилното име

Към тази категория спадат имената с много букви, нетрадиционни букви или звуци, като общото произнасяне на името е затруднено, поради което обръщането към човека по име е неудобно. В такъв случай, най-често собственото име се заменя с псевдоним или съкращение на пълномо име.

Какво да се направи: И тук отново можем да кажем, че за да случи смяната на името, носителят му трябва да докаже по съдебен ред факта на трудното произношение и/или изписване.

3.Желание за връщане на предбрачно/моминско име или промяна на фамилно име след брака

Към тази категория спадат случаите, в които при развод този съпруг, който е приел фамилното име на другия (най-често това е жената) не е възстановил предбрачното си фамилно име при прекратяване на брака.

Тези случаи, от юридическа гледна точка, могат да бъдат определени като най-улеснените. Това е така, тъй като безспорно съпругата има право да се именува по начина, по който тя преценява и ако желанието ѝ е да възстанови моминското (предбрачното) си име, съдът няма право да ѝ откаже това.

В моята практика съм имала случаи, в които съдът е допускал съпругата да приеме фамилното име на своя съпруг, дори и след сключването на брака. Това е допускано по мои дела и съм успявала да го спечеля за клиента, въпреки че разпоредбата на чл. 12 от Семейния кодекс посочва, че приемането на фамилното име на другия съпруг се случва при съставянето на акта за брак, тоест при встъпването в брак, а не през течението на брака. 

4. Промяна на религиозна принадлежност

Етническата и религиозна принадлежност на всяко лице безспорно би било основание за смяна на неговото име с друго, съобразено с новите му религиозни убеждения. 

Но тук е необходимо в много висока степен да се проведе доказване по съдебен ред на основанията и причните, налагащи юридическата промяна на името вследствие на промяна на религиозната принадлежност на лицето.

5. „Важни обстоятелства“, налагащи смяната на името по смисъла на закона

В настоящата статия ще отделя особено внимание на тези т.нар. от законодателя „важни обстоятелства“, тъй като в повечето дела за смяна на име именно те се оказват най-трудната част. 

Законът за гражданската регистрация в своя чл. 19, ал. 1 не дава точна дефиниция на понятието „важни обстоятелства“ и именно от тук идва проблемът, че всеки съдебен състав и всеки съдия, по свое вътрешно убеждение, оценява изложените от молителя (лицето, желаещо промяна) основания и причини за исканата промяна. 

И тук се поставя въпроса до колко следва да се счете за основание за промяна на името единствено желанието на молителя да носи за в бъдеще дадено собствено име.

По този въпрос има задължителна съдебна практика на Върховен касационен съд, съгласно която от понятието „важни обстоятелства“, с което борави Закона за гражданската регистрация, не следва да се изключва субетивното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер, предвид правото му на свободно самоопределяне по тези принципи в хипотеза, в която исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или други институции. В този смисъл под „важни обстоятелства“ по смисъл на чл. 19, ал. 1 от ЗГР следва да се включват такива, които са не само обществено значими, но и лично значими за молителя– например: известността му в обществото с различно от вписаното му в акта за раждане име, с което лицето се идентифицира. Името е част от личностното самоопределяне на лицата и субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име, може и следва да се квалифицира като важно обстоятелство по смисъла  на Закона за гражданската регистрация. Правото на промяна на името се разглежда в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека като  елемент от правото на всеки един от нас на неприкосновеност на личния живот  в контекства на чл. 8 от ЕКЗПЧОС.

Съдебна процедура за смяна на име

Делото за смяна на име започва с подаване на молба с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Държавната такса за образуване на делото е в размер на 15 лв. и следва да бъде заплатена по банковата сметка за съда, който е сезиран със случая. В молбата лицето трябва да посочи всички основания за смяна на името, които се отчитат като важни и значими за него. Делото протича обикновено на едно открито съдебно заседание, в което често се изслушва свидетел/и, кото да потвърди известността на молителя в обществото с избраното от него име. 

Цените за промяна на име варират в зависимост от сложността на делото и от хонорара на адвоката. За да получите ориентировъчна цена, можете да се свържете с нас или да проверите таксата за адвокатската услуга „дело за промяна на име“ в Тарифи.