Здравно осигуряване за чужденци в България: Права в НЗОК и частната застраховка

Навигация в българската здравна система

Преместването в нова държава е свързано с множество административни процедури, като една от най-важните и често неразбрани е системата за здравно осигуряване. За чужденците в България въпросът дали да имат частна застраховка или да плащат вноски към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не е въпрос на личен избор, а на стриктно законово задължение, пряко обвързано с техния статут на пребиваване.

Много чуждестранни граждани пристигат в България под погрешното впечатление, че закупената от тях „задължителна“ частна медицинска застраховка им осигурява пълно здравно покритие. Други не са наясно с критичния момент, в който трябва да преминат от частна полица към задължително осигуряване в публичната система. Тази липса на яснота може да доведе не само до значителни непредвидени разходи за медицински услуги, но и до сериозни правни усложнения, включително проблеми с имиграционния статут.

Настоящият наръчник има за цел да предостави ясна, правно обоснована и практическа пътна карта за всички категории чужденци. Ще анализираме в детайли законовата рамка, ролята на ключови институции като Дирекция „Миграция“ към МВР, Националната агенция за приходите (НАП) и НЗОК, и ще очертаем практическите стъпки за спазване на изискванията. Разбирането на тези правила е от съществено значение за осигуряването на спокойно и сигурно пребиваване в страната.

Основата – Вашият статут на пребиваване в България (ЗЧРБ)

Първата и най-важна стъпка към разбирането на здравноосигурителните Ви задължения е точното познаване на правните дефиниции за пребиваване съгласно Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Изборът между публично и частно здравно покритие зависи изцяло от тези дефиниции.

Подробен анализ на статутите на пребиваване

Българското законодателство разграничава няколко основни вида пребиваване, всеки от които има различни последици за здравното осигуряване :  

• Краткосрочно пребиваване (Short-term Residence): Позволява престой до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период. Този статут е типичен за туристи, посетители по бизнес или за краткосрочни визи. Здравното покритие за този период обикновено се осигурява чрез туристическа застраховка от родната страна или чрез задължителна частна медицинска застраховка, ако е била изискване за издаване на виза.
• Продължително пребиваване (Continuous Residence): Разрешава се за срок до една година и е статутът, който получават повечето чужденци при първоначално установяване в страната – студенти, търговски представители, членове на семейство на граждани на трети страни и др. Ключово е да се знае, че лицата с този статут НЕ подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК. Те са законово задължени да притежават и поддържат валидна частна медицинска застраховка през целия период на валидност на разрешението си за пребиваване.  
• Дългосрочно пребиваване (Long-term Residence): Предоставя се след 5 години законно и непрекъснато пребиваване в България. Този статут е повратната точка. С получаването на разрешение за дългосрочно пребиваване, чужденецът става обект на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО здравно осигуряване в системата на НЗОК.  
• Постоянно пребиваване (Permanent Residence): Предоставя се на различни основания, като български произход, значителни инвестиции, след определен период на пребиваване и др. Подобно на дългосрочно пребиваващите, лицата с постоянно пребиваване са задължително осигурени в НЗОК.  

Капанът на термините: “Продължително” срещу “Дългосрочно” пребиваване

Една от най-честите причини за объркване и неволно неспазване на закона е сходното звучене на термините „продължително“ и „дългосрочно“ пребиваване. В правния и административен контекст на България обаче, тези два термина имат коренно различно значение и последици. Те не са взаимозаменяеми.

Разграничението е фундаментално:

1. Законът за чужденците в Република България (ЗЧРБ) ясно ги дефинира като два отделни правни статута с различна продължителност и различни изисквания за получаването им.  
2. Законът за здравното осигуряване (ЗЗО), както и официалните разяснения от НЗОК и НАП, изрично постановяват, че само чужденци със статут на „дългосрочно“ или „постоянно“ пребиваване подлежат на задължително осигуряване в НЗОК.  
3. По пътя на логическото изключване, това означава, че лицата със статут на „продължително“ пребиваване са изключени от публичната система.
4. Нещо повече, чл. 39, ал. 5 от ЗЗО и указанията на НАП потвърждават, че чужденците с „продължително“ пребиваване, които не са осигурени по друг ред (например по силата на международен договор), заплащат пълната стойност на оказаната им медицинска помощ.  
5. Следователно, преходът от разрешение за „продължително“ към разрешение за „дългосрочно“ пребиваване не е просто подновяване на документ. Това е фундаментална промяна в правния и здравноосигурителен статут на лицето в България, която задейства задължително преминаване от частна застраховка към вноски в държавната система. Неразбирането на тази разлика е основна причина за пропуски и последващи санкции.

За максимална яснота, следната таблица обобщава задълженията според статута на пребиваване:

Публичната система – Задължително здравно осигуряване в НЗОК

Когато един чужденец придобие право и задължение да се осигурява в публичната система, той получава достъп до здравни грижи наравно с българските граждани. Системата се администрира от НЗОК, а вноските се събират от НАП.  

А. Допустимост за осигуряване в НЗОК – Кой е покрит?

Задължението за осигуряване в НЗОК възниква при няколко различни хипотези:

• Граждани на трети страни: Както беше изяснено, това задължение възниква автоматично с получаването на разрешение за дългосрочно (дълготрайно) или постоянно пребиваване в България.  
• Наети по трудов договор: Всеки чужденец, независимо от неговата националност или статут на пребиваване, който работи по български трудов договор, се осигурява задължително чрез своя работодател. Работодателят удържа и внася дължимите осигурителни вноски, като здравноосигурителните права възникват от датата на сключване на договора.
• Граждани на ЕС/ЕИП/Швейцария: За тази група лица важат специални правила, произтичащи от европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
  • При временен престой (туризъм, краткосрочна командировка): Тези граждани могат да използват своята Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК). Важно е да се отбележи, че ЕЗОК покрива само неотложна и спешна медицинска помощ, която е необходима по време на престоя и не може да бъде отложена до завръщането в родната страна. Картата не е предназначена за планирано лечение. Преценката кое състояние е „неотложно“ се прави от лекуващия лекар, а не от пациента. Притежателят на ЕЗОК може да бъде задължен да заплати стандартните потребителски такси, които плащат и българските граждани.  
  • При пребиваване в България (пенсионери, икономически неактивни лица, дистанционно работещи): Правилната и законосъобразна процедура за тези лица е да се регистрират в българската здравна система чрез преносим документ S1 (по-рано известен като E121 или E106), издаден от здравноосигурителната институция в тяхната държава. Този документ се подава в съответната Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) по местоживеене. Регистрацията с формуляр S1 им дава право на пълния пакет от медицински услуги, предоставян от НЗОК, като разходите се възстановяват на България от здравния фонд на съответната държава-членка. Това е правилният подход за дългосрочно пребиваващи граждани на ЕС, а не разчитането на ЕЗОК.  

Б. Процесът на регистрация – Ролята на НАП

Включването в системата на НЗОК за чужденец, който трябва да се самоосигурява, е процес, който преминава през три различни институции, и разбирането на ролята на всяка от тях е ключово за избягване на грешки и забавяне.

1. Стъпка 1: Дирекция „Миграция“ към МВР. Всичко започва оттук. „Миграция“ е институцията, която издава разрешението за дългосрочно или постоянно пребиваване. Този документ е правното основание, което поражда задължението за здравно осигуряване. Без валидно разрешение от МВР, НАП не може да регистрира лицето.
2. Стъпка 2: Национална агенция за приходите (НАП). НАП е администраторът на процеса. Тази агенция определя кои лица са задължени да внасят здравни вноски, обработва регистрацията им и събира ежемесечните плащания. Често срещана грешка е чужденците да се обръщат първо към НЗОК, откъдето биват препращани към НАП.  
3. Стъпка 3: Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). НЗОК е „доставчикът“ на услугата. Касата управлява бюджета, сключва договори с лекари и болници и определя пакета от медицински дейности. Чужденецът придобива право да ползва тези услуги едва   след като е регистриран в НАП и е започнал да плаща вноските си.

Практически стъпки за самоосигуряващи се лица (свободни професии, безработни и др.):

1. Получаване на идентификатор: За всякакви декларации пред НАП е необходим идентификационен номер. Това е Личен номер на чужденец (ЛНЧ), който се издава от МВР заедно с разрешението за пребиваване. Ако по някаква причина лицето все още няма ЛНЧ, но вече има задължение за осигуряване, то трябва да подаде заявление в НАП за издаване на служебен номер. Този служебен номер се използва временно, докато лицето получи ЛНЧ.  
2. Подаване на Декларация Образец 7: С тази декларация лицето заявява пред НАП възникването на задължението си да се самоосигурява здравно. Декларацията трябва да се подаде в офис на НАП (лично, по пощата или онлайн с ПИК/КЕП)   до 25-то число на месеца, следващ месеца, в който е възникнало задължението. Например, ако разрешението за дългосрочно пребиваване е получено през март, задължението възниква от 1 март, а срокът за подаване на Декларация 7 е до 25 април.  

В. Размер на вноските (данни за 2025 г.)

• Ставка: Размерът на здравноосигурителната вноска е фиксиран на 8% от осигурителния доход.  
• Осигурителен доход за самоосигуряващи се: Вноската се изчислява върху избран месечен осигурителен доход, който обаче не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход за страната. За 2025 г. се очакват следните промени в тези прагове:
  • Минимален осигурителен доход: 933 лв. (януари-март), с увеличение на 1077 лв. (април-декември).  
  • Максимален осигурителен доход: 3750 лв. (януари-март), с увеличение на 4130 лв. (април-декември).  
• Изчисляване на вноската за самоосигуряващи се (напр. фрийлансъри): Вноската е 8% от избрания доход, но не по-малко от 8% от минималния. След април 2025 г. минималната месечна вноска става 8%×1077 лв.=86.16 лв..  
• Изчисляване на вноската за безработни (които не получават обезщетения и не са осигурени от държавата): Тези лица дължат вноска върху половината от минималния осигурителен доход. След април 2025 г. това е 8%×(1077 лв./2)=8%×538.50 лв.=43.08 лв. на месец.  
• Срок за плащане: Вноските се дължат на НАП до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.  

Г. Права и покритие по линия на НЗОК

След успешна регистрация и редовно плащане на вноски, осигурените чужденци получават достъп до т.нар. „пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК“. Това на практика означава достъп до медицинска помощ при същите условия като за българските граждани, което включва:  

Несъстоятелност на търговско дружество: Правно обяснение за бизнеса

Застраховка Живот: Кога наследниците имат право на обезщетение и в кои случаи застрахователят може да откаже да плати?

• Свободен избор на общопрактикуващ лекар (личен лекар/GP): Лицето се регистрира при избран от него личен лекар, който става първа точка за контакт при здравен проблем.  
• Достъп до специализирана извънболнична помощ: Личният лекар издава „Медицинско направление“ (направление) за консултация със специалист (кардиолог, ендокринолог, невролог и др.).  
• Болнично лечение: При нужда от хоспитализация, личният лекар или специалист издава направление за постъпване в болница. НЗОК заплаща лечението по стотици различни „клинични пътеки“, които обхващат широк спектър от заболявания и процедури.  
• Дентална помощ: НЗОК покрива частично или напълно определен пакет от дентални услуги, който се договаря ежегодно.  
• Лекарства: Касата заплаща частично или напълно стойността на голям брой лекарствени продукти за домашно лечение, включени в т.нар. Позитивен лекарствен списък.  
• Потребителска такса: За всеки преглед при лекар или зъболекар и за всеки ден болничен престой (до 10 дни годишно) осигурените лица заплащат малка, фиксирана потребителска такса.  

Частната система – „Задължителна“ медицинска застраховка за чужденци

Тази застраховка е често източник на голямо объркване. Важно е да се разбере, че нейната цел не е да предостави цялостно здравно обслужване, а да изпълни конкретно законово изискване на имиграционните власти.

А. Кога е задължителна?

Сключването на такава полица е задължително законово условие за определени имиграционни процедури. Тя е необходима при:  

• Кандидатстване за виза тип D: Всички кандидати за виза за дългосрочно пребиваване трябва да представят такава полица.  
• Притежаване на разрешение за продължително пребиваване: Всички притежатели на такъв тип разрешение (студенти, търговски представители и др.) са длъжни да имат валидна застраховка за целия период на пребиваването си.  
• Транзитно преминаване: Изисква се за лица, които преминават транзитно през страната, ако не са покрити по друг начин.  

Б. Анализ на покритието: Критичните пропуски

• Стандартно минимално покритие: Съгласно Наредбата за задължителната медицинска застраховка на чужденците, минималната застрахователна сума (лимит на отговорност) е 60 000 лв. (еквивалент на 30 000 евро).  
• Какво СЕ покрива (Аварийната мрежа): Покритието на тези полици е строго ограничено до:
  • Медицински разходи в резултат на злополука или внезапно, остро (акутно) заболяване.  
  • Спешна дентална помощ, обикновено лимитирана до облекчаване на болка, лечение на абсцес или изваждане на счупен зъб, с много нисък финансов подлимит (напр. до 500 лв.).  
  • Разходи за медицински транспорт и репатриране на тленни останки в случай на смърт.  
• Какво НЕ СЕ покрива (Изключенията): Това е най-важната част, която чужденците трябва да разберат. Стандартните полици изрично изключват:
  • Съществуващи и хронични заболявания: Застраховката няма да покрие лечение на състояние, което сте имали преди сключването ѝ (напр. диабет, високо кръвно налягане, астма).  
  • Бременност и раждане: Всички разходи, свързани с проследяване на бременност, раждане и следродилна грижа, са изключени.  
  • Планово лечение и операции: Всяка процедура, която не е спешна, не се покрива.  
  • Психично здраве: Психиатрични и психологически консултации и лечение не се покриват.  
  • Профилактика: Профилактични прегледи, скрининги и ваксинации са изключени.  
  • Други стандартни изключения включват пандемии и епидемии (макар някои компании вече да предлагат добавки за COVID-19), самонаранеяване, инциденти в резултат на употреба на алкохол или наркотици, военни действия и тероризъм.  

“Задължителна” не означава “Всеобхватна”

Терминът „Задължителна медицинска застраховка“ е подвеждащ. Тя е задължителна за имиграционни цели, но предоставя само минимална, фокусирана върху спешни случаи предпазна мрежа. Тя по никакъв начин не е еквивалентна на всеобхватното покритие на НЗОК или на пълноценен частен здравен план.

Държавата изисква тази застраховка от лицата с „продължително“ пребиваване, защото те все още не отговарят на условията за достъп до държавната система, като по този начин се гарантира, че няма да бъдат в пълна тежест на бюджета в случай на спешен инцидент. Застрахователните компании, отговаряйки на това специфично законово изискване, са създали продукт, който покрива законовия минимум (лимит от 60 000 лв.) при възможно най-ниска цена. За да се поддържат ниски премии (напр. 165-180 лв. на година ), обхватът на покритие е силно ограничен до събития с ниска вероятност, но висока стойност, като спешна хоспитализация след инцидент.  

В резултат на това, чужденец с такава полица може да смята, че е „осигурен“, но за 95% от потенциалните си здравни нужди (преглед при настинка, контрол на хронично заболяване, предродилни консултации) ще трябва да заплати 100% от джоба си. Това създава фалшиво чувство за сигурност и огромен потенциал за неочаквани медицински дългове.

Следващата таблица нагледно сравнява двете системи:

Раздел 4: Често срещани сценарии и правни нюанси

За да илюстрираме правилата в действие, нека разгледаме няколко типични казуса.

• Казус 1: Студент от трета страна
  • Първа година: Пристига с виза D и получава разрешение за „продължително“ пребиваване за една година. Той е длъжен да има частна медицинска застраховка за цялата година. Няма право на осигуряване в НЗОК.  
  • Следващи години: Всяка година подновява разрешението си за „продължително“ пребиваване и съответно трябва да подновява и частната си застраховка. Дори след четири години обучение, той все още е със статут „продължително“ и е извън системата на НЗОК.
• Казус 2: Дигитален номад от ЕС (самоосигуряващ се)
  • Вариант А (Правилен и съответстващ на закона): Регистрира пребиваването си в България. Свързва се със здравната каса в родната си страна и изисква издаването на формуляр S1. Подава формуляра S1 в местната РЗОК в България и получава пълен достъп до пакета на НЗОК. Това е най-добрият вариант за всеобхватно покритие.  
  • Вариант Б (Рисков и несъответстващ за пребиваващи): Разчита на своята ЕЗОК. Това е неправилно, тъй като ЕЗОК е само за временен престой и спешни случаи, а не за лица, които живеят в страната.  
  • Вариант В (Възможен, но сложен): Ако не може да получи формуляр S1, той може да се регистрира в НАП като самоосигуряващо се лице и да започне да плаща български здравни вноски директно. Това изисква преминаване през процедурата с Декларация 7.
• Казус 3: Съпруг/а на български гражданин (от трета страна)
  • Начален етап: Пристига с виза D и получава разрешение за „продължително“ пребиваване като член на семейство. През този период (който може да продължи до 5 години), лицето е длъжно да има частна медицинска застраховка.  
  • Преходен момент: След като получи разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, лицето придобива право и задължение да се включи в НЗОК. Тогава трябва да се регистрира в НАП и да започне да плаща вноски.

Критичният преходен период

Съществува критичен период на правен и финансов риск, когато едногодишното разрешение за „продължително“ пребиваване на чужденец изтича и той е подал документи, но все още не е получил своето петгодишно разрешение за „дългосрочно“ пребиваване.

1. Частната застрахователна полица на чужденеца, обвързана с едногодишното му разрешително, е напът да изтече.
2. Той е кандидатствал за „дългосрочно“ пребиваване, което ще го направи допустим за НЗОК.
3. Административната процедура в МВР обаче може да отнеме седмици или месеци. През това време той все още няма новото разрешително.
4. Без новото разрешително, НАП не може да го регистрира за вноски към НЗОК.
5. Ако старата му частна полица изтече, той остава напълно неосигурен. Това е нарушение на имиграционния закон и го излага на катастрофални разходи, ако се случи медицинско събитие.

Правилната правна стратегия: Чужденецът трябва да поднови или удължи своята частна застрахователна полица, за да покрие този административен период, дори и само за няколко месеца. Той трябва да прекрати частната полица и да се регистрира в НАП едва след като физически държи в ръцете си новата карта за „дългосрочно“ пребиваване. Това осигурява непрекъснато и законосъобразно покритие.

Санкции при неспазване

• Неплащане на вноски към НЗОК: За самоосигуряващите се лица, пропускането на повече от три месечни вноски води до прекъсване на здравноосигурителните права. За да ги възстановят, трябва да платят всички дължими вноски със съответната лихва. Предвидена е и глоба от 500 до 1000 лв. за първо нарушение.  
• Невалидна частна застраховка: За лице с „продължително“ пребиваване, липсата на валидна частна застраховка е основание имиграционните власти да откажат подновяване на разрешението за пребиваване. Освен това, лицето носи лична отговорност за 100% от всички направени медицински разходи.

Проактивно планиране за сигурен престой в България

Системата за здравно осигуряване за чужденци в България е подчинена на ясни, макар и сложни правила, които произтичат от взаимодействието между имиграционното право (ЗЧРБ), здравноосигурителното право (ЗЗО) и административните процедури на НАП и НЗОК. Успешната навигация в тази система изисква информираност и проактивно планиране.

Ключови изводи:

• Вашият статут на пребиваване – и по-конкретно разграничението между „продължително“ и „дългосрочно“ – е абсолютният определящ фактор за вида на Вашето здравноосигурително задължение.
• „Задължителната“ частна медицинска застраховка е предназначена основно за спешни случаи и не представлява всеобхватно здравно покритие. Разчитането само на нея за ежедневни или хронични здравни нужди е свързано със значителни финансови рискове.
• Преходът от разрешение за „продължително“ към „дългосрочно“ пребиваване е ключово правно събитие, което налага задължително преминаване от частната към публичната система (НЗОК).

За да си осигурите пълно съответствие със закона и адекватна здравна защита, е силно препоръчително да потърсите професионална правна консултация. Адвокатска кантора Росица Астакова специализира в подпомагането на чужденци по тези въпроси, като предоставя яснота и сигурност за Вашия престой в България. Свържете се с нас за консултация относно Вашата конкретна ситуация.