Семейно събиране в България: Ръководство за чужденци с разрешено пребиваване

Вашият път към събиране на семейството в България

Изграждането на нов живот в чужда държава е начинание, изпълнено както с вълнуващи възможности, така и със значителни предизвикателства. За много чужденци, които са избрали България за свой дом и са получили разрешение за пребиваване, най-голямото предизвикателство остава раздялата с най-близките хора – съпруг, съпруга и деца. Усещането за пълноценност и щастие често е неразривно свързано с присъствието на семейството.

Правото на семеен живот е фундаментално човешко право, закрепено в множество международни договори и признато от българското законодателство. Макар процедурата по събиране на семейството да изглежда сложна и бюрократична, тя е напълно осъществима при правилна подготовка и разбиране на изискванията.

Този материал, изготвен от правните експерти на адвокатска кантора “Росица Астакова”, има за цел да служи като изчерпателно и детайлно ръководство в процеса по семейно събиране. Нашата цел е да демистифицираме процедурата, като я разделим на ясни, управляеми етапи и да предоставим практическа информация, която ще ви помогне да избегнете често срещани грешки и да постигнете желаната цел – да бъдете отново заедно с вашето семейство.

Цялата процедура е строго регламентирана от два основни нормативни акта: Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и  

Правилника за неговото прилагане (ППЗЧРБ). Познаването на тези разпоредби е ключът към успешното преминаване през всички етапи на процеса.  

Кой има право на семейно събиране? (Основания и дефиниции)

Преди да се потопим в списъците с документи и административните стъпки, е от изключително значение да се определи дали отговаряте на основните законови критерии. Процедурата по семейно събиране включва две ключови страни: “канещото лице” (наричано още “спонсор”) – чужденецът, който вече пребивава законно в България, и “членовете на семейството”, които желаят да се присъединят към него.

Изисквания към канещото лице (Спонсора)

Не всеки чужденец с разрешение за пребиваване може веднага да инициира процедура по семейно събиране. Законодателят е въвел конкретни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени:

• Статут на пребиваване: Канещият чужденец трябва да притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.  
• “Изчаквателен период”: Едно от най-важните и често пропускани условия е, че канещото лице трябва да е пребивавало законно и непрекъснато на територията на страната не по-малко от една година преди да подаде заявлението за семейно събиране. Този период служи като доказателство за установена връзка със страната и цели да предотврати използването на процедурата за транзитни цели.  

Кои членове на семейството могат да се присъединят?

Тук е моментът да се подчертае една от най-важните особености на процедурата: българското законодателство има много стриктна и тясна юридическа дефиниция за “член на семейство”, която може да не съвпада с вашето емоционално или културно разбиране. Това е първата и най-важна проверка, която трябва да направите. Съгласно §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ, в обхвата на процедурата попадат :  

• Съпруг/съпруга: Необходимо е да има сключен валиден граждански брак, признат от законодателството на държавата, в която е сключен. Религиозните бракове, които нямат гражданско-правни последици, не се признават за целите на тази процедура.  
• Деца под 18 години: Тук се включват:
  • Общите деца на чужденеца и неговия/нейния съпруг/а.
  • Децата само на канещия чужденец, ако той/тя упражнява родителските права и децата са на негова/нейна издръжка.
  • Децата само на съпруга/съпругата, ако той/тя упражнява родителските права и децата са на негова/нейна издръжка.
  • Осиновените деца при същите условия.

Ключовите изисквания за децата са да са на възраст под 18 години и да не са сключили брак.

Специфични хипотези (разширен кръг)

Законът предвижда и изключения, които позволяват събиране с по-широк кръг роднини, но при много утежнени условия за доказване:

• Пълнолетни деца (над 18 години): Събиране с пълнолетно, несключило брак дете е възможно единствено ако се докаже, че поради “сериозни здравословни причини” то се нуждае от личните грижи на родителя, или че поради такива причини е “обективно неспособно да осигурява собствената си издръжка”. Доказването на тези обстоятелства изисква представяне на подробна медицинска документация и доказателства за пълна финансова зависимост.  
• Родители: Процедурата по събиране с родители на чужденец с разрешено пребиваване е силно ограничена. Тя е предвидена основно за случаите на лица, получили международна закрила (статут на бежанец или хуманитарен статут). В общия случай на ЗЧРБ, възможността е по-скоро изключение и изисква доказване, че родителите не могат да се грижат сами за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване.  

Важно ограничение: Полигамия

Българското семейно право се основава на принципа на моногамията. Поради това, законът изрично постановява, че ако чужденецът вече има съпруг/а, който живее с него на територията на България, не се разрешава събирането на семейството с друг съпруг/а, дори ако полигамията е разрешена в държавата му по произход.  

Разбирането на тези законови дефиниции е от решаващо значение. Много често клиенти желаят да доведат свои братя, сестри или родители в добро здраве, но те не попадат в законовия обхват на процедурата. Една предварителна консултация с опитен адвокат по миграционно право може да спести месеци напразни усилия и финансови средства, като ясно определи от самото начало кои членове на семейството имат реален шанс да се присъединят към вас в България.

Етап I – Процедура в България пред Дирекция “Миграция”

Това е първата и най-важна фаза от процеса. Успешното й приключване е задължително условие, за да се премине към следващия етап. Цялата процедура се инициира лично от канещото лице (спонсора), което вече пребивава в България.

Компетентен орган и подаване на документите

Заявлението, заедно с пълния комплект документи, се подава в компетентната структура на Министерството на вътрешните работи, която е:

• Дирекция “Миграция” – МВР в гр. София; или
• Съответният сектор/група “Миграция” при Областните дирекции на МВР (ОДМВР) по адреса на пребиваване, вписан в картата за пребиваване на канещия чужденец.  

На място ще получите “Заявление по образец съгласно приложение № 3” към ППЗЧРБ, което трябва да попълните.  

Пакетът документи: Трите стълба на доказване

Успехът на този етап зависи от изграждането на солидна и пълна преписка, която да докаже пред администрацията три основни неща: че имате семейство, че имате къде да го настаните и че имате с какво да го издържате.

СТЪЛБ 1: Доказване на роднинска връзка

Това е ядрото на вашето искане. Трябва безспорно да докажете съществуването на семейна връзка чрез официални документи:

• Удостоверение за сключен граждански брак (за съпруг/а).
• Удостоверение за раждане (за деца).  

Ключов момент: Легализация и превод. Всички документи, които са издадени от чужда държава, трябва да бъдат подготвени съгласно специфични изисквания, за да бъдат признати в България. Това означава:

1. Легализация: Документът трябва да бъде снабден с Апостил (Apostille), ако държавата, която го е издала, е страна по Хагската конвенция от 1961 г. Ако държавата не е страна по конвенцията, се прилага по-сложна процедура на заверка през консулската служба на съответната държава в България и Дирекция “Консулски отношения” на българското МВнР.
2. Превод: След легализацията, документът трябва да бъде преведен на български език от заклет преводач, регистриран към Министерството на външните работи на България.  
3. Представяне: Документите се представят в оригинал или нотариално заверено копие, като задължително се носи и оригиналът за сверяване от длъжностното лице.  

СТЪЛБ 2: Доказване на осигурено жилище

Трябва да докажете, че разполагате с подходящо жилище за вас и членовете на вашето семейство. Законът изисква представяне на “доказателства за осигурено жилище”. В практиката това се удостоверява с един от следните документи:  

• Нотариален акт за собственост на жилището, ако вие сте собственик.
• Договор за наем, който трябва да е с нотариална заверка на подписите на страните. Към договора задължително се прилага и нотариално заверена декларация от собственика (или всички съсобственици) на имота. В тази декларация собственикът изрично заявява, че е съгласен членовете на вашето семейство да живеят и да бъдат адресно регистрирани в имота за срока на пребиваването им. Това е изключително важен детайл, чиято липса може да доведе до връщане на документите.  

СТЪЛБ 3: Доказване на достатъчни финансови средства

Необходимо е да убедите властите, че можете да поемете финансовата издръжка на семейството си, без те да се превръщат в тежест за социалната система на България. Изискването е за “стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка”.  

• Размер: Средствата трябва да са в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата за страната за всеки член на семейството (включително вас) за целия срок на исканото пребиваване.  
• Начини за доказване:
  • За работещи на трудов договор: Копие от трудовия договор, удостоверение от работодателя за получения доход за последните 6 или 12 месеца.
  • За самоосигуряващи се лица/упражняващи свободна професия: Копие от годишна данъчна декларация, доказателства за платени осигуровки.
  • Общи доказателства: Банково извлечение, показващо наличност по сметка, която да покрие изисквания размер за периода на пребиваване. Важно е да се докаже не само наличието на сумата, но и редовността на доходите.

Други задължителни документи

Освен трите основни стълба, преписката трябва да включва:

• Копие от задграничния паспорт на члена на семейството, който ще пристига. Паспортът трябва да е валиден поне 6 месеца след датата на подаване на заявлението.  
• Свидетелство за съдимост на члена на семейството (ако е над 18 г.). То трябва да е издадено от държавата, чийто гражданин е, или от държавата на обичайното му пребиваване. Документът трябва да е актуален, легализиран и преведен. Не се изисква за деца под 18 години.  
• Копие от вашата валидна карта за пребиваване в България.  

Таблица 1: Чек-лист на документите за подаване в Дирекция “Миграция” (Етап I)

Срокове и решение

• След подаване на пълния комплект документи, срокът за разглеждане на заявлението от Дирекция “Миграция” е до един месец.  
• В този период администрацията извършва необходимите проверки и съгласува преписката с други институции, най-вече с Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС) и Дирекция “Консулски отношения” (ДКО) към Министерството на външните работи.  
• При правна и фактическа сложност, този срок може да бъде удължен с още един месец, за което ще бъдете уведомени писмено.  
• При положително решение, Дирекция “Миграция” уведомява писмено вас, а ДКО уведомява по служебен път съответното българско посолство или консулство в чужбина, където членът на вашето семейство ще кандидатства за виза.  

Подготовката за Етап I не трябва да се подценява. Това е филтър с висок залог, който изисква проактивен и прецизен подход. Положителното решение от Дирекция “Миграция” е абсолютно необходимо условие за продължаване напред. Изискванията за жилище и доходи, макар и законово определени, съдържат елемент на субективна преценка от страна на администрацията (“достатъчни”, “стабилни”). Съгласуването с ДАНС добавя и елемент на непрозрачност, тъй като становищата на агенцията не винаги са публично мотивирани. Ето защо стратегията не трябва да бъде просто “подаване на документи”, а изграждане на “непробиваема” преписка. Това означава представяне на ясни и убедителни доказателства, безупречно оформени документи и предвиждане на възможни въпроси от страна на администрацията. Ролята на опитния адвокат е да бъде архитект на тази преписка, гарантирайки, че всеки елемент е на мястото си.

Етап II – Кандидатстване за виза тип “D” в чужбина

След като получите заветното положително становище от Дирекция “Миграция”, битката е наполовина спечелена. Следващата стъпка се предприема от членовете на вашето семейство в тяхната държава на пребиваване. Те трябва да получат специална входна виза за България, която ще им позволи да пристигнат и да финализират процедурата.

Какво представлява виза “D” и защо е задължителна?

Виза тип “D” е виза за дългосрочно пребиваване. Тя не е обикновена туристическа виза. Тя дава право на многократно влизане на територията на България и престой до 180 дни в рамките на 6-месечния й срок на валидност.  

Нейното получаване е абсолютно задължително предварително условие, за да може впоследствие членът на вашето семейство да получи разрешение за продължително пребиваване. Важно е да се знае, че за виза “D” не може да се кандидатства от територията на България. Заявлението трябва да се подаде лично в чужбина.  

Покупка на ипотекиран имот в София през 2025 г.: Пълно ръководство – Плюсове, Минуси и Експертни съвети

Международно отвличане на дете от родител: Пълно ръководство по Хагската конвенция и спешни мерки в България

Процедура по кандидатстване

• Компетентен орган: Заявлението за виза “D” се подава в дипломатическото или консулското представителство на Република България в държавата, където членът на семейството пребивава постоянно.  
• Срок за кандидатстване: Важно е да се спази срокът! Заявлението за виза трябва да бъде подадено в рамките на 6 месеца от датата, на която сте получили уведомление за положителното решение от Дирекция “Миграция”.  
• Запазване на час: В повечето консулски служби се изисква предварително запазване на час за подаване на документите. Препоръчително е това да се направи възможно най-скоро след получаване на разрешението от България.  

Необходими документи за виза “D”

Въпреки че процедурата е облекчена след одобрението от “Миграция”, все пак трябва да се представи определен набор от документи:

• Заявление за виза по образец, попълнено и подписано, придружено от актуална цветна снимка паспортен формат (3.5×4.5 cm).  
• Валиден задграничен паспорт, който е издаден през последните 10 години, има валидност поне 18 месеца и съдържа най-малко две празни страници.  
• Копие от писмото (решението) за семейно събиране, издадено от Дирекция “Миграция”. Това е най-важният документ на този етап, който удостоверява, че предварителната проверка в България е преминала успешно.  
• Задължителна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която е валидна за територията на целия Европейски съюз, покрива целия срок на валидност на визата и има минимално покритие от 30 000 евро. Тя трябва да покрива разходи за спешна медицинска помощ, болнично лечение и репатриране.  
• Документ за платена визова такса. Стандартната такса за виза “D” е 100 евро. Таксата не се възстановява в случай на отказ.   Изключение: Членовете на семейство на български граждани са освободени от заплащане на такса за виза “D”.  
• За непълнолетни деца: Копие от акт за раждане и оригинал и копие на нотариално заверена декларация-съгласие за пътуване от двамата родители (или от родителя, който не придружава детето), че са съгласни то да пътува и да пребивава дългосрочно в България.  
• Биометрични данни: При подаване на заявлението се снемат десет пръстови отпечатъка на кандидата (ако е над 12-годишна възраст).  

Таблица 2: Чек-лист на документите за кандидатстване за виза “D” (Етап II)

Срок за издаване и получаване

След подаване на документите, консулската служба разглежда заявлението. Обикновено този процес отнема между 15 и 35 работни дни, но срокът може да варира в зависимост от натовареността на конкретното посолство/консулство.  

Макар повечето източници да описват този етап като по-скоро формален след одобрението от МВР, практиката показва, че откази за издаване на виза “D” са възможни, макар и редки. Причините могат да бъдат свързани с новопостъпила информация в консулството или немотивирани решения, базирани на бланкетни основания като “заплаха за националната сигурност”. Ключово е да се знае, че този отказ представлява индивидуален административен акт и като такъв, той подлежи на обжалване пред български административен съд. Срокът за обжалване е изключително кратък – 14 дни от датата на връчване на отказа. Пропускането на този срок прави отказа окончателен и обезсмисля цялата успешно премината до момента процедура. Ето защо, при получаване на отказ, е критично важно да се действа незабавно и да се потърси квалифицирана адвокатска помощ.  

Финални стъпки в България – Получаване на разрешение за пребиваване

Пристигането в България с дългоочакваната виза “D” в паспорта е повод за радост, но не е финалът на процедурата. Предстои последната, но изключително важна стъпка – формализирането на статута на членовете на вашето семейство чрез издаване на български документи за пребиваване.

Критичният срок за действие

Законът е въвел строг времеви прозорец, в който трябва да се действа. След като членовете на вашето семейство влязат на територията на България, те трябва лично да се явят в Дирекция “Миграция” или съответната ОДМВР, за да подадат заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване.

Това трябва да се случи не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на валидност на издадената им виза “D”. Пропускането на този срок е сериозно административно нарушение и може да компрометира цялата процедура.  

Процедура и необходими документи

Финалната стъпка връща процедурата обратно там, откъдето е започнала – в Дирекция “Миграция” или съответната ОДМВР по вашия адрес. На място членовете на семейството подават следните документи:  

• Ново заявление по образец, в което като основание за пребиваване се посочва чл. 24, ал. 1, т. 13 от ЗЧРБ (членове на семейството на чужденец с разрешено пребиваване).  
• Копие на задграничния паспорт, като се представят страниците с личните данни, страницата с положената виза “D” и печата от последното влизане в страната. Оригиналът на паспорта се представя за сверка.  
• Задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на България за целия срок на исканото пребиваване (ако представената за визата е с по-кратък срок).  
• Документ за платена държавна такса за издаване на разрешение за пребиваване. Към настоящия момент таксата за разрешение за пребиваване до една година е в размер на 150 лв.. Заплащат се и такси за издаването на самата карта (пластика), които варират в зависимост от срока на изработка (обикновена или експресна услуга).  

След приемане на документите, службите на “Миграция” издават разрешение за продължително пребиваване, обикновено за срок до една година, и се пристъпва към издаване на карта за пребиваване.

Процесът по семейно събиране е цикличен – той започва и завършва в Дирекция “Миграция”. Това подчертава колко е важно поддържането на пълни и актуални записи от Етап I. Всички документи, представени първоначално от спонсора, като договор за наем или доказателства за доход, трябва да бъдат валидни и актуални и към момента на финализиране на процедурата. Ако например договорът за наем е изтекъл в месеците, докато е текла процедурата по издаване на виза, това ще създаде сериозен проблем на финалния етап. Ето защо е препоръчително адвокат да следи за непрекъснатостта и валидността на доказателствата през целия, понякога продължителен, процес.

Новият живот в България: Права на членовете на Вашето семейство

Получаването на българска карта за пребиваване е много повече от административен акт. То е ключът, който отключва редица основни права, позволяващи на вашите близки да се интегрират пълноценно в икономическия и социален живот на България.

Право на работа

Това е едно от най-важните права, които членовете на вашето семейство придобиват. Чужденците, получили разрешение за продължително пребиваване на основание семейно събиране (по чл. 24, ал. 1, т. 13 от ЗЧРБ), имат право на свободен достъп до пазара на труда. Това означава, че те могат да започнат работа по трудов договор без да е необходимо да получават отделно разрешение за работа от Агенцията по заетостта. Това право им дава възможност да допринасят за семейния бюджет, да развиват своята професионална кариера и да се чувстват икономически независими и пълноценни членове на обществото.  

Достъп до образование за децата

Българската държава гарантира правото на образование на всички деца, пребиваващи на нейна територия. Децата на чужденци с разрешено пребиваване имат право на безплатно образование в държавните и общинските детски градини и училища при същите условия и по същия ред, както българските граждани.  

За да се улесни тяхната интеграция, системата на образованието осигурява и безплатно допълнително обучение по български език. Процедурата по записване обикновено се координира през съответното по местоживеене  

Регионално управление на образованието (РУО), което насочва детето към подходяща детска градина или училище.  

Достъп до здравеопазване

Въпросът със здравното осигуряване е нюансиран и зависи от вида на разрешението за пребиваване:

• По време на процедурата и с продължително пребиваване: Както видяхме, за получаване на виза “D” и първоначално разрешение за пребиваване е задължително сключването на частна медицинска застраховка. Чужденците с разрешено   продължително пребиваване, които не работят на трудов договор, по правило продължават да заплащат сами за медицинската си помощ или да разчитат на частна застраховка.  
• При започване на работа: Ако член на семейството започне работа по трудов договор, работодателят е длъжен да го осигурява в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). От този момент лицето придобива права като всеки здравноосигурен български гражданин.
• След получаване на дългосрочно или постоянно пребиваване: Чужденците, които получат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК по реда, валиден за българските граждани. Това означава, че дори и да не работят, те са длъжни да внасят месечни здравноосигурителни вноски за своя сметка, за да не загубят здравноосигурителните си права.  

Таблица 3: Обобщение на правата на членовете на семейството след получаване на разрешение за пребиваване

Потенциални пречки, съдебна практика и правна защита

Въпреки че законовата рамка е ясна, в практиката често възникват усложнения. Познаването на потенциалните рискове и възможностите за правна защита е от ключово значение за подготовката на успешен казус.

Често срещани причини за отказ

Административните органи могат да откажат разрешаване на семейно събиране по няколко основни причини:

• Съмнения за фиктивен брак: Ако властите имат основания да смятат, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на имиграционните закони и получаване на право на пребиваване, те могат да проведат задълбочени проверки, включително отделни интервюта със съпрузите, за да установят истинността на връзката им.  
• Недостатъчни доказателства за доходи или жилище: Непълни, неубедителни или противоречиви документи относно финансовата стабилност на спонсора или годността на жилището са сред най-честите причини за отказ.  
• Формални пропуски в документите: Липса на Апостил, некачествен превод, изтекъл срок на валидност на свидетелство за съдимост или паспорт – всяка такава грешка може да е фатална за процедурата.
• Отрицателно становище от ДАНС: Както беше споменато, становището на ДАНС има голяма тежест. Дори и да не е конкретно мотивирано, то може да послужи като основание за отказ, особено ако има данни, свързани с националната сигурност.
• Пропуснати срокове: Неспазването на законовите срокове, особено на 14-дневния срок за явяване в “Миграция” след пристигане с виза “D”, е сериозно нарушение, което може да доведе до отказ.  

Силата на съдебната практика: Как съдът защитава Вашите права?

Отказите на администрацията не са окончателни. Те подлежат на съдебен контрол, а съдебната практика е изключително важен ориентир за това как се тълкува и прилага законът. Анализът на съдебни решения показва какви аргументи имат тежест пред съда.

• Казус 1 (Отказ на виза D): В показателно съдебно решение съдът отменя отказ за издаване на виза “D” на съпруг на българска гражданка. Администрацията е мотивирала отказа си с бланкетни твърдения, че лицето може да използва страната като “транзитен пункт” и че има отрицателно становище от ДАНС. Съдът обаче внимателно анализира фактите и установява, че администрацията не е представила   никакви конкретни доказателства за тези твърдения. Нещо повече, съдът остро критикува административния орган, че изобщо не е обсъдил най-важния факт – че от брака на двойката се е родило дете, български гражданин. Съдът постановява, че   висшият интерес на детето да расте с двамата си родители е фундаментално право, което администрацията е пренебрегнала. Това решение показва, че съдът изисква от администрацията конкретни фактически основания за отказите си и не приема общи и недоказани твърдения.
• Казус 2 (Отказ за събиране от ДАБ): Друго решение илюстрира обратната страна на монетата. В този случай съдът потвърждава отказа на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) за събиране на семейство. Причината е, че жалбоподателят, който е бил непълнолетен при влизането си в страната, е навършил пълнолетие по време на процедурата и не е успял да представи   валидни документи, доказващи безспорно роднинската му връзка с лицата, които иска да доведе. Този казус демонстрира, че съдът, макар и да защитава правото на семеен живот, прилага закона стриктно и няма да заобиколи ясни законови изисквания като възраст или необходимост от официални документи за доказване на родство.  

Тези примери показват, че съдебната практика е двуостър меч. Тя може да бъде мощен щит срещу произволни и немотивирани административни откази, но същевременно разкрива слабостите на всеки казус, който не е подкрепен със солидни и безспорни доказателства. Успешната правна стратегия се състои именно в изграждането на преписка, която е силна по критериите, които съдът прилага.

Процедура по обжалване

Всеки отказ, получен на който и да е етап от процедурата, е индивидуален административен акт и може да бъде обжалван по съдебен ред:

• Жалбата се подава пред компетентния по местоживеене Административен съд.
• Срокът за подаване на жалбата е 14-дневен и започва да тече от деня на съобщаване на отказа. Този срок е преклузивен и пропускането му води до влизане в сила на отказа.  
• Решението на Административния съд не е окончателно и може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд (ВАС). Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване.  

Осигурете спокойствие за Вашето семейство с професионална помощ

Процедурата по семейно събиране в България е маратон, а не спринт. Тя е многостепенна, изисква прецизност, задълбочено познаване на закона и нормативната уредба, както и внимание към всеки детайл. Както стана ясно от настоящото изложение, процесът е обвързан със строги срокове и изисквания, а дори малка грешка, породена от неразбиране на процедурата или пропуск в документите, може да доведе до отказ и да забави събирането на вашето семейство с месеци, а понякога и с години.

Подготовката на изрядна преписка, правилното легализиране и превод на документи, доказването на финансова стабилност и осигурено жилище, както и навременната реакция при евентуален отказ, са елементи, които изискват специализирани правни познания и опит.

Екипът на адвокатска кантора Астакова в София притежава експертизата и дългогодишния опит да ви преведе уверено през всеки етап от този сложен процес – от първоначалната консултация и оценка на казуса, през прецизната подготовка на документите до представителство пред всички административни институции и, при необходимост, пред съда.

Не оставяйте бъдещето и спокойствието на вашето семейство на случайността. Свържете се с нас днес за първоначална консултация и нека заедно да превърнем вашето съкровено желание да бъдете с близките си в реалност.