Капитал 2.0: Новите пътища за пари и инвестиции в България

Българският капиталов пазар представлява динамична и развиваща се екосистема, която предлага все по-разнообразни възможности както за компаниите, търсещи финансиране за своя растеж, така и за инвеститорите, които искат да вложат средствата си в перспективни бизнес начинания. В основата на тази екосистема стоят няколко ключови институции, чието взаимодействие определя правилата и ефективността на пазара. Българска фондова борса (БФБ) е организаторът на пазара, предоставяйки технологичната и регулаторна инфраструктура за търговия с ценни книжа. Надзорът върху целия небанков финансов сектор се осъществява от Комисията за финансов надзор (КФН) – независим държавен регулаторен орган, който следи за спазването на законовите изисквания, защитата на инвеститорите и прозрачността на публичните дружества. Свързващото звено между емитентите на ценни книжа и инвеститорите са инвестиционните посредници, които предоставят експертиза, улесняват сделките и често играят ключова роля в процеса на набиране на капитал.  

Настоящият доклад има двойна цел: да служи като изчерпателен пътеводител за двете основни групи участници на капиталовия пазар. Той е структуриран в две основни части, за да отговори на симетричните нужди на компаниите, търсещи капитал, и на инвеститорите, предлагащи го. Първата част е насочена към предприемачи и мениджъри, като предоставя детайлен анализ на различните пътища за набиране на публично финансиране. Втората част е предназначена за индивидуални и институционални инвеститори, като им дава инструменти за намиране, анализ и участие в инвестиционни възможности.

Докладът представя подробна карта на основните пътища за набиране на капитал в България. Ще бъдат разгледани в дълбочина класическите методи като Първичното публично предлагане (IPO) на регулирания пазар на БФБ, което остава златният стандарт за големи и утвърдени компании. Специално внимание ще бъде обърнато на гъвкавия и все по-популярен пазар за растеж BEAM, създаден специално за нуждите на малките и средни предприятия (МСП). Ще бъдат анализирани и най-новите иновативни механизми като платформите за групово финансиране (crowdfunding), сред които се откроява SpaceCrowd – инициатива на самата БФБ. Накрая, ще бъде разгледан и алтернативният публично-частен механизъм за финансиране чрез Фонда на фондовете, който играе важна роля в подкрепата на иновативни компании в ранен етап на развитие. По този начин докладът предоставя 360-градусов поглед върху възможностите за публично финансиране в страната.

Пътеводител за компании за набиране на публичен капитал

Този дял от доклада е предназначен за ръководството на български компании, които обмислят набирането на капитал чрез публични пазари. Той предоставя задълбочен анализ на всеки от наличните механизми, като акцентира върху процедурните стъпки, регулаторните изисквания, разходите, предимствата и стратегическите съображения, свързани с всеки от тях. Целта е да се предостави ясна рамка за вземане на информирани решения, съобразени с конкретния етап на развитие, финансовите нужди и дългосрочните цели на всяка компания.

Регулираният пазар на БФБ – Класическите подходи

Регулираният (основен) пазар на Българска фондова борса е най-високото ниво на публичност и регулация в страната. Той е предназначен за по-големи и зрели компании, които могат да отговорят на строгите изисквания за прозрачност и корпоративно управление. Излизането на този пазар носи значителен престиж, достъп до по-широк кръг инвеститори, включително международни, и потенциал за набиране на значителен капитал. Двата основни метода за това са Първичното публично предлагане (IPO) и Директното листване.

Първично публично предлагане (IPO): Златният стандарт

Първичното публично предлагане, или IPO (Initial Public Offering), е процесът, чрез който една частна компания за първи път предлага свои акции на широката общественост, превръщайки се по този начин в публично дружество. Това е класическият и най-добре познат метод за набиране на значителен капитал от капиталовия пазар.

Дефиниция и механика

В основата на IPO стои емитирането на нови акции от компанията, които се предлагат за закупуване от институционални и индивидуални инвеститори. Набраните средства от продажбата на тези нови акции постъпват директно в компанията и се използват за финансиране на нейния растеж, инвестиционни проекти, погасяване на задължения или други корпоративни цели.  

Централна фигура в процеса на IPO е инвестиционният посредник-поемател (underwriter). Това обикновено е голяма инвестиционна банка или брокерска къща, която изпълнява няколко ключови функции. Поемателят работи в тясно сътрудничество с компанията през целия процес – от подготовката на документацията до финалното пласиране на акциите. Той помага за структурирането на сделката, оценката на компанията и определянето на първоначалната офертна цена на акциите. Освен това, поемателят подпомага компанията да отговори на всички регулаторни изисквания и използва своята дистрибуторска мрежа, включваща други инвестиционни банки, брокери, взаимни фондове и застрахователни компании, за да продаде акциите на инвеститорите.  

Важен етап от процеса е т.нар. “роудшоу” (roadshow). По време на роудшоуто висшият мениджмънт на компанията, подпомаган от поемателя, се среща с потенциални големи институционални инвеститори. Целта е да се представи бизнес моделът, стратегията и потенциалът за растеж на компанията, за да се генерира интерес към предстоящото IPO. Обратната връзка и нивото на интерес от тези срещи помагат на поемателя да определи по-точно финалната емисионна цена на акциите. В много случаи поемателят предоставя и гаранция за продажбата на определен брой акции на договорената цена, което дава сигурност на компанията, че ще набере минимално необходимия капитал.  

Изборът на IPO пред други методи за набиране на капитал не е само въпрос на цена. Ангажирането на реномиран поемател изпраща мощен сигнал за качество към пазара. Поемателят извършва задълбочен правен и финансов анализ (due diligence) на компанията и на практика залага репутацията си на успеха на предлагането. Тази външна валидация от страна на доверен финансов експерт осигурява на инвеститорите допълнително ниво на сигурност и помага за преодоляване на информационната асиметрия между компанията и пазара. Това е една от основните причини, поради които много компании избират по-скъпия път на IPO с поемател.

Регулаторна рамка и ролята на КФН

Процесът на IPO в България е строго регулиран, за да се гарантира защитата на инвеститорите и целостта на пазара. Основният нормативен акт, който урежда тази материя, е Законът за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).  

Ключов регулаторен орган в процеса е Комисията за финансов надзор (КФН). КФН е независима държавна институция, която се отчита пред Народното събрание и осъществява надзор върху целия небанков финансов сектор в България. Това включва дейността на регулираните пазари като БФБ, инвестиционните посредници, управляващите дружества, застрахователите, пенсионните фондове и, най-важното в този контекст, дейността на публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа. Всяко публично предлагане на ценни книжа трябва да премине през одобрението на КФН, която следи за спазването на законовите изисквания и пълнотата на разкриваната информация.  

Проспект за публично предлагане – Библията на инвеститора

Най-важният документ в целия процес на IPO е проспектът за публично предлагане. Това е изчерпателен правен и финансов документ, който съдържа цялата информация, необходима на инвеститорите, за да вземат информирано инвестиционно решение. Съдържанието му е строго регламентирано от ЗППЦК и европейските регламенти. Проспектът трябва да включва детайлна информация за:  

• Емитента и неговата дейност: История, бизнес модел, основни продукти и услуги, пазари, конкурентна среда.
• Финансово състояние: Одитирани финансови отчети за последните няколко години, включително баланс, отчет за приходите и разходите и отчет за паричните потоци. Анализ на активите, пасивите, печалбите и загубите.  
• Акционерна структура и управление: Информация за основните акционери, членовете на управителните органи и тяхната квалификация.
• Предлаганите ценни книжа: Брой, вид, номинална и емисионна стойност на акциите, както и правата, свързани с тях.  
• Използване на набраните средства: Ясно описание на целите, за които ще бъде използван набраният капитал.
• Рискови фактори: Подробно описание на всички съществени рискове, свързани с дейността на компанията, индустрията, в която оперира, и самата инвестиция в акции.  

Проспектът се внася за одобрение в КФН. Важно е да се подчертае, че потвърждението на проспекта от КФН не означава, че комисията одобрява или не одобрява инвестирането в предлаганите ценни книжа, нито че носи отговорност за верността на предоставената информация. Одобрението от КФН е единствено потвърждение, че документът е изготвен в съответствие със законовите изисквания и съдържа цялата необходима информация. Отговорността за вземането на инвестиционно решение е изцяло на инвеститора.  

Директно листване (Direct Listing): Алтернативен маршрут

Директното листване е алтернативен метод, чрез който една компания може да направи акциите си достъпни за търговия на публичен пазар, но с фундаментални разлики спрямо IPO.

Механизъм на действие

Основната разлика е, че при директното листване не се емитират нови акции и не се набира нов капитал за компанията. Вместо това, на борсата се листват за търговия съществуващи акции, които са притежание на настоящи акционери – основатели, служители, ранни инвеститори. Процесът не включва ангажирането на поемател (underwriter) в класическия смисъл на думата. Компанията обикновено наема финансов съветник, който да я подпомогне с регулаторните аспекти, но липсва поемател, който да гарантира пласирането на акциите или да стабилизира цената им.  

Сравнителен анализ

Директното листване има своите ясни предимства и недостатъци в сравнение с IPO.

• Предимства:
  • По-ниски разходи: Най-голямото предимство е елиминирането на значителните такси и комисиони, които се плащат на инвестиционния посредник-поемател при IPO.
  • Ликвидност за съществуващи акционери: Предоставя възможност на ранните инвеститори и служителите да продадат своите акции на открит пазар.
• Недостатъци:
  • Липса на нов капитал: Компанията не набира свежи средства за развитието си, тъй като се търгуват само съществуващи акции.
  • По-висока ценова несигурност и волатилност: При директното листване няма предварително договорена емисионна цена. Цената в първия ден на търговия се определя изцяло от пазарните сили на търсене и предлагане. Липсата на инвестиционна банка, която да управлява процеса и да стабилизира цената, може да доведе до значителна волатилност в първите дни и седмици на търговия.  

В крайна сметка, стриктните регулаторни изисквания, високите разходи и времеемката подготовка, свързани с класическото IPO на основния пазар, създават значителни бариери. Тази “регулаторна фрикция”, макар и създадена с цел защита на инвеститорите, прави публичния пазар практически недостъпен за много по-малки, но бързо растящи компании. Именно тази пазарна реалност е основният катализатор за създаването и последвалия успех на алтернативни пътища за финансиране като пазара BEAM и платформите за групово финансиране. Те не са просто различни опции, а директен и логичен пазарен отговор на бариерите, които поставя основният регулиран пазар.  

Пазарът за растеж BEAM – Ускорител за малки и средни предприятия (МСП)

Пазарът за растеж BEAM (Bulgarian Enterprise Accelerator Market) е създаден като стратегически отговор на нуждите на малките и средни предприятия в България, за които изискванията на основния регулиран пазар са твърде тежки. Той представлява иновативна платформа, която цели да улесни достъпа до капиталово финансиране за компании във фаза на растеж.

Концепция и стратегически цели на BEAM

BEAM е специализиран пазар, организиран от Българска фондова борса, който официално стартира след одобрение от КФН в края на 2018 г.. Основната му цел е да осигури на малкия и среден бизнес в България възможност за набиране на капитал при  

значително по-облекчени условия и по-ниски разходи в сравнение с основния пазар. Въпреки че е отделен пазарен сегмент, търговията на BEAM се осъществява на същата високотехнологична търговска платформа T7®, която се използва и за основния пазар, което гарантира надеждност и ефективност на търговския процес.  

Пазарът е предназначен за компании, които вече имат съществуващ бизнес модел и продуктово портфолио, но търсят допълнително финансиране за разширяване на дейността си, навлизане на нови пазари или разработване на нови продукти. Едно от ключовите предимства е, че няма изисквания за минимален размер на приходите или печалбата, което го прави достъпен за широк кръг от растящи фирми.  

Процес и изисквания за листване на BEAM

Процесът на листване на пазара BEAM е проектиран да бъде по-бърз и по-евтин от този на основния пазар, благодарение на няколко ключови облекчения в регулаторната рамка.

Финансови прагове и документация

Най-същественото предимство на BEAM е възможността за набиране на капитал до 8 млн. евро без необходимостта от изготвяне на сложен и скъп проспект, който да бъде одобрен от Комисията за финансов надзор. Този праг беше увеличен от 3 млн. евро през 2022 г., което значително разшири възможностите на пазара. Вместо проспект, компанията трябва да подготви и представи за одобрение от самата БФБ т.нар. “Документ за допускане до търговия”. Този документ също съдържа важна информация за компанията и предлагането, но изискванията към него са по-облекчени. Други необходими документи включват одитиран финансов отчет за предходната година и прогнозни финансови отчети за годината на листването.  

Ролята на съветника

За да се компенсира по-лекият регулаторен режим и да се гарантира защита на инвеститорите, БФБ въвежда задължителното изискване всяка компания, която се листва на BEAM, да сключи договор с одобрен от борсата съветник за срок от поне две години след първоначалното допускане до търговия. Съветниците са лицензирани инвестиционни посредници или други консултантски фирми (като например Data Owl, МК Брокерс АД), които са преминали през процедура на одобрение от БФБ.

Ролята на съветника е многопластова. Той подпомага компанията-емитент по време на целия процес на подготовка за листване, включително при изготвянето на Документа за допускане. След листването, съветникът продължава да консултира дружеството относно спазването на правилата на пазара и задълженията за разкриване на информация, като същевременно информира борсата за изпълнението на тези изисквания от страна на компанията. Този модел е изключително важен, тъй като на практика БФБ делегира част от своите надзорни и контролни функции на тези одобрени съветници. Съветникът действа като един вид “регулаторен прокси”, който балансира между нуждата от по-ниски бариери за достъп на компаниите и необходимостта от поддържане на доверие и защита на инвеститорите.  

Облекчени изисквания и данъчни стимули

Важна юридическа особеност е, че с листването си на пазара BEAM, компанията не придобива статут на “публично дружество” по смисъла на ЗППЦК. Това води до редица съществени облекчения:  

• По-ниски изисквания за прозрачност: Задълженията за разкриване на информация са по-леки в сравнение с тези за компаниите на регулирания пазар.
• Облекчени процедури: Процедурите за свикване на общи събрания на акционерите и отчетността са по-опростени.
• Повишена ликвидност за акционерите: Пазарът предоставя възможност на съществуващите акционери да продадат своите дялове бързо и при сравнително ниски трансакционни разходи.  

Допълнителен стимул както за компаниите, така и за инвеститорите, е данъчното облекчение. Реализираната капиталова печалба от търговия с акции на пазара BEAM е освободена от данък, което повишава атрактивността на инвестициите на този пазар.  

Успешни примери и въздействие върху пазара

От създаването си пазарът BEAM демонстрира своя потенциал да бъде ефективен инструмент за набиране на капитал. Редица успешни листвания и увеличения на капитал доказаха, че в България има както компании с потенциал за растеж, така и инвеститорски интерес към тях.

Знаков пример за успеха на пазара е инвестиционната компания Webit Investment Network (WIN). През май 2025 г. тя осъществи рекордно увеличение на капитала, като успя да привлече над 12.1 млн. лв., което е най-голямото предлагане на пазара BEAM до момента. Този успех е показателен за доверието, което пазарът успя да изгради сред индивидуалните инвеститори.  

Други успешни примери включват компанията за биометрични технологии “Биодит” АД, която също използва пазара за набиране на допълнителен капитал за своето развитие , както и доброто представяне на акциите на технологични компании като “Шелли Груп” АД и “Сирма Груп Холдинг” АД, чиято видимост и ликвидност се повишиха значително благодарение на капиталовия пазар.  

Пазарът BEAM не е просто пасивна платформа за търговия, а активен архитект на нова пазарна екосистема. Успешните листвания създават мощен демонстрационен ефект, който привлича нови компании и инвеститори. Осъзнавайки това, БФБ предприе стратегически ход за допълнително стимулиране на пазара чрез създаването на специализирано дружество – “ИПО Растеж” АД. Тази компания е съвместна инициатива на самата БФБ (която е водещ акционер с 40%) и осем инвестиционни посредници. Целта на “ИПО Растеж” е да набира средства от пазара и да ги инвестира в първични публични предлагания на компании, листващи се на пазара BEAM. По този начин се решава класическият проблем “кокошката и яйцето” – фондът осигурява начална институционална подкрепа и ликвидност за новите емисии, което ги прави по-сигурни и привлекателни за останалите инвеститори. Това е пример за съзнателна и многопластова стратегия за изграждане и развитие на пазара отвътре.  

Таблица 1: Сравнителен анализ на изискванията: Основен пазар (IPO) vs. Пазар BEAM

Тази сравнителна таблица предоставя на мениджърите и предприемачите ясен и структуриран поглед върху ключовите разлики между двата основни пазарни сегмента. Тя дестилира сложната регулаторна информация в лесно съпоставим формат, който улеснява вземането на стратегическо решение. От нея ясно се виждат компромисите – основният пазар предлага достъп до по-голям капитал и престиж, но на цената на по-високи разходи, по-дълъг период за подготовка и по-тежки регулаторни задължения. Пазарът BEAM, от своя страна, предлага скорост, по-ниски разходи и гъвкавост, което го прави идеалният инструмент за МСП, които правят първите си стъпки на капиталовия пазар.

Запазване на лично име като търговска марка: Пълен правен анализ и стратегическо ръководство

Съдебна делба на имот: Процедура, срокове и разноски в България

Иновативни механизми – Групово финансиране (Crowdfunding)

Груповото финансиране, или краудфъндинг, е сравнително нов, но бързо развиващ се метод за набиране на капитал, който използва силата на онлайн платформите, за да свърже предприемачи с голям брой малки инвеститори. В последните години този сегмент претърпя значително развитие и в България, особено след въвеждането на обща европейска регулаторна рамка.

Регулаторна среда

Развитието на пазара на групово финансиране в Европа получи мощен тласък с приемането на Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета. Този регламент въведе хармонизирани правила за доставчиците на услуги за колективно финансиране в целия Европейски съюз, създавайки единен пазар и повишавайки защитата на инвеститорите.  

В България, със законови промени, Комисията за финансов надзор (КФН) беше определена за компетентен национален орган, отговорен за лицензирането и надзора на дейността на тези платформи. Това означава, че всяка платформа за групово финансиране, която оперира в страната, трябва да получи лиценз от КФН и да спазва строги правила за дейността си, включително за управление на конфликти на интереси и прозрачност към инвеститорите. Например, на доставчиците на услуги е забранено да имат финансов интерес в проектите, които се предлагат на техните платформи.  

Платформата SpaceCrowd – Трамплин към капиталовия пазар

Най-значимата нова инициатива в този сектор в България е стартирането на платформата SpaceCrowd. Това не е просто поредната краудфъндинг платформа, а стратегически проект, разработен съвместно от Българска фондова борса и Централен депозитар, което му придава високо ниво на институционална легитимност и доверие.  

Концепция и целева група

SpaceCrowd е платформа, фокусирана изключително върху дялово групово финансиране (equity crowdfunding). Това означава, че чрез нея инвеститорите не правят дарения или не дават заеми, а закупуват акции и стават съсобственици в компаниите, които подкрепят.  

Платформата е специално проектирана да обслужва компании в много ранен етап на развитие – стартъпи и млади фирми, които търсят сравнително малък по размер начален капитал. Фокус групата са компании, които се нуждаят от финансиране в диапазона между 200 000 лв. и 1.5 млн. лв.. Това са компании, които често са твърде малки или рискови дори за изискванията на пазара BEAM. По думите на изпълнителния директор на БФБ, доц. д-р Маню Моравенов, “пазарът BEAM показа, че има инвеститорски интерес към стартъп компании в България, но някои от тях не са достатъчно развити, за да отговорят на критериите на BEAM”. SpaceCrowd е създадена, за да запълни точно тази ниша.  

Процес и предимства

Процесът за кандидатстване е опростен, като структурата на таксите е прозрачна: компаниите плащат еднократна такса за преглед на документите и такса за успех, която е процент от набраната сума. Едно от най-големите предимства на SpaceCrowd, което я отличава от много други модели, е, че не се изисква компанията да е осигурила предварително водещ инвеститор (lead investor), за да стартира кампанията си. Това значително сваля бариерата за достъп за много стартъпи, които трудно биха привлекли голям “корен” инвеститор в толкова ранен етап.  

Участието в SpaceCrowd дава на компаниите и достъп до други инициативи на БФБ, като например акселераторската програма beamUp lab, която предлага менторство, обучение и повишена видимост, служейки като мост към евентуално бъдещо листване на пазара BEAM.  

Появата на SpaceCrowd не е изолирано събитие, а по-скоро финалният елемент в изграждането на една структурирана “капиталова стълбица” от страна на БФБ. Сега една българска компания има ясен и логичен път за растеж, финансиран от публичния пазар: тя може да започне от Идея -> (Ангелски/Начални инвестиции) -> SpaceCrowd (за първоначална публична валидация и набиране на капитал до 1.5 млн. лв.) -> Пазар BEAM (за капитал за растеж до 8 млн. евро) -> Основен пазар (за зрялост и голям мащаб). Тази структурирана пътека намалява несигурността и прави пътя от стартъп до утвърдена публична компания по-прозрачен и постижим.

Освен това, една кампания в SpaceCrowd е много повече от просто механизъм за набиране на средства. Тя е мощен инструмент за пазарна валидация и маркетинг. Успешното приключване на кампанията е силно доказателство за наличието на пазарен интерес към продукта или услугата на компанията (product-market fit). То създава общност от стотици или хиляди малки инвеститори, които се превръщат в посланици на марката. Това “социално доказателство” е изключително ценен нематериален актив, който може да бъде използван в бъдещи, по-големи кръгове на финансиране на пазара BEAM или при преговори с фондове за рисков капитал. В този смисъл, набраният капитал е почти вторичен ефект спрямо маркетинговата експозиция и изграждането на общност, които една успешна кампания осигурява.  

Други лицензирани платформи

Освен SpaceCrowd, към февруари 2025 г. Комисията за финансов надзор е лицензирала и регистрирала още няколко доставчици на услуги за колективно финансиране в България. Сред тях са “Колективно финансиране” АД (операторът на самата SpaceCrowd), “Афранга” ЕООД, “Пейшънт кепитъл” ООД и “Пропъртипиърс” ООД. Наличието на няколко лицензирани играча показва, че пазарът се развива и предлага различни опции, включително платформи, фокусирани върху отпускане на заеми (като “Афранга” ) или инвестиции в имоти.  

Алтернативни източници – Фонд на фондовете (ФнФ)

Фондът на фондовете (официално “Фонд мениджър на финансови инструменти в България” ЕАД) е специфичен публичен инструмент, който играе важна, макар и индиректна, роля в капиталовото финансиране на българския бизнес. Той не е пряка алтернатива на борсата, а по-скоро допълващ елемент в общата екосистема, който подхранва компании в по-ранен етап на тяхното развитие.

Роля и мандат на ФнФ

Фондът на фондовете е държавно дружество, което управлява значителен публичен ресурс, идващ от европейските структурни и инвестиционни фондове и национално съфинансиране. За програмния период 2021-2027 г. управляваният от него ресурс надхвърля 2 млрд. лв..  

Ключовата цел на ФнФ е да подкрепя българската икономика, като мултиплицира ефекта на публичните средства чрез привличане на допълнителен частен капитал. Това означава, че за всяко евро, инвестирано от ФнФ, се цели привличането на допълнително частно съфинансиране от банки, фондове и други инвеститори, като по този начин се увеличава общият обем на инвестициите в икономиката.  

Механизъм на действие

Важно е да се разбере, че Фондът на фондовете не инвестира директно в крайни получатели (т.е. в малки и средни предприятия). Неговата структура е на “мениджър на фондове”. Той действа на две нива:

1. Избор на финансови посредници: ФнФ провежда открити и прозрачни процедури за избор на финансови посредници. Тези посредници могат да бъдат търговски банки, фондове за рисков капитал (Venture Capital funds), фондове за дялово инвестиране (Private Equity funds) или други финансови институции.  
2. Предоставяне на ресурс: ФнФ сключва споразумения с избраните посредници и им предоставя публичния ресурс. От своя страна, посредниците са задължени да привлекат и допълнителен частен капитал.
3. Инвестиции в крайни получатели: Едва тогава тези финансови посредници (банки, фондове) инвестират комбинирания публичен и частен ресурс в конкретни български компании, които отговарят на критериите на съответната програма.  

Съществуването и структурата на ФнФ са директен отговор на класически пазарен провал – т.нар. “финансова дупка” (funding gap). Много иновативни малки и средни предприятия са твърде рискови, за да получат традиционен банков кредит, но същевременно не са достатъчно големи или зрели, за да привлекат интереса на големи фондове за дялово инвестиране или да излязат на борсата. Чрез използването на публични средства за поемане на част от риска (de-risking), ФнФ стимулира частния капитал (банки и фондове) да инвестира в този сегмент от икономиката, който иначе би останал без достъп до финансиране. Този модел на публично-частно партньорство е много по-ефективен, отколкото ако държавна структура се опитваше сама да избира в кои компании да инвестира, тъй като използва пазарната експертиза на частните финансови посредници за намиране и управление на сделките.  

Финансови инструменти за бизнеса

Чрез своите партньори – финансови посредници, Фондът на фондовете предлага достъп до широк спектър от финансови инструменти, насочени към различни етапи от развитието на една компания.  

• Дългови инструменти: Това са предимно кредитни продукти, предлагани чрез търговски банки. Пример е Програма “Възстановяване”, която предоставя бизнес кредити при облекчени условия, често без изискване за материални обезпечения, с по-дълги срокове на изплащане и гратисни периоди. Финансови посредници по тази програма са редица от големите банки в страната като Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк и др..  
• Дялови и квази-дялови инструменти: Това е финансиране срещу придобиване на дял в капитала на компанията. То е насочено към по-рискови, но и по-високопотенциални компании и се управлява от фондове за рисков капитал. ФнФ е структурирал няколко такива фонда:
  • Фонд за ускоряване и начално финансиране: Насочен към стартъпи и компании в най-ранен етап. Той се управлява от три отделни фонда-посредници: Innovation Capital, Vitosha Venture Partners и New Vision 3 (NV3). Те предоставят инвестиции в размер от 25 000 евро до 1 млн. евро, често съчетани с менторски и акселераторски програми.  
  • Фонд за рисков капитал: Насочен към компании в малко по-напреднал ранен етап, които се нуждаят от по-голям капитал за комерсиализация на продуктите си. Управлява се от Morningside Hill и прави инвестиции между 750 хил. и 3.5 млн. евро.  
  • Фонд мецанин/растеж: Предназначен за по-зрели МСП с потенциал за растеж, които се нуждаят от капитал за разширяване на дейността си. Управлява се от Silverline Capital и предоставя по-големи инвестиции (2.5 – 7 млн. евро) под формата на хибридно финансиране (комбинация от дълг и капитал).  

Въпреки че ФнФ не е пряк участник на публичния капиталов пазар, той играе ролята на индиректен “захранващ” механизъм за него. Като предоставя ключово ранно и рисково финансиране чрез своите партньорски фондове за рисков капитал, ФнФ подпомага и “отглежда” компаниите до етап на зрялост, в който те стават първокласни кандидати за листване на пазара BEAM или на основния пазар на БФБ. Една от най-честите и успешни стратегии за изход (exit) на един фонд за рисков капитал от своята инвестиция е именно чрез първично публично предлагане. По този начин, дейността на ФнФ индиректно създава бъдещия поток от качествени компании, които ще се появят на публичния пазар, допринасяйки за неговата дълбочина и атрактивност.

Пътеводител за инвеститора

Тази част от доклада е насочена към българските граждани – както начинаещи, така и по-опитни инвеститори. Целта е да се предостави ясна и систематизирана информация за това как могат да откриват компании, които набират капитал, как да анализират инвестиционните възможности и какви са практическите стъпки за участие в публични предлагания. Успешното инвестиране на капиталовия пазар изисква не само наличие на средства, а и достъп до навременна и надеждна информация.

Идентифициране на инвестиционни възможности

Първата стъпка за всеки инвеститор е да разбере къде и как да търси информация за компании, които планират да станат публични или да увеличат капитала си. Информационният пейзаж е разнообразен и включва както официални регулаторни източници, така и специализирани медии и онлайн общности.

Официални и първични източници

Това са най-надеждните източници на информация, тъй като данните в тях идват директно от регулаторите и самите компании.

• Публичен регистър на КФН: Уебсайтът на Комисията за финансов надзор (КФН) поддържа публичен регистър на всички потвърдени проспекти за публично предлагане на ценни книжа. Това е   първият и най-сигурен източник на информация за предстоящи IPO-та на основния регулиран пазар. Регистърът е достъпен за всеки гражданин и съдържа списък на компаниите, чиито проспекти са били одобрени от комисията, заедно с датата на одобрение и прикачен файл със самия документ. Редовното преглеждане на този регистър дава възможност на инвеститорите да научат за големи предлагания седмици или дори месеци преди те да се състоят.  
• Българска фондова борса (БФБ): Официалният уебсайт на борсата, bse-sofia.bg, е друг ключов източник. Особено важна е специализираната информационна система   X-News. Всички публични дружества и компаниите, търгувани на пазара BEAM, са задължени да публикуват в X-News всички свои корпоративни съобщения. Това включва решения за увеличение на капитала, покани за общи събрания, на които ще се гласува такова решение, както и самите документи за предлагането (проспект или документ за допускане). Следенето на новините в X-News е най-директният начин инвеститорите да бъдат информирани в реално време за плановете на вече листваните компании.

Специализирани финансови медии и платформи

Докато официалните източници предоставят суровата информация, специализираните финансови медии я обработват, анализират и я представят в по-достъпен и разбираем вид. Те играят ключова роля за информираността на пазара. Водещите финансови медии в България, които системно отразяват капиталовия пазар, са:

• Investor.bg: Една от най-старите и авторитетни финансови медии в България, която самата е публична компания, листвана на БФБ от 2004 г.. Сайтът предлага богат набор от новини, анализи, пазарни данни в реално време, интервюта с мениджъри на публични компании и инвестиционни посредници.  
• Infostock.bg: Друга специализирана платформа, която предоставя подробна информация за българския и международните капиталови пазари. Публикува новини за корпоративни събития като увеличения на капитал, финансови отчети и пазарни анализи.  
• Forbes Bulgaria: Българското издание на световното списание често публикува задълбочени статии и анализи за успешни компании, включително такива, които са набрали капитал от БФБ, както и за нови тенденции като платформата SpaceCrowd.  
• Bloomberg TV Bulgaria: Телевизионен канал, част от медийната група на Investor.bg, който предлага ежедневни предавания, посветени на икономиката и финансите, с редовни коментари и анализи за капиталовия пазар.  

Тези медии не просто препредават новините. Те допринасят активно за ефективността на пазара, като намаляват информационната асиметрия. Чрез своите анализи и интервюта те помагат на по-широк кръг инвеститори да разберат сложни финансови концепции и да оценят рисковете и възможностите, свързани с дадена компания. Това изравнява до известна степен възможностите на индивидуалните и институционалните инвеститори и води до по-информирано ценообразуване на пазара. Една жизнена и независима финансова медийна среда е предпоставка за здрав и доверен капиталов пазар.  

Инвестиционни форуми и общности

Онлайн общностите, и по-специално форумът на Investor.bg, са се превърнали във важна част от пазарната екосистема. В специализирани теми, като “Предстоящи IPO?”, инвеститори обменят информация, мнения и анализи. Тези форуми могат да бъдат изключително полезни като източник на:  

• Ранни сигнали: Често слухове или неофициална информация за предстоящо предлагане се появяват първо във форумите, преди да бъдат официално обявени.
• Пазарни настроения: Дискусиите дават ясна представа за нагласите на индивидуалните инвеститори към дадена компания или предлагане – дали са ентусиазирани, скептични или критични.
• Алтернативни гледни точки: Във форумите могат да се прочетат анализи и мнения, които се различават от официалната позиция на компанията или от анализите на големите посредници. Пример за това са детайлните дискусии около предстоящото IPO на Dronamics, където потребители споделят новини и коментират потенциала и рисковете.  

Въпреки ползите, е изключително важно инвеститорите да подхождат към информацията от форумите с висока доза критичност. Форумите са пълни както с добре информирани мнения, така и с необосновани спекулации, слухове и емоционални коментари. Информацията от форумите никога не трябва да бъде единствената основа за вземане на инвестиционно решение. Тя трябва да се използва като отправна точка за по-нататъшна проверка и да се сверява с официалните източници (КФН, БФБ) и анализите на професионалните медии.

Ефективният инвеститор трябва да умее да навигира в тази ясна информационна йерархия. На най-високо ниво (първичен източник на истината) са официалните документи в КФН и БФБ – те са сурови, нефилтрирани и задължителни данни. На второ ниво е професионалната интерпретация от финансовите медии, които обработват и контекстуализират тези данни. На трето ниво е настроенията на общността във форумите, които дават представа за пазарния пулс, но са най-малко надеждни и изискват щателна проверка. Умението за работа и с трите нива е ключово за всеки успешен инвеститор.

Таблица 2: Карта на информационните източници за инвеститора

Тази таблица служи като филтър и наръчник за инвеститора в условията на информационно претоварване. Тя го учи да подхожда към всеки източник с правилната нагласа: да използва КФН за 100% достоверна документация, финансовите медии за професионален анализ, а форумите – за улавяне на настроенията, но никога като единствен източник за финално решение. Това насърчава дисциплиниран и критичен подход към събирането на информация, който е в основата на разумното инвестиране.

Анализ и участие в предлагане

След като инвеститорът е идентифицирал потенциална възможност, следва най-важната стъпка – задълбочен анализ на компанията и предлагането. Това изисква внимателен прочит на ключовите документи и разбиране на основните параметри на бизнеса.

Как да четем проспект или документ за допускане

Проспектът (за основен пазар) и документът за допускане (за пазар BEAM) са най-важните източници на информация. Въпреки че могат да бъдат дълги и пълни с юридически и финансов език, има няколко ключови секции, на които всеки инвеститор трябва да обърне специално внимание:

• Използване на набраните средства: Това е една от най-важните секции. Компанията трябва ясно да посочи за какво точно ще използва парите на инвеститорите. Дали средствата ще отидат за разширяване на производството, за навлизане на нов пазар, за изплащане на скъпи дългове или просто за оперативни разходи? Целите трябва да са конкретни и насочени към създаване на стойност за акционерите. Пример за това е съобщението на “Биодит” АД, където ясно са посочени целите на увеличението на капитала.  
• Рискови фактори: Всяка инвестиция носи риск и компаниите са задължени да го опишат подробно. Инвеститорът трябва да прочете внимателно тази секция, за да разбере специфичните рискове за компанията (напр. зависимост от един клиент или доставчик), за индустрията (напр. силна конкуренция, технологични промени) и общите пазарни рискове.  
• Мениджмънт и акционерна структура: Кой управлява компанията? Какъв е опитът и репутацията на мениджърския екип? Кои са основните акционери и дали те ще продават свои акции по време на предлагането? Силният и опитен мениджмънт е ключов фактор за успех.
• Финансови отчети и прогнози: Анализът на историческите финансови резултати (приходи, печалба, парични потоци) за последните няколко години дава представа за стабилността и растежа на компанията до момента. Прогнозните финансови данни, макар и необвързващи, показват очакванията на мениджмънта за бъдещето. Инвеститорът трябва да прецени доколко тези прогнози са реалистични.  
• Бизнес модел и конкурентни предимства: Инвеститорът трябва да разбере как точно компанията прави пари и какво я отличава от нейните конкуренти. Дали има уникална технология, силна марка, договори за ексклузивност или други предимства, които да я защитават в дългосрочен план.

Компаниите често предоставят и по-синтезирани документи като презентации за инвеститори или т.нар. “white papers”, които представят информацията в по-достъпен вид, както е направила например компанията WIN. Те са полезни за първоначално запознаване, но не могат да заменят детайлния прочит на официалния проспект.  

Практически стъпки за участие

След като е взел инвестиционно решение, гражданинът трябва да предприеме няколко практически стъпки, за да участва в предлагането.

• Необходимост от сметка при инвестиционен посредник: Това е абсолютно задължително условие. Никой не може да купува акции директно от БФБ. Всички сделки, включително записването на акции при IPO или увеличение на капитал, се извършват чрез лицензиран инвестиционен посредник. Ако инвеститорът няма такава сметка, той трябва първо да си открие в избрана от него брокерска къща или банка, която предлага тази услуга.  
• Процедура по записване на акции: Когато едно предлагане е активно, инвестиционният посредник на инвеститора може да предостави подробна информация за условията. Процесът обикновено включва подаване на поръчка за записване на определен брой акции на определена емисионна цена. Важно е да се следят сроковете. Всяко предлагане има начална и крайна дата за записване. Освен това, при увеличенията на капитал на вече листвани компании, често има права, които дават предимство на съществуващите акционери. Например, в съобщението за увеличението на капитала на “Биодит” АД е посочена точната дата, към която един инвеститор е трябвало да притежава акции, за да има право да участва в увеличението.  
• Инвестиране през Crowdfunding платформи: Процесът при платформи като SpaceCrowd е малко по-различен, но също изисква връзка с финансовата система. В началния етап на развитие на платформата, инвестирането се осъществява също чрез сметка при лицензиран инвестиционен посредник, който е партньор на платформата. Инвеститорът трябва да се свърже със своя посредник, който извършва регистрацията му в SpaceCrowd, след което може да инвестира в избрани кампании през своята сметка при посредника. Това осигурява допълнително ниво на сигурност и идентификация на клиента.  

Заключение и стратегически препоръки

Българският капиталов пазар претърпя значителна еволюция през последните години, превръщайки се в многопластова екосистема, която предлага решения за компании на всеки етап от тяхното развитие. От строгия и престижен основен пазар, през гъвкавия и динамичен пазар за растеж BEAM, до иновативния трамплин за стартъпи в лицето на SpaceCrowd, днес предприемачите разполагат с ясна “капиталова стълбица”, по която да изкачат своя път към растеж. Институции като Комисията за финансов надзор осигуряват регулаторната стабилност, докато инициативи като Фонда на фондовете и фонда “ИПО Растеж” действат като катализатори, които подхранват екосистемата с капитал и подкрепа в ключови сегменти.

Препоръки за компаниите:

Изборът на правилния път за набиране на капитал е стратегическо решение, което трябва да бъде съобразено с конкретните нужди и цели на компанията.

• За стартъпи и компании в много ранен етап, търсещи начален капитал до 1.5 млн. лв., платформата SpaceCrowd е идеалният избор. Тя предлага не само финансиране, но и безценна пазарна валидация и маркетинг при ниски бариери за достъп.
• За малки и средни предприятия във фаза на растеж, които имат работещ бизнес модел и се нуждаят от капитал до 8 млн. евро, пазарът BEAM е оптималното решение. Той предлага баланс между достъп до капитал и облекчени регулаторни изисквания, по-ниски разходи и по-бърз процес.
• За големи, зрели и утвърдени компании, които се нуждаят от значителен капитал и се стремят към максимален престиж и достъп до международни инвеститори, класическото IPO на основния регулиран пазар остава най-подходящият път.
• Компаниите трябва да обмислят и възможностите, предоставяни индиректно от Фонда на фондовете, като се свържат с неговите фондове-партньори за рисков капитал, които могат да осигурят ключово финансиране и експертиза в етапа преди излизане на публичния пазар.

Препоръки за инвеститорите:

Успехът на капиталовия пазар изисква дисциплина, информираност и критично мислене.

• Изградете информационна дисциплина: Научете се да навигирате в информационната йерархия. Използвайте официалните източници (КФН, БФБ) за проверка на фактите, специализираните медии за контекст и анализ, и онлайн общностите за улавяне на настроенията, но винаги подлагайте информацията на съмнение и кръстосана проверка.
• Направете си домашното: Никога не инвестирайте на базата на слух или съвет от приятел. Прочетете внимателно проспекта или документа за допускане, като обърнете специално внимание на рисковите фактори, използването на средствата и качеството на мениджмънта.
• Мислете дългосрочно и диверсифицирайте: Инвестициите в акции, особено в по-малки и растящи компании, са свързани с по-висок риск. Изграждайте диверсифициран портфейл и бъдете готови да инвестирате с дългосрочен хоризонт, за да позволите на компаниите да реализират своя потенциал.

Бъдещи перспективи:

Бъдещето на българския капиталов пазар изглежда обещаващо. Стратегическите инициативи на БФБ като пазара BEAM, фонда “ИПО Растеж” и платформата SpaceCrowd вече дават резултати, като увеличават пазарната активност и привличат ново поколение компании и инвеститори. Наблюдава се и завръщане на интереса от страна на институционални инвеститори, включително пенсионни фондове, както и чуждестранни играчи, което е ключов фактор за повишаване на ликвидността и дълбочината на пазара. Продължаващото развитие на тези позитивни тенденции има потенциала да превърне българския капиталов пазар в още по-ефективен и важен двигател за растежа на националната икономика.  

За да си гарантирате правна сигурност и да сте уверени, че всички документи на Вашата компания са изрядни, не се колебайте да потърсите професионално съдействие. Свържете се с екипа на адвокатска кантора Астакова в София, за да насрочим консултация. Ние ще Ви помогнем с подготовката на цялата необходима документация, съобразена със специфичните нужди на Вашия бизнес.