ЧСИ Ви търси заради кредит? Вашите права и какво НЕ могат да Ви вземат

Получихте писмо от ЧСИ? Запазете спокойствие и прочетете това

Получаването на официално съобщение от Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) е събитие, което неизбежно предизвиква тревога, объркване и дори паника. В този момент е лесно да се почувствате притиснати до стената, изправени пред една сложна и привидно всемогъща система. Важно е обаче да поемете дълбоко дъх и да осъзнаете, че това не е краят на пътя, а началото на процедура, която се подчинява на строги законови правила. Изпълнителният процес е създаден, за да бъде предвидим и регламентиран, а не хаотичен и произволен.

Самият Частен съдебен изпълнител не е просто събирач на дългове, а служебно лице, на което държавата е възложила правомощия да прилага закона. Това означава, че неговата власт има ясни граници, а Вие, в качеството си на длъжник, притежавате законово установени права и механизми за защита. Процесът на принудително изпълнение е двустранен – той дава инструменти на кредитора да събере вземането си, но също така предоставя и щит за длъжника, за да се гарантира неговият социален и човешки минимум.

Този материал е създаден, за да бъде Вашата пътна карта в този сложен процес. Целта ни в адвокатска кантора Росица Астакова не е просто да изброим сухи законови текстове, а да декодираме заплахата, да Ви въоръжим със знание и да Ви дадем ясна представа за стратегическите ходове, които можете да предприемете. Най-голямата грешка, която можете да допуснете, е да игнорирате проблема или да действате от позицията на страха. Първата и най-важна стъпка е да преминете от пасивна жертва в активен участник в собствената си защита. А това започва с информираността.

Декодиране на заплахата: Кой е Частният съдебен изпълнител (ЧСИ) и защо се е свързал с Вас?

Преди да предприемете каквито и да било действия, е от ключово значение да разберете кой точно стои срещу Вас и на какво правно основание действа. Демистифицирането на фигурата на ЧСИ е първата стъпка към възвръщане на контрола над ситуацията.

Роля и правомощия на ЧСИ

Частният съдебен изпълнител, съкратено ЧСИ, е лице с висше юридическо образование и юридическа правоспособност, на което държавата е възложила функцията по принудително изпълнение на частни и публични вземания. Той е част от правосъдната система и дейността му е строго регламентирана от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Важно е да се разбере, че ЧСИ не действа по собствена инициатива. Той може да предприеме действия само след като бъде сезиран от кредитор (наречен в закона „взискател“), който разполага с валиден изпълнителен документ. Правомощията на ЧСИ включват широк набор от действия – от изпращане на покани и налагане на запори върху сметки и заплати, до извършване на опис на имущество и организиране на публична продан.

Всички тези действия обаче трябва да се извършват при спазване на професионалната етика и закона. Контрол върху дейността на ЧСИ се упражнява от Камарата на частните съдебни изпълнители и от Инспектората към министъра на правосъдието. Това означава, че властта на ЧСИ не е безгранична и неговите незаконосъобразни действия подлежат на обжалване.

Пътят от неплатен кредит до изпълнително дело

Как се стига до намесата на ЧСИ? Процесът обикновено следва няколко стъпки:

1. Просрочено задължение: Всичко започва с неплатена вноска по кредит, задължение по договор за кредит, неплатени сметки и други. Първоначално кредиторът (банка, фирма за бързи кредити, комунално дружество) ще се опита да събере сумата чрез собствените си отдели или чрез колекторски фирми.
2. Съдебно производство: Ако доброволното събиране е неуспешно, кредиторът се обръща към съда. В повечето случаи за безспорни парични задължения се използва т.нар. заповедно производство. Кредиторът подава заявление по чл. 410 или чл. 417 от ГПК и съдът издава Заповед за изпълнение.
3. Издаване на изпълнителен лист: Ако длъжникът не възрази в законовия срок срещу заповедта за изпълнение (повече за това в Част IV), тя влиза в сила. Въз основа на нея или директно със заповедта (в случаите по чл. 417 ГПК), съдът издава изпълнителен лист. Това е официалният документ, който удостоверява съществуването на дълга и правото на кредитора да го събере принудително.
4. Образуване на изпълнително дело: Снабден с изпълнителен лист, кредиторът подава молба до избран от него ЧСИ, към която прилага листа. С тази молба се образува изпълнителното дело. От този момент нататък комуникацията Ви ще бъде основно с кантората на ЧСИ.

„Покана за доброволно изпълнение“: Първият и най-важен документ

Първото официално действие, което ЧСИ предприема, е да Ви изпрати „Покана за доброволно изпълнение“ (ПДИ). Често тя се връчва заедно със заповедта за изпълнение, ако не Ви е била връчена преди това от съда. Отнасяйте се към този документ с изключителна сериозност. Той не е просто информативно писмо, а юридически акт, който поставя началото на редица критични срокове.

В поканата се дава двуседмичен срок, в който можете доброволно да платите задължението си, заедно с начислените до момента такси и разноски. По-важното обаче е, че от момента на връчването на тази покана (и придружаващите я документи) започват да текат сроковете за Вашата защита. Както ще разгледаме в Част IV, първоначалното възражение срещу самата заповед за изпълнение е най-силният Ви коз. Пропускането на срока за това възражение драстично ограничава възможностите Ви за защита на по-късен етап и на практика легитимира дълга, дори да имате основания да го оспорвате.

Ето защо нашият съвет като експерти е категоричен: в момента, в който получите Покана за доброволно изпълнение, незабавно потърсете квалифицирана правна помощ. Един адвокат може да анализира документите, да провери за процесуални пропуски, да Ви разясни законовите срокове и да предприеме най-адекватните действия за защита на Вашите интереси. Бездействието в тази начална фаза е най-скъпата грешка.

„Несеквестируемост“: Вашият законов щит срещу ЧСИ

Един от най-големите страхове на длъжниците е, че ще загубят всичко – заплата, дом, лично имущество. Българското законодателство обаче е изградило защитен механизъм, наречен несеквестируемост. Това е правен институт, който определя коя част от доходите и кое имущество на длъжника – физическо лице, са защитени от принудително изпълнение. Целта на закона е да се удовлетворят претенциите на кредитора, но не и с цената на пълното разоряване на длъжника и оставянето му без средства за съществуване. Несеквестируемостта е Вашият законов щит. За да го използвате ефективно обаче, трябва да познавате отлично неговите параметри.

Какво НЕ може да ви вземе ЧСИ: Защита на Вашите доходи (чл. 446 ГПК)

Защитата на доходите от трудово правоотношение, пенсия или друго възнаграждение за труд е детайлно уредена в чл. 446 от ГПК. Правилата са обвързани с размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната, което означава, че защитеният праг се променя всяка година.

Ключова актуализация за 2025 г.: С Постановление на Министерския съвет, от 1 януари 2025 г. минималната работна заплата в България е определена на 1077 лв.. Всички изчисления за запорируемата част от доходите Ви трябва да се правят на базата на тази нова стойност. Всяка информация, базирана на старата МРЗ от 933 лв., е неактуална и може да Ви подведе.

Ето основните правила, преведени на разбираем език:

1. Пълна несеквестируемост: Ако Вашият нетен месечен доход (сумата, която получавате след приспадане на данъци и осигуровки) е в размер до 1077 лв. (МРЗ за 2025 г.), той е напълно несеквестируем. ЧСИ не може да удържа никаква част от него.
2. Частична несеквестируемост: Ако нетният Ви доход е над 1077 лв., ЧСИ може да удържа само определена част от горницата над МРЗ, като размерът на тази част зависи от общия размер на дохода и от това дали издържате деца.

За да внесем максимална яснота, създадохме следната таблица, която онагледява максималните удръжки, които ЧСИ може да прави от нетната Ви заплата или пенсия през 2025 г., съобразена с актуалните законови разпоредби и МРЗ от 1077 лв.

Забележка: Изчисленията се базират на разпоредбите на чл. 446 ГПК, които използват по-стари абсолютни стойности (300, 600, 1200 лв.), но съдебната практика и доктрината ги тълкуват във връзка с размера на МРЗ. Горната таблица отразява актуалното прилагане на закона, като за доходи между МРЗ и 2 х МРЗ се прилагат съответно 1/3 и 1/4; за доходи между 2 х МРЗ и 4 х МРЗ – 1/2 и 1/3; а за доходи над 4 х МРЗ – горницата над 2 х МРЗ и 2.5 х МРЗ. Консултацията с адвокат от нашата кантора е задължителна за точно определяне на дължимата сума във Вашия конкретен случай.

Напълно защитени доходи и специфики при запор на банкова сметка

Освен частичната защита на заплатата и пенсията, законът предвижда и доходи, които са напълно несеквестируеми. ЧСИ не може да посяга на тях под никаква форма. Такива са :

• Обезщетения по социалното осигуряване: например обезщетение за временна неработоспособност (болничен), за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете, за безработица.
• Социални помощи, отпускани от държавния или общинския бюджет.
• Вземания за издръжка, определени от съда.
• Стипендии (с изключение, ако дългът е за самата издръжка).

Критично важен капан при запор на банкова сметка:

Един от най-често използваните от ЧСИ способи е налагането на запор върху банковите Ви сметки. Тук се крие сериозен риск. Ако по Вашата сметка постъпват несеквестируеми доходи (например заплата под МРЗ или социални помощи), трябва да знаете следното: законът защитава тези суми

само в рамките на месеца, в който са постъпили. Ако не изтеглите парите до края на месеца, на следващия ден те губят своята несеквестируема природа и се третират като „спестявания“. Като такива, те могат да бъдат удържани от ЧСИ в пълен размер.

Как да се защитите? Ако получите запорно съобщение или установите, че сметката Ви е блокирана, а по нея получавате защитени доходи, трябва незабавно да уведомите ЧСИ. Подайте писмена молба, към която приложете доказателства за произхода на средствата (например удостоверение от работодател, извлечение от НОИ). Съгласно чл. 446а от ГПК, след като бъде уведомен, ЧСИ е длъжен да нареди на банката да Ви изплаща всеки месец несеквестируемата част от дохода Ви.

Какво НЕ може да ви вземе ЧСИ: Защита на Вашето имущество (чл. 444 ГПК)

Законът защитава не само доходите, но и определени вещи, които са необходими за нормалното съществуване на длъжника и неговото семейство. Те са изброени в чл. 444 от ГПК и не могат да бъдат описвани и продавани от ЧСИ. Списъкът включва :

• Вещи за обикновено употребление: по един комплект зимни и летни дрехи, работно облекло, всички детски храни и принадлежности, по един креват и комплект спално бельо за всеки член на семейството, обикновени маси, столове, кухненски съдове, печка за готвене, пералня, хладилник.
• Необходимата храна за семейството за един месец.
• Необходимите горива за отопление и готвене за три месеца.
• Инструменти, които са необходими на длъжника за упражняване на неговата професия или занаят.
• Учебни пособия, необходими за обучението на децата.
• Домашни любимци, ако не се отглеждат с търговска цел.
• Земеделска земя до определен размер (например до 30 дка ниви) и инвентар, ако длъжникът е земеделски стопанин.

Защитата на „единственото жилище“:

Определяне на граници между поземлени имоти: Ключови аспекти в имотното право

Пълномощно: Съставяне, видове и оттегляне от А до Я

Това е може би най-чувствителната тема. По правило, жилището на длъжника е несеквестируемо, ако нито той, нито членовете на семейството му, с които живее заедно, притежават друго жилище. Тази защита обаче има две много важни изключения, които често са причина хората да губят домовете си :

1. Ако дългът е обезпечен с ипотека върху същото това жилище. Когато теглите ипотечен кредит, Вие доброволно се съгласявате, че ако не плащате, банката има право да продаде имота, за да си върне парите. В този случай защитата за „единствено жилище“ не важи.
2. Ако задължението произтича от непозволено увреждане (деликт) или за неплатена издръжка.

Съществува и изискване за жилищна площ, но то се прилага по-рядко на практика. Ако жилището значително надхвърля жилищните нужди на семейството, може да се продаде надвишаващата част, но само ако тя може да се обособи като самостоятелен обект, което е трудно постижимо.

Процедурите на ЧСИ: Какво да очаквате и как да реагирате?

Знанието за процедурите на ЧСИ премахва елемента на изненадата и Ви позволява да реагирате адекватно. Действията на съдебния изпълнител следват строга логика, регламентирана в ГПК.

Опис на имущество и влизане в дома Ви (чл. 430, 465 ГПК)

Едно от най-неприятните и плашещи действия е описът на движими вещи в дома на длъжника. Получаването на призовка за опис е ясен сигнал, че трябва незабавно да се консултирате с адвокат. Процедурата протича по следния начин:

1. Уведомяване: ЧСИ Ви уведомява за датата и часа на описа. Вие имате право да присъствате, както и Вашият адвокат.
2. Влизане в жилището: Ако е необходимо за извършване на описа, съдебният изпълнител има право да влезе в жилището Ви. Ако откажете достъп или отсъствате, той може да нареди принудителното отваряне на помещението, като за целта може да поиска съдействие от органите на полицията. Това правомощие обаче не е абсолютно и трябва да бъде упражнено съразмерно на целта.
3. Извършване на описа: ЧСИ, в присъствието на свидетели, съставя „Акт за опис“. В него се изброяват подробно вещите, които подлежат на изпълнение (тези, които не са несеквестируеми по чл. 444 ГПК). Описват се техните отличителни белези и се прави предварителна оценка. Съдебният изпълнител може да назначи и вещо лице за по-точна оценка.
4. Назначаване на пазач: Описаните вещи обикновено се оставят за пазене на самия длъжник. Това означава, че не можете да се разпореждате с тях (да ги продавате, подарявате или увреждате), като за нарушение носите наказателна отговорност.

Важно е да знаете, че по време на описа имате право да правите възражения, например ако ЧСИ описва вещ, която е несеквестируема или не е Ваша собственост (за което трябва да представите доказателства). Спокойното и уверено поведение, подкрепено от присъствието на адвокат, е от решаващо значение.

Публична продан: Последният етап и може ли да бъде спряна?

Ако дългът не бъде платен, следващата стъпка е продажбата на описаното имущество (движими вещи или недвижим имот) чрез публична продан. Това е търг, в който могат да участват всички желаещи, като целта е да се получи възможно най-висока цена за имуществото, с която да се покрие дългът.

Длъжникът разполага с няколко възможности да спре продажбата, макар и те да са ограничени:

• Пълно плащане: Можете да спрете проданта във всеки един момент, като платите пълния размер на задължението, включително всички такси и разноски по изпълнителното дело.
• Споразумение с кредитора: Ако постигнете споразумение с кредитора за разсрочване или уреждане на дълга, той може да поиска от ЧСИ да спре изпълнението.
• Право на длъжника по чл. 450 от ГПК: Това е малко известно, но изключително важно право. Длъжникът може да осуети проданта на движима вещ или имот, ако до деня, предхождащ търга, внесе 30% от вземанията по изпълнителните листове и писмено се задължи да внася всеки месец по 10% от тях. Ако изпълните тези условия, ЧСИ е длъжен да спре продажбата. Това право обаче не важи, ако се продава ипотекиран или заложен имот в полза на кредитора.

Стратегии за активна защита: Вашият арсенал от законови оръжия

Пасивната позиция в изпълнителното производство почти винаги води до неблагоприятен изход. Законът Ви предоставя редица инструменти за активна защита. Използването им обаче изисква познаване на процедурите и спазване на кратки срокове.

Възражение по чл. 414 ГПК: Вашият най-силен ход

Това е Вашият проактивен щит. Както споменахме, когато кредиторът инициира заповедно производство, съдът издава Заповед за изпълнение. Вие имате право в определен срок (най-често двуседмичен, но понякога и едномесечен, в зависимост от вида на заповедта и начина на връчване) от получаването ѝ да подадете писмено възражение до съда, който я е издал.

Ключови характеристики на възражението:

• Не се изискват мотиви: Не е нужно да обяснявате защо възразявате. Достатъчно е да напишете „Възражение“ и да посочите, че оспорвате вземането. Подаването на документа е достатъчно.
• Ефект: Подаденото в срок възражение спира влизането в сила на заповедта за изпълнение. Това принуждава кредитора, ако иска да си събере парите, да заведе редовен исков процес срещу Вас в едномесечен срок.
• Последици: Това Ви дава огромно предимство. Вместо да се защитавате в рамките на бързото и неблагоприятно за Вас изпълнително производство, спорът се пренася в съдебна зала. Там ще имате пълната възможност, с помощта на адвокат, да изложите всичките си аргументи – че дългът е платен, че е погасен по давност, че размерът му е неверен, че договорът е неравноправен и т.н.

Ако пропуснете срока за възражение, заповедта влиза в сила и дългът става безспорен и изискуем. Това е най-критичната точка, в която се решава изходът на целия казус.

Обжалване на незаконосъобразни действия (Жалба по чл. 435 ГПК)

Това е Вашият реактивен щит. Той се използва, когато изпълнителното дело вече е в ход, но смятате, че ЧСИ е извършил незаконосъобразно действие. За разлика от възражението, тук не оспорвате самия дълг, а начина, по който той се събира.

Длъжникът може да обжалва само изрично изброени в закона действия на ЧСИ. Най-важните от тях са:

• Насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество (например запор върху цялата Ви заплата, която е под МРЗ, или опис на единственото Ви жилище, което не е ипотекирано).
• Отказът на ЧСИ да спре проданта, след като сте изпълнили условията по чл. 450 ГПК (внесли сте 30% + 10% месечно).
• Постановлението за разноските, ако смятате, че начислените от ЧСИ такси и адвокатският хонорар на кредитора са прекомерно завишени.
• Постановлението за възлагане на имот след публична продан, но само при много специфични нарушения на процедурата.

Срокът за подаване на жалба е четиринадесет дни от извършване на действието или от уведомяването за него. Жалбата се подава до съответния Окръжен съд чрез ЧСИ.

Погасителна давност (Перемпция): Скритият коз

Законът предвижда, че ако в продължение на две години взискателят (кредиторът) не е поискал извършването на никакви изпълнителни действия (например не е поискал нов опис, запор, продан), изпълнителното производство се прекратява по силата на закона. Това се нарича перемпция.

Практическият проблем е, че ЧСИ много рядко прекратяват делата служебно на това основание. Ето защо, ако знаете, че по Вашето дело не е имало никакво движение повече от две години, трябва с помощта на адвокат да подадете изрична молба до ЧСИ с искане да прекрати делото поради настъпила перемпция. Това е мощен инструмент за „умъртвяване“ на стари и забравени изпълнителни дела.

Преговори и споразумение за разсрочване

Невинаги конфронтацията е най-добрият подход. Ако дългът е безспорен и нямате основания за оспорването му, но изпитвате временни финансови затруднения, можете да инициирате преговори.

Можете да се обърнете както към кредитора, така и директно към ЧСИ, за да договорите споразумение за разсрочено плащане. Обикновено това включва заплащане на първоначална вноска (например 20-30% от дълга) и поемане на ангажимент за редовни месечни плащания.

Бъдете изключително внимателни с тези споразумения. Те трябва да са писмени и да описват ясно размера на вноските и падежните дати. Всяко пропускане на вноска може да доведе до разваляне на споразумението и незабавно възобновяване на принудителните действия от страна на ЧСИ.

Не се изправяйте сами срещу системата. Потърсете експертна помощ

Преминаването през изпълнително производство е като навигация в сложен правен лабиринт, в който всеки ход, всяко действие или бездействие, има сериозни и дълготрайни последици. Както видяхте, законът Ви предоставя множество права и защитни механизми – от щита на несеквестируемостта до оръжията на възражението, жалбата и давността. Тези инструменти обаче са ефективни само когато се използват правилно, навреме и с разбиране за цялостната стратегия.

Информацията в това ръководство Ви дава основата, от която се нуждаете, за да разберете процеса и да не се поддавате на паника. Но знанието само по себе си не е достатъчно. Успешната защита срещу претенциите на кредитори и действията на ЧСИ изисква професионален опит, прецизен анализ на документите и способност за бърза и адекватна реакция в рамките на кратките законови срокове.

Изпълнителното производство е асиметрична битка. От едната страна са кредиторът и ЧСИ, които познават процедурите в детайли. От другата страна сте Вие, изправени пред стреса и несигурността. Наемането на адвокат изравнява силите и превръща тази битка в справедлив правен спор, в който Вашите права ще бъдат чути и защитени.

Ако сте получили съобщение от ЧСИ, не отлагайте. Всеки изминал ден може да стесни полето Ви за маневриране. Свържете се с екипа на Адвокатска кантора Астакова в София днес. Ние ще анализираме Вашия конкретен казус, ще проверим законосъобразността на всички действия, ще Ви разясним възможните сценарии и ще изградим най-добрата стратегия за защита на Вашите права, доходи и имущество.

Запазете час за консултация в нашата кантора в София на посочените телефони или чрез интегрирания чат нашия уеб сайт. Първата стъпка към разрешаването на проблема е Вашето решение да потърсите експертна помощ.