Право на изтриване на лични данни: как да поискате заличаване
Съдържание:
- Какво представлява правото на изтриване
- Кога можете да поискате изтриване на лични данни
- Кога администраторът може законно да откаже
- Как да поискате изтриване – практически стъпки
- Изтриване от резултатите в търсачките
- Какво да направите при отказ или липса на отговор
- Чести грешки
- Примерна ситуация
- Често задавани въпроси
- Покажи всички

Снимка от стара публикация, профил в сайт за обяви, който отдавна не ползвате, телефонният Ви номер в базата на фирма, с която нямате отношения от години, или статия, която излиза първа в Google при търсене на името Ви – личните данни остават в мрежата много по-дълго, отколкото ни се иска. Общият регламент относно защитата на данните (GDPR) дава на всеки човек инструмент да поиска тези данни да бъдат заличени. Това е т.нар. право на изтриване, известно още като „право да бъдеш забравен“.
Правото обаче не е абсолютно. Администраторът – фирмата, институцията или платформата, която обработва данните – може законно да откаже, ако е налице някое от изключенията в регламента. В тази статия обясняваме кога можете да поискате изтриване на лични данни, как да подадете искането, какви срокове важат, кога отказът е законен и какво да направите, ако искането Ви бъде пренебрегнато.
Какво представлява правото на изтриване
Правото на изтриване е уредено в чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 – Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД, на английски GDPR). То дава на субекта на данните, т.е. на физическото лице, за което се отнасят данните, право да поиска от администратора да изтрие свързаните с него лични данни без ненужно забавяне. Когато е налице някое от основанията в регламента, администраторът е длъжен да изпълни искането.
В България регламентът се прилага пряко, а Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) урежда допълнителни въпроси – включително правомощията на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), която е националният надзорен орган.
Правото на изтриване трябва да се разграничава от сродните права по регламента: правото на достъп (да научите какви данни се обработват за Вас), правото на коригиране на неточни данни, правото на ограничаване на обработването и правото на възражение. В практиката те често се упражняват заедно – например първо искате достъп, за да разберете какво точно пази фирмата, а след това – изтриване на всичко, което няма основание да се съхранява.
Кога можете да поискате изтриване на лични данни
Регламентът изброява случаите, в които администраторът е длъжен да изтрие данните. Достатъчно е да е налице едно от тях:
- Данните вече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани – например договорът отдавна е приключил и няма друго основание за съхранението им.
- Оттеглили сте съгласието си, а друго правно основание за обработването няма – типичен случай са бюлетини, маркетингови списъци и регистрации в сайтове.
- Възразили сте срещу обработването, основано на легитимен интерес на администратора, и няма законни основания, които да имат преимущество пред Вашите интереси; или сте възразили срещу обработване за целите на директния маркетинг.
- Данните са обработвани незаконосъобразно – например без правно основание или в нарушение на принципите на регламента.
- Изтриването е необходимо за спазване на правно задължение по правото на Европейския съюз или на България.
- Данните са събрани във връзка с услуги на информационното общество, предлагани на дете – например регистрация в социална мрежа или онлайн игра, направена, когато лицето е било непълнолетно.
Когато администраторът е направил данните публично достояние – например ги е публикувал в сайт – и е длъжен да ги изтрие, той трябва да предприеме разумни стъпки, включително технически мерки, за да уведоми и другите администратори, които ги обработват, че сте поискали изтриване на всички връзки към тях, копия или реплики. Освен това администраторът съобщава за изтриването на всеки получател, на когото данните са били разкрити, освен ако това е невъзможно или изисква несъразмерно големи усилия.
Кога администраторът може законно да откаже
Правото на изтриване не се прилага, доколкото обработването е необходимо:
- за упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация – това е основният аргумент на медиите и на авторите на публикации от обществен интерес;
- за спазване на правно задължение, което изисква обработване, или за изпълнение на задача от обществен интерес или при упражняване на официални правомощия – например счетоводни документи, данни, които банката е длъжна да пази по закон, трудови досиета;
- по причини от обществен интерес в областта на общественото здраве;
- за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели, доколкото изтриването би направило невъзможно или сериозно би затруднило постигането на тези цели;
- за установяването, упражняването или защитата на правни претенции – например когато между Вас и фирмата има спор или висящо дело.
На практика най-честият законен отказ е свързан със законовите срокове за съхранение. Банка, работодател или търговец не може да унищожи документи, които законът го задължава да пази. Това обаче не означава, че данните могат да се използват свободно. Те трябва да се обработват само за целта, заради която се пазят – а не например за реклама – и да бъдат изтрити, когато срокът изтече. Ако не сте сигурни дали има такова основание, можете да поискате и ограничаване на обработването, докато въпросът се изясни.
Отказът трябва да е мотивиран. Администраторът е длъжен да Ви уведоми за причините да не предприеме действия, както и за възможността да подадете жалба до надзорния орган и да потърсите защита по съдебен ред.
Как да поискате изтриване – практически стъпки
1. Установете кой е администраторът
Искането се отправя към администратора – този, който определя целите и средствата на обработването. Обикновено това е фирмата, с която сте имали договор, или операторът на сайта. Данните за администратора, за длъжностното лице по защита на данните (ако има такова) и за контакт трябва да са посочени в политиката за поверителност. Ако в сайта няма такава информация, това само по себе си е индикация за нарушение на регламента.
2. Подайте писмено искане
Регламентът не изисква определена форма, но писменото искане – по имейл до посочения адрес за защита на данните, през формуляра на платформата или с препоръчано писмо с обратна разписка – Ви осигурява доказателство за датата на подаване. В искането посочете:
- трите си имена и данните, по които администраторът може да Ви открие в своите системи – имейл, телефон, клиентски номер, потребителско име;
- какви данни искате да бъдат изтрити – всички или конкретни (профил, снимки, записи, публикация на определен адрес);
- основанието – например оттегляне на съгласие, отпаднала необходимост или възражение срещу директен маркетинг;
- искане да получите писмено потвърждение за изтриването и за уведомяването на получателите, на които данните са били предоставени.
Не изпращайте повече лични данни, отколкото са нужни за идентификацията. Копие от лична карта по принцип не е задължително – администраторът може да поиска допълнителна информация само когато има основателни съмнения относно самоличността Ви, и то в разумен обем.
3. Следете сроковете
Администраторът трябва да отговори без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При сложни или многобройни искания срокът може да бъде удължен с още два месеца, но администраторът трябва да Ви уведоми за удължаването и за причините в рамките на първия месец. Упражняването на правото е безплатно. Само при явно неоснователни или прекомерни искания – например многократно повтарящи се – администраторът може да поиска разумна такса или да откаже да предприеме действия, като в този случай той трябва да докаже характера на искането.
4. Запазете доказателствата
Пазете копие от искането, доказателство за изпращането, отговора на администратора и екранни снимки на данните, чието изтриване искате, с дата и адрес на страницата. Ако се стигне до жалба или дело, тези документи са основата на защитата Ви.
Изтриване от резултатите в търсачките
Отделен въпрос е премахването на резултати от търсачки като Google. С решението си по делото Google Spain (C‑131/12) от 2014 г. Съдът на Европейския съюз приема, че операторът на търсачка обработва лични данни, когато показва резултати при търсене по име на лице, и при определени условия трябва да премахне връзки към страници с информация за него – дори когато самата публикация на сайта остава законна.
Търсачките поддържат специални формуляри за искания по европейското законодателство за защита на данните. Преценката е въпрос на баланс: колко стара и актуална е информацията, доколко засяга личния живот, дали лицето има обществена роля и дали е налице обществен интерес информацията да бъде достъпна. Важно е да знаете, че премахването от резултатите (т.нар. делистинг) не изтрива страницата – тя остава достъпна на своя адрес и при търсене по други думи. Ако искате да бъде премахнато самото съдържание, искането трябва да бъде насочено и към сайта, който го публикува.
Когато съдържанието е не само неактуално, а и обидно или клеветническо, освен средствата по GDPR могат да се използват и гражданскоправни и наказателноправни средства за защита – повече по темата четете в статията ни за защитата срещу обида и клевета във фейсбук.
Какво да направите при отказ или липса на отговор
Ако администраторът не отговори в срок, откаже без основание или твърди, че е изтрил данните, а те продължават да се използват, имате няколко възможности:
- Жалба до Комисията за защита на личните данни. КЗЛД разглежда жалбата, може да разпореди на администратора да изпълни искането и да наложи административно наказание. Решението на комисията подлежи на обжалване пред административния съд.
- Защита по съдебен ред. Регламентът гарантира право на ефективна съдебна защита срещу администратора, независимо от възможността за жалба до надзорния орган.
- Обезщетение. Всяко лице, претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на нарушение на регламента, има право на обезщетение от администратора.
Изборът между жалба до КЗЛД и съд зависи от целта – дали искате бързо изтриване, санкция за нарушителя или обезщетение – и от доказателствата, с които разполагате. Не отлагайте: законът предвижда срокове за подаване на жалба и за предявяване на претенции, а с времето доказателствата се губят.
Чести грешки
- Искане, изпратено на случаен адрес. Писмо до общия имейл за запитвания или съобщение в чата на магазина трудно може да се докаже. Използвайте посочения в политиката за поверителност контакт за защита на данните.
- Неясно искане. „Изтрийте ме“ без данни, по които да бъдете открити в системата, дава повод на администратора да поиска уточнения и забавя процедурата.
- Очакване, че всичко ще бъде изтрито веднага. Данни, които законът задължава администратора да пази, няма да бъдат заличени преди изтичане на срока – но не бива да се използват за друго.
- Объркване на делистинга с изтриване. Премахването от резултатите в търсачката не премахва публикацията от сайта.
- Деактивиране на профила вместо искане. Деактивирането на акаунт често не означава изтриване на данните. Поискайте изрично изтриване и писмено потвърждение.
- Пропуснати срокове. Чакането с месеци след изтичане на срока за отговор отслабва позицията Ви при жалба или дело.
Примерна ситуация
Клиент се обръща към кантората, след като години след прекратяване на договора си с доставчик на услуги продължава да получава рекламни обаждания и съобщения – включително от свързана с доставчика фирма. На първоначалното му искане е отговорено кратко, че „данните се пазят по закон“. При преглед на случая се установява, че част от данните – фактурите и документите по договора – действително подлежат на съхранение по закон, но използването им за маркетинг няма основание, а предоставянето им на свързаната фирма не е обхванато от съгласие. Подготвя се ново писмено искане за изтриване на данните, обработвани за маркетинг, за ограничаване на останалите до законовата цел и за уведомяване на получателя. При липса на отговор в срок следващата стъпка е жалба до КЗЛД. Ситуацията е обобщена и не описва конкретен клиент – всеки случай изисква самостоятелна преценка.
Често задавани въпроси
Колко време има администраторът да изтрие данните ми?
Без ненужно забавяне и не по-късно от един месец от получаване на искането. Срокът може да бъде удължен с още два месеца при сложност или голям брой искания, като трябва да бъдете уведомени за това в рамките на първия месец.
Трябва ли да платя такса?
Не. Упражняването на правото на изтриване е безплатно. Разумна такса може да се поиска само при явно неоснователни или прекомерни искания.
Може ли работодателят ми да откаже да изтрие трудовото ми досие?
Да, ако законът го задължава да съхранява документите. Обработването обаче трябва да е ограничено до тази цел, а данните – изтрити след изтичане на законовия срок.
Мога ли да поискам изтриване на статия за мен в медия?
Можете да отправите искане, но медиите често се позовават на свободата на изразяване и правото на информация. Преценката зависи от обществения интерес, актуалността на информацията и ролята Ви в обществото. Отделно е възможно искане до търсачките за премахване на резултати при търсене по Вашето име.
Какво означава „право да бъдеш забравен“?
Така често се нарича правото на изтриване по чл. 17 от GDPR, включително възможността да поискате от търсачките да премахнат резултати, свързани с името Ви, когато информацията е неточна, неактуална или прекомерна.
Нужен ли ми е адвокат?
Простите искания можете да подадете сами. Помощта на адвокат е полезна при отказ, при спор с голяма компания или платформа, при публикации в медии и когато търсите обезщетение за претърпени вреди.
Свързани теми
- Правна помощ: IT и интернет право
- Пробив в сигурността? Правен наръчник за Вашите задължения съгласно GDPR и българското законодателство
- Правна защита срещу дигитално насилие: дело за обида и клевета във фейсбук
- Достъп до медицинското досие: как да получите копие от документацията си
Ако искането Ви за изтриване е пренебрегнато или сте получили отказ, който смятате за неоснователен, екипът на Адвокатска кантора „Астакова & Ко“ може да прецени случая, да подготви искането или жалбата до КЗЛД и да Ви представлява пред съда. Вижте повече за услугите ни в областта на IT и интернет правото, ориентировъчните адвокатски хонорари или се свържете с нас за консултация – през онлайн чата или на телефон 087 931 9933.












