Краят на „вечния длъжник“? Новата 10-годишна давност в България

В продължение на десетилетия българското общество и правна система се сблъскваха със сериозен социален и икономически проблем – феноменът на „вечния длъжник“. Преди 2021 г. правната рамка позволяваше на кредиторите, чрез поредица от процедурни действия, да поддържат едно задължение „живо“ на практика безкрайно. Всеки акт на принудително изпълнение прекъсваше давностния срок и поставяше началото на нов, обричайки хиляди физически лица на състояние на перманентна финансова несигурност и невъзможност да започнат на чисто.

В отговор на този наболял проблем, в края на 2020 г. законодателят прие знакова промяна в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), създавайки нов член 112. Разпоредбата, влязла в сила на 2 юни 2021 г., въведе така наречената абсолютна 10-годишна погасителна давност за парични вземания срещу физически лица. Предвиденият шестмесечен период между обнародването и влизането в сила имаше за цел да даде възможност на всички засегнати страни – кредитори, длъжници и юристи – да се запознаят с новия режим.

Основният принцип, заложен в чл. 112 от ЗЗД, е революционен за българското частно право: с изтичането на 10-годишен период, паричните задължения на гражданите се погасяват, независимо от всяко евентуално прекъсване на давността през този период. Именно този елемент цели да премахне фигурата на „вечния длъжник“.

Мотивите зад тази реформа са комплексни и многопластови. Един от основните двигатели беше хроничната липса на адекватно законодателство за личен фалит (потребителска несъстоятелност) в България. При невъзможност за въвеждане на цялостна процедура за опрощаване на дългове, 10-годишната давност беше възприета като частичен, но необходим механизъм за финансово облекчение и предоставяне на „втори шанс“ на гражданите. Друг важен мотив беше стремежът за хармонизиране на режима за частните задължения с този, който отдавна съществува за публичните задължения (данъци, осигуровки) в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където също е предвидена 10-годишна абсолютна давност. Не на последно място, промяната отговори и на критики от европейски институции относно недостатъчната защита на правата на длъжниците в страната.

Въвеждането на чл. 112 от ЗЗД не е просто техническа поправка, а значима социално-правна интервенция. Тя е законодателно признание, че съществуващата дотогава система е създавала обществено нетърпима ситуация. Тази разпоредба представлява опит да се адресира симптомът (безкрайният дълг), без обаче да се създава цялостна система за управление на личната несъстоятелност. Разбирането на този контекст е от ключово значение за осмислянето както на силата, така и на ограниченията на новия закон.

Разбиране на погасителната давност: Основите в българското право

Преди да се анализира в дълбочина новата 10-годишна давност, е необходимо да се положат основите, като се разясни самият институт на погасителната давност и стандартните срокове, приложими в българското право.

Концепцията за погасителна давност и „естественото задължение“

Погасителната давност е предвиден в закона период от време, с изтичането на който кредиторът губи правната възможност да събере вземането си по принудителен ред – тоест чрез съд или частен съдебен изпълнител (ЧСИ).

Важно е да се разбере, че изтеклата давност не „заличава“ дълга. Задължението продължава да съществува, но се трансформира в т.нар. „естествено задължение“ (естествено задължение). Това означава, че то остава морално и правно дължимо, но е лишено от държавна принуда за неговото събиране. Практическата последица от това е фундаментална: ако длъжник, чието задължение е погасено по давност, извърши доброволно плащане, той

няма право да иска връщане на платеното, дори и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

Общата 5-годишна давност (чл. 110 ЗЗД)

Това е основното, общо правило в българското облигационно право. Разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД гласи, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Този срок се прилага винаги, когато липсва специална норма.

Примери: Вземания за главница по договор за банков кредит, вземане за цена по договор за покупко-продажба, общи договорни задължения.

Тук е мястото да се отбележи едно изключително важно правило, уредено в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД: когато едно вземане е установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност за неговото принудително събиране е винаги пет години, считано от влизането на решението в сила. Това правило е абсолютно и се прилага дори ако първоначалната давност за вземането е била по-кратка (например 3 години).

Кратката 3-годишна давност (чл. 111 ЗЗД)

Законът предвижда и специален, по-кратък 3-годишен давностен срок за изчерпателно изброени категории вземания. Те включват:

Вземания за трудово възнаграждение;
Вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
Вземания за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Именно последната категория – „периодични плащания“ – е източник на значителни правни спорове. С Тълкувателно решение № 3 от 2011 г. Върховният касационен съд (ВКС) даде задължително тълкуване, дефинирайки ги като повтарящи се задължения за пари или заместими вещи, които имат единен правопораждащ факт, падежът им настъпва през предварително определени интервали, а размерите им са предварително определени или определяеми.

Приложение към комунални услуги: Счита се, че задълженията към комунални дружества (за ток, вода, парно, телефон, интернет) представляват периодични плащания и за тях се прилага 3-годишната давност.
Приложение към банкови кредити: Това е силно оспорвана в практиката материя. Една част от съдебната практика приема, че вноските по кредит са частични плащания на едно неделимо задължение и за главницата се прилага 5-годишната давност. Друга теза, позоваваща се на горепосоченото тълкувателно решение, застъпва становището, че погасителният план по същество представлява периодични плащания, за които следва да се приложи 3-годишната давност. Безспорно е обаче, че вземанията за лихви по кредита (както възнаградителни, така и мораторни) изрично попадат в хипотезата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се погасяват с 3-годишна давност.

За по-голяма яснота, основните давностни срокове в частното право могат да бъдат систематизирани в следната таблица:

Таблица 1: Сравнителен преглед на давностните срокове по ЗЗД

Давностен срок	Правно основание (ЗЗД)	Приложно поле (Примери)	Ключова характеристика
3-годишна	чл. 111	Лихви, неустойки, наеми, сметки за ток, вода, парно, телефон	Прекъсва се и спира; не се прилага служебно
5-годишна	чл. 110	Главница по банков кредит, цена по продажба, вземания, установени със съдебно решение	Прекъсва се и спира; не се прилага служебно
10-годишна	чл. 112	Всички парични вземания срещу физически лица, които не са изрично изключени	Не се прекъсва, но спира; не се прилага служебно

Новата 10-годишна „абсолютна“ давност (чл. 112 ЗЗД) в дълбочина

След като бяха положени основите, анализът може да се съсредоточи върху спецификата на новата разпоредба, която променя из основи пейзажа на дългосрочните задължения за гражданите.

Буквалният текст на закона и неговият обхват

Разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЗД гласи: „С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.“.

От този текст произтичат два ключови елемента на приложното поле:

Вид на вземането: Разпоредбата касае само и единствено парични вземания.
Вид на длъжника: Защитата се предоставя само на физически лица. Юридическите лица (търговски дружества, сдружения, фондации) не могат да се ползват от нея.

Смисълът на „абсолютна“

Основната иновация на закона се крие в думите „независимо от прекъсването ѝ“. Това означава, че за разлика от 3- и 5-годишните срокове, които кредиторът може да „рестартира“ безкрайно чрез действия по принудително изпълнение, 10-годишният часовник продължава да тиктака неотклонно, без оглед на тези действия. Именно това качество на давността се нарича „абсолютно“ и е замислено като окончателна бариера пред вечното съществуване на един дълг.

Началният момент – източник на неясноти и спорове

Въпросът „Откога започва да тече 10-годишният срок?“ е от първостепенно практическо значение.

Общо правило: Срокът започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от падежа на задължението.
Приложение към стари дългове („заварени случаи“): Законът изрично предвижда, че се прилага и за вземания, възникнали преди влизането му в сила. За тези дългове давността също се брои от момента, в който те са станали изискуеми.
Нюансът „3 юни 2031 г.“: Тук е мястото на едно от най-големите обществени неразбирания. Първоначалните очаквания бяха, че с влизането на закона в сила на 2 юни 2021 г., всички дългове, по-стари от 10 години, ще бъдат автоматично „изтрити“. Конституционният съд обаче се произнесе срещу такава форма на ретроактивност. Практическата последица, според доминиращото правно тълкуване, е, че най-ранната дата, на която едно задължение може да бъде погасено единствено на основание новия чл. 112 от ЗЗД, е 3 юни 2031 г.. Логиката е, че 10-годишният период трябва да е изтекъл, докато самата разпоредба е действаща. Това не означава, че по-стари дългове не могат да бъдат погасени по давност, но това ще стане на основание общите 3- и 5-годишни срокове, ако те не са били прекъсвани.
Специфични начални моменти: За дългове, по които вече има образувано изпълнително дело, практиката често приема за начален момент датата на първото валидно изпълнително действие. Ако има влязло в сила съдебно решение, но все още няма образувано изпълнително дело, срокът тече от влизането на решението в сила.

Изключението от „абсолютността“: Спиране на давността

Въпреки че законодателят използва термина „абсолютна“, е необходимо да се направи важно уточнение. Разпоредбата не е напълно непробиваема. Макар да е имунизирана срещу прекъсване, тя не е имунизирана срещу спиране. Законът изрично препраща към чл. 115 от ЗЗД, който урежда основанията за спиране на давността.

Спиране по време на съдебен процес: Най-значимото основание за спиране е уредено в чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД – давността не тече, „докато трае съдебният процес относно вземането“. Това е предпазна клауза, целенасочено включена от законодателя, за да защити кредиторите от злоупотреби от страна на длъжници, които биха могли умишлено да протакат съдебни дела, за да изтече 10-годишният срок.

Това означава, че популярното схващане за неотклоним 10-годишен краен срок е юридически неточно. Наличието на основания за спиране, особено това по време на съдебен процес, може значително да удължи фактическото времетраене до погасяването на дълга. Например, ако кредитор заведе дело в деветата година от срока и процесът продължи пет години, задължението ще се погаси по абсолютна давност едва след 14 години от първоначалния си падеж, а не след 10. „Абсолютността“ на давността е условна, което е от критично значение за управлението на очакванията и изграждането на правилна правна стратегия.

Изключенията – кога 10-годишната давност НЕ се прилага

Разбирането на изключенията е също толкова важно, колкото и разбирането на самото правило. Те са изчерпателно изброени в закона и ако едно вземане попадне в някоя от тези категории, то е напълно изключено от защитния обхват на новата разпоредба.

Основното изключение: Отсрочени и разсрочени задължения

Това е най-често срещаният капан за длъжниците и е уредено в самия текст на ал. 1 на чл. 112 от ЗЗД.

Ефект: Ако длъжникът подпише споразумение с кредитора за отсрочване (удължаване на крайния срок за плащане) или разсрочване (разделяне на дълга на вноски), абсолютната 10-годишна давност престава да се прилага за това задължение.
Механизмът на „рестартиране“: Подписването на такова споразумение се третира като признание на дълга. Това не само изважда задължението от обхвата на чл. 112, но и поставя началото на нов, стандартен 5-годишен давностен срок, който започва да тече от датата на споразумението.
Стратегия на кредиторите: Това се превърна в основната стратегия на кредиторите, особено на колекторските фирми, за заобикаляне на новия закон. Те прилагат различни форми на натиск, за да убедят длъжниците да подпишат нови погасителни планове за стари, понякога вече погасени по давност дългове. По този начин те „съживяват“ задължението и лишават длъжника от най-силното му правно оръжие.

Тази правна уредба на практика измества фокуса на конфликта. Преди борбата се водеше в съда и при ЧСИ чрез процедурни действия за прекъсване на давността. Сега тя се води директно между кредитора и длъжника, като целта на кредитора е да получи подпис върху ново споразумение. Това превръща правната грамотност и информираността на длъжника в решаващ фактор и прави своевременната консултация с адвокат по-важна от всякога.

Изчерпателният списък на изключените вземания (чл. 112, ал. 2 ЗЗД)

Освен отсрочените и разсрочени задължения, законът изрично изключва от приложното си поле и следните осем категории вземания :

Вземания от търговската дейност на еднолични търговци (ЕТ) или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357 от ЗЗД (гражданско дружество).
Вземания за непозволено увреждане (деликт) – например, задължение за плащане на обезщетение за причинени вреди при пътнотранспортно произшествие.
Вземания за неоснователно обогатяване – например, задължение за връщане на сума, получена по погрешка.
Вземания за издръжка.
Вземания за трудово възнаграждение.
Вземания за обезщетения по Кодекса на труда.
Вземания по повод приватизационна сделка.
Вземания по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

За всички тези вземания продължават да се прилагат общите правила за 3- и 5-годишната давност, които могат да бъдат прекъсвани.

Механика на давността: Спиране срещу прекъсване

Разликата между понятията „спиране“ и „прекъсване“ на давността е от фундаментално значение за правилното прилагане на чл. 112 от ЗЗД. Често те се бъркат, което води до сериозни правни грешки.

Спиране (Спиране) – „Бутонът за пауза“

Спирането на давността временно замразява броенето на срока. Когато основанието за спиране отпадне, давността продължава да тече от момента, в който е била спряна, като изтеклият дотогава период се запазва.

Основания (чл. 115 ЗЗД): Основните причини за спиране на давността са:
- Докато трае съдебният процес относно вземането (най-важното основание в контекста на чл. 112).
- Между съпрузи.
- Между родители и деца, докато първите упражняват родителски права.
- По време на военна мобилизация.

Прекъсване (Прекъсване) – „Бутонът за рестарт“

Прекъсването на давността има много по-драстичен ефект. То напълно заличава изтеклия до момента период и от датата на прекъсващото събитие започва да тече изцяло нов давностен срок (със същата първоначална продължителност).

Основания (чл. 116 ЗЗД): Трите основни групи основания за прекъсване са :
- а) Признаване на вземането от длъжника: Това може да стане с изрично изявление или с конклудентни действия (например извършване на частично плащане). За да породи ефект, признанието трябва да е отправено към кредитора или негов представител.
- б) Предявяване на иск или възражение: Самото завеждане на дело прекъсва давността, но при условие че искът бъде уважен.
- в) Предприемане на действия за принудително изпълнение: Това е най-честият способ. Важно е да се знае, че не всяко действие на ЧСИ прекъсва давността. Прекъсващи действия са например налагането на запор или възбрана, извършването на опис на имущество. Действия като образуването на изпълнително дело или изпращането на покана за доброволно изпълнение не прекъсват давността.

Ключовият извод за целите на новия режим е: 10-годишната давност по чл. 112 от ЗЗД е имунизирана срещу прекъсване („бутонът за рестарт“ е деактивиран), но е уязвима на спиране („бутонът за пауза“ работи).

За максимална прегледност, разликата е представена в табличен вид:

Таблица 2: Спиране срещу прекъсване на давността

	Спиране на давността	Прекъсване на давността
Ефект върху срока	„Пауза“. Изтеклият срок се запазва и продължава да тече след отпадане на основанието.	„Рестарт“. Изтеклият срок се заличава и започва да тече изцяло нов срок.
Правно основание	чл. 115 ЗЗД (съдебен процес, брак и др.)	чл. 116 ЗЗД (признание, иск, действия по изпълнение)
Релевантност към 10-год. давност	Прилага се. Може да спре (паузира) 10-годишния срок.	Не се прилага. Не може да прекъсне (рестартира) 10-годишния срок.

Практическо ръководство: Как да се позовем на изтекла давност

Наличието на правна норма, която погасява задължението, е само първата стъпка. За да се възползва от нея, длъжникът трябва да предприеме активни и законосъобразни действия.

Принципът „Давността не се прилага служебно“

Това е фундаментално правило в българското частно право. Нито съдът, нито ЧСИ са длъжни и нямат право да следят служебно за изтекли давностни срокове. Цялата отговорност за позоваване на изтекла давност лежи върху длъжника. Ако длъжникът пропусне да направи своевременно възражение, той ще бъде осъден да плати или принудително събран за дълг, който е могъл да бъде погасен.

Процедура при висящо съдебно дело

Ако кредитор е завел дело срещу длъжника, за да установи вземането си, длъжникът трябва да направи възражение за изтекла давност в отговора на исковата молба. Този отговор се подава в законоустановения едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба. Пропускането на този срок може да доведе до преклудиране на правото за позоваване на давност в рамките на конкретното дело.

Процедура при образувано изпълнително дело – правилният път

Това е най-честата и сложна хипотеза. Много длъжници правят грешката да изпращат писма или възражения до ЧСИ или до кредитора. Тези действия са правно ирелевантни и не спират принудителното изпълнение. Частният съдебен изпълнител е орган на принудителното изпълнение, а не правораздавателен орган, и няма компетентност да се произнася по същество по възражения за давност.

Единственият правилен и ефективен правен път е длъжникът, чрез адвокат, да предяви иск срещу кредитора по реда на чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Това е т.нар. отрицателен установителен иск. С него длъжникът иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо кредитора, че длъжникът не дължи изпълнение на вземането, тъй като то е погасено по давност.
Едва след като се снабди с влязло в сила съдебно решение в своя полза по този иск, длъжникът може да го представи на ЧСИ и да поиска прекратяване на изпълнителното дело.

Процедурната сложност, свързана с необходимостта от завеждане на отделно дело по чл. 439 от ГПК, на практика действа като филтър. Тя гарантира, че от защитата на закона се ползват предимно длъжници, които са добре информирани и имат достъп до правна помощ. Това създава значителна пропаст между теоретичното обещание на закона за облекчение и неговата практическа достъпност.

Илюстративни казуси

Казус 1: Стар потребителски кредит, продаден на колекторска фирма. Лице е изтеглило кредит през 2012 г. и е спряло да го обслужва. През 2023 г. колекторска фирма, изкупила дълга, образува изпълнително дело чрез ЧСИ. Длъжникът не трябва да подписва никакви споразумения с фирмата. Правилният ход е да упълномощи адвокат, който да направи справка по изпълнителното дело, за да провери за валидни прекъсвания и спирания на давността през годините. Ако анализът покаже, че 10-годишният срок е изтекъл, адвокатът ще заведе иск по чл. 439 от ГПК срещу колекторската фирма.
Казус 2: Стара сметка за парно. През 2024 г. „Топлофикация“ завежда дело срещу лице за неплатена сметка от 2015 г. В отговора на исковата молба ответникът трябва да направи възражение, че вземането е погасено с изтичането на кратката 3-годишна давност за периодични плащания.

Сравнение с публичните задължения (данъци и осигуровки)

Много граждани бъркат режима на давността за частни дългове (по ЗЗД) с този за публични задължения (по ДОПК). Тази грешка може да бъде фатална, тъй като двата режима имат една ключова, фундаментална разлика.

Режимът на давността по ДОПК

Срокове: Публичните задължения към държавата и общините (данъци, осигурителни вноски, мита) се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. ДОПК също предвижда и 10-годишна абсолютна давност, която е аналогична на тази по ЗЗД.
Начален момент: За разлика от частните дългове, 5-годишната давност за публичните задължения започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението е трябвало да бъде платено.

Критичната разлика: Служебното прилагане

Тук се крие най-важната разлика. За публичните задължения, Националната агенция за приходите (НАП) е длъжна служебно (автоматично) да отпише всяко задължение, за което е изтекла 10-годишната абсолютна давност. Гражданинът не е необходимо да подава иск или дори възражение. За 5-годишната давност по ДОПК обаче, длъжникът все още трябва активно да подаде възражение до НАП.

Това е в пълен контраст с режима за частните дългове по ЗЗД, където нито един давностен срок (нито 3-, нито 5-, нито 10-годишният) не се прилага служебно. Винаги се изисква активна процесуална защита от страна на длъжника.

Стратегии за длъжника и незаменимата роля на правната помощ

Въвеждането на 10-годишната абсолютна давност е стъпка в правилната посока за решаване на проблема с „вечния длъжник“. Анализът обаче показва, че законът не е панацея и е изпълнен с условности, изключения и процедурни сложности.

Основните изводи могат да бъдат обобщени така:

Новата 10-годишна давност е мощен инструмент, който слага теоретичен край на безсрочното съществуване на частните дългове на физически лица.
Тя не е напълно „абсолютна“, тъй като може да бъде спирана, най-вече по време на съдебен процес, което може да удължи срока за погасяване.
Изключенията, и по-специално това за отсрочени и разсрочени задължения, представляват най-големия риск за длъжниците и са основен инструмент в арсенала на кредиторите.
За частните дългове давността никога не се прилага автоматично. Длъжникът трябва да действа, за да защити правата си.
Правилната процедура при вече образувано изпълнително дело е завеждането на специален иск по чл. 439 от ГПК, а не простото подаване на възражение до ЧСИ.

Въз основа на тези изводи могат да се формулират следните стратегически съвети за длъжници със стари задължения:

НИКОГА не подписвайте споразумения, анекси, погасителни планове или каквито и да е документи, предложени от кредитор или колекторска фирма, без предварителна консултация с адвокат. Това е най-сигурният начин да загубите защитата на новия закон.
НЕ ПРАВЕТЕ дори минимални, „символични“ плащания по стари дългове. Такова плащане може да бъде изтълкувано като признание на дълга и да прекъсне общата 3- или 5-годишна давност.
ВИНАГИ търсете професионална правна помощ за извършване на пълна проверка по всяко образувано срещу Вас изпълнително дело. Само детайлният преглед на всички действия по делото може да установи дали давността е изтекла валидно.

В заключение, макар законът да предоставя реален изход от дългосрочната задлъжнялост, неговите нюанси, процедурните бариери и агресивните контрастратегии на кредиторите правят самостоятелната навигация в тази сложна материя изключително рискована. Професионалната правна помощ не е просто препоръчителна – тя е абсолютно необходима за успешното упражняване на правата и постигането на окончателен, положителен резултат.