Данъчна ревизия на физическо лице в България: Пълно ръководство

Данъчната ревизия е процедура, която може да предизвика значително притеснение у всяко физическо лице. Националната агенция за приходите (НАП) има правомощията да проверява дали гражданите спазват данъчното и осигурителното законодателство. Разбирането на процеса, вашите права и задължения, както и кога да потърсите професионална правна помощ, е от ключово значение за успешното преминаване през тази процедура. Адвокатска кантора Астакова, София, предоставя това подробно ръководство, за да ви информира и подготви.
Какво представлява данъчната ревизия и защо НАП може да Ви провери?
Данъчната ревизия представлява съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Тя е форма на последващ контрол, който се извършва за минал период, за да се проверят вече декларирани или подлежащи на деклариране факти и обстоятелства. Важно е да се прави разлика между данъчна ревизия и „данъчна проверка“. Докато ревизията може да доведе до издаване на ревизионен акт, с който се установяват конкретни задължения, данъчната проверка има за цел само да установи факти и обстоятелства и не води до възникване на нови права или задължения за проверяваното лице.
Основните цели на НАП при извършване на данъчна ревизия на физическо лице са да се установи коректността на декларираните данни и спазването на данъчното и осигурителното законодателство. Стремежът е да се гарантира, че декларираните доходи, данъчни вземания и задължения са правилно определени, за да не се ощетява държавният бюджет.
Съществуват няколко основни причини, поради които НАП може да инициира данъчна ревизия на физическо лице:
- Несъответствие между декларирани доходи и имуществено състояние/начин на живот: Това е може би най-честият „червен флаг“ за приходната администрация. НАП извършва анализ дали направените разходи и придобитото имущество (например скъпи покупки като недвижими имоти, луксозни автомобили, яхти) съответстват на официално декларираните от лицето приходи. Дори покупката на имот или скъп автомобил при ниски декларирани доходи може да привлече вниманието на данъчните органи.
- Сигнали от трети лица: НАП може да започне ревизия въз основа на жалби или информация от други граждани, институции или бивши бизнес партньори за евентуално укрити доходи или данъчни нарушения.
- Нередности в данъчните декларации: Пропуски, грешки при попълване, или пълната липса на подадена данъчна декларация, когато такава е била задължителна, са сериозни основания за проверка.
- Данни за укрити приходи и доходи: Ако НАП разполага с информация от различни източници (например данни от банкови институции, информация от чуждестранни данъчни администрации), която сочи към недекларирани доходи, това може да доведе до ревизия.
- Увеличаващ се брой проверки: Наблюдава се тенденция НАП да разширява обхвата на своите проверки, като те могат да засегнат и лица, които не демонстрират очевидно луксозен начин на живот. Това е възможно поради усъвършенстваните методи за анализ на данни, с които разполага агенцията. НАП съпоставя информация от множество източници – банкови сметки, имотни регистри, данни от КАТ, информация от доставчици на комунални услуги и други. Всяко несъответствие, открито чрез този анализ, може да стане повод за ревизия, което означава, че и „обикновените“ граждани трябва да бъдат внимателни и да поддържат изрядна документация за своите финанси.
- Проверка на свързани лица: Ревизия на физическо лице може да бъде възложена и във връзка с данъчен контрол, извършван спрямо юридическо лице или друг субект, с когото физическото лице е свързано (например като управител, съдружник, контрагент или клиент).
Тези фактори показват, че НАП разполага с все по-широки възможности за идентифициране на потенциални данъчни нарушения. Поради това, всяко физическо лице, независимо от възприеманото си финансово състояние, трябва да бъде подготвено за евентуална ревизия и да поддържа стриктна и точна документация за своите приходи и имущество.
Първи стъпки: Как започва данъчната ревизия?
Данъчната ревизия на физическо лице формално започва с издаването и връчването на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР).
- Издаване и съдържание на ЗВР: Заповедта се издава от упълномощени за това длъжностни лица от НАП. В някои случаи, разпределението на ревизиите може да става автоматизирано чрез информационната система на агенцията. Съдържанието на ЗВР е строго регламентирано в чл. 113 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и задължително включва:
- Данни за ревизираното лице (име, адрес, ЕГН).
- Данни за ревизиращия екип (имена и длъжности на органите по приходите).
- Срок, в който ревизията следва да бъде извършена.
- Ревизирани периоди – това са годините, за които ще се проверяват данъчните задължения. Обикновено НАП може да ревизира до 5 години назад.
- Видовете данъци и/или задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), които ще бъдат обект на установяване (напр. данък върху доходите на физическите лица, осигурителни вноски и др.).
- Връчване на ЗВР: Процедурата по връчване на ЗВР е детайлно уредена в ДОПК. Връчването може да стане лично, по пощата с обратна разписка, а също и по електронен път, ако лицето е посочило електронен адрес за кореспонденция и потвърди получаването. В случай на отказ от страна на лицето да получи заповедта, това се удостоверява с подпис на връчителя и поне един свидетел, като заповедта се счита за редовно връчена от датата на отказа. Ако лицето не бъде открито на посочения адрес за кореспонденция след поне две посещения в рамките на 7 дни, връчването може да се извърши чрез прилагане на ЗВР към данъчното досие на лицето, като се постави съобщение на определено за целта място в териториалната дирекция на НАП и се публикува в интернет. Понякога, още преди връчването на ЗВР, НАП може да изпрати писмено уведомление за предстоящата ревизия с покана към лицето да посочи свой представител в производството. Важно е да се знае, че ЗВР не подлежи на самостоятелно обжалване; тя може да бъде оспорена единствено заедно с крайния ревизионен акт.
Моментът на връчване на ЗВР е от изключително значение, тъй като от този момент започват да текат законоустановените срокове и производството се формализира. Неглижирането на ЗВР или опитът да се избегне нейното получаване не спира процедурата, а напротив, може значително да влоши позицията на ревизираното лице. НАП разполага с механизми да продължи ревизията дори и без активното съдействие на лицето от самото начало. Ето защо, незабавното търсене на квалифицирана правна помощ още при получаване (или дори при уведомление за предстоящо връчване) на ЗВР е от първостепенна важност.
- Вашите първоначални права и задължения при получаване на ЗВР:
- Право да изискате легитимация: Имате право да изискате от служителите на НАП, които ви връчват заповедта или извършват последващи действия, да се легитимират със служебни карти и да покажат самата заповед, въз основа на която действат.
- Задължение да осигурите условия за ревизия (ако се извършва при вас): Ако ревизията е определено да се извърши на ваш адрес (например, ако извършвате дейност от дома си), сте длъжни да осигурите подходящо място и условия за работа на ревизиращите органи.
- Задължение да определите лице за контакт: Трябва да посочите лице, което да осъществява контакт с органите по приходите и да им съдейства по време на ревизията.
- Задължение за съдействие: Като ревизирано лице сте длъжни да оказвате пълно съдействие на органите по приходите, да предоставяте изисканата информация и документи.
- Право да бъдете информирани за правата си: Органите на НАП са длъжни да ви разяснят вашите права в рамките на ревизионното производство.
Процесът на данъчна ревизия: Етапи и срокове
След връчването на Заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР), започва същинската част от ревизионното производство – събирането на информация и доказателства от страна на НАП.
Събиране на информация и документи от НАП: Какво могат да изискват?
Органите по приходите разполагат с широки правомощия, регламентирани основно в чл. 12 от ДОПК. Те могат да:
- Изискват писмено от ревизираното лице да представи в определен срок документи, декларации (данъчни, осигурителни), справки и писмени обяснения.
- Изискват деклариране на всички банкови сметки, които притежавате, както в страната, така и в чужбина.
- Събират информация от трети лица: Това включва изпращане на искания до банки за предоставяне на извлечения по сметки и информация за транзакции, до работодатели за данни относно трудови възнаграждения, до държавни и общински органи (напр. Агенция по вписванията, КАТ, общински данъчни служби), както и до ваши контрагенти чрез извършване на т.нар. „насрещни проверки“.
- Искат разкриване на банкова, застрахователна или друга служебна тайна по законоустановения ред, когато това е необходимо за целите на ревизията.
- Извършват огледи на имущество, както и да изземват оригинални документи (срещу опис), ако има риск те да бъдат укрити или унищожени. В определени случаи могат временно да запечатат обекти (каси, офиси), където се съхраняват доказателства, за срок до 48 часа, който може да бъде удължен от съда.
- Възлагат извършването на експертизи (напр. графологична, оценителна, счетоводна), когато са необходими специални знания за изясняване на факти и обстоятелства.
За улеснение на ревизираните лица, представяме обобщен списък на основните документи, които НАП най-често изисква при ревизия на физическо лице:
Таблица 1: Основни документи, изисквани от НАП при ревизия на физическо лице
| Категория документи | Примери |
| Данъчни декларации и отчети | Годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ, декларации за дължими данъци, осигурителни декларации (ако е приложимо). |
| Документи за доходи | Трудови договори, анекси, служебни бележки за доходи; граждански договори, сметки за изплатени суми, хонорар-фишове; договори за наем; документи за продажба на имущество (нотариални актове, договори за продажба на МПС и др.). |
| Банкови документи | Извлечения от всички лични банкови сметки (в лева и валута, в страната и чужбина) за ревизирания период; документи за кредити, ипотеки. |
| Документи за собственост и сделки с имущество | Нотариални актове за придобиване и прехвърляне на недвижими имоти; договори за покупко-продажба на МПС; документи за притежавани акции, дялове в дружества. |
| Договори за заеми и дарения | Договори за предоставени или получени заеми (от физически или юридически лица); договори за дарение; доказателства за реалното предаване на сумите/имуществото (банкови извлечения, разписки). |
| Документи за разходи | Фактури и касови бележки за значителни покупки; документи за пътувания в чужбина (билети, хотелски резервации); документи за платени данъци и такси; доказателства за разходи за издръжка на домакинството (комунални услуги и др.). |
| Информация за специфични доходи/активи | Документи за доходи от онлайн дейност (напр. продажби, услуги); информация за притежавани и търгувани криптовалути; документи за получени наследства, обезщетения от застраховки. |
| Писмени обяснения | Обяснения по конкретни въпроси на НАП относно произход на средства, извършени сделки, начин на живот и др. |
Място на провеждане на ревизията: По правило, ревизията се извършва в помещения на ревизираното лице (напр. офис, жилище, ако оттам се извършва дейност), като то е длъжно да осигури подходящи условия за работа на данъчните органи. Ако това е невъзможно (напр. лицето няма подходящи помещения или не извършва дейност от определен адрес), ревизията може да се проведе в сградата на съответната териториална дирекция на НАП. В практиката обаче, често се наблюдава органите по приходите директно да изискват представянето на документи и даването на обяснения в техните офиси, което според някои становища може да е в разрез с разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ДОПК.
Продължителност на ревизията – стандартни и удължени срокове: Законодателството предвижда ясни срокове за провеждане на данъчната ревизия:
- Стандартен срок: Ревизията следва да приключи в срок до 3 месеца, считано от датата на връчване на ЗВР.
- Удължаване на срока: Ако тримесечният срок се окаже недостатъчен, той може да бъде удължен със заповед на органа, възложил ревизията, с още до 2 месеца.
- Удължаване при особена сложност: В случаи на особена фактическа и правна сложност на конкретния казус, изпълнителният директор на НАП може да разреши удължаване на срока за извършване на ревизията, като общата продължителност не може да надвишава 3 години от нейното започване. Важно е да се отбележи, че приключването на ревизията след определения в заповедта (или в заповедта за удължаване) срок представлява съществено процесуално нарушение, което може да бъде основание за успешно обжалване на издадения впоследствие ревизионен акт.
Ревизионен доклад (РД): След приключване на събирането и анализа на доказателства, но не по-късно от 14 дни след изтичането на законоустановения срок за извършване на ревизията, ревизиращият орган съставя Ревизионен доклад (РД).
- Съдържание на РД: В доклада се описват подробно извършените от ревизиращия екип действия, установените факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, представените от лицето и събраните от НАП доказателства, направените фактически и правни изводи и техните основания. Ключов елемент на РД е мотивираното предложение на ревизиращите органи за установяване (или неустановяване) на конкретни данъчни и/или осигурителни задължения за ревизираните периоди.
- Връчване и право на възражение: Ревизионният доклад, заедно с всички приложения към него, се връчва на ревизираното лице. От датата на връчване започва да тече 14-дневен срок, в който лицето има право да подаде писмено възражение срещу констатациите, изводите и предложението в доклада, както и да представи допълнителни доказателства в своя подкрепа. Този 14-дневен срок може да бъде удължен еднократно по мотивирано искане на ревизираното лице, но с не повече от един месец. Подаването на добре аргументирано възражение, подкрепено с относими доказателства, е изключително важен етап от защитата на правата на ревизираното лице, тъй като дава възможност да се повлияе на крайния резултат от ревизията още преди издаването на ревизионния акт.
Ревизионен акт (РА): Финалният документ и неговото значение: Ревизията приключва с издаването на Ревизионен акт (РА).
- Издаване на РА: РА се издава от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията (лицето, пряко извършило или ръководило ревизията) в 14-дневен срок от подаването на възражение срещу ревизионния доклад или (ако възражение не е подадено) от изтичането на срока за подаване на такова възражение.
- Съдържание на РА: Ревизионният акт трябва да съдържа данни за издателя, за ревизираното лице, обхвата на ревизията (ревизирани периоди и видове задължения), мотиви за издаването му (които могат да препращат към констатациите в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА ), установения размер на задълженията (или констатация за липса на такива), срок и начин на плащане на установените задължения, както и указания пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван.
- Значение на РА: Ревизионният акт е индивидуален административен акт, който има декларативно, а не конститутивно действие – той установява наличието и размера на данъчни и/или осигурителни задължения, които са възникнали по силата на закона, а не ги създава. Ако с РА се установят задължения, те стават изискуеми. РА влиза в сила, ако не бъде обжалван в законоустановения 14-дневен срок от връчването му. Важно е да се знае, че установените с РА задължения подлежат на предварително изпълнение от страна на НАП, дори и актът да е обжалван, освен ако изпълнението не бъде спряно по съответния ред.
Процедурата по ДОПК е строго формализирана и обвързана с конкретни срокове. Евентуални пропуски от страна на НАП в спазването на тези процедурни правила могат да бъдат успешно използвано основание за обжалване на ревизионния акт. Същевременно, пропуските от страна на ревизираното лице, като например неспазване на срока за подаване на възражение срещу ревизионния доклад, могат да имат неблагоприятни и често необратими последици. Поради това, активното участие в производството, стриктното спазване на сроковете и навременното ангажиране на адвокатска помощ са ключови за ефективната защита на интересите на ревизираното лице и за навигирането в сложните процедурни изисквания.
Във фокуса на НАП: Какво точно се проверява при физическите лица?
При данъчна ревизия на физическо лице, органите на НАП прилагат комплексен подход, за да установят дали декларираните доходи съответстват на реалното имуществено състояние и направените разходи. Целта е да се „сглоби“ цялостната финансова картина на лицето.
Анализ на съответствието между доходи, разходи и имуществено състояние („данъчна картина“): НАП започва със създаването на подробна „данъчна картина“ на ревизираното лице. Това включва съпоставяне на декларираните от лицето доходи с всички негови направени разходи. Тук се включват не само големи разходи като покупка на имоти или автомобили, но и ежедневни разходи за издръжка на домакинството, които при липса на точни документи могат да бъдат оценени от НАП въз основа на официални данни на Националния статистически институт (НСИ) за средните разходи на домакинство. Анализира се и т.нар. „начално финансово салдо“ – налични спестявания, получени наследства, дарения или други средства, с които лицето е разполагало в началото на ревизирания период. Ако в резултат на този анализ се установи, че направените разходи и/или придобитото имущество значително надвишават размера на декларираните доходи и началното финансово салдо, това служи като сериозно основание за съмнение за наличие на недекларирани (укрити) доходи и може да доведе до по-задълбочена ревизия и евентуално начисляване на допълнителни данъци и осигуровки.
Проверка на източници на доходи: НАП щателно проверява всички възможни източници на доходи на физическото лице:
- Трудови договори: Доходите от трудови правоотношения обикновено са най-лесно доказуеми чрез трудови договори, анекси и служебни бележки от работодатели.
- Граждански договори (хонорари): Доказват се чрез представени договори, сметки за изплатени суми и съответните части от годишната данъчна декларация, където тези доходи са отразени. НАП може да проверява и дали такива договори не прикриват реални трудови правоотношения, особено ако са системни и с един и същ възложител.
- Наеми: Проверяват се договори за наем на движимо или недвижимо имущество, както и реалното получаване на наемните вноски (напр. чрез банкови извлечения).
- Продажба на имущество (движимо и недвижимо): Анализират се всички сделки с имущество – продажба на имоти, автомобили, ценни книжа и др. Проверяват се цените по сделките и дали декларираните приходи от тях съответстват на реалните пазарни условия.
- Доходи от чужбина: Изискват се доказателства за доходи, получени от източници в чужбина (заплати, хонорари, наеми, дивиденти и др.). НАП активно използва международния обмен на данъчна информация с други държави за проверка на такива доходи.
- Дарения: При декларирани дарения, НАП проверява не само формалната страна на договора за дарение, но и реалното предаване на средствата или имуществото. От съществено значение е да се докаже, че дарителят е разполагал с финансовата възможност да направи съответното дарение (често се извършват насрещни проверки на дарителите). Получените дарения следва да бъдат декларирани и пред съответната общинска администрация.
- Заеми: Подобно на даренията, при декларирани получени заеми се изискват договори за заем, доказателства за реалното предаване на сумите (банковите преводи са предпочитани пред разписки за плащане в брой ), както и доказателства за финансовата възможност на заемодателя да предостави заема. Паричните заеми над определени прагове подлежат на задължително деклариране в годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.
- Други източници: Проверяват се и всякакви други възможни източници на доходи като дивиденти от участие в търговски дружества, доходи от дейност като едноличен търговец (ЕТ) или от патентна дейност, получени обезщетения (напр. от застраховки), лихви по депозити или предоставени заеми, доходи от продажба на акции, криптовалути и др..
Доказване произхода на средствата – предизвикателства и съвети: Едно от най-големите предизвикателства за ревизираните лица е доказването на произхода на всички средства, с които са разполагали и са извършвали разходи.
- Основен проблем често е липсата на адекватни писмени доказателства, особено за необлагаеми по принцип доходи като получени заеми от физически лица или дарения в брой.
- Доказването на плащания, извършени или получени изцяло в брой, също може да бъде изключително трудно.
- От съществено значение е да се пазят документи (напр. банкови извлечения, стари данъчни декларации, договори) за наличието на спестявания от периоди, предхождащи 5-годишния ревизиран период, ако тези средства са използвани за покриване на разходи или придобиване на имущество в рамките на ревизираните години.
Проверка на ползвани данъчни облекчения: Въпреки че фокусът на ревизията често пада върху съответствието между приходи и разходи и доказването на произхода на средствата, важно е да се знае, че НАП проверява и законосъобразното ползване на всякакви данъчни облекчения, декларирани от физическото лице. Това е логично, тъй като крайната цел на ревизията е установяването на действителния размер на дължимото данъчно задължение, а ползваните облекчения пряко влияят върху този размер. Аналогично на проверките по ЗДДС при фирми, където се проверява реалността на доставките и правилното начисляване и приспадане на ДДС , при физическите лица се проверява дали са били налице всички законови основания за ползване на съответните облекчения (напр. за деца, за млади семейства, за дарения, за лични вноски за осигурителен стаж и др.).
Комплексният подход на НАП, който включва активно събиране на информация от множество източници (Агенция по вписванията, КАТ, банки, общини, доставчици на комунални услуги, данни за пътувания и др. ) и последващото й сравняване с декларираните приходи и началното салдо, означава, че финансовият живот на гражданите е все по-прозрачен за данъчните власти. Поради това, поддържането на ясна и пълна документална следа за всички значими приходи (включително дарения, заеми) и разходи (особено за придобиване на активи) е абсолютно задължително. Разчитането, че определена информация „няма да се разбере“ от НАП, е все по-рисковано и може да доведе до сериозни негативни последици.
Вашите права и задължения по време на данъчна ревизия
По време на данъчна ревизия, физическото лице не е просто пасивен обект на проверка, а има конкретни права и задължения, регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Познаването и активното упражняване на тези права, съчетано с добросъвестното изпълнение на задълженията, е ключово за балансиране на процеса и ефективната защита на вашите интереси.
Права на ревизираното лице (съгласно ДОПК, особено чл. 17):
- Право на уважение към честта и достойнството: Органите по приходите са длъжни да се отнасят с уважение към личността на ревизираното лице по време на всички процесуални действия.
- Право да му бъдат разяснявани правата: Имате право да получите ясни и разбираеми обяснения за вашите права в рамките на ревизионното производство, включително правото на защита.
- Право на опазване в тайна на данъчната и осигурителна информация: Събраната от НАП информация за вас е поверителна и не може да бъде разгласявана неправомерно.
- Право да изисква легитимация: Можете да изискате от служителите на НАП да се легитимират със служебните си карти и да покажат заповедта, въз основа на която извършват проверката.
- Право на информация и становище по събраните доказателства: Имате право да бъдете запознати със събраните в хода на ревизията доказателства и да изразите писмено становище по тях, както и да правите искания и възражения.
- Право на защита, включително чрез адвокат: Имате право да бъдете представлявани и защитавани от адвокат по ваш избор на всеки етап от ревизионното производство.
- Право на обжалване: Всички актове и действия на органите по приходите, които засягат вашите законни права и интереси, подлежат на обжалване по реда, предвиден в ДОПК.
- Право на обезщетение за вреди: Ако претърпите вреди в резултат на незаконни актове, действия или бездействия на органите по приходите, имате право да търсите обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
- Право на отказ от даване на обяснения: Определени лица имат право да откажат да дават обяснения, ако това би увредило техни близки роднини (съпруг/а, възходящи, низходящи, братя и сестри) или ако отговорите биха ги уличили в извършване на престъпление или административно нарушение. Това право важи и за лица, които са длъжни да пазят професионална тайна (напр. адвокати по отношение на информация от клиенти).
Задължения на ревизираното лице:
- Задължение за съдействие: Длъжни сте да оказвате съдействие на органите по приходите при изпълнение на техните правомощия.
- Задължение за предоставяне на информация и документи: Трябва да предоставяте пълна, точна и навременна информация, документи, справки и писмени обяснения, които са от значение за установяване на вашите данъчни и осигурителни задължения, съгласно изискванията на чл. 37, чл. 53 и чл. 56 от ДОПК.
- Задължение за съхраняване на информация: Длъжни сте да съхранявате счетоводна и търговска информация (ако е приложимо за вас), както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски за определените в закона срокове.
- Задължение за уведомяване при промяна на адрес: Ако в хода на започнала ревизия промените адреса си за кореспонденция, сте длъжни писмено да уведомите водещия производството орган по приходите в тридневен срок.
- Задължение за доказване при сделки със свързани лица: Ако извършвате сделки със свързани лица, сте длъжни да докажете съответствието им с пазарните цени и причините за евентуално отклонение от тях.
Правомощия на ревизиращите органи (чл. 12 ДОПК) и техните ограничения: Органите по приходите имат широки правомощия, подробно изброени в чл. 12 от ДОПК , като например извършване на проверки и ревизии, право на достъп в подлежащи на контрол обекти, проверка на отчетност, изискване на оригинални документи и информация, искане за разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон, и др.
Въпреки това, тези правомощия не са безгранични. Съществуват и ограничения:
- Контролът по принцип се извършва само в обекти, в които се осъществява стопанска дейност (това важи предимно за фирми, но принципът за законосъобразност и пропорционалност на действията на НАП е валиден и при ревизии на физически лица).
- При ревизия на лица със специфични професии (напр. адвокати, нотариуси) се прилагат и разпоредбите на специалните закони, уреждащи тяхната дейност.
- Забранено е използването на специални разузнавателни средства (СРС) за установяване на задължения за данъци и осигурителни вноски.
- Ревизиращите органи са длъжни да спазват законоустановените срокове за извършване на ревизията.
- При ревизия, извършвана по общия ред, тежестта на доказване е разпределена. Това означава, че констатациите на органите по приходите не се считат за верни до доказване на противното; както те, така и ревизираното лице следва да докажат своите твърдения. Органите по приходите събират доказателства служебно, но ревизираното лице също има право на инициатива за представяне на доказателства.
Таблица 2: Ключови права и задължения на ревизираното физическо лице
| Права на ревизираното лице | Задължения на ревизираното лице |
| Да бъде третиран с уважение към честта и достойнството си. | Да оказва съдействие на органите по приходите. |
| Да му бъдат разяснени правата в производството. | Да предоставя пълна, точна и навременна информация и документи. |
| Данъчната и осигурителна информация за него да бъде пазена в тайна. | Да съхранява документи от значение за данъчното облагане. |
| Да изисква легитимация от служителите на НАП. | Да уведомява за промяна на адрес за кореспонденция по време на ревизия. |
| Да бъде запознат със събраните доказателства и да изрази становище. | Да казва истината и да не укрива факти и обстоятелства. |
| Да бъде представляван от адвокат. | Да спазва определените от НАП срокове за представяне на информация. |
| Да обжалва актовете и действията на НАП. | Да доказва съответствие с пазарни цени при сделки със свързани лица. |
| Да получи обезщетение за вреди от незаконни действия на НАП. | |
| Да откаже да дава обяснения при определени от закона условия (напр. риск от самообвинение или увреждане на близки). |
Несъгласни сте с резултата? Процедура по обжалване на ревизионен акт
Ако данъчната ревизия приключи с издаването на Ревизионен акт (РА), с който са установени задължения, с които не сте съгласни, разполагате със законови възможности да го обжалвате. Процедурата по обжалване е строго формална, многоетапна и обвързана с кратки преклузивни срокове, което прави своевременната и компетентна адвокатска помощ не просто препоръчителна, а често абсолютно необходима за защита на правата ви.
Административно обжалване пред Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) на НАП: Това е задължителна първа стъпка преди евентуално съдебно обжалване. Не можете да обжалвате РА директно пред съда, без първо да сте преминали през тази административна процедура.
- Срок за обжалване: Жалбата срещу РА трябва да бъде подадена в 14-дневен срок от датата на неговото получаване (връчване). Този срок е преклузивен, което означава, че пропускането му води до влизане в сила на РА и невъзможност за последващото му оспорване.
- Процедура: Жалбата се подава чрез териториалната дирекция на НАП, чийто орган е издал обжалвания РА. Тази дирекция я комплектова и я изпраща на компетентния директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП). Директорът на ОДОП (или упълномощено от него лице) разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в срок от 60 дни от постъпването й (някои източници посочват 45 дни с възможност за удължаване до 3 месеца при фактическа сложност).
- Правомощия на ОДОП: Решаващият орган може да потвърди РА, да го измени (само в полза на жалбоподателя, не и в негова вреда ) или да го отмени изцяло или частично. Ако отмени акта поради непълнота на доказателствата или съществени процесуални нарушения, може да върне преписката за нова ревизия с конкретни указания.
- Мълчаливо потвърждение: Ако директорът на ОДОП не се произнесе в законоустановения 60-дневен срок, това се счита за мълчаливо потвърждение на обжалвания РА.
- Спиране на изпълнението: Подаването на жалба по административен ред не спира автоматично изпълнението на установените с РА задължения. За да бъде спряно изпълнението, трябва да се направи изрично искане и да се представи обезпечение в размер на главницата и лихвите. Ако обезпечението е в пари, неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, спирането се допуска.
Съдебно обжалване пред Административен съд и Върховен административен съд (ВАС): Ако решението на директора на ОДОП е неблагоприятно за вас (потвърждава изцяло или частично РА) или ако е налице мълчаливо потвърждение, имате право да продължите защитата си по съдебен ред.
- Срок за обжалване пред Административен съд: Жалбата до компетентния Административен съд (по постоянния ви адрес) се подава в 14-дневен срок от получаването на решението на ОДОП. В случай на мълчаливо потвърждение, срокът за подаване на жалба до съда е 30-дневен и започва да тече от деня, в който органът е следвало да се произнесе.
- Процедура: Жалбата се подава чрез директора на ОДОП, който е длъжен да я изпрати заедно с цялата административна преписка на компетентния административен съд. Административният съд разглежда делото по същество, като проверява законосъобразността на РА. Съдът може да събира нови доказателства и да прецени всички факти и обстоятелства.
- Касационно обжалване пред ВАС: Решението на Административния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд (ВАС) в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Решенията на Административния съд по дела за ревизионни актове, с които са установени задължения на физически лица в общ размер до 750 лв. (без лихвите), са окончателни и не подлежат на обжалване пред ВАС.
- Разноски по делото: При успешно обжалване (изцяло или частично), съдът присъжда на жалбоподателя направените по делото разноски, включително платения адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от жалбата. Това означава, че ако спечелите делото, държавата (в лицето на НАП) ще трябва да ви възстанови тези разходи.
Таблица 3: Основни срокове при обжалване на ревизионен акт
| Етап на обжалване/действие | Срок | Откога започва да тече срокът |
| Подаване на възражение срещу Ревизионен доклад | 14 дни (може да се удължи с до 1 месец) | От датата на връчване на Ревизионния доклад |
| Издаване на Ревизионен акт | 14 дни | От подаване на възражението по РД или от изтичане на срока за подаване на възражение |
| Обжалване на Ревизионен акт пред Директор на ОДОП | 14 дни | От датата на връчване на Ревизионния акт |
| Произнасяне на Директор на ОДОП по жалбата | 60 дни | От постъпване на жалбата (или отстраняване на нередовности) |
| Обжалване пред Административен съд (при решение на ОДОП) | 14 дни | От датата на връчване на решението на Директора на ОДОП |
| Обжалване пред Административен съд (при мълчаливо потвърждение от ОДОП) | 30 дни | От изтичане на 60-дневния срок за произнасяне на Директора на ОДОП |
| Обжалване пред ВАС | 14 дни | От датата на съобщаване на решението на Административния съд |
Практически съвети от Адвокатска кантора Астакова: Как да се подготвите и защитите?
Проактивната подготовка и стриктната документална дисциплина от страна на физическото лице са първата и най-важна линия на защита при данъчна ревизия. Въпреки това, сложността на процедурата и потенциалните финансови последици често правят професионалната юридическа помощ незаменима.
Значението на пълната и точна документация:
- Съхранявайте всички документи: Пазете копия от всички подадени данъчни декларации, служебни бележки от работодатели и възложители, банкови извлечения, нотариални актове, договори за покупко-продажба на имущество, договори за заеми (както получени, така и предоставени), договори за дарения, фактури и касови бележки за по-големи разходи и всякакви други документи, които могат да удостоверят вашите приходи, разходи и имуществено състояние. Това е особено важно, тъй като физическите лица, за разлика от фирмите, обикновено не водят формално счетоводство, което увеличава риска от пропуски и затруднения при доказване на определени факти.
- Водете „домашно счетоводство“: Препоръчително е да си водите някаква форма на отчетност за приходите и разходите, дори и да не сте задължени по закон. Това може значително да улесни подготовката ви при евентуална ревизия.
- Подготвеността улеснява процеса: Добрата предварителна подготовка и наличието на точна и пълна документация могат да направят процеса на ревизия по-гладък и да намалят стреса.
Често допускани грешки от физически лица и как да ги избегнете:
- Недеклариране на всички доходи: Много хора погрешно смятат, че трябва да декларират само доходи от трудови правоотношения. Често се пропуска декларирането на доходи от наеми, граждански договори, продажба на имущество, получени заеми над определени прагове, значителни дарения, доходи от чужбина или от онлайн дейности.
- Липса на документи за произход на средствата: Недостатъчни или липсващи документи, които да докажат произхода на средствата, с които са извършени покупки на имущество или са покрити разходи, е една от най-честите причини за проблеми при ревизия.
- Неспазване на срокове: Пропускане на законовите срокове за подаване на данъчни декларации или за отговор на официални искания от НАП може да доведе до негативни последици, включително санкции.
- Неоказване на съдействие или предоставяне на неточна/непълна информация: Отказът да се съдейства на данъчните органи или предоставянето на невярна или непълна информация може да бъде изтълкувано във ваш ущърб.
- Пропускане на задължителна регистрация по ЗДДС: Макар по-характерно за фирми, в определени случаи и физически лица могат да достигнат прагове за задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), например при системно извършване на независима икономическа дейност. Пропускането на такава регистрация е сериозно нарушение.
- Неправилно деклариране на имоти: Често срещана грешка е имоти да не са декларирани на името на последния собственик в общинската данъчна служба или при съсобственост/съпружеска имуществена общност да липсват данни за всички съсобственици/съпрузи в данъчната декларация.
Кога е препоръчително (и наложително) да потърсите адвокатска помощ? Въпреки че някои аспекти от подготовката зависят от вашата лична организация, има моменти, в които професионалната правна помощ е не просто полезна, а абсолютно наложителна:
- Още при първия контакт с НАП: Най-добре е да се консултирате с адвокат, специализиран в данъчно право, още при получаването на първия официален документ от НАП, било то Заповед за възлагане на ревизия или Искане за представяне на документи и писмени обяснения. Ранната намеса позволява изграждането на адекватна защитна стратегия от самото начало.
- Ако процедурата ви притеснява или не я разбирате: Данъчното законодателство и процедури са сложни. Ако се чувствате несигурни, объркани или притеснени, консултацията с адвокат ще ви даде яснота и спокойствие.
- При риск от самообвинение: Ако смятате, че предоставянето на определена информация или обяснения може да ви уличи или ваши близки в извършването на престъпление или административно нарушение, е задължително да се консултирате с адвокат преди да предприемете каквито и да било действия.
- За подготовка на писмени обяснения и възражения: Адвокатът може да ви помогне да формулирате писмените си обяснения до НАП и възражението срещу ревизионния доклад по начин, който защитава максимално вашите интереси и е правно издържан.
- За анализ на ревизионния доклад и акт: Специалистът ще може да направи обстоен правен анализ на констатациите в ревизионния доклад и ревизионния акт, да идентифицира евентуални процесуални нарушения от страна на НАП или слабости в техните аргументи и да изгради ефективна стратегия за защита.
- За обжалване на Ревизионен акт: Обжалването на РА по административен и съдебен ред е сложен юридически процес, който изисква специфични познания и опит. Опитът показва, че шансовете за успех са значително по-високи с професионална адвокатска защита. Някои кантори дори определят консултацията с адвокат в тези случаи като „задължителна“ за клиента, за да се гарантира адекватна защита.
Балансът между личната подготовка и навременната експертна помощ е ключов. Съветите за поддържане на документация и избягване на често срещани грешки са насочени към превенция и по-леко преминаване през ревизията. Въпреки това, множеството законови текстове, специфичните процедури и широките правомощия на НАП създават среда, в която неспециалистът лесно може да допусне грешка или да не успее да защити ефективно правата си. Поради това, почти всички източници, предлагащи съвети по темата, силно препоръчват ангажирането на адвокатска помощ.
Успешно преминаване през данъчна ревизия
Данъчната ревизия на физическо лице може да бъде предизвикателство, но не е непреодолима ситуация. Ключът към успешното й преминаване се крие в комбинация от няколко важни фактора: информираност относно процедурата, старателна подготовка и поддържане на изрядна документация, познаване на вашите права и задължения, и не на последно място – навременна и компетентна професионална помощ.
Както стана ясно от настоящото ръководство, НАП разполага със значителни правомощия и все по-усъвършенствани методи за анализ на финансовото състояние на гражданите. Това налага по-голяма отговорност от страна на всяко физическо лице по отношение на декларирането на доходи и спазването на данъчното законодателство.
В случай че бъдете обект на данъчна ревизия, не се колебайте да потърсите съдействие от специалисти. Адвокатска кантора Астакова разполага с необходимия опит и експертиза в областта на данъчното право и ревизионните производства, за да ви предостави квалифицирана консултация, да ви помогне в подготовката на необходимите документи и обяснения, и да защити вашите права и законни интереси на всеки етап от процедурата, включително при обжалване на ревизионни актове пред административните органи и съда. Свържете се с нас, за да обсъдим вашия казус и да намерим най-доброто решение за вас.




