Данъчно планиране за фрийлансъри в България: Свободна професия, ЕТ или ООД?

Вашият път към финансова независимост започва с правилния избор

Преходът към света на свободната практика е вълнуваща стъпка, водена от стремежа към независимост, гъвкавост и контрол върху професионалния ви път. Тази свобода обаче носи със себе си и значителни отговорности, най-важната от които е правилното структуриране на вашата дейност от правна и данъчна гледна точка. Изборът на правна форма не е просто административна формалност, а фундаментално бизнес решение, което ще определи вашата данъчна тежест, нивото на лична имуществена отговорност и потенциала ви за бъдещ растеж.  

Много фрийлансъри, водени от търсенето „как да плащам по-малко данъци“, се фокусират единствено върху краткосрочната финансова оптимизация. Това е разбираемо, но непълно. Истински ефективното данъчно планиране разглежда една по-широка картина. Решението не е просто „коя форма има най-нисък данък?“, а представлява сложен баланс между данъчна ефективност и управление на риска. Изборът на правна форма е преди всичко инструмент за защита на вашето лично имущество. Докато някои структури предлагат привидна простота, те могат да ви изложат на неограничен финансов риск, заличавайки границата между вашите бизнес задължения и личните ви активи.  

В това изчерпателно ръководство, подготвено от екипа на Адвокатска кантора „Астакова“, ще анализираме в дълбочина трите основни пътя, които стоят пред всеки фрийлансър в България:

1. Регистрация като лице, упражняващо свободна професия: Максимална гъвкавост при минимална администрация.
2. Регистрация като Едноличен търговец (ЕТ): Класическата бизнес структура с нейните предимства и критични недостатъци.
3. Регистрация на Дружество с ограничена отговорност (ООД/ЕООД): Основата за сигурност и растеж.

Ще разгледаме всяка опция стъпка по стъпка – от процеса на регистрация, през данъчната и осигурителна тежест, до стратегическите предимства и недостатъци. Целта ни е да ви предоставим не просто информация, а знанието, необходимо за вземане на информирано и стратегическо решение, което да постави здрава основа за вашия професионален успех.

Опция #1: Лице, упражняващо свободна професия – максимална гъвкавост при минимална администрация

Регистрацията като лице, упражняващо свободна професия (често наричано самоосигуряващо се лице или СОЛ), е най-популярната и достъпна „входна точка“ в света на самонаемането в България. Тази форма е създадена, за да предложи максимално опростена административна рамка за независими професионалисти.

Профил на идеалния кандидат

Тази правна форма е най-подходяща за професионалисти, чиято дейност се базира предимно на техните лични умения, знания и труд, и които имат сравнително ниски до умерени оперативни разходи. Типични примери са:

• IT специалисти (програмисти, системни администратори, QA специалисти)
• Дизайнери (графични, уеб, интериорни)
• Преводачи и копирайтъри
• Консултанти в различни сфери
• Журналисти, фотографи и други творчески професии
• Частни учители и обучители

Основното предимство за тези професионалисти е, че законът не изисква от тях да водят пълно счетоводство или да използват касов апарат за получените плащания, което значително намалява административната тежест и свързаните с нея разходи.  

Процес на регистрация стъпка по стъпка (БУЛСТАТ и НАП)

Процесът на регистрация е сравнително бърз и се състои от два основни етапа. Важно е да се отбележи, че и двете регистрации трябва да бъдат извършени в 7-дневен срок от реалното започване на вашата дейност.  

Стъпка #1: Регистрация в Регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията

Първата стъпка е да се впишете в Регистър БУЛСТАТ, което официално ви идентифицира като субект, извършващ независима икономическа дейност.  

• Необходими документи:
  • Заявление за вписване по образец: Може да бъде изтеглено от сайта на Агенцията по вписванията или получено на място.  
  • Лична карта за удостоверяване на самоличността.  
  • Документ, доказващ вашата квалификация: Това може да бъде диплома за завършено висше образование, сертификат от курс или друг документ, удостоверяващ правото ви да упражнявате професията.  
  • Декларация за истинността на заявените обстоятелства (по чл. 9, ал. 4 от Закона за регистър Булстат).  
  • Документ за платена държавна такса: Таксата е в размер на 10 лв. и може да бъде платена по банков път или на място.  
• Начини на подаване:
  • Лично в териториалното звено на Агенция по вписванията.  
  • Чрез упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно.  
  • Онлайн чрез портала на Агенцията, ако притежавате Квалифициран електронен подпис (КЕП).  

След успешна регистрация ще получите Единен идентификационен код (ЕИК), който за физическите лица съвпада с ЕГН.  

Стъпка #2: Регистрация в НАП като самоосигуряващо се лице (СОЛ)

Веднага след като получите своя ЕИК по БУЛСТАТ, трябва да се регистрирате и в Националната агенция за приходите (НАП). Това става чрез подаване на „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“ (ОКД-5).  

• Ключов избор в декларацията: В този документ трябва да посочите вида на вашето социално осигуряване. Имате две опции :
  1. Осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (т.е. само за пенсия).
  2. Осигуряване за всички осигурителни рискове, което включва и осигуряване за общо заболяване и майчинство. Изборът на този вариант ви дава право на обезщетения при временна неработоспособност (болнични) и при бременност и раждане (майчинство).
• Начини на подаване:
  • Лично в компетентната Териториална дирекция на НАП по постоянен адрес.  
  • По пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.  
  • Онлайн през портала за електронни услуги на НАП с ПИК или КЕП.  

Данъци и осигуровки – моделът на „Нормативно признатите разходи“ (НПР)

Финансовият модел за лицата на свободна професия е уникален и се базира на концепцията за Нормативно признати разходи (НПР).

• Данък върху доходите: Дължимият данък е в размер на 10% и се определя съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).  
• Концепцията за НПР: Това е ключовата особеност на тази форма. Законът ви позволява да намалите облагаемия си доход с фиксиран процент, който се счита за разход за дейността, без да е необходимо да го доказвате с фактури или други документи. Процентите са както следва:
  • 25% НПР: За повечето свободни професии, като IT специалисти, дизайнери, консултанти, както и за доходи от граждански договори.  
  • 40% НПР: За доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, както и за дейността на адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, експерт-счетоводители, одитори, дейци на науката, културата, образованието и журналисти.  
• Формиране на облагаемия доход: Годишният облагаем доход, върху който се начислява 10% данък, се изчислява по следната формула: Облагаем доход=(Годишни приходи−(Годишни приходи×%НПР))−Внесени осигурителни вноски през годината Това означава, че освен НПР, от данъчната основа се приспадат и всички направени от вас лични осигурителни вноски през годината.  
• Осигурителни вноски: Като самоосигуряващо се лице, вие сте длъжни да внасяте авансови осигурителни вноски всеки месец до 25-то число. Тези вноски се изчисляват върху избран от вас месечен осигурителен доход, който трябва да бъде между законово установения минимален и максимален праг. За 2025 г. тези прагове са динамични :
  • От 01.01.2025 г. до 31.03.2025 г.: Минимален осигурителен доход – 933 лв.; Максимален – 3750 лв.
  • От 01.04.2025 г. до 31.12.2025 г.: Минимален осигурителен доход – 1077 лв.; Максимален – 4130 лв.. В края на годината, с подаването на годишната данъчна декларация, се извършва годишно изравняване. Ако реалният ви средномесечен облагаем доход (след приспадане на НПР) е бил по-висок от дохода, върху който сте внасяли авансови вноски, ще трябва да довнесете разликата в осигуровките.  

Предимства и недостатъци

Предимства:

• Лесна, бърза и евтина регистрация: Процесът е максимално опростен и с минимални такси.
• Минимална администрация: Не се изисква водене на двустранно счетоводство, съставяне на годишни финансови отчети и не е задължително използването на касов апарат.  
• Предвидимост: Фиксираният процент на НПР прави данъчната тежест лесна за прогнозиране.

Недостатъци:

• Пълна и неограничена лична отговорност: Няма разграничение между вашето лично и бизнес имущество. При възникване на задължения от дейността ви, кредиторите могат да предявят претенции към всички ваши лични активи.
• Невъзможност за признаване на реални разходи над НПР: Това е най-големият стратегически недостатък. Простотата на модела с НПР крие в себе си вграден механизъм за данъчна неефективност, който се задейства с растежа на вашия бизнес. В началото, когато разходите ви са минимални, 25% НПР е напълно адекватен. Но с разрастването на дейността, реалните ви разходи за по-добра техника, специализиран софтуер, маркетинг, обучения или наемане на подизпълнители лесно могат да надхвърлят тези 25%. В този момент вие започвате да плащате 10% данък върху „фантомен“ доход – т.е. върху пари, които реално сте похарчили, за да генерирате приходите си. Този „данъчен капан“ е най-ясният индикатор, че е време да обмислите преминаване към друга правна форма.  
• Имидж: За някои по-големи корпоративни клиенти, работата с физическо лице може да се възприеме като по-малко сигурна в сравнение с работата с регистрирано търговско дружество.

Опция #2: Едноличен търговец (ЕТ) – класическата, но рискова бизнес структура

Формата на Едноличния търговец (ЕТ) е една от най-старите и традиционни форми за извършване на стопанска дейност в България. Тя е предвидена за привеждане на дейността на физически лица в съответствие със законодателството, особено в сферата на търговията и занаятчийството.  

Кога да обмислим регистрация като ЕТ?

Регистрацията като ЕТ може да бъде подходяща за дейности, при които има значителни и постоянни разходи за закупуване на стоки, суровини и материали, които трябва да бъдат документално признати. Примери за това са малки магазини, работилници, производствени ателиета или дейности, при които моделът с НПР е силно неизгоден. Въпреки това, както ще разгледаме по-долу, тази форма крие съществени рискове и в повечето съвременни бизнес сценарии за фрийлансъри, тя е значително по-неблагоприятна от алтернативата на ООД.

Регистрация в Търговския регистър

За разлика от свободната професия, ЕТ се регистрира в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията.  

• Име на фирмата: Името (фирмата) на ЕТ задължително трябва да съдържа личното и фамилното или бащиното име на физическото лице. Преди регистрация е задължително да се направи проверка в Търговския регистър дали избраното име е свободно.  
• Необходими документи:
  • Заявление образец А1.  
  • Декларация по чл. 57 и чл. 58 от Търговския закон (ТЗ), с която се декларира, че не съществуват законови пречки за регистрация (лицето не е в несъстоятелност, не е осъждано за банкрут и др.).  
  • Образец от подписа (спесимен), нотариално заверен.  
  • Лиценз или разрешение, ако дейността го изисква.
  • Документ за платена държавна такса.
• Такси и срокове: Държавната такса за регистрация на гише е 30 лв., а при подаване по електронен път с КЕП е 15 лв.. Вписването обикновено отнема до 3 работни дни.  

Данъчно облагане и осигуряване

Данъчният режим на ЕТ се различава съществено от този на свободната професия и ООД.

• Данъчна ставка: Годишната данъчна печалба на ЕТ се облага с 15% данък съгласно ЗДДФЛ. Тази ставка е значително по-висока от 10-процентния корпоративен данък за ООД.  
• Признаване на разходи: Едно от основните предимства на ЕТ спрямо свободната професия е, че се признават всички реални, документално доказани разходи, свързани с дейността. Това позволява по-голяма гъвкавост при управление на облагаемата печалба, ако разходите са високи.  
• Осигуряване: Собственикът на ЕТ се осигурява задължително като самоосигуряващо се лице (СОЛ) по същите правила, които важат и за лицата на свободна професия. Той внася авансови месечни вноски върху избран доход между минималния и максималния осигурителен праг и прави годишно изравняване.

Критичният недостатък – неограничената отговорност

Това е най-сериозната причина, поради която формата на ЕТ трябва да се избягва в повечето случаи. Съгласно българското законодателство, при ЕТ не съществува правно разграничение между имуществото на фирмата и личното имущество на собственика. Това означава, че за всички задължения, възникнали от търговската дейност – към доставчици, НАП, банки, служители – едноличният търговец отговаря с цялото си лично имущество: апартамент, къща, автомобил, банкови сметки и всякакви други лични активи. Тази неограничена отговорност представлява огромен и често неоправдан риск, особено в динамичната и несигурна бизнес среда.  

В контекста на модерната икономика, ЕТ може да се разглежда като анахронизъм. При почти същата административна сложност на регистрация като ООД, формата на ЕТ предлага едновременно по-висока данъчна ставка (15% срещу 10% корпоративен данък) и безкрайно по-висок личен риск. Това прави ЕТ нелогичен и стратегически неизгоден избор за почти всеки фрийлансър, който цели растеж и финансова сигурност.

Трансформация на лично имущество по чл. 23 от Семейния кодекс: Пълно ръководство за защита на вашите права

Уреждане на ипотека при развод: Пълно Ръководство

Опция #3: Дружество с ограничена отговорност (ООД/ЕООД) – основа за растеж и сигурност

Регистрацията на Дружество с ограничена отговорност (ООД, ако собствениците са двама или повече, или ЕООД, ако собственикът е един) е най-стабилната и гъвкава правна форма за развитие на бизнес в България. Тя е знак за сериозни намерения и осигурява най-висока степен на правна и финансова защита.

Кога е време да регистрирате фирма?

Преминаването от свободна професия към ООД е естествена стъпка в еволюцията на един успешен фрийлансър. Ясните индикатори, че е настъпил този момент, включват:

• Разходите надвишават НПР: Когато вашите реални, документално доказуеми разходи трайно надхвърлят 25% (или 40%) от приходите ви, вие на практика плащате данък върху несъществуващ доход. Регистрацията на фирма ще ви позволи да ги приспадате изцяло.  
• Високи и стабилни приходи: При по-високи доходи, данъчната ефективност на модела с корпоративен данък и данък дивидент често е по-добра.
• Нужда от наемане на служители: Управлението на трудови договори и свързаните с тях административни процеси е много по-структурирано и лесно в рамките на търговско дружество.
• Работа с корпоративни клиенти: Големите компании често предпочитат или дори изискват да работят с юридически лица (фирми) поради по-голямата сигурност, прозрачност и възможности за ДДС фактуриране.  
• Желание за защита на личното имущество: Това е най-важната причина. ООД създава ясна правна бариера между активите и пасивите на фирмата и вашите лични такива.

Процедура по регистрация на ООД/ЕООД

Процедурата е по-сложна от тази за свободна професия, но е стандартизирана и може да бъде завършена в рамките на няколко работни дни, особено с помощта на юрист.  

1. Избор и запазване на име: Избира се уникално име на фирмата, като се прави проверка за заетост в Търговския регистър.  
2. Подготовка на учредителни документи: Изготвят се ключови документи като Учредителен акт (за ЕООД) или Дружествен договор (за ООД), Учредителен протокол, Декларации по ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ.  
3. Определяне на капитал: Законовият минимален капитал е 2 лв..  
4. Откриване на набирателна сметка: В избрана банка се открива специална набирателна сметка, в която се внася учредителният капитал. Банката издава удостоверение за внесения капитал.  
5. Нотариална заверка: Управителят на бъдещото дружество трябва да завери нотариално своето съгласие да управлява и образец от подписа си (спесимен).  
6. Подаване на документите: Пълният комплект документи се подава в Агенция по вписванията. Подаването може да стане на гише или по електронен път с КЕП, като вторият вариант е с по-ниска държавна такса (55 лв. срещу 110 лв.).  

Двустепенното данъчно облагане: Корпоративен данък и данък дивидент

Данъчният модел при ООД е коренно различен и се състои от две стъпки, които позволяват значителна гъвкавост.

• Стъпка 1: Корпоративен данък (10%): Първо, самата фирма плаща данък върху своята годишна печалба. Печалбата се формира като от всички приходи се приспаднат всички документално доказани разходи, свързани с дейността. Данъчната ставка е 10%. Ако фирмата е на загуба или с нулева печалба, корпоративен данък не се дължи.  
• Стъпка 2: Данък дивидент (5%): Печалбата, която остава след плащането на 10% корпоративен данък, принадлежи на дружеството. Собственикът(ците) може да вземе решение тази печалба да му бъде изплатена под формата на дивидент. Върху брутния размер на този дивидент се удържа и внася в бюджета 5% окончателен данък.  

Ключовото предимство тук е, че данък дивидент се дължи само ако и когато решите да изтеглите парите от фирмата. Ако решите да оставите печалбата във фирмата, за да я реинвестирате в ново оборудване, разширяване на дейността или просто като резерв, вие не дължите 5% данък дивидент. Това превръща дружеството в мощен инструмент за капиталово натрупване и данъчно планиране.  

Стратегическият избор: Осигуряване на управителя (СОЛ vs. ДУК)

Когато собственикът на капитала е и управител на дружеството, възниква важен стратегически избор за начина на неговото осигуряване. Този избор има пряко отражение върху данъчната тежест на фирмата и не е еднократно решение, а динамичен инструмент за данъчно планиране.  

• Вариант А: Осигуряване като Самоосигуряващо се лице (СОЛ):
  • Как работи: Управителят се регистрира в НАП като СОЛ (подобно на свободната професия) и внася месечни осигуровки върху избран доход между минималния и максималния праг.
  • Предимство: Този вариант изисква по-малък месечен разход на пари (cash flow), което го прави предпочитан за новостартиращи фирми с малка или нулева печалба.  
  • Недостатък: Осигурителните вноски се считат за личен разход на управителя, а не за разход на фирмата. Следователно, те не намаляват облагаемата печалба на дружеството и не водят до икономия от корпоративен данък.  
• Вариант Б: Осигуряване по Договор за управление и контрол (ДУК):
  • Как работи: Дружеството сключва договор с управителя, по силата на който му изплаща месечно възнаграждение. Върху това възнаграждение се начисляват и внасят осигуровки и данък, подобно на трудов договор.
  • Предимство: Цялата сума – както брутното възнаграждение, така и осигуровките за сметка на фирмата – се признава за 100% фирмен разход. Този разход директно намалява облагаемата печалба и съответно дължимия 10% корпоративен данък.  
  • Недостатък: Осигурителната тежест при ДУК е по-висока в сравнение със СОЛ, което води до по-голям месечен разход на средства.  

Оптималната стратегия често е динамична: да се започне като СОЛ в началото, докато фирмата се стабилизира. Когато дружеството започне да генерира стабилна печалба, се прави анализ. При определено ниво на рентабилност, данъчната икономия от 10% върху признатите като разход възнаграждение и осигуровки по ДУК става по-голяма от по-високите осигурителни разходи в сравнение със СОЛ. В този момент е стратегически изгодно да се премине към осигуряване по ДУК. Този преход изисква активен мониторинг и професионална консултация.

Силата на признаването на разходи: Какво може да включите?

Възможността да се признават всички реални разходи е основното предимство на ООД. Това ви позволява законно да намалите облагаемата си печалба, като инвестирате в своя бизнес. Ето някои примери за данъчно признати разходи:

• Техника и оборудване: Покупка на лаптопи, монитори, принтери, офис мебели и друга техника, необходима за дейността ви.
• Софтуер и лицензи: Всички абонаменти за специализиран софтуер, облачни услуги, лицензи.
• Наем: Наем на офис, co-working място или дори част от жилището ви, ако е обособено като работно място и има сключен договор за наем с фирмата.
• Автомобил: Разходи за гориво, поддръжка, застраховки, лизинг на фирмен автомобил.
• Маркетинг и реклама: Разходи за онлайн реклама (Google, Facebook), изработка на уебсайт, печатни материали.
• Обучения и квалификация: Такси за курсове, семинари, конференции, които повишават вашата професионална квалификация или тази на вашите служители.  
• Професионални услуги: Разходи за счетоводни, юридически и консултантски услуги.
• Комуникации и консумативи: Разходи за телефон, интернет, офис консумативи.

Директно сравнение: Свободна професия vs. ЕТ vs. ООД

За да улесним вземането на решение, синтезирахме ключовите разлики между трите форми в сравнителна таблица и илюстративни казуси.

Сравнителна таблица на ключови показатели

Таблица 1: Сравнителен анализ на правните форми за фрийлансъри (2025 г.)

Тази таблица ясно визуализира компромисите. Например, за да получите „Ограничена отговорност“ (предимството на ООД), трябва да „платите“ с „По-висока административна сложност“. Това превръща абстрактната информация в конкретни, сравними параметри за вземане на решение.

Практически казуси: Колко ще ви остане в джоба?

Нека разгледаме три сценария с различни годишни приходи, за да илюстрираме финансовия резултат. Приемаме, че фрийлансърът има реални разходи в размер на 30% от приходите си и се осигурява на минималния осигурителен доход за 2025 г. (средно 1044 лв./месец или 12,528 лв. годишно).

Сценарий #1: Годишен приход 30,000 лв.

• Свободна професия (25% НПР):
  • Облагаем доход (преди осигуровки): 30,000−(30,000×0.25)=22,500 лв.
  • Годишен осигурителен доход за изравняване: 22,500 лв.
  • Дължими осигуровки (прибл. 27.8%): 22,500×0.278=6,255 лв.
  • Данъчна основа: 22,500−6,255=16,245 лв.
  • Дължим данък (10%): 1,624.50 лв.
  • Нетен доход: 30,000−6,255−1,624.50=22,120.50 лв.
• ООД (осигуряване като СОЛ):
  • Реални разходи: 30,000×0.30=9,000 лв.
  • Печалба на фирмата: 30,000−9,000=21,000 лв.
  • Корпоративен данък (10%): 2,100 лв.
  • Печалба след данъци: 21,000−2,100=18,900 лв.
  • Данък дивидент (5%): 18,900×0.05=945 лв.
  • Лични осигуровки (на мин. праг): 12,528×0.278=3,483 лв.
  • Нетен доход: 18,900−945−3,483=14,472 лв.
• Извод: При ниски приходи и реални разходи, близки до НПР, свободната професия е значително по-изгодна.

Сценарий #2: Годишен приход 60,000 лв.

• Свободна професия (25% НПР):
  • Облагаем доход: 60,000×0.75=45,000 лв.
  • Дължими осигуровки (27.8%): 45,000×0.278=12,510 лв.
  • Данъчна основа: 45,000−12,510=32,490 лв.
  • Дължим данък (10%): 3,249 лв.
  • Нетен доход: 60,000−12,510−3,249=44,241 лв.
• ООД (осигуряване като СОЛ):
  • Реални разходи: 60,000×0.30=18,000 лв.
  • Печалба на фирмата: 60,000−18,000=42,000 лв.
  • Корпоративен данък (10%): 4,200 лв.
  • Печалба след данъци: 42,000−4,200=37,800 лв.
  • Данък дивидент (5%): 37,800×0.05=1,890 лв.
  • Лични осигуровки (на мин. праг): 3,483 лв.
  • Нетен доход: 37,800−1,890−3,483=32,427 лв.
• Извод: Свободната професия все още е по-изгодна, но разликата намалява. Данъчният капан на НПР започва да се усеща – реалните разходи (18,000 лв.) са по-високи от нормативните (15,000 лв.).

Сценарий #3: Годишен приход 120,000 лв.

• Свободна професия (25% НПР):
  • Облагаем доход: 120,000×0.75=90,000 лв.
  • Дължими осигуровки (върху макс. праг 4,130×12=49,560 лв.): 49,560×0.278=13,778 лв.
  • Данъчна основа: 90,000−13,778=76,222 лв.
  • Дължим данък (10%): 7,622 лв.
  • Нетен доход: 120,000−13,778−7,622=98,600 лв.
• ООД (осигуряване по ДУК за оптимизация):
  • Реални разходи: 120,000×0.30=36,000 лв.
  • Приемаме ДУК с възнаграждение 2,000 лв./месец (24,000 лв. годишно) + осигуровки за сметка на фирмата (прибл. 18.9% или 4,536 лв.). Общ разход по ДУК: 28,536 лв.
  • Общо разходи на фирмата: 36,000+28,536=64,536 лв.
  • Печалба на фирмата: 120,000−64,536=55,464 лв.
  • Корпоративен данък (10%): 5,546 лв.
  • Печалба след данъци (за дивидент): 55,464−5,546=49,918 лв.
  • Данък дивидент (5%): 49,918×0.05=2,496 лв.
  • Нетен дивидент: 47,422 лв.
  • Нетно възнаграждение по ДУК (след лични осигуровки и данък): прибл. 18,000 лв.
  • Общ нетен доход: 47,422+18,000=65,422 лв.
• Извод: При високи приходи, дори при по-сложни изчисления, свободната професия може да остане математически по-изгодна само ако се игнорира факторът риск. Огромното предимство на ООД тук е ограничената отговорност и възможността за реинвестиране на 49,918 лв. без да се плаща данък дивидент, което е невъзможно при свободната професия.

Стратегически съвети от Адвокат Росица Астакова

Въз основа на подробния анализ, ето няколко ключови стратегически насоки:

• Кога да преминете от една форма към друга?
  • От Свободна професия към ООД: Най-ясният финансов „тригер“ е моментът, в който вашите реални, документирани разходи за 12 последователни месеца трайно надхвърлят 25% от приходите ви. Други важни фактори са достигането на висок годишен доход (над 80,000 – 100,000 лв.), необходимостта от наемане на хора или желанието да защитите личното си имущество от бизнес рискове.
• ДДС регистрация – кога е задължителна и кога е предимство?
  • Задължителна регистрация: Длъжни сте да се регистрирате по ЗДДС, ако вашият облагаем оборот надхвърли 100,000 лв. за последните 12 последователни месеца.  
  • Специфична регистрация (чл. 97а от ЗДДС): Задължително е да се регистрирате (независимо от оборота), ако предоставяте услуги на фирми от други държави-членки на ЕС или ако получавате услуги от такива фирми (например, плащате за реклама във Facebook/Google или използвате чуждестранни платформи).  
  • Доброволна регистрация: Може да е предимство, ако работите основно с ДДС регистрирани български фирми, тъй като това ще им позволи да ползват данъчен кредит за вашите услуги, правейки ви по-атрактивен партньор.
• Практически съвети за документиране на разходите:
  • Дори да сте регистрирани като лице на свободна професия, започнете от първия ден да събирате и организирате всички документи за направени разходи (фактури, касови бележки, договори). Това ще ви даде ясна представа кога реалните ви разходи надхвърлят НПР и ще улесни значително прехода към ООД, когато му дойде времето.

..Вашата следваща стъпка

Както става ясно от този анализ, в света на данъчното планиране за фрийлансъри няма едно универсално и перфектно решение. Оптималният избор зависи от деликатния баланс между вашите настоящи и бъдещи приходи, структурата на разходите ви, толерантността ви към риск и дългосрочните ви цели за растеж.

• Свободната професия е отличен старт – лесен, бърз и с ниска административна тежест, идеален за прохождащи професионалисти с ниски разходи.
• Едноличният търговец (ЕТ) в повечето случаи е рисков и данъчно неефективен избор, който трябва да се избягва.
• Дружеството с ограничена отговорност (ООД/ЕООД) е златният стандарт за всеки фрийлансър, който мисли в перспектива, цели растеж и иска да изгради устойчив бизнес, защитавайки личното си имущество.

Изборът на правилната правна форма е първата и най-важна стъпка към изграждането на стабилен и печеливш бизнес като фрийлансър. Както видяхте, всеки детайл има значение – от процента на признатите разходи до начина на вашето осигуряване. Не оставяйте бъдещето си на случайността.

За да изградите персонализирана данъчна и правна стратегия, съобразена с вашите уникални цели, свържете се с екипа на Адвокатска кантора „Астакова“ днес и запазете час за консултация в кантората ни в София. Нека заедно поставим здрава основа за вашия успех.