Спорове до 5000 евро: Европейската процедура за искове с малък материален интерес

Достъпно правосъдие без граници в Европейския съюз

Представете си следния сценарий: поръчали сте скъп смартфон от онлайн магазин в Германия, но получавате дефектна стока. Търговецът отказва да върне парите ви и спира да отговаря на имейлите ви. Чувствате се безсилни, защото идеята да водите дело в чужбина звучи сложно и непосилно скъпо. Или може би вашата софтуерна фирма в София е изпълнила проект за клиент в Испания, който обаче отказва да плати последната фактура на стойност 4000 евро. Разходите по наемане на испански адвокат и водене на дело там биха надхвърлили самата дължима сума.

Тези често срещани и фрустриращи ситуации са причината Европейският съюз да създаде мощен инструмент за защита на гражданите и бизнеса: Европейската процедура за искове с малък материален интерес (ЕПИММИ). Уредена с  Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета, тази процедура е създадена с една ключова цел: да опрости, ускори и драстично да намали разходите по съдебни спорове в рамките на ЕС, когато става въпрос за трансгранични искове с невисока стойност. Това не е просто теоретична възможност, а реално работещ механизъм, който премахва традиционните бариери пред правосъдието в рамките на Единния пазар.  

Преди въвеждането на тази процедура, високите разходи и бюрократичната сложност на международното съдопроизводство на практика създаваха имунитет за некоректни търговци при спорове за по-малки суми. Разходите по събиране на вземането често надхвърляха самото вземане, което обезсмисляше търсенето на права по съдебен ред. В този смисъл, ЕПИММИ е повече от процесуално улеснение; тя е икономически и социален еквалайзер. Процедурата дава практически инструмент в ръцете на по-слабата страна (потребител, малък бизнес) и превръща теоретичното право на защита в реална, постижима възможност. По този начин се засилва доверието в трансграничната търговия и се гарантира по-справедливото функциониране на Единния пазар.  

Основните предимства на процедурата, които ще бъдат разгледани подробно в това ръководство, са:

• Предимно писмен процес, който елиминира нуждата от скъпи пътувания и явяване в съд в чужбина.  
• Използване на стандартни, многоезични формуляри, достъпни онлайн, които улесняват комуникацията със съда и другата страна.  
• Липса на задължително адвокатско представителство, което намалява значително разходите.  
• Автоматично признаване и изпълнение на решението във всички държави-членки на ЕС (с изключение на Дания), без необходимост от допълнителни съдебни процедури.  

Приложно поле: Дали Вашият казус е подходящ за тази процедура?

Преди да предприемете действия, е изключително важно да се уверите, че вашият случай отговаря на трите задължителни условия, предвидени в Регламента. Разглеждайте ги като “чеклист за допустимост”, който ще ви спести време и усилия.

Условие 1: Трансграничен характер на спора

За да бъде приложена процедурата, спорът трябва да е “трансграничен”. Това означава, че поне една от страните по делото (ищец или ответник) трябва да има своето местоживеене или обичайно пребиваване в държава-членка на ЕС, различна от държавата на съда, който разглежда делото.  

На практика това означава, че ако вие, с постоянен адрес в София, съдите фирма със седалище в Букурещ, делото е трансгранично, независимо дали го водите пред български или румънски съд. Меродавният момент за определяне на този факт е датата на получаване на исковия формуляр от компетентния съд.  

Важно е да се отбележи, че процедурата не се прилага за спорове, в които участват страни от Дания.  

Условие 2: Стойност на иска (Материален интерес)

Стойността на вашата претенция, без да се включват лихви, съдебни разноски и други разходи, не трябва да надвишава 5000 евро. Този праг беше увеличен с Регламент (ЕС) 2015/2421 от първоначалните 2000 евро, което разшири обхвата на процедурата и я направи приложима за по-широк кръг от спорове.  

Изключването на лихвите и разноските от тази сума е важен практически детайл. Например, ако претендирате главница от 4800 евро и натрупана лихва от 400 евро, общата сума е 5200 евро, но тъй като главницата е под прага от 5000 евро, можете да използвате процедурата.  

Условие 3: Предмет на спора (Граждански и търговски дела)

Процедурата е приложима за огромното мнозинство от граждански и търговски спорове. Това включва най-често срещаните казуси, с които се сблъскват гражданите и малкият бизнес :  

• Искове за плащане на парична сума (напр. неплатени фактури).  
• Искове за обезщетение за вреди, причинени от дефектна стока или некачествено извършена услуга.  
• Спорове, свързани с онлайн покупки, недоставени стоки, проблеми със самолетни билети, хотелски резервации, наем на автомобили и други потребителски договори.  

Същевременно Регламентът изрично изключва определени категории дела, за които тази опростена процедура не е подходяща. Списъкът с изключения включва :  

• Данъчни, митнически и административни въпроси.
• Дела, свързани с гражданския статут и правоспособността на лицата.
• Семейно право (напр. вещни права от брак, задължения за издръжка).
• Наследствено право и завещания.
• Производства по несъстоятелност.
• Социално осигуряване.
• Арбитраж.
• Трудово право.
• Спорове, свързани с наем на недвижими имоти.
• Нарушения на правото на личен живот и правата, свързани с личността, включително клевета.

Ако вашият казус отговаря и на трите условия, можете уверено да пристъпите към следващата стъпка.

Процесът стъпка по стъпка: Навигация в процедурата от А до Я

Целият процес е проектиран да бъде максимално интуитивен и е изграден около стандартни формуляри. Те са достъпни на всички официални езици на ЕС през Европейския портал за електронно правосъдие (e-Justice Portal), което елиминира голяма част от езиковите бариери и формалностите, характерни за традиционното съдопроизводство.  

Стъпка 1: Иницииране на производството – “магическият” Формуляр А

Формуляр А е исковата молба и ключът към стартиране на цялата процедура. Можете да го намерите на e-Justice Portal, където имате възможност да го попълните директно онлайн или да го изтеглите като празен документ. Самият формуляр съдържа подробни указания за попълване.  

Пътят на инвеститора: 7-те ключови етапа за получаване на разрешение за строеж по ЗУТ

Запазване на подкаст име като марка

Ето разбивка на най-важните му секции:

• Раздели 1-3: Страни и съд: Тук се попълват данните за ищеца (вие), ответника (лицето/фирмата, която съдите) и съда, до който адресирате иска.
• Раздел 4: Стойност на иска: Посочвате стойността на главницата, без лихви и разноски.
• Раздел 6: Подробности по иска: Това е сърцето на вашата претенция. Тук трябва да опишете ясно, хронологично и фактологично какво се е случило. Избягвайте емоционални оценки и се придържайте към фактите: кога е сключен договорът, какво е било уговорено, какво е платено, какво не е изпълнено и т.н. Важно е да знаете, че не се изисква да правите правна квалификация на иска – съдът ще направи това. Вашата задача е да представите фактите.  
• Раздел 7: Основание на иска: Тук посочвате какво конкретно искате от съда – например, “Осъждане на ответника да ми заплати сумата от 4000 евро”.
• Раздел 8 и 9: Лихви и разноски: Можете да поискате присъждане на законна лихва върху главницата, както и възстановяване на направените от вас разходи, като например платената съдебна такса.  
• Раздел 10: Доказателства: Това е критично важна секция. Трябва да опишете всички документи, които прилагате в подкрепа на твърденията си, и да ги приложите физически към формуляра. Това могат да бъдат фактури, договори, банкови извлечения, имейл кореспонденция, снимки на дефектна стока, разписки и други.  
• Подаване: След като попълните и подпишете формуляра и приложите всички доказателства, трябва да го подадете в компетентния съд. Това може да стане по пощата, на място в регистратурата на съда, а в някои държави-членки – и по електронен път.  

Стъпка 2: Избор на компетентен съд – стратегическо решение

Изборът на правилния съд е едно от първите и най-важни решения, които трябва да вземете. Общите правила за компетентност в ЕС предлагат няколко възможности:

1. Съд по местоживеене на ответника: Това е общото правило. Можете да заведете делото пред съда в държавата-членка, където е установен ответникът (фирмата или лицето, което съдите).  
2. Съд по местоживеене на ищеца (при потребителски спорове): Това е огромно улеснение за потребителите. Ако сте сключили договор като потребител (т.е. за цели извън вашата търговска или професионална дейност) и търговецът “насочва дейността си” към България (например има уебсайт на български език, предлага доставка до България, посочва цени в лева), вие имате правото да заведете дело пред български районен съд по вашето местоживеене.  
3. Специални правила (напр. при полети): При спорове с авиокомпании, свързани с отмяна или закъснение на полет, можете да изберете да заведете дело освен по седалището на компанията, така и пред съда в държавата на излитане или на кацане на съответния полет.  

Стратегическият избор зависи от конкретиката. Воденето на дело в България е по-лесно от логистична и езикова гледна точка. От друга страна, воденето на дело в държавата на ответника може потенциално да улесни и ускори последващото принудително изпълнение, а в някои случаи съдебните такси там може да са по-ниски.  

Стъпка 3: Развитие на производството – игра на срокове

Процедурата е проектирана да бъде бърза, със строго определени срокове за всяко действие на страните и съда. Времевата линия обикновено изглежда така:  

• В рамките на 14 дни от получаването на вашия Формуляр А, съдът трябва да изпрати на ответника копие от него, заедно със специален Формуляр за отговор.  
• Ответникът разполага с 30 дни от датата на получаване, за да отговори. Той може да признае иска, да го оспори или да предяви насрещен иск срещу вас (като използва същия Формуляр А).  
• Ако ответникът подаде отговор, съдът трябва да ви изпрати копие от него в рамките на 14 дни.  
• След като получи отговора на ответника (или ако такъв не постъпи в срок), съдът разполага с 30 дни, за да предприеме едно от следните действия :
  1. Да постанови решение: Това е най-честият изход, тъй като процедурата е предимно писмена и решението се взима въз основа на представените документи.  
  2. Да поиска допълнителна информация: Ако съдът сметне, че нещо не е ясно или липсва информация, той може да поиска от вас или от другата страна да предоставите допълнителни разяснения или документи чрез Формуляр Б.  
  3. Да насрочи устно изслушване: Това е изключение, а не правило. Съдът прибягва до устно изслушване само ако сметне, че е абсолютно невъзможно да се произнесе въз основа на писмените доказателства. Дори и тогава, ако съдът разполага с нужната техника, изслушването може да се проведе чрез видеоконферентна връзка, което отново спестява разходи за пътуване.  

Процедурната простота обаче крие потенциален капан. Лекотата на попълване на формуляр може да създаде измамно усещане, че правната същност на спора също е проста. Това невинаги е така. Изборът на грешен съд, неправилното формулиране на претенцията, пропускането на ключови доказателства или неразбирането на приложимото материално право (което може да е правото на друга държава-членка) може да доведе до отхвърляне на един иначе напълно основателен иск. Следователно, най-големият риск за ищеца без правна помощ е да подцени правната сложност зад привидната процедурна лекота.

Силата на европейското решение: Автоматично признаване и принудително изпълнение

Едно от най-революционните предимства на ЕПИММИ е премахването на т.нар. процедура по “екзекватура”. В миналото, за да се изпълни съдебно решение от една държава в друга, се е налагало да се води ново, често продължително и скъпо съдебно производство за неговото признаване. Регламентът премахва тази бариера. Решение, постановено по ЕПИММИ в която и да е държава-членка (без Дания), се  

признава и подлежи на изпълнение автоматично във всяка друга, сякаш е постановено от местен съд.  

Стъпки при доброволно неизпълнение

Ако спечелите делото, но ответникът (вече длъжник) не изпълни доброволно решението, трябва да предприемете стъпки за принудително събиране на вземането си.

• Неформална покана: Добра практика е първо да изпратите на длъжника копие от съдебното решение, придружено от писмо или имейл, с което му давате разумен срок (напр. 14 дни) за доброволно плащане.  

Принудително изпълнение – ролята на Формуляр Г (Form D) и съдебните изпълнители

Ако доброволният подход не даде резултат, следва да се премине към принудително изпълнение.

• Ключовият документ: За целта трябва да поискате от съда, който е постановил решението, да ви издаде Удостоверение относно съдебно решение по европейска процедура за искове с малък материален интерес. Този документ е стандартизиран в целия ЕС и е известен като Формуляр Г (в английския текст на Регламента – Form D).  
• Процесът по изпълнение:
  1. Получавате от съда заверено копие на решението и оригинал на Формуляр Г.
  2. Формуляр Г трябва да бъде на официалния език на държавата, в която ще се извършва изпълнението (т.е. държавата на длъжника). Порталът за електронно правосъдие предоставя формуляра на всички езици.  
  3. Следващата стъпка е да се свържете с компетентен орган по изпълнението в държавата на длъжника. В повечето страни, включително и в България, това са съдебни изпълнители (държавни или частни).  
  4. Можете лесно да намерите списък и контакти на компетентните органи по изпълнението за всяка държава-членка през портала e-Justice. В секция “Компетентни съдилища/органи” избирате съответната държава и след това от “Вид компетентност” избирате “Органи, компетентни по изпълнението”.  
  5. Предоставяте на съдебния изпълнител в другата държава завереното копие от решението и Формуляр Г. От този момент нататък процедурата по принудително събиране на дълга (чрез запор на сметки, възбрана на имущество и т.н.) се развива съгласно националните правила на съответната държава.  

Финансов анализ: Разходи, такси и възвръщаемост

Една от основните цели на процедурата е да направи правосъдието финансово достъпно и разходите предвидими и съразмерни със стойността на иска.  

Разбивка на потенциалните разходи

• Съдебни такси: Те се определят от националното законодателство на държавата, в която се намира сезираният съд. Ако заведете делото в България, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), дължимата такса е 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.. Например, за иск от 3000 евро (приблизително 5867 лв.), държавната такса в български съд ще бъде 234.68 лв.  
• Разходи за превод: Тъй като всички формуляри по процедурата са стандартизирани и достъпни на всички официални езици на ЕС, разходите за превод са сведени до минимум. Може да възникне необходимост от превод единствено на придружаващите доказателства (напр. фактури, договори), ако съдът изрично го поиска, но това не е често срещана практика.  
• Адвокатски хонорар: Както беше споменато, ангажирането на адвокат не е задължително, което е основен фактор за намаляване на разходите.  

Възстановяване на разходите

Изключително важно е да се знае, че съгласно общия правен принцип, загубилата страна по делото бива осъдена да заплати на спечелилата страна всички направени от нея и доказани по делото разноски. Това включва платената държавна такса, евентуални разходи за превод и, ако сте ползвали адвокат, платения адвокатски хонорар (в размер, определен от съда).  

За да се онагледи разликата, следната таблица прави директно сравнение между ЕПИММИ и воденето на дело по общия исков ред при трансграничен спор. Тази визуална съпоставка бързо и ефективно обобщава защо тази процедура е предпочитаната алтернатива.

Ролята на адвоката: Кога експертната помощ е безценна?

Регламентът съзнателно е създаден така, че да може да се използва и от граждани и фирми без юридическо образование. Въпреки това, както стана ясно, зад привидната процедурна простота може да се крие съществена правна сложност. Ангажирането на опитен адвокат, макар и незадължително, често е разликата между успешно събран дълг и отхвърлен поради формална грешка иск.  

Ето няколко конкретни сценария, в които професионалната правна помощ е не просто полезна, а критично важна:

1. Преди стартиране на делото: Адвокатът ще направи прецизен анализ на вашия казус, ще оцени шансовете за успех, ще ви помогне да формулирате претенцията си във Формуляр А по най-убедителния начин и ще се увери, че сте събрали и приложили всички релевантни доказателства.
2. При избор на компетентен съд: Експертната преценка за това кой съд предлага най-много стратегически предимства за вашия конкретен случай може да има решаващо значение за изхода и бързината на производството.
3. При получаване на отговор с насрещен иск: Ако ответникът не просто оспорва вашия иск, а предявява свои претенции срещу вас, ситуацията се усложнява значително. Анализът на неговите аргументи и подготовката на аргументиран отговор в краткия 30-дневен срок изисква професионални познания.
4. В етапа на изпълнението: Това често е най-предизвикателната част. Навигирането в процедурите на чуждестранен съдебен изпълнител, ефективната комуникация с него и преодоляването на евентуални административни или езикови бариери е задача, с която опитният адвокат ще се справи много по-бързо и ефикасно.

Европейската процедура за искове с малък материален интерес е изключителен инструмент, но като всеки мощен инструмент, той работи най-добре в ръцете на опитен професионалист. В адвокатска кантора Астакова имаме богат опит в успешното водене на трансгранични дела по тази процедура. Преди да рискувате да загубите основателния си иск поради процедурна грешка, свържете се с нас за консултация. Нека превърнем Вашето право в реален резултат.