Съдържание:

Финансовият лизинг като ключ към растеж – възможност или капан?

В динамичната икономическа среда на България, финансовият лизинг се утвърди като един от доминиращите инструменти за финансиране както за бизнеса, така и за физическите лица. Последните данни на Българската народна банка (БНБ) потвърждават тази тенденция – към края на първото тримесечие на 2025 г. вземанията по договори за финансов лизинг достигат внушителните 6.513 милиарда лева, отбелязвайки годишен ръст от 9.6%. Тези числа недвусмислено показват, че все повече компании и граждани се обръщат към лизинга като предпочитан метод за придобиване на ключови активи – от автомобили и транспортни средства до специализирано производствено оборудване.

Тази популярност е напълно разбираема. Лизингът предлага гъвкавост и достъп до модерни активи без необходимостта от блокиране на значителен собствен капитал. Той може да бъде мощен двигател за растеж, модернизация и повишаване на конкурентоспособността. Въпреки това, зад привлекателната фасада на ниски първоначални разходи и предвидими месечни вноски, често се крият сложни правни конструкции и значителни финансови рискове. Много от договорите за финансов лизинг съдържат клаузи, които са „закодирани“ в полза на лизингодателя и могат да превърнат една привидно изгодна сделка във финансов капан с тежки последици.

Разликата между успешната инвестиция и финансовото бреме се крие в детайлното разбиране на договора, който предстои да бъде подписан. Настоящият анализ, изготвен от експертите на правна кантора Астакова, има за цел да служи като изчерпателен пътеводител в света на финансовия лизинг. В него ще бъдат разкрити не само явните предимства, които правят този продукт толкова атрактивен, но и скритите правни рискове и договорни капани, за които всеки лизингополучател трябва да бъде наясно. Информираният избор е най-добрата защита, а професионалната правна консултация е ключова стъпка преди поемането на сериозен и дългосрочен финансов ангажимент.

Дефиниция и правна рамка: Какво точно подписвате?

Преди да се анализират предимствата и недостатъците, е от съществено значение да се разбере правната същност на финансовия лизинг и неговите фундаментални разлики спрямо други форми на финансиране, като оперативния лизинг.

Правна същност на финансовия лизинг съгласно Търговския закон

Договорът за финансов лизинг е уреден в българското законодателство в чл. 342 и следващите от Търговския закон (ТЗ). Легалната дефиниция, дадена в чл. 342, ал. 2 от ТЗ, разкрива неговата специфична природа: „С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение“.

Тази дефиниция съдържа няколко ключови елемента, които го отличават:

Тристранна структура: Въпреки че договорът се сключва между две страни (лизингодател и лизингополучател), в отношението участва и трета страна – доставчикът на актива, от когото лизингодателят закупува вещта.
Избор от лизингополучателя: Критично важен аспект е, че лизингодателят придобива актива „при условия, определени от лизингополучателя“. Това означава, че клиентът избира конкретния автомобил или оборудване, неговите спецификации и често дори доставчика.
Сложна сделка: По своята същност, финансовият лизинг не е просто договор за ползване. Той съчетава елементи на лизингово правоотношение с тези на мандатно (договор за поръчка), при което лизингодателят действа като довереник, закупувайки определена вещ по поръчка на лизингополучателя.

Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 1, ал. 1, т. 15 от ТЗ, лизингът винаги е абсолютна търговска сделка. Това има сериозни правни последици, тъй като означава, че дори когато лизингополучателят е физическо лице (потребител), а не фирма, отношенията между страните се регулират предимно от по-строгите правила на Търговския закон, а не само от общото гражданско законодателство.

От самата правна конструкция на финансовия лизинг произтича и първият вроден риск. Лизингополучателят избира актива и носи отговорност за своя избор, но няма директни договорни отношения с доставчика. В същото време, стандартните общи условия на лизинговите договори, като тези в разгледаните примери, систематично изключват отговорността на лизингодателя за скрити дефекти, несъответствия в качеството или други недостатъци на актива. Така възниква парадоксална ситуация: лизингополучателят носи пълния риск за качеството на стока, която юридически не е закупил сам, и е лишен от ефективни правни механизми за защита срещу доставчика. Този структурен дисбаланс е първият „правен капан“, заложен в самата дефиниция на сделката, който прехвърля целия риск върху клиента.

Финансов срещу Оперативен лизинг – фундаменталните разлики

В практиката често се допуска объркване между финансов и оперативен лизинг, макар двата инструмента да служат на коренно различни цели и да имат различна правна и икономическа логика. Разграничаването им е от първостепенно значение за вземането на правилно финансово решение.

Финансовият лизинг по своята същност е форма на инвестиционно финансиране с крайна цел придобиване на собственост. Лизингополучателят се задължава да изплати на практика пълната стойност на актива, заедно с лихви и такси, в рамките на срока на договора. След изплащането на последната вноска, собствеността върху актива задължително или опционално се прехвърля на негово име. По време на договора, лизингополучателят носи всички рискове и ползи, свързани със собствеността – разходи за поддръжка, застраховки, данъци, както и риска от повреда или погиване на актива.

Оперативният лизинг, от друга страна, е много по-близък до договор за наем. Неговата цел е осигуряване на временно ползване на даден актив срещу заплащане на наемни вноски. При този вид лизинг, лизингополучателят не изплаща пълната стойност на актива и няма задължение да го придобие в края на периода. След изтичане на договора, активът обикновено се връща на лизингодателя, който носи риска от неговата амортизация и остаряване. Разходите за поддръжка и застраховки често са включени в месечната вноска и са отговорност на лизингодатателя.

За по-голяма яснота, основните разлики могат да бъдат обобщени в следната таблица:

Характеристика	Финансов лизинг	Оперативен лизинг
Основна цел	Придобиване на актива	Временно ползване на актива
Собственост	Прехвърля се на лизингополучателя след изплащане	Остава при лизингодателя
Риск (повреда, погиване)	Носи се от лизингополучателя	Носи се от лизингодателя
Разходи за поддръжка	За сметка на лизингополучателя	За сметка на лизингодателя
Срок на договора	Покрива по-голямата част от икономическия живот на актива	Обикновено по-кратък от икономическия живот
Месечни вноски	Погасяват главница и лихва	Представляват наемна цена
Счетоводно третиране	Активът се завежда в баланса на лизингополучателя	Разходите се отчитат като текущи (наем)

Изборът между двата вида лизинг зависи изцяло от дългосрочните цели на клиента. Финансовият лизинг е инвестиция в придобиване, докато оперативният осигурява гъвкавост и удобство за временна употреба.

Предимства на финансовия лизинг: Защо е толкова популярен?

Широкото разпространение на финансовия лизинг се дължи на редица стратегически и финансови предимства, които той предлага както на юридическите, така и на физическите лица.

Стратегически ползи за бизнеса

За фирмите финансовият лизинг е мощен инструмент за растеж и оптимизация на ресурсите.

Достъп до активи без блокиране на капитал: Едно от най-големите предимства е възможността за придобиване на скъпоструващо оборудване, машини или автомобили, без да се налага компанията да инвестира значителна част от своя оборотен капитал. Вместо това, тя заплаща само първоначална вноска (самоучастие), а останалата стойност се разсрочва във времето, което позволява свободните средства да бъдат насочени към други оперативни или инвестиционни нужди.
Обезпечението е самият актив: За разлика от стандартните банкови кредити, при които често се изискват допълнителни обезпечения като ипотека на недвижим имот или залог на друго фирмено имущество, при финансовия лизинг самият лизингов актив служи за обезпечение по сделката. Това значително улеснява достъпа до финансиране, особено за малки и средни предприятия.
Запазване на кредитни линии: Тъй като лизингът е алтернативна форма на финансиране, той позволява на компаниите да запазят своите банкови кредитни линии незасегнати. Тези линии могат да бъдат използвани за други стратегически цели, като финансиране на краткосрочни нужди или други инвестиционни проекти.
Данъчни предимства: Финансовият лизинг предлага значителни възможности за данъчна оптимизация. Тъй като активът се завежда счетоводно в баланса на лизингополучателя, компанията има право да начислява данъчни амортизации, които намаляват облагаемата печалба. Разходите за лихви по лизинговия договор също се признават за данъчни цели. Освен това, различните схеми за плащане на ДДС позволяват гъвкаво данъчно планиране.

Предимства за физическите лица

За гражданите финансовият лизинг е най-често свързан с покупката на автомобил и предлага следните удобства:

Предвидимост на разходите: Договорът за лизинг обикновено е с фиксирани месечни вноски, което позволява лесно и точно планиране на личния или семейния бюджет в дългосрочен план.
Достъп до по-нови и по-скъпи автомобили: Лизингът прави възможно управлението на нов, по-сигурен и по-надежден автомобил, чиято покупка в брой би била финансово непосилна за много хора. Това позволява на потребителите да се възползват от съвременни технологии и по-високи стандарти за безопасност.
Гъвкавост при структуриране на сделката: Лизинговите компании предлагат възможност за моделиране на сделката според индивидуалните възможности на клиента. Чрез промяна на размера на първоначалната вноска, срока на договора и евентуалната остатъчна стойност, може да се постигне месечна вноска, която е поносима за бюджета на лизингополучателя.

Недостатъци и икономически рискове: Скритата цена на удобството

Въпреки очевидните си предимства, финансовият лизинг носи и редица недостатъци и икономически рискове, които трябва да бъдат внимателно претеглени преди подписване на договор.

По-висока обща цена: Това е основният икономически недостатък. Удобството на разсроченото плащане има своята цена. Общата сума, платена в края на лизинговия период, която включва главница, лихви, такси за управление, застраховки и други административни разходи, почти винаги е значително по-висока от цената на актива, ако бъде закупен в брой.
Пълна отговорност за поддръжка и застраховки: Въпреки че юридически не е собственик на актива до края на договора, лизингополучателят поема всички отговорности, сякаш е такъв. Това включва всички разходи за текуща поддръжка, ремонти, годишни технически прегледи, местни данъци и такси. Критично важно е, че лизингополучателят е длъжен да сключи и поддържа за своя сметка задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ и „Автокаско“ за целия срок на договора, като бенефициент (получател на обезщетението) по полицата „Каско“ е лизинговата компания.
Тежки последици при неплащане: Договорите за лизинг са изключително строги по отношение на просрочени плащания. Последиците могат да бъдат бързи и финансово опустошителни.
- Прекратяване на договора и изземване на актива: При забава на плащането дори само на няколко вноски (често две), лизингодателят има право едностранно да развали договора и да пристъпи към незабавно изземване на автомобила или оборудването. Това може да доведе до сериозни сътресения за дейността на една фирма или за ежедневието на едно физическо лице.
- Финансови задължения и неустойки: Загубата на актива не слага край на финансовите задължения. Лизингополучателят остава длъжен да заплати всички просрочени до момента вноски, лихви за забава и често е изправен пред искове за огромни неустойки за предсрочното прекратяване на договора.
- Влошаване на кредитната история: Всяко просрочие и последващо прекратяване на договора се докладва в Централния кредитен регистър (ЦКР). Това води до вписване на клиента като некоректен платец, което сериозно влошава кредитния му рейтинг и може да направи почти невъзможно получаването на какъвто и да е вид финансиране (кредит, друг лизинг, кредитна карта) в бъдеще.
Ограничения върху ползването: Договорите за лизинг често съдържат рестриктивни клаузи. Например, извършването на каквито и да е модификации, подобрения или дори поставянето на рекламни стикери по автомобила може да е забранено без изричното писмено съгласие на лизингодателя. Ползването на актива извън територията на страната също изисква издаването на специално нотариално заверено пълномощно, за което може да се начислява допълнителна такса.

Правните капани в договора за финансов лизинг: Как да се защитите?

Това е най-критичният раздел от анализа. Договорите за финансов лизинг в България масово се сключват при „общи условия“ – предварително изготвени от лизинговата компания стандартни договори, които не подлежат на договаряне. Те са изготвени така, че да защитават максимално интереса на лизингодателя, като често съдържат множество правни „капани“. Демонстрирането на разбиране за тези капани е от ключово значение за защитата на правата на лизингополучателя.

Капан №1: Неравноправната клауза за неустойка при предсрочно прекратяване

Най-често срещаният и най-опасен капан в договорите за финансов лизинг е клаузата, уреждаща неустойката при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя (например поради неплащане на вноски). Стандартната практика на много лизингови компании е да включат клауза, която гласи, че в такъв случай клиентът дължи като неустойка сбора на всички оставащи (бъдещи) лизингови вноски до края на първоначално уговорения срок на договора.

На пръв поглед тази клауза може да изглежда логична, но тя е дълбоко несправедлива и противоречи на основни правни принципи. Върховният касационен съд (ВКС) на Република България има последователна и категорична практика по този въпрос. В редица свои решения ВКС приема, че такава клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Аргументът на съда е, че подобна уговорка позволява на лизингодателя да се обогати неоснователно. Той получава едновременно две неща: (1) връща си обратно актива (автомобила или оборудването), който може да продаде или да предостави на лизинг на друг клиент, и (2) получава пълната цена на актива под формата на неустойка, сякаш договорът е бил изпълнен докрай. Това нарушава принципа за справедливост и равнопоставеност на страните.

Въпреки ясната позиция на ВКС, много лизингови компании продължават да прилагат тази практика, използвайки сложен процедурен механизъм, за да заобиколят закона и да лишат потребителите от ефективна защита. Този механизъм работи стъпка по стъпка:

Включване на нищожната клауза: В общите условия на договора се вписва клаузата, че при разваляне по вина на клиента се дължат всички оставащи вноски като неустойка.
Изискване за „Запис на заповед“: Това е ключовият елемент от капана. При подписването на договора, лизингополучателят е принуден да подпише и „запис на заповед“ – безусловно обещание за плащане – за сума, равна на всички бъдещи вноски. Записът на заповед е абстрактна сделка и мощен инструмент за събиране на вземания.
Задействане на механизма: При просрочие на няколко вноски, лизинговата компания разваля договора и изземва актива. Веднага след това, тя се обръща към съда, но не на основание на нищожната договорна клауза за неустойка, а на основание на подписания запис на заповед.
Бързо съдебно производство: На базата на записа на заповед, лизингодателят иска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Това е бързо, формално производство (т.нар. заповедно производство), при което съдът не проверява по същество от какво произтича вземането (т.е. дали то е свързано с нищожна клауза от договора).
Крайният резултат: Лизингополучателят разбира за проблема едва когато получи „покана за доброволно изпълнение“ от частен съдебен изпълнител (ЧСИ). В този момент той вече е осъден да плати огромна сума, без да е имал възможност да се защити в съда, позовавайки се на практиката на ВКС. Сроковете за реакция са много кратки, а защитата – силно затруднена.

Това е класически пример за процедурен капан, който цели да неутрализира защитата, предоставена от закона и съдебната практика, и да постави потребителя в крайно неизгодна позиция.

Капан №2: Скрити такси и неясни разходи

Много договори за лизинг съдържат общи и неясно формулирани клаузи за различни видове такси, които могат значително да увеличат общата цена на финансирането. Такива са например „еднократна такса за управление“ , „такса за обработка на документи“ , „такси за напомняне“ или „административни такси“. Често техният размер не е фиксиран или ясно определен предварително. Важно е да се знае, че когато лизингът се разглежда като форма на потребителски кредит (при физически лица), Законът за потребителския кредит (ЗПК) въвежда строги правила. Съгласно ЗПК е налице забрана за събиране на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Всяка клауза, която противоречи на тази забрана, може да бъде атакувана като неравноправна.

Капан №3: Рискът при кражба или тотална щета

Често срещано погрешно схващане сред лизингополучателите е, че ако автомобилът бъде откраднат или унищожен при инцидент (т.нар. тотална щета), техните задължения по договора автоматично се прекратяват. Това не е вярно. Договорът остава в сила, а с него и задължението за плащане на месечните вноски. В този случай ключова роля играе застраховката „Каско“. Застрахователят изплаща обезщетение, но то се превежда директно на лизинговата компания като бенефициент. Ако размерът на обезщетението е достатъчен да покрие всички оставащи вноски и задължения по договора, той се прекратява. Ако обаче обезщетението е по-малко от дължимата сума (например поради амортизация или други условия в застрахователната полица), разликата остава като дълг на лизингополучателя. По този начин целият риск от погиване или кражба на актива е прехвърлен върху клиента.

Как да се защитите?

Защитата срещу тези капани започва преди подписването на договора и изисква проактивен подход.

Превантивни мерки: Най-важната стъпка е изключително внимателният прочит не само на индивидуалния договор, но и на всички общи условия, които често са напечатани с дребен шрифт и съдържат най-рисковите клаузи.
Професионална правна помощ: Преди да се подпише договор, който обвързва с финансови задължения за десетки, а понякога и стотици хиляди левове, инвестицията в правна консултация е най-разумният разход. Експерт по търговско и договорно право може да анализира договора и общите условия за наличие на неравноправни клаузи, да идентифицира скритите рискове и да договори по-добри условия, ако е възможно. Адвокатска кантора Астакова предлага специализирани консултации именно в тази област, за да защити интересите на своите клиенти.
Реакция при проблем: Ако лизингополучателят вече е изпаднал в затруднение с плащанията или е получил съобщение от ЧСИ, е от критично значение да потърси незабавно адвокатска помощ. Съществуват кратки законови срокове за възражение срещу издадена заповед за изпълнение, чието пропускане може да има необратими последици. Навременната правна намеса може да спре принудителното изпълнение и да организира ефективна защита в съда.

Данъчно и счетоводно третиране – Практически наръчник

Правилното данъчно и счетоводно отчитане на финансовия лизинг е от ключово значение за избягване на санкции и за оптимизиране на финансовите резултати. Режимът е различен за юридически и физически лица.

За юридически лица (съгласно ЗКПО и ЗДДС)

За фирмите финансовият лизинг се третира като придобиване на актив на изплащане.

Счетоводно третиране и ЗКПО: При сключване на договор за финансов лизинг, активът (автомобил, машина) се завежда в баланса на лизингополучателя по неговата справедлива стойност. Компанията започва да начислява счетоводни и данъчни амортизации съгласно правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), което намалява облагаемата печалба. Всяка лизингова вноска се разделя на два компонента: главница (която намалява задължението към лизингодателя) и лихва. Лихвеният компонент се отчита като текущ финансов разход за периода и също намалява облагаемия финансов резултат.
Третиране по ЗДДС: Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС) третира финансовия лизинг като доставка на стока. Това дава на лизинговите компании възможност да предложат различни схеми за начисляване и плащане на ДДС, което е от огромно значение за управлението на паричните потоци на фирмата-лизингополучател.

За по-добро разбиране, двете основни схеми са сравнени в таблицата по-долу.

Характеристика	Схема 1: ДДС, платим авансово (Финансов лизинг със затворен край)	Схема 2: ДДС, капитализиран и разсрочен
Момент на фактуриране	Лизингодателят издава данъчна фактура за цялата стойност на актива (главница + ДДС) в началото на договора.	ДДС се начислява и фактурира на части, с всяка месечна лизингова вноска.
Ползване на данъчен кредит	Фирмата има право да ползва пълния размер на данъчния кредит за ДДС веднага, в данъчния период на издаване на фактурата.	Данъчен кредит се ползва на части, пропорционално на платения ДДС с всяка месечна вноска.
Влияние върху паричния поток	Изисква по-голям първоначален разход, тъй като цялото ДДС трябва да се плати авансово на лизингодателя.	Значително намалява първоначалния разход, тъй като ДДС се разсрочва, но леко увеличава месечните вноски.
Общо оскъпяване	Потенциално по-ниско. Лихвата се начислява върху нетната стойност на актива.	Потенциално по-високо. Лихвата често се начислява върху главницата, към която е добавен и капитализираният ДДС.
Подходяща за:	Фирми със стабилен паричен поток, които искат да се възползват от незабавен и пълен данъчен кредит.	Фирми, които искат да минимизират първоначалната инвестиция и да запазят повече оборотни средства.

Изборът на ДДС схема е стратегическо решение, което трябва да бъде съобразено с конкретните финансови цели и възможности на компанията.

За физически лица (съгласно ЗДДФЛ)

За физическите лица, които не са регистрирани като търговци или самоосигуряващи се лица и ползват актива (най-често автомобил) за лични нужди, данъчният режим е много по-опростен, но има важна специфика.

Липса на данъчни облекчения: Разходите по лизинговия договор – вноски, лихви, застраховки, поддръжка – не се признават за данъчни цели и не могат да бъдат приспаднати от облагаемия доход на лицето. Финансовият лизинг за лична употреба не води до никакви данъчни облекчения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Задължение за деклариране: Това е често пропускан, но важен момент. Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, физическите лица са длъжни да декларират в своята годишна данъчна декларация получените парични заеми от небанкови институции (каквито са повечето лизингови компании). Ако общият размер на получените през годината заеми (вкл. лизинги) надхвърля 10 000 лева и към 31 декември на същата година част от тях са непогасени, те подлежат на деклариране в Приложение 11 към декларацията. Неизпълнението на това задължение може да доведе до санкции от страна на НАП.

Информираният избор е най-добрата защита

Финансовият лизинг безспорно е изключително полезен и гъвкав финансов инструмент, който играе централна роля в съвременната българска икономика. Той предоставя достъп до растеж и модернизация, които в много случаи биха били невъзможни чрез други форми на финансиране. Предимствата му са ясни и осезаеми.

Въпреки това, силата и същевременно рискът на този продукт се крият в сложните детайли на договора. Анализът показва, че докато предимствата са видими на повърхността, рисковете са значителни и често са умело скрити в сложни правни формулировки, изготвени в едностранна полза на лизингодателя. Практиката на включване на неравноправни клаузи за неустойки и системният подход за тяхното налагане чрез инструменти като записа на заповед, разкриват една тревожна реалност. В тази реалност, без задълбочени правни познания, лизингополучателят е изложен на сериозен риск от тежки финансови загуби.

Знанието за тези практики е първата и най-важна стъпка към ефективната защита. Не позволявайте мечтата за нов автомобил или модерно оборудване да се превърне във финансов кошмар. Договорът за лизинг е сложен правен документ, който по подразбиране защитава предимно интереса на лизингодателя. За да се възстанови балансът и да се защитят Вашите права, е необходима професионална намеса.

Свържете се с екипа на адвокатската кантора на Росица Астакова в нашия офис в София за консултация, преди да положите подписа си. Ние ще бъдем Вашият щит срещу правните капани и гарант за една наистина изгодна и сигурна сделка.