Как да напишем валидно саморъчно завещание в България през 2025

Осигурете бъдещето на Вашето наследство

Актът на съставяне на завещание е един от най-дълбоките изрази на грижа към нашите близки. Той е начин да гарантираме, че последната ни воля ще бъде уважена, и да предотвратим бъдещи семейни конфликти, които често съпътстват разпределението на наследствено имущество. Този наръчник е Вашият окончателен ресурс за навигиране в този ключов процес, предоставяйки Ви сигурността и знанието, от които се нуждаете.

В българското право съществуват два основни начина за разпределяне на имуществото след смъртта на едно лице: по закон и по завещание. Наследяването по закон е уреденият по подразбиране ред, при който имуществото се разпределя между наследниците според определени от закона квоти и редове. Завещанието, от своя страна, е инструментът, който позволява на всеки да се отклони от този законов ред и лично да определи съдбата на своето имущество.  

Българският Закон за наследството (ЗН) предвижда две основни форми на завещание: нотариално и саморъчно. Всяка от тях има своите специфики, предимства и недостатъци.  

Настоящата статия ще предостави изчерпателен, експертен анализ на саморъчното завещание. Ще Ви преведем стъпка по стъпка през законовите изисквания за неговата валидност, практическите аспекти на описанието на Вашите активи, критичните разлики в сравнение с нотариалното завещание и съществените процедури за неговото съхранение и обявяване. Нашата цел е да Ви дадем знанието да създадете правно издържан документ, който наистина отразява последната Ви воля.

Правната същност на саморъчното завещание

Преди да се потопим в практическите детайли, е от съществено значение да разберем правната природа на саморъчното завещание. То е едностранна, лична, формална и безвъзмездна сделка, която поражда правни последици след смъртта на завещателя (сделка mortis causa). Нека разгледаме какво означава всеки от тези термини:  

• Едностранна сделка: Завещанието изразява волята само на едно лице – завещателя. Не е необходимо съгласието на лицата, в чиято полза се прави. Именно поради това чл. 15 от Закона за наследството изрично забранява т.нар. съвместни завещания, при които две или повече лица завещават с един и същ акт, било то в полза едно на друго или на трети лица.  
• Лична сделка: Завещанието трябва да бъде извършено лично от завещателя. Не се допуска съставянето му чрез представител, като пълномощник, настойник или попечител. То е израз на най-съкровената и последна воля на човека.  
• Формална сделка: За да е валидно, завещанието трябва да бъде съставено в строго определена от закона форма. Както ще видим по-долу, неспазването на тези формални изисквания води до пълна недействителност на документа.
• Безвъзмездна сделка: Завещателят се разпорежда с имуществото си, без да получава насрещна престация. Това е ключова характеристика, която го отличава от други сделки като договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка.  

Кой може да направи завещание? (Завещателна дееспособност)

Законът поставя ясни изисквания към лицето, което желае да се разпореди с имуществото си чрез завещание. За да притежава т.нар. завещателна дееспособност, завещателят трябва да отговаря на следните условия :  

1. Да е навършил 18 години.
2. Да не е поставен под пълно запрещение поради слабоумие.
3. Да е способен да действа разумно, т.е. да разбира свойството и значението на своите постъпки и да може да ги ръководи.

Заслужава да се отбележи, че съдебната практика е противоречива по въпроса дали ограничено запретените лица могат да завещават.  

Кой може да бъде наследник по завещание?

Завещание може да бъде направено в полза на широк кръг от субекти, включително:

• Физически лица, които са живи към момента на откриване на наследството.
• Деца, които са били заченати към момента на смъртта на завещателя, при условие че се родят живи и жизнеспособни.  
• Юридически лица, като фондации, сдружения и търговски дружества.  
• Държавата и общините.

Важно е да се знае, че завещателното разпореждане е недействително, ако е направено в полза на лице, което е „недостойно да наследява“ (например, ако умишлено е убило завещателя).  

Завещанието като „жив“ документ до момента на смъртта

Една от най-важните, но често неразбрани характеристики на завещанието е неговата динамична природа. Тъй като то поражда действие едва след смъртта на завещателя , до този момент то няма никаква правна сила. Това има няколко ключови последици. Първо, завещателят запазва пълната си свобода да се разпорежда с имуществото си приживе. Той може да продаде, дари или ипотекира имот, който е посочил в завещанието си. Ако даден актив вече не е собственост на завещателя към датата на смъртта му, съответното завещателно разпореждане просто губи силата си и се счита за отменено. Второ, завещателят може по всяко време да промени или отмени изцяло своето завещание. Това означава, че завещанието не е статичен, еднократен акт, а документ, който отразява волята на завещателя към момента на смъртта му. То урежда единствено съдбата на активите, които той притежава в този последен момент.  

Трите стълба на валидността: Задължителните реквизити по чл. 25 от Закона за наследството

Валидността на саморъчното завещание се крепи на три фундаментални изисквания, установени в чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството. Тези правила са  

императивни, което означава, че са абсолютно задължителни и всяко отклонение от тях води до най-тежката санкция в правото – нищожност на завещанието. Нека разгледаме всеки от тези три „стълба“ в детайли.  

Реквизит #1: Изцяло ръкописен текст

Законът е категоричен: саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател. Това означава, че нито една част от текста не може да бъде:  

• Написана на пишеща машина или компютър и след това разпечатана.  
• Написана от друго лице, дори и под диктовката на завещателя.  

Практически детайли:

• Материали: Може да се използва обикновена хартия и средство за писане като химикал или молив.  
• Почерк: Няма значение дали се използват ръкописни или печатни букви, стига те да са изписани лично от ръката на завещателя.  
• Език: Завещанието може да бъде написано както на български, така и на чужд език.  

Защо е това изискване? Причината за тази строгост е двойна. Първо, тя служи като гаранция за автентичността на волята на завещателя. Второ, улеснява извършването на графологична експертиза в случай на съдебен спор, при който се оспорва дали завещанието наистина е написано от починалия.  

Реквизит #2: Дата на съставяне

Завещанието трябва задължително да съдържа означение на датата, когато е съставено – ден, месец и година. Липсата на който и да е от тези три компонента прави завещанието невалидно.  

Защо датата е толкова важна?

1. Установяване на дееспособност: Датата е референтната точка, към която съдът преценява дали към момента на съставяне на документа завещателят е бил дееспособен, т.е. дали е можел да действа разумно.  
2. Определяне на последната воля: Ако съществуват няколко завещания от едно и също лице, датата позволява да се установи кое от тях е последното и съответно – кое отразява окончателната воля на завещателя. По-късното завещание отменя изцяло или частично по-ранното.  

Реквизит #3: Подпис след завещателните разпореждания

Подписът на завещателя трябва да бъде положен след завещателните разпореждания, т.е. в края на целия текст.  

Защо позицията на подписа е от решаващо значение? Подписът в края на документа служи като „печат“, който удостоверява и валидира всичко, написано над него. Той потвърждава, че изписаният текст представлява завършената и окончателна воля на завещателя. Всякакви добавки, поправки или нови разпореждания, написани под подписа, се считат за недействителни и не пораждат правни последици. Подписът може да бъде изписване на трите имена или обичайният саморъчен подпис на лицето.  

Крайната последица от неспазването: Нищожност

Трябва да се подчертае отново: липсата на който и да е от тези три елемента – ръкописен текст, дата или подпис под текста – прави завещанието нищожно по силата на чл. 42, буква „б“ от Закона за наследството. „Нищожност“ означава, че документът се счита за юридически несъществуващ от самото си начало. Той не може да породи никакви правни последици и всеки заинтересован може да се позове на тази недействителност по всяко време, без да е обвързан със срок на давност.  

Изкуството на яснотата: Как да опишете имуществото си, за да избегнете бъдещи спорове

Докато формата на саморъчното завещание е строго определена, законът дава свобода по отношение на неговото съдържание. Тази свобода обаче носи и отговорност. Неяснотите в текста са най-честата причина за тежки и скъпоструващи съдебни битки между наследниците. Прецизността е най-добрият Ви съюзник в гарантирането, че волята Ви ще бъде изпълнена точно както сте я предвидили.  

Идентифициране на бенефициерите

Първата стъпка към яснотата е недвусмисленото посочване на лицата, в чиято полза се разпореждате. Не разчитайте на общи фрази като „моята племенница“ или „моя приятел Иван“. За да избегнете всякаква възможност за объркване, посочете:

• Трите имена на лицето по документ за самоличност.
• Единен граждански номер (ЕГН).
• Постоянен адрес.

Универсално завещание срещу Завет

Възможно е да се разпоредите с имуществото си по два основни начина:

• Универсално завещание: С него Вие оставяте на едно или повече лица цялото си имущество (например, „завещавам цялото си движимо и недвижимо имущество“) или идеална част от него (например, „завещавам 1/2 идеална част от цялото си имущество“). Лицата, които получават такова разпореждане, се наричат наследници по завещание.  
• Завет: Това е разпореждане с конкретно определено имущество (например, „моя апартамент в гр. София“, „моя автомобил с рег. №…“, „сумата по банковата ми сметка в банка Х“). Лицето, което получава завет, се нарича заветник.  

Ключовата разлика е, че заветникът може да приеме конкретния завещан му актив, дори ако се откаже от останалата част от наследството, докато наследникът по универсално завещание приема съответната част от цялата наследствена маса, включително и задълженията.  

Практическо ръководство за описание на активи

За да бъде волята Ви изпълнима, активите трябва да бъдат описани така, че да могат да бъдат идентифицирани без никакво съмнение.

Недвижими имоти

Най-сигурният подход е описанието да бъде толкова детайлно, колкото в нотариален акт. Това включва:  

• Вид на имота: Апартамент, къща, поземлен имот, гараж и др.
• Точен адрес: Град, община, квартал/улица, номер, блок, вход, етаж, номер на апартамент.
• Идентификатор по кадастралната карта: Това е уникалният номер на имота и е най-важният елемент за неговата индивидуализация (напр. 68134.408.302.1.25). Можете да го намерите в скицата на имота.
• Площ: Посочете застроената площ в квадратни метри, както е по документ за собственост.
• Прилежащи части: Изрично упоменете мазе, таванско помещение, идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята.
• Граници/съседи: За поземлени имоти.

Примерен текст: „Завещавам моя апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4″, бл. 450, вх. Б, ет. 3, ап. 7, със застроена площ от 75 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № 7 и 1.25% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.408.302.1.7 по кадастралната карта на гр. София, на моя син Иван Иванов Иванов, ЕГН XXXXXXXXXX.“

Превозни средства (МПС)

За автомобили, мотоциклети и други МПС, използвайте данните от свидетелството за регистрация (големия талон) :  

• Вид: Лек автомобил, мотоциклет и др.
• Марка и модел: Напр. „Volkswagen Golf“.
• Регистрационен номер: Напр. „СВ 1234 КН“.
• Номер на рама (VIN): Това е уникалният идентификационен номер на автомобила и е задължителен за безспорното му идентифициране.

Примерен текст: „Завещавам моя лек автомобил марка „Toyota“, модел „RAV4″, с регистрационен номер РВ 9876 АМ и номер на рама (VIN) JTExxxxxxxxxxxxxx, на моята дъщеря Мария Петрова Петрова, ЕГН XXXXXXXXXX.“

Банкови сметки и финансови активи

При наличие на няколко банкови сметки, прецизността е от изключителна важност. Използвайте официалните банкови идентификатори :  

• Тип на сметката: Разплащателна, спестовна, депозитна.
• Банка: Пълното наименование на банковата институция.
• IBAN: Пълният международен номер на банковата сметка.
• Валута: BGN, EUR, USD и др.

Примерен текст: „Завещавам всички парични средства, налични към датата на моята смърт, по банковата ми сметка с IBAN BG80UNCR70001512345678, открита в „УниКредит Булбанк“ АД, на моя внук Георги Георгиев Георгиев, ЕГН XXXXXXXXXX.“

Съдебната практика приема, че и по-общи формулировки като „всичките си… влогове“ също са валидни, ако волята е ясна, но конкретиката винаги е за предпочитане.  

Търговска срещу законова гаранция при онлайн покупки: Пълно ръководство за Вашите права

Ставате поръчител по кредит? Правните рискове, за които никой не Ви предупреждава

Завещания под условие или с тежест

Законът позволява завещателят да постави условия или да възложи тежести на наследниците. Например, може да завещаете имот на някого, при условие че завърши висше образование, или с тежест да изплаща определена сума на трето лице.  

Внимание: Условието или тежестта са недействителни, ако са невъзможни или противоречат на закона, обществения ред и добрите нрави.  

• Недействителен пример: „Завещавам апартамента си на сина ми, ако се разведе със съпругата си.“ Това условие накърнява добрите нрави и свободата на личния живот и ще бъде обявено за нищожно от съда.  
• Потенциално валиден пример: „Завещавам къщата си на дъщеря ми при условие, че се грижи за моята възрастна майка до края на живота ѝ.“

Тук обаче се крие една от най-големите клопки при съставянето на завещание. Ако условието или тежестта изглеждат като насрещна престация за получаването на имуществото, това може да превърне завещанието в скрит договор за гледане и издръжка. Тъй като завещанието по своята същност е безвъзмездна сделка, подобно условие може да доведе до неговата нищожност. Границата е тънка и изисква изключително внимателно формулиране, за предпочитане след консултация с адвокат.  

„Запазената част“: Неприкосновената законова защита на най-близките

Свободата на завещателя да се разпорежда с имуществото си не е безгранична. Българският закон, в духа на континенталната правна традиция, защитава интересите на най-близките членове на семейството, като им гарантира минимален дял от наследството. Тази част се нарича „запазена част“.  

Запазена срещу Разполагаема част

Цялото имущество на починалия (наследствената маса) се разделя мислено на две части:

• Запазена част: Тази част от наследството, която законът „запазва“ за определени наследници. Завещателят не може да ги лиши от нея нито чрез завещание, нито чрез дарение, направено приживе.  
• Разполагаема част: Това е остатъкът от имуществото, с който завещателят може да се разпорежда напълно свободно в полза на когото прецени.  

Кои наследници имат право на запазена част?

Кръгът на наследниците със запазена част е строго определен от закона и включва :  

1. Низходящи: Деца (включително осиновени) и техните низходящи (внуци, правнуци), които наследяват по право на заместване.
2. Съпруг/а: Преживелият съпруг.
3. Родители: Родителите на завещателя (или преживелият от тях).

Възстановяване на накърнена запазена част

Ако завещанието накърнява запазената част на някой от тези наследници, то не е автоматично недействително. За да получи своя законов дял, наследникът с накърнени права трябва да предяви специален иск пред съда за възстановяване на запазена част чрез намаляване на завещателните разпореждания. Срокът за предявяване на този иск е  

5 години от откриване на наследството (т.е. от датата на смъртта на завещателя).  

Размер на запазената и разполагаемата част (съгласно чл. 29 от ЗН)

Изчисляването на точния размер на запазената и разполагаемата част е една от най-сложните материи в наследственото право. Размерът зависи от това кои наследници са останали след починалия. Таблицата по-долу обобщава основните хипотези съгласно чл. 29 от Закона за наследството.  

Разбирането на тези съотношения е от решаващо значение за всеки, който иска да състави завещание, което да не може да бъде успешно атакувано в съда.

На везната: Саморъчно срещу нотариално завещание

Изборът на правилната форма на завещание е критично решение. И саморъчното, и нотариалното завещание са напълно валидни според закона , но те предлагат различен баланс между удобство, цена, сигурност и конфиденциалност. Тази сравнителна таблица ще Ви помогне да направите информиран избор.  

Експертна препоръка

Въз основа на този анализ, изборът зависи от конкретната ситуация. Саморъчното завещание е подходящо за по-прости случаи, с по-малко имущество и при безспорни семейни отношения, където рискът от конфликти е минимален. Нотариалното завещание е силно препоръчително при наличие на значително по размер имущество, сложни семейни взаимоотношения, потенциал за конфликти между наследниците или когато завещателят желае максимална правна сигурност, че волята му ще бъде изпълнена без възможност за оспорване.  

Жизненият цикъл на завещанието: От съхранението до обявяването

Съставянето на завещанието е само първата стъпка. За да може то да породи своите правни последици, трябва да премине през още два важни етапа: сигурно съхранение и официално обявяване след смъртта на завещателя.

Част 1: Сигурно съхранение – Гаранция срещу изчезване и злоупотреба

След като саморъчното завещание е написано, възниква въпросът къде да се съхранява то. Има два основни варианта:

Вариант 1: Съхранение от завещателя или от доверено лице Това е най-простият и конфиденциален метод. Той обаче носи и най-висок риск. Завещанието може да бъде изгубено, случайно унищожено (при пожар, наводнение) или, което е най-опасно, укрито или унищожено от недоволен наследник, който го намери пръв.  

Вариант 2: Предаване за пазене на нотариус (Депозиране) Това е силно препоръчителният метод за съхранение на саморъчно завещание, тъй като предлага висока степен на сигурност.  

• Процедура: Процесът е прост и ясен. Завещанието се поставя в запечатан плик и се предава на който и да е нотариус в страната. Нотариусът съставя протокол върху самия плик, който се подписва от лицето, което предава завещанието (това може да е самият завещател или друго лице), и от нотариуса. Този акт се вписва в специален регистър на нотариалната кантора. След това нотариусът уведомява Агенцията по вписванията за наличието на съхранявано завещание, без да разкрива съдържанието му.  
• Разходи: За тази услуга се дължи еднократна нотариална такса, която към настоящия момент е в размер на 30 лв. (без ДДС).  
• Оттегляне: Веднъж депозирано, завещанието може да бъде взето обратно само и единствено лично от завещателя. Това става в присъствието на двама свидетели и нотариуса, като за връщането се съставя бележка в специалния регистър. Това правило гарантира, че никой друг не може да се добере до документа приживе.  

Част 2: Обявяване на завещанието – Вдъхване на живот на последната воля

За да може едно саморъчно завещание да бъде изпълнено, то трябва да бъде официално обявено от нотариус.

Задължението за обявяване: Лицето, което съхранява или намери саморъчно завещание, е длъжно веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да поиска неговото обявяване от нотариус. Законът не предвижда конкретен срок, но всяко забавяне е непрепоръчително.  

Процедура по обявяване стъпка по стъпка:

1. Иницииране: Всеки заинтересован (наследник по закон, наследник по завещание, заветник) може да се обърне към който и да е нотариус в страната с писмена молба за обявяване на завещанието.
2. Необходими документи: Към молбата трябва да се приложат редица документи, сред които :
   • Оригиналът на саморъчното завещание.
   • Препис-извлечение от акт за смърт на завещателя.
   • Удостоверение за наследници.
   • Документи за собственост на завещаните имоти (нотариални актове).
   • Актуални данъчни оценки на недвижимите имоти.
   • Скици/схеми на имотите от кадастъра.
3. Действия на нотариуса: Нотариусът съставя Протокол за обявяване на саморъчно завещание. В него се описва състоянието на документа (на каква хартия е, има ли поправки, зачерквания и т.н.). В присъствието на молителя, пликът (ако има такъв) се разпечатва и съдържанието на завещанието се прочита на глас.  
4. Подписване: Протоколът, както и всяка страница от оригиналното завещание, се подписват от лицето, представило документа, и от нотариуса.  
5. Издаване на препис: Нотариусът издава на заинтересованите лица заверен препис от обявеното завещание. Оригиналът на завещанието остава за постоянно съхранение в архива на нотариуса.  
6. Вписване в Имотния регистър: Ако завещанието съдържа разпореждания с недвижими имоти, завереният препис задължително се вписва в Службата по вписванията по местонахождението на имота. Това вписване има оповестително действие – прави завещанието известно на трети лица.  

Когато волята е оспорена: Основания за недействителност и съдебна практика на ВКС

Завещанието не е непревземаема крепост. Законът предвижда механизми за неговото оспорване, когато то страда от определени пороци. Тези основания за недействителност се делят на две основни групи: нищожност и унищожаемост.  

Нищожност

Както вече беше обяснено, нищожното завещание се счита за несъществуващо от самото начало. Искът за прогласяване на нищожност не е ограничен със срок. Основните причини за нищожност по чл. 42 от ЗН са :  

• Формални пороци: Неспазване на трите изисквания на чл. 25, ал. 1 – да не е изцяло ръкописно, да липсва дата или подписът да не е под текста.  
• Противоречие със закона и добрите нрави: Когато завещателното разпореждане или мотивът за него противоречат на закона, обществения ред или добрите нрави, или когато съдържат невъзможно условие.  

Унищожаемост

Унищожаемото завещание поражда правни последици, докато не бъде обявено за недействително от съда по искане на заинтересовано лице. Искът за унищожаване трябва да се предяви в 3-годишен срок от узнаване на причината, но не по-късно от 10 години от откриване на наследството. Основните основания за унищожаемост по чл. 43 от ЗН са:  

1. Липса на дееспособност: Когато завещателят не е бил способен да действа разумно към момента на съставяне на завещанието (напр. поради напреднала деменция, тежко психично заболяване).  
2. Пороци на волята: Когато завещанието е направено в резултат на грешка, измама или насилие.  

Епицентърът на споровете: Оспорване на автентичността

Най-честата и ожесточена съдебна битка относно саморъчни завещания се води по въпроса за неговата автентичност – твърдението, че то не е написано и/или подписано от завещателя. Тук съдебната практика на Върховния касационен съд (ВКС) е установила няколко изключително важни правила.  

Тежестта на доказване: Това е най-критичният практически аспект. Според трайната и безпротиворечива практика на ВКС, когато автентичността на едно саморъчно завещание бъде оспорена, тежестта да докаже, че то е написано и подписано от завещателя, пада изцяло върху лицето, което се ползва от него (т.е. наследникът по завещание). Това означава, че не оспорващият трябва да доказва, че завещанието е фалшиво, а облагодетелстваният трябва да докаже, че то е истинско.  

Това правило има дълбоки практически последици. Доказването на автентичността се извършва основно чрез съдебно-графологична експертиза. За да бъде извършена тя, вещото лице се нуждае от безспорни образци от почерка на починалия за сравнение (т.нар.  

сравнителен материал) – например, подписани от него официални документи, писма, бележки и др.. И тук възниква следващият проблем – оспорващата страна може да постави под съмнение и автентичността на самия сравнителен материал. Така съдебният спор често се измества от автентичността на завещанието към автентичността на документите, използвани за неговата проверка. ВКС е постановил, че лицето, което се ползва от завещанието, носи тежестта да предостави този сравнителен материал, а оспорващата страна не може просто да го отрече, а трябва да проведе насрещно доказване, за да разколебае изводите на експерта.  

Оттук произтича и един безценен практически съвет: всеки, който възнамерява да остави саморъчно завещание, е добре съзнателно да създаде и съхрани на сигурно място лесно доказуеми образци от своя почерк (например, подписани декларации пред държавни органи, писма до близки, водени дневници). Лицата, в чиято полза е завещанието, също е добре да знаят за съществуването и местонахождението на такива документи. Тази проактивна мисъл може да се окаже решаваща за изхода на един бъдещ съдебен процес.

Често допускани грешки и как да ги избегнем: Адвокатски съвети

Дори и най-добрите намерения могат да бъдат провалени от прости, но фатални грешки. Ето обобщение на най-често срещаните капани при съставяне на саморъчно завещание и как да ги избегнете:

• Грешка 1: Формални пропуски. Забравяне на датата (или изписване само на годината), подписване над текста, използване на компютър за част от текста.
  • Решение: Преди да сгънете листа, направете тройна проверка на „трите стълба“ от Раздел 2: 1. Изцяло ръкописно ли е? 2. Има ли пълна дата (ден, месец, година)? 3. Подписът под текста ли е?
• Грешка 2: Неясни формулировки. Използване на двусмислени описания за имоти („къщата на село“) или наследници („на децата ми“, когато имате деца от различни бракове).
  • Решение: Бъдете максимално конкретни. Следвайте детайлните указания от Раздел 3. Използвайте пълни имена, ЕГН, идентификатори на имоти и номера на банкови сметки.
• Грешка 3: Превръщане на завещанието в договор. Включване на разпореждания, които обвързват получаването на наследството с насрещна престация („завещавам, защото се грижи за мен“), което може да направи завещанието нищожно.
  • Решение: Избягвайте всякакъв език, който предполага размяна или сделка. Ако желаете да поставите условия, консултирайте се с адвокат, за да сте сигурни, че те са законосъобразни.
• Грешка 4: Игнориране на запазената част. Убеждението, че можете напълно да лишите от наследство дете или съпруг. Това почти сигурно ще доведе до успешно оспорване на завещанието в съда.
  • Решение: Изучете внимателно правилата за запазената част от Раздел 4. Структурирайте волята си около разполагаемата част от Вашето имущество.
• Грешка 5: Несигурно съхранение. Скриване на завещанието на място, където никой няма да го намери, или поверяването му на лице, което има конфликт на интереси.
  • Решение: Най-сигурният и надежден метод е да депозирате завещанието си за съхранение при нотариус.
• Грешка 6: Поправки и добавки без заверка. Зачертавания, изтривания или добавяне на текст на по-късен етап могат да породят сериозни съмнения относно автентичността на волята и да станат повод за оспорване.
  • Решение: Ако искате да направите съществена промяна, най-безопасният и сигурен начин е да напишете изцяло ново завещание, в което изрично да посочите, че отменяте всички предходни, след което да унищожите старото.

Вашата воля, защитена от закона

Саморъчното завещание е достъпен и мощен инструмент за уреждане на наследствените въпроси. Неговата привидна простота обаче е измамна. Валидността му зависи от стриктното спазване на формалните изисквания на закона, а безпроблемното му изпълнение – от прецизността на израза и далновидността на завещателя.

Както показа този наръчник, българското право осигурява ясна рамка за съставяне на саморъчно завещание чрез чл. 25 от Закона за наследството. В същото време съдебната практика на Върховния касационен съд, особено по въпросите за тежестта на доказване при оспорване, разкрива потенциалните капани, които могат да осуетят изпълнението на последната воля.

Макар този наръчник да е най-изчерпателният ресурс, който можете да намерите онлайн, всяка лична и имуществена ситуация е уникална. За да сте сигурни, че последната Ви воля е облечена в правно непробиваема форма и за да предотвратите опустошителни конфликти между Вашите близки, професионалната правна консултация не е лукс – тя е инвестиция в спокойствие.

За професионална консултация и съдействие при изготвянето или обявяването на завещание, не се колебайте да се свържете с екипа на адвокатска кантора „Росица Астакова“ в София. Ние сме тук, за да защитим Вашите интереси и да осигурим Вашето спокойствие.