Констативен нотариален акт: Доказване на собственост без документ

Когато документът за собственост липсва

Наследихте къща от дядо си, но сред документите не намирате нотариален акт? Владеете и обработвате земеделска земя от десетилетия, но единственото, с което разполагате, са спомените и уважението на съседите? Построили сте гараж в двора си преди години, а сега искате да се разпоредите с него, но нямате никакви строителни книжа?. Това са често срещани житейски ситуации, които поставят собствениците в състояние на правна несигурност. Липсата на официален документ за собственост, макар и да не отнема самото право, създава сериозни пречки – невъзможност за продажба, дарение, ипотекиране или адекватно доказване на правата при възникнал спор.  

Именно за разрешаването на тези казуси българското законодателство е предвидило специфичен правен инструмент – констативния нотариален акт (КНА). Това не е просто формалност, а специално охранително производство, чиято цел е да снабди собственика с липсващия му документ за собственост, като по този начин внесе яснота и стабилност в гражданския оборот. Констативният нотариален акт не създава право на собственост, а го удостоверява официално, „констатира“ неговото съществуване въз основа на представени доказателства или установени факти.  

Настоящата статия, изготвена от екипа на адвокатска кантора „Росица Астакова“, представлява изчерпателен пътеводител в материята на констативните нотариални актове. В нея ще разгледаме в дълбочина неговата правна същност и видове, ще преминем стъпка по стъпка през процедурите по издаването му, ще анализираме неговата доказателствена сила и възможностите за оспорване, както и ще обърнем внимание на свързаните рискове и разходи. Целта ни е да предоставим ясна, точна и практически полезна информация, която да послужи като надежден ориентир за всеки, изправен пред предизвикателството да докаже собствеността си.

Същност и правна природа на констативния нотариален акт

Дефиниция и цел

Констативният нотариален акт е официален документ, издаван от нотариус в рамките на специално производство, който удостоверява (констатира) правото на собственост на определено лице върху конкретен недвижим имот. За разлика от други нотариални актове, той не служи за прехвърляне, учредяване, изменение или прекратяване на вещни права, а само за тяхното официално признаване и документиране.  

Основната цел на производството, уредено в чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е да снабди молителя с титул за собственост, който да му служи като доказателство пред всички трети лица, съдилища и административни органи. Този акт е отговорът на законодателя за ситуации, в които едно лице реално притежава правото на собственост (например по силата на наследство, придобивна давност, построяване на сграда в собствен имот), но не разполага с документ, който да го легитимира като собственик.  

Ключовата разлика: Констативен срещу Конститутивен нотариален акт

За правилното разбиране на материята е от изключителна важност да се прави ясна разлика между констативен и конститутивен нотариален акт. Макар и външно да си приличат, тяхната правна същност, процедура и последици са коренно различни.  

• Конститутивен нотариален акт (за сделка): Този акт създава, прехвърля или изменя вещни права. Той е формата, в която се обличат сделки като покупко-продажба, дарение, замяна, учредяване на право на строеж или ипотека. С подписването на такъв акт и вписването му в Имотния регистър правото на собственост преминава от продавача към купувача. Производството е двустранно (или многостранно), като нотариусът удостоверява волята на страните по сделката.  
• Констативен нотариален акт: Този акт не създава права, а само ги потвърждава и удостоверява. Лицето, в чиято полза се издава, вече е придобило собствеността на някакво правно основание (наследство, давност и др.), а актът служи единствено за официалното признаване на този факт. Производството е   едностранно, известно в правната теория като „охранително“ – развива се само с участието на молителя и нотариуса, без наличието на насрещна страна.  

Именно едностранният и безспорен характер на охранителното производство е фундаменталната причина за специфичната правна сила на констативния акт. Тъй като в процедурата липсва правен спор и състезателност между две страни, законодателят не е придал на крайния акт силата на пресъдено нещо (res judicata), с която се ползват съдебните решения, постановени в исков процес. Това предопределя и неговата оборимост, която ще разгледаме подробно по-нататък.

Правна основа и ролята на нотариуса

Основната правна уредба на констативния нотариален акт се съдържа в чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Тъй като производството по издаването му е вид нотариално производство, за него са приложими и общите правила за нотариалните производства (чл. 569-594 ГПК), както и разпоредбите на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД).  

Ролята на нотариуса в това производство е уникална и надхвърля обичайната му удостоверителна функция. Тук той не е просто пасивен свидетел на изявленията на страните, а има решаваща функция (de facto квазисъдебна). Нотариусът е длъжен да извърши проверка, да събере и прецени представените му доказателства (писмени или гласни) и въз основа на тях да направи правен извод относно принадлежността на правото на собственост. Дейността му е решаваща, а не свидетелстваща. Този извод се материализира в мотивирано постановление, което е основание за издаването на самия нотариален акт.  

Видове констативни нотариални актове: Кой е правилният за Вас?

Разпоредбата на чл. 587 ГПК предвижда две основни хипотези, които водят до издаването на два различни вида констативни нотариални актове, в зависимост от наличните доказателства. Изборът на правилната процедура е от ключово значение за успеха на производството.  

Акт по документи (чл. 587, ал. 1 ГПК): Когато имате писмени доказателства

Това е процедурата, която се прилага, когато собственикът, макар и да няма нотариален акт на свое име, разполага с други „надлежни писмени доказателства“, които установяват правото му. Тези документи могат да бъдат от най-различно естество. Най-честите хипотези са:  

• Наследяване: Молителят представя документ за собственост на името на своя наследодател (например стар нотариален акт, договор за продажба, делбен протокол) заедно с актуално удостоверение за наследници, което доказва правоприемството. Нотариусът проверява веригата на собственост и издава акт на името на наследника (или всички наследници).  
• Завещание: Издаването на КНА е силно препоръчително, а понякога и задължително.
  • При нотариално завещание, то не подлежи на вписване в Имотния регистър и само по себе си не легитимира наследника по завещание като собственик. Снабдяването с КНА е задължително, за да може той да се разпорежда с имота.  
  • При саморъчно завещание, след обявяването му, заверен препис се вписва в Имотния регистър и може да служи като документ за собственост. Въпреки това, за по-голяма правна сигурност и за да се създаде единен, обобщен документ, практиката силно препоръчва издаването на КНА и в този случай.  
• Придобиване на постройки по приращение (чл. 92 от Закона за собствеността): Когато собственик на поземлен имот построи в него сграда (къща, гараж, стопанска постройка), той става неин собственик по силата на приращението. За да се снабди с отделен документ за собственост за постройката, той може да инициира производство по чл. 587, ал. 1 ГПК, представяйки документа си за собственост на земята и съответните строителни книжа, ако има такива, или удостоверение за търпимост.  
• Административни актове: В множество случаи собствеността се придобива въз основа на административен акт. За да се получи нотариален акт, е необходимо да се представят тези документи. Примери за това са:
  • Заповеди на кмета по §4а и следващите от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), с които се признава право на собственост на ползватели върху земеделски земи. Представят се заповедите и документ за платена цена.  
  • Различни реституционни актове, като решения на поземлени комисии, заповеди на областни управители и др.

Акт по обстоятелствена проверка (чл. 587, ал. 2 ГПК): Когато документите липсват

Това е по-сложната и по-често срещана процедура, която се прилага, когато молителят не разполага с никакви писмени доказателства за собствеността си или те са недостатъчни, за да обосноват издаването на акт по реда на ал. 1. В този случай законът дава възможност правото на собственост да се установи чрез т.нар.  

обстоятелствена проверка, която по своята същност е процедура за доказване на придобиване на имота по давност.  

В основата на тази процедура стои институтът на придобивната давност, уреден в чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС). Той предвижда два основни срока:

• Обща (недобросъвестна) придобивна давност: Изисква се 10 години непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение върху имота. Владелецът може да знае, че имотът не е негов, но го владее като свой.  
• Кратка (добросъвестна) придобивна давност: Изисква се 5 години непрекъснато владение. Тази хипотеза е приложима, когато лицето е придобило имота на правно основание, годно по принцип да го направи собственик (напр. договор за продажба), но самият договор има порок, за който владелецът не е знаел (напр. продавачът не е бил действителният собственик).  

Ключов елемент в производството по обстоятелствена проверка е доказването на факта на владението чрез разпит на трима свидетели. Техните показания са основното доказателствено средство, въз основа на което нотариусът прави своя извод за наличието или липсата на предпоставките на придобивната давност.  

Процедурата стъпка по стъпка

Процедурата за снабдяване с констативен нотариален акт варира значително в зависимост от това дали се развива по реда на ал. 1 или ал. 2 на чл. 587 ГПК.

Пътят при снабдяване с акт по документи (чл. 587, ал. 1 ГПК)

Тази процедура е сравнително по-бърза и опростена:

• Стъпка 1: Подаване на молба. Молителят подава писмена молба до нотариус, чийто район на действие съвпада с местонахождението на недвижимия имот.  
• Стъпка 2: Комплектоване на документите. Към молбата се прилагат всички налични писмени доказателства, които установяват правото на собственост (напр. документ за собственост на наследодател и удостоверение за наследници), както и актуална скица на имота (или схема за обект в сграда), издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК), и удостоверение за данъчна оценка на имота.  
• Стъпка 3: Проверка от нотариуса. Нотариусът извършва проверка на представените документи, за да се увери, че те безспорно установяват правото на собственост на молителя. В юридическата теория и практика съществува спор дали в тази хипотеза нотариусът е длъжен да издаде отделно мотивирано постановление, или може да изложи мотивите си директно в самия нотариален акт. Преобладаващото становище е, че отделно постановление не е задължително, за разлика от процедурата по обстоятелствена проверка.  
• Стъпка 4: Издаване и вписване на акта. Ако нотариусът прецени, че правото на собственост е доказано, той изготвя и издава констативен нотариален акт, който след това се вписва в Имотния регистър към Агенцията по вписванията.

Пътят при обстоятелствена проверка (чл. 587, ал. 2 ГПК) – подробно ръководство

Тази процедура е значително по-сложна и многостепенна, тъй като включва не само нотариални, но и административни действия.

• Стъпка 1: Подготовка и подаване на молба-декларация. Всичко започва с изготвянето на молба-декларация по образец. В нея молителят декларира, че владее определен имот, за който няма документ за собственост, описва подробно имота и посочва имената на трима свидетели, които ще удостоверят владението му. Молбата е адресирана до нотариуса, но се подава за заверка в общината.  
• Стъпка 2: Административни заверки. Това е ключов етап, който се развива пред местната администрация. Молбата-декларация трябва да бъде заверена от няколко институции:
  • Община/Кметство: Подава се в общината (или кметството) по местонахождение на имота. Компетентен служител (обикновено кметът или упълномощено от него лице) извършва проверка и удостоверява с подпис и печат върху молбата, че имотът не е общинска собственост. Със същия акт се одобряват (или не) посочените от молителя свидетели. Законът изисква свидетелите по възможност да са съседи на имота.  
  • Областна администрация: В повечето случаи се изисква и заверка от съответната областна администрация, която удостоверява, че имотът не е държавна собственост.  
• Стъпка 3: Събиране на пълния комплект документи. След като молбата-декларация е надлежно заверена, молителят трябва да се снабди и с останалите необходими документи: актуална скица (или схема) на имота от СГКК и удостоверение за данъчна оценка.  
• Стъпка 4: Производство пред нотариуса. С пълния комплект документи молителят и тримата одобрени свидетели се явяват пред компетентния нотариус. Нотариусът установява самоличността на свидетелите и ги предупреждава за наказателната отговорност по чл. 290 от Наказателния кодекс за лъжесвидетелстване. След това ги разпитва поотделно относно фактите и обстоятелствата на владението – откога молителят владее имота, дали владението е било непрекъснато, спокойно и явно за всички. Показанията на свидетелите се записват в специален протокол, който се подписва от тях и от нотариуса.  
• Стъпка 5: Мотивирано постановление. Това е кулминацията на решаващата функция на нотариуса. Въз основа на всички събрани доказателства – заверената молба-декларация, скицата, данъчната оценка и протокола от разпита на свидетелите – нотариусът се произнася с писмено мотивирано постановление. В него той извършва правен анализ и заключва дали са налице предпоставките на придобивната давност и дали признава правото на собственост на молителя. Издаването на това постановление е   абсолютна и задължителна предпоставка за съставянето на нотариалния акт.  
• Стъпка 6: Издаване и вписване. Ако постановлението е положително, нотариусът издава констативен нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка. Актът се вписва служебно от нотариуса в Имотния регистър.  
• Стъпка 7: Деклариране на имота. След получаване на вписания нотариален акт, собственикът е длъжен в двумесечен срок да го декларира в съответната дирекция „Местни данъци и такси“ към общината по местонахождение на имота.  

Таблица 1: Чеклист на необходимите документи

За улеснение на нашите клиенти, представяме обобщена таблица с необходимите документи за двата вида производства:

Домашно насилие: Как да се защитите? Разликите между ЗЗДН и Наказателния кодекс

Уволнение на държавен служител: Всичко, което трябва да знаете

Червени флагове при покупка на имот „на зелено“: Как да не загубите парите си?

Припознаване на дете без брак в България

Пътят към българско гражданство: Какви са условията за натурализация на чужденци?

Как да обжалваме акт от КАТ: пълно ръководство за срокове, процедура и шансове за успех през 2026 г.

Правни последици, оспорване и рискове

Снабдяването с констативен нотариален акт е само първата стъпка. От ключово значение е да се разбира каква е неговата правна сила, как може да бъде защитен и какви рискове крие.

Каква е силата на Вашия нов нотариален акт? Анализ на Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ВКС

Преди 2013 г. в съдебната практика съществуваше сериозно противоречие относно доказателствената сила на констативния нотариален акт. За да уеднакви практиката, Общото събрание на гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) постанови  

Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г., което има задължителен характер за всички съдилища и органи.

Основните положения в това ключово решение са следните:

1. Липса на материална доказателствена сила: ВКС приема, че констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК по отношение на правния извод на нотариуса за собствеността. Причината е, че тази сила е присъща само на официалните документи, които удостоверяват факти, а не правни изводи.  
2. Наличие на легитимиращо действие: Вместо това, актът притежава т.нар. легитимиращ ефект (действие). Това означава, че той създава една оборима презумпция, че лицето, посочено в него, е действителният собственик на имота. Всички трети лица, административни органи и съдилища са длъжни да приемат този факт за верен, докато не бъде доказано противното по съдебен ред.  
3. Преобръщане на тежестта на доказване: Това е най-важната практическа последица от легитимиращото действие. В един евентуален съдебен спор тежестта на доказване се носи изцяло от страната, която оспорва акта. Оспорващият трябва да докаже, че титулярът по акта не е или е престанал да бъде собственик. Лицето, което се ползва от акта, е в силна процесуална позиция – то не е длъжно да доказва своето право, а само да се позове на издадения в негова полза акт.  

Снабдяването с констативен нотариален акт не е просто формалност за получаване на „хартийка“. Това е стратегически правен ход, който осигурява превантивна защита. Той променя изцяло процесуалната динамика на всеки бъдещ спор за собственост, като поставя титуляра в значително по-изгодна позиция.

Защита на Вашите права: Какво ако някой оспори акта Ви?

Тъй като КНА е оборим, всеки, чиито права са засегнати от него, може да го оспори.

• Кой може да оспорва: Всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Това може да бъде както лице, което претендира за свои права върху имота, така и лице, което има друг интерес от установяване на неверността на акта.  
• Начини за оспорване:
  • Чрез установителен иск за собственост (чл. 124 ГПК): Това е най-често срещаният и основен способ. Ищецът завежда дело, в което трябва да докаже със всички допустими доказателствени средства, че той е собственик на имота (или на идеална част от него). Ако искът му бъде уважен, съдът със своето решение на практика отрича констатациите в нотариалния акт.  
  • Чрез специалния иск по чл. 537, ал. 2 ГПК: Този иск е специфичен за охранителните производства. Той е насочен пряко към отмяна на самия охранителен акт (в случая – КНА). Обикновено този иск се предявява като последица от успешно проведен установителен иск за собственост. След като със сила на пресъдено нещо е установено, че титулярът по акта не е собственик, може да се поиска и формалната му отмяна.  
  • Иск от прокурор: Законът предвижда и възможност прокурорът да предяви иск за отмяна на акта, когато той е постановен в нарушение на закона.  

„Подводните камъни“: Рискове от злоупотреби и имотни измами

Въпреки че е полезен и необходим инструмент, механизмът на констативния нотариален акт, особено този по обстоятелствена проверка, крие и рискове от злоупотреби. Най-сериозният проблем е свързан с лъжесвидетелстването. Недобросъвестни лица могат да организират производството, като намерят свидетели, които да дадат неверни показания пред нотариуса и по този начин да придобият документ за собственост върху чужд имот.  

Макар лъжесвидетелстването пред нотариус да е престъпление по Наказателния кодекс , доказването му на практика е трудно. Тези злоупотреби са предмет на широк обществен и професионален дебат. В отговор на тези проблеми,  

Нотариалната камара на Република България е предлагала законодателни промени, целящи да ограничат възможностите за измами, сред които :  

• Увеличаване на срока за придобивна давност от 10 на 20 години за недобросъвестно владение, с което би се възстановил режимът от отменения Закон за давността.
• Промяна в начина на избор на свидетелите, като се върне старото правило те да се определят служебно от общинската администрация, а не да се посочват от самия молител.
• Засилване на механизмите за търсене на наказателна отговорност от свидетели, дали неверни показания в тези производства.

Решения за сложни казуси от практиката

Процедурата по издаване на КНА често се преплита с други сложни правни институти. Разглеждането на няколко типични казуса от практиката ще илюстрира необходимостта от задълбочени познания и комплексен подход.

Казус 1: Придобиване по давност срещу съсобственик

• Проблемът: Често срещана хипотеза е при наследствен имот, когато един от наследниците живее в него, поддържа го и плаща данъците му, а останалите съсобственици трайно са се дезинтересирали и не са стъпвали в имота от десетилетия. Може ли владеещият наследник да придобие по давност идеалните части на останалите?.  
• Анализ и решение: Съдебната практика, обобщена в задължителното Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, е категорична по този въпрос. Законът приема, че всеки съсобственик владее своята идеална част, но е държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да започне да тече придобивна давност в негова полза за целия имот, той трябва да извърши т.нар.   „преобръщане на владението“ (interversio possessionis). Това означава, че той трябва да извърши явни, недвусмислени действия, които демонстрират намерението му да свои целия имот за себе си, като отрича правата на останалите. Най-важното е, че тези действия трябва да бъдат доведени до знанието на другите съсобственици. Не е достатъчно просто да се владее имота. Действия като плащане на данъци, извършване на ремонти или дори снабдяването с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка   не са достатъчни, ако останалите съсобственици не са узнали за тях и за промененото намерение на владелеца.  

Казус 2: Несъответствия между КНА и кадастрална карта (КККР)

• Проблемът: Лице се снабдява с КНА, в който имотът му е описан с определена площ и граници (например по стар документ или според показанията на свидетелите). Впоследствие се оказва, че в одобрената за района кадастрална карта имотът е нанесен с различна площ или граници.  
• Анализ и решение: Одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри имат официална доказателствена сила за данните, които съдържат. Всяко несъответствие между документа за собственост и данните в кадастъра създава правна несигурност и е пречка за извършването на разпоредителни сделки. Решението е да се стартира   административна процедура по Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) за отстраняване на непълнота или грешка в КККР. В рамките на тази процедура, издаденият КНА ще послужи като едно от основните писмени доказателства в подкрепа на твърденията на собственика за действителните граници и площ на имота му.  

Казус 3: Какво да направите, ако трето лице се е сдобило с КНА за Вашия имот?

• Проблемът: Научавате, че друго лице, чрез измама или по друг начин, се е снабдило с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот, който е Ваша собственост.  
• Решението (първи стъпки):
  1. Запазете спокойствие. Както вече изяснихме, констативният нотариален акт е оборим и не е окончателен документ.  
  2. Действайте незабавно. Потърсете специализирана правна помощ от адвокат по вещно право. Времето е от съществено значение, за да се предотвратят последващи разпоредителни сделки с имота.
  3. Заведете иск за собственост. Най-ефективният начин за защита е да предявите установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК срещу лицето, посочено в акта. В рамките на съдебното дело Вие ще трябва да докажете Вашето право на собственост (например с Вашия нотариален акт, документи за наследство и т.н.).  
  4. Отмяна на акта. След като съдът уважи Вашия иск и с влязло в сила решение признае, че Вие сте собственик, можете да поискате и формалната отмяна на неистинския констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.  

Тези казуси ясно показват, че материята на констативните нотариални актове е тясно свързана с други сложни области на правото – придобивна давност, съсобственост, кадастър, граждански процес. Успешното разрешаване на подобни проблеми изисква комплексен поглед и опит, което подчертава ролята на квалифицираната адвокатска помощ.

Колко ще Ви струва? Пълен анализ на разходите

Един от най-важните въпроси за всеки, който обмисля да стартира процедура по издаване на КНА, е свързан с разходите. Важно е да се знае, че те са законово регламентирани и предвидими.

Нотариални такси

Основният разход е нотариалната такса. Тя е пропорционална, което означава, че размерът ѝ зависи от стойността на имота. За основа при изчисляването ѝ служи удостоверяваният материален интерес, който се определя от данъчната оценка на имота към момента на производството.  

Размерите на таксите са определени в Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ТНТЗННД) и са еднакви за всички нотариуси в страната. Те не могат да бъдат определяни произволно.  

Таблица 2: Изчисляване на нотариална такса по ТНТЗННД (без ДДС)

Източник: Тарифа за нотариалните такси към ЗННД  

Други задължителни разходи

Освен нотариалната такса, в процеса възникват и други разходи:

• Местен данък: Този данък се дължи само при придобиване на имот по давност, т.е. само при издаване на констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка. При издаване на акт по документи (напр. по наследство) такъв данък не се дължи. Размерът му се определя с наредба на съответния общински съвет и варира между 0.1% и 3% от данъчната оценка на имота.  
• Такса за вписване: За вписването на издадения КНА в Имотния регистър се дължи държавна такса към Агенцията по вписванията в размер на 0,1% от данъчната оценка на имота.  
• Такса за изготвяне на проект за акт: Ако молителят не представи на нотариуса готов проект за нотариален акт, нотариусът има право да събере отделна такса за изготвянето му съгласно ТНТЗННД.  
• Такси за документи: Разходи за издаването на необходимите документи – скица/схема от СГКК, удостоверение за данъчна оценка, удостоверения за наследници и др.
• Адвокатско възнаграждение: Ангажирането на адвокат не е просто разход, а инвестиция в правната сигурност на целия процес. Опитният адвокат ще осигури правилното изготвяне на всички документи, ще Ви представлява пред администрацията и нотариуса и ще защити интересите Ви, минимизирайки риска от грешки и бъдещи оспорвания.

Вашият сигурен път към документа за собственост

Констативният нотариален акт е мощен и незаменим правен инструмент за всеки, който притежава недвижим имот, но не разполага с официален документ за собственост. Той е законовият механизъм, който превръща фактическото състояние в правна сигурност, като легитимира собственика и му дава възможност да се разпорежда свободно с имуществото си.

Както показа настоящият анализ, процедурата по издаването му, особено по обстоятелствена проверка, е сложен процес с множество правни нюанси. От ключово значение е разбирането на специфичната доказателствена сила на акта, установена с Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ВКС, както и познаването на специфичните правила при казуси със съсобственост и рисковете от злоупотреби. Успешното преминаване през това производство изисква прецизност, задълбочени познания и опит.

За да защитите правата си и да си осигурите сигурен и неоспорим документ за собственост, не правете компромиси. Екипът на адвокатска кантора Астакова е на Ваше разположение, за да предостави професионална консултация и пълно правно съдействие на всеки етап от производството – от първоначалния анализ на казуса до получаването на вписания нотариален акт. Свържете се с нас, за да извървим заедно и уверено пътя към уреждането на Вашата собственост.

Свързани теми

• Правна помощ: Изготвяне на нотариален акт
• Нотариалният Акт: Повече от просто документ за собственост. Какво още удостоверява и Каква е неговата сила?
• Придобивна давност: Как да станете собственик на имот без документ за собственост
• Имотни измами: как да защитим собствеността си от кражба чрез фалшив пълномощник?