Непозволено увреждане: Кога и как да получите справедливо обезщетение за причинени вреди?

Когато животът Ви поднесе неочаквани вреди

Представете си следната ситуация: разхождате се по оживен тротоар в центъра на София, когато парче мазилка от фасадата на стара сграда се откъртва и пада върху Вас. В един миг рамото Ви е наранено, а лаптопът, който носите, е със счупен екран. Този инцидент, макар и случаен на пръв поглед, поставя редица въпроси: Кой е отговорен? Трябва ли Вие да понесете финансовата тежест за лечението и ремонта? Имате ли право на компенсация за преживения стрес и болка?

Докато някои инциденти са просто злощастна случайност, българското право е изградило мощен механизъм за защита, когато вредата е причинена от нечие виновно действие, бездействие или небрежност. Този правен институт се нарича „непозволено увреждане“ или, с термина, наследен от римското право, „деликт“. В основата му лежи един от най-древните и фундаментални принципи на цивилизованото общество: задължението на всеки да не вреди другиму (на латински: neminem laedere). Този принцип не е просто морален императив, а действаща правна норма, която създава задължение за поправяне на всяка противоправно причинена вреда.  

В тази статия, подготвена от експертите на Адвокатска кантора Астакова, ще Ви преведем през сложния, но справедлив свят на деликтната отговорност. Нашата цел е да Ви предоставим изчерпателен наръчник, който да демистифицира процеса, да изясни Вашите права и да Ви покаже стъпките, които трябва да предприемете, за да получите справедливото обезщетение, което Ви се полага. Ще разгледаме какво точно представлява непозволеното увреждане, какви видове вреди подлежат на компенсация, как се доказва отговорността в различни житейски ситуации и защо професионалната правна помощ е не просто препоръчителна, а незаменима за успеха на Вашата претенция.

Основите на отговорността: Какво е „непозволено увреждане“ според закона?

Генералният деликт: Правната „предпазна мрежа“ по чл. 45 от ЗЗД

Българският Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) не съдържа изчерпателен списък на всички възможни начини, по които едно лице може да навреди на друго. Подобен подход би бил непрактичен и неспособен да обхване безкрайното разнообразие от житейски ситуации. Вместо това, законодателят е възприел един далеч по-гъвкав и всеобхватен подход, като е уредил т.нар. „генерален деликт“. Това е общ състав, който действа като своеобразна правна „предпазна мрежа“ за всеки пострадал.  

В сърцевината на тази система стои разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, която гласи: „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“. Тази кратка, но изключително силна формулировка е крайъгълният камък на деликтната отговорност в България, а системата от правила, които я уреждат, се съдържа в чл. 45-54 от ЗЗД.  

Силата на този общ принцип не бива да се подценява. Той дава възможност на пострадалия да търси отговорност дори в ситуации, които не са изрично описани в конкретен закон. Не е нужно да съществува норма, която казва „забранено е да изпуснеш саксия върху чужд автомобил“. Общото задължение да не се вреди другиму е напълно достатъчно основание за предявяване на иск. Тази широта на приложение дава на опитния адвокат възможността да изгради солидна правна защита дори при уникални и нестандартни казуси – от вреди, причинени от дрон, до увреждания в резултат на силен шум или изпускане на вредни химикали. Стига да са налице основните елементи на отговорността, пътят към справедливостта е отворен.

Петте стълба на успешния иск: Кумулативните предпоставки

За да бъде ангажирана отговорността на едно лице и то да бъде осъдено да заплати обезщетение, пострадалият (наричан в съдебния процес „ищец“) трябва да докаже наличието на пет ключови елемента. Тези предпоставки трябва да съществуват едновременно (кумулативно) – липсата дори на една от тях води до отхвърляне на иска. Нека ги разгледаме подробно:  

1. Деяние (Действие или бездействие): В основата на всяка отговорност стои конкретно човешко поведение. То може да се изразява в активно действие (например, шофьор, който управлява автомобил с превишена скорост и причинява ПТП) или в пасивно бездействие (например, собственик на заведение, който не е обезопасил хлъзгав под, в резултат на което клиент пада и се наранява). Важно е да се отбележи, че бездействието е противоправно само тогава, когато е съществувало правно задължение за действие – произтичащо от закон, договор или служебно положение.  
2. Противоправност: Деянието трябва да е в разрез с повелите на правото. Противоправността може да се изразява в нарушение на конкретна законова норма (например, нарушаване на правилата за движение по пътищата), но не само. Едно деяние е противоправно и когато нарушава общия правен принцип да не се вреди другиму или общоприетите „добри нрави“. Това означава, че дори едно формално позволено действие може да породи отговорност, ако неговият резултат е причиняването на вреда. Законодателят е предвидил и изключения, при които противоправността отпада, като най-честите хипотези са „неизбежна отбрана“ (при която не се дължи обезщетение) и „крайна необходимост“ (при която причинените вреди подлежат на поправяне).  
3. Вреда: Това е реално настъпилата неблагоприятна последица в правната сфера на пострадалия. Без наличието на вреда, колкото и укоримо да е едно поведение, не може да възникне задължение за обезщетение. В следващия раздел ще разгледаме подробно видовете вреди.  
4. Причинно-следствена връзка: Това е може би най-важният и често най-оспорваният елемент. Трябва да съществува пряка и непосредствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда. Вредата трябва да е закономерен и логичен резултат от действието или бездействието. Класическият тест, който се прилага, е: „Щеше ли да настъпи вредата, ако го нямаше противоправното деяние?“. Ако отговорът е „не“, то причинната връзка е налице.  
5. Вина: За да носи отговорност, деецът трябва да е действал виновно. Вината е психическото отношение на лицето към неговото поведение и последиците от него. Тя има две основни форми: умисъл (когато деецът е съзнавал и е искал или допускал настъпването на вредоносния резултат) и небрежност (когато деецът не е предвиждал настъпването на вредите, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или ги е предвиждал, но лекомислено се е надявал да ги предотврати).  

Козът във Вашия ръкав: Презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД

Тук стигаме до една от най-важните разпоредби в полза на пострадалия. Често хората, претърпели вреда, се притесняват как ще докажат, че причинителят е бил небрежен. Законът обаче прави едно изключително облекчение за увреденото лице. Чл. 45, ал. 2 от ЗЗД гласи: „Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното“.  

Това е т.нар. оборима презумпция за вина. Какво означава тя на практика? Законът приема за начална точка, че щом едно лице е причинило вреда чрез противоправно деяние, то е действало виновно. По този начин тежестта на доказване се преобръща. Не пострадалият трябва да доказва вината на причинителя, а точно обратното – причинителят на вредата (ответникът в процеса) трябва да докаже, че няма вина за случилото се, за да се освободи от отговорност. Той трябва да установи наличието на обстоятелства, които изключват неговата вина – например, че вредата се дължи на случайно събитие, непреодолима сила или на изключителната вина на самия пострадал.  

Това законово разрешение драстично изравнява силите в съдебния процес и дава сериозно процесуално предимство на пострадалия. То позволява на него и на неговия адвокат да концентрират усилията си върху доказването на останалите четири, често по-обективни и по-лесно доказуеми елементи: деянието, противоправността, вредата и причинната връзка.

Видове вреди: Какво обезщетение можете да получите?

Основната цел на обезщетението при непозволено увреждане е репарацията – да се поправят причинените вреди и, доколкото е възможно, пострадалият да бъде върнат в състоянието, в което се е намирал преди увреждането. Законът и съдебната практика разграничават два основни вида вреди, които подлежат на обезщетяване.  

Имуществени вреди: Финансовата цена на увреждането

Това са всички неблагоприятни последици, които засягат имуществото на пострадалия и могат да бъдат пряко оценени в пари. Те представляват директния финансов удар, който увреденото лице понася. Имуществените вреди се делят на две категории:  

1. Претърпени загуби (damnum emergens): Това е най-очевидният и лесен за доказване вид вреда. Претърпяната загуба представлява всяко реално намаляване на имуществото на пострадалия. Тук се включват всички направени разходи и преки щети.
   • Примери:
     • Разходи за лечение, прегледи, болничен престой, закупуване на лекарства, медицински изделия и рехабилитация.  
     • Разходи за наемане на болногледач или друго лице, което да оказва помощ, дори ако тази роля се изпълнява от близък, който поради това е пропуснал да получи трудово възнаграждение.  
     • Разходи за ремонт на увредена вещ (например автомобил, телефон, дрехи) или, ако вещта е напълно унищожена, нейната пазарна стойност към момента на увреждането.  
     • Разходи, свързани с погребение, в случай на причинена смърт.
2. Пропуснати ползи (lucrum cessans): Това е по-сложната категория имуществени вреди. Пропуснатата полза е онова увеличение на имуществото, което със сигурност би настъпило, ако увреждането не се беше случило. Това са доходите, от които пострадалият е бил лишен в резултат на инцидента.
   • Примери:
     • Загубено трудово възнаграждение за периода, през който пострадалият е бил в отпуск по болест и не е могъл да работи.  
     • Загуба на бъдещи доходи в резултат на трайно намалена работоспособност (инвалидност). Размерът се изчислява като разликата между дохода, който лицето би получавало, и отпуснатата му пенсия за инвалидност.  
     • Пропуснати печалби за търговец или лице със свободна професия, чиято дейност е била прекъсната поради инцидента (например, таксиметров шофьор, чийто автомобил е повреден, или магазин, който е затворен заради наводнение от съсед).

Важно е да се отбележи, че за разлика от претърпените загуби, които често се доказват с фактури и касови бележки, пропуснатите ползи не се предполагат. Те трябва да бъдат доказани от ищеца с висока степен на сигурност и предвидимост. Тук ролята на адвоката е ключова за събирането на адекватни доказателства като трудови договори, данъчни декларации, счетоводни документи и експертни заключения.  

Неимуществени вреди: Човешката цена на страданието

Това са вредите, които засягат не имуществото, а личността на пострадалия – неговите физически, психически и емоционални състояния. Те нямат пряк паричен еквивалент, но често са много по-тежки и дълготрайни от финансовите загуби. Неимуществените вреди компенсират нематериалната, но напълно реална човешка цена на едно увреждане.  

• Какво включват те?
  • Физически болки и страдания: Всички болезнени усещания, дискомфорт и физически мъки, преживени по време на инцидента, лечението и възстановителния период.  
  • Психически и емоционални страдания: Стрес, шок, страх, тревожност, унижение, обида, чувство за безпомощност, депресия и други негативни емоционални състояния.  
  • Страдания от загрозяване или осакатяване: Психическият дискомфорт, свързан с трайни белези, промяна във външния вид или загуба на телесна функция.
  • Скръб от загубата на близък човек: В случаите на причинена смърт, близките на починалия имат право на обезщетение за душевните болки и страдания, които изпитват от загубата.  

Принципът на „справедливост“ по чл. 52 от ЗЗД

Как се оценява в пари болката или скръбта? Законът дава ясен отговор в чл. 52 от ЗЗД: „Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост“. На пръв поглед, понятието „справедливост“ може да звучи абстрактно, субективно и дори произволно. За един клиент това може да е притеснително – как да е сигурен, че ще получи адекватна компенсация?  

В действителност, в правния си смисъл, „справедливостта“ не е въпрос на лично усещане на съдията. Тя е правна категория, която се прилага чрез структурирана и методична оценка, базирана на обективни критерии, утвърдени в дългогодишната практика на българските съдилища. Съдът не определя размера на обезщетението произволно, а го съобразява с редица конкретни обстоятелства по делото, като например :  

• Характерът и степента на телесното увреждане (леко, средно, тежко).
• Интензитетът и продължителността на болките и страданията.
• Продължителността на възстановителния период и броят на проведените медицински интервенции.
• Наличието на трайни последици – инвалидност, загрозяване, функционални ограничения.
• Възрастта на пострадалия.
• Влиянието на увреждането върху социалния и личния му живот.
• В случаите на смърт – степента на близост и привързаност между починалия и неговите близки.

Задачата на добрия адвокат е да изгради убедителен разказ за преживяното страдание и да го подкрепи с всички възможни доказателства – медицински документи, съдебно-медицински експертизи, психологически оценки, свидетелски показания за промяната в начина на живот на клиента. Чрез позоваване на съдебна практика по сходни казуси, адвокатът помага на съда да „преведе“ болката и страданието на езика на парите и да определи размер на обезщетението, който е справедлив не в абстрактен, а в конкретен, юридически смисъл.  

От теорията към практиката: Анализ на често срещани казуси

Общите принципи на деликтната отговорност оживяват, когато ги приложим към конкретни житейски ситуации. В този раздел ще разгледаме някои от най-често срещаните казуси, при които възниква право на обезщетение, и ще анализираме специфичните особености при всеки от тях. Опитът на Адвокатска кантора Астакова показва, че именно в детайлите се крие ключът към успешната защита.

Чуждестранни предприемачи: Как да регистрират и управляват ООД в България

Връщане на стока и замяна: Вашите права като потребител – офлайн и онлайн

Обезщетение при пътнотранспортно произшествие (ПТП)

ПТП са най-честият източник на искове за непозволено увреждане.

• Кой има право на обезщетение? Право на обезщетение има всяко пострадало лице, което не е виновно за настъпването на ПТП. Това включва: водачи на МПС, пътници (дори и в автомобила на виновния водач), пешеходци, велосипедисти и други участници в движението.  
• От кого се търси обезщетение? Един от най-големите страхове на пострадалите е дали виновният водач ще може да им плати присъденото обезщетение. Българската правна система е създала ефективен механизъм, който заобикаля този проблем. Претенцията за обезщетение по правило се насочва не към физическото лице – виновния водач, а директно към неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.  

Това създава многослойна система за защита на пострадалите. На първо ниво стои застрахователната компания, която е финансово стабилна институция, задължена по закон да покрие вредите. Но дори и в най-тежките хипотези – когато виновният водач е избягал от местопроизшествието и не може да бъде установен (неидентифицирано МПС) или когато управлява автомобил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ – пострадалият не остава без защита. В тези случаи влиза в действие второто ниво на защита – Гаранционният фонд. Това е специално създаден орган, който изплаща обезщетения именно в тези ситуации. По този начин законът гарантира, че почти всеки пострадал при ПТП на територията на България ще има към кого да насочи своята претенция и да получи реално обезщетение. Задачата на Вашия адвокат е да Ви преведе през тази система и да насочи иска към правилния субект.  

Обезщетение при трудова злополука

Когато увреждането настъпи на работното място, по време на изпълнение на трудовите задължения или на път за или от работа, отговорността се урежда от специални правила в Кодекса на труда (КТ).

• Отговорността на работодателя: Работодателят носи т.нар. обективна (безвиновна) имуществена отговорност. Това означава, че той дължи обезщетение на пострадалия работник или служител, независимо дали има конкретна вина за настъпването на злополуката. Единственото основание, на което отговорността му може да бъде намалена или изключена, е ако работникът сам е допринесъл за увреждането при проявена от негова страна   груба небрежност.  
• Какво се обезщетява? Работодателят е длъжен да обезщети пострадалия за всички имуществени и неимуществени вреди. Той дължи заплащане на разликата между пълния размер на претърпените вреди и това, което работникът получава по линия на общественото осигуряване (обезщетения за временна неработоспособност или пенсия от Националния осигурителен институт – НОИ).  

Процесът по получаване на обезщетение при трудова злополука обаче не е просто един съдебен иск. Той е стратегически процес, който протича на два етапа. Първо, инцидентът трябва да бъде официално разследван и признат за „трудова злополука“ с административен акт (разпореждане) от териториалното поделение на НОИ. Тази първа стъпка е от критично значение, тъй като липсата на такова разпореждане може да се окаже сериозна пречка пред съда. Успешното преминаване през тази административна процедура е първата победа. След като злополуката бъде официално призната за трудова, този административен акт се превръща в мощно доказателство във втория етап – предявяването на граждански иск срещу работодателя по реда на КТ за пълно обезщетение на всички вреди, които не са покрити от НОИ, най-вече неимуществените вреди (болки и страдания).  

Обезщетение при лекарска грешка (медицински деликт)

Исковете за лекарска грешка са сред най-сложните в областта на деликтното право, тъй като изискват специфични медицински познания.

• Кой носи отговорност? В повечето случаи отговорността е „солидарна“. Това означава, че пострадалият пациент може да предяви своя иск едновременно срещу лекаря (или медицинския екип), допуснал грешката, и срещу лечебното заведение (болницата), в което те работят. Пациентът има право да търси изплащането на цялото обезщетение от когото и да е от двамата, като плащането от единия освобождава другия.  
• Решаващият фактор: За разлика от други казуси, където показанията на свидетели могат да са достатъчни, при делата за лекарска грешка изходът почти изцяло зависи от едно ключово доказателство: съдебно-медицинската експертиза. Тези дела не се печелят с емоционални аргументи, а с научни факти. На практика, съдебният процес се превръща в „битка на експертите“. Лечебното заведение ще представи становища на своите специалисти, които защитават тезата, че е действано според медицинските стандарти.  

Затова ролята на адвокатската кантора в тези дела е много по-широка от простото изготвяне на правни документи. Ключовата задача е да се намерят и ангажират независими, висококвалифицирани и уважавани медицински експерти от съответната област, които да направят обективен анализ на медицинската документация и да изготвят експертно заключение, което да обори защитната теза на ответниците. Успехът зависи от способността да се докаже пред съда, че е налице отклонение от добрите медицински практики и стандарти, и че именно това отклонение е причинило вредата на пациента.  

Обезщетение при битови инциденти и строителни дефекти

Правото на обезщетение възниква и в множество ежедневни ситуации.

• Вреди от съседи: Класическият пример е наводнение от теч от апартамента на горен етаж. В този случай собственикът на имота, от който произтича течът, носи отговорност за причинените вреди. Той дължи обезщетение както за имуществените вреди (разходите за ремонт, боядисване, подмяна на увредени мебели и вещи), така и, в определени случаи, за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение и нарушен комфорт на живот.  
• Вреди от некачествено строителство: Много собственици на нови жилища се сблъскват с дефекти – течове от покрива, пукнатини по стените, неработещи инсталации. Често те смятат, че нямат права, особено ако са закупили имота от предишен собственик, а не директно от строителя. Това е погрешно схващане. Българското законодателство, и по-конкретно Законът за устройство на територията (ЗУТ), предоставя мощна защита. Всеки собственик на обект в сградата има право да предяви пряк иск за обезщетение срещу строителя за вреди от дефекти, проявили се в рамките на законовите гаранционни срокове, без значение дали има сключен договор със строителя. Това е извъндоговорна отговорност, която произтича директно от закона и защитава крайния купувач. Това е едно не толкова известно, но изключително важно право, което дава възможност да се търси отговорност директно от този, който е изпълнил строителството некачествено.  

Вашият път към справедливостта: Практически стъпки и стратегии

След като вече познавате правната рамка, е време да се фокусираме върху практическите действия. Получаването на справедливо обезщетение не е пасивен процес, а изисква активни и навременни стъпки от страна на пострадалия и неговия адвокат.

„Златният час“: Незабавни действия след инцидент

Първите часове и дни след инцидента са критични. Вашите действия тогава могат да предопределят изхода на целия процес. Основният Ви приоритет трябва да бъде събирането и запазването на доказателства.

• Доказателствата са всичко: В съда не е важно какво знаете, а какво можете да докажете. Затова веднага след инцидента, ако състоянието Ви позволява, направете следното:
  • Снимайте: Направете подробни снимки и видеоклипове с телефона си – на местопроизшествието, на Вашите наранявания, на увреденото имущество, на причината за инцидента (например, непочистения лед, дупката на пътя, падналата мазилка).
  • Намерете свидетели: Вземете имената и телефонните номера на всички хора, които са видели какво се е случило. Техните показания могат да бъдат безценни.  
  • Пазете всичко: Събирайте и пазете абсолютно всички документи, свързани със случая – протоколи от полиция или други органи, медицински документи (амбулаторни листове, епикризи, рецепти), фактури и касови бележки за направени разходи (за лекарства, ремонти, транспорт).  

Тиктакащият часовник: Давностни срокове

Правото да се търси обезщетение не е безсрочно. Законът предвижда срокове, след изтичането на които правото на иск се погасява. Това са т.нар. давностни срокове.

• Общото правило – 5 години: Претенцията за обезщетение за вреди от непозволено увреждане се погасява с изтичането на петгодишна давност.  
• Ключовият начален момент: Откога започва да тече този срок? По правило, давността започва да тече от деня на увреждането. Законът обаче предвижда едно много важно изключение: ако извършителят на увреждането (деецът) е неизвестен, давностният срок започва да тече от деня на неговото откриване. Това е от огромно значение при случаи като ПТП с избягал водач.  
• Срок за лихвите – 3 години: Върху присъденото парично обезщетение се дължи и законна лихва за забава, която по правило тече от датата на увреждането. Претенцията за тези лихви обаче се погасява с по-кратък, тригодишен давностен срок. Опитният адвокат знае това и ще предяви иска навреме, за да не загубите правото си на лихви.  

Два пътя към разрешаването на спора: Съд или споразумение

Когато имате основателна претенция, съществуват два основни начина да получите обезщетение.

1. Извънсъдебно споразумение: Това е процес на преговори с отговорната страна (или нейния застраховател) с цел постигане на доброволно съгласие за изплащане на обезщетение, без да се води съдебно дело.
   • Предимства: Процесът е значително по-бърз, по-евтин, по-малко стресиращ и поверителен. Резултатът е сигурен и предвидим.
   • Недостатъци: Размерът на договореното обезщетение често е по-нисък от този, който би могъл да бъде присъден от съда.
   • Реален пример за това е нашумелият случай с разменените бебета в болница „Шейново“, при който семействата на пострадалите използваха както съдебни искове, така и преговори за извънсъдебни споразумения, показвайки, че и двата подхода са работещи стратегии.  
2. Съдебен процес: Това е формалното завеждане на иск пред компетентния съд.
   • Предимства: Потенциал за присъждане на по-високо обезщетение; публично установяване на вината на ответника.
   • Недостатъци: Процесът е бавен (може да отнеме години), по-скъп, публичен и с несигурен краен резултат.

Често клиентите смятат, че ролята на адвоката е просто да заведе дело. Съвременният подход обаче изисква много повече. Добрият адвокат е преди всичко стратег, който оценява всички възможни пътища за разрешаване на проблема. В Адвокатска кантора Астакова ние анализираме всеки казус индивидуално и представяме на клиента всички плюсове и минуси. Понякога едни твърди и добре аргументирани преговори могат да доведат до бързо и удовлетворяващо извънсъдебно споразумение. В други случаи, когато ответната страна отказва да поеме отговорност, единственият път към справедливостта е решителна и безкомпромисна битка в съда. Нашият подход е да Ви консултираме кой е най-интелигентният път към постигане на Вашата цел, а не просто да Ви въвлечем в съдебен процес.

Защо професионалната правна помощ е незаменима?

Както стана ясно от този подробен наръчник, материята на непозволеното увреждане е сложна и многопластова. Успешното предявяване на иск изисква не само познаване на закона, но и дълбок практически опит. Необходимо е да се докажат кумулативно пет правни елемента, да се направи разграничение между различните видове вреди, да се премине през специфични процедурни лабиринти като административното производство пред НОИ при трудова злополука или „битката на експертите“ при лекарска грешка, и всичко това – при спазване на стриктни давностни срокове.

Опитът да се навигира в този сложен пейзаж самостоятелно е изпълнен с рискове – от пропускане на фатални срокове до неправилно изчисляване на размера на вредите или невъзможност за събиране на ключови доказателства.

Ангажирането на опитен адвокат от Адвокатска кантора Астакова гарантира, че:

• Вашият казус ще бъде правилно квалифициран от правна гледна точка.
• Всички необходими доказателства ще бъдат своевременно събрани, правилно оформени и запазени.
• Всички законови срокове ще бъдат спазени.
• Вашите интереси ще бъдат защитени по най-добрия начин както в преговори със застрахователи и ответни страни, така и в съдебната зала.
• Вашата претенция за обезщетение ще бъде прецизно изчислена и убедително аргументирана, за да се постигне максимално справедлив резултат.

Ако Вие или Ваш близък сте пострадали в София или страната и вярвате, че имате право на обезщетение, не оставяйте справедливостта на случайността. Времето е от съществено значение. Свържете се с екипа на Адвокатска кантора Астакова в нашия офис в София за първоначална професионална консултация. Ние ще направим задълбочен анализ на Вашия казус, ще Ви разясним възможностите и ще изградим най-ефективната стратегия за защита на Вашите права.

Запазете своя час за консултация още днес или чрез интегрирания чат на нашия уебсайт. Направете първата и най-важна стъпка към получаването на справедливата компенсация, която Ви се полага.