Нямам нотариален акт за имота си в България. Какво да предприема?

Защо нотариалният акт е крайъгълен камък на собствеността и какво да правите при липсата му

Притежаването на недвижим имот е значима стъпка, но истинската сигурност и възможност за пълноценно упражняване на правата Ви като собственик идват с наличието на валиден документ за собственост. В България този ключов документ е нотариалният акт. Той не е просто лист хартия, а официално удостоверение от държавата, което легитимира Вашето право на собственост.

Значение на нотариалния акт според българското законодателство.

Нотариалният акт е основният документ, който удостоверява правото на собственост върху недвижим имот в България. Неговата сила произтича от факта, че той се съставя от нотариус – лице, на което държавата е делегирала правомощия да удостоверява факти и обстоятелства с правно значение. След издаването му, нотариалният акт се вписва в Имотния регистър към Агенцията по вписванията. Това вписване осигурява публичност на акта, което означава, че всеки може да направи справка и да се увери кой е собственикът на даден имот. По-важното е, че вписването придава на нотариалния акт противопоставимост на трети лица. Това означава, че никой не може да черпи права от имота, ако те противоречат на вписаното в Имотния регистър. Процедурите по издаване и вписване на нотариални актове са строго регламентирани от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Правилника за вписванията. Липсата на този документ може да доведе до значителна правна несигурност и практически пречки при разпореждане с имота или доказване на правата върху него.

Кратко представяне на темата и reassurance, че има решения.

Ако сте попаднали в ситуация, в която не притежавате нотариален акт за Вашия имот, не изпадайте в паника. Това е сравнително често срещан проблем в България, породен от различни житейски и исторически обстоятелства. Добрата новина е, че българското законодателство предвижда редица процедури, чрез които можете да установите и формализирате собствеността си, дори и при първоначална липса на нотариален акт. Важно е да знаете, че бездействието не е решение. Напротив, проактивното търсене на правна помощ и предприемането на необходимите стъпки е ключово за защита на Вашите интереси. Липсата на нотариален акт не е просто формален пропуск; тя може да има реални и неблагоприятни правни последици, като невъзможност за извършване на сделки или риск от оспорване на собствеността. Законодателството предлага решения като издаване на констативен нотариален акт или позоваване на придобивна давност, но те изискват активни действия от Ваша страна. Изчакването може само да усложни ситуацията, особено ако възникнат претенции от трети лица или настъпят промени в законовите разпоредби. Ето защо, ако се намирате в София или региона, консултацията със специалисти като тези от Адвокатска кантора Астакова може да бъде първата и най-важна стъпка към разрешаването на Вашия казус.

В настоящата статия ще разгледаме подробно различните причини за липса на нотариален акт, възможните правни последици и най-важното – конкретните стъпки, които можете да предприемете, за да се снабдите с този така важен документ.

Често срещани причини за липса на нотариален акт

Причините едно лице да не разполага с нотариален акт за своя имот могат да бъдат изключително разнообразни, често коренящи се в миналото или в специфични житейски ситуации. Разбирането на конкретната причина е от съществено значение, тъй като то насочва към най-адекватното правно решение. Историческият и житейски контекст на имота често крие ключа към документалния проблем. Ето някои от най-често срещаните сценарии:

• Изгубен или унищожен документ. С течение на времето, поради премествания, ремонти, или просто небрежност, оригиналният нотариален акт може да бъде изгубен или унищожен. Това е една от най-честите причини и за щастие, ако актът е бил надлежно издаден и вписан в Имотния регистър, възстановяването му чрез препис е сравнително лесна процедура.

• Имот, придобит по наследство отдавна. Много имоти в България са предавани от поколение на поколение. Възможно е имотът да е наследство от прабаба или прадядо, чийто нотариален акт е изгубен с годините, или пък такъв документ, в съвременния му вид, изобщо да не е съществувал към момента на придобиването. При наследяване през няколко поколения документалните пропуски са често явление.

• Стари имоти, за които никога не е издаван акт в съвременния му вид. Собствеността върху някои имоти може да е възникнала толкова отдавна, че към онзи момент да не е съществувала настоящата система за издаване и вписване на нотариални актове. Преди въвеждането на модерния Имотен регистър, правото на собственост се е удостоверявало по различни други начини, които днес може да не се признават директно за равностойни на нотариален акт.

• Незавършени процедури или пропуски при сделки. Понякога, при покупко-продажби, делби или други транзакции, извършени в миналото, процедурата по издаване или вписване на нотариалния акт може да не е била финализирана поради различни причини – неразбиране на процедурата, пропуск на някоя от страните или на самия орган.

• Имоти с неуреден статут (напр. незаконно построени преди години, но търпими). В България има значителен брой сгради, построени преди десетилетия без необходимите строителни книжа. Ако тези строежи отговарят на условията за „търпимост“ (например, построени са преди 31 март 2001 г. и са били допустими по тогавашните или сегашните градоустройствени правила), те не подлежат на премахване. За такива имоти обаче често липсва нотариален акт, удостоверяващ собствеността върху самата постройка.

• Имот – обща собственост на разведени съпрузи, само един от които го ползва. При развод, ако бившата семейна имуществена общност не е била надлежно разделена и документирана с нов нотариален акт или съдебно решение за делба, единият от бившите съпрузи може да ползва имота, без да притежава актуален документ, отразяващ неговите индивидуални права.

Събирането на цялата налична информация за историята на имота и неговите собственици е първата стъпка към диагностициране на проблема и ще бъде от голяма полза на Вашия адвокат при избора на най-ефективната стратегия за снабдяване с документ за собственост.

Правни последици от липсата на нотариален акт

Липсата на нотариален акт не е просто формален пропуск. Тя може да доведе до верижна реакция от правни и практически проблеми, които сериозно да ограничат правата Ви и да създадат значителни затруднения. Основният проблем е невъзможността за лесно и безспорно доказване на собствеността, което от своя страна води до редица негативни последици:

• Трудности при доказване на собственост. Нотариалният акт е основното и най-категорично доказателство за правото на собственост в България. При неговата липса, легитимацията Ви като собственик става значително по-трудна. Може да се наложи да преминавате през сложни и дълги процедури, за да докажете правата си пред институции, съдилища или трети лица.

• Невъзможност за извършване на разпоредителни сделки (продажба, дарение, ипотека). Това е една от най-сериозните и често срещани практически последици. За да бъде осъществено по законов път прехвърлянето на недвижим имот (било то чрез продажба, дарение, замяна) или за да бъде учредена ипотека върху него, е задължително представянето на документ за собственост, какъвто е нотариалният акт. Без него имотът на практика става „блокиран“ за всякакви подобни сделки.

• Риск от правни спорове. Липсата на ясен и недвусмислен документ за собственост увеличава риска от правни спорове. Трети лица – например други наследници, съсобственици, съседи или дори държавата и общината – могат да предявят претенции към Вашия имот. Въпреки че съдебно решение във Ваша полза може да намали този риск, притежанието на нотариален акт е силно препоръчително за избягване на подобни усложнения. Правните спорове са не само скъпи и времеемки, но и изключително стресиращи.

• Невъзможност за получаване на обезщетение при отчуждаване. Ако държавата или общината предприеме процедура по отчуждаване на Вашия имот за обществени нужди (например за изграждане на инфраструктура), липсата на нотариален акт може сериозно да възпрепятства или забави получаването на справедливо парично обезщетение.

• Проблеми при кандидатстване за разрешителни за строеж или преустройство. За извършването на каквито и да било законни строителни дейности, включително преустройства, реконструкции или изграждане на нови постройки в имота, е необходимо да докажете правото си на собственост или учредено право на строеж. Липсата на нотариален акт ще бъде сериозна пречка пред получаването на необходимите разрешителни.

Тези последици ясно показват, че липсата на нотариален акт не е изолиран проблем, а такъв с множество негативни разклонения, засягащи както правната сигурност, така и икономическата стойност и възможностите за развитие на имота. Ето защо своевременното разрешаване на този въпрос е от изключителна важност.

Пътища за доказване и установяване на Вашата собственост:

Въпреки сериозността на проблема, българското законодателство предлага няколко основни пътя за справяне със ситуацията, когато липсва нотариален акт. Изборът на конкретна процедура зависи от специфичните обстоятелства на Вашия казус – дали актът е просто изгубен, дали никога не е бил издаван, или дали са налице други документи, които могат да удостоверят правата Ви.

А. Възстановяване на изгубен или унищожен нотариален акт:

Ако сте сигурни, че за имота е бил издаден нотариален акт, който впоследствие е бил вписан в Имотния регистър, но физическият екземпляр е изгубен или унищожен, най-лесният път е да се снабдите с препис.

• Процедура по издаване на препис от Службата по вписванията. Компетентният орган за издаване на преписи от вписани нотариални актове е съответната Служба по вписванията към Агенция по вписванията по местонахождение на имота. Процедурата започва с подаване на писмено заявление. Важно е да се знае, че има два вида преписи:

  • Незаверен препис (копие): Може да бъде изискан и получен от всяко лице. Той има информативен характер.
  • Заверен препис: Издава се само на страните по акта, на техните правоприемници (например наследници), на техни законни представители или на упълномощени от тях лица, включително адвокати, представящи адвокатска карта. Завереният препис има силата на официален документ.

  За да бъде издаден препис, в заявлението трябва да се посочат точни данни за нотариалния акт: номер на акта, том, номер на нотариалното дело, година на издаване и регистрационен номер (вх. рег. №). Тези данни могат да бъдат получени чрез онлайн справка в Имотния регистър по име и ЕГН на собственика или по данни за имота, или чрез справка на място в Службата по вписванията.

• Необходими документи/данни:

  • Писмена молба по образец.
  • Данни за нотариалния акт (номер, том, дело, година, вх. рег. №).
  • Документ за самоличност на молителя.
  • В случай на искане на заверен препис от пълномощник или наследник – съответно нотариално заверено пълномощно или удостоверение за наследници.

• Срокове и такси: Издаването на препис обикновено става в рамките на същия или на следващия работен ден. Таксите са законово определени и сравнително ниски. Например, за заверен препис държавната такса може да бъде около 3 лева за първата страница и по 2 лева за всяка следваща, а за незаверен – 1 лев за първа страница и по 0.10 лева за всяка следваща. Съществуват и фирми, които предлагат услуга по снабдяване с преписи срещу допълнително заплащане.

Б. Снабдяване с констативен нотариален акт (КНА):

Когато нотариален акт никога не е бил издаван за имота или наличните документи не са достатъчни, за да удостоверят еднозначно правото на собственост, се прибягва до процедура по издаване на констативен нотариален акт.

• Кога е необходим и какво удостоверява. Констативният нотариален акт (КНА) се издава, когато собственикът няма първичен документ за правото си (като например нотариален акт за покупко-продажба или дарение) или когато наличните документи не са достатъчни сами по себе си да установят собствеността. За разлика от нотариалните актове, които оформят сделки (транслативни актове), КНА не прехвърля или учредява права, а признава и удостоверява вече съществуващо право на собственост на молителя върху определен недвижим имот. Веднъж издаден и вписан, КНА притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, задължавайки ги да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота, до доказване на противното.

• Видове КНА: Съществуват два основни начина за издаване на КНА, регламентирани в чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК):

  • 1. Издаване въз основа на представени документи (чл. 587, ал. 1 от ГПК): Тази процедура е приложима, когато молителят разполага с други писмени документи, които, макар и да не са нотариален акт, установяват по безспорен начин правото му на собственост. Такива документи могат да бъдат например:

    • Влязло в сила съдебно решение, което признава правото на собственост на молителя (например решение по установителен иск за собственост, решение за делба). Макар съдебното решение само по себе си да легитимира собственика, издаването на КНА въз основа на него е препоръчително за по-голяма правна сигурност и улеснение при бъдещи сделки.
    • Административен акт, по силата на който е придобита собствеността (например заповед на областен управител или кмет за възстановяване на собственост по реституционни закони, актове за държавна или общинска собственост).
    • Договор за продажба на държавен или общински имот, сключен по съответния ред (например по Наредбата за държавните имоти или Закона за общинската собственост), ако е надлежно вписан.
    • Удостоверение за наследници, придружено от документ за собственост на името на наследодателя.
    • Нотариално или саморъчно завещание, заедно с доказателства за смъртта на завещателя и че завещанието не е оспорено или отменено. При саморъчно завещание издаването на КНА е силно препоръчително.
    • Други документи, предвидени в закон, удостоверяващи правото на собственост (например договори по Закона за териториално и селищно устройство (отм.), Закона за устройство на територията (ЗУТ), договори за приватизация и др.).

    В тези случаи молителят представя на нотариуса наличните документи. Нотариусът извършва проверка за тяхната автентичност, законосъобразност и дали те действително установяват претендираното право на собственост. Ако преценката е положителна, нотариусът съставя КНА, който се подписва само от него, без да е необходимо явяването на молителя.

  • 2. Издаване по обстоятелствена проверка (чл. 587, ал. 2 от ГПК): Това е по-сложната и често по-продължителна процедура. Тя се прилага, когато собственикът не разполага с никакви документи, удостоверяващи собствеността, или наличните документи са недостатъчни. Най-често тази процедура се използва за установяване на право на собственост, придобито по давност.

    • Необходими документи (първоначални) за стартиране на процедурата:

      

      Въведение в сложната практика на споделеното родителство в България

      

      Как да обжалваме сметки от монопилист като „Топлофикация“, „Софийска вода“ и „Електрохолд“: Какви са вашите права?

      Таблица 2: Чеклист с документи за процедура по обстоятелствена проверка (чл. 587, ал. 2 ГПК)

В. Придобиване на имот по давност (придобивна давност):

Придобивната давност е един от оригинерните способи за придобиване на право на собственост, при който едно лице, което не е собственик, придобива правото на собственост върху един имот чрез продължително фактическо владение върху него.

• Условия съгласно Закона за собствеността (ЗС): За да се придобие право на собственост по давност, трябва да са налице няколко кумулативни предпоставки:

  • Непрекъснато владение: Владението трябва да е упражнявано без прекъсване за определен от закона срок. Всяко прекъсване на владението за повече от 6 месеца води до прекъсване на давностния срок, като след възстановяване на владението започва да тече нов срок.
  • Явно владение: Владението трябва да бъде упражнявано по начин, който да не оставя съмнение у околните (включително у действителния собственик, ако е известен), че владелецът държи имота като свой. Тайното владение не може да доведе до придобиване по давност.
  • Спокойно (несмущавано) владение: Владението не трябва да е установено или поддържано с насилие или по скрит начин.
  • Намерение за своене („animus domini“): Това е субективният елемент на владението. Владелецът трябва да държи вещта „като своя“, т.е. да има вътрешното убеждение и намерение да стане неин собственик. Поради тази причина, придобивна давност не тече, ако владението се основава на договор, който не прехвърля собственост (например договор за наем, заем за послужване, аренда), тъй като в тези случаи държателят знае, че имотът е чужд и го ползва на определено правно основание, което изключва намерението за своене.
  • Срокове: Законът за собствеността предвижда два основни срока за придобивна давност:
    • 5 години (кратка придобивна давност): Този срок е приложим при добросъвестно владение. Добросъвестен е владелецът, който владее вещта на правно основание, годно по принцип да го направи собственик (например договор за продажба, дарение), без да знае, че праводателят му не е бил собственик или че формата на сделката е опорочена (чл. 70 ЗС). Пример за това е, когато някой купи имот от лице, което се легитимира с документ за собственост, но впоследствие се окаже, че този документ е неистински или праводателят не е бил действителният собственик, а купувачът не е знаел и не е могъл да знае за този порок.
    • 10 години (дълга придобивна давност): Този срок се прилага при недобросъвестно владение, т.е. когато владелецът знае, че няма правно основание да владее имота като свой или когато основанието е нищожно и той знае за това, или просто е завладял имота без никакво основание (чл. 79 ЗС).

• Как се доказва давностното владение: Давностното владение е фактически въпрос и се доказва с всички допустими от закона доказателствени средства. Най-често това става чрез:

  • Свидетелски показания: Показанията на съседи, роднини, познати, които могат да удостоверят периода, начина и характера на упражняваното владение.
  • Писмени документи: Макар и да не са пряко документи за собственост, различни писмени доказателства могат да подкрепят твърденията за владение – например договори за извършени ремонти в имота, платени данъци и такси за имота (макар плащането на данъци само по себе си да не е достатъчно, то е индиция), сключени договори за доставка на комунални услуги (ток, вода), стари снимки на имота, на които се вижда владелецът, кореспонденция и др.

• Процедура за снабдяване с нотариален акт по давност: Както беше споменато, най-честият начин за формализиране на правото на собственост, придобито по давност, е чрез издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка (вж. по-горе точка Б.2.2). В рамките на тази процедура, чрез разпита на трима свидетели, се установява именно фактът на осъществено давностно владение. Друга възможност, макар и по-рядко използвана в практиката само за тази цел, е предявяването на установителен иск за собственост пред съда срещу евентуалния бивш собственик (ако е известен) или срещу държавата/общината (ако имотът е бил техен). Влязлото в сила съдебно решение по такъв иск също легитимира владелеца като собственик.

• Особености при придобиване на общински или държавни имоти по давност: Дълги години съществуваше забрана за придобиване по давност на имоти – частна държавна или общинска собственост. С Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България обаче, тази забрана беше обявена за противоконституционна за имотите – частна държавна и частна общинска собственост, за които давността е започнала да тече след 01.06.1996 г.. Преди това, от 31.05.2006 г., беше в сила мораториум, който спираше течението на придобивната давност за такива имоти. Сега, при спазване на определени условия, е възможно да се придобие по давност имот, който е частна държавна или общинска собственост, като необходимият срок на владение е 10 години. Това е важна промяна, която отваря възможност за уреждане на собствеността върху имоти, които дълго време са били извън обхвата на придобивната давност.

• Позоваване на давността: Важно е да се знае, че самото изтичане на законоустановения срок за придобивна давност не води автоматично до възникване на право на собственост в полза на владелеца. Необходимо е той активно да се позове на изтеклата в негова полза давност. Това позоваване може да стане по няколко начина:

  • Чрез иницииране на процедура за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
  • Чрез предявяване на установителен иск за собственост.
  • Чрез направено възражение за изтекла придобивна давност в случай, че срещу владелеца е предявен иск за собственост (ревандикационен иск) от страна на предишния собственик.

Процедурите, свързани с придобивна давност и обстоятелствена проверка, са тясно преплетени. Придобивната давност изисква доказване на фактическо владение за определен период, а когато липсват преки писмени документи за това владение, обстоятелствената проверка с разпит на свидетели е основният начин тези факти да бъдат установени пред нотариус. Следователно, констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка често е правно-техническото средство, чрез което се формализира правото на собственост, придобито по давност. Ако смятате, че сте придобили имот по давност, най-вероятно ще трябва да преминете през процедура по обстоятелствена проверка, за да се снабдите с документ за собственост.

Таблица 1: Сравнение на основните процедури за снабдяване с документ за собственост

Тази таблица предоставя синтезиран преглед и може да Ви помогне да се ориентирате първоначално коя процедура би могла да бъде най-подходяща за Вашия случай.

Специални случаи и решения:

Освен общите хипотези, съществуват и някои по-специфични ситуации, които изискват особен подход при уреждането на документацията за собственост.

А. Наследствени имоти без нотариален акт:

Това е изключително чест казус в България. Много хора наследяват имоти, за които техните наследодатели не са притежавали нотариален акт или той е бил изгубен.

• Как наследниците могат да уредят собствеността си. За да могат наследниците да се легитимират като собственици и да се снабдят с нотариален акт на свое име, те трябва първо да докажат, че техният наследодател е бил собственик на имота. Процедурата зависи от това дали наследодателят е имал някакъв документ за собственост:

  • Ако наследодателят е имал документ за собственост (макар и не нотариален акт): Наследниците трябва да представят този документ (например стар крепостен акт, договор, съдебно решение и др.), заедно с удостоверение за наследници. Въз основа на тези документи може да се поиска издаване на констативен нотариален акт по документи (чл. 587, ал. 1 ГПК) на името на наследниците.
  • Ако наследодателят не е имал никакъв документ за собственост или той е изгубен: В този случай наследниците ще трябва да преминат през процедура по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка (чл. 587, ал. 2 ГПК). Те ще трябва да доказват чрез свидетели, че техният наследодател е владял имота като свой през необходимия давностен срок, както и че те, като негови наследници, са продължили това владение или са го придобили по силата на наследяването.
  • Имот, придобит по завещание: Ако имотът е получен по силата на нотариално или саморъчно завещание, наследникът по завещание (завещателният наследник) може да се снабди с констативен нотариален акт, като представи завещанието, удостоверение за смъртта на завещателя, удостоверение за наследници (за да се види дали има наследници със запазена част) и други необходими документи. При саморъчно завещание е задължително то да бъде обявено от нотариус.

  Важно е да се отбележи, че придобиването на имот по наследство подлежи на деклариране в съответната община в двумесечен срок от откриване на наследството (смъртта на наследодателя) или от узнаването за него. Екипът на Правна кантора Астакова има богат опит в уреждането на наследствени имоти и може да Ви предостави цялостно съдействие – от събирането на необходимите документи до финализирането на процедурата по снабдяване с нотариален акт.

Б. „Търпими строежи“ – узаконяване на постройки без документи:

В България съществуват множество сгради, построени преди години без необходимите строителни книжа (разрешение за строеж, одобрени проекти и др.). За част от тях законът предвижда специален режим – т.нар. „търпими строежи“.

• Понятие за „търпим строеж“ съгласно § 127 от Преходните и Заключителни Разпоредби (ПЗР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ) (предишен §16 от ПР на ЗУТ). „Търпими“ са строежи, които са били изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но които са били допустими по разпоредбите, действали по времето, когато са извършени, или съгласно действащите разпоредби на ЗУТ. Това означава, че макар и построени без разрешение, те по принцип са отговаряли или отговарят на градоустройствените изисквания за съответната зона (например за плътност на застрояване, височина, отстояния от съседи и др.). Важно е да се отбележи, че такива строежи не подлежат на премахване и могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка (продажба, дарение и др.), след като бъде удостоверен техният статут на търпимост. Терминът „узаконяване“ в смисъл на превръщане на незаконен строеж в законен вече не се прилага в българското законодателство от 2003 г.

• Процедура по издаване на удостоверение за търпимост. За да се докаже, че един строеж е „търпим“, е необходимо да се издаде удостоверение за търпимост.

  • Издаващ орган: Главният архитект на общината или района по местонахождение на имота.
  • Необходими документи: Списъкът с документи е доста обширен и може да варира леко в различните общини, но обикновено включва (виж Таблица 3 по-долу).
  • Срокове и такси: Срокът за издаване на удостоверението обикновено е между 14 и 30 дни, в зависимост от натовареността на съответната администрация. Таксите също варират – например, в София таксата може да бъде около 250 лв. за определени категории строежи , докато в други общини може да е по-ниска и да зависи от вида и площта на строежа (например 60 лв. за основно застрояване в Община Горна Оряховица ). 

• Значение на удостоверението за търпимост. Удостоверението за търпимост е ключов документ. То официално потвърждава, че строежът, макар и изграден без книжа, отговаря на законовите изисквания за търпимост и следователно не подлежи на премахване и може да се ползва. По-важното е, че то позволява извършването на разпоредителни сделки с такъв строеж и може да послужи като едно от основните писмени доказателства при последваща процедура за снабдяване с констативен нотариален акт по документи за собственост върху сградата. Без удостоверение за търпимост, опитът за снабдяване с нотариален акт за такъв строеж вероятно би бил неуспешен. Следователно, удостоверението за търпимост е критична междинна стъпка към пълноправното уреждане на собствеността върху стари сгради без документи. Собствениците на такива имоти трябва да са наясно с тази потенциално двустепенна процедура: първо удостоверение за търпимост, а след това, ако желаят пълен документ за собственост – констативен нотариален акт.

Таблица 3: Чеклист с основни документи за издаване на удостоверение за търпимост

Този списък е ориентировъчен и е препоръчително винаги да се прави конкретна справка в съответната общинска администрация.

Разходи, свързани с уреждане на собствеността

Уреждането на собствеността и снабдяването с нотариален акт неизбежно е свързано с определени разходи. Важно е те да бъдат предвидени и разглеждани не просто като харч, а като инвестиция в правната сигурност и пазарната стойност на Вашия имот. Потенциалните загуби от неуредена собственост (невъзможност за продажба на добра цена, разходи по съдебни дела, пропуснати ползи) могат значително да надхвърлят разходите за снабдяването с документ.

• Нотариални такси. За издаването на всякакъв вид нотариални актове, включително констативни, се дължат нотариални такси. Те са пропорционални и размерът им се определя въз основа на удостоверявания материален интерес. При сделки с недвижими имоти това обикновено е уговорената цена по сделката, а не данъчната оценка. При издаване на констативен нотариален акт (както по документи, така и по обстоятелствена проверка), основа за изчисляване на таксата е данъчната оценка на имота към момента на издаването [ (4.1), ]. Размерите на нотариалните такси са регламентирани в Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Например, при обстоятелствена проверка, таксата се дължи при подаване на молбата.

• Държавни и общински такси. Освен нотариалните такси, в хода на процедурите ще се наложи да заплатите и различни държавни и общински такси. Такива са:

  • Такси за издаване на скици от СГКК или общината.
  • Такси за издаване на удостоверение за данъчна оценка.
  • Такси за издаване на различни удостоверения от общината (например удостоверение по чл. 587, ал. 2 ГПК, удостоверение за търпимост).
  • Такса за вписване на издадения нотариален акт в Имотния регистър към Агенция по вписванията.
  • Местен данък при придобиване на имот по давност или друг безвъзмезден начин (изчислява се върху данъчната оценка).

• Адвокатски хонорари (инвестиция в сигурност). Макар да представляват разход, ангажирането на адвокат често е най-разумната инвестиция, която можете да направите. Процедурите по уреждане на собствеността са сложни и изискват специфични правни познания. Адвокатският хонорар заплаща експертната помощ, която ще Ви спести време, усилия и най-важното – ще Ви предпази от допускане на грешки, които биха могли да оскъпят или дори да провалят цялата процедура. Адвокат Росица Астакова и нейният екип предлагат ясни и предвидими условия за своите услуги, като винаги се стремят да намерят най-ефективното и икономически изгодно решение за своите клиенти.

Защо е важна професионалната правна помощ?

Навигирането в сложния лабиринт на българското имотно право и свързаните с него административни процедури без опитен водач е не само рисковано, но често и неефективно. Дори и най-подробните онлайн ръководства не могат да заменят индивидуалната консултация и съдействие от квалифициран юрист.

• Сложност на процедурите и законовите изисквания. Както стана ясно от предходните раздели, процедурите за снабдяване с документ за собственост са многообразни и изискват задълбочени познания на различни нормативни актове – Граждански процесуален кодекс, Закон за собствеността, Закон за устройство на територията, Закон за кадастъра и имотния регистър, Правилник за вписванията, Тарифа за нотариалните такси и др.. Само списъкът с необходими документи за издаване на удостоверение за търпимост или за провеждане на обстоятелствена проверка е достатъчно показателен за сложността на материята. За неюрист е изключително трудно, почти невъзможно, да се ориентира правилно във всички законови изисквания и да подготви безупречно необходимата документация.

• Избягване на грешки и бъдещи проблеми. Дори малки грешки или пропуски в документите или в самата процедура могат да доведат до сериозни негативни последици – отказ за издаване на нотариален акт, значително забавяне на производството, необходимост от повторно събиране на документи и заплащане на такси, или дори до бъдещи оспорвания на вече издадения акт. Опитният адвокат може да предвиди потенциалните „подводни камъни“ и да предприеме необходимите действия, за да ги избегне, гарантирайки законосъобразното и безпроблемно протичане на процедурата.

• Индивидуален подход към всеки казус. Няма два напълно еднакви казуса. Всеки случай на липса на нотариален акт има своите специфики, произтичащи от историята на имота, наличните (или липсващи) документи, броя на заинтересованите лица и техните взаимоотношения. Адвокатът ще направи задълбочен анализ на Вашата конкретна ситуация и ще Ви предложи най-адекватното и ефективно правно решение, съобразено с Вашите индивидуални нужди и цели.

• Представителство пред институции. Процедурите по снабдяване с документ за собственост често изискват комуникация и явяване пред различни институции – общинска администрация, областна управа, Служба по геодезия, картография и кадастър, Агенция по вписванията, нотариус, а понякога и съд. Адвокатът може да Ви представлява пред всички тези органи, спестявайки Ви ценно време, усилия и излишен стрес.

• Как Адвокат Росица Астакова и нейният екип в София могат да Ви съдействат. Адвокатска кантора Астакова, намираща се в гр. София, разполага с екип от опитни специалисти в областта на вещното и имотното право, които могат да Ви предложат цялостно правно обслужване при липса на нотариален акт за Вашия имот. Услугите включват:

  • Първоначална консултация и детайлен анализ на Вашия казус и наличната документация.
  • Изготвяне на стратегия за най-подходящия път за снабдяване с документ за собственост.
  • Събиране и подготовка на всички необходими документи – молби, декларации, заявления, договори и др.
  • Съдействие и представителство в процедурата по издаване на констативен нотариален акт по документи или по обстоятелствена проверка.
  • Помощ при снабдяване с удостоверение за търпимост за строежи без строителни книжа.
  • Представителство по съдебни дела за установяване на право на собственост, делба на имоти и други вещноправни спорове.
  • Консултации относно придобивна давност и необходимите стъпки за нейното установяване.

Осигурете спокойствието си – предприемете правилните стъпки днес

Липсата на нотариален акт за Вашия имот в България безспорно е сериозен проблем, който може да породи несигурност и редица правни затруднения. Както обаче стана ясно от настоящата статия, това не е непреодолима ситуация. Българското законодателство предлага различни механизми за разрешаването й – от снабдяване с препис на изгубен акт, през издаване на констативен нотариален акт въз основа на налични документи или чрез обстоятелствена проверка (често свързана с доказване на придобивна давност), до специфични процедури като издаване на удостоверение за търпимост за по-стари постройки.

Ключът към успешното справяне с проблема е проактивността и навременното търсене на квалифицирана правна помощ. Не отлагайте решаването на този въпрос, тъй като времето може да работи срещу Вас, усложнявайки ситуацията или водейки до нежелани правни последици.

Инвестицията в професионална юридическа консултация и съдействие ще Ви осигури не само спокойствие, но и гаранция, че Вашите права на собственост ще бъдат надлежно защитени и формализирани по най-добрия възможен начин.

Ако се намирате в София или страната и имате нужда от съдействие по въпроси, свързани с липсата на нотариален акт за Ваш имот, не се колебайте да се свържете с екипа на Адвокатска кантора Астакова. Ние сме готови да Ви изслушаме, да анализираме Вашия казус и да Ви предложим най-ефективните правни решения.