Дело за увеличаване на издръжка на дете в България

Кога и защо се налага увеличаване на издръжката на Вашето дете?

Животът е динамичен, а с него се променят и нуждите на децата, както и икономическите реалности, в които живеем. Размерът на издръжката, определен преди време, било то със съдебно решение при развод или със споразумение между родителите, може вече да не отговаря на действителните потребности на Вашето дете. Порастването на детето, инфлацията, промяната в доходите на родителите или възникването на специфични нужди, свързани със здравето или образованието, са само част от често срещаните житейски ситуации, които налагат преразглеждане и увеличаване на присъдената издръжка.

Важно е да се помни, че грижата за децата е споделена отговорност на двамата родители. Финансовата подкрепа, която те оказват, трябва да бъде адекватна и да отразява както реалните нужди на детето за неговото пълноценно развитие, така и финансовите възможности на всеки от родителите. Законодателството в България предвижда механизми за актуализиране на размера на издръжката, за да се гарантира, че тя остава справедлива и съответстваща на променящите се обстоятелства. Много родители може би не осъзнават, че първоначално определеният размер на издръжката не е окончателен и непроменим. Напротив, системата признава, че обстоятелствата се променят и предоставя правна възможност за реакция при такива промени.

Правна рамка: Какво казва Семейният кодекс за издръжката на деца?

Основните правила относно издръжката на деца в България са уредени в Семейния кодекс (СК). Разбирането на тези законови текстове е първата и най-важна стъпка за всеки родител, който обмисля завеждане на дело за увеличаване на издръжката.

Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК, всеки родител е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца е безусловно – родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Това задължение съществува дори когато детето е настанено извън семейството.

Размерът на издръжката се определя според два основни критерия, заложени в чл. 142, ал. 1 СК: нуждите на лицето, което има право на издръжка (детето), и възможностите на лицето, което я дължи (родителят). Именно балансът между тези два фактора е в основата на съдебната преценка.

Ключов за делата за увеличаване на издръжка е чл. 150 СК, който гласи, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Това е законовото основание, което позволява преразглеждане на веднъж определен размер.

Семейният кодекс предвижда и възможност съдът да определи добавка към вече определената издръжка за покриване на изключителни нужди на детето, съгласно чл. 143, ал. 4 СК. Тази добавка се присъжда до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения, и съдът определя срока, за който се дължи.

Важно е да се отбележи, че задължението за издръжка съществува дори ако родителят е безработен. В такива случаи съдът обикновено присъжда издръжка в минимален размер. Също така, родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако те продължават образованието си в средни и висши учебни заведения, редовна форма на обучение, до навършване на 25-годишна възраст, но при определени условия, като например детето да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, а родителят да може да я дава без особени затруднения. Доказването на тези условия при пълнолетни учащи е по-комплексно в сравнение с безусловното задължение към непълнолетните.

При преценката на „възможностите“ на родителя, съдът взема предвид не само текущите му доходи, но и неговото цялостно материално състояние и притежавана квалификация. Това означава, че ако родител с висока квалификация умишлено работи на нископлатена позиция, съдът може да приеме, че неговият реален потенциал за доходи е по-голям.

Минимална издръжка на дете: Основа за изчисления и актуални стойности (2024-2025 г.)

Семейният кодекс установява минимален праг за размера на издръжката, който служи като отправна точка при нейното определяне. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт (1/4) от размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната.

Минималната работна заплата в България се определя с акт на Министерския съвет и подлежи на периодична актуализация. Това пряко рефлектира върху минималния размер на дължимата издръжка:

• За 2024 г. минималната работна заплата е определена на 933 лв.. Следователно, минималната месечна издръжка на едно дете за 2024 г. е $933\text{ лв.}\times 1/4=\text{233,25 лв.}$
• За 2025 г. се предвижда минималната работна заплата да бъде 1077 лв.. Това означава, че минималната месечна издръжка на едно дете за 2025 г. ще бъде $1077\text{ лв.}\times 1/4=\text{270 лв.}$

Таблица 1: Минимална работна заплата и минимална месечна издръжка на дете

Важно е да се подчертае, че това е минималният размер. Съдът има правомощието и често присъжда издръжка в значително по-висок размер, ако нуждите на детето и възможностите на родителя го позволяват.

Ключов момент, който много родители пропускат, е, че увеличението на минималната работна заплата не води до автоматично увеличение на вече присъдена издръжка. Ако размерът на издръжката, определен с предходно съдебно решение, е бил например 200 лв., той няма автоматично да стане 233,25 лв. с нарастването на МРЗ през 2024 г. За да се постигне такова увеличение, е необходимо да се заведе ново дело за изменение на размера на издръжката. Съдебният изпълнител не може да събира по-висока сума само на база промяна в МРЗ, ако няма ново съдебно решение.

Увеличенията на МРЗ са предвидим и регулярен фактор, който може да послужи като основание за преразглеждане на издръжки, особено тези, които са били определени на или близо до предходния минимален праг. Това създава възможност за много родители да поискат актуализация на издръжката, дори само на това основание, ако текущата им издръжка е под новия законоустановен минимум. Въпреки че МРЗ понякога е критикувана като показател, който невинаги отразява реалните доходи , за целите на определяне на минималната издръжка, тя е ясният и задължителен законов ориентир.

Основания за увеличаване на издръжката: Кога съдът ще уважи иска Ви?

За да бъде уважен искът за увеличаване на издръжката, е необходимо да се докаже наличието на трайно изменение на обстоятелствата, настъпило след постановяване на предходното съдебно решение, с което е бил определен първоначалният размер на издръжката. „Трайно“ означава, че промяната не е инцидентна или краткосрочна, а има устойчив характер. „Съществено“ изменение е такова, което действително влияе върху нуждите на детето или възможностите на родителя. Ето основните групи обстоятелства, които съдът разглежда:

1. Нараснали нужди на детето: Това е най-честото и силно основание. Нуждите на детето не са статични, те се променят с неговото израстване и развитие.

   • Възраст: Преходът от детска градина към училище, от начален към прогимназиален или гимназиален етап на образование е свързан с обективно по-високи разходи за учебници, помагала, облекло, храна и социални дейности.
   • Образование: Разходите за образование могат значително да нараснат с включването на детето в платени частни уроци (езици, математика и др.), подготвителни курсове за изпити, такси за специализирани училища или извънучилищни образователни програми.
   • Здраве: Ако детето развие хронично заболяване, което изисква редовно закупуване на скъпи лекарства, специфични терапии (физиотерапия, рехабилитация), посещения при специалисти като логопед или психолог, това е съществено основание за увеличение. Важно е да се отбележи, че обичайните детски боледувания, които не водят до трайни усложнения, може да не бъдат приети от съда като достатъчно основание.
   • Извънкласни дейности: Участието на детето в спортни клубове, школи по изкуства (музика, танци, рисуване), посещението на летни лагери, зелени училища и други развиващи занимания също генерират допълнителни разходи, които могат да обосноват иска за по-висока издръжка.

2. Увеличени доходи/възможности на родителя, дължащ издръжка: Ако родителят, който плаща издръжка, е започнал нова, по-добре платена работа, получил е повишение, развил е успешно собствен бизнес или е придобил доходи от други източници (наеми, дивиденти, продажба на имущество), това е основание за преразглеждане на размера на издръжката. Съдът отчита не само декларираните доходи, но и цялостното имуществено състояние и квалификацията на родителя, т.е. неговия потенциал да реализира по-високи доходи.

3. Инфлация и повишаване на общото равнище на цените: Значителното повишаване на цените на основни стоки и услуги (храна, облекло, консумативи, транспорт) води до намаляване на покупателната способност на първоначално присъдената издръжка. Това обективно изменение на икономическите условия в страната може да бъде самостоятелно основание за увеличение, тъй като фиксираната сума вече не покрива същия обем от нужди, както преди.

4. Промяна в минималната работна заплата (МРЗ): Ако присъдената издръжка е била определена на или близо до тогавашния минимален размер и впоследствие МРЗ е увеличена, така че текущата издръжка падне под новия законоустановен минимум (1/4 от новата МРЗ), това е самостоятелно и безспорно основание за завеждане на дело за увеличение.

Важно е да се разбере, че тези основания често са взаимосвързани. Например, порастването на детето (промяна във възрастта) води до започване на училище (нови образователни нужди), което от своя страна генерира конкретни разходи (учебници, униформа), увеличавайки по този начин общите му нужди. Тази логическа верига трябва да бъде ясно представена и доказана пред съда. Трябва да се има предвид, че съдът търси „трайна“ промяна; краткосрочни или еднократни големи разходи (освен ако не са за „изключителна нужда“ по чл. 143, ал. 4 СК) може да не са достатъчни за трайно увеличение на месечната издръжка.

Оценката на „нуждите“ на детето може да бъде субективен елемент. Това, което един родител счита за съществена „нужда“ (например скъп спорт или специализирани курсове), другият родител или дори съдът може да прецени като „лукс“ или разход, който надхвърля обичайния стандарт. Тук е ключова ролята на опитния бракоразводен адвокат, който може да аргументира защо даден разход е в най-добрия интерес на детето и съответства на неговия установен стандарт на живот, както и на възможностите на семейството. Адвокатска кантора Астакова може да Ви съдейства за прецизен анализ на Вашата конкретна ситуация, за идентифициране на най-силните аргументи и за събиране на необходимите доказателства, за да се постигне справедлив за Вашето дете резултат.

Процедурата по завеждане на дело: Стъпка по стъпка към по-висока издръжка

Процедурата по завеждане на дело за увеличаване на издръжка на дете следва определени стъпки, регламентирани в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

1. Компетентен съд: Искът за увеличаване на издръжка се предявява пред районния съд. Съгласно ГПК, ищецът (обикновено родителят, при когото живее детето) има право на избор – може да подаде исковата молба в районния съд по постоянния адрес на детето (който е и негов постоянен адрес) или в районния съд по постоянния адрес на ответника (другия родител). Тази изборна подсъдност е предвидена като улеснение за родителя, който полага преките грижи за детето. При дела с международен елемент (например, ако ответникът живее в чужбина), българските съдилища са компетентни, ако ищецът (детето) има обичайно местопребиваване в Република България.

2. Искова молба: Делото започва с подаване на искова молба до компетентния съд. В нея трябва ясно да се посочат страните по делото, да се изложат обстоятелствата, които налагат увеличението на издръжката (т.е. настъпилите промени), да се формулира конкретно искане (петитум) за новия размер на издръжката и да се посочат доказателствата в подкрепа на твърденията. От изключителна важност е исковата молба да бъде добре мотивирана и подкрепена с относими доказателства.

   

   Видове търговски марки и кой от тях да изберете?

   

   Семеен бизнес и развод: Пълно ръководство за разделяне на фирмата и запазване на дейността

3. Бързо производство по ГПК: Исковете за издръжка, включително тези за увеличаване, по правило се разглеждат по реда на бързото производство, съгласно чл. 310, т. 2 от ГПК. Това означава, че процесуалните срокове са по-кратки. Има обаче важен нюанс: според някои правни становища, ако искът за бъдеща издръжка е съединен с иск за издръжка за минал период, производството може да премине по общия исков ред. Бързото производство крие и риск от ранни преклузии (загуба на процесуални права, ако не са упражнени в срок), например по чл. 313 ГПК. Това подчертава необходимостта от своевременна и пълна подготовка на делото още от самото начало, тъй като „бързо“ не означава по-малко сериозно или лишено от процесуални капани.

4. Освобождаване от държавни такси и разноски: Важно облекчение за ищците по дела за издръжка е, че те са освободени от заплащане на държавни такси и разноски по производството. Това законово положение цели да улесни достъпа до правосъдие за родителя, търсещ издръжка, който често се намира в по-уязвима финансова позиция.

5. Възможност за медиация: Съдът може да насочи страните към процедура по медиация с цел постигане на доброволно споразумение. Ако родителите успеят да се споразумеят, това може да спести време, разходи и емоционален стрес, а постигнатото споразумение може да бъде утвърдено от съда и да има силата на съдебно решение.

6. Обезпечение на иска: В определени случаи е възможно да се поиска от съда налагане на обезпечителни мерки (например запор на банкови сметки или възбрана върху имот на ответника) още преди или по време на делото, за да се гарантира бъдещото изпълнение на решението за издръжка.

Документацията по делото – основата на Вашия успех, поверена на професионалисти

За успешното стартиране и водене на дело за увеличение на издръжката на дете, подготовката на изчерпателна и коректно оформена документация е от абсолютно ключово значение. Всеки случай е индивидуален и изисква специфичен набор от доказателства, които да подкрепят Вашите искания пред съда.

Много често родителите не са наясно кои точно документи са необходими, как да бъдат правилно събрани и представени, или какви пропуски биха могли да се окажат фатални за изхода на делото. Например, доказването на нарасналите нужди на детето или промяната във финансовите възможности на другия родител изисква не просто събиране на бележки и фактури, а тяхното систематизиране и правно аргументирано представяне.

Ние разбираме, че навигирането в тези изисквания може да бъде объркващо и времеемко. Нашият опит ни позволява прецизно да определим какви документи са необходими конкретно за Вашата ситуация, да Ви съдействаме за тяхното набавяне и да ги подготвим по начин, който максимално защитава интересите на Вашето дете. Вместо да рискувате с пропуски или грешки, които биха могли да компрометират делото, доверете се на експертизата ни. Ние ще се погрижим за всеки детайл, за да изградим солидна основа за Вашия иск.

Свържете се с Адвокатска кантора Астакова в София, за да обсъдим Вашия случай и да Ви предоставим ясни насоки относно необходимата документация и следващите стъпки.

Как съдът определя новия размер на издръжката?

Определянето на конкретния размер на увеличената издръжка е в правомощията на съда, който се ръководи от основния принцип, заложен в чл. 142, ал. 1 СК – постигане на баланс между нуждите на детето и възможностите на двамата родители.

Нуждите на детето се преценяват конкретно за всеки случай, като се вземат предвид:

• Обикновените условия на живот: Това включва осигуряване на храна, облекло, жилище, медицинско обслужване, образование и условия за социално и културно развитие, съобразени с възрастта на детето, неговото здравословно състояние и специфичните му интереси.
• Стандарт на живот: Съдът се стреми да осигури на детето стандарт на живот, който е съизмерим с този, който е имало преди раздялата на родителите или преди възникване на нуждата от увеличение, доколкото това е възможно и не създава особени затруднения за дължащия издръжка родител. Съдебната практика показва, че съдът може да приеме за необходими например около 500 лв. месечно за дете в 7-ми клас, което посещава и допълнителни уроци.
• Избягване на лукса: Важно е да се отбележи, че издръжката не е предназначена да осигури луксозен начин на живот или да задоволи всички възможни желания на детето или на родителя, който го отглежда. Съдът отхвърля претенции за разходи, които се считат за прекомерни или несъответстващи на обичайния стандарт. Издръжката не следва да служи и за покриване на всички разходи на домакинството на родителя, упражняващ родителските права.

Възможностите на родителите се определят чрез анализ на:

• Доходи: Вземат се предвид всички доходи на всеки от родителите – от трудови правоотношения, от стопанска дейност, от наеми, дивиденти, хонорари и др.
• Имущество: Притежаваното имущество (недвижими имоти, МПС, дялове в дружества, банкови влогове) също е фактор при преценката на възможностите.
• Квалификация: Както беше споменато, съдът отчита и професионалната квалификация и потенциала за реализиране на доходи, а не само текущо декларираните такива.
• Принос в натура: Грижите, които родителят, при когото живее детето, полага ежедневно, се считат за съществен принос в натура към издръжката на детето. Поради това, този родител обикновено поема по-малък дял от паричната издръжка, която се дължи от другия родител.
• Други задължения: Съдът взема предвид и други законоустановени задължения за издръжка на родителя (например към други деца или към бивш съпруг).

В българското семейно право няма твърди математически формули или таблици (като например т.нар. „Дюселдорфска таблица“ в Германия), които да определят точния размер на издръжката като процент от доходите на родителя (с изключение на законовия минимум). Това означава, че съдът разполага със значителна свобода на преценка, като се основава на конкретните факти и доказателства по делото. Тази преценка понякога е описвана като определяне „на око“ , което подчертава колко е важно да бъдат представени убедителни и добре подкрепени с доказателства аргументи. „Обикновени условия на живот“ и „среден стандарт“ са гъвкави понятия, които съдът адаптира към конкретното семейство и общия икономически контекст в страната.

Съдебната практика по сходни казуси също играе роля като ориентир, но всеки случай е индивидуален. Целта на издръжката не е да накаже плащащия родител или да обогати получаващия, а единствено да осигури благосъстоянието и нормалното развитие на детето, като средствата трябва да се използват незабавно за неговите нужди. Консултацията с опитен семеен адвокат, какъвто е Адвокат Росица Астакова, е от съществено значение за формиране на реалистични очаквания относно възможния размер на издръжката и за изграждане на ефективна стратегия за доказването му.

Доказване на нуждите и възможностите: Практически съвети и предизвикателства

Успехът на делото за увеличаване на издръжката зависи в огромна степен от способността на ищеца да докаже както нарасналите нужди на детето, така и възможностите на другия родител да заплаща по-висок размер.

Доказване на нуждите на детето:

• Разходооправдателни документи: Най-убедителното доказателство са документите – фактури, касови бележки, договори за обучение, медицински бележки, квитанции за платени такси и др.. Необходимо е систематично събиране и представяне на тези документи.
• Свидетелски показания: Показанията на свидетели (например учители, треньори, лекари, близки роднини, които са пряко запознати с ежедневието и разходите на детето) могат да допълнят картината и да потвърдят твърденията за увеличени нужди.
• Детайлно описание: Важно е в исковата молба и по време на съдебните заседания да се представи детайлно описание на ежедневието на детето, неговите занимания, специфичните му потребности (образователни, здравни, социални), които обосновават искания по-висок размер на издръжка.

Доказване на възможностите на плащащия родител:

• Официални документи: Трудов договор, служебни бележки за доход, данъчни декларации са основни доказателства за официалните доходи.
• Имущество: Доказателства за притежавано имущество (нотариални актове, талони на МПС, справки от Търговския регистър за участие във фирми) могат да покажат по-големи финансови възможности.
• Други приходи: Информация за приходи от наеми, дивиденти, авторски права, хонорари.
• Скрити доходи: Доказването на доходи, които не се декларират официално (например от работа в „сивия сектор“ или недекларирани приходи от стопанска дейност), е изключително трудно. В такива случаи могат да се използват косвени доказателства – например висок стандарт на живот на родителя, който не съответства на декларираните му доходи (скъпи автомобили, луксозни почивки, големи покупки). От съществено значение тук е да се направят аргументирани искания до съда за изискване на информация от НАП, банки, НОИ и други институции, които биха могли да разкрият реалното финансово състояние на ответника.

Често срещани предизвикателства :

• Тежест на доказване: Законът възлага тежестта на доказване на обстоятелствата, на които се основава искът, върху ищеца. Това означава, че родителят, който иска увеличение, трябва активно да събира и представя доказателства.
• Доказване на реалните доходи на ответника: Както бе споменато, това е едно от най-големите предизвикателства, особено ако ответникът полага усилия да ги укрие.
• Оспорване на разходите: Ответникът често оспорва представените разходи за детето като „ненужни“, „прекомерни“ или „лукс“.
• Нереалистични очаквания: Понякога ищецът може да има нереалистично високи очаквания за размера на издръжката, които не са подкрепени от доказателствата или от съдебната практика.

Затова е изключително важна честната и открита комуникация с Вашия адвокат относно реалистичността на претенциите и възможните стратегии за доказване. Опитът на Правна кантора Астакова в София в подобни дела помага за адекватното идентифициране на доказателствените нужди, за изграждане на убедителна аргументация и за ефективно представяне на казуса пред съда, като се преодоляват типичните предизвикателства. Процесът може да бъде емоционално натоварващ, особено когато се налага да се обсъждат и оспорват нуждите на собственото Ви дете или да се „разследват“ финансите на бившия партньор. Емпатичната и професионална подкрепа от страна на адвоката в такива моменти е от голямо значение.

Увеличение на издръжката със задна дата: Възможно ли е?

Често възниква въпросът дали увеличеният размер на издръжката може да се търси и за минал период. Законодателството дава отговор на този въпрос.

По общо правило, издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Това означава, че ако днес подадете искова молба за определяне или увеличаване на издръжка, можете да претендирате за нея, считано най-рано от датата, която е една година преди датата на завеждане на делото, при условие че основанията за това са съществували през този минал период.

Когато обаче става въпрос за увеличаване на вече присъдена издръжка, съдебната практика по-често приема, че увеличеният размер се дължи от датата на подаване на исковата молба в съда. Логиката зад това е, че за периода преди подаването на новия иск вече има влязло в сила съдебно решение, което е определило дължимия размер. За да се присъди увеличение за минал период (в рамките на една година назад), трябва да се докаже, че основанията за по-високия размер са съществували именно през този минал период и че присъдената по-рано издръжка е била явно неадекватна спрямо тези променени обстоятелства.

Законовото ограничение от една година за търсене на издръжка за минало време е преклузивен срок. Това означава, че ако този срок бъде пропуснат, правото да се търси издръжка за по-ранен период се губи. Ето защо, ако родителят счита, че има основания за увеличение и желае да претендира за по-висока сума и за минал период (в рамките на допустимото), е важно да не отлага прекалено дълго завеждането на дело. Всеки месец забавяне може да означава потенциално загубен месец с по-висока издръжка

Ролята на Вашия адвокат: Защо да се доверите на Адвокатска кантора Астакова?

Въпреки че ищците по дела за издръжка са освободени от заплащане на държавни такси, самият съдебен процес е сложен и изисква специфични правни знания, процесуални умения и опит в областта на семейното право. Ангажирането на добър адвокат не е просто формалност, а инвестиция в постигането на най-добрия възможен резултат за Вашето дете.

Ето какво може да направи за Вас опитният адвокат по семейно право:

• Анализ на казуса и реалистична оценка: Да прецени обективно Вашия случай, да идентифицира силните и слабите страни и да Ви даде реалистична прогноза за възможния изход от делото.
• Подготовка на документи: Да Ви съдейства за правилното формулиране на исковата молба, като изложи ясно и убедително всички релевантни основания и обстоятелства, и да Ви помогне да съберете и систематизирате необходимите доказателства.
• Процесуално представителство: Да Ви представлява и защитава Вашите интереси и интересите на Вашето дете по време на съдебните заседания, да представя аргументирано доказателствата и да отговаря на възраженията на другата страна.
• Познаване на практиката: Да е запознат с актуалната съдебна практика по дела за издръжка, което е от съществено значение за изграждането на успешна стратегия.
• Преговори: Да води преговори с другата страна за постигане на извънсъдебно споразумение, ако това е възможно и е в най-добрия интерес на детето и на Вас.
• Обективност и подкрепа: В емоционално натоварени спорове, каквито често са делата за издръжка, адвокатът действа като обективен навигатор, помагайки Ви да останете фокусирани върху правните аспекти и да избегнете грешки, породени от емоции.

Адвокатска кантора Астакова в София е Вашият надежден партньор при воденето на дела за увеличаване на издръжка на дете. Екипът на Адвокат Росица Астакова притежава необходимата експертиза и богат опит в областта на семейното право, като подхожда с разбиране, индивидуален подход и изключителна ангажираност към всеки отделен казус. Изборът на адвокат е важен, тъй като не всеки юрист притежава еднаква специализация и опит именно в този специфичен вид дела. Доверявайки се на специалист, Вие увеличавате значително шансовете си за постигане на справедлив и адекватен размер на издръжката за Вашето дете.

Осигурете най-доброто за Вашето дете

Процесът по увеличаване на издръжката на дете може да изглежда сложен, но той е създаден, за да защити най-добрия интерес на децата – тяхното право на адекватна финансова подкрепа от двамата родители, която да осигури нормалното им физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Както разгледахме, ключови фактори за успех са наличието на трайно променени обстоятелства, нарасналите нужди на детето, актуалната минимална работна заплата и възможностите на родителите, както и прецизното доказване на всички тези елементи пред съда.

Не се колебайте да потърсите защита на правата на Вашето дете, ако смятате, че присъдената издръжка вече не е достатъчна. Адекватната финансова подкрепа е от съществено значение за неговото образование, здраве, извънкласни занимания и цялостно благосъстояние. Решението за размера на издръжката има дългосрочни последици за живота на детето и инвестицията на време и усилия за постигане на справедлив резултат е напълно оправдана.

Екипът на Правна кантора Астакова е на Ваше разположение, за да Ви предостави професионална правна консултация и съдействие на всеки етап от процедурата по увеличаване на издръжката на Вашето дете. Ние разбираме колко важен е този въпрос за Вас и ще вложим всичките си знания и опит, за да постигнем най-добрия възможен резултат.