Пребиваване и работа за граждани извън ЕС

България – Новият притегателен център за дигитални номади в Европа

През последните години България все по-уверено се утвърждава като една от най-привлекателните дестинации за дигитални номади и дистанционно работещи професионалисти от цял свят. Комбинацията от стратегическо географско положение, богата култура, спираща дъха природа и динамична градска среда създава уникална екосистема за живот и работа. Ключови фактори, които привличат глобалните таланти, включват едни от най-ниските данъци в Европейския съюз, със символичен плосък данък върху доходите от 10% , значително по-ниски разходи за живот в сравнение с повечето западноевропейски държави , както и достъп до високоскоростен и надежден интернет, който е от критично значение за всеки работещ от разстояние. Пълноправното членство на страната в Шенгенското пространство допълнително улеснява пътуванията и интеграцията в европейския пазар, превръщайки България в още по-атрактивен хъб.

Въпреки тези неоспорими предимства, гражданите на трети страни (извън ЕС/ЕИП) често се сблъскват със значително предизвикателство: сложната и понякога объркваща мрежа от имиграционни закони, административни процедури и специфични изисквания. Навигирането в тази правна материя без експертна помощ може да бъде рисковано начинание, водещо до загуба на време, финансови средства и в най-лошия случай – до отказ за пребиваване. Изборът на неправилен правен път, базиран на непълна или остаряла информация, може да компрометира целия процес по установяване в страната.

Целта на настоящия материал е да послужи като най-изчерпателното и актуално правно ръководство за 2025 г., което демистифицира наличните възможности за граждани извън ЕС, желаещи да пребивават и работят дистанционно от България. Настоящият анализ ще разгледа в дълбочина не само „какво“ трябва да се направи, но и „защо“ определени пътища са по-подходящи от други и „кое“ е най-доброто решение според индивидуалния профил на кандидата. Като експерти в областта на имиграционното и корпоративното право, адвокатска кантора „Росица Астакова“ предоставя този детайлен преглед, за да внесе яснота и да послужи като надежден ориентир в този сложен процес.

Директният път – Новата виза за дигитални номади (в сила от 2025 г.)

Доскоро българското законодателство не предвиждаше специфичен визов режим за дигитални номади, което принуждаваше кандидатите да използват алтернативни, често по-сложни и несигурни правни основания за пребиваване. Това се промени фундаментално със законодателните изменения в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), приети от Народното събрание през юни 2025 г. и обнародвани в Държавен вестник, бр. 52 от 27 юни 2025 г.. Тези промени официално въвеждат статут на „дигитален номад“ и създават ясен и целенасочен правен път за тази категория лица.

Въвеждането на тази виза не е просто техническо допълнение към закона, а представлява стратегическа промяна в имиграционната политика на България. Този ход е директен отговор на глобалната тенденция към дистанционна работа и нарастващата мобилност на висококвалифицирани кадри. Досегашните пътеки, като разрешението за „свободна практика“ или регистрацията на „търговско представителство“, се оказаха или твърде рестриктивни, или бяха обект на затягане на режима поради промени в международната обстановка и стремежа за по-стриктен контрол. Например, изискването за владеене на български език за фрийлансъри и новите финансови прагове за търговски представителства създадоха значителни бариери. В този контекст, държавата осъзна необходимостта от привличане на високодоходни, икономически независими професионалисти, които допринасят за икономиката чрез потребление на местни стоки и услуги, без да се конкурират пряко на местния пазар на труда. Новата виза е решението, което елиминира старите пречки и поставя ясни, макар и високи, финансови критерии. В комбинация с пълноправното членство в Шенген и бъдещото приемане на еврото, тази стъпка позиционира България като водещ иновационен и лайфстайл хъб в региона.

Подробен анализ на изискванията (Кой се квалифицира?)

Законът дефинира три основни категории чужденци, които могат да кандидатстват за статут на дигитален номад, при условие че не предоставят услуги на лица или компании на територията на България :

Служители на трудов договор: Лица, които са наети по трудов договор от работодател, регистриран извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Швейцария. Те трябва да предоставят услугите си дистанционно чрез използването на информационни и комуникационни технологии.
Собственици/Управители на чуждестранна компания: Лица, които са управители, членове на управителен орган, собственици, съдружници или акционери, притежаващи повече от 25% от капитала на търговско дружество, регистрирано извън ЕС/ЕИП/Швейцария. Чрез това дружество те трябва да предоставят дистанционни услуги.
Самостоятелно заети лица (Фрийлансъри): Лица, които лично предоставят дистанционни услуги чрез информационни технологии в продължение на поне една година преди подаване на заявлението. Те не трябва да работят за български клиенти или да извършват дейност на свободна практика в България по смисъла на другия, по-рестриктивен режим.

Ключово финансово изискване: Най-същественото условие за всички кандидати е доказването на стабилни и достатъчни доходи. Законът изисква кандидатът да докаже, че разполага със среден годишен доход за предходната календарна година, който е равен или по-висок от 50 пъти законоустановената минимална месечна работна заплата (МРЗ) за страната. Законодателството уточнява, че се взема предвид брутният размер на дохода. Например, при МРЗ за 2024 г. от 933 лв., изискваният минимален годишен доход би бил

50×933 лв.=46,650 лв., което е приблизително 23,850 евро. Кандидатите трябва да следят актуалния размер на МРЗ за годината, предхождаща тяхното кандидатстване.

Други задължителни изисквания: Освен финансовия праг, кандидатите трябва да представят и стандартен набор от документи, изисквани при кандидатстване за дългосрочно пребиваване :

Валиден международен паспорт със срок на валидност, покриващ планирания престой.
Свидетелство за съдимост (документ за чисто криминално минало), издадено от държавата по произход или постоянно пребиваване, надлежно преведено и легализирано.
Доказателство за осигурено жилище в България (напр. нотариално заверен договор за наем).
Валидна медицинска застраховка за целия срок на пребиваване, с минимално покритие от 60 000 лв. (30 000 евро), валидна за територията на ЕС.

Процедура стъпка по стъпка

Процесът за получаване на разрешение за пребиваване като дигитален номад е двуетапен и изисква стриктно спазване на последователността:

Етап 1: Кандидатстване за виза тип „D“. Това е задължителна първа стъпка, която не може да бъде пропусната или заобиколена. Кандидатът трябва лично да подаде заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза тип „D“) в най-близкото българско посолство или генерално консулство в страната си на постоянно пребиваване. Заявлението трябва да бъде подкрепено с всички горепосочени документи, доказващи съответствие с изискванията за дигитален номад.
Етап 2: Кандидатстване за разрешение за пребиваване. След като визата тип „D“ бъде одобрена и положена в паспорта, кандидатът може да влезе на територията на България. В законоустановения срок след пристигането си (обикновено до 14 дни), той трябва да се яви лично в местната дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи (МВР) и да подаде заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване.

Разрешението за пребиваване на основание „дигитален номад“ се издава за първоначален срок от една година, като има възможност за еднократно подновяване за още една година.

Предимства и ограничения

Предимства: Този нов режим предлага ясен, предвидим и специално създаден правен път за дигитални номади. Той елиминира значителни бариери като изискването за владеене на български език и необходимостта от създаване на сложни корпоративни структури.
Ограничения: Основното ограничение е изричната забрана за работа за български работодатели или предоставяне на услуги на клиенти на територията на България. Друг важен аспект е ограниченият срок на пребиваване от общо две години (1+1). Това повдига въпроси относно дългосрочната перспектива за установяване в страната по този механизъм и налага планиране на последващи стъпки, ако кандидатът желае да остане след изтичането на този период.

Алтернативни пътища за пребиваване – Сравнителен анализ

Въпреки че новата виза за дигитални номади е най-директният и препоръчителен път, е важно да се анализират и другите законови основания, които са били използвани от чужденци преди законодателните промени. Тези алтернативи все още съществуват, но тяхната приложимост и атрактивност са се променили значително в светлината на новата реалност.

Вариант А: Разрешение за дейност на свободна практика (Freelance Permit)

Правно основание: Този път се базира на чл. 24, ал. 1, т. 15 от ЗЧРБ.
Процедура: Процесът е коренно различен и по-сложен. Първо, кандидатът трябва да получи разрешение за извършване на дейност на свободна практика от Агенцията по заетостта. Това се случва преди да се предприемат каквито и да било стъпки за получаване на виза. Едва след като Агенцията по заетостта издаде положително становище, чужденецът може да кандидатства за виза тип „D“.
Критичен анализ на изискванията: Този вариант е свързан със значителни препятствия, които го правят практически недостъпен за повечето дигитални номади:
- Изискване за владеене на български език: Най-голямата бариера е задължителното представяне на сертификат за владеене на български език поне на ниво B1.
- Доказване на професионален опит: Изисква се доказване на минимум две години професионален опит в сферата, в която ще се упражнява свободната практика.
- Бизнес план: Кандидатът трябва да представи детайлен и обоснован план за дейността си за срока на разрешението.
- Финансови средства: Необходимо е да се докаже наличието на достатъчно финансови средства за осъществяване на планираната дейност.
Плюсове и минуси: Теоретичен плюс е, че това е път, създаден за фрийлансъри. На практика обаче, езиковата бариера го прави почти невъзможен за преобладаващата част от чуждестранните професионалисти, които не са имали предварителна връзка с България.

Вариант Б: Търговско представителство на чуждестранна компания (ТПО)

Същност и правно основание: Търговското представителство (ТПО) не е самостоятелна фирма, а обособена структура на съществуваща чуждестранна компания, регистрирана в Българската търговско-промишлена палата (БТПП). То няма право да извършва стопанска (търговска) дейност и да генерира приходи в България; неговите функции са представителни, маркетингови и проучвателни. Основанието за пребиваване е по чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ.
Анализ на новите изисквания от 2025 г.: Този път за пребиваване претърпя съществени промени, които значително затягат режима и го правят по-труднодостъпен. Преди тези промени, ТПО беше един от най-популярните и лесни начини за получаване на разрешение за пребиваване, често използван единствено за имиграционни цели. Това създаваше вратичка в системата, която законодателят реши да затвори, особено в контекста на по-строгите изисквания, свързани с Шенген. Новите правила препозиционират ТПО от лесен имиграционен инструмент към механизъм за реално установяване на пазарно присъствие от страна на сериозни компании.
- Намаляване на броя на представителите: Броят на чуждестранните граждани, които могат да получат разрешение за пребиваване като представители на едно ТПО, е намален от трима на двама.
- Въвеждане на финансови критерии: Въведено е ново, ключово изискване. Чуждестранната компания-майка трябва да докаже, че е имала годишен оборот от поне 100 000 лв. (приблизително 51,000 евро) за всяка от последните две календарни години преди кандидатстването.
Процедура: Процесът включва първо регистрация на ТПО в БТПП, което изисква представяне на редица документи от чуждестранната компания (удостоверение за актуално състояние, решение за откриване на представителство и др.), и след това кандидатстване за виза тип „D“ на базата на полученото удостоверение от БТПП.
Заключение: Пътят през ТПО вече не е универсално решение за всеки. Той остава отличен вариант, но само за утвърдени, финансово стабилни малки и средни предприятия, които имат легитимен интерес да проучат българския и европейския пазар. За соло-предприемачи и фрийлансъри с новосъздадени или нискооборотни компании, този път е практически затворен.

Вариант В: Регистрация на българска фирма (ЕООД/ООД)

Основи: Регистрацията на българско дружество с ограничена отговорност (ЕООД за едноличен собственик или ООД за няколко съдружници) е бърз, лесен и евтин процес. Процедурата за чужденци не се различава съществено от тази за български граждани.
Развенчаване на мита: Тук е мястото да се разсее една от най-големите заблуди в имиграционното право. Широко разпространеното схващане, че „ако регистрирам фирма в България, автоматично получавам право на пребиваване“ е напълно погрешно. Самият акт на регистрация на дружество в Търговския регистър не предоставя абсолютно никакви имиграционни права на неговия собственик-чужденец.

За да може собственикът на фирмата да получи разрешение за пребиваване чрез нея, той трябва да изпълни едно от две изключително тежки допълнителни условия, предвидени в закона:

Наемане на 10 български граждани: Собственикът може да кандидатства за разрешение за пребиваване на основание извършване на търговска дейност, ако в резултат на тази дейност са разкрити и поддържани най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани. Това изискване е финансово и административно непосилно за почти всички дигитални номади, фрийлансъри и стартиращи предприемачи.
Кандидатстване за „Единно разрешение за пребиваване и работа“ (ЕРПР/Single Permit): Собственикът-чужденец може да опита да се самоназначи като управител или служител в собствената си фирма и да кандидатства за ЕРПР. Тук обаче се задейства процедурата, известна като „пазарен тест“.

Същността на „пазарния тест“ създава логически парадокс: за да получи разрешение, фирмата (т.е. нейният собственик) трябва да докаже пред Агенцията по заетостта, че е търсила активно, но не е успяла да намери подходящ кандидат за съответната позиция (например, управител) сред българските граждани или граждани на ЕС. За един собственик да доказва, че не може да намери друг подходящ човек да управлява собствения му бизнес, е изключително висока административна бариера, която е почти невъзможно да бъде преодоляна, освен в случаи на много специфична и уникална експертиза.

Заключение: Регистрацията на ЕООД е отличен инструмент за развиване на бизнес, данъчна оптимизация и работа с български и европейски клиенти. Въпреки това, тя е най-несигурният, сложен и непрепоръчителен път за получаване на първоначално разрешение за пребиваване за дигитален номад или фрийлансър.

Таблица 1: Сравнителен анализ на пътищата за пребиваване (2025 г.)

Критерий	Виза за дигитален номад	Разрешение за свободна практика	Търговско представителство (ТПО)	Българска фирма (ЕООД/ООД)
Правно основание	Нов режим в ЗЧРБ (2025 г.)	Чл. 24, ал. 1, т. 15 ЗЧРБ	Чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ	Чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ (ЕРПР) или т. 1 (10 служители)
Идеален кандидат	Служители на чужди компании, фрийлансъри, собственици на бизнес извън ЕС.	Фрийлансъри с предварителна подготовка и владеене на български език.	Утвърдени малки и средни бизнеси, търсещи пазарна експанзия в ЕС.	Предприемачи с голям капитал и намерение за сериозна стопанска дейност в България.
Основни изисквания	Доход > 50х МРЗ; Без работа за BG клиенти.	Български език (B1); 2 г. опит; Бизнес план.	Оборот на чуждата фирма > 100 хил. лв./год. за 2 г.; До 2 представителя.	Наемане на 10 BG служители ИЛИ преминаване на „пазарен тест“.
Предимства	Ясен, бърз и целенасочен път; Без езикови изисквания; Без нужда от фирма.	Директен път за фрийланс дейност; Позволява работа с BG клиенти.	Път към постоянно пребиваване; Не изисква личен доход, а фирмен оборот.	Позволява пълна стопанска дейност; Данъчни предимства за бизнеса.
Недостатъци/Рискове	Ограничен срок (1+1 г.); Забрана за работа с BG клиенти.	Езиковата бариера е почти непреодолима; Сложен процес в АЗ.	Високи финансови изисквания към чуждата фирма; Не позволява стопанска дейност.	Регистрацията на фирма НЕ дава право на пребиваване; Изискванията са почти непостижими за номади.

Финансова и практическа рамка – Какво трябва да знаете, след като изберете своя път

След успешното преминаване на имиграционните процедури, дигиталният номад трябва да се ориентира във финансовата и административна среда в България. Разбирането на данъчните задължения и практическите стъпки е ключово за безпроблемния престой.

Данъци и осигуровки: Предимствата на България

Един от най-силните козове на България е нейната изключително благоприятна данъчна система.

Данъчно пребиваване: Чужденец става данъчен резидент на България, ако пребивава в страната повече от 183 дни в рамките на 12-месечен период или ако центърът на жизнените му интереси е тук (напр. има семейство, имот, основна дейност). Като данъчен резидент, лицето дължи данъци в България върху своите световни доходи, като се прилагат спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
Лично подоходно облагане: България прилага плосък данък от 10% върху почти всички видове доходи на физическите лица, което е сред най-ниските ставки в целия ЕС.
Данъчна оптимизация за фрийлансъри: Лицата, които се регистрират и работят като упражняващи свободна професия (фрийлансъри), могат да се възползват от уникално данъчно предимство. Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) им позволява да приспаднат 25% нормативно признати разходи (НПР) от своите приходи, без да е необходимо да ги доказват с фактури или други документи. Това означава, че облагаемият доход се намалява до 75% от реализирания приход. Върху тази по-ниска база се прилага 10% данък, което води до ефективна данъчна ставка от едва 7.5% върху общия приход. Този модел често е по-изгоден от структурата с фирма (ЕООД), където печалбата се облага с 10% корпоративен данък, а при последващо разпределение на дивидент към собственика се дължи и допълнителен 5% данък върху дивидента.
Социални и здравни осигуровки: Самоосигуряващите се лица (фрийлансъри, собственици на ЕООД, които се осигуряват като такива) дължат социални и здравни осигуровки върху избран месечен осигурителен доход. Този доход е в границите между минималния и максималния осигурителен доход за страната, които се актуализират всяка година (за 2024 г. минималният е 933 лв.).
ДДС Регистрация: Регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е задължителна при достигане на облагаем оборот от 100 000 лв. за период от 12 последователни месеца. За фрийлансъри и фирми, които предоставят услуги на клиенти-фирми в други държави от ЕС, често е препоръчителна доброволната регистрация по ДДС, дори преди достигане на прага. Това им позволява да прилагат механизма за „обратно начисляване“ (reverse charge), при който те издават фактури с нулева ставка на ДДС, а задължението за начисляване на данъка преминава към получателя на услугата.

Ключови административни стъпки

Откриване на банкова сметка: Това е една от първите и най-важни стъпки. Процесът за чужденци може да бъде бюрократичен и банките често имат строги вътрешни правила и процедури за идентификация на клиента („Know Your Customer“). За откриване на лична сметка обикновено се изискват валиден паспорт, документ, доказващ адрес (напр. договор за наем), а понякога и виза или разрешение за пребиваване. При учредяване на фирма се открива специален вид сметка, наречена „набирателна сметка“, по която се внася учредителният капитал.
Намиране на жилище и договор за наем: Намирането на подходящо жилище под наем е основен приоритет. Могат да се използват онлайн платформи, но се препоръчва работа с реномирани агенции за недвижими имоти, за да се избегнат измами. От критично значение е сключеният договор за наем да бъде нотариално заверен. Нотариално завереният договор е задължителен документ, който трябва да се представи в дирекция „Миграция“ като доказателство за осигурено жилище при кандидатстване за разрешение за пребиваване.
Здравна застраховка: Както беше споменато, наличието на валидна медицинска застраховка е абсолютно задължително условие както за получаване на виза „D“, така и за издаване на разрешение за пребиваване. Изисква се минимална застрахователна сума от 60 000 лв. (еквивалент на 30 000 евро), която покрива разходи за спешна медицинска помощ, неотложно болнично лечение и репатриране. Редица български застрахователни компании предлагат специализирани продукти за чужденци, като има и възможност за сключване на доброволни застраховки с по-широко покритие.

Дългосрочна перспектива и събиране на семейство

За много дигитални номади, които избират България, първоначалното разрешение за пребиваване е само началото. Важно е да се познават и възможностите за по-дългосрочно установяване.

От временно към постоянно пребиваване: Българското законодателство предвижда възможност за преминаване към по-стабилен статут. След пет години законно и непрекъснато пребиваване в България, чужденецът придобива правото да кандидатства за статут на дългосрочно или постоянно пребиваващ. „Непрекъснато“ пребиваване означава, че отсъствията от страната за целия 5-годишен период не трябва да надвишават определени лимити (напр. общо 10 месеца, като нито едно отсъствие не е по-дълго от 6 последователни месеца). Основната разлика между двата статута е, че разрешението за дългосрочно пребиваване в ЕС дава по-широки права за пребиваване и работа в други страни членки, докато постоянното пребиваване е предимно национален статут.
Събиране на семейство: Едно от съществените предимства на получаването на разрешение за продължително пребиваване в България е правото на притежателя му да инициира процедура по събиране на семейството. Това означава, че той може да кандидатства за издаване на разрешение за пребиваване и на своите членове на семейството, които обикновено включват съпруг/съпруга и ненавършили пълнолетие деца. Тази възможност е ключов фактор за много професионалисти, които се местят заедно със семействата си.

Заключение и правна препоръка

България безспорно предлага една от най-атрактивните среди за дигитални номади в Европа, съчетавайки ниски данъци, достъпен живот и високо качество на средата. С въвеждането на специализирана виза за дигитални номади през 2025 г., страната създаде ясен и предвидим път за граждани извън ЕС, който елиминира много от предишните законови бариери. Този нов режим е най-директният и в повечето случаи най-препоръчителният маршрут за дистанционно работещи служители и фрийлансъри.

Въпреки това, алтернативните пътища като регистрация на търговско представителство или упражняване на свободна практика все още съществуват, макар и със значително променени и по-строги условия. Пътят през ТПО остава релевантен за утвърдени бизнеси, докато разрешението за свободна практика е практически недостъпно поради езиковото изискване. Регистрацията на българска фирма, макар и лесна, сама по себе си не води до право на пребиваване и крие сериозни рискове от погрешни очаквания и сложни последващи процедури.

Настоящият анализ показва, че всеки случай е строго индивидуален. Изборът на най-подходящия правен път зависи от множество фактори: професионалния профил на кандидата, неговия бизнес модел, размер на доходите, дългосрочни планове за развитие и семейни обстоятелства. Навигирането в сложната правна рамка, подготовката на изряден набор от документи и комуникацията с различните държавни институции изискват експертни познания и опит.

За да се гарантира успешен, бърз и безпроблемен процес, е силно препоръчително да не се предприемат стъпки самостоятелно. Професионалната правна помощ е инвестиция, която спестява време, средства и избягва потенциални грешки, които биха могли да компрометират цялото начинание.

Адвокатска кантора Астакова е на Ваше разположение, за да предостави индивидуална консултация и пълно правно съдействие при избора и осъществяването на най-подходящия за Вас път за установяване в България. Свържете се с нас, за да планираме заедно Вашите успешни стъпки.