Претърпяхте инцидент в чужбина? Регламент „Рим II“ и ключът към Вашето обезщетение

Трансграничният инцидент – правен лабиринт с ясен изход

Представете си следната ситуация, която за съжаление е напълно реалистична за хиляди български граждани всяка година. Намирате се в заслужена почивка в слънчева Гърция, пътувайки по живописен крайбрежен път. Внезапно, в огледалото за обратно виждане виждате автомобил, който се приближава с несъобразена скорост. Миг по-късно усещате силен удар отзад. Вашият автомобил е повреден, а Вие усещате остра болка във врата и гърба. Оказва се, че другият водач е италиански гражданин, също на почивка. След първоначалния шок и суматоха, пред Вас изниква един фундаментален и объркващ въпрос, който ще определи целия последващ процес по получаване на обезщетение.

Кой закон ще се приложи, за да се определи кой носи вина за произшествието? Кой закон ще каже какво обезщетение Ви се дължи за причинените телесни увреждания, за претърпените болки и страдания, за повредения автомобил и за пропуснатите ползи от това, че не можете да работите? Ще се приложи българското право, защото сте български гражданин? Гръцкото право, защото инцидентът е станал на гръцка територия? Или пък италианското, защото виновният водач е италианец?

Този въпрос не е просто академично упражнение. Отговорът му има пряко и често пъти огромно финансово и правно отражение върху размера и обхвата на Вашето обезщетение. Различните правни системи предвиждат различни правила за отговорността, различни видове и размери на обезщетенията, както и различни давностни срокове за предявяване на претенции.

В този сложен правен лабиринт обаче има ясен изход. Европейският съюз е създал специален инструмент, който действа като своеобразна „GPS навигация“, за да даде точен и предвидим отговор. Този инструмент е Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения, по-известен с краткото си и популярно наименование Регламент „Рим II“. Именно този европейски акт е ключът към определянето на Вашите права и е основният фокус на настоящия анализ. В следващите редове ще разгледаме в дълбочина как работи този регламент, какви са неговите основни правила и изключения и как те се прилагат на практика в конкретни казуси, за да знаете как да защитите интересите си ефективно.  

Регламент „Рим II“: Европейският пътеводител за приложимото право

Регламент „Рим II“ е един от стълбовете на европейското международно частно право. Основната му цел е да хармонизира и уеднакви правилата във всички държави-членки на ЕС (с изключение на Дания, за която Регламентът не се прилага) за определяне на това кой национален закон трябва да се приложи към спорове, произтичащи от извъндоговорни задължения с международен елемент. Тази уредба създава висока степен на правна сигурност и предвидимост. Благодарение на нея, както пострадалият, така и причинителят на вредата (и най-вече техните застрахователи) могат сравнително лесно да предвидят кой правен ред ще уреди техния спор. Това значително улеснява постигането на извънсъдебни споразумения и допринася за намаляване на броя на съдебните дела, тъй като премахва несигурността относно приложимия закон. Регламентът се прилага за всички вредоносни събития, настъпили след 11 януари 2009 г..  

Дефиниране на „извъндоговорни задължения“

Макар терминът да звучи сложно, неговото съдържание е изключително широко и обхваща множество житейски ситуации. Съгласно член 2 от Регламента, „извъндоговорно задължение“ е всяко задължение за обезщетение на вреди, което не произтича от сключен договор между страните. Регламентът обхваща няколко основни категории :  

• Непозволено увреждане (деликт): Това е най-често срещаната хипотеза. Тук попадат не само пътнотранспортните произшествия, но и всякакви други инциденти като:
  • Лекарска грешка, допусната в болница в чужбина.
  • Инцидент в хотел (например подхлъзване на мокър под).
  • Увреждане, причинено от дефектна стока, закупена в друга държава.
  • Ухапване от куче, собственост на чужденец.
• Неоснователно обогатяване: Например, ако по банкова грешка получите паричен превод по сметката си от чуждестранно лице, който не е бил предназначен за Вас.
• Водене на чужда работа без пълномощие (negotiorum gestio): Когато добросъвестно извършите действия за управление на чужди дела без да сте упълномощен за това.
• Вина при договаряне (culpa in contrahendo): Отговорност за вреди, причинени от недобросъвестно водене на преговори, довело до провала на сключването на договор.

Универсално и директно приложение

За да разберем силата на Регламент „Рим II“, е необходимо да познаваме два негови основополагащи принципа.

Първо, Регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко от съдилищата на всички държави-членки. Това означава, че българският съдия не може да пренебрегне неговите правила и да приложи например старите стълкновителни норми от Кодекса на международното частно право (КМЧП) по въпроси, които са уредени от Регламента.  

Второ, и може би по-важно, съгласно член 3, Регламентът има универсален характер. Това е изключително важна разпоредба, която често се подценява. Тя означава, че ако правилата на „Рим II“ сочат, че приложимото право е това на държава, която не е член на Европейския съюз (например Сърбия, Турция, Швейцария или САЩ), българският съд е длъжен да приложи именно правото на тази трета държава. Този принцип показва амбицията на европейския законодател да създаде предвидима правна среда не само в рамките на Съюза, но и в отношенията с останалия свят. По този начин се избягва правният вакуум и се гарантира, че всеки международен казус ще намери своето разрешение съгласно единен набор от правила за определяне на приложимия закон. Познаването на този универсален характер е от ключово значение, тъй като много граждани погрешно смятат, че при инцидент в ЕС, приложимото право задължително трябва да е на друга държава-членка. Това не е така и именно тук ролята на опитния адвокат е незаменима, тъй като той трябва да е в състояние да работи и с правни системи извън общността.  

Основният принцип: Законът на мястото на вредата (Lex Loci Damni)

Сърцето на Регламент „Рим II“ и неговото „златно правило“ се съдържа в член 4, параграф 1. Тази разпоредба установява основния критерий за определяне на приложимото право при непозволено увреждане.

Детайлен анализ на Член 4, параграф 1 от „Рим II“

Разпоредбата гласи: „Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпило събитието, породило вредата, и независимо коя е държавата или държавите, в които настъпват непреките последици от това събитие.“.  

Тази формулировка е изключително прецизна и заслужава внимателен прочит. Европейският законодател съвсем умишлено е направил разграничение между „мястото на събитието, породило вредата“ (т.е. самото неправомерно действие) и „мястото на настъпване на вредата“ (т.е. мястото, където се е проявил увреждащият резултат). Регламентът категорично дава предимство на второто. Този подход, известен в правната теория като lex loci damni (закон на мястото на вредата), отразява модерната концепция в деликтното право, която поставя във фокуса не толкова самото противоправно деяние, колкото защитата на пострадалия и справедливото обезщетяване на претърпените от него вреди.  

Приложение към нашия казус

Нека се върнем към първоначалния ни пример: български гражданин, пострадал при ПТП в Гърция, причинено от италиански водач.

• Събитието, породило вредата: Небрежното или противоправно шофиране на италианския водач. Това действие само по себе си е причината за инцидента.
• Мястото на настъпване на вредата: Това е мястото, където българският гражданин реално е претърпял уврежданията – телесните травми, имуществените щети по автомобила, стресът. Това място е Гърция.
• Извод: Прилагайки стриктно правилото lex loci damni от член 4, параграф 1, стигаме до категоричния извод, че приложимото право към този казус ще бъде гръцкото право. Този извод остава валиден, независимо къде впоследствие ще се гледа делото – дали пред български, гръцки или италиански съд.  

Обхват на приложимото право (Член 15)

Какво обаче означава на практика, че се прилага „гръцкото право“? Отговорът на този въпрос е даден в член 15 от Регламента, който очертава (макар и неизчерпателно) обхвата на приложимия закон. Това означава, че гръцките материалноправни норми ще уредят всички съществени въпроси по спора, а именно:  

• а) Основанието и границите на отговорността: Гръцкото право ще определи дали отговорността на виновния водач е виновна (т.е. трябва да се докаже неговата небрежност или умисъл) или е обективна (носи се независимо от вината). То ще определи и кои лица носят отговорност – само водачът, или солидарно с него и собственикът на автомобила, както и техният застраховател.
• б) Основанията за освобождаване и намаляване на отговорността: Гръцкото право ще уреди въпроси като наличието на съпричиняване от страна на пострадалия (например, ако не е бил с предпазен колан) и как това се отразява на размера на обезщетението.
• в) Наличието, вида и определянето на размера на вредите: Това е най-важният аспект за всеки пострадал. Именно гръцкото право ще определи:
  • Какви видове вреди подлежат на обезщетение (имуществени и неимуществени).
  • Как се изчислява размерът на обезщетението за всеки вид вреда.
  • Дали близките на пострадалия имат право на самостоятелно обезщетение.
• г) Мерките, които съдът може да постанови: Например, дали може да се присъди обезщетение под формата на периодични плащания.
• д) Погасителната давност: Гръцкото право ще определи в какъв срок трябва да се предяви искът пред съд, за да не бъде правото на обезщетение погасено по давност.

Разбирането на този обхват е от критично значение, защото то показва, че изборът на приложим закон не е формалност, а определя изцяло същността и изхода на делото за обезщетение.

Когато правилото има изключения: Ключови хипотези за дерогация

Макар правилото lex loci damni да е централно, Регламент „Рим II“ е проектиран като гъвкав инструмент, който цели постигането на справедливи и разумни решения. Поради тази причина, той предвижда няколко важни изключения, които позволяват отклонение от основния принцип. Тези изключения са заложени в параграфи 2 и 3 на член 4 и отчитат специфични обстоятелства, при които връзката на спора с мястото на вредата е по-скоро случайна.

Изключение 1: Общо обичайно местопребиваване (Член 4, параграф 2)

Това е най-често прилаганото и логично изключение от общото правило. Разпоредбата гласи: „Когато обаче и лицето, на което се търси отговорност, и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване в една и съща държава, се прилага правото на тази държава.“.  

Логиката зад тази норма е проста и убедителна. Когато всички засегнати страни са трайно установени в една и съща държава, техният правен спор се счита за „вътрешен“ за тази държава, а фактът, че вредата е настъпила в чужбина, се разглежда като случаен елемент. Прилагането на общото им отечествено право отговаря на техните разумни очаквания и опростява значително решаването на спора.  

• Нов сценарий: Нека променим нашия казус. Представете си ПТП, което отново се случва в Гърция, но този път и двата автомобила са с българска регистрация, а водачите са български граждани с обичайно местопребиваване в България.
• Приложимо право: В тази хипотеза, въпреки че мястото на вредата е Гърция, правилото от член 4, параграф 1 се дерогира. Прилага се изключението по член 4, параграф 2 и компетентният съд (независимо дали е български или гръцки) ще приложи българското право, за да реши спора.
• Важно уточнение: Понятието „обичайно местопребиваване“ има автономно европейско значение. За физическо лице това е мястото, където се намира центърът на неговите жизнени интереси, като се вземат предвид фактори като продължителност и редовност на пребиваването, семейни и социални връзки, професионална дейност. То невинаги съвпада с гражданството или с постоянния адрес по лична карта.  

Изключение 2: „Очевидно по-тясната връзка“ (Член 4, параграф 3)

Това е т.нар. „клауза за гъвкавост“ или „предпазен клапан“ на Регламента. Тя дава възможност на съда да се отклони от правилата по параграфи 1 и 2, ако установи, че казусът има много по-силна връзка с друга държава. Разпоредбата гласи: „Когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с държава, различна от посочената в параграфи 1 или 2, се прилага правото на тази друга държава.“.  

Тази клауза се прилага изключително рядко и при много специфични обстоятелства. Употребата на думата „явно“ (в английския текст „manifestly“) показва, че законодателят е целял да ограничи нейното приложение само до изключителни случаи, за да не се подкопае предвидимостта, която е основна цел на Регламента. Съдът трябва да е убеден, че прилагането на общото правило би довело до резултат, който е изкуствен и несправедлив.

• Пример: Да се върнем на казуса с ПТП в Гърция между български и италиански гражданин. Да си представим, че те не са случайни туристи, а са дългогодишни бизнес партньори. Пътуването им в Гърция е с цел изпълнение на клаузи по договор за дистрибуция, който е сключен в България и се урежда от българското право. Всичките им предходни отношения са били подчинени на българския закон. В такъв случай, един съд би могъл да приеме, че макар вредата да е настъпила в Гърция, цялостната ситуация е „явно по-тясно свързана“ с България и да приложи българското право по силата на член 4, параграф 3. Това обаче е хипотеза, която трябва да се доказва много внимателно и аргументирано.  

За по-голяма яснота, можем да обобщим логиката на член 4 в следната таблица:

Таблица: Сравнителен анализ на хипотезите по Член 4 от „Рим II“

Тази йерархия на правилата – общ принцип, често срещано изключение и рядко прилагана клауза за гъвкавост – показва един зрял законодателен подход, който балансира между нуждата от правна сигурност и постигането на справедливост в конкретния случай.

Силата на избора: Могат ли страните сами да изберат приложимото право?

Една често пренебрегвана, но изключително важна възможност, която Регламент „Рим II“ предоставя, е правото на страните сами да определят кой закон да уреди техния спор. Този принцип е известен като „автономия на волята“ и е уреден в член 14 от Регламента.

Защита на интересите на децата – ролята на медиатора в семейни спорове

Запис на заповед: Ръководство за издаване, събиране на вземания и защита на правата Ви

Анализ на Член 14 от Регламента – Автономия на волята

Член 14 позволява на страните да се споразумеят да подчинят своето извъндоговорно задължение на право по техен избор. Това е мощен инструмент, който може да бъде използван стратегически за постигане на по-благоприятен или по-бърз резултат. Тази свобода на избор обаче е подчинена на едно много важно и императивно условие.  

Ключово условие: Изборът трябва да е направен след настъпване на вредоносното събитие.

Съгласно член 14, споразумението за избор на приложимо право може да бъде сключено само след като инцидентът вече се е случил. Не е възможно предварително, например чрез общи условия на уебсайт или в договор за наем на автомобил, да се уговори, че при евентуален бъдещ инцидент ще се прилага определено право. Тази уредба е съзнателен политически избор на европейския законодател. Нейната цел е да защити по-слабата страна в спора – типично това е пострадалият. В момента на инцидента, пострадалият е в уязвимо положение и не е в състояние да преговаря равностойно. Като позволява изборът да се направи едва след събитието, Регламентът гарантира, че и двете страни са наясно с конкретните факти и могат да вземат информирано и балансирано решение.  

Практически съвети и стратегически съображения

Възможността за избор на право отваря врати за стратегическо планиране на воденето на делото, но крие и сериозни рискове.

• Кога е изгодно да се сключи такова споразумение?
  • От гледна точка на причинителя на вредата: Да се върнем на нашия пример с ПТП в Гърция. Установихме, че по общото правило ще се приложи гръцкото право. Ако италианският водач (или по-скоро неговият застраховател) знае, че гръцкото право предвижда много високи обезщетения за неимуществени вреди, той може да има интерес да предложи на българския пострадал да се споразумеят спорът да се реши съгласно българското или италианското право, ако те са по-рестриктивни и съответно по-евтини за него.
  • От гледна точка на пострадалия: За българския гражданин, едно споразумение за прилагане на българското право може значително да улесни и ускори процеса. Това е така, защото ако делото се гледа в България, българският съд ще приложи познатото му българско право и няма да се налага сложната и скъпа процедура по установяване на съдържанието на чуждия (гръцкия) закон. Това може да е разумен компромис, ако разликите в размера на обезщетенията не са драстични.
• Рискове и необходимост от експертна помощ:
  • Изборът на право е обвързващ и окончателен. Ако се съгласите да приложите право, което впоследствие се окаже по-неблагоприятно за Вас (например, предвижда по-кратка давност или не признава определен вид вреди), Вие не можете да се откажете от този избор.
  • Извод: Сключването на споразумение за избор на приложимо право е „оръжие за експерти“. Такъв ход никога не трябва да се предприема без задълбочена предварителна консултация със специализиран адвокат. Само експерт може да направи сравнителен анализ на потенциално приложимите правни уредби, да оцени всички „за“ и „против“ и да Ви посъветва кой е най-изгодният за Вас вариант. В противен случай рискувате да се откажете от значителни права, без дори да го осъзнавате.

Казусът „Гърция“ в дълбочина: Какво означава „прилагане на гръцкото право“ на практика?

След като установихме, че в нашия основен сценарий (ПТП в Гърция между българин и италианец) приложимото право е гръцкото, е време да направим следващата, най-важна стъпка: да надникнем в съдържанието на гръцкото законодателство. Именно тук се крие практическата стойност за всеки пострадал, тъй като това определя какво реално може да получи като обезщетение.

Видове обезщетения съгласно гръцкия Граждански кодекс (ГГК)

Гръцкото право, подобно на българското, предвижда пълно обезщетяване на претърпените вреди, които се делят на две основни категории.  

• Имуществени вреди (Pecuniary damages): Това са всички финансови загуби, които са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Те включват :
  • Разходи за лечение (минали и бъдещи): Всички направени и бъдещи разходи за болничен престой, операции, медицински консумативи, лекарства, рехабилитация, физиотерапия и дори закупуване на специализирано медицинско оборудване.
  • Пропуснати ползи (загуба на доходи): Обезщетение за всички заплати и доходи, които пострадалият е пропуснал да получи поради невъзможността да работи вследствие на уврежданията. Ако увреждането е трайно и намалява работоспособността, обезщетение се дължи и за бъдещата загуба на доходи.
  • Щети по вещи: Тук влизат разходите за ремонт на увредения автомобил или неговата пазарна стойност, ако е тотална щета, както и стойността на други повредени вещи (например лаптоп, телефон, багаж).
• Неимуществени вреди (Non-pecuniary damages / Moral harm): Тук гръцкото право показва своите най-съществени особености и предимства за пострадалите. Съгласно член 932 от ГГК, съдът присъжда „разумно“ парично обезщетение по справедливост за претърпените болки, страдания и всякакъв физически и психически дискомфорт. Това включва страданието от самата травма, от провежданото лечение, уронването на качеството на живот, невъзможността за извършване на обичайни дейности и хобита и др.  

Ключов акцент: Обезщетения за близките при смърт (Secondary Victims)

Това е може би най-драстичната и важна разлика между гръцкото и българското право, която всеки пострадал (или неговите близки) трябва да знае. Член 932, алинея 3 от Гръцкия граждански кодекс изрично предвижда, че в случай на причинена смърт, семейството на починалия има самостоятелно право на парично обезщетение за претърпяната от тях душевна мъка (psychiki odyni).  

• Кой има право на такова обезщетение? Кръгът на лицата, които могат да претендират, е значително по-широк от този в България. Той включва не само съпруг/а, деца и родители, но също и братя, сестри, внуци, а в определени случаи и по-далечни роднини, които са имали силна емоционална връзка с починалия.  
• Размери на обезщетенията: Гръцките съдилища са известни с това, че присъждат изключително високи размери на обезщетения за душевна мъка на близките. Тези размери често надхвърлят многократно нивата, познати в българската съдебна практика. Анализът на гръцката юриспруденция показва, че не е необичайно да се присъждат суми от порядъка на стотици хиляди евро за всеки отделен близък. Например, в съдебни решения са присъждани обезщетения като :
  • 320 000 евро за съпругата на починалия.
  • 300 000 евро за всяко от пълнолетните деца.
  • 200 000 – 250 000 евро за майката на починал при ПТП.
  • 100 000 евро за бащата и 120 000 евро за майката на починало 8-годишно дете.
• Практика на гръцкия Върховен съд (Ареопаг): В свое знаково решение от 2023 г., гръцкият Върховен съд е потвърдил, че душевната мъка, претърпяна от близките, се счита за тяхна „пряка вреда“, която настъпва на мястото на тяхното обичайно местопребиваване. Това означава, че дори инцидентът да е станал в друга държава (в конкретния казус – Финландия), близките на починал гръцки гражданин могат да предявят иск в Гърция и да се приложи щедрото гръцко право. Този подход разкрива огромна възможност за защита на правата, която не бива да се пренебрегва.  

Фаталният срок: Погасителна давност в Гърция

Времето е от решаващо значение. Гръцкото право предвижда общ петгодишен давностен срок за предявяване на иск за обезщетение от непозволено увреждане. Този срок започва да тече от момента, в който пострадалият е узнал за вредата и за самоличността на лицето, което е отговорно за нея. Изпускането на този срок има фатални последици – правото на обезщетение се губи  

завинаги, без значение колко основателна е претенцията. Ето защо първата и най-неотложна стъпка след стабилизиране на здравословното състояние е да се потърси незабавна консултация с адвокат.

Практически наръчник: Първи стъпки след инцидент в Гърция

1. Осигурете безопасност и потърсете помощ: Ако има пострадали, незабавно се обадете на линейка (166). Задължително се обадете и на полицията (100 или 112). Официалният полицейски протокол е ключово доказателство за доказване на вината.  
2. Попълнете Двустранен констативен протокол (Amicable Settlement Form): В Гърция този европейски формуляр е изключително разпространен и повечето застрахователи участват в системата за приятелско уреждане. Ако обстоятелствата са ясни и сте съгласни с другия водач относно вината, попълнете и подпишете протокола. Това ще ускори драстично процедурата по изплащане на обезщетение от застрахователя.  
3. Съберете максимално много доказателства:
   • Снимки: Направете детайлни снимки на щетите по двата автомобила, на тяхното разположение след удара, на пътната маркировка, знаци и на по-широк план на мястото на инцидента.  
   • Данни: Запишете имената, адреса и телефона на другия водач, регистрационния номер на автомобила му, както и данните от неговата застраховка „Гражданска отговорност“ (поискайте да видите полицата или Зелената карта).
   • Свидетели: Ако има очевидци, вземете техните имена и контакти.
4. Потърсете медицинска помощ: Дори да се чувствате добре, посетете лекар. Някои травми се проявяват по-късно. Пазете абсолютно всички медицински документи, епикризи, рецепти и разписки за платени разходи.
5. Свържете се с адвокат: Не отлагайте. Свържете се с адвокатска кантора, специализирана в трансгранични дела, възможно най-скоро. Това е най-важната стъпка за адекватната защита на Вашите права.

Българската следа: Ролята на българския съд и българския обществен ред

Дори когато сме установили, че приложимото право е чуждестранно (например гръцкото), това не означава, че българската правна система няма никаква роля. Напротив, в много случаи българският съд може да бъде компетентен да разгледа спора, а българското право може да окаже влияние върху крайния резултат чрез специфични правни механизми.

Компетентен съд и приложимо право – две различни неща

Важно е да се прави разлика между въпроса „Кой съд е компетентен да гледа делото?“ и „Кое право ще приложи този съд?“. Отговорът на първия въпрос се урежда от друг европейски акт – Регламент (ЕС) № 1215/2012 („Брюксел Iа“), докато отговорът на втория се дава от Регламент „Рим II“.  

Регламент „Брюксел Iа“ често дава на пострадалия избор къде да предяви своя иск. Например, при ПТП, пострадалият обикновено може да избере да съди ответника:

• В държавата, където е настъпил инцидентът (в нашия случай, в Гърция).
• В държавата, където е обичайното местопребиваване на ответника (в нашия случай, в Италия).
• В определени хипотези, пострадалият може да предяви и пряк иск срещу застрахователя на виновния водач пред съда по своето собствено местопребиваване (в България).

Този избор на съд (т.нар. forum shopping) може да бъде от огромно стратегическо значение. Но какво се случва, ако българският пострадал реши да заведе дело пред Софийския градски съд, а приложимото право, съгласно „Рим II“, е гръцкото? В този случай българският съдия е длъжен да установи съдържанието на гръцкото право (чрез експертизи и официални документи) и да го приложи така, както би го приложил един гръцки съдия.

Съществуват обаче две важни изключения от това правило, които позволяват на българския съд да приложи български норми, дори когато основният приложим закон е чужд.

Особени повелителни норми (Член 16 от „Рим II“)

Това са норми от правото на сезирания съд (в случая, българското право), които се считат за толкова фундаментални за защитата на обществения интерес (като политическата, социалната или икономическата организация на държавата), че те се прилагат към всяка ситуация, попадаща в техния обхват, независимо кое право е определено за приложимо от стълкновителните норми на „Рим II“.  

Обществен ред (Public Policy – Член 26 от „Рим II“)

Това е вторият, по-често прилаган „предпазен клапан“. Българският съд може да откаже да приложи конкретна разпоредба от чуждото (гръцкото) право, ако резултатът от нейното прилагане би бил „явно несъвместим с обществения ред“ на Република България. Това е крайна мярка, която се използва, когато прилагането на чуждата норма би довело до резултат, който е в драстично противоречие с основните принципи на българската правна и ценностна система.

Анализ на българската съдебна практика

Именно позоваването на българския обществен ред е довело до изключително интересни и важни развития в българската съдебна практика. Показателен е казус, свързан с ПТП със смъртен изход, настъпило в Германия.  

• Казусът: Близки на загинал български гражданин предявяват иск за обезщетение за неимуществени вреди в България. Съгласно „Рим II“, приложимото право е било немското.
• Проблемът: Към онзи момент немското право е било много по-рестриктивно и е предвиждало обезщетение за неимуществени вреди на близки само при много тежки условия (например, ако те самите са развили заболяване вследствие на шока от новината), което на практика е лишавало близките от обезщетение.
• Решението на българския съд: Българският съд е приел, че прилагането на тази рестриктивна немска уредба би довело до резултат, който е явно несъвместим с българския обществен ред. Съдът се е позовал на принципа за справедливост, закрепен в член 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който е фундаментален за българската деликтна отговорност. На това основание, съдът е отказал да приложи немската норма и е присъдил обезщетение в размер, съответстващ на българските стандарти и разбирания за справедливост.  
• Последващо развитие: Подобни казуси са достигнали и до Върховния касационен съд (ВКС), който дори е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса дали норма като чл. 52 от ЗЗД може да се счита за част от обществения ред, която да дерогира прилагането на чуждия закон.  

Този пример илюстрира една изключително важна стратегическа точка: докато „Рим II“ хармонизира правилата за избор на закон, той не може да хармонизира основните ценности и принципи (обществения ред) на 27 различни правни системи. Това създава едно фино напрежение, при което изборът на съд (форум) може да се окаже решаващ. Воденето на дело в България, дори при приложимо чуждо право, може да отвори вратата за прилагане на защитни механизми от българското право, като принципа на справедливост. Това е висш пилотаж в трансграничните дела и изисква дълбоко познаване не само на европейските регламенти, но и на националната съдебна практика.

Заключение: Вашият ход в правния шахмат

Пътят към получаване на справедливо обезщетение след инцидент в чужбина може да изглежда сложен и плашещ, но както видяхме, той се ръководи от ясни европейски правила. Регламент „Рим II“ е отправната точка и пътеводителят в този процес.

Обобщението на ключовите изводи показва, че:

• Основното правило е прилагането на закона на държавата, в която е настъпила вредата (lex loci damni). В нашия основен пример с ПТП в Гърция, това означава прилагане на гръцкото право.
• Съществуват важни изключения, които могат изцяло да променят картината. Ако всички участници са от една и съща държава, ще се приложи тяхното общо право, независимо къде е станал инцидентът.
• Познаването на съдържанието на приложимия закон е от критично значение. Както видяхме в примера с Гърция, прилагането на гръцкото право може да означава достъп до значително по-високи обезщетения за неимуществени вреди, особено за близките на починал, както и спазването на специфичен 5-годишен давностен срок. Незнанието на тези особености може да доведе до пропускане на огромни възможности или до загуба на всякакви права.

Правната уредба на трансграничните инциденти е като сложна шахматна партия. Всеки ход има значение – от първите действия на мястото на инцидента, през събирането на доказателства, до стратегическия избор на компетентен съд и правилната правна аргументация. Изпускането на давностен срок или незнанието на тънкостите на приложимото право може да доведе до загуба на партията, преди тя дори да е започнала реално.

Не оставяйте правата и справедливото си обезщетение на случайността. При инцидент в чужбина, първият Ви и най-важен ход е да се свържете със специализиран адвокат, който познава в дълбочина както европейските регламенти, така и особеностите на националните законодателства.

Адвокатска кантора Астакова е Вашият партньор в тази партия – ние познаваме правилата, предвиждаме ходовете и защитаваме Вашия интерес до постигане на победа.