Промени в Осигурителния Доход 2025/2026: Ръководство за самоосигуряващи се и управители на фирми

Защо 2025 г. е ключова година за Вашия бизнес и лични финанси?

Предстоящата 2025 година се очертава като една от най-динамичните и предизвикателни за българската бизнес среда от години насам. За предприемачи, управители на дружества и самоосигуряващи се лица, промените в данъчно-осигурителната рамка не са просто рутинна индексация, а представляват фундаментална промяна, която изисква незабавно внимание, прецизно планиране и стратегическа адаптация. Тези изменения не са изолирани; те са част от по-широка фискална политика, чието разбиране е от съществено значение за финансовата стабилност и законосъобразното функциониране на всяко предприятие.

Много бизнеси и професионалисти на свободна практика ще се изправят пред двоен натиск. От една страна, наблюдаваме значително и планирано в дългосрочен план увеличение на осигурителната тежест, което пряко засяга както месечните разходи, така и нетните доходи. От друга страна, едновременно с това влиза в сила и драстично намаляване на прага за задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Тази комбинация създава своеобразна „перфектна буря“ от нови финансови и административни задължения, които могат да се окажат сериозно предизвикателство дори за най-подготвените.

В следващите редове ще разгледаме в дълбочина всяка ключова промяна, ще я илюстрираме с практически примери и изчисления и ще предоставим ясни насоки за действие. Нашата цел е да Ви въоръжим със знанието, необходимо за вземане на информирани решения, които ще защитят Вашите интереси и ще осигурят устойчивост на Вашата дейност в условията на променящото се законодателство.

Анализ на промените през 2025 г.: Разшифроване на новите правила

За да се ориентираме правилно в предстоящите промени, е необходимо първо да разберем техния произход, мащаб и специфичната им динамика в рамките на календарната 2025 година.

Законодателната основа: Откъде идват промените?

Всички изменения в размера на минималния и максималния осигурителен доход са официално регламентирани и имат силата на закон. Те са част от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2025 г., който беше приет от 51-вото Народно събрание на 19 март 2025 г. и обнародван в „Държавен вестник“, брой 25 от 25 март 2025 г.. Законът влиза в сила със задна дата от 1 януари 2025 г., но ключовите увеличения на осигурителните прагове се прилагат от 1 април 2025 г..  

Подчертаването на този факт е от съществено значение – не става въпрос за проектозакони, предложения или прогнози, а за действащо законодателство, с което всяко задължено лице трябва да се съобрази. Това придава неоспорима легитимност на промените и премахва всякаква несигурност относно тяхното прилагане.

Двустепенното увеличение: Защо годината е разделена на два периода?

Една от най-съществените и създаващи административни предизвикателства особености на 2025 г. е разделянето на годината на два отделни осигурителни периода с различни прагове. Тази структура не е резултат от планирана икономическа политика, а е административен резултат от времевата рамка на законодателния процес. Тъй като ЗБДОО за 2025 г. беше приет окончателно през март, неговите основни разпоредби влизат в сила от началото на следващия месец – 1 април. За първите три месеца на годината (януари-март), при липсата на нов закон, по силата на преходни разпоредби, се прилагаха праговете от предходната 2024 г..  

Това разделение налага необходимостта от пренастройка на счетоводните системи и методите за изчисление на вноските в средата на годината. Ето как изглеждат конкретните стойности за двата периода:

• Период 1: От 1 януари 2025 г. до 31 март 2025 г.
  • Минимален месечен осигурителен доход (МОД) за самоосигуряващи се лица: 933 лв..  
  • Максимален месечен осигурителен доход (МАОД) за всички осигурени лица: 3,750 лв..  
• Период 2: От 1 април 2025 г. до 31 декември 2025 г.
  • Минимален месечен осигурителен доход (МОД) за самоосигуряващи се лица: 1,077 лв..  
  • Максимален месечен осигурителен доход (МАОД) за всички осигурени лица: 4,130 лв..  

Увеличението, влизащо в сила от 1 април, е пряко свързано с новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) за страната, която от 1 януари 2025 г. е определена на 1,077 лв.. По този начин законодателят синхронизира минималния осигурителен праг за самоосигуряващите се с актуалната МРЗ.  

За да се визуализира мащабът на промяната, следната таблица представя сравнение на ключовите прагове.

Таблица 1: Сравнителна таблица на осигурителните прагове (2024-2025 г.)

Както е видно от таблицата, ръстът е двуцифрен и за двата показателя, което представлява значително увеличение на осигурителната тежест и изисква внимателно финансово планиране.

Практическо ръководство за самоосигуряващи се лица

За стотици хиляди професионалисти на свободна практика, занаятчии, земеделски стопани и други самоосигуряващи се лица, промените в минималния осигурителен доход имат директно и осезаемо финансово изражение. Разбирането на новите месечни задължения е първата и най-важна стъпка към адекватната подготовка.

Изчисляване на новите месечни вноски: Колко ще струва промяната?

Размерът на дължимите осигурителни вноски зависи от избрания осигурителен пакет. Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (фонд „Пенсии“) и за здравно осигуряване. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (фонд „ОЗМ“), което им дава право на обезщетения за временна неработоспособност (болнични) и майчинство.

Процентните ставки за вноските за 2025 г. остават непроменени. За лицата, родени след 31 декември 1959 г., те са както следва:  

• Фонд „Пенсии“ (ДОО): 14.8%
• Универсален пенсионен фонд (ДЗПО): 5.0%
• Здравно осигуряване (ЗО): 8.0%
• Фонд „Общо заболяване и майчинство“ (ОЗМ) – по избор: 3.5%

Нека разгледаме как тези проценти се превръщат в конкретни суми, базирани на новите минимални прагове, в най-често срещания случай – самоосигуряващо се лице, родено след 1959 г., което е избрало да се осигурява и за ОЗМ.

Таблица 2: Примерни месечни вноски за самоосигуряващо се лице (с ОЗМ, родено след 31.12.1959 г.)

От таблицата ясно се вижда, че от 1 април 2025 г. месечните задължителни вноски за самоосигуряващо се лице, избрало пълния пакет, се увеличават с 45.08 лв. Това представлява годишно увеличение на разходите от над 540 лв. само на база минималния праг. За лицата, които не се осигуряват за ОЗМ, месечното увеличение ще бъде 34.87 лв. (от 259.37 лв. на 294.24 лв.).

Стратегически съвети: Минимален или по-висок осигурителен доход?

Законът позволява на самоосигуряващите се да изберат месечен осигурителен доход, по-висок от минималния, но не по-голям от максималния. Това решение има важни дългосрочни последици.

• Предимства на по-високия осигурителен доход:
  • По-високи обезщетения: Размерът на обезщетенията за болнични и майчинство се изчислява на база осигурителния доход от предходни периоди. По-високите вноски днес означават по-голяма финансова сигурност при бъдеща нетрудоспособност.
  • По-висока пенсия: Размерът на бъдещата пенсия за осигурителен стаж и възраст е пряко свързан с размера на осигурителния доход през целия трудов живот.
• Недостатъци:
  • По-високи текущи разходи: Основният недостатък е намаленият разполагаем доход в настоящия момент поради по-големите месечни вноски.

Значителният скок на задължителния минимален праг с 15.4% през 2025 г. поставя много самоосигуряващи се пред сериозна дилема. Увеличението на минималната база „изяжда“ от финансовия ресурс, който иначе би могъл да бъде насочен към доброволно осигуряване на по-висока база. Например, ако едно лице е имало капацитет да се осигурява на 1,200 лв. през 2024 г., сега, с новия минимум от 1,077 лв., разликата, която трябва да доплати за достигане на същата база, е по-малка, но задължителният му разход е по-висок. Това на практика намалява гъвкавостта и финансовата свобода за вземане на решение за по-високо осигуряване, тъй като държавата ефективно е повишила „входната такса“ за участие в системата.

Годишното изравняване: Как промените ще се отразят на декларацията Ви за 2025 г.?

Самоосигуряващите се лица са длъжни веднъж годишно да извършат изравняване на осигурителния си доход. Това означава, че те трябва да определят окончателния размер на осигурителния си доход на база на реално получените облагаеми доходи през годината, декларирани в годишната данъчна декларация. Ако този доход е по-висок от дохода, върху който са внасяни авансови вноски, се дължат допълнителни осигуровки.

През 2025 г. този процес ще бъде значително по-сложен поради наличието на два различни максимални осигурителни прага. При изчисляването на окончателния доход и дължимите вноски, трябва да се вземе предвид, че:  

• За периода януари-март 2025 г. максималният месечен таван е 3,750 лв.
• За периода април-декември 2025 г. максималният месечен таван е 4,130 лв.

Това налага изключително прецизно водене на отчетност за доходите по месеци, за да се приложи правилният таван за съответния период. Всяка грешка може да доведе до неправилно изчислени задължения и потенциални санкции от страна на приходната администрация.

Специфики и предизвикателства пред управителите на фирми

Промените в осигурителното законодателство засягат управителите на търговски дружества по два основни начина, в зависимост от нивото на тяхното възнаграждение – чрез новия максимален праг за високоплатените и чрез специфичните минимални прагове за всички останали.

Банкова гаранция за участие и изпълнение: Вашите права и защита срещу неправомерно задържане

Откриване на банкова сметка в България от чужденец: Лични и фирмени сметки на фона на новите AML регулации

Ефектът от новия максимален праг (4,130 лв.)

Увеличението на максималния осигурителен доход от 3,750 лв. на 4,130 лв. от 1 април 2025 г. е една от най-значимите промени за бизнеса. Тя засяга всички управители по договори за управление и контрол (ДУК) и служители на трудов договор, чието брутно месечно възнаграждение надвишава досегашния праг.  

На практика, това е скрито увеличение на данъчно-осигурителната тежест, което се реализира без промяна в процентните ставки на вноските. Чрез повдигане на „тавана“, върху който се начисляват осигуровките, държавата ефективно събира повече приходи от същата икономическа дейност. Тази мярка засяга най-силно висококвалифицирания и високоплатен труд, който е концентриран в сектори с висока добавена стойност като информационни технологии, аутсорсинг на бизнес процеси, финансови и професионални услуги.  

Нека илюстрираме ефекта с пример. Разглеждаме управител по ДУК с месечно брутно възнаграждение от 6,000 лв.

• До 31 март 2025 г.:
  • Осигуровките се начисляват върху максималния праг от 3,750 лв.
  • Общо осигуровки за сметка на лицето (13.78%): 3750×0.1378=516.75 лв.
  • Общо осигуровки за сметка на дружеството (19.02% при среден коефициент за ТЗПБ от 0.5%): 3750×0.1902=713.25 лв.
  • Общ разход за осигуровки: 516.75+713.25=1230.00 лв.
• След 1 април 2025 г.:
  • Осигуровките се начисляват върху новия максимален праг от 4,130 лв.
  • Общо осигуровки за сметка на лицето (13.78%): 4130×0.1378=569.11 лв.
  • Общо осигуровки за сметка на дружеството (19.02%): 4130×0.1902=785.53 лв.
  • Общ разход за осигуровки: 569.11+785.53=1354.64 лв.

Резултатът е, че месечният разход за осигуровки за този управител (сумарно за него и за фирмата) се увеличава със 124.64 лв.. Това води до две последствия: нетното възнаграждение на управителя намалява с 52.36 лв. на месец, а разходите на дружеството се увеличават със 72.28 лв. на месец. В годишен план това представлява допълнителен разход от близо 1,500 лв.  

Минимални осигурителни доходи (МОД) по дейности и професии

За разлика от самоосигуряващите се лица, за управителите по ДУК и служителите на трудов договор минималният осигурителен доход не е равен на минималната работна заплата. Той се определя от специфични таблици – Приложение №1 и Приложение №1А към ЗБДОО за 2025 г.. Тези таблици дефинират минимални месечни прагове в зависимост от два основни фактора:  

1. Основната икономическа дейност на предприятието (според кода по КИД-2008).
2. Квалификационната група на професията (според Националната класификация на професиите и длъжностите – НКПД). Управителите и ръководният персонал попадат в първа квалификационна група.

Всеки управител и счетоводител е длъжен да познава и прилага правилния МОД за своя сектор, тъй като осигуряването на база, по-ниска от законово определената, представлява нарушение и подлежи на санкции. От 1 април 2025 г. тези прагове също бяха актуализирани. Ето няколко примера за минимален осигурителен доход за ръководен персонал (код по НКПД 1):

• Дейности в областта на информационните технологии (КИД 62): 1,077 лв..  
• Търговия на едро и дребно (КИД 46, 47): 1,299 лв..  
• Строителство (КИД 41): 1,121 лв.
• Финансови и застрахователни дейности (КИД 64, 65, 66): 1,589 лв..  
• Професионални дейности и научни изследвания (КИД 69-75): 1,077 лв..  

Тези примери ясно показват значителната диференциация на минималните прагове между различните сектори на икономиката.

Поглед към бъдещето: Какво да очакваме през 2026 г. и след това?

Промените през 2025 г. не са еднократен акт, а първата стъпка от ясна и предвидима средносрочна фискална политика. Разбирането на тази дългосрочна визия е от ключово значение за стратегическото планиране на всеки бизнес.

Дългосрочната прогноза за максималния осигурителен доход

Един от най-ценните аспекти на публикуваните бюджетни документи е наличието на ясна и числова прогноза за развитието на максималния осигурителен доход за периода до 2028 г. Това е рядък пример за предвидимост, който позволява на компаниите да моделират бъдещите си разходи за труд с висока степен на точност. Според официалната средносрочна бюджетна прогноза на Министерство на финансите, МАОД ще продължи да нараства плавно, но постоянно :  

• От 1 януари 2026 г.: 4,430 лв.
• От 1 януари 2027 г.: 4,730 лв.
• От 1 януари 2028 г.: 5,030 лв.

Тази информация показва недвусмислено, че държавата следва последователна политика за увеличаване на приходите в системата на държавното обществено осигуряване чрез постепенно повишаване на тавана за вноски. За бизнеса това означава, че разходите за високоплатени специалисти и мениджъри ще продължат да растат всяка година. Това трябва да бъде взето предвид при бюджетирането, ценообразуването на продукти и услуги, както и при договарянето на компенсационни пакети за ключови служители.

Таблица 3: Прогноза за ръста на максималния осигурителен доход (2025-2028 г.)

Тази таблица ясно илюстрира устойчивия тренд и позволява на управителите да планират в средносрочен хоризонт.

4.2. Прогноза за минималната работна заплата и ефектът върху МОД

Тенденцията за ръст се запазва и в ниския сегмент на доходите. Министерството на труда и социалната политика вече публикува за обществено обсъждане проект, според който минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. се предвижда да нарасне на 1,213 лв..  

Ако това предложение бъде прието, то ще има директен и автоматичен ефект върху осигурителната система. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде приравнен на новата МРЗ, което ще доведе до поредно увеличение на техните месечни вноски. Също така, най-ниските прагове в таблиците с МОД по икономически дейности ще бъдат актуализирани до новия размер на МРЗ. Това затвърждава картината на постоянен и предвидим ръст на осигурителната тежест в цялата икономика.

Критична свързана промяна: Новият праг за регистрация по ЗДДС

Паралелно с осигурителните промени, законодателят въведе и друго изключително важно изменение, което влиза в сила от същата дата – 1 април 2025 г. То засяга прага за задължителна регистрация по ЗДДС и има потенциала да повлияе на хиляди малки фирми и самоосигуряващи се лица.

Намаляване на прага на 100,000 лв.

Съгласно последните изменения, от 1 април 2025 г. прагът за задължителна регистрация по ЗДДС се намалява от досегашните 166,000 лв. на 100,000 лв.. Важно е да се уточни, че този праг се изчислява на база облагаем оборот за период от 12 последователни месеца преди текущия месец.  

Това изменение има и изключително важен и неотложен срок за спазване. Всички данъчно задължени лица (фирми и самоосигуряващи се), които към 31 март 2025 г. вече са достигнали или надхвърлили новия праг от 100,000 лв. за периода април 2024 г. – март 2025 г., са длъжни да подадат заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 7 април 2025 г.. Пропускането на този срок представлява закононарушение и води до сериозни санкции.  

„Двойният удар“: Синергията между осигурителните промени и ДДС

Едновременното влизане в сила на по-високия минимален осигурителен доход и по-ниския праг за регистрация по ДДС на 1 април 2025 г. създава изключително сложна ситуация за растящия малък бизнес. Това е най-критичният и комплексен аспект на промените, който изисква интегриран правен и счетоводен подход.

Нека си представим казуса на самоосигуряващ се IT консултант, който за последните 12 месеца е реализирал облагаем оборот от 110,000 лв.

• Ситуацията до 31 март 2025 г.: Консултантът се осигурява на минималния праг от 933 лв. (месечна вноска ~292 лв.) и не е регистриран по ЗДДС, тъй като е под стария праг от 166,000 лв.
• Ситуацията от 1 април 2025 г.: Той е изправен пред две едновременни и задължителни промени:
  1. Финансов натиск: Минималният му осигурителен доход скача на 1,077 лв., което увеличава месечните му разходи за осигуровки с около 45 лв.
  2. Административен натиск: Той е длъжен да се регистрира по ЗДДС до 7 април. Това води до огромна нова административна тежест: подаване на месечни справки-декларации и VIES-декларации, водене на много по-сложна счетоводна отчетност, задължение за издаване на фактури с ДДС.

Освен административната тежест, регистрацията по ДДС може да повлияе и на неговата конкурентоспособност. Той ще трябва да начислява 20% ДДС върху услугите си. Ако клиентите му са нерегистрирани по ДДС лица (например физически лица или малки фирми), това на практика означава 20% поскъпване на неговите услуги, което може да го направи по-малко привлекателен на пазара. Тази комбинация от увеличен финансов и административен натиск може да се окаже критична точка, която да забави или дори да спре растежа на бизнеса. Именно в такива комплексни ситуации експертната правна и данъчна консултация е не просто полезна, а жизненоважна.

Вашите следващи стъпки с Адвокатска кантора Астакова

Анализът на промените в данъчно-осигурителното законодателство за 2025-2026 г. очертава ясна и категорична картина. Навлизаме в период на повишена регулаторна сложност и нарастваща финансова тежест както за самоосигуряващите се лица, така и за предприятията. Ключовите изводи, които всеки предприемач и управител трябва да вземе предвид, са:

1. Осигурителната тежест се увеличава значително и дългосрочно. Това не е временна мярка, а последователна държавна политика, която засяга както минималните, така и максималните осигурителни прагове.
2. Промените са комплексни и изискват прецизност. Двустепенното увеличение през 2025 г., диференцираните минимални прагове по икономически дейности и усложненото годишно изравняване създават предпоставки за грешки, които могат да струват скъпо.
3. Едновременната промяна в прага за ДДС е критичен фактор. Комбинацията от по-високи осигуровки и задължителна ДДС регистрация за много бизнеси създава сериозни административни и финансови предизвикателства, които изискват интегриран правен и счетоводен подход.

Навигирането в тази нова и сложна среда самостоятелно крие значителни рискове от пропуснати срокове, неправилно изчислени задължения и последващи санкции от приходната администрация. Проактивният подход и навременната експертна помощ са най-добрата инвестиция, която можете да направите за сигурността и спокойствието на Вашия бизнес.

Не оставяйте бизнеса си на случайността. Свържете се с екипа на Росица Астакова още днес, за да запазите час за консултация в кантората ни в София. Ние ще извършим персонализиран анализ на Вашия казус и ще разработим стратегия за оптимизиране на Вашите данъчни и осигурителни задължения в съответствие с новите законови изисквания.