Сексуалният и психическият тормоз на работното място са сериозни проблеми, които могат да имат опустошителни последици за жертвите, както и за цялостната работна среда. За съжаление, тези форми на тормоз не са рядкост и в България. Целта на тази статия е да ви информира как да разпознавате различните проявления на сексуален и психически тормоз, какви са техните последици и най-важното – какви са законовите ви права и пътища за защита в нашата страна, с акцент върху възможностите за съдействие в София. Ако се сблъскате с подобни проблеми, е важно да знаете, че не сте сами и има към кого да се обърнете за професионална помощ. Адвокатска кантора Астакова има опит в предоставянето на правна подкрепа по такива чувствителни казуси.

Какво представлява сексуалният тормоз?

Разбирането на същността на сексуалния тормоз е първата стъпка към неговото разпознаване и ефективно противодействие.

Дефиниция съгласно българското законодателство

Основният нормативен акт, който урежда материята на дискриминацията и тормоза в България, е Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Съгласно §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., сексуален тормоз е: „Всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на заплашваща, враждебна, деградивна, унизителна или обидна обстановка и по-специално когато отказът да се приеме такова поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.“

Важно е да се подчертае, че намерението на извършителя не е решаващо – ключово е въздействието на поведението върху жертвата и усещането за нежеланост.

Различни форми на сексуален тормоз с примери:

Сексуалният тормоз може да се прояви в множество форми, често коварни и прикрити:

Вербален тормоз:
- Нежелани коментари със сексуален подтекст, сексуални намеци или „шеги“.
- Неуместни коментари относно външния вид, тялото или облеклото на човек.
- Задаване на натрапчиви въпроси за интимния живот.
- Правене на сексуални предложения или искания.
Невербален/Визуален тормоз:
- Показване на порнографски материали, снимки или видеа без съгласие.
- Изпращане на нежелани имейли, SMS-и, съобщения в социални мрежи със сексуално съдържание.
- Неприлични жестове, подсвирквания, втренчване.
Физически тормоз:
- Всяко нежелано физическо докосване – прегръдки, потупвания, щипане, целувки.
- Физическо посегателство, опит за изнасилване или изнасилване.
„Quid pro quo“ (услуга за услуга) тормоз:
- Това е ситуация, при която подчинението или отхвърлянето на сексуални предложения се използва като основа за вземане на решения, засягащи заетостта на лицето (назначаване, повишение, заплащане, уволнение и др.). Например, шеф, който намеква, че повишението зависи от „благосклонността“ на служителката.
Създаване на враждебна работна среда:
- Това е по-широка категория, която обхваща всяко поведение от сексуално естество, което е достатъчно сериозно или повтарящо се, за да създаде работна среда, която е плашеща, унизителна или обидна за жертвата. Това може да включва комбинация от горепосочените форми на тормоз.

Липсата на съгласие е централен елемент. Ако поведението е нежелано и кара човек да се чувства неудобно, унизен или застрашен, то може да представлява сексуален тормоз.

Какво представлява психическият тормоз (мобинг)?

Психическият тормоз на работното място, често наричан „мобинг“, е друга сериозна форма на злоупотреба, която може да има тежки последици за психическото здраве и професионалното развитие на служителите.

Дефиниция на „тормоз“ съгласно българското законодателство и връзката с мобинга

ЗЗДискр. в чл. 5 дефинира „тормоз“ по следния начин: „Тормоз по смисъла на този закон е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 (пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна), изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на заплашваща, враждебна, принизяваща, унизителна или обидна среда.“

Терминът „мобинг“ не е изрично дефиниран като такъв в българското законодателство. Въпреки това, действията, които съставляват мобинг, попадат под общата дефиниция на „тормоз“ по ЗЗДискр., особено ако могат да бъдат свързани с някой от защитените признаци. Дори и да не е свързан с конкретен защитен признак, системният психически тормоз на работното място може да наруши общите задължения на работодателя за осигуряване на безопасна и здравословна работна среда.

Често срещани тактики и поведения при мобинг с примери:

Мобингът обикновено включва повтарящи се и целенасочени действия, които имат за цел да изолират, унижат или навредят на професионалната репутация на служителя:

Изолация и изключване:
- Физическа изолация от останалите колеги.
- Непредоставяне на информация, необходима за изпълнение на служебните задължения.
- Изключване от служебни събирания, срещи или комуникационни канали.
Дискредитиране и подкопаване на репутацията:
- Разпространение на слухове, клюки или невярна информация.
- Постоянни неоснователни критики към работата или личността.
- Омаловажаване на постиженията и усилията.
- Публично унижение или подигравки.
Сплашване, вербална агресия, заплахи:
- Крещене, обиди, използване на унизителен език.
- Прикрити или явни заплахи за работното място или кариерата.
- Агресивно поведение, което създава страх.
Подкопаване на професионалните способности:
- Възлагане на непосилни задачи или задачи без ясни инструкции.
- Умишлено поставяне на нереалистични срокове.
- Отнемане на отговорности без основателна причина и възлагане на маловажни или унизителни задачи.
- Укриване или манипулиране на информация, необходима за работа.
Газлайтинг и манипулация:
- Отричане на факти или предишни договорки, карайки жертвата да се съмнява в собствената си памет и възприятия.
- Манипулиране на ситуации, за да изглежда жертвата некомпетентна или виновна.

Ключови характеристики на мобинга са системността и продължителността на негативното поведение. Единични инциденти, макар и неприятни, обикновено не се квалифицират като мобинг, освен ако не са изключително тежки.

Разпознаване на признаците и разбиране на последиците

Разпознаването на фините (а понякога и не толкова фините) знаци на тормоз е от съществено значение както за жертвите, така и за техните колеги и ръководители. Разбирането на дълбоките и често дълготрайни последици може да мотивира към по-бързи и решителни действия.

Признаци, по които жертвите и наблюдателите могат да идентифицират сексуален тормоз:

Промени в поведението на потенциалната жертва:
- Видимо отдръпване, необщителност, избягване на определени колеги или ситуации.
- Повишена тревожност, нервност, раздразнителност, особено в присъствието на предполагаемия насилник.
- Внезапни промени в настроението, плачливост.
- Намалена мотивация за работа, чести отсъствия.
- Страх от оставане насаме с определени хора.
Специфични инциденти, наблюдавани от трети лица:
- Станали сте свидетел на неуместни коментари, шеги със сексуален характер, нежелано докосване.
- Забелязали сте, че някой показва или разпространява материали със сексуален характер.
- Чули сте за предложения от сексуален характер, свързани с работата.

Последици от сексуален тормоз:

Емоционални и психологически: Те могат да бъдат изключително тежки и да включват силен стрес, тревожни разстройства, панически атаки, депресия, развитие на посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Жертвите често изпитват срам, вина (въпреки че не са виновни), унижение, загуба на самочувствие и доверие в околните.
Физически: Хроничният стрес може да доведе до проблеми със съня, главоболие, стомашно-чревни проблеми, отслабване на имунната система.
Професионални: Намалена производителност и концентрация, повишена склонност към грешки, чести отсъствия от работа (болнични), загуба на интерес към кариерата, а в много случаи – принудително напускане на работа, което води до финансови затруднения и прекъсване на професионалното развитие.

Признаци, по които жертвите и наблюдателите могат да идентифицират психически тормоз (мобинг):

Промени в поведението и здравето на потенциалната жертва:
- Постоянен стрес, хронична умора, раздразнителност, апатия.
- Влошаване на физическото здраве, чести оплаквания от главоболие, стомашни проблеми.
- Изолация, избягване на социални контакти на работното място.
- Видимо намаляване на самочувствието, съмнения в собствените способности.
- Страх от ходене на работа, облекчение в края на работния ден или през уикендите.
Наблюдение на повтарящи се негативни действия към колега:
- Системно игнориране или омаловажаване на мненията и работата на конкретен служител.
- Непрекъснати критики, често пред други колеги.
- Разпространение на негативни слухове за дадено лице.
- Явно фаворизиране на други за сметка на тормозения служител.

Последици от психически тормоз:

Емоционални и психологически: Психическият тормоз може да доведе до тежък емоционален срив, професионално прегаряне (бърнаут), депресивни и тревожни разстройства, увреждане на самочувствието, чувство за безпомощност и безнадеждност, социална изолация. Тези последици могат да се проявяват дълго след прекратяване на тормоза.
Физически: Дългосрочният стрес от мобинг може да провокира или влоши различни заболявания, включително сърдечно-съдови проблеми, високо кръвно налягане, отслабена имунна система.
Професионални: Влошаване на кариерното развитие, загуба на мотивация, намалена ефективност, затруднения при намиране на нова работа (поради увредена репутация или загуба на увереност), напускане на работа.

Изключително важно е да се разпознават тези модели на злоупотребяващо поведение навреме. Колкото по-дълго продължава тормозът, толкова по-сериозни и трудно преодолими са неговите последици. Ако имате нужда от консултация относно специфични ситуации, Правна кантора Астакова в София може да ви съдейства за оценка на правните аспекти.

Правна рамка в България

Познаването на законовите разпоредби е от ключово значение за ефективната защита срещу сексуален и психически тормоз. България има законодателство, което предоставя инструменти за противодействие на тези явления.

Ключово законодателство:

Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр.): Това е основният закон, който дефинира и забранява всички форми на дискриминация, включително тормоз и сексуален тормоз. Той установява задължения за работодателите и предвижда механизми за защита на жертвите.
Кодекс на труда (КТ) и Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ): Макар Кодексът на труда да не съдържа изрични дефиниции за тормоз, той задължава работодателя да осигури на работника или служителя здравословни и безопасни условия на труд (чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ). ЗЗБУТ допълнително конкретизира тези задължения, като изисква от работодателите да оценяват рисковете на работното място, включително психосоциалните рискове, и да предприемат мерки за тяхното предотвратяване и ограничаване. Това включва и осигуряване на работна среда, свободна от тормоз.
Наказателен кодекс (НК): В случаите, когато тормозът прерасне в по-тежки форми на насилие или принуда, могат да намерят приложение разпоредби на Наказателния кодекс. Например:
- Чл. 143 (Принуда): Наказва онзи, който чрез насилие, заплашване или злоупотреба с власт принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му.
- Чл. 144 (Заплаха): Наказва онзи, който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на негови ближни, ако заканата би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ.
- Чл. 146 (Обида): Наказва онзи, който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие (наказуема с глоба, като съдът може да наложи и обществено порицание).
- Чл. 149 (Изнасилване) и чл. 150 (Сексуално посегателство): Касаят най-тежките форми на сексуално насилие.

Отговорности на работодателите:

Съгласно ЗЗДискр. (чл. 17 и чл. 30-33) и общите принципи на трудовото право, работодателите имат следните основни задължения:

Задължение за превенция: Да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация и тормоз на работното място. Това включва разработване и прилагане на вътрешни политики и процедури.
Задължение за разследване на жалби: При получаване на оплакване от работник или служител, който се счита за подложен на тормоз, работодателят е длъжен незабавно да извърши проверка.
Задължение за предприемане на мерки: Да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.
Работодателят носи отговорност по ЗЗДискр. за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител, ако не е изпълнил задълженията си за превенция и реакция.

Права и правна защита на жертвите:

Жертвите на сексуален или психически тормоз имат няколко пътя за защита:

Право на жалба до работодателя: Това е първата стъпка, която жертвата може да предприеме.
Право на жалба до Комисията за защита от дискриминация (КЗД): КЗД е специализиран държавен орган, който разглежда жалби за дискриминация и тормоз, установява нарушения и може да налага санкции и принудителни административни мерки.
Право на сигнал до Главна инспекция по труда (ГИТ): ГИТ контролира спазването на трудовото законодателство, включително задълженията на работодателя за осигуряване на безопасна работна среда.
Право на съдебна защита: Жертвата може да предяви иск пред съда за установяване на нарушението, за преустановяването му и за обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди.

Ако се намирате в София и търсите правна помощ за разбиране и прилагане на тези законови механизми, можете да се обърнете към Бракоразводен адвокат Росица Астакова.

Практически стъпки и стратегии за действие

Когато сте изправени пред сексуален или психически тормоз, е важно да знаете какви конкретни стъпки можете да предприемете, за да се защитите и да потърсите справедливост.

Документиране на инцидентите – как и защо е важно:

Събирането на доказателства е от решаващо значение за всяко последващо действие – било то вътрешно разследване, жалба до КЗД или съдебен иск. Поради липсата на специфични официални български ръководства „как да“ за жертви, следните съвети са синтезирани въз основа на международни добри практики и известните български правни изисквания за доказване:

Водене на подробен дневник:
- Записвайте незабавно всеки инцидент – дори да ви се струва маловажен сам по себе си. Системността е ключова при доказване на тормоз.
- Отбелязвайте дата, час и точно място на инцидента.
- Описвайте кои са били замесените лица (извършител/и, свидетели – ако има такива).
- Описвайте какво точно е било казано или направено. Ако е възможно, цитирайте точните думи. Опишете действия, жестове, погледи.
- Записвайте как сте се почувствали по време и след инцидента (напр. унижение, страх, гняв, безпомощност, физически дискомфорт).
- Отбележете каква е била вашата реакция (ако е имало такава).
- Опишете как инцидентът е повлиял на работата ви или на желанието ви да ходите на работа.
Запазване на писмени и електронни доказателства:
- Съхранявайте всички релевантни имейли, SMS съобщения, съобщения от социални мрежи или други платформи за комуникация. Направете скрийншотове (снимки на екрана), като се стараете да се виждат датата, часът и подателят/получателят. Ако е възможно, запазете съобщенията и в оригиналния им формат.
- Пазете копия от всякакви писма, бележки, служебни заповеди, оценки на представянето или други документи, които могат да са свързани с тормоза или да демонстрират промяна в отношението към вас след определен инцидент.
Идентифициране на свидетели:
- Запишете имената и координатите на колеги или други лица, които са били преки свидетели на инцидентите.
- Отбележете и хора, на които сте споделяли за тормоза скоро след като се е случил, дори и да не са били преки свидетели. Техните показания също могат да бъдат от значение.
Медицинска документация:
- Ако тормозът е довел до здравословни проблеми (физически или психически – напр. повишен стрес, тревожност, безсъние, панически атаки, депресия, главоболие, стомашни проблеми), посетете лекар. Обяснете ситуацията и запазете всички медицински документи, епикризи, рецепти и болнични листове. Те могат да послужат като доказателство за претърпените вреди.
Консултация с адвокат относно доказателствата:
- Преди да предприемете действия като аудио или видео записи на инциденти, е изключително важно да се консултирате с адвокат. Законосъобразността и допустимостта на такива записи като доказателство в българския съд зависят от много конкретни обстоятелства и неправилното им събиране може да ги направи неизползваеми или дори да доведе до негативни последици за вас.
- Предоставените тук съвети за документиране са общи и синтезирани. Те не заместват индивидуална правна консултация с български адвокат, който може да ви даде насоки, съобразени със спецификата на вашия случай.

Докладване на тормоза:

Вътрешни процедури в организацията:
- Проверете дали вашата компания има вътрешна политика и процедури за борба с тормоза. Те трябва да са лесно достъпни за всички служители.
- Такава политика би следвало да описва какво поведение се счита за тормоз, на кого можете да докладвате (напр. пряк ръководител, отдел „Човешки ресурси“, специално определено лице за контакт), как ще протече разследването, какви са мерките за защита на докладващия (забрана за ответни действия/репресии) и какви са възможните санкции за извършителя.
- Когато докладвате вътрешно, направете го писмено, като ясно и точно опишете фактите и приложите събраните от вас доказателства. Запазете копие от доклада си.
- Препоръчително е компаниите да разработват и прилагат такива политики с помощта на правни консултанти и HR специалисти, за да се гарантира тяхната ефективност и съответствие с българското законодателство, по-специално със задълженията по ЗЗДискр.
Сигнал до Комисията за защита от дискриминация (КЗД):
- Ако вътрешното докладване не даде резултат или не е подходящо във вашия случай, можете да подадете жалба до КЗД. Жалбата трябва да е писмена и да съдържа вашите имена и адрес, описание на твърдяното нарушение, място и време на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, вашите искания и подпис. Приложете всички събрани писмени доказателства.
Сигнал до Главна инспекция по труда (ГИТ):
- Можете да подадете сигнал до ГИТ, ако смятате, че работодателят не изпълнява задълженията си за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, което включва и среда без тормоз. Сигналът може да бъде подаден лично, по пощата, по електронен път (с КЕП) или по телефона. ГИТ е длъжна да пази в тайна източника на сигнала.
Сигнал до полицията:
- Ако тормозът включва елементи на престъпление (напр. физическо насилие, заплахи, сексуално посегателство), незабавно се обърнете към полицията.

Търсене на подкрепа:

Емоционална и психологическа подкрепа: Преживяването на тормоз е изключително травмиращо. Не се колебайте да потърсите професионална психологическа помощ. В София можете да се обърнете към:
- Фондация „Асоциация Анимус“: Предлага консултации, психотерапия, кризисен център и Национална гореща линия за пострадали от насилие (тел: 029817686 / 080018676). Техните услуги са насочени към жертви на различни форми на насилие, което може да включва и тежки случаи на тормоз.
- „Зона ЗаКрила“ София: Тази услуга е специализирана предимно за деца, пострадали от насилие, но е част от дейността на „Асоциация Анимус“ и може да предложи насоки или информация (тел: 0876 692 280).
Правна подкрепа: Консултацията с адвокат е силно препоръчителна, за да разберете вашите права и най-добрите стъпки за действие.
- Фондация „Асоциация Анимус“ има проект „Правна клиника“, който може да предложи първоначална правна консултация.
- Български хелзинкски комитет (БХК) предоставя безплатна правна помощ по дела за дискриминация.
- Национално бюро за правна помощ (НБПП) осигурява правна помощ на лица, които отговарят на определени законови критерии (предимно свързани с материално състояние). Препоръчително е да се свържете директно с тях за информация относно условията за достъп до техните услуги.
- Услугите на частни адвокати, като тези предлагани от Адвокатска кантора Астакова в София, могат да ви осигурят специализирана защита на правата ви по дела за тормоз.

Превенция и създаване на здравословна работна среда

Превенцията на сексуалния и психически тормоз е отговорност преди всичко на работодателите, но изисква и ангажираността на цялата организация.

Ролята на работодателите: Ключово е създаването на организационна култура на нулева толерантност към всякакви форми на тормоз. Това включва:
- Разработване, въвеждане и активно прилагане на ясни вътрешни политики и процедури срещу тормоза, които да са известни на всички служители.
- Провеждане на редовни обучения за служители и мениджъри относно разпознаването, предотвратяването и докладването на тормоз.
- Осигуряване на сигурни и поверителни канали за докладване на инциденти.
- Гарантиране на бързо, обективно и безпристрастно разследване на всички жалби.
- Предприемане на адекватни мерки спрямо извършителите и осигуряване на подкрепа за жертвите.
Значението на обученията: Те помагат на служителите да разберат какво представлява тормозът, какви са неговите форми и последици, какви са техните права и отговорности и какви са процедурите за докладване в компанията.
Насърчаване на откритост и подкрепа между колегите: Създаването на атмосфера, в която хората се чувстват сигурни да говорят и да търсят помощ, е от съществено значение. Колегиалната подкрепа може да бъде много важна за жертвите.

Адвокатска кантора Астакова може да консултира и работодатели относно разработването и прилагането на ефективни политики за превенция на тормоза на работното място, съобразени с българското законодателство.

Заключение

Сексуалният и психическият тормоз на работното място са сериозни нарушения на човешките права и достойнство, които не трябва да бъдат толерирани. Разпознаването на признаците им и познаването на законовите механизми за защита са първите стъпки към справянето с проблема.

Ако сте жертва на тормоз, помнете, че не сте виновни и не сте сами. Търсенето на помощ – било то психологическа, правна или от колеги и близки – е знак на сила. В България съществуват законови пътища за защита и институции, към които можете да се обърнете.

Надяваме се, че тази статия ви е била полезна. При нужда от допълнителна информация или правна консултация по конкретен казус, свързан със сексуален или психически тормоз в София, екипът на Правна кантора Астакова е на ваше разположение, за да ви окаже необходимото съдействие.