Телесна повреда след сбиване: Как се определя тежестта (лека, средна, тежка) и какво наказание Ви грози?

От уличен спор до съдебна зала – Правните последици от едно сбиване

Всеки ден в динамичната среда на големия град ставаме свидетели на конфликти – спор за паркомясто, размяна на остри реплики в заведение, съседска свада. В повечето случаи те отшумяват бързо, но понякога емоциите ескалират и словесната агресия прераства във физическа. Едно сбиване, продължило минути, може да има правни последици, които да променят живота на участниците за години напред. Много хора подценяват сериозността на подобни инциденти, възприемайки ги като “мъжко разрешаване на спорове” или дребно хулиганство, което ще се размине с предупреждение в районното управление.  

Правната реалност обаче е коренно различна и значително по-сурова. Българският Наказателен кодекс (НК) не прави компромиси и квалифицира всяко умишлено посягане върху здравето на друг човек като престъпление. Дори един шамар, който не е оставил видима следа, може да се окаже “лека телесна повреда” и да Ви изправи пред съда. Последствията далеч надхвърлят физическата болка – те включват съдебни дела, финансови обезщетения, а в по-тежките случаи и ефективни присъди лишаване от свобода.  

Пропастта между общественото възприятие и строгата буква на закона е огромна и често води до фатални грешки – пропуснати срокове, необмислени самопризнания или неправилно изградена защита. Именно затова, целта на настоящия изчерпателен анализ от екипа на правка кантора Астакова е да послужи като пътеводител в сложния правен лабиринт на телесните повреди. Независимо дали сте пострадал, който търси справедливост, или сте обвинен в извършването на такова деяние и се нуждаете от защита, тази статия ще Ви предостави фундаменталните знания, от които се нуждаете.

Ще разгледаме в детайли как законът разграничава леката, средната и тежката телесна повреда, какви наказания предвижда за всяка от тях, какви са процедурните особености и какви са възможностите Ви за защита. Разбирането на тези аспекти е първата и най-важна стъпка към защитата на Вашите права.

Какво е “телесна повреда”? Дефиниция и основни принципи по Наказателния кодекс (НК)

Преди да навлезем в спецификите на отделните видове увреждания, е ключово да разберем какво точно законодателят има предвид под понятието “телесна повреда”.

Юридическа дефиниция и обхват

Съгласно българското наказателно право, телесната повреда представлява всяко противоправно увреждане на здравето на друг човек, което води до нарушаване на анатомичната и/или физиологичната цялост на неговия организъм. Тази дефиниция е изключително широка и обхваща не само видимите травми като рани, счупвания или синини. Тя включва и:  

• Физиологични разстройства: Нарушения във функциите на органи и системи, дори без видими външни белези.
• Психически увреждания: Законът изрично признава, че разстройството на психиката, предизвикано от насилствено действие, също е форма на телесна повреда.  
• Причиняване на болка и страдание: Дори когато няма никакво обективно установено увреждане на тъкани или органи, самото причиняване на значителна болка и страдание може да съставлява най-леката форма на телесна повреда.  

Важно е да се прави разлика между умишлено и непредпазливо причиняване на телесна повреда. Сбиванията и побоищата по своята същност са умишлени деяния – извършителят съзнава, че с действията си ще причини вреда на другия. Непредпазливите телесни повреди са по-характерни за пътнотранспортни произшествия (ПТП) или трудови злополуки. Настоящият анализ се фокусира върху умишлените телесни повреди, като следва да се отбележи, че леката телесна повреда е наказуема само ако е причинена умишлено.  

Юридическа, а не медицинска квалификация

Един от най-фундаменталните и често неразбрани принципи е, че окончателната квалификация на една телесна повреда като лека, средна или тежка е правен, а не медицински въпрос. Лекарят или съдебният медик установяват фактите – наличие на счупване, дълбочина на раната, степен на кръвозагуба, прогноза за възстановяване. Въз основа на тези медицински констатации, съдът, ръководейки се от стриктните критерии в Наказателния кодекс, прави правния извод за тежестта на повредата.  

Това води до един изключително важен практически извод. Качеството и своевременността на оказаната медицинска помощ не променят правната квалификация на деянието. Законът разглежда увреждането към момента на неговото причиняване. Ако в резултат на побой е причинено счупване, което обективно изисква повече от 30 дни за възстановяване (критерий за средна телесна повреда), деянието ще бъде квалифицирано като такова, дори ако пострадалият, благодарение на отлична операция и рехабилитация, се възстанови по-бързо. Обратното също е вярно – ако едно нараняване е било леко по своя характер в момента на нанасянето му, последващи усложнения, дължащи се на други фактори, не утежняват автоматично вината на извършителя, освен ако не са в пряка причинно-следствена връзка с първоначалното деяние.  

Този принцип е критичен както за защитата, така и за обвинението. Той означава, че фокусът на доказването е върху обективното състояние на пострадалия непосредствено след инцидента и прогнозата за възстановяване, а не върху крайния резултат месеци по-късно. Това прави съдебно-медицинската експертиза централен елемент във всяко такова дело.

Лека телесна повреда (чл. 130 от НК): Когато и шамарът е престъпление

Леката телесна повреда е най-често срещаният резултат от битови сбивания и конфликти. Нейната правна уредба се съдържа в чл. 130 от Наказателния кодекс и обхваща всички онези увреждания, които не отговарят на по-високите критерии за средна или тежка телесна повреда. Законът я разделя на две основни форми.  

Двете форми на лека телесна повреда

1. Разстройство на здравето, временно и неопасно за живота (чл. 130, ал. 1 от НК): Това е първият и по-тежък вид лека телесна повреда. Той обхваща реални, макар и краткотрайни, нарушения на здравето. Практиката включва тук наранявания като:
   • Охлузвания, повърхностни рани, драскотини.  
   • Кръвонасядания (синини) и отоци.  
   • Леки навяхвания или разтягания на сухожилия.  
   • Лекостепенно мозъчно сътресение без загуба на съзнание.  
   • Всяко друго увреждане, което изисква възстановяване за по-малко от 30 дни и не попада в изрично изброените хипотези на средната телесна повреда.  
2. Причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето (чл. 130, ал. 2 от НК): Това е най-ниският праг на престъпно посегателство срещу телесната неприкосновеност. Тук може да няма никакво видимо или трайно увреждане. Достатъчно е да е причинена физическа болка или страдание. Типични примери са:
   • Шамар, който е оставил само моментно зачервяване.  
   • Ощипване, дърпане на коса, ухапване без разкъсване на тъкан.  
   • Грубо блъскане или бутане, причинило болка, но не и падане с нараняване.  

Този втори вид е от изключително значение, защото криминализира действия, които мнозина биха сметнали за незначителни. Законът обаче е категоричен – никой няма право да причинява умишлено болка на друг, дори и за кратко.

Процедурата: Престъпление от частен характер и критичният 6-месечен срок

Най-важната процесуална особеност на леката телесна повреда е, че тя е престъпление от частен характер. Това означава, че държавата, в лицето на прокуратурата, не се задейства служебно. Наказателното преследване зависи изцяло от волята на пострадалия.  

• Частна тъжба: За да започне наказателно дело, пострадалият трябва лично да подаде “частна тъжба” до компетентния районен съд. С този акт той влиза в ролята на обвинител, наречен “частен тъжител”, и носи тежестта да докаже пред съда кой, кога и как е извършил престъплението.  
• 6-месечен преклузивен срок: Законът поставя строг краен срок за тази инициатива. Частната тъжба трябва да бъде подадена в рамките на 6 месеца от деня на извършване на деянието или от деня, в който пострадалият е узнал за него. Този срок е преклузивен, което означава, че с изтичането му се губи правото на наказателно преследване завинаги.  

Тази процесуална уредба има огромни тактически последици. За пострадалия, всяко отлагане и колебание може да се окаже фатално за възможността му да търси наказателна отговорност. Много хора, надявайки се на извинение или подценявайки сериозността, пропускат този срок и впоследствие се оказват с вързани ръце. За извършителя, консултиран от опитен адвокат, този срок може да се превърне в спасителен пояс – ако пострадалият не действа в рамките на шест месеца, наказателната заплаха отпада.

Дори след изтичането на 6-месечния срок, пострадалият все още може да заведе гражданско дело за обезщетение в рамките на 5-годишната обща давност. Той обаче губи най-мощния си инструмент – наказателното производство, което често мотивира извършителите да постигнат споразумение и да компенсират вредите, за да избегнат риска от осъдителна присъда. Ето защо незабавната консултация с адвокат е от критично значение и за двете страни.  

Наказания за лека телесна повреда

Наказанията, предвидени от закона, съответстват на двете форми на увреждане:

• За причинено разстройство на здравето (ал. 1), наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.  
• За причинена болка и страдание (ал. 2), наказанието е лишаване от свобода до шест месеца, пробация или глоба от 100 до 300 лева в полза на държавата.  

Средна телесна повреда (чл. 129 от НК): Когато последиците са трайни

Когато увреждането на здравето надхвърли прага на леката телесна повреда, но все още не достига необратимите последици на тежката, деянието се квалифицира като средна телесна повреда съгласно чл. 129 от НК. Тук правната картина се променя драматично.  

Преход от частно към общо преследване

За разлика от леката телесна повреда, средната е престъпление от общ характер. Това означава, че държавата поема инициативата за наказателно преследване. Веднага щом органите на МВР или прокуратурата узнаят за такъв случай (например от сигнал на болнично заведение или жалба на пострадалия), те са длъжни да образуват досъдебно производство. Пострадалият вече не е “частен тъжител”, а придобива статут на свидетел и може да се конституира като “граждански ищец” в процеса, за да претендира обезщетение. Обвинението се повдига и поддържа от прокурор.  

Анализ на критериите за средна телесна повреда

Законът в чл. 129, ал. 2 изчерпателно изброява хипотезите, които съставляват средна телесна повреда. Всяка от тях има своите специфики, които са обект на тълкуване в съдебната практика.

• Трайно отслабване на зрението или слуха: Тук ключова е думата “трайно”. Съдебната практика е възприела, че “трайно” означава увреждане, което продължава повече от 30 дни. Не се изисква пълна загуба на зрение или слух (което би било тежка телесна повреда), а само тяхното съществено и продължително намаляване.  
• Трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата: Този критерий също е обвързан с 30-дневния праг. Той обхваща широк кръг от травми, типични за сбивания, като счупвания на кости, изкълчвания на стави, разкъсвания на мускулни или ставни връзки, които водят до обективно затруднение в нормалното функциониране на тялото за повече от месец.  
• Счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето: Това е една от най-детайлно разглежданите в практиката хипотези. За да е налице средна телесна повреда, трябва да са изпълнени няколко условия:
  • Не е нужно зъбът да е избит напълно; достатъчно е да е разклатен до степен, че падането му е неизбежно.  
  • Трябва да се касае за естествени, а не за изкуствени зъби (импланти, коронки).  
  • Зъбите трябва да са били функционални преди инцидента. Ако са били силно разрушени или болни, увреждането им може да не се счете за средна телесна повреда.  
  • Избиването на млечен зъб на дете обаче се квалифицира като средна телесна повреда, тъй като това нарушава нормалното развитие.  
  • Най-важното е наличието на функционално затруднение – в дъвченето или говоренето.  
• Обезобразяване на лицето или на други части на тялото: Това е трайно и съществено загрозяване, което нарушава естетическия вид на пострадалия. Може да се изразява в дълбоки, видими белези, деформация на нос, уши, вежди, или дори в промяна на походката в резултат на травма. При преценката се вземат предвид и индивидуалните особености на пострадалия като пол, възраст и професия.  
• Разстройство на здравето, временно опасно за живота: Това са състояния, при които в определен момент е съществувала реална, макар и временна, опасност за живота. Типични примери са тежка кръвозагуба, която е овладяна, мозъчен оток, или краткотрайна кома, от която пострадалият е излязъл.  
• Проникващи наранявания в черепната, гръдната или коремната кухина: Самото проникване в тези жизненоважни кухини на тялото е достатъчно, за да се квалифицира деянието като средна телесна повреда, дори и да не е засегнат вътрешен орган.  

30-дневният праг, който се прилага към няколко от критериите, се превръща в своеобразен вододел между леката и средната телесна повреда. Той превръща съдебно-медицинската експертиза в ключовото бойно поле на процеса. Прогнозата на вещото лице за необходимия период на възстановяване може да промени изцяло правната квалификация, а оттам и тежестта на наказанието. Ето защо работата с опитни вещи лица и прецизното формулиране на въпросите към тях е от решаващо значение за изхода на делото.

Наказание за средна телесна повреда

За причиняване на средна телесна повреда Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Въпреки сериозността на предвиденото наказание, в съдебната практика често се постановяват условни присъди, особено при чисто съдебно минало на извършителя. Това отново подчертава огромното значение на качествената адвокатска защита, която може да убеди съда да приложи по-благоприятна санкция.  

Тежка телесна повреда (чл. 128 от НК): Необратими последици и най-тежки наказания

Тежката телесна повреда е най-тежкото престъпление против здравето, уредено в чл. 128 от НК. Тя се характеризира с причиняването на дълготрайни, често необратими последици, които водят до инвалидизация или представляват пряка опасност за живота на пострадалия. Подобно на средната, тя също е престъпление от общ характер, преследвано от прокуратурата.  

Критериите за тежка телесна повреда

Законът изчерпателно изброява уврежданията, които се квалифицират като тежка телесна повреда. Те са:

Покупка на имот “на зелено” в България: Пълно ръководство за рискове и правна защита

Какви са правата на жертвите на домашно насилие и как да получат помощ?

• Продължително разстройство на съзнанието: Състояние, при което пострадалият е в невъзможност да възприема реалността и да общува адекватно за дълъг период, без сигурна прогноза за възстановяване.  
• Постоянна слепота с едното или с двете очи: Практически пълна и необратима загуба на зрение.  
• Постоянна глухота: Пълна и необратима загуба на слух.  
• Загуба на речта: Невъзможност за артикулиране на членоразделна реч, например поради парализа на гласните струни.  
• Детеродна неспособност: Необратима загуба на репродуктивните способности (стерилитет).  
• Обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган: Комбинация от трайно загрозяване и необратимо увреждане на функцията на говора, зрението, слуха и др..  
• Загуба или осакатяване на крак или ръка: “Загуба” означава физическо отстраняване на крайника, докато “осакатяване” е пълна и трайна загуба на основната му функция (например, парализиран крайник).  
• Загуба на вътрешен орган: Законът изрично посочва загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб.  
• Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота: Тежко и продължително болестно състояние, което само по себе си е животозастрашаващо, като например посттравматична епилепсия.  

В практиката често се случва едно сбиване да доведе до множество различни по вид и тежест наранявания. В такива случаи е важно да се знае, че законът прилага принципа на поглъщане. При квалификацията на деянието се взима предвид най-тежката от всички причинени повреди. Това означава, че ако в резултат на побой са причинени множество синини и охлузвания (лека телесна повреда), но и едно-единствено увреждане, което отговаря на критериите за тежка (например, загуба на зрение с едното око), цялото деяние ще бъде квалифицирано като тежка телесна повреда и извършителят ще бъде съден за най-тежкото престъпление. Този принцип прави съдебно-медицинската експертиза още по-централна, тъй като тя трябва прецизно да анализира всяко отделно нараняване и да го съотнесе към законовите критерии.  

Наказание за тежка телесна повреда

Предвид изключителната сериозност на последиците, наказанието за тежка телесна повреда е най-суровото от трите вида. Законът предвижда лишаване от свобода от три до десет години. При такива наказания възможността за условна присъда е силно ограничена и се прилага само при наличието на множество изключителни смекчаващи обстоятелства.  

Сравнителен анализ и отегчаващи обстоятелства

За да се ориентирате по-лесно в сложната материя на телесните повреди, представяме следната сравнителна таблица, която обобщава ключовата информация. След нея ще разгледаме и специфичните хипотези, при които законът предвижда значително по-тежки наказания.

Сравнителна таблица на видовете телесна повреда по НК

Отегчаващи вината обстоятелства (квалифицирани състави)

Наказанията, посочени в таблицата, са за основните състави на престъпленията. Законът обаче предвижда значително по-високи санкции, когато деянието е извършено при специфични, отегчаващи вината обстоятелства. Това са т.нар. “квалифицирани състави”.  

• По хулигански подбуди: Ако сбиването е извършено на обществено място, с което се демонстрира грубо неуважение към обществото и установения ред, телесната повреда може да бъде придружена и от обвинение за хулиганство (чл. 325 НК). В този случай наказанието за телесната повреда се завишава значително. Например, за средна телесна повреда по хулигански подбуди наказанието е   лишаване от свобода от две до десет години, а за тежка – от три до петнадесет години.  
• В съучастие: Когато нападението е извършено от две или повече лица (съизвършители), това също е отегчаващо обстоятелство. Законът третира по-строго груповите нападения поради по-голямата им обществена опасност и по-малките шансове на жертвата да се защити.  
• Спрямо специфични лица: Наказанията са по-тежки, ако жертвата е в особено уязвимо положение или изпълнява важна обществена функция. Такива хипотези са телесна повреда, причинена на:
  • Длъжностно лице или полицай при или по повод изпълнение на службата му.
  • Бременна жена.
  • Малолетно или непълнолетно лице.
  • Собствените родители (баща или майка).  
• По особено мъчителен начин или с особена жестокост: Тези понятия се преценяват от съда във всеки конкретен случай. “Особено мъчителен начин” е налице, когато на жертвата са причинени изключителни, извънредни физически или психически болки и страдания. “Особена жестокост” се свързва с проявата на изключителна безсърдечност и коравосърдечие от страна на дееца.  
• В условия на домашно насилие: Когато телесната повреда е елемент от домашно насилие, това също води до по-тежка наказателна отговорност.  

Наличието на дори едно от тези обстоятелства може да промени драстично изхода на делото, превръщайки една потенциална условна присъда в ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Вашата защита: Неизбежна отбрана, провокация и афект

Когато сте изправени пред обвинение за телесна повреда, законът предвижда няколко основни защитни механизма. Тяхното успешно прилагане обаче е сложен правен процес, който изисква прецизна аргументация и солидни доказателства. Позоваването на самозащита не е универсален щит, а правен лабиринт, в който без експертен водач лесно можете да се изгубите.

Неизбежна отбрана (чл. 12 от НК)

Това е най-често изтъкваната защита при дела за сбиване. Съгласно чл. 12 от НК, деянието, извършено при неизбежна отбрана, не е общественоопасно и не е престъпление. За да е налице обаче тази хипотеза, трябва да са изпълнени няколко стриктни условия:  

1. Наличие на противоправно нападение: Трябва да има реално, действително нападение срещу Вас, друго лице или обществени интереси.  
2. Непосредственост на нападението: Това е ключовият елемент. Защитата е позволена само срещу нападение, което се осъществява в момента или предстои да започне всеки момент. Неизбежна отбрана не е допустима срещу бъдещо, предполагаемо или вече приключило нападение. Ако някой Ви удари, падне на земята и спре да бъде заплаха, всеки следващ удар от Ваша страна вече не е отбрана, а ответно нападение.  

Превишаване пределите на неизбежната отбрана

Това е най-често срещаният правен проблем. Превишаване на пределите е налице, когато “защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението”. Важно е да се разбие митът, че трябва да се защитавате със същите средства (например, ако Ви нападат с юмруци, Вие да отвърнете само с юмруци). Законът не изисква такова нещо. Преценката е комплексна и съдът взема предвид всички обстоятелства – интензивност на нападението, използвани средства, брой на нападателите, физически данни на участниците, място и време на инцидента.  

Когато съдът приеме, че пределите са превишени, деянието става престъпление, но се наказва по-леко по специални, привилегировани състави на НК (напр. чл. 119 за убийство или чл. 132 за телесна повреда).  

Съществуват две изключително важни хипотези, свързани с пределите на отбраната:

• Нападение в жилище: Законът е категоричен, че няма превишаване на пределите, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище. В този случай отбраняващият се има право на по-интензивна защита.  
• Уплаха или смущение: Ако превишаването на пределите се дължи на силна уплаха или смущение, изпитани от отбраняващия се в стресовата ситуация, деецът не се наказва, въпреки че деянието формално е престъпно. Доказването на такова състояние обаче е сложно и обикновено изисква назначаването на съдебно-психологична и психиатрична експертиза.  

Провокация и състояние на силно раздразнение (Афект)

Това е друг важен защитен институт, който често се бърка с неизбежната отбрана. Разликата е фундаментална. При афекта, деянието си остава престъпление, но се счита, че вината на извършителя е смекчена, което води до по-леко наказание.  

Съгласно чл. 132, ал. 3 от НК, по-леко наказание се налага, ако телесната повреда е причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие. Класическият пример е ответен удар, нанесен веднага след тежка вербална провокация или пръв, по-лек удар от страна на пострадалия. За разлика от неизбежната отбрана, тук целта не е да се отблъсне нападение, а се реагира на вече случила се провокация. Установяването на афект също изисква експертна оценка на психическото състояние на дееца по време на извършване на деянието.  

Първи стъпки след инцидент: Практически наръчник за доказване и защита

Действията в първите часове и дни след сбиване са критични и често предопределят изхода на евентуално бъдещо дело. Ситуацията представлява своеобразна надпревара с времето и за двете страни, като този, който първи предприеме правилните правни стъпки, придобива огромно стратегическо предимство.

За пострадалия: Как да съберете доказателства?

Ако сте станали жертва на физическа агресия, трябва да действате бързо и методично:

1. Незабавно изваждане на медицинско свидетелство: Това е най-важната първа стъпка. Не го отлагайте! Медицинското свидетелство е официален документ, издаван от съдебен лекар, и е основното доказателство за Вашите наранявания. Обикновеният преглед при личен лекар или в спешен кабинет не е достатъчен, тъй като съдебният лекар има специална квалификация да описва травмите от гледна точка на изискванията на Наказателния кодекс. В София такива свидетелства се издават в Клиниката по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ “Александровска” на ул. “Св. Георги Софийски” № 1 (вход откъм ул. “Здраве” № 2). Запазете документа за платената такса, тъй като тези разходи представляват имуществена вреда и могат да бъдат претендирани от извършителя.  
2. Подаване на сигнал в полицията: Незабавно уведомете органите на реда. Подайте писмена жалба в най-близкото районно управление, в която да опишете подробно случилото се. Това ще стартира проверката и ще доведе до образуване на досъдебно производство, ако данните сочат за средна или тежка телесна повреда.
3. Подаване на частна тъжба: Ако увреждането е лека телесна повреда, не забравяйте за 6-месечния срок за подаване на частна тъжба в съда. Консултирайте се с адвокат незабавно, за да я подготвите.
4. Търсене на свидетели: Ако е имало очевидци на инцидента, опитайте се да вземете техни данни за контакт. Свидетелските показания са от огромно значение, особено ако липсват други доказателства.  
5. Запазване на други доказателства: Ако има записи от охранителни камери в района, поискайте от полицията да ги изземе своевременно. Запазете скъсани дрехи, счупени предмети и всякакви други веществени доказателства.

За обвиняемия: Как да изградите своята защита?

Ако сте обвинен в причиняване на телесна повреда, всяко Ваше действие или бездействие може да има сериозни последици:

1. Запазете мълчание: Имате конституционно право да не давате обяснения. Не бързайте да разказвате своята версия на събитията пред полицията. Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу Вас.
2. Незабавно се свържете с адвокат: Това е най-важната стъпка. Опитният адвокат по наказателно право ще Ви разясни правата, ще присъства на разпита Ви и ще започне да изгражда Вашата защитна стратегия от самото начало. Първите часове са критични.
3. Не се опитвайте да се свързвате с пострадалия: Опитите за “разбирателство” или извинения могат да бъдат изтълкувани погрешно като опит за оказване на натиск или като самопризнание. Всички комуникации трябва да се водят през адвокати.

Ролята на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) и търсенето на обезщетение

В хода на вече образуваното наказателно дело, прокурорът или съдът назначават съдебно-медицинска експертиза (СМЕ). Тя се различава от първоначалното медицинско свидетелство. СМЕ е комплексно изследване, което се извършва от вещо лице (съдебен лекар) и има за цел да отговори на конкретни въпроси, поставени от разследващите органи или съда, като например: какъв е механизмът на получаване на травмите, каква е тяхната тежест по смисъла на НК, каква е прогнозата за възстановяване и др.. Заключението на СМЕ е едно от най-важните доказателства по делото.  

Освен наказателната отговорност, пострадалият има право да търси и финансово обезщетение за претърпените вреди. Това става чрез предявяване на граждански иск в рамките на наказателния процес. Могат да се претендират:  

• Имуществени вреди: Всички направени разходи – за лечение, лекарства, рехабилитация, такса за медицинско свидетелство, пропуснати доходи от работа по време на възстановяването.  
• Неимуществени вреди: Обезщетение за причинените болки, страдания, стрес, унижение и всякакви други негативни емоционални преживявания.  

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като се вземат предвид тежестта на увреждането, интензивността и продължителността на болките и страданията. Съдебната практика е формирала ориентировъчни размери :  

• При лека телесна повреда: от 500 до 10,000 лева.
• При средна телесна повреда: от 5,000 до 150,000 лева.
• При тежка телесна повреда: от 20,000 до 250,000 лева и повече.

Защо Ви е нужен опитен адвокат по наказателно право в София?

Както стана ясно от този подробен анализ, правните последици от едно сбиване са далеч по-сложни и сериозни, отколкото изглежда на пръв поглед. Разграничението между лека, средна и тежка телесна повреда не е просто медицински въпрос, а сложна юридическа квалификация, зависеща от множество фактори. Процесуалните срокове са безкомпромисни, доказателствата са ключови, а защитните тези като неизбежната отбрана са истински правни лабиринти, в които един грешен ход може да доведе до осъдителна присъда.

В такава ситуация опитът да се справите сами е не просто рискован – той е предпоставка за провал.

• Ако сте пострадал, екипът на адвокатската ни кантора в София ще Ви помогне да защитите правата си. Ние ще осигурим спазването на всички процесуални срокове, ще съдействаме за правилното събиране и представяне на доказателства, ще формулираме прецизно Вашия граждански иск и ще се борим за постановяването на справедлива присъда за извършителя и получаването на максималното възможно обезщетение за претърпените от Вас болки и страдания.
• Ако сте обвиняем, ние ще изградим най-адекватната и ефективна защитна стратегия за Вашия случай. Ще анализираме в детайли доказателствата на обвинението, ще оспорим всяко неблагоприятно за Вас експертно заключение, ще пледираме за наличието на неизбежна отбрана, афект или други смекчаващи вината обстоятелства и ще защитаваме Вашите права на всеки етап от наказателния процес – от първия разпит до последната съдебна инстанция.

Независимо от коя страна на конфликта се намирате, времето не е на Ваша страна. Всяко забавяне може да има фатални последици за изхода на делото. Не рискувайте бъдещето си.

Свържете се с екипа на адвокатска кантора Росица Астакова в София още днес, за да запазите час за първоначална консултация и да получите експертната правна помощ, от която се нуждаете.