Съдържание:

Когато работата се превърне в кошмар

Всеки заслужава да се чувства сигурен, уважаван и продуктивен на работното си място. За съжаление, за твърде много хора реалността е различна. Ежедневието им е белязано от системен психически тормоз, известен като мобинг – тема, която доскоро беше табу в обществото. Много служители страдат мълчаливо, често защото не са информирани за своите права или се страхуват от последствията, ако дадат гласност на проблема.

Тормозът на работното място обаче не е просто личен конфликт или „труден характер“. Той е системен проблем с опустошителни последици не само за психическото и физическото здраве на жертвата, но и за цялата организация и дори за обществото като цяло. Сериозността на явлението е толкова голяма, че някои социологически изследвания доказват наличието на пряка връзка между мобинга и крайни форми на насилие, включително масови убийства в САЩ и Канада. Това подчертава, че борбата с мобинга не е въпрос на личен комфорт, а на обществена безопасност и защита на фундаментални човешки права.

Целта на настоящия материал е да послужи като изчерпателна и практически приложима пътна карта за всеки, който се сблъсква с този проблем в България. Въпреки усещането за безпомощност, което тормозът поражда, важно е да знаете, че законът е на Ваша страна и съществуват ефективни правни механизми за защита.

Като експерти в областта на трудовото и антидискриминационното право, ние от адвокатска кантора „Росица Астакова“ ще Ви преведем през сложната правна уредба, ще изясним какво точно представлява тормозът, какви са неговите форми и какви конкретни стъпки можете да предприемете, за да защитите своето достойнство и права.

Какво е „тормоз на работното място“ и „мобинг“? Дефиниции и разграничения

За да изградите ефективна стратегия за защита, е изключително важно да разбирате разликата между широко използвания термин „мобинг“ и тясната правна дефиниция на „тормоз“ в българското законодателство.

Легална дефиниция на „тормоз“

Основният закон, който урежда тази материя, е Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Според § 1, т. 1 от неговите Допълнителни разпоредби, „тормоз“ е всяко нежелано поведение, което отговаря едновременно на три ключови елемента :

Нежелано поведение: То може да бъде изразено физически, словесно или по друг начин (например чрез жестове, имейли, изолация). Ключовото е, че то не е желано от лицето, към което е насочено.
Основано на защитен признак: Това е най-важният и често най-труден за доказване елемент. Поведението трябва да е мотивирано от наличието на един от признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр: пол, раса, народност, етническа принадлежност, религия, вяра, възраст, сексуална ориентация, увреждане, семейно положение, имуществено състояние и други.
Цел или резултат: Поведението трябва да има за цел или за резултат (не е задължително целта да е била такава, достатъчно е резултатът да е налице) накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

Разграничение от „мобинг“

Терминът „мобинг“ произлиза от социологията и психологията и описва по-широко явление: системен, целенасочен и продължителен психически терор на работното място, често осъществяван от група (колеги или ръководител и колеги) срещу един индивид. Целта на мобинга обикновено е да се изолира, унижи и в крайна сметка да се принуди жертвата да напусне работа.

Тук се крие и едно от най-големите правни предизвикателства. Много често мобингът не е мотивиран от раса, пол или религия, а от причини като професионална завист, личностни конфликти, борба за власт или просто защото жертвата има високи етични стандарти, които дразнят останалите. В съдебната практика такива случаи се разглеждат като породени от „лично отношение“. Когато липсва връзка със защитен признак по ЗЗДискр, поведението, макар и да е тормоз в общоприетия смисъл, не попада под специалната закрила на този закон. Това не означава, че нямате защита, а че тя трябва да се търси по друг ред – например чрез иск за непозволено увреждане по общия Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) за претърпените вреди или по Наказателния кодекс (НК), ако са извършени конкретни престъпления като обида или клевета. Разбирането на този нюанс е критично за избора на правилна правна стратегия.

Сексуален тормоз

ЗЗДискр дава и отделна дефиниция на „сексуален тормоз“: всяко нежелано поведение от сексуално естество (физическо, словесно или друго), което накърнява достойнството и създава враждебна среда, особено когато отказът да се приеме такова поведение може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето. Сексуалният тормоз се счита за форма на дискриминация по признак „пол“.

Лицата на тормоза: Разпознаване на различните форми на мобинг

Тормозът може да се прояви по много начини, често припокриващи се и ескалиращи във времето. Разпознаването на конкретните поведения е първата стъпка към осъзнаването на проблема и търсенето на защита. Мобингът рядко е единичен акт; той е по-скоро ескалиращ процес, който може да започне с дребен конфликт и да прерасне в системен тормоз.

1. Психологически тормоз

Това е най-честата и коварна форма на мобинг, насочена към подкопаване на самооценката и психическата устойчивост на жертвата. Проявленията включват:

Социална изолация: Умишлено изключване от разговори, срещи, служебни имейли и социални събития.
Атаки срещу репутацията: Разпространяване на слухове, клюки и невярна информация.
Саботиране на работата: Укриване на важна информация, даване на неясни или противоречиви задачи, поставяне на нереалистични срокове, несправедлива критика.
Манипулация и заблуждаване (Gaslighting): Системни опити да се накара жертвата да се съмнява в собствените си възприятия, памет и разум.
Постоянни неоснователни обвинения: Непрекъснато подаване на неверни сигнали до ръководството за уж извършени нарушения от Ваша страна.

2. Вербален тормоз

Това е пряка словесна агресия, която цели да унижи, заплаши и деморализира.

Проявления: Постоянни обиди, подигравки, използване на унизителни прякори, цинизми, сарказъм, крясъци и заплахи. Тук спадат и обидни коментари, свързани с външния вид, облеклото, образованието, квалификацията или личния живот на служителя.

3. Сексуален тормоз

Това е всяко нежелано поведение със сексуален характер, което създава враждебна и смущаваща работна среда.

Проявления: Нежелани сексуални намеци, покани или предложения; неуместни коментари за външния вид или части от тялото; разказване на обидни сексуални вицове; неуместно докосване, прегръщане или приближаване; изпращане на материали със сексуален характер.

4. Физически тормоз

Макар и по-рядко срещан, това е най-явната и опасна форма на тормоз.

Проявления: Всяко физическо посегателство като бутане, блъскане, удряне, както и заплахи за такова. Тук се включват и действия като хвърляне на предмети по жертвата или унищожаване на личното ѝ имущество, както и ограничаване на достъпа до основни ресурси като вода или медицинска помощ. Такива действия почти винаги съставляват и престъпление по Наказателния кодекс.

5. Дискриминационен тормоз

Това е поведение, което е пряко свързано с неравно третиране на базата на защитен признак и е в основата на легалната дефиниция за тормоз.

Проявления: Системно по-ниско заплащане в сравнение с колеги на същата позиция, които полагат еднакъв труд; пренебрегване при повишения или достъп до обучения; възлагане на по-неприятни задачи единствено на базата на пол, възраст, етнос и др.. Важно е да се отбележи, че не всяко различно третиране е дискриминация. Съдебната практика показва, че ако например по-ниското заплащане на бременна служителка се дължи на обективно намален обем на работа, а не на факта на бременността, тогава дискриминация не е налице.

Вашата законова крепост: Правната рамка в България

Българското законодателство предлага многопластова защита срещу тормоз на работното място. Трите основни стълба на тази защита са Кодексът на труда, Законът за защита от дискриминация и Наказателният кодекс. Тези закони не се изключват взаимно, а предлагат различни инструменти, които могат да се използват паралелно за постигане на максимална защита.

1. Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр)

Това е основният специален закон, който урежда защитата от тормоз, разглеждайки го като форма на дискриминация. Той е приет в съответствие с международните договори и европейските директиви, които България е ратифицирала, и цели да утвърди правото на равенство и човешко достойнство.

Ключови разпоредби:
- Чл. 4: Забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на широк кръг защитени признаци.
- Чл. 5: Изрично постановява, че тормозът, сексуалният тормоз и преследването се смятат за дискриминация.
- Чл. 17: Задължава работодателя, получил оплакване за тормоз, незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяването му и да наложи дисциплинарна отговорност на извършителя.
- Чл. 18 и 19: Въвеждат задължение за работодателя да предприема ефективни мерки за превенция и го правят отговорен за актове на дискриминация, извършени от негови служители, ако не е изпълнил това си задължение.

2. Кодекс на труда (КТ)

КТ осигурява общата рамка на трудовите правоотношения и също съдържа важни текстове за защита.

Ключови разпоредби:
- Чл. 8, ал. 3: Забранява всякаква дискриминация при упражняване на трудовите права.
- Чл. 127, ал. 2: Задължава работодателя да осигури на работника здравословни и безопасни условия на труд. Това задължение се тълкува разширително и включва осигуряването на работна среда, свободна от психически тормоз и насилие.
- Чл. 186, 188, 189: Уреждат дисциплинарната отговорност. Извършването на тормоз от служител е тежко нарушение на трудовата дисциплина и може да бъде основание за налагане на наказания, включително „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“.

3. Наказателен кодекс (НК)

Когато тормозът премине определени граници, той се превръща в престъпление и защитата се търси чрез органите на наказателното производство.

Приложими състави:
- Обида и клевета: За публично нанесена обида се предвижда наказание глоба от 3000 до 10 000 лева и обществено порицание.
- Принуда и заплаха: Ако сте принуждавани да извършите нещо против волята си чрез сила или заплаха.
- Телесни повреди: Всяко физическо насилие, довело до увреждане на здравето, е престъпление, наказуемо според тежестта на увреждането.

Разбирането, че тези три закона работят в синхрон, е от ключово значение. Можете едновременно да подадете жалба до Комисията за защита от дискриминация (КЗД), да изискате от работодателя си да накаже извършителя по КТ и, ако има основания, да сезирате прокуратурата по НК. Този комплексен подход изисква експертно планиране и е една от основните причини, поради които консултацията с опитен адвокат е силно препоръчителна.

Отговорността на работодателя: Какво е длъжен да направи Вашият шеф?

Законът не разглежда работодателя като пасивен наблюдател на конфликти в екипа. Напротив, той му вменява активни задължения както за превенция, така и за реакция при случаи на тормоз. Неизпълнението на тези задължения е самостоятелно нарушение и води до пряка отговорност за работодателя.

1. Задължение за превенция

Работодателят е длъжен да създаде и поддържа работна среда, която не толерира тормоз. Това включва :

Предприемане на ефективни мерки: В сътрудничество със синдикалните организации, ако има такива, работодателят трябва да разработи и приложи политики и процедури за предотвратяване на всички форми на дискриминация и тормоз.
Информиране на служителите: Работодателят е длъжен да постави на достъпно за всички служители място текста на ЗЗДискр, както и всички вътрешни правила и клаузи от колективния трудов договор, свързани със защитата от дискриминация.

2. Задължение за реакция при сигнал

Това е най-конкретното и неотложно задължение. Когато служител подаде оплакване, че е подложен на тормоз, работодателят е длъжен да действа незабавно. Действията му трябва да включват три стъпки :

Да извърши проверка: Проверката трябва да е бърза, обективна и безпристрастна, за да се установят фактите по случая.
Да предприеме мерки за прекратяване на тормоза: Това може да включва разговори с двете страни, преместване на извършителя в друг отдел или други подходящи мерки, които да гарантират, че нежеланото поведение спира.
Да наложи дисциплинарна отговорност: Ако проверката установи, че тормозът е извършен от друг работник или служител, работодателят е длъжен да потърси дисциплинарна отговорност на виновното лице съгласно Кодекса на труда.

3. Отговорност при бездействие

Ако работодателят не предприеме тези стъпки или го направи формално и неефективно, той носи пряка отговорност.

Отговорност по ЗЗДискр: Съгласно чл. 19 от ЗЗДискр, при неизпълнение на задължението си за превенция, работодателят носи отговорност за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов служител.
Съдебна практика: Върховният административен съд (ВАС) в свое Решение № 6295 от 26.05.2021 г. ясно постановява, че отговорността на работодателя се ангажира, когато се докаже, че той е получил оплакване, но не е реагирал незабавно с проверка, мерки за прекратяване на тормоза и налагане на дисциплинарна отговорност.

Този двоен ангажимент на работодателя – за превенция и за реакция – е важен лост за натиск. Когато подавате сигнал, можете да му напомните не само за задължението му да разследва Вашия конкретен случай, но и за по-общото му законово задължение да осигури среда без тормоз, за чието неизпълнение носи пряка отговорност.

План за действие: Практически стъпки за защита от мобинг

Когато сте подложени на системен тормоз, може да се чувствате объркани и да не знаете откъде да започнете. Следващият практически наръчник очертава последователността от действия, които можете да предприемете.

Стъпка 1: Документирайте всичко. Това е най-важната подготвителна стъпка, преди да предприемете каквото и да е официално действие. Подробни съвети за това ще намерите в следващия раздел.
Стъпка 2: Уведомете официално работодателя. Първата официална стъпка е да сезирате ръководството. За да имате доказателство, че сте го направили, подайте оплакването си в писмена форма с входящ номер. В него опишете ясно и фактологично ситуацията, конкретните инциденти и лица. Оплакването трябва да бъде подадено лично от Вас, а не от трето лице.
Стъпка 3: Сезирайте Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Ако работодателят не предприеме адекватни мерки или реакцията му е формална, следващата стъпка е да се обърнете към КЗД. КЗД е независим държавен орган, който разглежда жалби за дискриминация, включително тормоз. Производството пред нея е безплатно. Комисията може да установи, че е извършено нарушение, да наложи глоба на работодателя или на прекия извършител и да издаде задължителни предписания за преустановяване на тормоза. Важно е да знаете, че КЗД няма правомощия да присъжда обезщетение за претърпените от Вас неимуществени вреди (стрес, страдание).
Стъпка 4: Подайте сигнал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИТ). Инспекцията по труда контролира спазването на трудовото законодателство като цяло, включително задължението на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Можете да подадете сигнал по телефон (национален номер 0700 17 670), на място в регионалната дирекция или онлайн. ИТ е длъжна да запази анонимността Ви пред работодателя.
Стъпка 5: Заведете гражданско дело в съда. Това е единственият път, по който можете да получите финансово обезщетение за претърпените вреди. Можете да претендирате както за имуществени вреди (направени разходи за лечение, лекарства, психологически консултации, пропуснати ползи), така и за неимуществени вреди (преживените болка, страх, стрес, унижение, безсъние). Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда „по справедливост“, като се вземат предвид тежестта и продължителността на тормоза.
Стъпка 6: Сезирайте прокуратурата. Ако поведението срещу Вас съставлява престъпление (физическо насилие, заплахи, принуда, публична обида), трябва да подадете жалба до съответната районна прокуратура. В рамките на образуваното наказателно дело можете да предявите граждански иск и да поискате обезщетение за вредите, причинени от престъплението.

За да обобщим и систематизираме тези възможности, представяме следната таблица:

Институция/Орган	Какво прави?	Как се сезира?	Възможен резултат
Работодател	Извършва вътрешна проверка, прекратява тормоза, наказва извършителя.	Писмена, входирана жалба.	Дисциплинарно наказание за извършителя (забележка, предупреждение за уволнение, уволнение). Прекратяване на тормоза.
Инспекция по труда	Проверява спазването на трудовото законодателство.	Сигнал (телефон, онлайн, на място).	Констативен протокол, задължителни предписания към работодателя, административно-наказателна отговорност за работодателя.
КЗД	Установява наличие на дискриминация (тормоз), налага санкции.	Писмена жалба.	Решение, с което се установява нарушение; глоба/имуществена санкция за работодателя/извършителя; предписания за преустановяване.
Районен/Административен съд	Установява нарушение, присъжда обезщетение за вреди.	Искова молба.	Осъдително решение за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди; установяване на неправомерност на уволнение и др.
Прокуратура/Съд (НК)	Разследва и наказва за извършено престъпление.	Жалба/тъжба до прокуратурата/съда.	Наказание за извършителя (глоба, пробация, лишаване от свобода). Обезщетение чрез граждански иск в процеса.

Доказателствата по делото: Как да докажете, че сте жертва на тормоз?

Доказването на системен тормоз е може би най-голямото предизвикателство. То е маратон, а не спринт. Силата на Вашия казус не се крие в един-единствен инцидент, а в доказването на модел на поведение (pattern of behavior), който се е повтарял във времето. Затова методичното и системно събиране на доказателства е от критично значение.

1. Принципът на обърнатата доказателствена тежест

Законът за защита от дискриминация въвежда ключово облекчение за жертвата. Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр, ако Вие представите факти, от които може да се направи обосновано предположение, че сте били обект на тормоз, доказателствената тежест се прехвърля върху ответната страна (Вашия работодател или колега). Тя трябва да докаже, че не е нарушила принципа на равно третиране. Това не означава, че не трябва да събирате доказателства, а че не е нужно да доказвате казуса си „извън всяко съмнение“, както е в наказателното право.

2. Водене на „Дневник на инцидентите“

Това е най-мощният Ви инструмент. Започнете да водите подробен дневник на всеки инцидент на тормоз, колкото и незначителен да Ви се струва. Записвайте следната информация:

Дата и час на инцидента.
Място (например в офиса, в коридора, по време на среща).
Присъстващи (имена на колеги, които са били свидетели).
Точно описание на случилото се: Какво беше казано или направено? Цитирайте дословно обидните думи или заплахи.
Вашата реакция и чувства: Как се почувствахте (унизени, уплашени, ядосани)? Какво отговорихте или направихте?
Предприети действия: Споделихте ли с някого след инцидента?

3. Запазване на писмени доказателства

Всяка писмена следа е ценно доказателство.

Имейли, SMS-и, съобщения в чат приложения (Viber, Messenger, WhatsApp) са напълно годни доказателствени средства в съда.
Никога не трийте обидни или заплашителни съобщения. Правете скрийншоти (снимки на екрана), които да показват съобщението, подателя и датата/часа.
Ако е възможно, водете важна комуникация с потенциалния насилник в писмена форма (имейл), за да имате ясна следа.

4. Ролята на свидетелите

Свидетелските показания са изключително важни. Често обаче колегите се страхуват да свидетелстват от страх за собствената си работа.

Съвет: Дори и да не са съгласни да свидетелстват веднага, споделяйте с доверени колеги за всеки инцидент. Дръжте ги в течение. В един бъдещ процес тяхното знание, че Вие системно сте се оплаквали от определено поведение, може да бъде много полезно, дори и да не са били преки очевидци на всеки инцидент. В съда свидетелите се разпитват поотделно, за да се гарантира обективността на показанията им.

5. Медицински документи

Ако тормозът се е отразил на здравето Ви, това трябва да се документира от лекар.

Посетете личния си лекар или психолог/психиатър и разкажете за проблемите си (стрес, безсъние, тревожност, паник атаки, депресия). Издадените медицински документи са пряко доказателство за претърпените неимуществени вреди и са основание за по-високо обезщетение.
При физическо насилие е задължително да си извадите медицинско свидетелство, най-добре от съдебен лекар, което подробно описва вида и степента на нараняванията.

Невидимите рани: Въздействието на мобинга върху здравето и кариерата

Последиците от мобинга далеч надхвърлят неприятните емоции. Те са реални, обективно измерими вреди върху здравето, кариерата и цялостната ефективност на организацията. Свързването на правния термин „неимуществени вреди“ с конкретни медицински диагнози и икономически данни е ключово за доказване на сериозността на претърпяното страдание.

1. Въздействие върху психичното здраве

Тормозът на работното място е един от основните психосоциални рискове в съвременния свят. Той е пряк причинител на:

Стрес, тревожност и депресия: Това са най-честите последици. По данни на Световната здравна организация (СЗО) и Международната организация на труда (МОТ), депресията и тревожността, свързани с работата, струват на световната икономика близо 1 трилион долара годишно под формата на загубена производителност.
Професионално прегаряне (Burnout): Състояние на пълно емоционално, физическо и умствено изтощение.
Други психологически проблеми: Проблеми с паметта и концентрацията, нервност, социална изолация, паник атаки, посттравматично стресово разстройство, чувство на страх и безсилие.

2. Въздействие върху физическото здраве

Хроничният стрес, причинен от мобинга, има директни и опасни последици за физическото здраве. Научни проучвания доказват връзката между тормоза на работното място и повишения риск от:

Сърдечносъдови заболявания: Проучване на Университета в Копенхаген, обхванало близо 80 000 служители, доказва, че жертвите на тормоз са с 59% по-висок риск от развитие на сърдечносъдови проблеми.
Мускулно-скелетни проблеми: Хроничното напрежение води до болки в гърба, врата и ставите.
Други проблеми: Отслабена имунна система, проблеми със съня, стомашно-чревни разстройства.

3. Въздействие върху организацията

Мобингът е отрова не само за жертвата, но и за цялата компания. Той води до:

Високо текучество: Квалифицирани служители напускат, неспособни да издържат на токсичната среда.
Загуба на производителност: Налице са висок процент отсъствия от работа (absenteeism) и феноменът „презентизъм“ (presenteeism) – служителите са на работа, но са болни, стресирани и неефективни.
Влошен организационен климат: Когато един насилник успее да изгони жертвата си, той се чувства възнаграден за поведението си и често продължава със следваща жертва, създавайки порочен цикъл на тормоз.

Не сте сами – Потърсете професионална правна помощ

Тормозът на работното място е сериозен проблем с тежки последици, но както показва този анализ, българското законодателство предоставя стабилна и многопластова защита. Вие не сте безсилни. Имате права и съществуват ефективни механизми, чрез които да ги защитите.

Пътят към справедливостта обаче може да бъде сложен и емоционално изтощителен. Навигирането между различните институции – работодател, Инспекция по труда, Комисия за защита от дискриминация, съд, прокуратура – изисква не само познаване на закона, но и стратегическо мислене и практически опит.

Най-важното е да не страдате в мълчание и да не се отказвате. Даването на гласност на проблема е първата и най-важна стъпка към неговото разрешаване.

Ако сте жертва на тормоз на работното място и се нуждаете от експертна правна помощ, за да защитите правата и достойнството си, свържете се с екипа на адвокатска кантора Астакова в София за консултация. Ние можем да Ви помогнем да оцените Вашия казус, да съберете необходимите доказателства и да изградите най-ефективната стратегия за защита, съобразена с Вашата конкретна ситуация. Не сте сами в тази битка.