Пътеводител към Пребиваване в България: Визи A, C, и Ключът към Дългосрочно Установяване – Виза D

В тази статия ще направим преглед на основните типове български визи – летищна транзитна виза (тип „А“), виза за краткосрочно пребиваване (тип „С“) – и ще се фокусираме подробно върху визата за дългосрочно пребиваване (тип „D“). Именно виза „D“ е ключовата стъпка за всеки гражданин на трета страна (извън ЕС/ЕИП и Швейцария), който желае да пребивава в Република България за период, по-дълъг от 90 дни, и впоследствие да кандидатства за разрешение за продължително пребиваване. Нашата цел е да предоставим ясна и структурирана информация, която да ви помогне да се ориентирате в този важен процес.

Видове български визи – Кратък преглед (Виза A, C)

Преди да разгледаме в детайли визата за дългосрочно пребиваване, е важно да имаме представа и за другите основни типове визи, които Република България издава на граждани на трети страни.

1. Летищна транзитна виза (Виза тип „А“)

• Предназначение: Тази виза е предназначена за граждани на определени държави, които трябва да преминат през международната транзитна зона на едно или повече летища на територията на Република България, без реално да влизат в страната. Тоест, притежателят на виза „А“ няма право да напуска транзитната зона на летището.
• За кого е необходима: Необходимостта от виза тип „А“ се определя от гражданството на пътуващия. Списъкът на държавите, чиито граждани се нуждаят от летищна транзитна виза, е регламентиран в европейското и българското законодателство.
• Срок на валидност: Обикновено се издава за едно, две или по изключение за няколко летищни преминавания, като валидността й не може да надхвърля шест месеца.
• Основни изисквания: Кандидатът трябва да представи валиден документ за пътуване, доказателства за продължаване на пътуването до крайната дестинация (напр. самолетен билет) и виза за държавата на крайна дестинация (ако такава е необходима).

2. Виза за краткосрочно пребиваване (Виза тип „С“)

• Предназначение: Виза тип „С“ е предназначена за транзитно преминаване през територията на България или за планирано пребиваване за срок, който не надвишава 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период. Този 180-дневен период се отчита назад от всяка дата на престой.
• Цели на посещението: Най-честите цели за издаване на виза „С“ включват:
  • Туризъм
  • Посещение на роднини или приятели
  • Бизнес пътувания (срещи, преговори, конференции, но не и извършване на трудова дейност)
  • Участие в културни или спортни събития
  • Краткосрочно обучение или специализация
  • Транзитно преминаване
• Видове: Може да бъде еднократна, двукратна или многократна, в зависимост от нуждите на кандидата и представените документи. Максималният срок на валидност на многократна виза тип „С“ може да бъде до 5 години, но правото на престой остава ограничено до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.
• Важно да се знае:
  • Притежаването на виза „С“ по правило не дава право на работа в България.
  • Виза „С“ не може да бъде директно продължена или трансформирана в разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на страната. За целите на дългосрочно пребиваване е необходима виза тип „D“.
• Основни изисквания: Включват валиден паспорт, снимка, медицинска застраховка с покритие минимум 30 000 евро, доказателства за целта на пътуването (напр. хотелска резервация, покана от физическо или юридическо лице, бизнес кореспонденция), доказателства за достатъчно финансови средства за издръжка и за завръщане в страната на произход или за транзит.

Разбирането на разликите между тези визи е от съществено значение. Ако вашата цел е краткосрочно посещение, виза „С“ е подходящият избор. Ако обаче планирате да живеете, работите или учите в България за по-дълъг период, ще ви е необходима виза тип „D“.

Секция 2: Какво представлява виза тип „D“ и за кого е предназначена?

След като разгледахме визите за летищен транзит и краткосрочно пребиваване, е време да се фокусираме върху визата за дългосрочно пребиваване, или виза тип „D“. Тя е разрешение, издавано от българските дипломатически и консулски представителства в чужбина. Тя дава право на притежателя си да влезе на територията на Република България и да пребивава за срок до 6 месеца (в някои специфични случаи до 1 година), като през този период следва да подаде документи за издаване на разрешение за продължително пребиваване пред органите на Дирекция „Миграция“ към Министерство на вътрешните работи (МВР).

За кого е задължителна виза „D“?

Тази виза е задължителна за всички граждани на трети страни, които не са членове на Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) или Конфедерация Швейцария, и които възнамеряват да установят своето пребиваване в България за период, надвишаващ 90 дни в рамките на 180-дневен период. Важно е да се отбележи, че дори ако чужденецът има право на краткосрочно безвизово пребиваване в България или притежава валидна виза „С“, той пак трябва да получи виза „D“, ако планира да остане дългосрочно и да кандидатства за разрешение за пребиваване.

Основни характеристики на виза „D“:

• Многократна: Обикновено позволява многократно влизане в страната.
• Срок на валидност: Най-често е с валидност 6 месеца и право на пребиваване до 180 дни. За определени основания (напр. по чл. 24в или чл. 24с от ЗЧРБ – висококвалифицирана заетост, научни изследвания) може да е с валидност до 1 година и право на пребиваване до 360 дни.
• Предпоставка за разрешение за пребиваване: Без валидна виза „D“ (освен в много редки, законово уредени изключения), чужденецът не може да кандидатства за разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в България.

Разбирането на целта и обхвата на виза „D“ е първата и най-важна стъпка преди да се пристъпи към същинската процедура по кандидатстване за дългосрочно установяване в страната.

Общи изисквания за кандидатстване за виза „D“

Независимо от конкретното основание, на което чужденецът кандидатства за виза „D“, съществува набор от общи изисквания и документи, които трябва да бъдат изпълнени и представени. Тези изисквания са регламентирани в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и Правилника за неговото прилагане (ППЗЧРБ).

Основни общи документи:

1. Заявление за издаване на виза: Попълнен по образец формуляр, подписан лично от кандидата.
2. Валиден документ за задгранично пътуване (паспорт):
   • Трябва да съдържа най-малко две празни страници.
   • Трябва да е издаден през предходните 10 години.
   • Срокът на валидност трябва да надвишава с най-малко 3 месеца планираната дата на напускане на територията на Република България (в контекста на виза D, това се отнася за срока на самата виза).
3. Актуална цветна снимка паспортен формат: Направена на светъл фон, отговаряща на изискванията за паспортни снимки.
4. Доказателства за осигурено жилище за срока на пребиваване:
   • Нотариално заверен договор за наем на жилище.
   • Нотариален акт за собственост на недвижим имот.
   • Декларация от собственик за предоставяне на жилище, нотариално заверена.
5. Доказателства за притежаване на достатъчно финансови средства за издръжка:
   • За срока на пребиваване, поискан с визата, кандидатът трябва да докаже, че разполага с финансови средства в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната за всеки месец от престоя.
   • Това може да бъде удостоверено чрез банково извлечение от сметка на името на кандидата.
6. Полица за медицинска застраховка:
   • Валидна за територията на Република България (или ЕС).
   • Покриваща всички разходи по репатриране, спешна медицинска помощ и болнично лечение.
   • Минимално покритие от 30 000 евро.
   • Трябва да е валидна за целия период на планираното пребиваване по визата.
7. Свидетелство за съдимост:
   • Издадено от държавата, чийто гражданин е кандидатът, или от държавата на обичайното му пребиваване.
   • Трябва да е оригинално, преведено на български език и легализирано (с апостил, ако държавата е страна по Хагската конвенция, или чрез консулска легализация). Представя се при първоначално подаване на заявление.
8. Документи, удостоверяващи специфичното основание за кандидатстване: Тези документи варират значително в зависимост от целта на пребиваването (ще ги разгледаме в следващата секция).

Важни аспекти:

• Легализация и превод: Всички чуждестранни документи, които се представят, трябва да бъдат преведени на български език от заклет преводач и легализирани съгласно международните договори (апостил или консулска легализация).
• Такси: За разглеждането на заявлението за виза „D“ се заплаща консулска такса.
• Лично подаване: По правило, заявлението се подава лично от кандидата в българското дипломатическо или консулско представителство в държавата на неговото обичайно пребиваване.

Изрядността и пълнотата на тези общи документи са от решаващо значение за успеха на заявлението.

Основни законови основания за получаване на виза „D“

Законът за чужденците в Република България (ЗЧРБ) предвижда различни основания, на които чужденец може да получи право на дългосрочно пребиваване и съответно виза „D“. Изборът на правилното основание е критичен, тъй като от него зависят специфичните документи, които трябва да се подготвят. Ето някои от най-често срещаните основания:

1. Трудова дейност (чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ):

   • Изисква се предварително получено разрешение за работа от Агенцията по заетостта, освен ако чужденецът не е освободен от такова изискване (напр. при „Синя карта на ЕС“ или други специфични случаи като вътрешнокорпоративен трансфер).
   • Необходими са трудов договор, документи за квалификация и др.

2. Търговска дейност (чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ):

   • Чужденецът трябва да е регистрирал търговско дружество в България (напр. ЕООД или ООД), в което са разкрити и поддържани най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани (или граждани на ЕС/ЕИП/Швейцария) за срока на пребиваването.
   • Изискват се документи за регистрация на фирмата, удостоверение от НАП за наетите лица, бизнес план, доказателства за реална дейност и др.

3. Представителство на чуждестранно търговско дружество (чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ):

   • Чужденецът е регистриран като търговски представител на чуждестранна компания в Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
   • Необходими са актуален сертификат от БТПП, документи на чуждестранната компания (регистрация, финансови отчети, удостоверение за актуално състояние, липса на данъчни задължения), договор с представителя, пълномощно. Това основание е обект на засилен контрол и изисква доказване на реална дейност на представителството и икономическа обоснованост.

4. Упражняване на свободна професия (чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ):

   

   Връщане на стока и замяна: Вашите права като потребител – офлайн и онлайн

   

   Вписване на договор за прехвърляне на предприятие в Имотния регистър

   • Изисква се разрешение от съответния компетентен орган (напр. Министерство на труда и социалната политика, след съгласуване с ресорното министерство, в зависимост от професията).
   • Необходими са доказателства за квалификация, финансов капацитет, план за дейността. Процедурата е сложна и изисква доказване на уникалност и полза за българското общество.

5. Обучение (чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ):

   • Чужденецът е приет за редовна форма на обучение в лицензирано българско учебно заведение (университет, училище).
   • Необходимо е удостоверение от учебното заведение, доказателства за платени такси за обучение и достатъчно средства за издръжка.

6. Семейни причини (чл. 24, ал. 1, т. 13, 14, 18 от ЗЧРБ):

   • Членове на семейството на български гражданин: Съпруг/а, невстъпили в брак непълнолетни деца, финансово зависими пълнолетни деца (до 26 г., ако са редовни студенти), финансово зависими родители.
   • Членове на семейството на чужденец с разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване: Съпруг/а, невстъпили в брак непълнолетни деца.
   • Необходими са документи за гражданско състояние (удостоверение за брак, акт за раждане), легализирани и преведени, както и доказателства за осигурено жилище и издръжка от приемащата страна.

7. Осигурени пенсионери (чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ):

   • Чужденци, които получават пенсия и разполагат с достатъчно средства за издръжка в България.
   • Необходимо е удостоверение от компетентния орган на другата държава, че лицето получава пенсия, както и доказателство за открита банкова сметка в България, по която ще се превежда пенсията.

8. Инвестиции (чл. 24, ал. 1, т. 7, 8, 19, 20, 21 от ЗЧРБ и чл. 25 от ЗЧРБ):

   • Съществуват различни опции за инвестиции, като например:
     • Инвестиция над 1 млн. лв. в капитала на българско дружество, извършващо приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите.
     • Придобиване на акции или облигации на български дружества, търгувани на регулиран пазар, или дялове в колективни инвестиционни схеми на стойност над 2 млн. лв.
     • Влагане на сума не по-малка от 500 000 лв. в капитала на българско дружество, като чужденецът е съдружник или акционер с не по-малко от 50% от капитала и в резултат на инвестицията са придобити ДМА на стойност не по-малка от 500 000 лв. и са създадени 10 работни места.
   • Тези основания са сложни и изискват стриктно спазване на законовите изисквания и представяне на множество специфични документи. Някои от по-старите инвестиционни програми (като инвестиция в държавни ценни книжа за получаване на постоянно пребиваване) бяха прекратени, но има нови възможности, които се актуализират.

9. Други основания:

   • Лица от български произход (чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ).
   • Дългосрочно лечение в българско лечебно заведение (чл. 24, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ).
   • Кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване с акредитация в България (чл. 24, ал. 1, т. 12 ЗЧРБ).
   • Лица, извършващи дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерство на правосъдието (чл. 24, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ).
   • Висококвалифицирана заетост („Синя карта на ЕС“ – чл. 24в от ЗЧРБ), научни изследователи (чл. 24с от ЗЧРБ), стажанти, доброволци.

Всяко от тези основания има своите специфики и изисква внимателна подготовка на документацията. Препоръчително е да се консултирате с опитен адвокат, за да определите най-подходящото основание за вашия случай.

Процедурата по кандидатстване за виза „D“ – стъпка по стъпка

След като сте определили подходящото основание и сте събрали всички необходими общи и специфични документи, следва самата процедура по кандидатстване за виза „D“. Ето основните стъпки:

1. Проверка и подготовка на документите:

   • Уверете се, че всички документи са актуални, правилно попълнени и подписани.
   • Чуждестранните документи трябва да бъдат легализирани (апостил или консулска легализация) и преведени на български език от заклет преводач.
   • Направете копия на всички документи.

2. Запазване на час (ако е необходимо) и подаване на заявлението:

   • Заявлението за виза „D“ се подава лично в българското дипломатическо или консулско представителство в държавата на обичайното пребиваване на кандидата. В някои консулства може да се изисква предварително запазване на час.
   • При подаването се представят оригиналите и копията на документите. Служителят в консулството ще провери документите и ще приеме заявлението.
   • Заплаща се консулска такса. Размерът й може да варира, затова е добре да се провери актуалната информация на уебсайта на съответното посолство/консулство.

3. Интервю (възможно):

   • В някои случаи консулският служител може да проведе интервю с кандидата. Целта на интервюто е да се установят по-ясно обстоятелствата около кандидатурата, целта на пребиваването и истинността на представените документи и информация.

4. Срок за разглеждане на заявлението:

   • Стандартният срок за разглеждане на заявление за виза „D“ е до 35 работни дни. В по-сложни случаи или при необходимост от допълнителни документи, този срок може да бъде удължен.
   • Важно е да се има предвид, че решенията по заявленията за виза „D“ се вземат след задължително съгласуване с Дирекция „Миграция“ и Държавна агенция „Национална сигурност“.

5. Получаване на решението и визата:

   • След като решението е взето, консулството ще уведоми кандидата.
   • При положително решение, визата се полага в паспорта на кандидата. Необходимо е да се провери дали всички данни във визата са коректни (имена, срок на валидност, брой влизания).
   • При отказ за издаване на виза, кандидатът има право да обжалва решението по законоустановения ред или да подаде ново заявление, ако причините за отказа могат да бъдат отстранени. Отказите за виза „D“ подлежат на съдебен контрол пред Административен съд – София град.

Процедурата изисква търпение и внимание към детайлите. Всяка грешка или пропуск в документите може да доведе до забавяне или отказ.

След получаване на виза „D“ – какво следва?

Успешното получаване на виза „D“ е важна стъпка, но не е крайната цел. Тя ви дава право да влезете в България и да инициирате процедурата за получаване на разрешение за продължително пребиваване.

1. Пристигане в България:

   • След като получите виза „D“, трябва да влезете в България в рамките на нейния срок на валидност.
   • При влизане в страната, граничните власти могат да изискат да представите отново някои от документите, послужили за издаването на визата (напр. медицинска застраховка, доказателства за финансови средства, адрес).

2. Адресна регистрация:

   • В срок до 5 дни от влизането си в страната, чужденецът (ако не е настанен в хотел) трябва да се регистрира писмено в службата за административен контрол на чужденците (Дирекция „Миграция“ или съответното РУ на МВР по местоживеене) или да декларира адреса си. Ако отседнете в хотел, хотелиерът извършва тази регистрация.

3. Кандидатстване за разрешение за продължително пребиваване:

   • Това е най-важната стъпка след пристигането. Преди изтичането на срока на валидност на виза „D“, но не по-късно от 14 дни преди този срок, трябва да подадете заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Дирекция „Миграция“ на МВР или в съответния отдел/сектор „Миграция“ при Областната дирекция на МВР по местоживеене.
   • Комплектът документи, които се подават за разрешение за пребиваване, в голяма степен повтаря тези, представени за виза „D“, но може да има и допълнителни изисквания (напр. актуални банкови извлечения, удостоверение от НАП за липса на задължения, ако сте регистрирали фирма и т.н.).
   • Разрешението за продължително пребиваване обикновено се издава за срок до една година (или по-кратък, в зависимост от основанието и валидността на документите, напр. паспорт) и подлежи на ежегодно подновяване. За някои основания (напр. „Синя карта на ЕС“) срокът може да е по-дълъг.

След успешно получаване на разрешение за пребиваване, на чужденеца се издава български документ за самоличност – карта на чужденец, пребиваващ в Република България.

Защо да се доверите на адвокат за процедурата?

Както стана ясно от представената информация, процесът по получаване на българска виза – било то „А“, „С“ или особено „D“ – и последващо разрешение за пребиваване в България е многопластов. Той изисква прецизна подготовка на значителен обем документи, както и познаване на актуалната нормативна уредба и административни практики, които често се променят.

Предимствата от ползването на квалифицирана правна помощ са многобройни:

• Правилно определяне на типа виза и основанието: Адвокатът ще ви помогне да изберете най-подходящия тип виза и законово основание за вашия конкретен случай.
• Коректна подготовка на документите: Ще получите съдействие за събирането, оформянето, превода и легализацията на всички необходими документи, свеждайки до минимум риска от грешки и пропуски.
• Спестяване на време и усилия: Навигирането в административните процедури може да бъде времеемко и стресиращо. Адвокатът ще ви преведе през процеса по-ефективно.
• Представителство пред институциите: Вашият адвокат може да ви представлява пред българските консулски служби (в определени граници) и пред Дирекция „Миграция“.
• Решаване на възникнали проблеми: При евентуални затруднения или необходимост от допълнителни документи, адвокатът ще реагира адекватно и своевременно.
• Обжалване на откази: В случай на неоснователен отказ, адвокатът ще ви съдейства за подготовката и внасянето на жалба в съда.

В адвокатска кантора Астакова имаме богат опит в съдействието на чуждестранни граждани за успешното получаване на всички типове български визи и разрешения за пребиваване в Република България. Ние предлагаме индивидуална консултация, цялостна подготовка на документацията и пълно правно обслужване през целия процес.

Ако планирате посещение или дългосрочно пребиваване в България и имате нужда от професионална подкрепа, не се колебайте да се свържете с нас. Ще се радваме да бъдем ваш доверен партньор по пътя към успешното ви влизане и установяване в страната.