Какво представлява завещанието?
В Закона за наследствеността се посочва, че завещанието е способът, с който завещателят се разпорежда с притежаваното от него движимо и недвижимо имущество след сбъдването на бъдещо събитие. След настъпването на това събитие заветникът придобива правото на собственост върху тези движими и недвижими имущества.
Кога се извършва вписване на завещание?
Когато предмет на завещание (завещателно разпореждане) е недвижим имот. През 2001 г. бяха внесени няколко промени (чл. 112, б „и“ от Закона за собствеността) и чл. 4, б „и“ от Правилника за вписване. Например саморъчните завещания, с които се завещават права върху собствеността или друго вещно право върху недвижим имот, задължително следва да се впишат. Вписването става към Службата по вписвания по местонахождението на имота. Или с други думи, когато говорим за вписване на завещание, всъщност имаме предвид вписването на саморъчни преписи с предмет прехвърляне на недвижимо имущество.
Каква е процедурата по вписване?
Най-напред се подава писмена молба от ищеца /заинтересованото лице/. Към нея още се прилагат нотариално заверен препис от саморъчното завещание и протоколът по неговото обявяване.
Ролята на вписването се определя като оповестително-защитна, а контролът върху вписваните актове е възложен на съдията по вписванията. С неговите правила можете да се запознаете в Правилника за вписванията, чл. 32 от който гласи, че:
- Съдията по вписване е длъжен да следи дали подаденият за вписване акт подлежи на такова;
- Съдията по вписване трябва да провери дали актът е законосъобразен.
Ако всичко е изпълнено, то се преминава и към същинската процедура по вписване на завещанието.
До какви проблеми може да доведе вписването на завещание?
Завещателните разпореждания обуславят наличието на декларация за вписване на препис по обявено саморъчно завещание. Деклараторът, който се опасява, че може да е в разрез със закона и подлежи на наказателна отговорност, посочва недвижимото имущество, което му е завещано. Такава декларация не е предвидено да се представя от страна на постановление на Министерски съвет, закон или указ. Целта тук е да не се търси наказателна отговорност на декларатора. Или ако такава декларация за вписване на препис не се представи, не може да се откаже вписването на саморъчното завещание.
Как може да Ви помогне нотариусът?
Нотариусът може да подаде молба за вписване на завещанието. Ако това е така, на подробен опис подлежи недвижимият имот, обект на завещанието. Същият следва да обяви и завещание, депозирано в нотариалната му кантора с цел съхранение, както и такова, представено му от трето лице-преносител. Ако депозираните завещания са подадени за съхранение преди 1998 г., те продължават да се съхраняват по службите по вписванията. До този момент завещанията не подлежаха на регистриране, тъй като Правилникът за вписване не считаше това за нужно.
Затова и намирането на завещания от преди 1998 г. е трудна задача.
необходимите документи, сред които завещателното разпореждане, удостоверена копие от завещанието и документ за идентификация на завещателя. След приемане на молбата и документите, компетентната институция извършва проверка и анализ на тях и след това се издава акт за вписване на завещание. Този акт се изпраща до Службата по вписвания, където се извършва самото вписване в регистъра на недвижимите имоти. В процеса на вписване се заплаща такса и се поставя печат върху завещателното разпореждане. След това завещателното разпореждане се връща на ищеца, като вписването става официално и е доказателство за съществуването му.
ел лицата определят разпоредбите за разпределение на своите имущество след смъртта си. Това е документ, който трябва да се състави в писмен вид и да се представи пред нотариус, за да бъде признат за валиден. Завещателят има свободата да решава кой ще бъде наследник и в какъв размер, както и да определи специални условия и ограничения. Завещанието е важен инструмент, който дава възможност на хората да контролират разпределението на имота им, като гарантира, че техните желания ще бъдат изпълнени след тяхната смърт.