Запис на заповед: Ръководство за издаване, събиране на вземания и защита на правата Ви

Записът на заповед – Вашият надежден инструмент за гарантиране на плащания

В динамичния свят на бизнеса и личните финансови взаимоотношения, необходимостта от сигурни и ефективни механизми за гарантиране на плащания е по-голяма от всякога. Един такъв доказал се във времето инструмент в българското право е записът на заповед. Той предлага сравнително бърз и ясен начин за обезпечаване на парични вземания, но същевременно крие специфики, чието непознаване може да доведе до нежелани последици.

Какво представлява записът на заповед? Дефиниция и правна рамка.

Записът на заповед (често съкращаван като ЗНЗ) е едностранна, формална сделка и ценна книга, чрез която едно лице, наречено издател, безусловно обещава да плати определена парична сума на друго лице, наречено поемател (кредитор), или на негова заповед. Този документ материализира парично вземане и е специфично предназначен да урежда единствено плащания на парични средства.  

Правната уредба на записа на заповед се съдържа основно в членове 535 до 538 от Търговския закон (ТЗ). Макар тези законови текстове да са сравнително кратки, по силата на препращащи норми (например чл. 537 ТЗ, който препраща към правилата за менителницата) се прилагат и множество други разпоредби, което прави материята значително по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Това е важен аспект, тъй като стриктното спазване на законовите изисквания за форма и съдържание е пряко свързано със силата на записа на заповед като несъдебно изпълнително основание. Именно защото законът е толкова взискателен към формата, той позволява на кредитора да се възползва от ускорената процедура за събиране на вземания по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).  

Записът на заповед се отличава от други финансови инструменти. Например, за разлика от чека, който в Република България може да бъде издаван само срещу банка , при записа на заповед лицето, което трябва да заплати сумата (издателят), може да бъде както физическо, така и юридическо лице. В сравнение с обикновен договор за заем, записът на заповед има предимството, че е абстрактна сделка и представлява несъдебно изпълнително основание, което значително улеснява процеса на принудително събиране на дълга.  

Абстрактният характер на записа на заповед, т.е. неговата формална независимост от конкретната причина или сделка (каузално правоотношение), поради която е издаден, е една от ключовите му характеристики и източник на неговата сила. На теория, за валидността на задължението по записа на заповед е достатъчно документът да е редовен от външна страна. Въпреки това, съдебната практика, особено на Върховния касационен съд (ВКС), все по-често допуска обсъждане и изследване на каузалното правоотношение, особено когато длъжникът повдигне основателни възражения относно съществуването или действителността на първоначалната сделка. Това създава известно напрежение между формалната строгост на закона и стремежа към справедливост по същество във всеки конкретен казус. Кредиторите не могат сляпо да разчитат единствено на формата, ако длъжникът активно и аргументирано оспорва основанието за издаване на записа на заповед.  

Кога и защо да прибегнем до запис на заповед? Практическо приложение.

Записът на заповед намира широко приложение като инструмент за обезпечаване на изпълнението на парични задължения, произтичащи от различни видове договори. Той е особено популярен при договори за заем.  

Някои от типичните сценарии, при които се използва запис на заповед, включват:

• Даване или получаване на заем: Когато едната страна предоставя парична сума на друга и желае да си осигури по-голяма сигурност за нейното връщане.  
• Липса на друг писмен договор: В ситуации, при които страните не са сключили подробен писмен договор, но съществува дължима парична сума и е необходимо формално доказателство за задължението.  
• Търговски сделки с отложено плащане: За гарантиране на плащания по търговски договори, където плащането на цената или част от нея е разсрочено или отложено.

Екипът на Адвокатска кантора Астакова в София може да Ви предостави детайлна консултация и да прецени дали записът на заповед е най-подходящият и ефективен инструмент за обезпечаване на Вашите конкретни финансови интереси и трансакции.

Гъвкавостта при издаването на записа на заповед е едно от неговите предимства. Законът не поставя строги времеви рамки – той може да бъде издаден както в момента на възникване на задължението (например, при сключване на договор за заем), така и на по-късен етап. Тази възможност за последващо формализиране на вече възникнало задължение е удобна, но не трябва да води до небрежност. Дори при издаване на по-късен етап, всички законови изисквания за реквизитите на документа трябва да бъдат стриктно спазени, тъй като паметта за детайлите на първоначалната сделка може да избледнее или обстоятелствата да са се променили, което би могло да създаде бъдещи усложнения.  

Основни предимства за кредитора.

За кредитора (поемателя по записа на заповед) този документ предлага няколко съществени предимства:

• Улеснена процедура за събиране на вземането: Най-значимото предимство е възможността за бързо и ефективно принудително събиране на дълга чрез т.нар. заповедно производство по чл. 417, т. 9 от ГПК.  
• Бързина при снабдяване с изпълнителен лист: Въз основа на редовен запис на заповед, съдът може да издаде изпълнителен лист в кратки срокове, без да е необходимо провеждането на пълен исков процес за установяване на вземането на този етап.  
• По-голяма сигурност: Записът на заповед предоставя по-висока степен на сигурност за кредитора в сравнение с обикновените писмени договори за дълг, именно поради улеснената процедура за изпълнение.  

Основното предимство на записа на заповед не се изчерпва само с неговия абстрактен характер, а се крие най-вече в процесуалните улеснения, които българският закон предоставя на приносителя на редовно издаден документ. Законодателят е предвидил този специален, ускорен ред, тъй като формалната изрядност на записа на заповед създава силна презумпция за съществуването на задължението. Това спестява на кредитора времеемкия и често скъп исков процес, поне в началната фаза на събиране на вземането.

Въпреки че записът на заповед се възприема като „лесен за употреба“ поради липсата на изискване за нотариална заверка , потенциалните грешки при неговото изготвяне могат да го направят напълно невалиден и безполезен. Това подчертава критичната необходимост от експертна правна помощ при съставянето му. Законът не изисква нотариална заверка, което създава впечатление за простота. Обаче, Търговският закон (чл. 535, 536) предписва много точни и императивни (задължителни) реквизити. Пропускането дори на един от тях (с много малко изключения, предвидени в закона) води до невалидност на документа като запис на заповед. Множество правни източници и експерти предупреждават за рисковете от неправилно изготвяне и настоятелно препоръчват консултация с квалифициран юрист. Следователно, привидната „лесна употреба“ крие значителни подводни камъни, ако не се подходи с необходимото знание и внимание, което прави ролята на опитния адвокат ключова за гарантиране на правната сигурност.  

Издаване на безупречен запис на заповед: Ръководство стъпка по стъпка

Създаването на валиден запис на заповед изисква прецизност и стриктно придържане към законовите изисквания. Всеки пропуск може да компрометира възможността за ефективно събиране на вземането.

Кой може да бъде издател и поемател?

Страни по записа на заповед могат да бъдат както физически лица (граждани), така и юридически лица (фирми, организации и др.).  

• Издателят е лицето, което поема задължението да плати – длъжникът.
• Поемателят е лицето, в чиято полза се издава записът на заповед и което има право да получи плащането – кредиторът.  

Тази универсалност по отношение на страните значително разширява приложното поле на записа на заповед и го прави подходящ за широк кръг от търговски и лични финансови взаимоотношения.

Таблица 1: Задължителни реквизити на записа на заповед съгласно чл. 535 ТЗ и последици от липсата им.

Стриктното спазване на изискванията за съдържание, посочени в чл. 535 от Търговския закон, е от критично значение за валидността на записа на заповед. Липсата дори на един от тези задължителни елементи, с няколко точно определени изключения, води до нищожност на документа като запис на заповед. Това означава, че той няма да породи желаните правни последици и няма да може да послужи като основание за бързо принудително изпълнение.  

Следващата таблица систематизира тези реквизити и последиците от тяхната липса:

Изискването за „безусловно обещание“ е абсолютно фундаментално. Всяко обвързване на плащането с настъпването или ненастъпването на бъдещи несигурни събития, или с изпълнението на насрещни задължения, директно в текста на записа на заповед, го лишава от абстрактния му характер и го прави невалиден като такъв. Условията и детайлите на основната сделка (например договор за заем) трябва да са уредени в отделен договор, а записът на заповед да остане чисто и ясно обещание за плащане на конкретна сума.  

Относно подписа на издателя, той трябва да бъде саморъчен и да е положен под основния текст на записа на заповед, удостоверявайки волята на издателя за поемане на задължението. Макар законът да не изисква изрично собственоръчно изписване на пълните имена на издателя под неговия подпис , практиката и съветите на опитни юристи, какъвто е и  

Адвокат Росица Астакова, сочат, че това е силно препоръчително. Изписването на трите имена собственоръчно значително затруднява евентуалното оспорване на автентичността на подписа в бъдещ съдебен процес. Това е малък детайл, който обаче може да има голямо практическо значение за сигурността на кредитора.  

Форма, брой екземпляри и липса на нужда от нотариална заверка.

• Писмена форма: Записът на заповед задължително се съставя в писмена форма, за да бъде валиден. Няма законово изискване дали текстът да е написан на ръка или напечатан на компютър, стига всички задължителни реквизити да са налице и подписът на издателя да е саморъчен.  
• Един оригинален екземпляр: Записът на заповед се издава само в един оригинален екземпляр, който се предава и остава на съхранение при поемателя (кредитора). Издаването на два или повече еднообразни оригинала е изключително рисковано, тъй като всеки от тях може да се третира като отделно, самостоятелно задължение. Например, ако се издадат два идентични записа на заповед за 500 лева, това може да се тълкува като поемане на задължение за общо 1000 лева.  
• Без нотариална заверка: За валидността на записа на заповед не се изисква нотариална заверка нито на подписа на издателя, нито на съдържанието на документа. Това значително улеснява и поевтинява процедурата по издаването му и го прави достъпен инструмент.  

Липсата на изискване за нотариална заверка обаче може да се разглежда като нож с две остриета. От една страна, тя прави процеса по-бърз и по-малко формален. От друга страна, повишава потенциалния риск от подправяне на подписи или последващи нерегламентирани промени в съдържанието на документа. Нотариалната заверка обикновено придава по-висока степен на сигурност относно самоличността на подписалото лице и датата на подписване. При записа на заповед тази допълнителна сигурност липсва по подразбиране, което означава, че страните трябва да бъдат по-внимателни. При необходимост и съмнения, те биха могли да търсят други начини за косвено удостоверяване на автентичността, като например присъствието на свидетели при подписването, макар това да не е формално изискване и да има ограничени последици в евентуален съдебен спор.

Практически съвети от Адвокат Росица Астакова за избягване на често срещани грешки.

Въпреки че на пръв поглед записът на заповед може да изглежда като прост документ, неговото коректно съставяне е от изключително значение. Както отбелязват някои експерти, „съставянето му е част от „висшата математика“ на търговското право“ , и малки пропуски могат да имат фатални последици за неговата валидност и изпълняемост. Ето някои практически съвети за избягване на често срещани грешки:  

• Прецизно идентифициране на страните: Изписвайте пълните и точни имена на издателя и поемателя, техните Единни граждански номера (ЕГН) за физически лица или Единни идентификационни кодове (ЕИК)/БУЛСТАТ за юридически лица, както и актуални адреси.  
• Ясно посочване на сумата: Сумата на задължението трябва да бъде изписана както с цифри, така и с думи. При наличие на разминаване между двете, според закона предимство има сумата, изписана с думи. Това е важна гаранция срещу случайни грешки или опити за манипулация.  
• Избягване на корекции: Стремете се документът да бъде чист, без зачерквания, добавки или други поправки, тъй като те могат да породят съмнения относно автентичността на волята на издателя или момента на извършването им.  
• Внимание при падежа: Падежът трябва да бъде определен ясно и недвусмислено. Неясно формулиран падеж може да доведе до нищожност на записа на заповед, както е потвърдено и в съдебната практика (например, Решение № 77/2015 г. на ВКС, цитирано в ).  
• Не разчитайте на готови бланки без проверка: Избягвайте сляпото използване на готови образци на запис на заповед, намерени в интернет. Много от тях може да са непълни, неточни или да не отразяват актуалните законови изисквания и съдебна практика. Екипът на   Правна кантора Астакова може да изготви индивидуален запис на заповед, напълно съобразен с Вашите конкретни нужди и спецификите на казуса.
• Чести грешки, които да избягвате:
  • Объркване на сумите, изписани с цифри и с думи.  
  • Поставяне на условия за плащане в текста на записа на заповед.  
  • Пропускане на някой от задължителните реквизити.

Тези съвети подчертават необходимостта от професионална правна помощ. Много хора подценяват сложността на този документ, водени от привидната му простота и липсата на изискване за нотариална заверка. Всеки реквизит обаче има свои специфични изисквания и е предмет на тълкуване от съдебната практика, което налага внимателен и информиран подход.

Анатомия на записа на заповед: Какво казва образецът?

Разглеждането на стандартен образец на запис на заповед помага за по-доброто разбиране на неговата структура и ключовите елементи, които трябва да присъстват.

Разглеждане на ключови полета и формулировки в стандартен образец.

Въз основа на достъпни образци , един типичен запис на заповед включва следните полета и формулировки:  

• Наименование: Ясно изписано в горната част на документа: „ЗАПИС НА ЗАПОВЕД“.
• Данни за издателя (длъжника): Пълно име (за физическо лице) или наименование на фирмата (за юридическо лице), ЕГН/ЕИК, постоянен адрес/седалище и адрес на управление.
• Данни за поемателя (кредитора): Пълно име/наименование, ЕГН/ЕИК, адрес.
• Безусловно обещание за плащане: Ключова формулировка от типа: „С настоящия запис на заповед, долуподписаният/ата [Име на издателя] безусловно се задължавам да заплатя на [Име на поемателя] или на негова заповед…“
• Сума: Изписана както с цифри (напр. „5000 лв.“), така и с думи (напр. „пет хиляди лева“).
• Падеж: Указва кога сумата става дължима. Може да бъде:
  • Конкретна дата (напр. „Падеж: 01.01.2025 г.“).
  • „На предявяване“.
  • „В срок от [брой дни/месеци] след предявяването на настоящия запис на заповед“.
• Място на плащане: Посочва се населеното място, където трябва да се извърши плащането.
• Дата и място на издаване: Календарната дата и населеното място, където записът на заповед е съставен и подписан от издателя.
• Подпис на издателя: Саморъчен подпис на издателя, положен в края на документа.

Значение на клаузите „без протест“ и „без разноски“.

В текста на записа на заповед често се включват специфични клаузи, които имат важно практическо значение:

Задържане за 24 часа по ЗМВР: Вашите права и последващи стъпки

Данъчно облагане в Обединеното кралство: Ключови аспекти за български и европейски граждани

• Клауза „без протест“: Тази клауза освобождава поемателя (кредитора) от задължението да извършва нотариален протест в случай на неплащане от страна на издателя. Протестът е формална процедура, извършвана от нотариус, която удостоверява отказа за плащане и е необходима за запазване на определени права на кредитора (особено регресни права срещу джиранти, ако записът е бил прехвърлян). Включването на клаузата „без протест“ значително улеснява и поевтинява процедурата за кредитора, тъй като протестът е времеемка и скъпа процедура. При наличие на такава клауза, обикновена нотариална покана може да бъде достатъчна за удостоверяване на предявяването и отказа за плащане, ако това е необходимо. Тази клауза е силно препоръчителна за кредитора.  
• Клауза „без разноски“: Тълкуването на тази клауза може да варира. Според някои източници , тя означава, че поемателят няма право да претендира от издателя за извънсъдебните разноски, които е направил във връзка със събирането на сумата (например разходи за напомнителни писма, телефонни разговори и др.). Важно е да се отбележи, че тази клауза обикновено   не се отнася за съдебните разноски (държавни такси, адвокатски хонорари), направени в рамките на заповедно или исково производство за принудително събиране на вземането. Други източници приемат, че клаузата „без разноски“ е равнозначна по смисъл на „без протест“. Съществува и тълкуване , което предполага, че клаузата „без разноски“ лишава кредитора от правото да претендира каквито и да било разноски, свързани със събирането. Поради тази потенциална неяснота и различните тълкувания, е препоръчително съдържанието и последиците на тази клауза да бъдат внимателно обмислени и при необходимост да се потърси правен съвет за прецизирането ѝ в конкретния случай.  

Включването на клаузата „без протест“ е почти стандартна практика и е от съществено значение за модернизирането на записа на заповед като практичен инструмент за съвременните търговски и граждански отношения, спестявайки на кредитора излишни формалности и разходи.

Падеж и предявяване на записа на заповед: Кога и как да изискате плащане?

Определянето на падежа и спазването на процедурата по предявяване на записа на заповед са ключови моменти, от които зависи изискуемостта на вземането и възможността за неговото събиране.

Видове падеж: същност и значение.

Падежът е моментът, в който задължението по записа на заповед става изискуемо, т.е. кредиторът може да поиска плащане от длъжника. Търговският закон предвижда няколко възможни начина за определяне на падежа :  

• На определена дата: Плащането е дължимо на точно посочена календарна дата (напр. „15 май 2025 г.“).
• На предявяване: Плащането става дължимо в момента, в който кредиторът представи (предяви) записа на заповед на длъжника за плащане.
• На определен срок след предявяване: Плащането е дължимо след изтичането на определен период (напр. „30 дни след предявяване“) от датата, на която записът на заповед е бил предявен на длъжника.
• На определен срок след издаването: Плащането е дължимо след изтичането на определен период (напр. „три месеца след датата на издаване“) от датата, на която записът на заповед е бил съставен.

Ако в записа на заповед не е посочен падеж, съгласно чл. 536, ал. 2 от ТЗ, той се смята за платим на предявяване.  

Процедура и срокове за предявяване за плащане.

Процедурата по предявяване зависи от вида на падежа:

• Запис на заповед, платим на определен ден или на определен срок след издаването/предявяването, трябва да бъде предявен за плащане на самия падеж или в един от двата следващи работни дни (чл. 491 ТЗ, който се прилага и за записа на заповед по силата на чл. 537 ТЗ).  
• Важно е да се отбележи, че според установената съдебна практика (включително Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСГК на ВКС), непредявяването на записа на заповед с фиксиран падеж в тези срокове не лишава поемателя (кредитора) от правото му да търси плащане от издателя (прекият длъжник). Непредявяването обаче може да го лиши от т.нар. регресни права срещу джиранти, ако записът е бил прехвърлян чрез джиро. При запис на заповед с фиксиран падеж, предявяването не е задължително условие за настъпване на изискуемостта или за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.  
• Удостоверяване на предявяването: Когато предявяването е необходимо или е извършено, издателят следва да удостовери върху самия документ (записа на заповед), че му е бил предявен, като постави дата и се подпише (чл. 538, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 477 ТЗ). Ако издателят откаже да направи такова удостоверяване, кредиторът трябва да извърши протест чрез нотариус, освен ако в записа на заповед е включена клауза „без протест“. В такъв случай, нотариална покана за плащане може да бъде достатъчно доказателство за предявяването и отказа.  

Особености при запис на заповед, платим на предявяване.

Когато записът на заповед е платим „на предявяване“ (включително и когато падеж не е посочен изрично), съществуват важни специфики:

• Той трябва да бъде предявен за плащане в срок от една година от датата на неговото издаване. Издателят обаче има право, преди или при издаването на записа на заповед, да определи по-дълъг или по-кратък срок за предявяване (чл. 538, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 487, ал. 1 ТЗ).  
• Пропускането на този едногодишен (или друг уговорен) срок за предявяване е критично. Съдът може да откаже издаването на изпълнителен лист въз основа на такъв непредявен своевременно запис на заповед. Това подчертава необходимостта от стриктно следене на сроковете от страна на кредитора.  
• При запис на заповед, платим на предявяване, самото предявяване е условие за поставяне на длъжника в забава и за възникване на изискуемостта на вземането. Следователно, в този случай предявяването за плащане не може да бъде избегнато.  

Едногодишният срок за предявяване на запис на заповед, който е „платим на предявяване“, е често пропускан момент в практиката. Законодателят е въвел този срок, за да внесе известна сигурност в отношенията между страните и да не оставя длъжника в безкрайна несигурност относно това кога ще му бъде поискано плащане. Това е важен баланс между интересите на кредитора, който разполага с гъвкав инструмент, и длъжника, който има право на предвидимост. Кредиторите трябва да бъдат изключително внимателни и да следят този срок, тъй като пропускането му може сериозно да компрометира възможността за бързо и ефективно събиране на вземането по облекчения ред на заповедното производство.

От обещание към реалност: Събиране на вземането по запис на заповед

След като задължението по записа на заповед стане изискуемо (настъпил е падежът и са спазени изискванията за предявяване, ако е приложимо), кредиторът може да пристъпи към събиране на сумата.

Доброволно плащане: процедура и добри практики.

Идеалният сценарий е длъжникът да изпълни доброволно задължението си. При доброволно плащане е важно да се спазят следните добри практики:

• При частично плащане: Ако длъжникът извърши частично плащане, кредиторът (поемателят) трябва да отбележи получената сума и датата на плащане върху самия оригинал на записа на заповед, в присъствието на длъжника. Това служи като доказателство за извършеното плащане и намалява оставащото задължение.  
• При пълно плащане: Когато длъжникът заплати цялата дължима сума по записа на заповед, той има право и трябва задължително да изиска от кредитора да му върне оригинала на документа.  

Връщането на оригинала на записа на заповед при пълно плащане е абсолютно критично за защитата на длъжника. Тъй като записът на заповед е ценна книга, държането на оригинала легитимира приносителя като кредитор. Ако длъжникът плати, но не получи обратно оригинала, съществува риск недобросъвестен кредитор да предяви вземането отново или да прехвърли записа на заповед на трето лице, което също би могло да претендира плащане. Унищожаването на документа или връщането му на издателя след извършване на пълно плащане е единственият сигурен начин да се „погаси“ самата ценна книга и да се предотвратят бъдещи злоупотреби.

Принудително събиране при неплащане: силата на закона зад Вашия ЗНЗ.

Ако длъжникът не извърши доброволно плащане, кредиторът може да пристъпи към принудително събиране на вземането си, като се възползва от специфичните предимства, които записът на заповед предоставя.

• Заповедно производство по чл. 417, т. 9 от ГПК – бързата писта за кредитора.
  • Записът на заповед е признат от закона за несъдебно изпълнително основание. Това означава, че въз основа на него кредиторът може да инициира процедура за издаване на изпълнителен лист, без да е необходимо предварително да води исков процес за доказване на вземането си.  
  • Кредиторът подава заявление до компетентния районен съд (обикновено по постоянния адрес на длъжника-физическо лице или по седалището на длъжника-юридическо лице ) с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.  
  • Към заявлението задължително се прилага оригиналът на записа на заповед.  
  • На този етап съдът извършва проверка само на външната редовност на представения запис на заповед – дали са налице всички задължителни реквизити по чл. 535 ТЗ и дали вземането е изискуемо (настъпил ли е падежът). Съдът не разглежда спора по същество и не преценява дали действително съществува каузално правоотношение между страните.  
  • Ако записът на заповед е редовен от външна страна, съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, често в рамките на няколко дни.  
  • Екипът на Правна кантора Астакова в София притежава богат опит в успешното водене на заповедни производства въз основа на запис на заповед, осигурявайки на своите клиенти бързо и ефективно събиране на техните вземания.
• Образуване на изпълнително дело.
  • След като получи издадения изпълнителен лист, кредиторът се обръща към избран от него съдебен изпълнител (частен или държавен). Съдебният изпълнител образува изпълнително дело и предприема предвидените в ГПК действия за принудително събиране на дълга от длъжника. Тези действия могат да включват налагане на запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения, възбрани върху недвижими имоти, извършване на описи и продажби на движимо и недвижимо имущество на длъжника.  

Процедурата по чл. 417 ГПК представлява изключително мощно предимство за кредитора, който разполага с редовно издаден запис на заповед. Тя му позволява да заобиколи необходимостта от предварителен, често дълъг и скъп, исков процес за установяване на съществуването на вземането. Това спестява значително време и ресурси. Характерно за тази процедура е, че длъжникът обикновено научава за издадената срещу него заповед за изпълнение и изпълнителен лист едва когато съдебният изпълнител му връчи призовка за доброволно изпълнение. Това поставя кредитора в изгодна позиция, но законът предвижда и механизми за защита на длъжника, които ще бъдат разгледани по-долу.  

Щитът на длъжника: Възможности за защита и възражения

Въпреки че записът на заповед предоставя значителни предимства на кредитора, законът осигурява и на длъжника възможности за защита, ако той счита, че не дължи сумата или че има нередности с документа.

Право на възражение срещу заповедта за изпълнение.

• Срок за възражение: Длъжникът има право да подаде писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Съгласно актуалните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс (след измененията от 2019 г., отразени в ), срокът за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК е   едномесечен от датата на връчване на заповедта за изпълнение от съдебния изпълнител. Този срок е преклузивен и не може да бъде продължаван. (Бележка: По-стари източници може да сочат двуседмичен срок, но следва да се има предвид актуалната уредба).  
• Не се изисква обосноваване: По правило, за да бъде валидно възражението, не се изисква длъжникът да посочва конкретни мотиви или основания защо не дължи сумата. Достатъчно е да заяви, че оспорва вземането. Изключение е, ако е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение – тогава длъжникът трябва да представи аргументи за това.  
• Спиране на изпълнението: Ключова особеност при запис на заповед е, че подаването на възражение от длъжника спира принудителното изпълнение по изпълнителното дело. Това е съществена разлика спрямо други документи, служещи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, при които възражението само по себе си не спира изпълнението, освен ако длъжникът не представи надлежно обезпечение.  
• Последици от възражението: Ако длъжникът подаде възражение в срок, кредиторът е длъжен, за да запази силата на издадената заповед, да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок от уведомяването му за постъпилото възражение. С този иск кредиторът трябва вече по общия исков ред да докаже пред съда съществуването и изискуемостта на своето вземане. Ако кредиторът не предяви такъв иск в срок, издадената заповед за изпълнение се обезсилва.  

Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение.

Освен възражението срещу самата заповед, длъжникът има право и да обжалва разпореждането на съда, с което се допуска незабавно изпълнение и се издава изпълнителен лист.

• Срок за обжалване: Това става чрез подаване на частна жалба по реда на чл. 419 ГПК. Съгласно измененията в ГПК от 2019 г. , срокът за подаване на частна жалба е   едномесечен от връчването на заповедта за изпълнение. (Бележка: По-стари източници може да сочат двуседмичен срок ).  
• Обжалването не спира изпълнението само по себе си: Важно е да се отбележи, че подаването на частна жалба по чл. 419 ГПК само по себе си не спира принудителното изпълнение. Спирането на изпълнението при запис на заповед настъпва поради подаденото възражение по чл. 414 ГПК, както беше обяснено по-горе.  
• Основания за обжалване: В частната жалба длъжникът може да изтъква само доводи, свързани с нередовността на самото заявление за издаване на заповед за изпълнение или с нередовността на представения запис на заповед от външна страна (например липса на задължителен реквизит, неизискуемост на вземането към момента на подаване на заявлението и др.). На този етап не се разглеждат спорове по съществото на каузалното правоотношение.  

Спирането на изпълнението при подадено възражение по запис на заповед е важен балансиращ механизъм в полза на длъжника. Той му предоставя възможност да се защити по същество в последващия исков процес, без риск имуществото му да бъде разпродадено междувременно, в случай че възраженията му се окажат основателни. Законодателят е отчел, че макар записът на заповед да е силен инструмент за кредитора, възможността за грешки или злоупотреби при неговото издаване (тъй като не изисква нотариална заверка и други формалности, типични за други изпълнителни основания) налага тази допълнителна процесуална защита за длъжника.

Често срещани възражения на длъжници и съдебна практика на ВКС.

В практиката длъжниците често повдигат различни възражения срещу издадени заповеди за изпълнение въз основа на запис на заповед. Някои от най-често срещаните включват:  

• Оспорване автентичността на подписа: Длъжникът твърди, че подписът, положен върху записа на заповед, не е негов. В този случай тежестта на доказване, че подписът не е автентичен, е върху длъжника (съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК). За установяване на този факт често се назначава съдебно-графологична експертиза.  
• Липса на задължителни реквизити / недействителност на ЗНЗ: Ако записът на заповед не съдържа някой от императивно изискваните от чл. 535 ТЗ реквизити (с изключение на предвидените в чл. 536 ТЗ случаи), той е нищожен като ценна книга и не може да породи правни последици. Това е едно от най-честите и силни възражения, ако е основателно.  
• Възражения, свързани с каузалното правоотношение (основанието за издаване):
  • Както беше споменато, записът на заповед е абстрактна сделка, което означава, че основанието (каузата) за неговото издаване не е част от съдържанието му и не е условие за неговата формална валидност.  
  • Въпреки това, ако в рамките на исковото производство по чл. 422 ГПК (което следва след подадено възражение) длъжникът направи конкретни и обосновани възражения, свързани с каузалната сделка (например, че задължението по основния договор е погасено чрез плащане, прихващане, давност; че основният договор е нищожен или унищожен; че сумата по записа на заповед не е реално предоставена по договор за заем и т.н.), съдът е длъжен да изследва и тези обстоятелства.  
  • В такъв случай, тежестта на доказване се разпределя. Кредиторът (ищец в производството по чл. 422 ГПК) трябва да докаже не само наличието на редовен от външна страна запис на заповед, но и фактите, от които произтича самото вземане по каузалната сделка, ако длъжникът е направил такива възражения. Длъжникът от своя страна носи тежестта да докаже фактите, на които основава своите правоизключващи или правопогасяващи възражения.  
  • Тълкувателно решение № 4/2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии (ОСГТК) на ВКС е от ключово значение за разбирането на тези сложни въпроси и за съотношението между абстрактния характер на записа на заповед и възраженията по каузалното правоотношение.  
• Изтекла погасителна давност: Длъжникът може да направи възражение, че вземането по записа на заповед е погасено по давност. Този въпрос ще бъде разгледан по-подробно в следващия раздел.

Ролята на каузалното правоотношение е може би най-спорният и динамично развиващ се аспект в съдебната практика по дела за запис на заповед. Докато класическата теория подчертава строго абстрактния характер на този менителничен ефект, практиката на Върховния касационен съд показва, че съдилищата не са напълно „слепи“ за реалната сделка, която стои зад издаването на записа на заповед. Това е особено вярно, когато длъжникът активно и аргументирано оспорва съществуването или валидността на тази основна сделка. Това развитие в практиката изисква от кредиторите да бъдат подготвени да доказват не само формалната изрядност на записа на заповед, но при необходимост и основанието, от което произтича тяхното вземане.  

Давността при запис на заповед: Колко време имате?

Погасителната давност е период от време, след изтичането на който кредиторът губи възможността да търси принудително изпълнение на своето вземане, ако длъжникът направи възражение за изтекла давност. При записите на заповед се прилагат специални, по-кратки давностни срокове, установени в Търговския закон.

Кратките давностни срокове по Търговския закон.

• Исковете (включително и правото да се иска издаване на заповед за изпълнение) по запис на заповед срещу издателя се погасяват с тригодишна давност. Този срок е значително по-кратък от общата петгодишна погасителна давност, предвидена в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това правило е установено в чл. 537 ТЗ, който препраща към чл. 531, ал. 1 ТЗ.  
• Исковете на приносителя срещу джирантите (ако записът на заповед е бил прехвърлян чрез джиро) и срещу издателя (в определени хипотези, вероятно свързани с регресна отговорност, макар при ЗНЗ издателят да е основен длъжник) се погасяват с едногодишна давност. Този срок започва да тече от деня на своевременно извършения протест или от падежа, ако в записа на заповед е включена клауза „без протест“ (чл. 531, ал. 2 ТЗ).  

Начален момент на давността.

• По правило, тригодишната давност за искове срещу издателя започва да тече от датата на падежа на записа на заповед.  
• Ако записът на заповед е платим на предявяване, давността започва да тече от датата на самото предявяване. Важно е да се помни, че самото предявяване трябва да бъде извършено в срок до една година от издаването на записа на заповед (освен ако не е уговорен друг срок).  

Прекъсване на давността.

Погасителната давност може да бъде прекъсната, което означава, че след прекъсването започва да тече нов давностен срок със същата продължителност. Съгласно общите правила и спецификите на менителничното право, давността по запис на заповед може да бъде прекъсната при:

• Подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до съда.  
• Предявяване на иск за установяване на вземането (например, иск по чл. 422 ГПК след възражение на длъжника).  
• Изрично признание на задължението от страна на длъжника, направено пред кредитора.  

Иск за неоснователно обогатяване (чл. 534 ТЗ) след изтичане на давността.

Търговският закон предвижда специфична възможност за кредитора дори след като преките искове по записа на заповед са погасени по давност. Съгласно чл. 534 ТЗ, ако правата по менителничен ефект (включително запис на заповед) са изгубени поради давност или поради пропускане на срокове за извършване на необходими действия, приносителят може да предяви иск срещу издателя за сумата, с която той се е обогатил неоснователно в негова вреда.  

• Този иск за неоснователно обогатяване се погасява с нова, тригодишна давност, която започва да тече от момента на изгубване на менителничните искове (т.е. от момента, в който е изтекла първоначалната давност по записа на заповед).  

Краткият тригодишен давностен срок за вземанията по запис на заповед налага на кредиторите да бъдат проактивни и да не отлагат предприемането на действия за събиране на своите вземания. Законодателят е предвидил тези по-кратки срокове с цел да стимулира бързината и сигурността в търговския оборот и да предотврати прекомерното забавяне на уреждането на финансови отношения.

Искът по чл. 534 ТЗ може да се разглежда като своеобразен „спасителен пояс“ за кредитора, но той не е пълноценен заместител на погасения по давност пряк иск по записа на заповед. Доказването на предпоставките за неоснователно обогатяване има своите специфики и може да бъде по-сложно от доказването на вземане въз основа на редовен и своевременно предявен запис на заповед. Интересно е да се отбележи, че комбинацията от първоначалната тригодишна давност по записа на заповед и последващата тригодишна давност по иска за неоснователно обогатяване на практика може да удължи общия период, в който кредиторът може да претендира плащане, до шест години от падежа. Това създава известен парадокс спрямо общата петгодишна погасителна давност в гражданското право и е предмет на правни дискусии.  

Често задавани въпроси (FAQ) от практиката на Адвокатска кантора Астакова

В практиката си Адвокатска кантора Астакова често се сблъсква с повтарящи се въпроси относно записите на заповед. Ето отговори на някои от най-често задаваните:

• Необходима ли е нотариална заверка на записа на заповед?
  • Отговор: Не, за валидността на записа на заповед не се изисква нотариална заверка нито на подписа на издателя, нито на съдържанието на документа. Той се издава и подписва само от лицето, което се задължава да плати (издателя), и то в един единствен оригинален екземпляр.  
• Какво да направя, ако платя част от сумата по запис на заповед?
  • Отговор: Ако извършвате частично плащане по запис на заповед, е изключително важно да изискате от кредитора (поемателя) да отбележи извършеното частично плащане (сума и дата) върху самия оригинал на записа на заповед, и то във Ваше присъствие. Това служи като доказателство за намаляване на дълга Ви.  
• В колко екземпляра се издава запис на заповед?
  • Отговор: Записът на заповед се издава винаги и само в един единствен оригинален екземпляр. Ако например издадете запис на заповед за 500 лева в два еднообразни екземпляра, това може да се тълкува, че сте се задължили да платите общо 1000 лева, тъй като всеки екземпляр може да се третира като отделна ценна книга.  
• Какво става, ако в записа на заповед не е посочен падеж?
  • Отговор: Ако в записа на заповед не е изрично посочен падеж (срок за плащане), той се смята за платим на предявяване. В този случай записът на заповед трябва да бъде предявен за плащане в срок до една година от датата на неговото издаване, освен ако издателят не е определил друг (по-дълъг или по-кратък) срок за предявяване.  
• Може ли запис на заповед да обезпечи бъдещо или условно задължение?
  • Отговор: Самият запис на заповед трябва да съдържа безусловно обещание за плащане на определена сума пари. Той не може да бъде обвързан с условия, посочени в неговия текст. Въпреки това, записът на заповед може да бъде издаден във връзка с каузално правоотношение (например договор), което предвижда бъдещи или условни задължения. В такива случаи е много важно как е структурирана цялата обезпечителна схема и какви са уговорките между страните извън текста на самия запис на заповед. Препоръчваме консултация с Адвокат Росица Астакова за правилното структуриране на такива по-сложни обезпечения, за да се гарантира тяхната законосъобразност и ефективност.

Заключение: Кога да се обърнете към експерт от Правна кантора Астакова?

Записът на заповед е мощен правен инструмент, който може да осигури значителни предимства както за кредиторите, така и, при правилно структуриране, известна предвидимост за длъжниците. Въпреки привидната му простота, материята е изпъстрена със специфики, законови изисквания и нюанси в съдебната практика, които лесно могат да бъдат пропуснати от неспециалист.

Значението на професионалната правна помощ.

• Сложност на материята: Както беше посочено, въпреки че основните законови текстове са кратки, прилагат се и множество разпоредби от режима на менителницата, а съдебната практика по ключови въпроси (като ролята на каузалното правоотношение, възраженията на длъжника, давностните срокове) е в непрекъснато развитие.  
• Риск от невалидност: Неправилното изготвяне на записа на заповед, пропускането на задължителен реквизит или включването на недопустими клаузи може да доведе до неговата пълна невалидност и да лиши кредитора от възможността за бързо събиране на вземането си.  
• Необходимост от познаване на актуалната съдебна практика: Успешното навигиране в спорове, свързани със запис на заповед, изисква задълбочено познаване на актуалните тълкувания и решения на Върховния касационен съд и другите съдилища.

Как Адвокатска кантора Астакова в София може да Ви съдейства:

Екипът на Адвокатска кантора Астакова, базиран в София, притежава необходимата експертиза и практически опит, за да Ви предостави цялостно правно обслужване по всички въпроси, свързани със запис на заповед, включително:

• Изготвяне на юридически издържани записи на заповед: Съобразяване на документа с конкретните нужди на клиента и законовите изисквания, за да се гарантира неговата максимална ефективност.
• Консултации относно рискове и ползи: Анализ на конкретната ситуация и предоставяне на информиран съвет относно целесъобразността от използване на запис на заповед.
• Процесуално представителство: Защита на интересите на клиенти (кредитори или длъжници) в заповедни и искови производства пред всички съдебни инстанции.
• Защита на правата на длъжници: Изготвяне на законосъобразни възражения срещу заповеди за изпълнение, частни жалби и защита в искови производства.
• Съдействие при предявяване и събиране на вземания: Консултации и действия по правилното предявяване на записа на заповед и иницииране на изпълнително производство.
• Медиация и извънсъдебни споразумения: Съдействие за постигане на взаимноизгодно решение на спорове, свързани със запис на заповед, когато това е възможно.

Заключение с призив за действие:

Не рискувайте финансовата си сигурност и правните си интереси, като разчитате на непълна информация или самоделни решения. Записът на заповед е сериозен юридически документ със значителни последици. Свържете се с екипа на Адвокатска кантора Астакова за професионален съвет и надеждно правно съдействие по всички въпроси, свързани със създаването, предявяването, изпълнението или оспорването на запис на заповед.