„Втори шанс“ или правен лабиринт? Какво променя новият закон за личния фалит?

След години на законодателни дебати и обществени очаквания, България най-накрая се присъедини към мнозинството европейски държави, като прие специален Закон за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ). Този нормативен акт, често наричан „закон за личния фалит“, представлява фундаментална промяна в българската правна система и в начина, по който обществото третира проблема със свръхзадлъжнялостта на гражданите. Той отваря изцяло нова страница, предлагайки структуриран изход от финансовата безизходица за хиляди хора, които досега бяха в капана на безкрайни дългове.

Край на ерата на „вечния длъжник“

До приемането на този закон, българското законодателство не предвиждаше процедура по несъстоятелност за физически лица, които не са търговци. Това създаде феномена на „вечния длъжник“ – гражданин, обременен от задължения, които не може да погаси, и подложен на постоянен натиск от кредитори и съдебни изпълнители без ясна перспектива за изход. Единственият частичен коректив на тази правна празнота беше въвеждането през 2020 г. на 10-годишна абсолютна давност за парични вземания срещу физически лица. Макар и стъпка в правилната посока, абсолютната давност е пасивен механизъм. Тя не предлага активно решение, а просто поставя краен срок на преследването, след като длъжникът е прекарал десетилетие в състояние на финансова и правна парализа.

Новият закон променя тази философия из основи. Той преминава от пасивното изчакване към активна, съдебно контролирана процедура, чиято цел е не само да удовлетвори кредиторите в максимална възможна степен, но и да даде възможност на добросъвестния длъжник за „ново начало“ и реинтеграция в икономическия живот. Както подчерта и министърът на правосъдието при приемането на закона, това е нормативен акт, предназначен „за добросъвестния, не за вечния длъжник“.

Европейският импулс: Директива (ЕС) 2019/1023 и Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ)

Приемането на ЗНФЛ не е само резултат от вътрешни процеси, а е и пряко свързано със задълженията на България като член на Европейския съюз. Законът е ключов елемент от транспонирането на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета относно рамките за превантивно преструктуриране, опрощаването на задължения и повишаването на ефективността на производствата по несъстоятелност. Целта на директивата е да хармонизира законодателствата на държавите членки, за да се премахнат пречките пред свободното движение на капитали и свободата на установяване, произтичащи от различните национални режими на несъстоятелност.

Освен това, законът е важен етап, заложен в Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България, като изпълнението му е обвързано с получаването на средства по плана. Този силен външен натиск за спазване на срокове обяснява защо законодателният процес, макар и дълъг, в крайна сметка се ускори. В същото време, необходимостта от бързо приемане може да е допринесла за някои от структурните особености на закона. Редица представители на юридическата общност, включително съдии от Върховния касационен съд и Висшия адвокатски съвет, изразиха критики, че много от разпоредбите са „механично преписани“ от уредбата на търговската несъстоятелност в Търговския закон. Това създава потенциално напрежение, тъй като корпоративните правни рамки невинаги са адекватни за решаването на сложните човешки и социални проблеми, свързани с личната задлъжнялост. Тази прибързаност, продиктувана от външни ангажименти, вероятно е причината законодателят да адаптира съществуващ модел, вместо да създаде изцяло нова, специфична уредба, съобразена с нуждите на гражданите-нетърговци.

Основни принципи на новата уредба

Въпреки критиките, законът се основава на няколко ключови принципа, които трябва да ръководят неговото прилагане :

Публичност и достъпност: Процедурата е публична, като се осигурява информация чрез специален регистър.
Добросъвестност и предвидимост: Законът защитава само добросъвестните длъжници и цели да създаде ясни правила за всички участници.
Бързина и ефективност: Цели се бързо приключване на производствата, за да се избегне протакане.
Зачитане на правото на труд и достоен живот: Длъжникът запазва несеквестируемите си доходи, за да може да посреща основните си нужди.
Баланс между интересите: Търси се равновесие между интересите на длъжника да получи втори шанс и интересите на кредиторите да получат справедливо удовлетворение.
Възможност за финансово оздравяване: Крайната цел е опрощаване на непогасените дългове и пълноценно връщане на длъжника в обществото.

Кой може да поиска личен фалит? Декодиране на „добросъвестния длъжник“

Не всеки, който има дългове, може да се възползва от новия закон. Законодателят е поставил строги „входни“ критерии, които трябва да бъдат изпълнени кумулативно. Най-важният и същевременно най-сложен от тях е изискването за „добросъвестност“.

Входните билети: Първоначални изисквания за допустимост

За да може едно физическо лице да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, то трябва да отговаря на следните условия :

Да е физическо лице, което не е търговец или предприемач. Законът е предназначен за потребители, служители и други граждани, които не извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон. Несъстоятелността на едноличните търговци и лицата със свободни професии се урежда по друг ред.
Да е в състояние на неплатежоспособност. Това означава, че лицето не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения.
Неплатежоспособността да е трайна. Законът изисква невъзможността за плащане да е продължила повече от 12 месеца.
Размер на задълженията. Общият размер на просрочените задължения трябва да надхвърля 10 минимални работни заплати за страната (към момента на писане на статията, това е сума над 10,770 лв.).

Сърцевината на закона: Понятието за „добросъвестност“ и неговите капани

Дори ако всички горепосочени условия са налице, правото да се иска откриване на производство по несъстоятелност принадлежи само и единствено на добросъвестния длъжник. Това е централният филтър на закона, предназначен да отсее лицата, които се опитват да злоупотребят със системата, от тези, които действително са изпаднали в затруднение не по своя вина.

Законът дефинира добросъвестния длъжник като този, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който с поведението си не уврежда интересите на кредиторите си. Тази обща дефиниция обаче е допълнена от дълъг и детайлен списък с 11 хипотези, при наличието на които се приема, че длъжникът е недобросъвестен. Тези законови презумпции (предположения) на практика прехвърлят тежестта върху длъжника да докаже, че не попада в нито една от тях.

Този списък не е просто формалност, а истинско правно „минно поле“. Много от критериите са формулирани по начин, който допуска субективна преценка и тълкуване от страна на кредиторите и съда (например, какво означава задължение, което е „явно несъобразено с имуществото и доходите“). Това превръща подаването на молбата от административна стъпка в потенциална предварителна съдебна битка. Всеки кредитор има силен стимул да оспори добросъвестността на длъжника, защото ако успее, производството ще бъде прекратено още в самото начало. За един гражданин без специализирана правна помощ е почти невъзможно да се защити ефективно срещу твърдения, че е действал недобросъвестно, особено когато е изправен срещу юридическите екипи на банки или финансови институции. Поради тази причина, първата и най-важна задача на адвоката е да „бронира“ молбата на клиента, като предварително събере доказателства и изгради аргументация, която оборва всяко потенциално обвинение в недобросъвестност. Успехът на цялото производство често зависи от преодоляването на този първоначален и най-труден праг.

Таблица 1: Презумпции за недобросъвестност на длъжника

Законова презумпция (обобщена)	Обяснение на прост език
1. Осъждан е за престъпление срещу кредиторите, финансовата, данъчната или осигурителната система (освен ако е реабилитиран).	Ако имате влязла в сила присъда за финансови престъпления (напр. измама, злоупотреба на доверие) и не сте реабилитиран, законът приема, че сте недобросъвестен.
2. Работоспособен е, но през последната година без основателни причини не е работил.	Ако сте в трудоспособна възраст и добро здраве, но умишлено не сте полагали труд и не сте търсили доходи през последната година, това се счита за недобросъвестност.
3. През последните 3 години е нарушил задължение за деклариране на доходи или имущество.	Ако сте укривали доходи или имущество от данъчните власти, това се приема като доказателство за недобросъвестност.
4. През последните 3 години се е разпоредил безвъзмездно (напр. дарение) с имущество на значителна стойност.	Ако сте дарили или прехвърлили без парична насрещност имот, автомобил или друга ценна вещ (на стойност над средния ви месечен доход), за да го „скриете“ от кредиторите.
5. През последните 3 години е поел задължение (напр. заем), което е явно несъобразено с доходите и имуществото му и не е за основни нужди.	Ако сте изтеглили голям заем, знаейки, че няма как да го върнете, и парите не са били за неотложни нужди (лечение, жилище), а например за луксозни стоки или рискови инвестиции.
6. През последните 3 години е извършил сделка, при която даденото значително надхвърля полученото.	Ако сте продали свой имот на силно занижена цена, увреждайки по този начин масата на несъстоятелността и интересите на кредиторите.
7. Представил е неверни данни пред съда или управителя на имуществото.	Ако излъжете в документите по делото за вашето имущество, доходи, задължения или семейно положение.
8. Умишлено е пречил на съда или управителя на имуществото да си вършат работата.	Ако отказвате достъп до имоти, криете документи или по друг начин възпрепятствате проверката на вашето имущество.
9. Не е изпълнил задължения по одобрен погасителен план или извънсъдебно споразумение.	Ако в миналото сте сключили споразумение с кредиторите и виновно не сте го спазили.
10. Променил е адреса си, без да уведоми съда или управителя в 7-дневен срок.	Ако се опитвате да се укриете от производството, като смените адреса си и не съобщите за това.
11. През последните 2 години е извършил действие, което уврежда кредиторите, в полза на свързано лице.	Ако сте платили избирателно само на един кредитор (напр. роднина), пренебрегвайки всички останали, или сте прехвърлили имущество на свързани лица.

Процедурата по несъстоятелност в България

Процедурата по несъстоятелност: Пътна карта стъпка по стъпка

Процедурата по несъстоятелност е сложен съдебен процес, който преминава през няколко ключови етапа. Всеки етап има своите специфики и правни последици.

Началото: Подаване на молба и първи стъпки

Производството започва изключително и само по молба на самия длъжник. Кредиторите не могат да инициират процедура по личен фалит срещу дадено лице.

Компетентен съд: Молбата се подава до районния съд по настоящия адрес на длъжника. Изборът на районния съд, а не на окръжния (който разглежда търговската несъстоятелност), цели да направи процедурата по-достъпна за гражданите. Това обаче поражда и въпроси относно капацитета и специализираната подготовка на районните съдилища за справяне с този нов и сложен вид дела.
Съдържание на молбата: Към молбата трябва да се приложат множество документи, включително подробна декларация за цялото имущество, доходи, банкови сметки, кредитори, направени плащания през последните години, семейно положение и др..
Важен срок: Трябва да се има предвид, че законът предвижда отлагане от 9 месеца от обнародването му, преди да могат реално да се подават молби. Този период е необходим за техническата подготовка на съдилищата и на Регистъра по несъстоятелност, които трябва да изградят нови електронни системи за обработка на тези дела.

Решението на съда и неговите незабавни последици

Ако съдът прецени, че молбата е основателна и длъжникът отговаря на всички законови изисквания (включително за добросъвестност), той постановява решение за откриване на производство по несъстоятелност. Това решение има незабавни и много сериозни последици :

Спиране на принудителното изпълнение (Automatic Stay): Това е може би най-важната незабавна последица за длъжника. От момента на откриване на производството се спират всички висящи изпълнителни дела срещу него. Съдебните изпълнители не могат повече да налагат запори на заплати, да описват и продават имущество. Спират се и повечето висящи съдебни дела за парични вземания срещу длъжника. Това дава незабавна „глътка въздух“ и защита от агресивните действия на кредиторите.
Загуба на право на разпореждане: Длъжникът губи правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си, което е част от масата на несъстоятелността. Всяка сделка, сключена от него след тази дата без разрешението на назначения управител, е нищожна. Подобно действие се счита и за проява на недобросъвестност.
Назначаване на управител на имуществото: Съдът назначава ключова фигура в производството – управител на имуществото (наричан още синдик).

Ключовите фигури в производството

Съдът: Той ръководи цялото производство, взема ключовите решения, следи за законосъобразност и за спазване на правата на всички страни.
Управител на имуществото (синдик): Това е лице с висше юридическо или икономическо образование и поне 3 години стаж, което е преминало специално обучение и е вписано в списък към министъра на правосъдието. Неговите задачи са да издири, опише и управлява имуществото на длъжника, да провери вземанията на кредиторите, да изготви погасителен план (ако е възможно) и да осъществи продажбата на активите.
Длъжникът: Той е длъжен да съдейства напълно на съда и управителя, да предоставя вярна информация и да не извършва действия, които увреждат кредиторите.
Кредиторите: Те участват в производството, като предявяват вземанията си, участват в събрание на кредиторите и гласуват предложения погасителен план.

Един от потенциалните практически проблеми на новия закон е намирането на достатъчно квалифицирани специалисти, които да се съгласят да бъдат управители в производства по личен фалит, където често активите (а оттам и възнаграждението) са минимални. Законът предвижда прагматично, но спорно решение на този проблем: ако в рамките на един месец не може да бъде назначен управител, съдът може да назначи за такъв държавен съдебен изпълнител (ДСИ) от съответния район. Това решение създава явен риск от конфликт на интереси. Цялата професионална същност и подготовка на един ДСИ е насочена към максимално ефективно и бързо събиране на вземания в полза на кредиторите. Назначаването на такъв специалист на позиция, която изисква да балансира интересите на всички страни, включително и на длъжника , може да изкриви цялата процедура в посока на ликвидация, вместо на оздравяване.

Какво влиза в „торбата“? Масата на несъстоятелността

Масата на несъстоятелността е съвкупността от всички имуществени права на длъжника, които служат за удовлетворяване на неговите кредитори. В нея влиза:

Цялото секвестируемо (подлежащо на принудително изпълнение) имущество на длъжника – движими вещи (автомобили, ценности), недвижими имоти, парични средства по сметки (над несеквестируемия минимум), акции, дялове и др.
Една втора идеална част от вещите и правата, които са в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Това е изключително важен момент, който пряко засяга и съпруга на длъжника. При продажба на общо семейно жилище например, съпругът-недлъжник има право да получи половината от продажната цена.

В същото време законът защитава правото на длъжника на достоен живот, като изключва от масата на несъстоятелността неговото несеквестируемо имущество и доходи, съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Това включва например месечния доход до размера на минималната работна заплата, вещи за обикновено потребление, необходимото жилище (при определени условия) и др.

Пътища към ново начало: Погасителен план, осребряване и хипотезата „без имущество“

След откриване на производството, законът предвижда три основни сценария за развитие, в зависимост от имущественото състояние на длъжника и възможността за споразумение с кредиторите.

Сравнителен анализ на възможностите

Изборът на правилната стратегия е от ключово значение за изхода от производството. Той зависи от множество фактори – наличие на стабилни доходи, вид и стойност на имуществото, структура на задълженията и др.

Таблица 2: Сравнение на процедурите: Погасителен план vs. Осребряване на имущество

Критерий	Път №1: Погасителен план	Път №2: Осребряване (Ликвидация)	Път №3: Длъжник без имущество
Основна цел	Структурирано изплащане на част от дълга при запазване на част от имуществото.	Бързо и окончателно „изчистване“ на дълговете чрез продажба на цялото секвестируемо имущество.	Погасяване на дълговете след изтичане на определен срок, поради липса на активи.
Продължителност	До 3 години.	Променлива, зависи от скоростта на продажба на активите.	3-годишен период на изчакване (правен „лимбо“).
Резултат за длъжника	Запазва част от имуществото си (напр. жилище), но остава под финансов надзор и с плащания за срока на плана.	Губи цялото си секвестируемо имущество, но се освобождава от дълговете по-бързо след приключване на разпределението.	Не губи имущество (защото няма такова), но дълговете се погасяват едва след 3 години.
Ключово изискване	Наличие на стабилен доход, достатъчен за изпълнение на плана, и одобрение от кредиторите и съда.	Липса на одобрен погасителен план.	Липса на имущество, достатъчно дори за покриване на първоначалните разноски по делото.

Път №1: Погасителен план – структурирано възстановяване

Това е оздравителният път, който законът насърчава. Длъжникът или управителят на имуществото могат да предложат погасителен план, който се гласува от събранието на кредиторите и се утвърждава от съда. Планът може да предвижда различни мерки :

Разсрочване или отсрочване на плащанията.
Частично или цялостно опрощаване на задължения (напр. изплащане на 50% от дълга в рамките на 3 години, като останалите 50% се опрощават).
Други действия, насочени към удовлетворяване на кредиторите.

Максималният срок за изпълнение на такъв план е три години. Ако длъжникът изпълни добросъвестно плана, в края на периода всички остатъчни задължения, включени в него, се считат за погасени.

Път №2: Осребряване на имуществото – пълна ликвидация

Ако не бъде предложен или одобрен погасителен план, съдът преминава към втората фаза – обявява длъжника в несъстоятелност и постановява осребряване (продажба) на цялото имущество от масата на несъстоятелността. Управителят на имуществото организира публични продани на активите, а събраните средства се разпределят между кредиторите по определен от закона ред на привилегиите (напр. обезпечените кредитори, вземанията за издръжка и публичните задължения се удовлетворяват с предимство). След като цялото имущество бъде продадено и средствата разпределени, производството се прекратява, а всички неудовлетворени вземания на кредиторите се погасяват.

Специалният случай: Длъжник без секвестируемо имущество

Законът предвижда специална, облекчена процедура за най-уязвимата група длъжници – тези, които нямат никакво имущество, с което да покрият дори първоначалните разноски по производството. В този случай:

Съдът открива производството по несъстоятелност, но веднага го спира.
От датата на спирането започва да тече тригодишен срок.
През този период длъжникът е задължен да уведомява съда, ако придобие имущество. Ако това се случи, производството може да бъде възобновено.
Ако в рамките на трите години не се появят активи, след изтичането на срока съдът прекратява производството и всички задължения на длъжника се погасяват.

Тази разпоредба дава надежда на най-бедните, но ги поставя в състояние на правна несигурност и надзор за сравнително дълъг период.

Финалът: Освобождаване от дългове и животът след фалита

Крайната цел на цялото производство е да се стигне до погасяване (освобождаване) на задълженията, които длъжникът не може да плати, и да му се даде възможност да започне на чисто. Това обаче не се случва за всички видове дългове.

Голямото „изчистване“: Кои дългове се погасяват и кои остават завинаги?

Едно от най-важните неща, които всеки кандидат за личен фалит трябва да знае, е, че процедурата не заличава абсолютно всички задължения. Законът прави ясно разграничение между погасяеми и непогасяеми дългове.

Един от най-големите скрити рискове на процедурата по личен фалит се крие в нейното въздействие върху трети лица, и по-специално върху поръчителите. Законът изрично предвижда, че освобождаването от дълг на главния длъжник не засяга и не погасява задълженията на поръчителите и на другите солидарно задължени с него лица. В българския социален контекст, където е изключително често родители, братя, сестри или приятели да стават поръчители по заеми, това има огромни последици. Длъжникът може да смята,- че решава своя проблем, но всъщност несъзнателно прехвърля цялата тежест на дълга върху своите близки. Дългът не изчезва, той просто сменя своя носител. Това превръща решението за фалит от индивидуално в семейно-стратегическо. Ето защо етичното и професионално задължение на всеки адвокат е да проучи в детайли този „вълнов ефект“ и да гарантира, че клиентът му разбира пълните последици от своите действия не само за себе си, но и за хората около него.

Таблица 3: Погасяеми vs. Непогасяеми задължения

Тези дългове се ПОГАСЯВАТ	Тези дългове НЕ СЕ ПОГАСЯВАТ
Необезпечени потребителски кредити	Задължения за издръжка, дължима по закон (напр. за деца).
Задължения по кредитни карти	Задължения за глоби и други публични санкции към държавата или общините.
Задължения към фирми за бързи кредити	Задължения, произтичащи от непозволено увреждане (напр. обезщетение за причинена телесна повреда или смърт).
Сметки за комунални услуги (ток, вода, парно, телефон), възникнали преди откриване на производството.	Обезпечени задължения (напр. ипотечен кредит), доколкото обезпечението не е било достатъчно за пълно удовлетворение на кредитора. Кредиторът запазва правото си върху обезпечението.
Други необезпечени парични задължения към частни лица или фирми.	Задълженията на поръчителите и солидарно отговорните лица. Техният дълг остава в пълен размер.
	Вземания на кредитори, които не са били предявени в производството по несъстоятелност.
	Задължения, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност.

Заключение: Стратегически съображения и защо експертната правна помощ е задължителна

Инструмент, а не панацея

Законът за несъстоятелност на физическите лица е мощен и дългоочакван инструмент, който може да предложи реален изход от дълговата спирала. Той обаче не е панацея, нито лесен начин за „изтриване“ на дългове. Това е сериозна съдебна процедура с дълготрайни последици за имуществото, кредитната история и репутацията на длъжника. Решението за започването ѝ трябва да бъде взето след внимателен анализ и пълно разбиране на всички възможни рискове и ползи.

Навигация в „минното поле“: Потенциални проблеми на новия закон

Както беше посочено, новият закон, макар и стъпка напред, съдържа редица потенциални проблеми, които могат да затруднят неговото прилагане на практика:

Рестриктивните критерии за добросъвестност: Субективният характер на много от презумпциите за недобросъвестност създава риск производството да бъде блокирано още в самото начало.
Недостиг на управители (синдици): Липсата на достатъчно стимули за квалифицирани специалисти и потенциалният конфликт на интереси при назначаването на ДСИ могат да се превърнат в сериозна пречка пред ефективността на процедурата.
Структурни недостатъци: Фактът, че законът до голяма степен заимства от търговската несъстоятелност, може да го направи тромав и не съвсем адекватен на нуждите на обикновените граждани. Самият Върховен касационен съд е изразил мнение, че по-подходящ би бил един по-гъвкав, извънсъдебен и оздравителен модел.

Ролята на Вашия адвокат

В светлината на тази сложност, новост и потенциални капани на закона, опитът да се премине през процедура по личен фалит без експертна правна помощ е не просто неразумен, а изключително рискован. Ролята на опитния адвокат в тази област надхвърля простото попълване на документи. Тя включва:

Стратегически анализ: Преценка дали личният фалит е най-доброто решение за конкретния казус или съществуват по-добри алтернативи.
Подготовка на „непробиваема“ молба: Изграждане на солидна аргументация и събиране на доказателства, които да неутрализират всяко възможно оспорване на добросъвестността.
Избор на правилен път: Консултиране на клиента дали да се стреми към погасителен план или към осребряване на имуществото.
Защита на правата: Гарантиране, че правата на длъжника се спазват на всеки етап от производството, особено при взаимодействието с управителя на имуществото и кредиторите.
Управление на очакванията: Раз’ясняване на пълните последици от производството, включително кои дългове няма да бъдат погасени и как това ще се отрази на семейството и поръчителите.

Навлизането в тази нова и неизследвана правна територия изисква не просто познаване на закона, а дълбоко разбиране на неговия дух, цели и скрити рискове. Пътят към финансовото оздравяване е възможен, но той е сложен и изисква сигурен и опитен водач.

Ако имате нужда от правна консултация от опитен адвокат свързана с вашите задължения се свържете с нас.