В практиката на Адвокатска кантора Астакова често се сблъскваме със сложни казуси, свързани с дарения – тяхното сключване, изпълнение и не на последно място, тяхното оспорване. Дарението, макар и акт на щедрост, понякога може да доведе до неочаквани правни спорове. В настоящата статия ще разгледаме подробно хипотезите, при които едно дарение може да бъде оспорено съгласно българското законодателство, както и важните аспекти, които трябва да имате предвид.

Какво представлява договорът за дарение?

Преди да навлезем в същината на оспорването, е важно да дефинираме какво е дарение. Съгласно чл. 225, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), “с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема”. Ключовите елементи тук са:

Безвъзмездност: Дарителят не получава насрещна престация.
Веднага: Прехвърлянето на собствеността или правото става в момента на сключване на договора (с изключение на дарение на бъдещо имущество, което е нищожно).
Приемане от дарения: Необходимо е изрично или мълчаливо съгласие от страна на надарения.

Дарението може да касае движими вещи (пари, автомобили, ценности) или недвижими имоти. При дарение на недвижим имот е задължителна нотариалната форма на договора.

Кой може да оспори дарение?

Правото да се иска отмяна или прогласяване на нищожност/унищожаемост на дарение принадлежи на ограничен кръг лица:

Самият дарител: При определени, изрично предвидени в закона обстоятелства.
Наследниците на дарителя: Особено когато е накърнена тяхната запазена част от наследството.
Кредиторите на дарителя: Чрез т.нар. Павлов иск, ако дарението уврежда техните интереси.

Основания за оспорване на дарение

Съществуват различни правни основания, на които едно дарение може да бъде атакувано. Екипът на Правна кантора Астакова в София има богат опит в идентифицирането на най-подходящото основание за всеки конкретен случай.

I. Отмяна на дарението от страна на дарителя

Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) предвижда специфични хипотези, при които дарителят може да поиска отмяна на вече направено дарение. Тези основания са изчерпателно изброени в чл. 227 от ЗЗД и са свързани с проява на неблагодарност от страна на дарения или с последваща нужда на дарителя.

Неблагодарност (чл. 227, ал. 1, б. “а”, “б”, “в” ЗЗД):
- Когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление. Това е най-тежката форма на неблагодарност. Необходимо е деянието да е извършено умишлено.
- Когато дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се съдържа в жалба или показания, дадени в рамките на законен процес, и не се докаже тяхната неистинност. Тук се изисква клеветническо обвинение в тежко престъпление.
- Когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Това основание предполага, че дарителят е изпаднал в материална нужда, а дареният, макар да има възможност, отказва да му помогне. Отказът трябва да е неоснователен.
Искът за отмяна на дарението поради неблагодарност трябва да бъде предявен в едногодишен срок от момента, в който на дарителя са станали известни основанията за отмяна. Този срок е преклузивен, т.е. с изтичането му правото на иск се погасява. Важно е да се отбележи, че правото на отмяна не преминава върху наследниците на дарителя, освен ако искът вече е бил предявен от него.
Последваща нужда на дарителя (чл. 227, ал. 1, б. “г” ЗЗД – отм., но релевантно за стари дарения, и аналогично по смисъл с отказа на издръжка): Макар тази конкретна точка да е отменена, идеята за нуждата на дарителя остава в контекста на отказа от издръжка.

II. Оспорване на дарение от наследници със запазена част

Това е една от най-честите хипотези, с които се сблъскваме в Семееен Адвокат Росица Астакова. Съгласно Закона за наследството (ЗН), определени наследници (деца, внуци, родители, съпруг) имат право на т.нар. “запазена част” от наследството, с която наследодателят не може да се разпорежда безвъзмездно (чрез дарения) или чрез завещания.

Накърняване на запазена част: Ако приживе наследодателят е направил дарения, които намаляват наследствената маса до такава степен, че запазената част на някой от наследниците е накърнена, този наследник може да иска възстановяване на запазената си част. Това става чрез иск по чл. 30 от ЗН.
Определяне на разполагаема и запазена част: За да се установи дали има накърняване, се формира наследствена маса, която включва всички имоти, притежавани от починалия към момента на смъртта му, след като се приспаднат задълженията и се прибавят даренията (с изключение на обичайните дарове). Въз основа на тази маса се изчисляват запазената и разполагаемата част.
Срокове: Искът за възстановяване на запазена част при дарения може да бъде предявен в 5-годишен срок, който тече от откриване на наследството (смъртта на дарителя). За завещания срокът е 5 години от упражняване на правото по завещанието.

Успешното провеждане на такъв иск изисква прецизна подготовка, събиране на доказателства за всички активи и пасиви на наследството, както и за направените дарения.

III. Оспорване на дарение от кредитори (Павлов иск)

Кредиторите на дарителя също имат правен инструмент за защита на своите вземания, ако длъжникът-дарител се опитва да укрие или намали имуществото си чрез безвъзмездни сделки като дарението. Това е т.нар. Павлов иск по чл. 135 ЗЗД.

Условия за Павловия иск:
- Ищецът да е кредитор (да има валидно вземане).
- Длъжникът (дарителят) да е извършил правно действие (дарение), с което уврежда кредитора – т.е. намалява имуществото си до степен, че кредиторът не може да се удовлетвори.
- При безвъзмездни сделки (каквито са даренията), не е необходимо да се доказва знание за увреждането нито от страна на длъжника, нито от страна на третото лице (дарения). Самото увреждане е достатъчно.
Последици: Ако Павловият иск бъде уважен, дарението се счита за недействително само спрямо кредитора-ищец. Това означава, че кредиторът може да се удовлетвори от дареното имущество, сякаш то никога не е напускало патримониума на длъжника. Спрямо всички останали (включително между дарителя и дарения) дарението остава валидно.
Срок: Искът по чл. 135 ЗЗД се погасява с 5-годишна давност.

IV. Общи основания за нищожност и унищожаемост на договора за дарение

Освен специфичните основания за отмяна, договорът за дарение, както всеки друг договор, може да бъде оспорен и на общите основания за нищожност или унищожаемост, предвидени в ЗЗД.

Нищожност на дарението:
- Противоречие със закона или заобикаляне на закона: Например, дарение на бъдещо имущество (чл. 226, ал. 1 ЗЗД) или дарение под условие или тежест, които са невъзможни или противозаконни.
- Противоречие с добрите нрави: Например, дарение, направено с цел да се увредят трети лица по неморален начин.
- Липса на предписаната от закона форма: За дарение на недвижим имот се изисква нотариален акт. Ако тази форма не е спазена, договорът е нищожен (чл. 226, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 18 ЗЗД).
- Привидни договори (симулация): Когато страните сключат привидно дарение, за да прикрият друга сделка (например продажба, за да се избегнат данъци или права на трети лица). В този случай се прилагат правилата на прикритата сделка, ако са налице нейните изисквания.
- Липса на съгласие: Ако дарителят не е изразил валидна воля (например, поради пълна недееспособност, която не е била официално обявена, но може да се докаже).
Нищожността може да бъде релевирана от всяка заинтересована страна, както и служебно от съда, без ограничение във времето (освен ако законът предвижда друго).
Унищожаемост на дарението:
- Дееспособност: Ако дарителят е бил недееспособен (малолетен, поставен под пълно запрещение) или ограничено дееспособен (непълнолетен, поставен под ограничено запрещение) и не е действал чрез своя законен представител или с негово съгласие/одобрение.
- Пороци на волята (чл. 27-31 ЗЗД):
  - Грешка: Съществена грешка относно предмета на дарението или личността на дарения (ако договорът е сключен с оглед на личността).
  - Измама: Ако дарителят е бил подведен от дарения или трето лице да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
  - Заплашване (насилие): Ако дарителят е бил принуден да сключи договора под въздействието на основателен страх, предизвикан от дарения или трето лице.
  - Крайна нужда: Договорът е сключен при явно неизгодни условия поради крайна нужда на дарителя (това основание е по-трудно приложимо при даренията поради тяхната безвъзмездност, но може да е релевантно при дарения с тежест).
Искът за унищожаване на договор може да бъде предявен в 3-годишен срок, който започва да тече от различни моменти в зависимост от основанието (например, от пълнолетието, от преустановяване на заплахата, от узнаване на измамата или грешката). Правото да се иска унищожаване се погасява и с изтичането на 10-годишна давност от сключването на договора, ако 3-годишният срок не е изтекъл по-рано. Консултация с опитен професионалист от Адвокатска кантора Астакова може да ви насочи правилно.

Процедура по оспорване на дарение

Оспорването на дарение почти винаги става по съдебен ред чрез завеждане на иск пред компетентния съд (обикновено по местонахождението на имота, ако се касае за недвижим имот, или по постоянния адрес на ответника).

Консултация с адвокат: Първата и най-важна стъпка е да се консултирате с адвокат, специализиращ в областта на вещното и наследственото право. В Правна кантора Астакова ще анализираме вашия казус, ще преценим шансовете за успех и ще ви посъветваме относно най-добрата стратегия.
Събиране на доказателства: Необходимо е да се съберат всички релевантни документи (нотариален акт за дарение, удостоверения за наследници, доказателства за неблагодарност, медицинска документация за недееспособност и др.).
Подаване на искова молба: Адвокатът ще изготви и подаде искова молба до съда, в която ще изложи фактите, правните основания и исканията.
Съдебен процес: Следва съдебно производство, което може да включва размяна на книжа, съдебни заседания, разпит на свидетели, назначаване на експертизи.
Съдебно решение: Процесът завършва със съдебно решение, което може да бъде обжалвано пред по-горна инстанция.

Последици от успешното оспорване на дарение

В зависимост от основанието за оспорване, последиците могат да бъдат:

При отмяна на дарението (например поради неблагодарност): Дарението се разваля с обратна сила. Дареният трябва да върне на дарителя полученото имущество. Ако връщането в натура е невъзможно, се дължи обезщетение.
При прогласяване на нищожност: Договорът се счита за несключен от самото начало. Всяка страна трябва да върне това, което е получила.
При унищожаване на договора: Договорът се разваля с обратна сила. Последиците са сходни с тези при нищожността.
При възстановяване на запазена част: Дарението се намалява до размера, необходим за допълване на запазената част на наследника. Дареният може да е длъжен да върне част от имота или да заплати паричната му равностойност.
При Павлов иск: Дарението става недействително само спрямо кредитора-ищец, който може да насочи изпълнението към дарения имот.

Защо да се обърнете към Адвокат Росица Астакова и нейния екип?

Оспорването на дарение е сложен юридически процес, който изисква задълбочени познания на гражданското, вещното и наследственото право, както и процесуалните правила. Грешките в избора на правно основание, пропускането на срокове или неправилното представяне на доказателства могат да имат фатални последици за изхода на делото.

В Адвокатска кантора Астакова, намираща се в София, предлагаме:

Индивидуален подход: Всеки казус е уникален и изисква специфичен анализ.
Професионализъм и опит: Дългогодишният ни опит в областта на даренията и наследствените спорове ни позволява да намираме ефективни решения.
Процесуално представителство: Ще ви представляваме пред всички съдебни инстанции, защитавайки вашите права и интереси.
Яснота и прозрачност: Ще бъдете информирани за всяка стъпка от процеса.

Дарението е акт на добра воля, но понякога обстоятелствата налагат неговото преразглеждане. Ако имате основания да смятате, че едно дарение следва да бъде оспорено, или ако сте страна по такъв спор, не се колебайте да потърсите квалифицирана правна помощ. Свържете се с Правна кантора Астакова за консултация и защита на вашите законни права.