Подзастраховане: Анализ на риска и стратегии за защита на Вашето имущество

Дилемата на Подзастраховането – Отвъд Дребния Шрифт

В съзнанието на много собственици на имоти застрахователната полица представлява крепостна стена, издигната срещу непредвидимите финансови бури – пожари, наводнения, земетресения и други бедствия. Тази представа обаче често се сблъсква с една сурова реалност, скрита не толкова в сложния юридически език, колкото в едно фундаментално икономическо разминаване. Понятието „подзастраховане“ се е превърнало в синоним на „скрит капан“ именно защото неговите последствия се проявяват в най-неподходящия момент – когато щетата вече е настъпила и очакванията за пълно обезщетение се разбиват в реалността на значително по-ниско плащане.

Този феномен рядко е резултат от злонамерена умисъл от страна на застрахователните компании. По-скоро, той е следствие от един пазарен парадокс: стремежът на потребителя да минимизира разхода си за застрахователна премия, който е в пряк конфликт с основния принцип на застраховането – адекватно разпределение на риска въз основа на точна оценка на стойността. Когато собственик на имот, в опит да плати по-малко, декларира по-ниска стойност на своето имущество, той несъзнателно променя правилата на играта. Той не просто купува по-евтина услуга; той купува по-малко защита. Предупреждението, че най-евтиното решение може да се окаже най-скъпото в дългосрочен план, е особено валидно в света на застраховането.  

Настоящият анализ има за цел да демистифицира подзастраховането. Той ще надхвърли повърхностните определения, за да разкрие финансовата му механика, да изследва правната му рамка в българското законодателство и да анализира договорните клаузи, които го активират. Основната цел на този доклад е да предостави на собствениците на имоти необходимите знания и инструменти, за да преминат от ролята на пасивни купувачи на полици към тази на активни и информирани управители на своя риск. Защото най-сигурната защита срещу всеки „капан“ не е недоверието, а дълбокото разбиране на условията, които го създават.

Дефиниране на Подзастраховането: Разминаването между Полица и Реалност

За да се разбере напълно рискът от подзастраховане, е необходимо първо да се изясни терминологията, която формира основата на всеки застрахователен договор за имущество. Проблемът възниква от разминаването между три ключови понятия: застрахователна сума, застрахователна стойност и застрахователно обезщетение.

Дефиниция и ключови термини

В най-чистата си форма, подзастраховането е налице, когато договорената в полицата застрахователна сума е по-ниска от действителната (или възстановителната) стойност на застрахованото имущество към момента на сключване на договора. За да се разбере тази дефиниция, трябва да се разграничат нейните компоненти:  

• Застрахователна сума: Това е конкретната парична сума, записана в застрахователната полица. Тя представлява горната граница, или лимитът на отговорност, който застрахователят се съгласява да поеме. При настъпване на застрахователно събитие, изплатеното обезщетение не може, при никакви обстоятелства, да надхвърли тази сума.  
• Застрахователна стойност: Това е по-сложно и често доктринално, а не строго легално понятие, което обаче е от критично значение. То представлява реалната, обективна стойност на имуществото. Тази стойност служи като еталон, спрямо който се измерва адекватността на застрахователната сума. Тя е теоретичната горна граница, до която може да достигне както застрахователната сума, така и обезщетението. Както ще бъде разгледано в Глава 4, тази стойност може да бъде определена по различни методи, като най-релевантната за целите на застраховането е   възстановителната стойност.

Подзастраховането е именно състоянието, при което съществува дефицит между тези две стойности: Застрахователна сума < Застрахователна стойност.

Причини за възникване на подзастраховане

Разминаването между сумата в полицата и реалната стойност на имота може да възникне по две основни причини:

1. Съзнателно подзастраховане: Това е най-честата причина и произтича от желанието на застрахования да намали размера на своята застрахователна премия. Тъй като премията е процент от застрахователната сума, по-ниската сума води до по-ниска годишна вноска. Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) изрично съветва потребителите да не се ръководят единствено от цената, а да се запознаят в детайли с условията, тъй като този подход крие сериозни рискове. Собственикът съзнателно избира да поеме част от риска върху себе си, често без да осъзнава как точно ще се прояви този риск при частична щета.  
2. Несъзнателно подзастраховане: Този тип подзастраховане е по-коварният, защото възниква без знанието на собственика. Дори една полица да е била сключена при напълно адекватна стойност, външни икономически фактори могат да я превърнат в подзастрахована с течение на времето. Основният виновник тук е инфлацията, особено в строителния сектор. Покачването на цените на строителните материали и труда директно увеличава възстановителната стойност на имота. Ако полицата не се преразглежда и актуализира ежегодно, застрахователната сума, която е била адекватна преди три години, днес може да се окаже значително по-ниска от реалната стойност за възстановяване. По този начин, една първоначално коректна полица се превръща в „капан“ поради пасивната позиция на собственика. Препоръки като периодична проверка на актуалните цени на имотите, макар и насочващи към пазарна стойност, подчертават динамичния характер на оценката.  

Контрапункт: Надзастраховане

За пълнота на анализа е редно да се спомене и обратният случай – надзастраховането. То е налице, когато застрахователната сума е по-висока от реалната стойност на имота. АБЗ дава следния пример: къща с реална възстановителна стойност от 150 000 лв. е застрахована за 300 000 лв.. При пълно унищожение на къщата, собственикът няма да получи 300 000 лв. Застрахователят ще изплати обезщетение, равно на реалната стойност за възстановяване, т.е. 150 000 лв. Основният принцип на имущественото застраховане е обезщетяване на загубата, а не създаване на възможност за печалба. В този случай собственикът е плащал излишно висока премия за покритие, което никога не би могъл да получи. Макар и финансово неефективно, надзастраховането не крие риска от намалено обезщетение, за разлика от своя огледален образ – подзастраховането.  

Пропорционалното Правило в Действие: Финансовата Механика на Загубата

Ако подзастраховането е състоянието, то пропорционалното правило е механизмът, който превръща това състояние в реална финансова загуба за собственика на имота. Именно тук се крие същината на „капана“ – в математическата формула, която повечето застраховани не разбират, докато не се сблъскат с нея.

Принципът на пропорционалността

Логиката зад пропорционалното правило е проста и справедлива от гледна точка на застрахователя. Тя гласи, че ако застрахованият е платил премия, съответстваща само на част от реалната стойност на имота, то той е прехвърлил само част от риска върху застрахователя. Следователно, при настъпване на щета, застрахователят трябва да покрие само съответната пропорционална част от тази щета. Застрахованият, като е спестил от премия, на практика е станал „съзастраховател“ за останалата част от риска, без да го осъзнава. В юридическата доктрина този принцип е възприет като основно правило при уреждане на щети при наличие на подзастраховане.  

Формулата на загубата

Когато в застрахователния договор е включена клауза за пропорционално обезщетяване, размерът на дължимото плащане при частична щета се изчислява по следната формула:

Обезщетение=(Действителна (възстановителна) стойностЗастрахователна сума​)×Размер на щетата

Коефициентът, получен от делението на застрахователната сума на действителната стойност, представлява процентът на покритие. Именно с този коефициент се редуцира размерът на реално претърпяната вреда.

Практически пример с изчисления

Нека илюстрираме действието на правилото с конкретен и разширен пример, базиран на сценария, предоставен от АБЗ.  

• Дадености:
  • Действителна (възстановителна) стойност на апартамент: 200 000 лв. Това е сумата, необходима за построяването на същия апартамент наново.
  • Застрахователна сума в полицата: 120 000 лв. Собственикът е решил да спести от премия и е застраховал имота си на 60% от реалната му стойност. Степента на подзастраховане е 40%.
  • Настъпила щета: Вследствие на авария във ВиК инсталацията на съседите от горния етаж , апартаментът претърпява щети (подови настилки, стени, тавани) на стойност 30 000 лв.  
• Грешното очакване на собственика: „Моята щета е 30 000 лв. Тъй като това е много по-малко от лимита на моята полица (120 000 лв.), застрахователят трябва да ми изплати пълния размер на щетата.“
• Реалното изчисление по пропорционалното правило: Застрахователят прилага формулата:Обезщетение=(200,000 лв.120,000 лв.​)×30,000 лв.=0.6×30,000 лв.=18,000 лв.
• Крайният резултат:
  • Изплатено обезщетение: 18 000 лв.
  • Финансова загуба (личен дял на собственика): 30 000 лв. (реална щета) – 18 000 лв. (обезщетение) = 12 000 лв.

Този дефицит от 12 000 лв. е цената на „спестената“ премия. „Капанът“ се е затворил, превръщайки една очаквана пълна защита в неприятна изненада и значителна лична финансова тежест.

Сравнителна таблица на сценариите

За да се визуализира ясно разликата, следната таблица сравнява изхода при адекватна застраховка и при подзастраховане.

Разграничение при пълна щета

Важно е да се отбележи, че пропорционалното правило се прилага основно при частична щета. Ако застрахованото имущество погине напълно (например при пожар, който унищожава цялата сграда), ситуацията е различна. В този случай, съгласно правната доктрина, застрахователят изплаща пълния размер на уговорената (по-ниска) застрахователна сума. В нашия пример, при пълно унищожение на апартамента, собственикът би получил 120 000 лв., въпреки че реалната му загуба е 200 000 лв. В този катастрофален сценарий, личната загуба на собственика би била 80 000 лв., което представлява директна последица от първоначалното решение за подзастраховане.  

Правната Рамка: Вашите Права и Задължения според Кодекса за Застраховането

Разбирането на финансовата механика на подзастраховането е само половината от пъзела. Другата половина се крие в правната рамка, която регламентира тази практика. Противно на общоприетото схващане, пропорционалното правило не е абсолютно и неотменимо законово изискване, а по-скоро договорна възможност, която застрахователните компании масово са превърнали в стандартна практика. Ключът към разбирането на правата на потребителя се намира в Член 389 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Анализ на Член 389 от КЗ

Този член от кодекса е от изключителна важност, тъй като той урежда отношенията при подзастраховане и предвижда два различни режима на обезщетяване. Разбирането на разликата между двете му алинеи е фундаментално за всеки собственик на имот.  

• Член 389, алинея 1 от КЗ: Тази алинея гласи, че ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната стойност на имуществото, при щета застрахователят обезщетява пълния размер на вредата, но до размера на застрахователната сума. Това е законовото положение по подразбиране. Ако в договора няма нищо друго уговорено, трябва да се приложи именно този текст. На практика това означава, че за частични щети, които са по-малки от застрахователната сума, обезщетението трябва да е пълно. В нашия пример от Глава 2, ако се приложи ал. 1, за щета от 30 000 лв. собственикът би трябвало да получи пълните 30 000 лв., тъй като те са под лимита от 120 000 лв. Този режим е значително по-благоприятен за потребителя при частични щети.
• Член 389, алинея 2 от КЗ: Тази алинея въвежда изключението, което обаче се е превърнало в правило. Тя казва, че ако застрахователният договор е сключен с „уговорка за пропорционално обезщетяване“, тогава обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност. Именно тази алинея дава правното основание за прилагане на формулата, описана в предходната глава.  

Практическото значение за потребителя

Разграничението между двете алинеи разкрива един критичен факт: пропорционалното правило, което води до намалени обезщетения, не е автоматично заложено в закона. То се активира само и единствено ако в застрахователния договор (най-често в Общите условия към него) съществува изрична клауза, която препраща към него.

Защо регистрирането на търговска марка е най-важната инвестиция за Вашия уебсайт?

Виртуални стоки и NFT като търговски марки в Метавселената

Това означава, че „капанът“ не е в закона, а в договора, който потребителят подписва. Правната рамка дава избор, а застрахователната индустрия, по силата на стандартната си практика, е избрала опцията, която е по-изгодна за нея в случаи на подзастраховане и частична щета.

Оттук следва и най-важният практически съвет за всеки настоящ или бъдещ притежател на имуществена застраховка: да прегледа внимателно своята полица и прилежащите към нея Общи условия. Необходимо е да се търсят фрази като:

• „обезщетението се определя пропорционално“
• „прилага се пропорционалното правило“
• „обезщетението се изчислява съгласно чл. 389, ал. 2 от КЗ“
• или всяка друга формулировка, която описва изчисляване на обезщетението като съотношение между застрахователна сума и действителна стойност.

Наличието на такава клауза е юридическото потвърждение, че при подзастраховане ще се приложи неблагоприятният за потребителя механизъм за редуциране на обезщетението. Липсата на такава клауза (макар и малко вероятно при съвременните договори) би означавала, че по подразбиране важи по-благоприятният режим на ал. 1.

Други релевантни правни аспекти

Освен основния въпрос за подзастраховането, Кодексът за застраховането урежда и други важни аспекти на имущественото застраховане. Например, чл. 390, ал. 3 от КЗ постановява, че застрахователят по правило не дължи обезщетение за пропуснати ползи (например загубен наем от имот, докато трае ремонтът), а само за претърпени преки загуби. Това правило обаче е диспозитивно, което означава, че страните могат да уговорят друго и да включат покритие за пропуснати ползи срещу допълнителна премия. Това допълнително подчертава значението на внимателното договаряне и прочитане на всички условия по полицата.  

Крайъгълният Камък на Адекватното Покритие: Прецизната Оценка на Вашия Имот

След като анализирахме какво представлява подзастраховането и какви са неговите финансови и правни последици, логично стигаме до най-важния въпрос: как да го избегнем? Отговорът се крие в една-единствена, но критично важна стъпка – правилното определяне на застрахователната сума, така че тя да съответства на реалната стойност на имота. Това е превантивната мярка, която обезсмисля целия механизъм на пропорционалното правило.

Дебатът: Пазарна стойност срещу Възстановителна стойност

При определяне на стойността на един имот, в съзнанието на повечето хора изниква неговата пазарна цена. Това обаче е едно от най-големите и потенциално скъпоструващи недоразумения в имущественото застраховане. Необходимо е да се направи ясно разграничение между двата основни подхода към оценката:

• Пазарна стойност: Това е цената, на която даден имот (сграда заедно със земята) може да бъде продаден на свободния пазар към определен момент. Тя се влияе от множество фактори като местоположение, инфраструктура, търсене и предлагане, икономическа конюнктура и др..  
• Възстановителна стойност: Това е сумата, необходима за възстановяване или замяна на имуществото с ново, от същия вид и качество, без да се прилага обезценка за износване (амортизация). Тази стойност включва всички преки разходи за ново строителство – материали, труд, транспорт, проектиране, монтаж и др..  

За целите на имущественото застраховане, правилният и единствено релевантен критерий е възстановителната стойност. Причините за това са няколко и са от фундаментално значение:

1. Застраховката покрива сградата, а не земята. При тотална щета, например пожар, земята под сградата остава. Пазарната стойност на имот в престижен квартал може да се състои в голямата си част именно от цената на земята. Застраховането на пазарна стойност в такъв случай би довело до сериозно надзастраховане и плащане на излишно висока премия.
2. Целта е възстановяване, не продажба. Застраховката има за цел да върне собственика във финансовото състояние, в което се е намирал преди щетата, т.е. да му осигури средства да построи дома си отново. Разходите за ново строителство са пряко свързани с възстановителната стойност, а не с това колко би струвал имотът на пазара.  
3. Волатилност и обективност. Пазарната стойност може да се колебае драстично поради пазарни настроения, докато възстановителната стойност е по-тясно свързана с обективните цени в строителния сектор.

Следователно, популярният съвет за проверка на цените в сайтове за недвижими имоти трябва да се приема с огромна доза предпазливост. Той може да даде само най-обща представа, но не бива да служи като основа за определяне на застрахователната сума. Един собственик на голяма, качествено построена къща в район с ниски пазарни цени, който се застрахова на пазарна стойност, рискува тежко подзастраховане, защото възстановителната стойност на имота му ще е в пъти по-висока.  

Практически методи за определяне на възстановителната стойност

След като е ясно, че целта е да се определи възстановителната стойност, възниква въпросът как това да стане на практика. Съществуват няколко метода с различна степен на точност:

1. Ориентир от застрахователя: Повечето застрахователни компании разполагат с вътрешни разчети за минимална възстановителна стойност на квадратен метър в зависимост от типа строителство (напр. ЕПК, тухла, панел) и местоположението на имота (голям град, малък град, село). Тези стойности са добра   отправна точка, но не трябва да се приемат като абсолютна истина. Те представляват минимумът, под който компанията не би сключила застраховка, но ако имотът е с по-луксозно изпълнение или специфични подобрения, реалната му възстановителна стойност може да е по-висока.
2. Самостоятелно проучване: По-прецизен подход е собственикът да направи собствено проучване, като се консултира със строителни фирми или специалисти в областта за актуалните цени на строителството „до ключ“ в неговия регион. Това дава много по-реалистична представа за необходимите средства за възстановяване.
3. Експертна оценка от лицензиран оценител: Това е „златният стандарт“ и най-сигурният метод за избягване на спорове със застрахователя при щета. Наемането на независим лицензиран оценител, който да изготви официален доклад за   възстановителната стойност на имота, е инвестиция в бъдещата сигурност. Този документ има голяма тежест и служи като солидно доказателство за адекватността на определената застрахователна сума.

Разграничение между недвижимо и движимо имущество

Важно е да се отбележи, че стандартната имуществена застраховка често прави разлика между „недвижимо имущество“ (сградата и всички трайно прикрепени към нея елементи като стени, подове, инсталации) и „движимо имущество“ (обзавеждане, електроуреди, лични вещи). Ако полицата покрива само недвижимото имущество, при щета като наводнение от съсед ще се покрият разходите за ремонт на стените и пода, но не и за повредената печка или диван, освен ако движимото имущество не е изрично включено в покритието с отделна застрахователна сума. За пълна защита е необходимо да се направи опис и оценка и на движимото имущество и то да се застрахова на адекватна стойност.  

Навигация в Полиците и Специалните Клаузи: Отвъд Основното Покритие

Светът на имущественото застраховане не е хомогенен. Освен класическите полици на реална (възстановителна) стойност, пазарът предлага и други продукти и клаузи, които променят начина на обезщетяване. Разбирането на тези нюанси е от ключово значение, тъй като някои от тях, макар и привидно атрактивни, могат да крият свои собствени, по-фини „капани“.

Видове полици: „Реална стойност“ срещу „Лимит на отговорност“

Както бе споменато, съществуват два основни типа продукти, които АБЗ разграничава :  

• Имуществени застраховки на реална стойност: Това са класическите продукти, при които се цели пълноценна защита. Застрахователната сума се определя индивидуално на база характеристиките на имота и трябва да съответства на неговата възстановителна стойност. Тук важат всички принципи, обсъдени до момента.
• Полици с „лимит на отговорност“ (на договорена стойност): Тези продукти предлагат фиксирани, предварително зададени застрахователни суми (например 20 000 лв., 50 000 лв., 100 000 лв.). Те са по-лесни за сключване и често се предлагат като „бюджетни“ решения с по-ниски премии. Основният им недостатък е, че при голяма щета, която надхвърля този лимит, обезщетението ще бъде ограничено до него, независимо от реалния размер на загубата. Например, ако имот за 200 000 лв. е застрахован с такъв продукт с лимит 50 000 лв. и бъде напълно унищожен, собственикът ще получи само 50 000 лв.

Анализ на клаузата „Първи риск“

Една от най-интересните и често неразбрани клаузи е тази за „първи риск“. Тя се явява алтернатива на пропорционалното правило и на пръв поглед изглежда изключително привлекателна за потребителя.

• Дефиниция и предимство: Когато една полица е сключена при условие „първи риск“, застрахователят се задължава да обезщети в пълен размер щетите от първото настъпило застрахователно събитие през срока на полицата, без да прилага пропорционалното правило, до изчерпване на застрахователната сума. Връщайки се към нашия пример (имот за 200 000 лв., застрахован за 120 000 лв., с щета от 30 000 лв.), ако полицата беше на „първи риск“, собственикът щеше да получи пълните 30 000 лв. Това е очевидно предимство.  
• Скритият недостатък и трансформацията на полицата: „Капанът“ при клаузата „първи риск“ се задейства след първата щета. Механизмът е следният: след като застрахователят изплати обезщетението, застрахователната сума по полицата се намалява с изплатената сума. Условието „първи риск“ отпада за остатъка от периода. При всяка следваща щета, обезщетението вече се изчислява по пропорционалното правило, но базата за изчисление е драстично влошена.  

Нека илюстрираме тази трансформация със сценарий:

1. Начални условия: Имот с възстановителна стойност 200 000 лв. е застрахован на „първи риск“ за 120 000 лв.
2. Първа щета: Настъпва щета от буря на стойност 20 000 лв.
3. Първо обезщетение: Собственикът получава пълните 20 000 лв. и е доволен.
4. Трансформация на полицата: Застрахователната сума за остатъка от периода вече не е 120 000 лв., а става 120 000 – 20 000 = 100 000 лв. Условието „първи риск“ вече не е валидно.
5. Втора щета: Няколко месеца по-късно, в същия застрахователен период, настъпва втора, по-сериозна щета от пожар на стойност 50 000 лв.
6. Изчисление на второто обезщетение: Сега вече се прилага пропорционалното правило, но с новите параметри

Резултатът е, че за втората щета от 50 000 лв. собственикът получава едва 25 000 лв. Полицата, която е започнала като 60% покритие (120/200), след първата щета се е трансформирала в полица с 50% покритие (100/200). Клаузата „първи риск“ действа като временен щит, който, веднъж използван, разкрива една още по-уязвима позиция за застрахования при последващи събития. Това създава фалшиво усещане за сигурност, което е особено опасно.

Стратегически Чеклист за Пълно и Справедливо Обезщетение

Анализът на подзастраховането, пропорционалното правило и свързаните с тях клаузи показва, че адекватната застрахователна защита не е продукт, който се купува, а процес, който се управлява. За да се избегнат скъпоструващи изненади, всеки собственик на имот трябва да подходи към своята полица проактивно и информирано. Цялата представена информация може да бъде синтезирана в следния стратегически чеклист – поредица от въпроси, които всеки трябва да си зададе, за да гарантира своята финансова сигурност.

1. Проверка на стойността: На каква база е определена моята застрахователна сума?
   • Кога за последно беше оценена възстановителната стойност на моя имот?
   • Застрахователната ми сума отразява ли актуалните цени на строителните материали и труд, или е базирана на остаряла оценка или на подвеждащата пазарна цена? [Глава 4]
2. Проверка на договора: Съдържа ли моята полица „капана“ на пропорционалното правило?
   • Прочетох ли внимателно Общите условия към полицата си?
   • Съдържа ли договорът ми изрична „уговорка за пропорционално обезщетяване“ или препратка към чл. 389, ал. 2 от Кодекса за застраховането?  
3. Разбиране на специалните клаузи: Какво означава „първи риск“ за моето покритие в дългосрочен план?
   • Ако полицата ми е сключена при условие „първи риск“, наясно ли съм, че след изплащането на първото обезщетение застрахователната ми сума намалява и за всяка следваща щета ще се прилага пропорционалното правило при по-неблагоприятни условия?  
4. Пълен обхват на покритието: Какво точно е застраховано?
   • Включва ли моята полица покритие както за недвижимото имущество (сградата), така и за движимото имущество (обзавеждане, техника, лични вещи)?
   • Определени ли са отделни и адекватни застрахователни суми и за двете категории имущество?  
5. Годишен преглед: Моята полица динамична ли е като рисковете, които покрива?
   • Планирал ли съм ежегоден разговор със своя застраховател или брокер, за да преразгледам и актуализирам застрахователната сума спрямо инфлацията и направените по имота подобрения? [Глава 1]
6. Цена срещу стойност: Какъв е моят основен приоритет?
   • При избора на тази полица, водещият ми мотив беше ли постигането на възможно най-ниска цена, или осигуряването на адекватно и пълноценно покритие, което реално ще ме защити при щета?  

В крайна сметка, застрахователният договор е форма на партньорство, основано на принципа на добросъвестност и споделен интерес. Застрахователят се нуждае от точна информация, за да калкулира правилно риска и премията, а застрахованият се нуждае от сигурност, че при нужда ще получи справедливо обезщетение. Информираният, ангажиран и отговорен клиент не е заплаха за застрахователната индустрия; той е нейният най-добър партньор в изграждането на една предвидима и сигурна среда. Подзастраховането престава да бъде „капан“ в момента, в който собственикът на имот поеме контрола върху оценката на своя риск и вземе информирано решение за неговото управление.

Нуждаете се от правен съвет?

Навигирането в сложния свят на застрахователните договори, общите условия и споровете при изплащане на обезщетения може да бъде предизвикателство. Ако имате съмнения относно вашата застрахователна полица, сблъсквате се с отказ или намаляване на обезщетение поради подзастраховане, професионалната правна помощ е от решаващо значение.

За експертна консултация и защита на вашите права като потребител на застрахователни услуги, можете да се обърнете към Адвокат Росица Астакова. Нейният опит ще ви помогне да разберете вашите права и да предприемете най-правилните стъпки за разрешаване на вашия казус.